Политическа комуникация

Political Communication

 

Рада Коджабашева

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: radakodjabasheva@gmail.com

Абстракт: Политическият риск е възприеман като опасност за пе­чалбата или плановете на МНК и ПЧИ при промяна на политическата среда. Изследванията сочат, че този риск има и други измерения ‒ социални,  които засягат цялата обществена система, а не само меж­дународния бизнес. В пандемичните 2020/2021 г. националните пра­вителства поведоха координиран отговор на международната здравна криза, който се характеризира със специфична риторика и безпре­цедентно непопулярни мерки. Те послужиха за разширяване грани­ците на политическия риск до всеки отделен човек. С това се потвърди не само наличието на  социални измерения на политическия риск, но се разкри риск от цялостно преформатиране на обществената система, което включва и политическата подсистема. Въвеждането на тази промяна, наречена „ново нормално“, се осъществява с комуника­цион­ния апарат на пандемията и се отнася за ценностната структура на ци­ви­лизацията.

Ключови думи: политически риск, социални измерения на поли­ти­ческия риск, COVID-19, ценности, реторика и комуникации, корпо­ративно гражданско общество.

doi:10.55206/uqcw9348

Rhetoric and Communication during the Pandemic – Value Change and Political Risk Enlargement

 

Rada Kodjabasheva

University of National and World Economy

E-mail: radakodjabasheva@gmail.com

Abstract: Political risk is perceived as a threat to the profits or plans of MNCs and FDI when the political environment changes. The study points out that this risk has other dimensions – social ones – that concern the whole social system, not just international business. In the pandemic years 2020/2021, national governments led a coordinated response to the inter­national health crisis characterized by specific rhetoric and un­precedentedly unpopular measures. These have served to extend the boundaries of political risk to each individual. This not only confirmed the existence of social dimensions of political risk, but also revealed the risk of an overall reformulation of the social system, which includes the political subsystem as well. The introduction of this change, called the “new normal”, was carried out with the communication apparatus of the pan­demic and con­cerns the value structure of civilization.

 

Keywords: political risk, social dimensions of political risk, COVID-19, values, rhetoric, communication, corporate civil society.

 

Увод

Когато говорим за комуникация, общество и риск, то ние задъл­жи­тел­но говорим за система. „Системата е навсякъде“, казва Л. ф. Бер­таланфи [1], в своята Обща системна теория (ОСТ). Информационната те­ория, която е ко­личествена концепция за информацията и нейната транс­ми­сия, на прин­ципа на изоморфизма [2], подобно на негативната ентропия във физиката, също е системна теория. Лансирана е от Клод Шанън в труда му „Мате­матика на комуникациите“ през 1948 г. [3] На нея дължим ком­пакт­диска, мобилните телефони, интернета, изучаването на лингвис­тиката и чер­ните дупки. Информацията по своята същност е в основата на об­щест­веното действие. Тя го предизвиква, а то формира системните вза­имоот­ношения и техния рисков потенциал. Технологиите превръщат ин­фор­мацията в осно­вен управленски ресурс и инструмент, с което предиз­викват всички еле­менти на обществената система ‒ хора, по­литика, ико­номика, финанси, тех­нологии.

Пандемичната риторика като информационен ресурс демонстрира каскадно въздействие върху взаимосвързани системи, включително и чо­вешкия организъм. Предвид популяризирането ѝ със средствата на техно­логиите от политическите трибуни, то тя играе роля за разширяване на политическия риск, който науката до скоро приемаше като вероятност промяната в политическата среда да ощети и осуети печалбите и/или пла­новете на мултинационалните компании (МНК). Но политическият риск е системен, а системата се развива чрез информацията и кому­никациите вът­ре в нея и действията, последващи от тях. Затова обект на полити­ческия риск се оказват не само МНК и преките частни инвестиции (ПЧИ), но и хората, които формират чрез своите индивидуалности, общности и общест­ва социалното ядро на обществената система. В резултат социал­ните измерения на политическия риск, а именно полагаеми се права, жи­тейски шансове, доверие/недоверие, единение/разединение са носите­ли на риска и за самата система на обществото. Но както е записано в Биб­лията – „в на­чалото беше словото“, така и рисковите ситуации, формирани от полити­ческите решения започват с комуникации, последвани от пред­по­читани, препоръчителни или задължителни действия. Това е процес, който касае ценностната структура на цивилизацията, поради което е от интерес като  реализация, развитие и посока.

Изследването е базирано на емпирични данни от СЗО и словесен ана­лиз на пандемичната риторика за период от 18 месеца. Изводите се осланят на концепцията за социални измерения на политическия риск, като е приложен и индекс за политическия риск в обществото.

Опорни точки на комуникационната риторика на пандемията

Опорните точки на пандемичната комуникация са семпъл, вза­имосвързан и ясен набор от думи: зараза, жертва, социална дистанция, ваксина, игла, доза, помощи, криза, нова вълна. Ако се абстрахираме от риска за живота, то комуникацията сякаш е пред­назначена да държи обекта на информацията – човека, гражданина продължително и изцяло на първо от шестте нива по пирамидата на потребностите на Ейбрахам Маслоу – оцеляване [4] Психологически погледнато това е задържане, невъзможност за развитие. Политически погледнато – намалена комп­лексност, фокуси­ране на обществената проблематиката в една точка, по­ради което и въз­можност за прокарване на непопулярни промени. Иконо­мически поглед­нато – шанс за минимизиране на всяка  нерента­билност на принципа на ес­тест­вения подбор и икономии от мащаба.  И трите процеса генерират риск, който засяга социалната подсистема на обществото. И този риск е комуни­киран и управляван от политическата подсистема в качеството ѝ на основен национален администратор на пандемичната си­туация.

