Реторика, публична и медийна комуникация

Rhetoric, Public and Media Communication

  DOI 10.55206/LIFX7557

 

Десислава Антова

Институт по реторика и комуникации

Имейл: antova.desy@gmail.com

В бройАбстракт: В българското общество и в частност в социалната мрежа Фейс­бук протичат дискусии и се водят дебати относно евроатлантизма, като те се реализират на вербално и визуално равнище. Виртуалната кому­никация има много проявления и едни от тях са постери, мемета, пародии и перифрази; други са копия от лозунги и плакати от митинги и демонстрации, които се възприемат като част от проявите на различните мнения в граж­данското общество в България. В статията се изследват именно тези прояви чрез рето­ричен анализ, който е адаптиран вариант от утвърдени методи. Корпусът е събран в период на една година от март 2022 до март 2023 г. и е хетерогенен по своята същност именно поради спецификата на обектите: вербални пос­ла­ния, визуални изображения, предизборни плакати, поли­тически плат­фор­ми, медийни изявления и др. Допускането е, че няма единно мнение в бъл­гарското общество относно евроатлантизма, че е налице скептицизъм по отно­шение на членствата на България в ЕС и НАТО в някои групи в об­ществото. Реторичният анализ, фокусиран върху извеж­дане на посланията на вербално и визуално равнище, на ефектите от тях в специ­фи­чен поли­тически контекст и в предизборна кампания и ситуация, дава въз­можности да се установят някои проявления на евроскеп­тицизма във вир­туална среда. Анализът няма претенция за изчерпателност, а за пред­ставяне на резултати на базата на проучване във виртуална среда в България на раз­личията от­носно евроскептицизма в отделни политически партии в Бълга­рия.

Ключови думи: реторика, реторичен анализ, виртуална визуална кому­ника­ция, евроскептицизъм, Фейсбук.

A Rhetorical Analysis of Facebook Virtual Visual Communication on Euro-Atlanticism

Desislava Antova

Institute of Rhetoric and Communications

E-mail: antova.desy@gmail.com

Abstract: Discussions and debates on Euro-Atlanticism are taking place in Bul­garian society and in particular in the social network Facebook, and they are realized on a verbal and visual level. Virtual communication has many mani­festations and some of them take the form of posters, memes, parodies and paraphrases; others are copies of slogans and posters from rallies and demon­strations, which are perceived as part of the manifestations of different opinions in the Bulgarian civil society. The article investigates these particular manifes­tations through a rhetorical analysis that is an adapted version of established methods. The corpus was collected over a one-year period from March 2022 to March 2023 and is heterogeneous in nature precisely because of the specificity of the subjects: verbal messages, visual images, election posters, po­litical platforms, media statements, etc. The assumption is that there is no unanimous opinion in Bulgarian society about Euro-Atlanticism, the supposition being that there is skepticism about Bulgaria’s EU and NATO memberships shared by certain social groups. The rhetorical analysis, focused on the derivation of the messages at the verbal and visual level, on their effects in a specific political context and in a pre-electoral campaign and situation, provides opportunities to identify some manifes­tations of Euroscepticism in a virtual environment. The analysis does not claim to be exhaustive; rather, it presents results based on a study of the differences in Euroscepticism in various political parties in Bulgaria as displayed in a virtual en­viron­ment.

Keywords: rhetoric, rhetorical analysis, virtual visual communication, Euro­scep­ticism, Facebook.

Уводни думи

Тематиката се отличава с многопластовост, тъй като евроскеп­ти­циз­мът има проявления в платформи на партии, в идеологиите им, в предиз­борните им програми в официалните сайтове, в изявления на партийни лидери в социалните мрежи; в мемета, пародии, плакати, карикатури. В статията са селектирани послания на вербално и визуално равнище във вир­туална среда, периодът е от март 2022 до март 2023 г., като фокусът е върху предизборната кампания за парламент през пролетта на 2023 г. Рето­ричният анализ е на визуално и вербално равнище, той обхваща аргументи и рето­рични фигури, установяване на фактори в специфичен контекст.

Теоретичен обзор

Темите, свързани с реториката, визуалната реторика, визуалната ар­гументация и проявленията им в политиката, медиите, рекламата имат ис­тория десетилетия назад. Теоретичният обзор показва, че за визуалната ре­торика и аргументация има публикация от учени от различни държави и уни­верситети. Например Антъни Блеър задълбочено изследва визуалната аргументация, опитвайки се да обоснове какво е това визуален аргумент. [1] Той продължава търсенията и изследванията си в посока реторика и ви­зуални аргументи и публикува статията „The Rhetoric of Visual Argu­ments“. [2] Йенс Хелсен (2010) също проучва пресечните точки между реторика, тропи, аргументи на визуално равнище в статията „Visual Tropes and Figures As Visual Argumentations“. [3] Соня Фос прави задълбочени проучвания в посока визуална реторика, тя започва от образите [4] и навли­за в дълбочина в проучванията в реторичната теория и нейните трансфор­мации при очер­таване на ново поле относно визуалната реторика. [5] Жорж Рок (2010) изуча­ва спецификите на визуалната аргументация в теоретичен план в пуб­ликацията „Visual Argumentation. A Reappraising“. [6]

• Лио Гроурк (2009) преосмисля традициите в аргументацията от мо­дела на Тулмин през визуалната аргументация. [7]

Екип от учени от Нидерландия (Broek, van den J., W., Koetsenruijter, J. de Jing, & L. Smit) (2012) дефинира какво е визуална реторика и какво е ви­­­­зуален език и предлага методика за анализ, опирайки се на основни ре­торични понятия и очертава стъпките за този анализ, като започва от ниво 0 и стига до етапа на actio [8]. Жорж Рок (2009) анализира пресечните точки меж­ду политическа реторика и визуални образи в статията „Political Rhetoric in Visual Images“. [9]

Пресечните точки реторика и аргументация се изучават и от Йен Хел­сен, като обектът е скандинавската политическа реклама. [10]

Река Наги (2013) се насочва към анализ на визуалната аргументация в рекламата и открива възможности за актуализиране на реторичното наслед­ство и методи на изследване в една съвременна сфера, каквато е рекламата. [11]

Петра Акцел (2011) проучва няколко области: реторика, визуална ре­торика и визуална аргументация. [12] Визуалната аргументация е пред­мет на изучаване, дефиниране и анализ от Лио Гроурк и Кристофър Тиндъл, ка­­то те достигат и до дефиниране на понятията „визуален аргумент“ и „мул­тимодален аргумент“. [13]

Визуалните аргументи се изучават от Игор Жагар (2020) в статията „On inference, understanding and interpretation in visual argumentation: Challenges and problems“ и прави критичен обзор на предходни изследвания относно визуалната аргументация. [14]

