Реторика и аргументация

Rhetoric and Argumentation

DOI 10.55206/XZYJ9354

 

Маглена Гуркова

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Имейл: m_gurkova@abv.bg

Абстракт: В статията са включени резултати от реторичен анализ на пред­изборен дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен, който е част от кандидатпрезидентската кампания във Франция през 2017 г. Тематиката е значима от гледна точка на реториката и в частност на президентската и кандидатпрезидентската реторика във Франция, на традициите в дебатите през 21. век в медийната среда и в политическата култура. Хипотезата е, че дебатите по време на кандидатпрезидентската кампания във Франция през 2017 г. са важно събитие, което допринася за изграждане на индивидуален по­литически имидж, разпознаваемост и репутация на кандидатите за президент на Франция и че реторичните умения на опонентите играят съществена роля за представяне на концепции, каузи, визия за управление в национален и европейски контекст. Реторичният анализ е върху дебата между двамата претенденти за президентския пост Еманюел Макрон и Марин льо Пен, който е реализиран на 3 май 2017 г. в студио 107, излъчвано от френски медии и от социални мрежи. Акцентите са върху вербалните, невербалните средства и аргументацията в дебата и върху реторичните особености на медийната и публичната комуникация. Изводите са направени въз основа на проучване на политическия, социалния, културния, медийния и комуникативния контекст във Франция; на анализа на сценария, формата, водещите дебата; на индивидуалните особености в поведението на участни­ците в реторичен и комуникационен план.

Ключови думи: дебат, президентска реторика, кандидатпрезидентска кам­пания, медии, аргументация, Еманюел Макрон и Марин льо Пен.

 

Rhetorical Analysis of the Election Debate Between Emmanuel Macron and Marine Le Pen (3 May 2017)

Maglena Gurkova

NATFA “Krastyo Sarafov”

E-mail: m_gurkova@abv.bg

 

Abstract: The article includes results of rhetorical analysis of an election debate between Emmanuel Macron and Marine Le Pen, which was part of the presidential candidate campaign in France in 2017. The research subject is significant in terms of rhetoric, in particular presidential and presidential candidate rhetoric in France, and the traditions of debate in the 21^st century media environment and political culture. The hypothesis is that the debates during the 2017 presidential election campaign in France are an important event that contributes to the construction of the individual political image, recognition and reputation of the French presi­dential candidates, and that the rhetorical skills of the opponents play an essential role in the presentation of concepts, causes, vision of governance in a national and European context. The rhetorical analysis is on the debate between the two contenders for the presidency, Emmanuel Macron and Marine Le Pen, which took place on 3 May 2017 in Studio 107 and which was broadcast by French media and social networks. It focuses on verbal, non-verbal means and argumentation in the debate and on the rhetorical features of media and public communication. The conclusions are based on a study of the political, social, cultural, media and communicative context in France; on the analysis of the scenario, the format, the debate hosts; and on the individual characteristics of the participants’ rhetorical and communicative behaviour.

Keywords: debate, presidential rhetoric, presidential candidate campaign, media, argumentation, Emmanuel Macron and Marine Le Pen.

Увод

В статията е направен реторичен и комуникационен анализ на кандидатпрезидентския дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен от 3 май 2017 г., който е съществена част от кандидатпрезидентската кампания и от изборните традиции във Франция през 20. и 21. век. Фокусът е върху един дебат, тъй като целта е да се установят особеностите в сценария на дебата от медийна и реторична гледна точка, аргументацията и контра­аргументацията, на вербалните и невербалните средства. Стремежът е да се установи ролята на ораторските умения за изграждане на имидж и репутация и за отразяване на идеи и концепции за управлението на Франция. Хипотезата е, че ораторските умения са с фундаментално значение за изграждането на позитивен имидж на френски политик.

Интервюто с комуникационен експерт позволява да се изведе гледна точка относно традициите и спецификите за реализиране на медийни деба­ти по време на кандидатпрезидентски кампании. Съчетаването на методите създава възможности за по-цялостен анализ на една недостатъчно изслед­вана тема в българската научна традиция, а именно – дебатите, медии­те, политическата култура и публичността в специфичен национален контекст във Франция.