Съгласно класификацията на политическия риск предложена от Ян Бремер [5] пандемията би могла да се класифицира като непознато, не­известно. Налични са източници, които са анализирали именно риска от глобална пандемия като значим риск, с което неизвестността или поне неочакваността се оказва относителна. В българската научна литература В. Проданов споделя за доклад на Световната банка (СБ) от 2016 г. озагла­вен „Устойчивите на лекарства инфекции – заплаха за нашето иконо­мическо бъдеще“. [6] Основните глобални проблеми, обект на доклада, са ве­ро­ятността от резистентни вируси да починат над 10 мил. души до 2050 г., в резултат на което да се достигне до над 1 трил. $ загуби годишно.  Във връзка с тази потенциална загуба е нужно да обърнем внимание и на ма­нифеста на Световния икономически форум (СИФ) от 1973 г., в който из­рично се подчертава, че „дългосрочното съществуване (на корпо­ра­ции­те) не може да бъде осигурено без достатъчна печалба. По този начин печал­бата е необходимото средство, което позволява на ръководството да служи на своите клиенти, акционери, служители и общество“. [7] Общото между трите съобщения по-горе не е очевидно, но е свързано със сис­темата на обществото именно чрез политическия риск. Ако приемем, че обществото е система от подмножества, където хората или социалната под­система е ядро, последвано от корпоративната, обобщаваща иконо­мика, финанси и технологии и политическа подсистема, вземайки предвид и ролята на по­литическата подсистема като законотворец както и резул­татът от анализите на Евразиагруп [8] за периода 2016 ‒ 2020 за срив на световната архи­тектура, то може да обобщим някои връзки:

‒ Още през 1973 г. като основна ценност в развитието на кор­по­ративното обществото е заложена печалбата (респективно икономи­ческия ръст);

‒ Печалбата е средство за влияние и инструмент за целеполагане, при което и двете касаят ценностни възприятия, законотворчество и по­ли­тически действия;

‒ Навлизането на пандемията като заплаха за печалбата е тра­ди­ционен политически риск, но от друга страна мотивира промяна на про­цеса на законотворчество, а той е директно свързан с целостта на сис­темата на об­ществото;

‒ Промяната на обществената система е в посока на изземване на целеполагащите функции от политическата подсистема в полза на кор­поративната подсистема, обхващаща МНК от сферата на икономиката, фи­нансите и технологиите, при продължаващо пренебрегване на социал­ната подсистема;

‒ Рискът от тази промяна ‒ физически и друг, е разпределен именно върху социалната подсистема на обществото, т.е. хората в техните ин­дивидуалности, общности и общества, което включва както малките ло­кални икономически субекти, така и гражданското общество.

Абстрахирайки се от човешката драма при загуба на здраве и/или близък, която мотивира силата на глобалната проблематика с COVID-19, ще разгледаме някои основни комуникационни опорни точки, които да потвър­дят изказаните по-горе предположения.  В края на  2019 г. при 10 жители, заразени с коронавирус в 11-милионния град Ухан, кметът на града Чжоу Синуан еднолично, без да потвърди с централната власт на КНР, блокира целия град. [9] Оповестява се локална опасност от най-висока степен, която засяга 0,00009% от населението. Логиката води до два възможни извода – някой знае, че това е огромна заплаха, или някой стар­тира план за огромна заплаха. На 31.12.2019 г. една от уханските био­лаборатории изпраща информация в СЗО [10], а тя, на 28.02.2020 г., при 2858 [11] починали в целия свят от непознатия корона вирус, оценява риска като много висок и глобален. Следва глобално затваряне (локдаун), защото вирусът е заразен и един човек заразява много други. Тук ще си послужим с геометрична прогресия, за да преценим това твърдение. Да допуснем, че 1 човек заразява 2 души, както и че всеки от починалите 2858 глобално от COVID-19 до 28.02. 2020 г. е заразили поне по двама души. Приложението на геометрична прогресия с фактор 2 сочи, че на шест­найсетия ден заразените трябва да са 749 207 552 души глобално [12]. Но по официалната статистика на СЗО към 10.11. 2021 г., т.е. около 625 дни по-късно заразе­ните в световен мащаб са 251 788 329. [13] Този мате­ма­тически факт съз­дава съмнения в официалната риторика и въпроси, засягащи причинно-следствени връзки. Но заразата е комуникирана и глобалният локдаун беше факт. Последващите фалити, безпрецедентни държавни помощи и кредити, унищожаване на многогодишни усилия на малките и средни предприятия (МСП) и харчене на обществени пари е отделен факт.

Доколкото по-горе споделихме, че комуникационното въздействие е каскадно, то вероятно е нужно медицинско изследване на влиянието на думи като „жертви“, „дистанция“, „опасност“ върху психиката на хората и отражението ѝ върху имунната система на организма. Основната опорна точка ‒ всеки може да зарази всеки  математически се оспорва. Като под­точка на тази опорна точка може да приемем и идеята, че децата разнасят заразата и училищата е нужно да се изолират вкъщи като обучение в елект­ронна среда. Тя също не се доказва математически, за което пример е ре­шението на българското правителство да наложи тестове за достъп до безопасна учебна среда. На 10.11.2021 г. бяха тествани 38 000 ученици. Общо заразените според тестове се оказаха 5 деца, което е 0,01%. За същия ден официалната статистика предложи следните данни – 39 600 тествани, от които 10% положителни. Изводите са за почти еднакви репрезентативни извадки (40 000 души) с разлика в резултата 10 000 пъти (0,01х  10 000=100). [14] Защо е нужна тази опорна точка с прозрачната си недоказуемост?! В икономическата сфера съ­ществува правило високият риск да се свързва с възможност за висока печалба. Прехвърлено към социалната сфера високият риск е носител на висок социален страх, реф­лектиращ в поведение за намаляването му. Най-големият човешки страх е този от смъртта. Най-основната политическа риторика е тази около оце­ляването и сигурността – двете най-ниски нива на човешки пот­ребности по пирамидата на Маслоу. Най-търсеното удовлетворение на потреб­ностите в икономически план е максимизиране на печалбата, което е въз­можно чрез самоактуализация и трансцедентност – най-високите ни­ва по пирамидата на Маслоу. [15] Сти­гаме до една ножица на наложените потребности, при която постигане на широкия разтвор при едните еле­менти на обществото е за сметка на малкия при другите елементи, което всъщност е разпределение на риска. Но такова раз­пределение на риска върху социалната подсистема на обществото е въз­можно единствено пос­редством политическата подсистема, която бивайки законодател и опре­деляйки целите на обществото  и лимитира (за едни), и раз­ширява (за дру­ги) възможности за удовлетворение на потребностите посредст­вом утвърж­даване на нужните ценности.