Визуалната и вербалната метафора е анализирана от Иванка Мавро­диева в български политически контекст, като са изведени специфични при­ложения в политическия дискурс в България след 1990 г. [15] Тъй като в статиите се поставя акцент върху виртуалната комуникация, тук отделяме място на книгата на Марчин Левински, посветена на изучаване на интернет и аргументацията във виртуалните форуми; той се опира на прагма-ди­алек­тическия подход и открива възможности за валидиране на аргумента и ве­рифициране автентичността на източника за аргумента чрез т.нар. proof and link. [16] Иванка Мавродиева проучва виртуалната политическа комуника­ция в България, като засяга въпроси, свързани с аргументацията, троловете, визуалните елементи и др. [17] Петра Акцел говори за медийна реторика в научните си изследвания и прави опит да я дефинира и определи, да уста­нови пресечни точки между медии и реторика. [18]

Тъй като тематиката се очертава с широк обхват, необходимо е да се дадат ограничения и работни дефиниции на някои понятия. Ние приемаме позициите на гореспоменатите автори относно това, че има основания да се изведат термините „виртуална комуникация“, „визуален език“, „визуална реторика“, „визуална комуникация“, „визуална аргументация“, „визуален аргумент“, „медийна реторика“. Ние приемаме също така в широкото раз­биране за реториката, че тя има проявления в различни сфери: медии, по­литика, карикатури, мемета, постери, плакати, пародийни видео клипове и др. Също така правим допусканията, че визуалните образи могат да се из­ползват както самостоятелно, така и в съчетание с вербалните, както и на рав­нище на мултимодалността в различен политически, медиен, социален и културен контекст.

Относно понятието „евроатлантизъм“, той се използва именно за пред­­­ставяне членството на България в ЕС и в НАТО, понякога представяни в ед­но своеобразно единение. България е член на НАТО от 2004 г., а на Ев­ропейския съюз (ЕС) от 2007 г. Български граждани и политически партии са ориентирани към тези структури, но са налице и различни по­зиции. Евроатлантизмът като ценност е предмет на изследвания в сферите на со­циологията, политологията, социалната психология и ред други науки. Ин­тересът тук е провокиран от широката употреба на понятието „евро­ат­лан­тизъм“ и огромните различия в модалностите при възприятието му от все­обща ценност до крайно отрицание и отричане на евроатлантизма. Съ­щест­вуващата поляризация в общественото мнение винаги е свързана с напре­жение. Нееднозначното възприемане на евроат­лантизма като ценност може да бъде проследена както на вербално равнище в посланията на ос­новни по­ли­тически фигури, така и във визуални еле­менти – постери, плака­ти, еле­менти от предизборната кампания и поли­тически послания към ауди­то­рията. Демонстрацията и афиширането му като ценност традиционно се при­познава от някои политически субекти. Евроатлантизмът тотално се от­ри­цава от други политически субекти, които в последните години имат свое­то представителство в българския парламент.

Защо антинатовската и антиевропейската реторика успяват да измес­тят посланията за евроатлантизма като ценност и как в условия на различни кризисни ситуации се експлоатира евроатлантизмът, е въпросът, който е в основата на настоящото изследване. Задълбочено проучване от реторическа гледна точка на европейската и атлантическата интеграция на България е правено в началото на интеграционния процес. Иванка Мавродиева по­соч­ва, че реториката не е свързана само с използването на ораторското гово­рене за ЕС и НАТО, а по същество е средство за информиране за ценностите на въпросните организации. [19] 20 години по-късно наративът за членст­вото на България в ЕС и НАТО отново има в голяма степен отрицателен, вместо положителен аспект. Защо? Възможен отговор е, че се увеличават поли­тическите субекти, които говорят против членството на България в ЕС и НАТО. Увеличават се и организираните прояви, например протести. В ус­ловия на страх от близко протичащи до страната военни действия се по­яви и нова коалиция „Вън от ЕС и НАТО“. Коалицията е регистрирана за учас­тие в извънредните парламентарни избори на 2 април от Централната изби­рателна комисия с решение от 14 февруари 2023 г. [20]

В последните два парламента (47 – 03.12.2021 г. – 02.08.2022 г.) и (48 – 19.10.2022 г. – 03.02.2023 г.) евроатлантизмът се свързва с конструктите: „евроатлантическа коалиция“, „коалиция на войната“, предвид събитията в Украйна, проява на „евроатлантическо лицемерие“ в ущърб на българските интереси. Интересно е да се отбележи, че бяха необходими провеждане на дебати в два парламента, за да се стигне до оказване на военна и военно­техническа помощ за Украйна. Решението бе взето през месец декември 2022 г., като по същество забавянето бе близо година, предвид началото на войната на 24 февруари 2022 г.

За тезата в подкрепа на мира и да не се изпраща оръжие се застъпват в изказванията си депутати от „БСП за България“, „Възраждане“, прези­дентската институция, извънпарламентарно представени политически сили като ПП МИР – Морал, инициативност, родолюбие, коалиция „Неутрална България“. Резонно е да се отбележи, че във Фейсбук могат се обособяват групи, които са по същество против решенията на Народното събрание и против всякакво изпълнение на съюзническите ангажименти на България като член на Алианса и ЕС. Сред тях са група: „Свободна и мирна Бъл­гария“, където се експлоатират темите за войната в Украйна, джендър идео­логията, Истанбулската конвенция, антиваксърството. Въпросната гру­па се възприема и като основен канал за комуникация при организация на про­тестни шествия в цялата страна под надслов: „България – зона на мира“.

Изследователският интерес е провокиран именно от мащабността на въпросните прояви, както и с използваните по време на протеста послания, които освен за мира и неутралитета, експлоатират геополитически теми, свързани с противопоставянето между НАТО и Руската федерация, упот­ребата на ядрени оръжия, антинатовска и антиевропейска реторика, изразя­ваща се в скандирания против въпросните съюзи.

В хода на подобни протестни шествия обикновено се акцентира на ценности от близкото минало – историческата свързаност между България и Русия, липсата на адекватно представителство на националния интерес на България, анонсиран обикновено като продажност на политическия елит, както и ненамесата в суверенни за страната въпроси, (какъвто е участието във война), употребата на национална валута. Говорителите от въпросните протести могат да бъдат разпознати като говорители в протестите срещу Истанбулската конвенция, джендър идеологията. Проповядващите тези идеи са за пълен неутралитет и ненамеса във военните действия, в посла­нията им често се използват заплахи за употреба на ядрено оръжие.

Като своеобразен връх в реториката срещу НАТО и ЕС е създаването и регистрирането на въпросната коалиция „Вън от ЕС и НАТО“, чиито Фейсбук профил ще бъде анализиран.

Допускането е, че ако се търси разлом във възприятието на евроат­лантизма като ценност – то той може да бъде проследен, от една страна, във Фейсбук групи против военната намеса в конфликта в Украйна, групи про­тив джендър идеологията и респективно Истанбулската конвенция, как­то и действия, свързани със запазването на българския лев, чийто инициатор е партията на „Възраждане“. Елемент от тяхната предизборна реторика е съ­би­рането на подписи за национален референдум за запазването на бъл­гар­ския лев.