Теоретичен обзор

Целта на настоящата статия изисква да бъдат изяснени ключови по­нятия. Термините са разгледани чрез дедуктивен метод в следната после­дователност: „предизборна политическа кампания“, „кандидатпрези­дентска кам­­пания“, „политическа реторика“, „президентска реторика“, „кандидат­пре­зидентска реторика“, „дебат“, „кандидатпрезидентски дебат“.

Предизборните политическите кампании предшестват изборите и те представляват широк набор от комуникационни активности (реклама, сре­щи с избиратели, ораторски изяви, медийни участия, участия в дебати, при­съствие в социалните мрежи и др.), които имат за цел да представят ли­це/ партия като най-достойния политически избор. Политическите кампа­нии са регламентирани с различна строгост в законодателствата на държавите.

Кандидатпрезидентските кампании са вид предизборни политичес­ки кампании. Провеждат се преди деня/дните на кандидатпрезидентските избори. Подчинени са на законовите ограничения за провеждането им.

Политическата реторика е разновидност на реториката, която харак­теризира публичното говорене на оратори от политическия живот. Полити­ческата реторика е от съществено значение за съществуването на демокрацията.

Президентската реторика е вид политическа реторика, упражнявана от държавния глава по време на изпълнение на правомощията и задъл­жения­та му. Похватите, използвани в публичното говорене на президента, зависят от ролята, която длъжността му има в обществения, политически и културен живот.

Франция е полупрезидентска република. Президентът назначава и ръ­ководи правителството. Според Френската конституция „Той осигурява редовното функциониране на публичните власти и на държавността“. [1] Следователно президентът има много повече правомощия и ролята му не ограничава реториката му.

Кандидатпрезидентската реторика включва всички изяви на канди­датите в предизборната кампания за президент. Чрез нея ораторите се стремят да повишат броя на избирателите си, да комуникират собствените си послания и да очертаят хода на своето потенциално управление. Обикно­вено най-ключовата част от кандидатпрезидентската реторика са предиз­бор­ните дебати, излъчвани от водещите телевизии.

Терминът „дебат“ произлиза от френския глагол débattre („споря“), чий­­­то етимологичен произход се свързва с представката dé-, изразяваща „ин­тензивност“, сила, и с корена на латинския глагол battuere („бия се, уд­рям“). [2] В реториката дебатът е често използван формат – двама или повече опоненти защитават тезите си в открит диспут.

Дебатът може да бъде форма на публичен политически дискурс. Участ­ниците застават „лице в лице“ със своите политически опоненти и в реално време трябва да изложат и защитят политическите си възгледи, намерения и да изградят причинно-следствени връзки между хипотетичния им избор и пътя към положителната промяна.

Кандидатпрезидентските дебати са вид публични политически де­бати. Обикновено се провеждат в ключовите медии няколко дни преди изборите, като участие взимат основните кандидати за държавен глава. При необходимост от балотаж се провежда и втори медиен дебат между двамата кандидати, събрали най-висок процент от гласовете. Този формат е средство за изменение на обществените нагласи и инструмент, чрез който „в послед­ния момент“ може да се повлияе на изборните резултати.

Методика на изследване

С цел извеждане на реторичните и медийните традиции във Франция по време на избори и в частност на кандидатпрезидентски дебати, е из­ползван многофакторен анализ.

Реторичният анализ е проведен по методиката, предложена от Иванка Мавродиева. Проследени са следните етапи:

1. Избор на обекта за реторически анализ
2. Реторична/комуникативна ситуация
3. Оратор: особености, подготовка, реторична компетентност, ора­­торски опит
4. Аудитория: особености, нагласи, ориентация
5. Жанрови особености от реторична гледна точка
6. Структурни особености на речта
7. Реторична аргументация
8. Реторични фигури и похвати
9. Реторичен визуален анализ
10. Неезикови средства
11. Манипулативни средства
12. Ефект и въздействие, разпространение чрез медиите, интер­нет и социалните мрежи
13. Индивидуалните особености на оратора. [3]

В процеса на изследване етапите са проследени в интуитивна последователност и не са строго и номерирано разграничени.