С това е свързана и другата опорна точка, а именно ваксинирането на хората ще преодолее пандемията. Животът сам по себе си е най-ве­ликата ценност и политическият елит я подсигурява чрез ваксини. (От­делен е въпросът, че селскостопанските животни разполагат със същата ценност, но се отглеждат за заколение и храна. Отделен е и въпросът, че вакси­нацията се рекламира като безплатна, въпреки че е платена от дър­жавните бюджети, т.е. от данъците на гражданите.) Като начало е редно да се направи съпоставка на глобалната смъртност в началото на панде­мията, когото ваксината не беше предложена, и към момента когато над 7 млрд. вак­сини са инжектирани. Ефектът, де­монстриран от ваксините в нама­ляване на глобалната смъртността е 0,19 пункта за период от близо година, което е показано на таблица 1.

Таблица 1: Изменение на глобалната смъртност вследствие на ваксина­ци­онната кампания

 

Дата	Заразени глобално	Починали глобално	Брой ваксини глобално	Смъртност към декларирания брой заразени
14.11.2021	252 826 597	5 092 761	Над 7 160 396 495	2,01%
05.01.2021	83 326 479	1 831 703	0	2,20%

 

Източник: WHO | World Health Organization секция „situation updates“ за съответните дати  [16]

В словесната атака с думите „игла“ и „доза“ има многозначност, но първата асоциация е с наркозависимост или просто със зависимост. Из­хождайки от факта на ниската ефективност на ваксините, към момента, споделена в таблица 1, както и от изказванията на производителите и действията на правителствата за многократност на ваксинационния про­цес, то изглежда логично да заключим, че човешкото съзнание се обра­ботва през страха от смъртта на нивото на потребността от оцеляване да приеме зависимостта. В допълнение правителствата по света из­пълняват ваксина­ционната кампания в името на живота на хората и запазване на здравната система, която е под натиска на множеството заразени. Въвежда се зелен сертификат, който е директна намеса в личните права и свободи на хората, нарушение на Хартата на човешките права и Конституциите на повечето държави. Сертификатът е документ за годност или валидност. Липсата на такъв – презумпция за негодност или невалидност. Хората се разделят на годни и негодни, валидни и невалидни. Европейската комисия (ЕК) не раз­крива договор за покупка на милиарди ваксини пред Евро­пейския парла­мент (ЕП), да не говорим за гражданите на Европейския съюз (ЕС). Вак­синационната кампания е рекламирана като безплатно вак­синиране, като в определени случаи ваксинираните се бонифицират с па­рични ваучери или предметни награди. Но както вече споменахме всичко е платено пред­варително от бюджета с нужната печалба, но без нужната отговорност от страна на производителя. Затова и ЕП пред­приема съз­даването на фонд за обезпечаване семействата на жертвите от ваксини срещу  COVID-19. [17] Австрия обявява локдаун за неваксини­раните [18] (невалидните), а Италия обявява за екстремисти и престъп­ници орга­низацията на антиваксърите „Долу диктатурата“. [19] Без дър­жавата, без политически решения, които създават политически риск, цялата кому­никационна стратегия не би била възможна, нито от гледна точка на управление на пандемията, което е поли­тическо, нито от гледна точка на управление на ваксинационната кампания, което е политическо и финансово. В тази връзка Калоян Харалмпиев пос­тавя логично въпрос-заключение: „…В ситуация на налагане на строги про­тивоепидемични мерки управ­ляващите… работят в посока миними­зиране на грешката, която води до директни загуби, докато в ситуация на вак­синиране… в посока на минимизиране на грешката, която води до про­пуснати ползи. Дали е случайно, че в първия случай ползите са основно за населението, дребния и средния капитал, а във втория случай пропус­натите ползи са само за фармацевтичните компании?“. [20] Малко иконо­мически данни биха формирали идея за отговор на този въпрос. Пазарната капи­тали­зация на „Файзър“ е 243 млрд. $ [21], като за 2021 г. нарастването е с близо 19%. Тази капитализация е близо 3,5 пъти БВП на България [22]. „Астра Зенека“ е със 193 млрд. $ [23] за октомври 2021 г. и надвишава близо 2,5 пъти БВП на България, а нарастването за 2021 г. е 46%. „Мо­дерна“ се представя със скромните 139 млрд. $ [24] , които са два пъти повече БВП на България, като в същото време нарастването през 2020 г. е 528%, а през 2021 г. 219%.

Интересно е да се погледне от този ъгъл и на друг стопански сектор – технологичните компании. Принципно всяка държава съществува бла­го­дарение на информация и финанси, но технологичните компании стоят на входа, изхода и обработката на информацията, те обобщават и фи­нансовите институции във финансови екосистеми, за обмен на данни. В допълнение те са и призваните да въведат и утвърдят така нареченото „ново нормално“, което приемаме като част или поне допълнение към панде­мичната риторика и което бивайки драматична, но политически раз­решена промяна носи валиден и значим рисков потенциал за всички под­системи на обществото. Нека разгледаме пазарната капитализация на ГАФАМ ‒ Гугъл, Амазон, Фейсбук, Апъл, Майкрософт. Тя е колосална. Всяка една от компаниите надхвърля 1 трилион, а сумарно ‒ 7,5 три­лиона $. [25]

 

Фигура 1. Пазарна капитализация на ГАФАМ

Източник: GAFAMs’ market capitalization (atlas-mag.net) [26]

На фона на тази капитализация е добре да си представим, че БВП на САЩ, където са позиционирани тези 5 компании, е близо 23 трилиона за 2021 г. [27], т.е. пазарната капитализация на ГАФАМ е около 1/3 от БВП на САЩ.  Пандемията се ръководи от СЗО, частно НПО, свързано с ГАФАМ. От друга страна, информационният ресурс се държи от кому­никационно обединение, представляващо 1/3 от пазарната капи­тализация на най-зна­чимата икономически държава – САЩ. Вече споменахме – ресурсът на една държава е финансов и информационен и е значим про­цент от цялостната стойност на държавата. „Има ли държава?“ започва да звучи като резонен въпрос и превръща дори в безинтересен въпроса за ко­лаборацията между, например, ЕК и Фейсбук за издирване и уни­що­жаване на фалшиви новини във връзка с COVID-19.