Методи

В проучването се стъпва на базата на постиженията на учени от уни­верситети и се адаптира методиката за целите на настоящото изследване. Реторичният анализ е на равнище визуална аргументация и проявления на реторичните фигури на визуално равнище, без обаче да се пренебрегват вербалните елементи или мултимодалността в плакати, мемета, пародии и др. Селектираните изображения се анализират в контекста в България: сло­жен политически, социален, културен и медиен контекст – предизборна кам­пания за парламент през пролетта на 2023 година в България и пред­ход­ни кампании, избори и политически активности. Анализират се рето­рич­на­та ситуация, посланията, ретранслирането им в социалната мрежа.

Анализиран е корпус от послания, събрани в хода на предизборната кампания за следващия 49-и парламент. Разгледани са водещи политически формации, обектът на изследване е свързан с техни Фейсбук профили, ин­тернет страниците им и с начина, по който са застъпени евроатланти­ческите ценности в техните предизборни послания.

Научният интерес е воден от стремежа за разбиране на употребата и злоупотребата с понятия като „евроатлантизъм“, „членство в ЕС и НАТО”.

Анализирани са сайтовете и Фейсбук каналите на коалициите: „Про­дължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Въз­раждане“, „БСП за България“, политическата формация на „Левицата“, „Бъл­гарски възход“, както и коалиция „Вън от ЕС и НАТО“ и „Неутрална България“.

В анализа на вербално равнище попадат обявените като ценностни ори­ентации в предизборните им платформи изказвания на техните лидери. Застъпени са визуални елементи в хода на представянето им пред ауди­торията – предизборни флаери, постери, онлайн излъчвания.

Интересът е провокиран от високите амплитуди във възприемането на въпросните концепти, тяхната „крехкост“, породена от липсата на завър­шеност във възприемането им. Евроатлантизмът като абстрактен кон­структ провокира визуални послания, конструирани като наратив, които освен по време на протести, могат да бъдат открити във Фейсбук посла­нията на от­делни политици и коалиции.

Социалната мрежа често се използва като канал за пропаганда от по­литическите сили. Ще бъде направен опит да бъде проследено присъст­вието на дадено послание – в социалната мрежа и в медиите, за да бъдат откроени някои съществени проблеми в медийната реторика и употре­бата на ФБ като източник на информация. (Д. Антова).

В контекста на военни действия от близо година антиевроатлан­ти­ческата реторика може да бъде обект на научен интерес и от гледна точка на националната сигурност. Разломът във възприемането на евроат­лан­тиз­ма като ценност личи и в противопоставянето на институционално ниво. От една страна, са решенията на 48-ото Народно събрание за оказване на во­енна помощ за Украйна и застъпването на тезата, че старото руско оръ­жие трябва да бъде дадено и говореното за необходимостта от съюз­ническа под­крепа. На другия полюс са президентската институция, „БСП за Бъл­гария“, „Възраждане“, „Левицата“, коалиции като „Вън от ЕС и НАТО“ и „Не­утрална България“ които говорят против изпращането на оръжие за Украй­на.

Резултати

В хода на изследването, освен Фейсбук профилите на парламентарно представените сили в 48-ото Народно събрание: коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), коалиция ГЕРБ-СДС, „Въз­­раждане“, „БСП за България“, ДПС, „Български възход“ бяха из­след­вани и тези на новото политическо формирование на „Левицата“ и тези с русофилска насоченост: „Вън от ЕС и НАТО“ и „Неутрална България“. Ин­тересът към тях е провокиран от антиевроатлантизма още в наимено­ва­нието им.

Анализирани на вербално равнище са слоганите в предизборните пос­ла­ния, както и основните послания в сектор „Сигурност“ и „Външна по­литика“ от предизборните програми. Анализирани са и част от декла­ра­циите им като особен вид форма на обръщение на политическите сили по конкретен въпрос и проблем. Селектирани са конкретни визуални елементи като видеообръщения, постери, снимки от кампанията.

Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)

Слоганът на коалицията ПП-ДБ е: „Обединени, има как“ следвана от целта на посланието: „гласувай с номер 12 за нормален европейски живот“. Коалицията асоциира евроатлантизма като ценностен ориентир и се при­познава имплицитно с това, което имагинерно съществува като понятие „нормален европейски живот“. В отделните постове във Фейсбук страни­цата на коалицията са застъпени послания за членството на България в Шен­ген и в еврозоната. От реторична гледна точка като аргумент на авто­ритета се използват послания на премиери от други европейски страни. Сред тях е видеобръщението на Марк Рюте, премиер на Нидерландия [21], в което той декларативно заявява, че просто има доверие на Кирил Петков.

Относно декларативните форми на утвърждаване на евроатлантизма като ценност – те присъстват, както в предизборната програма на коали­цията, така и в обособени нарочни позиции – декларации по повод една година от войната в Украйна, позиция на коалицията относно изказване на президента Румен Радев.

В предизборната програма се посочва като основна ценност утвърж­даването на България като сигурен и предвидим член на ЕС и НАТО, с ясно изразени евроатлантически позиции, отчитащи националните приоритети и съюзническите цели. [22]

В нарочна позиция – становище е изказано несъгласие с позиция на президента Румен Радев. В нея последният е упрекнат в „неглижиране ре­шението на Народното събрание за оказване на военна подкрепа за Украй­на“. Упрекът към него и служебното правителство е, че той „предприема решения, които противоречат на интересите на България и застрашават сигурността ѝ, отделяйки я от съюзниците ѝ в ЕС и НАТО”. [23] Позицията е в отговор на изказване на държавния глава пред медиите, свързано с реше­нието страната ни да не участва в общата европейска поръчка за доставка на снаряди за Украйна. [24]

Като цяло посланията са позитивни и са свързани ясно с евроат­лан­тизма като ценност. Противопоставянето с основния им опонент коалиция ГЕРБ-СДС се свежда до използването на термини като „борисовки“. Отри­чането на опонента е много по-силно и ясно застъпено в посланията, публи­кувани на интернет страницата на коалиция ГЕРБ-СДС.

Коалиция ГЕРБ-СДС

ГЕРБ-СДС залагат на слогана „За стабилна България отново“ и в пос­ланията им евроатлантизмът присъства като ценност, но тя е афиширана имплицитно или по-скоро се подразбира, за което допринасят изборът на логото на ГЕРБ, в което се използва звездата като символ, асоциира се със знамето на ЕС, избраният син цвят като визуален елемент във всички фор­ми.

В слогана, в ключовите послания, елемент от предизборната агитация и рекламните постери се посочва като приоритет: „Провеждането на външ­на политика в защита на българския национален интерес“. [25] Тоест афи­ширането на евроатлантическите ценности не е толкова отявлено. То е ясно застъпено в декларативните форми, каквато е предизборната програ­мата, и е посочен като основен. В текста се изтъква, че България е загубила ролята си на активен член на Европейския съюз и доверен съюзник в НАТО. [26] По-нататък в документа се посочва, че усилията на коалицията ще бъдат насочени към „съхраняване на цивилизационната и геополитическа ориен­тация на страната“.