Резултати

Изводи за „Дебата между двата тура“ във Франция:

• Превърнал се е в ключова част от изборите в Петата репуб­лика.
• Дебатите, които имат ясна структура, са значително по-ус­пешни и информативни.
• Елементите, които се запазват, са: предварително определени тематични полета, хронометър за всеки от двамата опоненти, двама водещи, сходна пространствено-териториална модал­ност.
• Зрителският интерес постепенно спада. Броят на французите, които гледат дебата на живо по телевизията, осезаемо нама­лява с годините. Телевизията вече не е основен източник на информация и запис на дебата и елементи от него са достъпни и след провеждането му във всякакви социални мрежи и платформи.
• Наблюдава се тенденцията кандидат, който губи при първото си явяване на дебат, да печели при второто.
• Дължината на дебатите се увеличава с всеки следващ.
• Скоростта на говорене както на кандидатите, така и на во­дещите е многократно по-бавна от нормалната френска реч. Наб­ляга се и на правилната артикулация.
• Винаги всичко в студиото е абсолютно симетрично.
• Френското президентско ораторство е на много високо ниво. Френските политици не стигат до популизъм, дебатите се провеждат етично, тезите се защитават само с релевантни аргументи.
• Поведението на всички кандидати е асертивно. 

Характеристики на дебата на 3 май 2017 г.

На 3 май 2017 г. се състои дебатът между Еманюел Макрон и Марин льо Пен. Заглавието на събитието следва логиката на последните проведени дебати – „2017, Дебатът“. Мястото на провеждане е Студио 107, студио в покрайнините на Париж. Основните телевизии предават на живо – TF1, France 2, La Chaîne parlementaire, BFM TV, CNews, LCI, France Info, France 24, TV5Monde, основните радиа също – RTL, France Info, France Inter, Europe 1, RFI, както социалните платформи – YouTube, Dailymotion, Facebook, Twitter. Част от изброените медии предлагат и жестомимичен симултантен превод. Въпреки множеството канали, дебатът е проследен на живо от едва 16,5 милиона французи – това е най-слабият зрителски интерес към този тип дебати в историята на Франция.

След множество дискусии и предложения, за водещи са избрани Крис­тоф Якубсин –  френски журналист в политико-икономическия ресор и Натали Сан-Крик – френска журналистка, завършила Института за полити­чески науки в Париж.

Участниците в кандидатпрезидентския дебат биват заснемани от 14 ка­мери. Пред всеки от тях има по два видео микрофона и върху всеки са поставени по още два микрофона тип „брошка“.

По план дебатът трябва да се проведе в рамките на 2 часа и 20 минути, реалната му продължителност е 2 часа и 30 минути. Започва в 21 часа в сряда, в средата на седмицата, 4 дни преди решителния изборен ден.

Предварителният план включва темите: икономика, тероризъм, обра­зование, Европа. Дава се възможност на кандидатите в края на участието си да обсъдят и тема по свой избор.

Пространствено-териториалната модалност включва светло абсолют­но симетрично студио. Интериорът е в златно, създава усещане за проспе­ритет, могъщество, сила. Присъства и класическото републиканско и европейско синьо. Фонът на студиото е дигитален екран, на който стои Елисейският дворец – официалната резиденция на президента на Френската република.

Участниците са позиционирани на подиум, за всеки от тях има по 2 хронометъра. Основната фигура в интериора е кръгът, изразява равнопос­тавеност.

Макрон е позициониран в по-силната архетипово дясна страна.

Първите изказвания на двамата опоненти в студиото задават общия тон на дебата и той не се променя до самия край.

Жребий определя Марин льо Пен да започне първа.

Според социологическите проучвания и коментарите след дебата, Мак­рон е победителят с най-осезаема преднина в историята на този тип дис­пути. Той защитава тезите си чрез аргумента на познанието, въздържа се от самоцелни нападки. Льо Пен не заявява категорични тези, няма ясен и аргу­ментиран план, опитва се да се издигне чрез потъпкване достойнството на опонента си.

Участници в дебата

Еманюел Макрон и Марин льо Пен са идейни и политически опо­ненти. Той е либерал и проевропеец, защитник на Европейския съюз и неговите ценности, а тя е крайно десен националист. Предлаганите от тях резолюции са в двата противоположни края на политическия спектър.

Еманюел Макрон

Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон е роден на 21 декември 1977 г. във френския град Амиен. „Имах щастието да ми се паднат ро­ди­тели, които ме окуражаваха да работя, защото за тях образованието беше равностойно на усвояване на свободата. (…) Трябваше да работя много, но на мен това ми харесваше. (…) Детството ми мина сред книги (…) в щастлива изолация сред родителите ми, моите братя и сестри, бабите и дядовците ми“.  [4]

Учи в йезуитския колеж Lycée la Providence в родния си град. Следва политология във философския факултет на Висшето училище по полити­чески науки в Париж. По това време работи като асистент на френския философ Пол Рикьор. Работи във френското посолство в Нигерия, както и в местната администрация на Оаз.