Но обществото се информира от политическата подсистема по пре­поръка на СЗО, че има зараза, която се предава от човек на човек. Все­ки е потенциална заплаха за всеки. Нужна е социална дистанция, ваксина, разде­ление на ваксинирани и неваксинирани, валидни и невалидни. Нуж­но е приемане на безналичен начин на живот както в служебните дела, така и в образованието, търговията, културата и социализацията. Това съобщение трябва да се възприеме като безпрецедентна помощ от страна на държавата за безплатни ваксини за осигуряване на ценността живот и безвъзмездна помощ за бизнес и домакинства за осигуряване на си­гур­ността. Но посо­чените по-горе аргументи оспорват верността на съ­об­ще­нието, с което се постига едно – разширяване на политическия риск в по­сока нарастване на социалните измерения на политическия риск (СИПР) недоверие, разеди­нение, и спад на СИПР житейски шансове и полагаеми се права.

Интересно е, че основни носители на съобщението в неговата край­ност, включваща зелени сертификати, задължаващи хората да се вакси­нират, за да имат право на работа или свободно движение са САЩ, Ита­лия, Франция, Великобритания. Още през май 2020 г. тези държави бяха в чер­ния рекорд по смъртност. Към 19 май 2020 г. по данни на СЗО [28] може да разграничим 5 групи държави по смъртност от COVID-19: 1) 86 държави с починали от COVID-19 от 0 до 10, 2) 54 държави ‒ от 11 до 100, 3) 39 ‒ от 101 до 1000, 4) 17 от 1001 до 10 000, 5) 6 държави ‒ от 10 001 нагоре. Последните шест са САЩ, Великобритания, Италия, Франция, Испания, Бразилия. Ако се направи сравнителен анализ на смъртността от COVID-19 спрямо смъртността от други болести, то изчисленията по­казват близо 2% в глобален мащаб. Но не така стоят нещата с изброените 6 топ засегнати държави. Класирайки новата болест спрямо вече позна­тите, се оказва, че смъртността от нея при тях е доста по-висока и е на 4-то, 3-то, и дори на 2-ро място сред топ смъртоносните болести. [29] (Виж Приложение I.) С изключение на Бразилия това са държави, изповядващи западни ценности. Този факт е сам по себе си достоен за анализ. Защо именно тези държави? Какво ги обединява в настоящето, в историята, в географията, бита на хо­рата, в политиката? Как именно те ‒ САЩ, Ве­ликобритания, Италия и Франция стартираха с най-висока смъртност и поведоха борбата за живота на гражданите си, въвеждайки драстични ограничения на човешки права чрез зеления сертификат?!

 

Разширение на политическия риск 2020/2021 г.

Както е известно политическият риск, през целия период на развитие на неолиберализма от Втората световна война до днес, е приеман като финансова или икономическа опасност за МНК и ПЧИ. Т.е. риск за пе­чалбата, заложен като необходимо условие за участие в обществото още през 1973 г. в манифеста на СИФ. През 2020 г. СИФ променя своя ма­нифест. Първата задача вече не е печалбата, а „споделено и устойчиво създаване на ценности“ [30], а целта е „корпоративното глобално граж­данство (което) изисква от компанията да използва своите основни ком­петенции… в съвместни усилия с други компании и заинтересовани стра­ни, за да подобри състоянието на света“. Но „корпоративно“ и „граж­данство“ произхождат от две подсистеми на обществото – корпоративната и со­циалната, а социалната подсистема е носителят на ценностите, както твърди Г. Фотев, като те, ценностите, имат „осево значение за интегра­цията“ на обществената система, но и кардинално значение при дезин­теграцията на системното цяло [31]. Следователно именно социалната подсистема е ядро на обществената система и определя надграждащата я корпоративна (ако обобщим икономика, технологии и финанси в една подсистема ‒ корпо­ративна), която от своя страна съгласно теорията на К. Маркс е база за поли­тическата. Като добавим към всяка подсистема функ­ционалното ѝ значение съгласно системната теория на Т. Парсънз [32], то ще получим следната функционална подредба на обществената система на фигура 3. Видимо е, че комуникационният поток тече двупосочно – от политиката към хората като целеполагане, т.е. формиране на ценности  и от хората към политиката като изповядване на ценности. Корпоративната  подсистема е в средата.

Фигура 2. Функционална подредба на обществената система.

Важно е да се отбележи, че интеграционната функция на социалната подсистема се осъществява посредством лоялност [33], което създава напрежение между корпоративната и политическата за осигуряване на тази лоялност. Това напрежение може да се представи с три основни ценности за всяка една от подсистемите – свобода за социалната, пари за иконо­мическата и власт за политическата, което обобщено е ценностен три­ъгълник на обществото. Този триъгълник се определя от размина­ва­нето на ценностите на обществените подсистеми, а то е факт от разликата между оригиналната ценност породена от социалната подсистема и наложените от политическата чрез целеполагане с изкуствени конструкти, наречени за­кони и норми, които „не са ценности, но имат функции на такива“. [34] Именно това разминаване определя и СИПР – полагаме се права, житейски шансове, доверие/недоверие, единение/разединение. Пандемичната рито­рика последвана от политически действия разширява именно тези из­мерения на политическия риск. По-долу в таблица 2 може да обобщим как пандемичната риторика влияе ментално, а вследствие и реално върху раз­ширяване на СИПР.