Във Фейсбук посланията, отправени от лидера на  партията Бойко Бо­рисов, се наблюдават елементи на филмовото героизиране с елементи на ек­шън присъствие на сцената. Специфичните онлайн продукции обхващат времето преди стъпването на сцената. Показват се препълнени спортни зали, представяни като дело и успех от управлението на ГЕРБ. Качването на сцената на основните действащи лица става под акомпанимента на му­зиката от хитовия американски филм „Роки“ и песента „Окото на тигъра“. Текстът на песента е емблематичен и имплицитно посланието му може да бъде свързано с израстването на Борисов като лидер. Имплицитно се търси родеене с посланията за момчето от улицата, с мъжа от улицата и волята му да оцелее, с постигането на славата. Показателно в това отношение е всяко видео излъчване от областен град. Такова е излъчването: Бойко Борисов на живо в Смолян. [27]

Филмовият сценарий се повтаря като визуален код и преминава през показването на пълни зали и скандиращи граждани името на Борисов в големите областни градове на страната. Сюжетът на онлайн излъчванията, който по същество репродуцира или преповтаря сюжета за пристигане на холивудската звезда – легенда, под светлините на прожекторите, в присъст­вието на охрана и медии, може да се разглежда като пиар стратегия за епидейктика посредством визуализация чрез средствата на шоу програма.

Освен този похват от реторична гледна точка в посланията на ос­новните кандидати – водачи на листи и емблематични лица, представени в секция новини в интернет страницата на партията противникът се отрича, а управлението му се свежда до катастрофа: „трябва да спрем свободното падане на държавата“, „да спрем съсипията на България“, „трябва заедно да извадим България от блатото, в което я вкараха предишните управляващи“ и т.н. Не рядко е и повторението на сравнението: „По-силни от хаоса“ – слоган, използван от коалицията на предходните парламентарни избори от 2 октомври 2022 г.

Като цяло пресъздаването следва изграждането на ореола на филмова легенда, асоциирането на Бойко Борисов със звездата Роки е визуалният код, оформящ посланията на коалицията във въпросните видеа.

Коалиция „БСП за България“

За „БСП за България“ – основните послания са свързани с мира – по­ли­тическите и дипломатически усилия за разрешаването за войната в Украй­на, застъпват се тезите за неутралитет на България, подобно на Ун­гария и Тур­ция, видно от изказвания пред медиите на кандидати за народни пред­ставители, представени и във Фейсбук страницата на пар­тията. [28]

БСП не подкрепят изпращането на военна помощ за Украйна. Ембле­матични са изказванията на лидера на партията Корнелия Нинова тогава в качеството ѝ на вицепремиер и министър на икономиката и индустрията, че нито един патрон, българско производство няма да бъде изпратен за вой­ната в Украйна. Линията на поведение е последователна от 48-ото НС и в кампанията за 49-ото. Друг е въпросът дали реално не е имало износ на оръ­жие каквито критики имаше в предходния парламент. В 48-ия парламент дори се стигна до изключването на един от членовете на парламентарната група именно заради изказването му, свързано с войната в Украйна. Това бе депутатът Явор Божанков. [29]

Слоганът на кампанията е: „Да! Можем“. Над него визуално с емо­тикони са изброени сферите, за които от партията отчитат, че са успели да изпълнят обещанията си: подкрепа за семейството и образованието, здра­веопазването, труда, възрастните хора. Постерът на кампанията е оформен във визуално послание с цветовете на българския трикольор, тъй като в изображенията под номера на бюлетината, освен бялото и червеното при­съства и зелено. Като цяло посланията на левицата се свързват с доходите, инфлацията, проблемите в образованието, социалната политика. На второ място са темите, свързани с мира. Декларативно в предизборната им плат­форма най-напред е изведен: мирът, изписан с главни букви, следвани от ценностите: благоденствие, солидарност, прогрес. В нея се посочва още, че БСП поставя на първо място общественото благо и националните интереси, което като че ли имплицитно изключва евро­ат­лантизма като ценност или поне не го назовава толкова пряко. Като основен приоритет във външната политика се посочва: „Ненамеса във военни конфликти и опазване на мира и сигурността в страната“ [30] – посланието от предизборната платформа е визуализирано в ключови изказвания във Фейсбук страницата на водачите на листи и кандидати за народни предста­вители с МИР.

В анализа следва да се открои и апелът на БСП от интернет страницата им за членство в партията. Той отново е визуализиран върху цветове, пре­повтарящи националното ни знаме: Стани доброволец в червено, стани сим­­патизант – в зелено и стани член – в бяло.

Друг акцент от кампанията на „БСП за България“ е инициирането на референдум против изучаването на джендър идеологията в училищата. Референдумът може да бъде интерпретиран като още едно информационно поле и терен за противопоставяне на традиционните български ценности, които БСП заявява, че защитава, свързани със семейството, патриархалния ред и порядък в българското общество в контрапункт на европейските цен­ности, свързани с либерализма и свободата на изразяване, заради които въп­росният референдум е необходим. Въпреки че темата в момента не е осо­бено актуална, е добре подбрана от гледна точка на традиционния избира­тел на левицата.

ПП Движение за права и свободи – ДПС

За ДПС евроатлантизмът е афиширана, ясно артикулирана ценност. Посланието е визуализирано на всеки предизборен флаер. За ДПС членст­вото на България в ЕС и НАТО е представяно като ценност и е съществен елемент от предизборната им реторика. В нея ясно се подчертава ролята на Движението за приемането на страната ни в двата съюза, а в посланията на кандидатите за народни представители често се говори за завършване на процеса на евроинтеграция с членство в Шенген и еврозоната.

Визуално посланието за евроатлантизма като ценност присъства в го­ляма част от снимковия материал в кампанията, където редом до българ­ското знаме, е и знамето на ЕС. [31] В посланията, визуализирани на пред­из­борните агитационни материали, се посочва, че ДПС предлага мерки за влизане в Шенген и в еврозоната [32], но не се казва какви са те, на­зовават се общо и освен това се обещава осигуряване на европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми на ЕС.

„Разделението и политическата немощ на новите партии са основни причини за задълбочаващата се политическа криза“ е ключово послание, поставено в централната част на агитационния материал. Слоганът на ДПС „Разум, отговорност, диалог“ е визуализиран под всички послания.

В изявите, част от кампанията, посланията акцентират ролята на Дви­жението за запазването на етническия мир, установяването на де­мокрация и ролята на турския етнос в процеса за демократични промени. Използват се авторитети на външни за родната политическа сцена лица, като се пуб­ликуват послания на европейски лидери в подкрепа на ДПС.

ПП „Възраждане“

За „Възраждане“ слоганът е „Избери свободата“, визуализиран на зе­лен фон, на който прозира елемент от българския герб – лъвът. Не е слу­чаен изборът на поле за конфронтация с евроатлантизма като ценност, а именно противопоставянето на еврото, запазването на българския лев като нацио­нал­на валута.