Работи в инвестиционната банка „Ротшилдс и Сие“.  Отказва се доб­роволно от работата в частния сектор и заема поста заместник главен секретар в кабинета на президента, впоследствие става министър на икономиката, индустрията и цифровизацията във второто правителство на Манюел Валс. Между 2006 и 2009 г. е член на Социалистическата партия, но споделя, че не се е чувствал на място в нея.

През 2016 г. той решава да основе собствено движение – „Напред!“. По време на кандидатпрезидентската кампания 2017 г. Макрон е единст­веният кандидат, който предупреждава французите, че не могат да се спра­вят без Европа. Според него те трябва да работят, заедно с Германия, за задълбочаване на европейската интеграция с цел икономическо развитие, сигурност и справяне с бежанската криза. Макар и да е безпрецедентно млад кандидат за президентския пост, Макрон е блестящ оратор и хариз­матичен лидер. Има ясна визия. Той е нов, относително несистемен кандидат. Излъчва едновременно младежки оптимизъм и визионерски характер, а биографията му създава доверие.

Женен е за бившата си учителка по френски език – Бриджит Троньо. Има 3 доведени деца.

Марин льо Пен

Марион Анн Перрин льо Пен е родена на 5 август 1968 г. в Парижкото предградие Ньой сюр Сен. Баща ѝ – Жан-Мари льо Пен е офицер и ос­новател на националсоциалистическата политическа партия – Национален фронт.

Марион има тежко детство. Когато е едва на осем години пред къщата им избухва бомба, поставена, за да убие баща ѝ. Семейството по чудо оце­лява. Няколко години по-късно, майката напуска семейството. В автобио­графията си Марин льо Пен пише:  „Най-ужасното, жестоко, смазващо, разкъсващо сърцето беше това – собствената ми майка не ме обичаше“. [5]

Льо Пен учи право в Panthéon-Assas University в Париж. Специали­зира криминално право. Работи като адвокат в продължение на 6 години. През 1998 г. се присъединява към правния отдел на Националния фронт. През януари 2011 г. е избрана за председател на партията. Реториката ѝ се отличава с директни нападки към опонентите и хапливи коментари. Политиката ѝ е радикално дясна. Тя е от малкото лидери на европейски партии, които подкрепят Доналд Тръмп. Политическите ѝ планове включват излизането на Франция от Европейския съюз, премахване на еврото като нацио­нална валута, затварянe на границите за бежанците.

Марин льо Пен се омъжва и развежда два пъти. Има 3 деца от първия си брак. Всичките ѝ връзки, за които се знае в публичното пространство, са с членове на Националния фронт.

Аргументация

Начинът, по който ораторът защитава тезите си, е показателен за ни­вото му на култура. В политическата реторика е важно да се изследват видовете аргументи на кандидатите за управници, те са израз на полити­ческата култура, която ще установят при потенциална победа.

При разглеждането на аргументацията ще бъде следвана последо­вателността, която Иванка Мавродиева използва в „Реторика и пъблик рилейшънс“. [6]

Личният опит

Аргументи на личния опит са използвани и от двамата оратори. Чрез тях дясната кандидатка изтъква по-големия си опит в политиката, а Макрон подчертава, че има и професионален опит, различен от политическия, който му дава предимство.

Г-н Макрон: Госпожо Льо Пен, от 20 години аз съм в политиката, точно като Вас.

Льо Пен използва противопоставяне – самооценява се като про­тиво­положност на Макрон, носител на промяната и човек от народа – подчертава тази идея чрез трикратно повторение на анафората „Аз съм кандидатът… “.

Статистически данни

Статистическите данни се ползват с висока степен на достоверност и авторитет. В дебата са използвани и от двамата участници. Макрон използва статистически данни, за да обоснове действията, които планира. Льо Пен се опитва чрез статистика да дискредитира опонента си.

Г-н Макрон: 10 % е нивото на младежката безработица, което е из­ключително високо.