Таблица 2. Пандемична риторика – разширяване на СИПР

 

Полагаеми се права	Житейски шансове	Недоверие	Разединение
социална дистация, ограничения, мерки, помощи	зараза, жертва, криза	доза, игла, нова вълна	сертификат – валидност

Ако лоялността към политическата подсистема може да стъпи на ценности от по-висок ранг (свещенност, родолюбие, патриотизъм, др.), то тази към корпоративната минава единствено през парите. Словесният обхват на пандемията, както вече потвърдихме по-горе поддържа граж­даните (не корпоративните граждани) на най-ниско ниво на потребности – оцеляване. Но ценностите са тези, които пораждат потребностите, а на най-базовата потребност се противопоставя животът, като най-висока цен­ност. И именно това се ползва за осигуряване на лоялност, т.е. при­емане на поли­тическите действия, т.е политическия риск, който осигурява споменатите по-горе пазарни капитализации.

Използвайки теоретичната основа на СИПР [35],  може да пред­ста­вим ценностния триъгълник на обществото измерващ политическият риск в обществената система като съотношение между власт, пари и свобода. През пандемичната 2020 г. той достига следните величини: власт 141°, свобода 17°, пари 23°.

Фигура 3. Ценностен триъгълник на обществото – глобална пандемична ситуация COVID-19 2020 г.

При стойност на ъгъл Власт 141° ефектът от социалните измерения на политическия риск е в най-рисковата си възможност. Ковид-кризата фор­мира власто-центриран триъгълник с висок риск за обществената система.  Ниските стойности на другите два ъгъла показват стесняване на обхвата на икономическите възможности до 23°, а на тези определени от правото на свобода, външна или вътрешна до 17°. Финансите и тех­нологиите, като част от корпоративната подсистема и политическата под­система  участват във формирането на ценностния триъгълник както и из­живяват ценностите определени от ъглите „свобода“ и „пари“.  За разлика от тях хората и ико­номическите субекти в широк план изживяват изклю­чително властта и са изключени от формиране на ценностния три­ъгълник. От комуни­кационна гледна точка финансите и технологиите изглеждат инструмент за кому­никиране към обекта – хората и дребните иконо­ми­чески субекти. Но ако погледнем на тях като основен поли­тически и дър­жавен ресурс – инфор­мация и пари, то е възможно не те да са инстру­ментът.

Трябва да се анализира факта, че технологичните компании са на входа и изхода на глобалната информация. Те обслужват, дигитализират и организират в екосистема финансите, с което увеличават инфор­ма­ци­онния си ресурс. Ако преди говорехме за заплашителен финансов ресурс, гене­риран от петте топ технологични компании, то е редно да се говори и за заплашителен информационен ресурс. Това поставя на директен риск дър­жавните системи, чието функциониране се обезпечава именно с фи­нан­си и информация. Съществуването им в настоящия им вид е под въп­рос, а кон­цептуалното им преформатиране ще повиши риска за всички хора, без оглед на ролите им в обществото. Ако отношенията между граж­даните и държавата в демократичните държави са регулирани с изборни права и институции на демокрацията, то отношенията между финансите и техно­логиите  от една страна и гражданите от друга не са регламентирани от нищо повече от потребителски или трудови договори, с конкретни усло­­вия и срок. В същото време поради политически решения, хората биха били напълно блокирани функционално, ако откажат препод­пис­ва­нето на тези договори. Така реално се получава една каузална зависи­мост и тя е след­ната: игнорирането на СИПР от всички  други обществени еле­менти е дало възможност на финансите и технологиите да обезсмислят дър­­жавата като законодател на системата. Реализира се формулираният от Еле­на Симеонова вид политически рискове „политически обвързана престъп­ност, крах на държавността, корупция, регулаторен риск, правни не­известни на инди­видуално равнище, етичен критицизъм“. [36] Обез­смислянето на държавата е значим риск за обществената система и носи пълна вероятност новата лоялност да се формира към корпоративната, а не политическа подсистема, както и гражданското общество наистина да се превърне в корпоративно гражданско общество.

Зависимостта на гражданите от технологиите  рационално се вписва в концепцията на ценност „свобода“, реално в концепцията на ценност „власт“. Разликата между рационално и реално, в този смисъл, е тази между позитивите на технологичния прогрес и осъзнаването на пълната зави­си­мост и външен контрол от приложението му. Наблюдава се  сим­биоза меж­ду политиката и технологиите в управленския процес на об­ществото. Това ще формира избирателна прозрачност и съобразяване на полагаемите се права в алгоритмична форма, което ще предизвика естест­вения процес на взаимодействие да излезе извън рамките на реда и закона. Но е възможно и технологичен пробив в усвояване на полагаемите се права чрез дигита­лизиране на политическото участие в широки рамки на представи­телност­та. Т.е. със средствата на технологиите гражданското общество да участва широко в законодателния процес. Подобен подход може да се сравни с принципа на отворените системи, където, за разлика от затворената, се предполага висока статистическа вероятност за по-висок ред и органи­зация. [37] Вероятността на подобно предположение е зависима правопро­порционално от търпимостта на гражданите към ни­вата на СИПР „недо­верие“.

Вариантът, рискът от получената конфигурация на ценностния три­ъгълник да е извън контрола на политическата система, предполага опити за неговото балансиране. Предвид зависимостта на тази система от фи­нансите и информация, тези опити ще провокират редица политически рис­кове: геополитически, енергийни доставки, неспазване на договори, екс­проприация. Предвид високата глобална задлъжнялост [38], бюджет­ните дефицити и нуждата от повишени държавни разход, паричните екви­валенти ще бъдат преосмислени. Липсата на златен стандарт от 1972 г., необез­пе­чеността на парите с БНП, очакваната рекордна инфлация ще наложат нов подход към тяхното остойностяване. Целта ще е запазване на социалния мир, а резултатът – драстични промени във финансовата сис­тема, която ще бъде „погълната“ от технологичната.