Партията използва инструмента на референдума и кампанията за съ­би­рането на подписите за инициирането му като елемент в предиз­борната си реторика. Бланката за събирането на подписите е достъпна в интернет страницата на партията, а апелът е: „Включете се в събирането на рефе­рен­дума на Възраждане за запазване на българския лев и отлагане въвеж­дането на еврото в България“. [33]

В свои медийни изказвания, публикувани на Фейсбук страницата на партията, лидерът Костадин Костадинов открито заявява, че еврото никога няма да бъде въведено в България, твърди, че в договора на България за членство в ЕС има неизгодни клаузи и той трябва да се преразгледа.

В декларираните от партията приоритети във външнополитически план на първо място е изведена независимост на България на световната сцена, като българският национален интерес стои над всичко. [34] Посочва се, че дълги години българската външна политика е била „опиянена от участието на България в световно значими организации като Европейския съюз и НАТО“. Отбелязва се още преориентацията от „просъветска” в „про­атлантическа“ „вярност“, която в оценката на „Възраждане“ е довела до „ха­ос, ниска ефективност и безполезност“. От медийни изказвания на Кос­тадинов, става ясно, че той застъпва тезата за вдигането на санкциите срещу Русия, както и че „НАТО е заплаха за България“. Въпросните твър­дения обаче не са написани като елемент в предизборната им програма.

Специален акцент в анализа представлява изображение на мумия с вързани ръце и крака, но с отворени очи, стояща пред телевизор, като бинтовете, с които се опасва мумията, могат да бъдат асоциирани с джендър идеологията – цветовете на дъгата в краката на мумията, следвани от вой­ната в Украйна и нейното знаме, а главата е обвита със знамето на ЕС. Слож­ната метафора по същество е отрицание на евроатлантическите цен­ности, сред които либерализъм, глобализъм. Визуалната метафора, която се използва, внушава безпомощност, алтернативата, която се привижда е из­борът на „Възраждане“.  Посланието, което е изписано е: „Те искат ти да си роб“. Във Фейсбук групите в подкрепа на „Възраждане“ често се пред­ставят публикации от медии, които по същество могат да бъдат асоциирани с фабрики за фалшиви новини.

Изображението е копирано от Фейсбук страницата

на ПП „Възраждане“ от 14.03.2023 г. достъпно на https://www.facebook.com/photo/?fbid=765724618535190&set=a.473700704404251

Спекулата с информацията в момент на война е също толкова опасна, колкото и самата война. Във военната терминология съществува термин диверсия, свързано с латинското diversio или отвличане на вниманието. В ход са редица апокалиптични заглавия от рода: „България влиза във вой­ната, за целта изборите трябва да спечелят ПП и ДБ“ , както и чакайте още по-голяма инфлация – фалират банки! Подобни заглавия са обичаен еле­мент за привличане на вниманието на аудиторията във Фейсбук. Не рядко източникът им остава неясен.

 

Коалиция „Левицата“

За „Левицата“ слоганът в настоящите избори е „за социална справед­ливост и мир“. Коалицията от няколко леви формации се асоциира с ис­тинското ляво, автентичното ляво. В нея участват знакови имена от ми­на­лото на БСП, сред които Мая Манолова, Татяна Дончева, Костадин Пас­калев, Спас Панчев, Валери Жаблянов. Без да се пренебрегва въпросът за политическото инженерство и значението му за политическия процес, следва да се отбележи, че на сайта им все още няма публикувана програма. Сред целите на обединението са: повишаване на доходите, енергийна неза­висимост, върховенство на закона. [35] Апелът, визуализиран към интернет страницата, е: последвайте ни в социалните мрежи и в YouTube. Използват се вътрешни авторитети в посланията  към аудиторията, сред които прези­дентът Георги Първанов, който е основател и на една от партиите в новото обединение – АБВ. Във Фейсбук се публикуват медийни изяви на основ­ните претенденти от въпросната коалиция.

ПП „Български възход“

За „Български възход“ слоганът в кампанията е: „С разум за Бъл­га­рия“. Слоганът е визуализиран с хаштаг, след всеки един от постовете във Фейсбук страницата на партията. [36] Изведени са основни акценти в изказ­ванията на претендентите от листите.  Лидерът ѝ Стефан Янев определя БВ като партия на семейството, на рода и на традиционните ценности. На интернет страницата на партията апелът е: „Включи се във възхода, стани доброволец“. На интернет страницата са изведени и основните приоритети в програмата на партията. На място четем: „Вътрешна сигурност и от­бра­на“, липсва обявен такъв за сферата на външната политика, а в областта на сигурността се извеждат приоритети, свързани с модернизацията на бъл­гарската армия и укрепването на вътрешния ред. Посочва се като приоритет осигуряването на „развитие и усъвършенстване на системата и политиката за вътрешна сигурност и обществен ред в съответствие с очакванията на граж­данското общество, динамиката на обществените процеси, между­на­род­­ните договорености и глобалното технологично развитие“. [37]

Ако зад тези витиевати формулировки се визират ЕС и НАТО, то евроатлантизмът не е афиширан като ценностен модел пряко, а по-скоро се предполага за него. Следва да се припомни, че Стефан Янев освен служебен министър-председател бе и министър на отбраната в  правителството на Ки­рил Петков от квотата на „Продължаваме Промяната“. Заради изказвания на Янев, в които той отказва да употреби думата война, Кирил Петков в качеството си на министър-председател поиска неговата оставка именно за­ради несъответствие с водената от държавата външна политика по отноше­ние на ангажиментите към НАТО и войната в Украйна. След оставката Янев създаде и партията БВ.

Коалициите „Вън от ЕС и НАТО“ и „Неутрална България“

Анализът за коалициите „Вън от ЕС и НАТО“ и коалиция „Неутрална България“ започва с политическите формации, които ги съставят. За пър­вата според решението на ЦИК са партиите „България на труда и разума“, партия „КОЙ – Компетентност, отговорност, истина“ и партия „Нация“, които досега не са били кой знае колко известни. С обявяването на ко­алицията между тях може да се каже, че придобиха известна популярност заради скандалното си име.

Другата коалиция „Неутрална България“ е между вече по-популярни формации, сред които са „Атака“, „Българска комунистическа партия“ (Владимир Спасов), „Русофили за възраждане на Отечеството“ и „Партия на българските комунисти“. Всяка от въпросните коалиции има свой Фейс­бук профил. Тук ще разгледам само някои от изображенията, застъпени във Фейсбук профилите им.

Коалиция „Вън от ЕС и НАТО“ се афишира като национална пат­риотична коалиция. Във всеки пост се използват колажни изображения, в които знамето на ЕС е зачеркнато. Използвано е стилизирано изобра­жение на BULEXIT – асоциирано с „Брекзит“. Във видеата присъстват кадри на по­тъпкани европейски знамена.

Изображение от Фейсбук профила на коалиция „Вън от ЕС и НАТО“, публикувано на 17 март 2023 г.

https://www.facebook.com/groups/pp.btr.bg/posts/969026957054243/?paipv=0&eav=AfYshx6-TaZS4ul8hZxh769CFyb6kEKes9jaYswUCPceY-bcONb0_m8SF3qpnsoQPI0&_rdr

По същество в профилите и на двете коалиции често се публикува медийно съдържание, за което е доказано от независим проверител на фак­ти, че съдържанието е фалшиво.