Изводът, който може да направим за същността на разгледаните проб­лемите е липса на баланс между обществените елементи – граждани, ико­номика, финанси, технологии, държава, а тази липса има директно отно­шение към ценностното им разминаване. Превръщането на граж­дан­ското общество в корпоративно няма да преодолее липсата на де­мокра­тична процедура за бърза промяна на споменатия баланс. Напротив. Граж­даните могат поне да легитимират едно правителство, но корпо­ративните граж­дани не легитимират корпорациите. Според юбилейния доклад на Римския Клуб от 2018 „Хайде!“ е нужно да се търси приложение на идеята за баланса като се позовават на източната ин-ян философия. Но ин-ян философията е баланс между дихотомни двойки. Така е и записано в доклад на Римския клуб [39]: баланс между хора и природа; краткосрочно и дъл­госрочно; скорост и стабилност; частно и обществено; мъж и жена; рав­нопоставеност и награда; държава и религия. Но това не са системи, а части или процеси в тях. Балансът е нужно да се търси между елементите на обществената система, които също са системи, което е истинско предиз­викателство за технологичния консуматорски свят и възможното бъдеще на човечеството.

Заключение

Пандемичната риторика  е формирана като инструмент за внед­ря­ване на ценности, нагласи и поведение. Без значение  дали тя е носител на непроверена информация или научно знание, тя е мащабен проект за  ре­ализиране на обществена промяна, за която политическата подсистема на обществото е призвана да извърши. Всяка промяна е натоварена с рискове от неприемане и провал, но когато тя касае човечеството от­чи­тането на политическия риск като икономически загуби е неадекватно. Той е без­крайно разширен в посока на човешки животи, съдби, шансове, права, кои­то касаят дълбочинни нива като ценностна обосновка на съ­щест­вуването, принадлежност и  човешките взаимовръзки. И ако науката е призва­на да осигури оцеляването с медицинските открития, то тя трябва да носи и отговорност за подсигуряване на човешкото развитие като хуманен отговор на материалистичната катастрофа резултат от стремежа към печалба и власт. И нека не забравяме, че смисълът на живота е раз­витие, за което свободата е необходимо условие.

Бележка: Този публикация се осъществява в рамките на научноизсле­до­вателски проект, финансиран  от фонд НИД на УНСС, с референтен номер НИ-18/2020 г. на тема: „Пандемията от COVID-19 като политически риск: анализ и оценка на въздействието“.

Цитати и бележки

[1] Bertalanffy, L. von. (1973). General System Theory. New York: George Brazilier, Inc., 54.

[2] Изоморфизмът е повече от аналогия. Той е следствие от факта, че корес­пон­диращи абстракции и концептуални модели може да се прилагат към различни феномени. Bertalanffy, L. von. (1973). General System Theory. New York: George Brazilier, Inc., 73.

[3] Клод Шанън в труда му „Математика на комуникациите“ през 1948 г. Вижте повече информация във „Вълнова физика“. Клод Шанън Теория на ин­формацията накратко. Кой е Клод Шанън и с какво е известен. Шанън и крипто­графия. 12.09.2020. https://studyboom.ru/bg/klod-shennon-teoriya-informacii-kratko-kto-takoi-klod-shennon-i-chem-on-znamenit/. последно посе­ще­ние на 18.11.2021.

[4] Оцеляване, сигурност, принадлежност, увереност, самоактуализация, транс­цедентност. https://en.wikipedia.org/wiki/Maslow’s_hierarchy_of_needs. пос­лед­но посещение на на  22.11.2021.

[5] Bremmer, I. & Keat, P. (2009). The fat tail, the power of political knowlidge in the uncertain world. New York: Oxford University Press, 10.

[6] Цитат по Проданов, В. (2017). Системни цикли и бъдещето на историята. Накъде върви светът?. София: Изд. „Захари  Стоянов“, 384. [Prodanov, V. (2017). Sistemni tsikli i badeshteto na istoriyata. Nakade varvi svetat?. Sofia: Izd. „Zahari Stoyanov“, 384.]

[7] Davos Manifesto 1973: A Code of Ethics for Business Leaders | World Economic Forum. 12.11.2021 г. https://www.weforum.org/agenda/2019/12/davos-manifesto-1973-a-code-of-ethics-for-business-leaders/. Retrieved on 21.11.2021.

[8] Top risks 2016. Eurasiagroup. 20.12. 2019 г. https://www.eurasiagroup.net/           issues/top-risks-2016. Retrieved on 21.11.2021.

Top risks 2017. Eurasiagroup.20.12.2019 г. https://www.eurasiagroup.net/issues/top-risks-2017. Retrieved on 21.11.2021.

Top risks 2018. Eurasiagroup.20.12.2019 г. https://www.eurasiagroup.net/issues/top-risks-2018. Retrieved on 21.11.2021.

Top risks 2019. Eurasiagroup.20.12.2019 г. https://www.eurasiagroup.net/issues/top-risks-2019. Retrieved on 21.11.2021.

Top risks 2020. Eurasiagroup.20.12.2019 г. https://www.eurasiagroup.net/issues/top-risks-2020. Retrieved on 21.11.2021.

[9] Чуков, Б. (2020). Матрицата отвътре. София: Изток – Запад, 39. [Chukov, B. (2020). Matritsata otvatre., Sofia: Iztok – Zapad, 39.]

[10] Чуков, Б. (2020). Матрицата отвътре. София: Изток – Запад, 39. [Chukov, B. (2020). Matritsata otvatre., Sofia: Iztok – Zapad, 39.]

[11] 2791 души на 1,4 милиарден Китай (0,0002%) и 67 души на останалите близо 6,5 млрд. население (0,000001%) на Земята. 19. 05. 2020 г. Situation update 28 February 2020.  https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/ 20200228-sitrep-39-covid-19.pdf?sfvrsn=5bbf3e7d_4. Retrieved on 21.11.2021.

[12] 1) 2858.2= 5716; 2) 5716.2=11432;3) 11432.2=22864; 4)22864.2=45 728; 5) 45 728.2=91 456; 6) 91 456.2=182 912; 7)182 912.2=365 824; 8) 365 824.2=731 648; 9) 731 648.2= 1 463 296; 8)1 463 296.2=2 926 592; 9) 2 926 592.2=5 853 184; 10) 5 853 184.2=11 706 368; 11) 11 706 368.2= 23 412 736; 12) 23 412 736. 2= 46 825 472; 13) 46 825 472.2=93 650 944; 14) 93 650 944.2=187 301 888; 15) 187 301 888.2= 374 603 776; 16) 374 603 776.2=749 207 552.

[13] WHO Coronavirus (COVID-19) Dashboard | WHO Coronavirus (COVID-19) Dashboard With Vaccination Data. 12. 11. 2020 г. https://covid19.who.int. Retrieved on 21.11.2021.

[14] Първи ден от тестване на малките ученици, деца от 15 области обаче останаха онлайн (ОБЗОР). 11.11.2021 г. https://nova.bg/news/view/2021/11/10/345953/ първи-ден-от-тестването-на-малките-ученици-деца-от-15-обласит-обаче-станаха-онлайн-обзор/. Retrieved on 21.11.2021.

Обща статистика за разпространението. 22.11.2021 г. https//data.egov.bg/data/    resourceView/e59f95dd-afde-43af-83c8-ea291badd19. последно посещение на 21.11.2021.

[15] Прилагаме пирамидата на Маслоу както към личността, така и към системи като икономика и политика, поради принципа на изоморфизма, според който всички системи (човекът като такъв, икономиката, слънчевата система и други) имат сходни принципи и закони.

[16] Weekly epidemiological update – 5 January 2021. 05. 01. 2021 г. https://www. who.int/publications/m/item/weekly-epidemiological-update–5-january-2021. Retrieved on 21.11.2021.

Weekly Operational Update on Covid-19. 22. 11. 2021 г. https://www.who.int/ publications/m/item/weekly-operational-update-on-covid-19–15-november-2021. Retrieved on 21.11.2021.

[17] Предложение за резолюция от 23.09.2021 г. 22.11.2021 г. https://www.            europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2021-0475_BG.html. последно посе­ще­ние на 21.11.2021.

[18] Austrian unvaccinated lockdown starts amid COVID resurgence. 15. 11. 2021 г. https://www.dailyherald.com/article/20211115/news/311159949/. Retrieved on 21.11.2021.

[19] Италия обискира домове на антиваксъри – EU – Новини Бг. 15. 11. 2021 г. https://novini.bg/sviat/eu/690911. Retrieved on 21.11.2021. [Italia obiskira domove na antivaksari – EU – Novini Bg. 15. 11. 2021 g. https://novini.bg/sviat/eu/690911. Retrieved on 21.11.2021.]

[20] Харалампиев, К. (2021). Публична комуникация и COVID 19. За страха от грешката от втори ред. Реторика и комуникации, 48: 103-113.  https://rhetoric.bg/. последно посещение на 21.11.2021. [Haralampiev, K. (2021). Publichna ko­mu­nikatsia i COVID 19. Za straha ot greshkata ot vtori red. Retorika i komunikatsii, 48: 103-113. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 21.11.2021.]

[21] Market capitalization of Pfizer (PFE). 10. 11. 2021 г. https://                                     companiesmarketcap.com/pfizer/marketcap/. Retrieved on 21.11.2021.

[22] World Economic and Financial surveys. World Economic Outlook Database. Report for Selected Countries and Subjects: October 2021. 22. 11. 2021 г. https://www.imf.org/ en/Publications/WEO/weo-database/2021/October/. Retrieved on 21.11.2021.

[23] Market capitalization of Astrazeneca (AZN). 10. 11. 2021 г. https://                      companiesmarketcap.com/astrazeneca/marketcap/. Retrieved on 21.11.2021.

[24] Market capitalization of Moderna (MRNA). 10. 11. 2021 г. https://                       companiesmarketcap.com/moderna/marketcap/. Retrieved on 21.11.2021.

[25] Atlas Magazine. GAFAMs market capitalization. 22. 11. 2021 г. https://www. atlas-mag.net/en/article/gafams-market-capitalization. Retrieved on 21.11.2021.

[26] Atlas Magazine. GAFAMs market capitalization. 22. 11. 2021 г. https:// www.atlas-mag.net/en/article/gafams-market-capitalization. Retrieved on 21.11.2021.

[27] World Economic and Financial surveys. World Economic Outlook Database. Report for Selected Countries and Subjects: October 2021. 22. 11. 2021 г. https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2021/October/. Retrieved on 21.11.2021.

[28] WHO. Coronavirus situation report 18 Maj 2020. 19. 05. 2020 г. https:// www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/situation-reports/20200518-covid-19-sitrep-119.pdf?sfvrsn=4bd9de25_4.

https://countryetres.info (отворен на 19.05.2020). Retrieved on 21.11.2021.

[29] https://ourworldindata.org/grapher/share-of-deaths-by-cause (отворен на  19.05.2020). Retrieved on 21.11.2021.

[30] Davos Manifesto 2020: The Universal Purpose of a Company in the Fourth In­dustrial Revolution | World Economic Forum. 10. 11. 2021 г. https://www. weforum.org/agenda/2019/12/davos-manifesto-2020-the-universal-purpose-of-a-company-in -the-fourth-industrial-revolution/. Retrieved on 21.11.2021

[31] Фотев, Г. (2012). Сфери на ценностите. София: НБУ. 138-143. [Fotev, G. (2012). Sferi na tsennostite. Sofia: NBU. 138-143.]

[32] Парсънз, Т. (1998). Системма Современных обществ. Москва: Аспект Пресс. 18. [Parsanz, T. (1998). Sistemma Sovremennыh obshtestv. Moskva: Aspekt Press. 18]

[33] Парсънз, Т. (1998). Системма Современных обществ. Москва: Аспект Пресс. 25. [Parsanz, T. (1998). Sistemma Sovremennыh obshtestv. Moskva: Aspekt Press. 25.]

[34] Фотев, Г. (2012). Сфери на ценностите. София: НБУ, 34. [Fotev, G. (2012). Sferi na tsennostite. Sofia: NBU, 34.]

[35] Симеонова, Е. (2013). Политическият риск. Анализ, оценка, управление. София: ИК „Св. Климент Охридски“, 125-126).  [Simeonova, E. (2013). Politicheskiyat risk. Analiz, otsenka, upravlenie. Sofia: IK „Sv. Kliment Ohridski“, 125-126).]