Във Фейсбук профила на „Неутрална България“ са застъпени тра­диционни ценности, сред които семейство, суверенитет и на следващо мяс­то – „Геополитика с Русия“. Отправят се призиви за премахване на чуждите военни бази от България, за забрана за финансирани от чужди държави неправителствени организации. Интересни са колажите, с които се онагле­дява „дружбата“ между България и Руската федерация. (Избягвам Русия, тъй като не би било коректно от гледна точка на федеративния ѝ характер), използвани са изображения на мечка и лъв, на фона на разгър­ната книга, явно асоциираща общото историческо минало.

 

Изображение от Фейсбук профил на коалиция „Неутрална България“, публикувано на 15 март 2023 г.

https://www.facebook.com/neutralitet/

Освен тях с елемент на хумористичен афиш е направен колажът, изоб­разяващ орел – символ на САЩ и Руската федерация. Орелът пита – „Нови бази“, взирайки се в карта на света, а мечката, пиеща чай отговаря: „Не, нови мишени“. Елементите могат да бъдат отбелязани като уникални, тъй като всяко от посланията е визуализирано с подобни колажи.

Изображение от ФБ профил на „Неутрална България“,

публикувано на 11 март 2023 г.

https://www.facebook.com/neutralitet/

За целите на анализа следва да се отбележи, че имената на коалициите наподобяват сами по себе си слогани, призиви, които лесно могат да бъдат припознати и следвани от аудитория с подобни ценностни ориентири.

Като цяло уникални визуални елементи, свързани с евроатлантизма като ценност, не се открояват. Такива визуални метафори се използват най-вече от партиите и коалициите, които не споделят ценностите на евроатлан­тизма. Въпросните визуални метафори са представени в собствените ка­на­ли на партиите. Посланията на лидерите на партиите се визуализират с бо­гат снимков материал от събитието. Изказванията и снимките са най-често  публикувани като платени съобщения в медиите или в рубриките им за ори­гинални текстове. Публикуването им на подобно съдържание е без редак­торска и журналистическа намеса.

Дискусионни въпроси

Дискусионните въпроси, които настоящата статия се опитва да пос­тави, са как се променя едно понятие с времето и как от ценност се превръ­ща в антиценност. Кои са основните медийни дефицити, свързани с обяс­няването на понятието. Може да се направи предположение, че по отно­шение на медийната реторика често политическите твърдения и изказвания се представят като факти, без да бъдат проверени като твърдения. Остава открит въпросът и с артикулирането на експертни мнения по дадена тема – търсенето на различни гледни точки често е ограничено поради времето и желанието на събеседниците да участват. Дискусионен остава въпросът за необходимостта от законови регулации по отношение борбата с дезинфор­мацията и фалшивите медии.

Изводи и обобщения

Прекомерната и честа употреба на понятието „евроатлантизъм“ води до злоупотреба в съдържателен план с понятието.

Често то е споменато в хода на предизборната реторика, без в него да бъде вложено конкретно съдържание, а просто като понятие, елемент от „добрия“ политически речник. Може да се посочи, че евроатлантизмът често се припознава като ценностен елемент от предизборната реторика за партиите с ценностна ориентация ЕС и НАТО. Други, които са ориентирани към Руската федерация, заобикалят явното му артикулиране като ценност и използват по-общи термини като международно сътрудничество, мир, раз­витие на сигурността.

Цитати и бележки

[1] Blair, A. J. (1996). The Possibility and Actuality of Visual Arguments. Argumenta­tion and Advocacy 33/1: 23–39.

[2] Blair, A. J. (2004). The Rhetoric of Visual Arguments. Defining Visual Rhetorics. (Eds. Hill, C. A. and Helmers, M). (pp. 41–61). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates.

[3] Kjeldsen, J. (2010). Visual Tropes and Figures As Visual Argumentations. In ISSA Proceeding 2010. Amsterdam: Amsterdam University.

[4] Foss, S. (1994). A Rhetorical Scheme for the Evaluation of Visual Imaginary. Communication Studies 45, 213–224.

[5] Foss, S. (2004). Framing the Study of Visual Rhetoric: Toward a Transformation of Rhetorical Theory. In Defining visual rhetorics. (Ed. C. A. Hill, C. A. and Helmers, M.). (pp. 303–314). Mahwah, NJ: Erlbaum.

[6] Roque, G. (2010). Visual Argumentation. A Reappraising. In ISSA Proceeding 2010, Chapter 154: 1720–1734. https://rozenbergquarterly.com/issa-proceedings-2010-visual-argumentation-a-reappraisal/. Retrieved on 10.03.2023.

[7] Groarke, L. (2009). Five Theses on Toulmin and Visual Argument. In Pondering on problems of argumentation: Twenty essays on theoretical issues. (Ed. F. H. Eemeren & B. Garssen). (pp. 229–239). Amsterdam: Springer.

[8] Broek, van den J., Koetsenruijter, W., de Jing, J., & Smit, L. (2012). Visual Language. Perspectives for Both Markers and Users. Hague: Eleven International Publishing.

[9] Roque, G. (2009). Political Rhetoric in Visual Images. In Dialogue and Rhetoric. (Еd. E. Weigand). (pp. 185–193). Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Pub­lishing Com­pany.

[10] Kjeldsen, J. (2007). Visual Argumentation in Scandinavian Political Advertising: A Cognitive, Contextual, and Reception-oriented Approach. Argumentation and Advo­cacy 43/3–4: 124–132.

[11] Nagy, R. (2013). A Visual Rhetoric of Adversiment. Doctoral Thesis – Summary. Babes-Bolyai University, faculty of History and Philosophy, Department of Phi­losophy, Cluj-Napoca, Romania.

[12] Aczél, P. (2011). Enchanting Bewilderment: Concerns for Visual Rhetoric. In Images in Language. Series Visual Learning, Vol. 1. (Ed. Benedek, A. and Nyíri, K.). (pp. 85–98). Frankfurt: Peter Lang.

[13] Groarke, L., & Tindale, C. (2012). Good Reasoning Matters! A Constructive Approach to Critical Thinking. Toronto: Oxford University Press Canada.

[14] Zagar, I. (2020). On inference, understanding and interpretation in visual argu­men­tation: Challenges and problems. Rhetoric and Communications, 12: 24–54. https:// rhetoric.bg/on-inference-understanding-and-interpretation-in-visual-argumentation-challenges-and-problems. Retrieved on 10.03.2023.

[15] Mavrodieva, I. (2020). Metaphors in Bulgarian Political Discourse Since 1989, January 2020, Advances in Journalism and Communication, 8(02): 17–27. DOI: 10. 4236/ajc.2020.82002.

[16] Lewinski, M. (2010). Internet Political Discussion Forums as an Argumentative Activity Type. A Pragma-Dialectical Analysis of Online Forums of Strategic Ma­noeuvring in Reacting Critically. Lugano-Amsterdam: Sic Sat.

[17] Mavrodieva, I. (2014). Virtual Political Communication in Bulgaria., Commu­nication and Journalism Journal, 12: 756–765.

[18] Aczél, P. (2012.) Mediarhetoric: Complex Visual Literacy. In The iconic turn in education. Series Visual Learning, Vol. 2. (ed. Benedek, A. and Nyíri, K. Series Visual Learning). (pp. 67–84). Frankfurt: Peter Lang.

[19] Мавродиева, И. (2004). Европейската и атлантическата интеграция на Бъл­гария. Реторически аспекти. Университетско издателство „Св. Климент Ох­рид­ски“, 39. [Mavrodieva, I. (2004). Evropeyskata i atlanticheskata integratsia na Bulgaria. Retoricheski aspekti. Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 39.]

[20] Централна избирателна комисия, Решение №1659 НС, 14 февруари 2023 г. https://www.cik.bg/bg/decisions/1659/2023-02-14. последно посещение на 27.03.2023. [Tsentralna izbiratelna komisia, Reshenie №1659 NS, 14 fevruari 2023 g. https://www.cik.bg/bg/decisions/1659/2023-02-14. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[21] ПП-ДБ, Фейсбук профил. Четвърти европейски премиер подкрепи коалицията Продължаваме Промяната и Демократична България. За да влезе България в Шенген, европейските лидери трябва да ни имат доверие! Има как! https:// www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1223591661882532. последно посе­ще­­ние на 27.03.2023. [PP-DB, Feysbuk profil. Chetvarti evropeyski premier pod­krepi koalitsiyata Prodalzhavame Promyanata i Demokratichna Bulgaria. Za da vleze Bulgaria v Shengen, evropeyskite lideri tryabva da ni imat doverie! Ima kak! https:// www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1223591661882532. posledno po­seshte­­nie na 27.03.2023.]

[22] Интернет страница на коалиция ПП-ДБ, Програма. https://ppdb.bg/programa/. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na koalitsia PP-DB, Prog­rama. https://ppdb.bg/programa/. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[23] Коалиция ПП-ДБ: Остро се противопоставяме на поредния опит на Румен Радев да неглижира решенията на Народното събрание. Новини. https:// promeni.bg/pp-db-ostro-se-protivopostavyame-na-poredniya-opit-na-rumen-radev-da-neglizhira-resheniyata-na-narodnoto-sabranie/. последно посещение на 27.03.2023. [Koalitsia PP-DB: Ostro se protivopostavyame na porednia opit na Rumen Radev da neglizhira resheniyata na Narodnoto sabranie. Novini. https:// promeni.bg/pp-db-ostro-se-protivopostavyame-na-poredniya-opit-na-rumen-radev-da-neglizhira-resheniyata-na-narodnoto-sabranie/. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[24] Дневник. За Радев е „знак на суверенно решение“ България да не доставя снаряди на Украйна. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/03/21/4462641_znak_ na_suverenno_reshenie_radev_distancira_bulgariia/. последно посещение на 25.03.2023. [Dnevnik. Za Radev e „znak na suverenno reshenie“ Bulgaria da ne dostavya snaryadi na Ukrayna. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/03/21/4462641 _znak_na_suverenno_reshenie_radev_distancira_bulgariia/. posledno po­sesh­tenie na 25.03.2023.]

[25] Официална страница на ПП ГЕРБ във Фейсбук: Слоган на кампанията: https:// www.facebook.com/photo/?fbid=584524000389016&set=a.294302792744473&locale=bg_BG. последно посещение на 24.03.2023. [Ofitsialna stranitsa na PP GERB vav Feysbuk: Slogan na kampaniyata: https://www.facebook.com/photo/?fbid=584 524000389016&set=a.294302792744473&locale=bg_BG. posledno poseshte­nie na 24.03.2023.]

[26] Интернет страница на ГЕРБ. Програма. България след кризите. https:// gerb.bg/files/useruploads/Programa_GERB_2023.pdf. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na GERB. Programa. Bulgaria sled krizite. https:// gerb.bg/files/useruploads/Programa_GERB_2023.pdf. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[27] Фейсбук страница  на ГЕРБ. Бойко Борисов беше на живо в Смолян. пуб­ли­кувано на 20.03.2023. https://www.facebook.com/boyko.borissov.7/videos/ 200740 435929639?locale=bg_BG>. последно посещение на 27.03.2023. [Feysbuk stra­nitsa  na GERB. Boyko Borisov beshe na zhivo v Smolyan. publikuvano na 20.03.2023 https://www.facebook.com/boyko.borissov.7/videos/200740435929639 ?locale =bg_BG>. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[28] Георги Свиленски: БСП иска таван на цените, мир и запазване на българското семейство. публикувано на 26.03.2023. https://bsp.bg/news/view/24251-georgi_ svilenski__bsp_iska_tavan_na_tsenite_mir_i_zapazvane_na_bylgarskoto_semeystvo.html?fbclid=IwAR1bw3tvArxsmKGDgzm4jrYEvf4DSiuZktzyomae2ulClgh-cNg ZKxSZZl0. последно посещение на 27.03.2023. [Georgi Svilenski: BSP iska tavan na tsenite, mir i zapazvane na balgarskoto semeystvo. publikuvano na 26.03.2023. https://bsp.bg/news/view/24251-georgi_svilenski__bsp_iska_tavan_na_tsenite_ mir_i_zapazvane_na_bylgarskoto_semeystvo.html?fbclid=IwAR1bw3tvArxsmKGDgzm4jrYEvf4DSiuZktzyomae2ulClgh-cNgZKxSZZl0. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[29] БТА. Изключиха Явор Божанков от ПГ „БСП за България“. https://www. bta.bg/bg/news/bulgaria/374268-izklyuchiha-yavora-bozhankov-e-izklyuchen-ot-pg-na-bsp-za-balgariya-. последно посещение на 27.03.2023. [BTA. Izklyuchiha Yavor Bozhankov ot PG „BSP za Bulgaria“. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/ 374268-izklyuchiha-yavora-bozhankov-e-izklyuchen-ot-pg-na-bsp-za-balgariya-. posledno poseshtenie na 27.03.2023]