[36] Bertalanffy, L. von. (1973). General System Theory. New York: George Brazilier, Inc., 36.

[37] Corporate bonds and loans are at the centre of a new financial scare. Economist. 14.03.2020. https://www.economist.com/finance-and-economics/2020/03/12/corporate- bonds-and-loans-are-at-the-centre-of-a-new-financial-scare. последно посещение на 1911.2021.

[38] Вайцзекер, Е. У. & Вийкман, А. (2018). Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата. Доклад на Римския Клуб.  София: Книжен тигър, 21. [Vaytszeker, E. U. & Viykman, A. (2018). Hayde! Kapitalizam, kaso­gledstvo, naselenie i razrushavane na planetata. Doklad na Rimskia Klub. Sofia: Knizhen tigar, 21.]

Литература

Вайцзекер, Е. У. & Вийкман, А. (2018). Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата. Доклад на Римския Клуб.  София: Книжен тигър. [Vaytszeker, E. U. & Viykman, A. (2018). Hayde! Kapitalizam, kasogledstvo, naselenie i razrushavane na planetata. Doklad na Rimskia Klub.  Sofia: Knizhen tiger.]

Коджабашева, Р. (2021). Политическият риск за обществото. София: ИК УНСС. [Kodzhabasheva, R. (2021). Politicheskiyat risk za obshtestvoto. Sofia: IK UNSS.]

Парсънз, Т. (2005). Еволюция на обществата. София: Социооптика. [Parsanz, T. (2005). Evolyutsia na obshtestvata. Sofia: Sotsiooptika.]

Парсънз, Т. (1998). Системма Современных обществ. Москва: Аспект Пресс. [Parsanz, T. (1998). Sistemma Sovremennыh obshtestv. Moskva: Aspekt Press.]

Проданов, В. (2017). Системни цикли и бъдещето на историята. Накъде върви све­тът?. София: Изд. „Захари  Стоянов“. [Prodanov, V. (2017). Sistemni tsikli i bade­shteto na istoriyata. Nakade varvi svetat?. Sofia: Izd. „Zahari  Stoyanov“.]

Проданов, В. (2002). Как се променят държавите в условията на глобализация. Международна научна конференция. Глобализация и устойчиво развитие, Варна: 119. [Prodanov, V. (2002). Kak se promenyat darzhavite v usloviyata na globalizatsia. Mezhdunarodna nauchna konferentsia. Globalizatsia i ustoychivo razvitie, Varna: 119.]

Симеонова, Е. (2013). Политическият риск. Анализ, оценка, управление. София: ИК „Св. Климент Охридски“. [Simeonova, E. (2013). Politicheskiyat risk. Analiz, otsenka, upravlenie. Sofia: IK „Sv. Kliment Ohridski“.]

Фотев, Г. (2012). Сфери на ценностите. София: НБУ. [Fotev, G. (2012). Sferi na tsennos­tite. Sofia: NBU.]

Харалампиев, К. (2021). Публична комуникация и COVID 19. За страха от греш­ката от втори ред. Реторика и комуникации, 48: 103-113.  https:// rhetoric.bg/. последно посещение на 21.11.2021. [Haralampiev, K. (2021). Publichna komu­ni­katsia i COVID 19. Za straha ot greshkata ot vtori red. Retorika i komunikatsii, 48: 103-113.  https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 21.11.2021.]

Чуков, Б. (1999). Външна политика и идеи. София: Парадигма. [Chukov, B. (1999). Vanshna politika i idei. Sofia: Paradigma.]

Чуков, Б. (2020). Матрицата отвътре. София: Изток – Запад. [Chukov, B. (2020). Matritsata otvatre. Sofia: Iztok – Zapad.]

Bertalanffy, L. von. (1973). General System Theory. New York: George Brazilier, Inc.

Bremmer, I. & Keat, P. (2009). The fat tail, the power of political knowlidge in the uncertain world. New York: Oxford University Press.

Еurasiagroup. (2019). World Top 10 Political Risks. https://www.eurasiagroup.net/ live-post/top-risks-2020-coronavirus-edition.  Retrieved on 30.03.2020.

Ако приемем глобалните данни за средно аритметични, тоест за медиана ве­личина, то е видима силна дисперсия спрямо нея. Отклонението на процента починали от COVID-19 спрямо починалите за страните е посочено по-долу:

Отклонение в смъртността спрямо глобална към медианна стойност –       19.05.2020 г.

.Междувременно статистически данни относно болестите, от които хората умират най-често, показват в низходящ ред следното съотношение:

Смъртност по болест – глобално – 19.05.2020 г.

 

Номер	Болест	% смърти случай спрямо общия брой смъртни случаи
1	кардиологични болести	31,8%
2	рак	17,08%
3	респираторни болести	7%
4	ниски респираторни инфекции	4,57%
5	дименция	4,49%
6	болести на храносмилателната система	4,25%
7	смърт при раждане	3,19%
	…
11	пътни инциденти	2,22%
31	Тероризъм	0,05%
32	естествена смърт	0,02%

Така излиза, че за изброените най-засегнати държави от COVID-19 смъртността от COVID-19 се нарежда така:

 

Смъртност на COVID–19 спрямо другите болести

 

Държава	Смъртност от COVID–19 спрямо други болести
САЩ	4-то място
Великобритания	3-то място
Италия	3-то място
Франция	4-то място
Испания	2-ро място
Бразилия	8-мо място
Глобално	12 място (след пътните инциденти и преди тероризма)

 

Източниците на данните в Приложение I са обработени данни от източници в цитат [28] и [29].

Рeторика и комуникация при пандемията – ценностна промяна и разширяване на политическия риск – Рада Коджабашева

Ръкописът е изпратен на 02.02.2022 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 04.02.2022 до 15.02.2022 г.

Приемане за публикуване: 17.02.2022 г.

Manuscript was submitted: 02.02.2022.

Double Blind Peer Reviews: from 04.01.2022 till 15.02.2022.

Accepted: 17.02.2022.

Брой 51 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 51 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.