[30] Интернет страница на „БСП за България“. Предизборна платформа. https:// bsp.bg/predizborna_platforma.html. последно посещение на 27.03.2023. [In­ternet stranitsa na „BSP za Bulgaria“. Predizborna platforma. https://bsp.bg/ predizborna_platforma.html. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[31] БТА. ДПС откри предизборната си кампания във Видин. 3.03.2023 г. https:// www.bta.bg/bg/news/bulgaria/418062.  последно посещение на 27.03.2023. [BTA. DPS otkri predizbornata si kampania vav Vidin. 3.03.2023 g. https://www.bta.bg/ bg/news/bulgaria/418062.  posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[32] Интернет страница на ДПС. Предизборна програма и платформа. https:// www. dps.bg/izbori-2023/programa.html. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na DPS. Predizborna programa i platforma. https://www.dps.bg/izbori-2023/ programa.html. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[33] Интернет страница на ПП „Възраждане“. https://vazrazhdane.bg/. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na PP „Vazrazhdane“. https:// vazrazhdane.bg/. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[34] Интернет страница на ПП „Възраждане. Цели и програма. https:// vazrazhdane.bg/wp-content/uploads/2023/03/myPlatforma_Vazrazhdane.pdf. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na PP „Vazrazhdane. Tseli i programa. https://vazrazhdane.bg/wp-content/uploads/2023/03/myPlatforma_ Vazrazhdane.pdf. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[35] Интернет страница на коалиция „Левицата“. https://www.levicata.com/? fbclid=IwAR065nEgnorXs_Y9RPNvS232RMkMgQ0fbYtJiWTMXj13uA67SnO1Xozjy_Q. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na koalitsia „Levitsata“. https://www.levicata.com/?fbclid=IwAR065nEgnorXs_Y9RPNvS232 RMkMgQ0fbYtJiWTMXj13uA67SnO1Xozjy_Q. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

[36] Фейсбук страница на ПП „Български възход“. https://www.facebook.com/ bgvazhod. последно посещение на 27.03.2023. [Feysbuk stranitsa na PP „Balgarski vazhod“. https://www.facebook.com/bgvazhod posledno poseshtenie na 27.03.2023]

[37] Интернет страница на ПП „Български възход“. Програма. https:// bgvazhod.com/. последно посещение на 27.03.2023. [Internet stranitsa na PP „Balgarski vazhod“. Programa. https://bgvazhod.com/. posledno poseshtenie na 27.03.2023.]

Библиография

Мавродиева, И. (2004). Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти. Университетско издателство „Св. Климент Охрид­ски“. [Mavrodieva, I. (2004). Evropeyskata i atlanticheskata integratsia na Bul­garia. Retoricheski aspekti. Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohrid­ski“]

Aczél, P. (2011). Enchanting Bewilderment: Concerns for Visual Rhetoric. In Images in Language. Series Visual Learning, Vol. 1. (Ed. Benedek, A. and Nyíri, K.). (pp. 85–98). Frankfurt: Peter Lang.

Aczél, P. (2012.) Mediarhetoric: Complex Visual Literacy. In The iconic turn in edu­cation. Series Visual Learning, Vol. 2. (Ed. Benedek, A. and Nyíri, K.) Series Visual Learning, 67–84. Frankfurt: Peter Lang.

Aczél, P. (2016a). Rediscovering the Visual in Rhetorical Tradition: Persuasion as Vi­sionary in Suasory Discourse. Time, Truth, Tradition. In Series: Visual Learning. (Ed. András B. and Veszelszki, A.) Frankfurt am Main: Peter Lang GmbH. DOI: https://doi.org/10.3726/b10396.

Aczél, P. (2016b). Virtual Rhetoric. A Theoretical Approach. Res Rhetorica, 3 (4): 49–65. https://resrhetorica.com/index.php/RR/article/view/168/95

Blair, A. J. (1996). The Possibility and Actuality of Visual Arguments. Argumentation and Advocacy 33/1: 23–39.

Blair, A. J. (2004). The Rhetoric of Visual Arguments. Defining Visual Rhetorics. (Eds. Hill, C. A. and Helmers, M). (pp. 41–61). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates.

Broek, van den J., Koetsenruijter, W., de Jing, J., & Smit, L. (2012). Visual Language. Perspectives for Both Markers and Users. Hague: Eleven International Pub­lishing.

Foss, S. (1994). A Rhetorical Scheme for the Evaluation of Visual Imaginary. Commu­nication Studies 45, 213–224.

Foss, S. (2004). Framing the Study of Visual Rhetoric: Toward a Transformation of Rhetorical Theory. In Defining visual rhetorics. (Ed. C. A. Hill, C. A. and Hel­mers, M.). (pp. 303–314). Mahwah, NJ: Erlbaum.

Groarke, L. (2009). Five Theses on Toulmin and Visual Argument. In Pondering on problems of argumentation: Twenty essays on theoretical issues. (Ed. F. H. Eeme­ren & B. Garssen.). (pp. 229–239). Amsterdam: Springer.

Groarke, L., & Tindale, C. (2012). Good Reasoning Matters! A Constructive Approach to Critical Thinking. Toronto: Oxford University Press Canada.

Kjeldsen, J. (2007). Visual Argumentation in Scandinavian Political Advertising: A Cognitive, Contextual, and Reception-oriented Approach. Argumentation and Advocacy 43/3–4: 124–132.

Kjeldsen, J. (2010). Visual Tropes and Figures As Visual Argumentations. In ISSA Proceeding 2010. Amsterdam: Amsterdam University.

Kjeldsen, J. (2018). Visual rhetorical argumentation. Semiotica 2018 220: 69–94. DOI: 10.1515/sem-2015-0136

Koetsenruijter, W. (2014). Visual Rhetoric or the Rhetoric of Power in Images of World Leaders (A Model for measuring Social Distance in news portraits of world leaders). Rhetoric and Communications, 12: 1–17. April, 2014, https:// rhetoric.bg/willem-koetsenruijter-visual-rhetoric-or-the-rhetoric-of-power-in-images-of-world-leaders.

Mavrodieva, I. (2014). Virtual Political Communication in Bulgaria., Communication and Journalism Journal, 12: 756–765.

Mavrodieva, I. (2020). Metaphors in Bulgarian Political Discourse Since 1989, January 2020, Advances in Journalism and Communication, 8(02): 17–27. DOI: 10.4236/ ajc.2020.82002.

Lewinski, M. (2010). Internet Political Discussion Forums as an Argumentative Activity Type. A Pragma-Dialectical Analysis of Online Forums of Strategic Manoeuvring in Reacting Critically. Lugano-Amsterdam: Sic Sat.

Nagy, R. (2013). A Visual Rhetoric of Adversiment. Doctoral Thesis – Summary. Babes-Bolyai University, faculty of History and Philosophy, Department of Philosophy, Cluj-Napoca, Romania.

Roque, G. (2009). Political Rhetoric in Visual Images. In Dialogue and Rhetoric. (Ed. E. Weigand.). (pp. 185–193). Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing Company.

Roque, G. (2010). Visual Argumentation. A Reappraising. In ISSA Proceeding 2010, Chapter 154: 1720–1734. https://rozenbergquarterly.com/issa-proceedings-2010-visual-argumentation-a-reappraisal/. Retrieved on 10.03.2023.

Zagar, I. (2020). On inference, understanding and interpretation in visual argumentation: Challenges and problems. Rhetoric and Communications, 12: 24–54. https:// rhetoric.bg/on-inference-understanding-and-interpretation-in-visual-argumentation-challenges-and-problems. Retrieved on 10.03.2023.

Ръкописът е изпратен на 27.03.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 28.03.2023 до 03.04.2023 г.

Приемане за публикуване: 04.04.2023 г.

Manuscript was submitted: 27.03.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 28.03.2023 till 03.04.2023.

Accepted: 04.04.2023.

Брой 55 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2023 г. се издава с финансовата по­мощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 55 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.