Г-жа Льо Пен: …днес 300 000 до 500 000 работни места не са достъпни за нашите френски сънародници, тъй като са заети от ко­мандировани работ­ници.

Г-н Макрон: …80% от лекарствата се внасят от чужбина.

Аргумент на авторитета/ argumentum ad verecundiam

Аргументът на авторитета не е силно застъпен в дебата. Макрон го използва еднократно като споменава Франсоа Митеран.

Аргумент ад хоминем/ agumentum ad hominem

Чрез него „се атакуват качества, дела и постъпки на опонента, а не се атакува проблемът, не се представят доказателства по същество (…) той се използва по-често в политически речи, в обвинителни слова, както и тогава, когато ораторът има за цел да дискредитира опонента си“ [7]. Това е и основният аргумент, който Марин льо Пен използва десетки пъти. Макрон също отговаря с този аргумент на нападките, но едва няколко пъти.

Още в първото произнесено изречение тя напада своя опонент с argument ad hominem, обявявайки го за „кандидат за дива глобализация, не­сигурност, социална жестокост, война на всички срещу всички, икономическа разруха“, описва го и като „марионетка“ на Франсоа Оланд.

В отговор Макрон също използва argument ad hominem: „показахте, че във всеки случай не сте кандидат с финес, не сте кандидат с желание за открит, равнопоставен, демократичен дебат. Благодаря Ви за тази красива демонстрация, която току-що направихте, мадам Льо Пен. Не очаквах друго.“. Eзикът на тялото му – рязкото клатене на главата и втренченият поглед, изразява раздразнение.

Г-жа Льо Пен: Много добре знам, че се опитвате да накарате хората да забравят, че сте участвали в правителство, прилагащо закона El Khomri, който за пореден път беше закон, който не създаде работа, който създаде безработица…

Г-жа Льо Пен: Г-н министър на икономиката, или трябва да кажа „съ­ветник на г-н Оланд“ … две години бяхте министър, но ако имате рецептата за намаляване на безработицата , защо не предадохте тази ре­цепта на г-н Оланд? И ако е нямало загуби, защото резултатите Ви бяха изключително лоши по отношение на безработицата, тогава защо изобщо се кандидатирате за президент на републиката?

Г-жа Льо Пен: Ще създадете условия за нелоялна национална конкуренция, когато хората вече страдат от нелоялна международна конкуренция. Много добре знаете, че големите компании ще могат да коригират това работно време, а малките няма да могат и следователно ще трябва да изчезнат.

Аргумент на тълпата / argumentum ad populum

Традиционната френска реторика е етична, изключва използването на популистко говорене. В конкретния случай, Марин льо Пен използва следната разновидност на аргумента на тълпата – аргументът на пре­ценката. Той се оказва релевантен поради общите характеристики на електоралните тълпи. Според Густав льо Бон този тип тълпи проявяват следните характеристики: „слаба склонност към разсъждение, отсъствие на критичен дух, раздразнимост, лековерие и простота. В решенията им откриваме също влиянието на водачите и ролята на изброените фактори: твърдение, повторение, престиж и заразителност“. [8]

Според изследванията на Хеерт Хофсреде Франция има високо ниво на властова дистанция. „Децата се  възпитават на емоционална зависимост от родителите си. Впоследствие се превръща в емоционална зависимост от учителите, по-късно и от началниците.“ [9] Тази зависимост се развива и към предпочитания политик, от което може да се заключи, че използването на аргументи ад популум не променя нагласите на френския гласо­подавател.

Аргумент по същество/ argumentum ad rem

Аргументът по същество е един от най-ключовите за добрия оратор. Именно този тип аргументация използва най-много Макрон по време на предизборния дебат през 2017 г. Благодарение на професионалния си опит и позициите, които е заемал, той има достатъчно логически доказателства и факти, за да защити тезите си.

Г-н Макрон: Проблемът на Франция от 30 години е нивото на безработица. Има масова безработица от 30 години, ние сме единствената държава в Европа, която не успя да спре това. 10% безработица, ниво на безработица сред младите, което е изключително високо. Изправени пред това, ние трябва да дадем възможност, по-специално на нашите малки и средни предприятия, възможност да създават повече работни места, да бъдат по-гъвкави, да се адаптират към икономическите цикли. Ето защо искам улеснена система.

Чрез употребата на аргумент ад рем, Макрон се стреми да се пред­стави като отговорен политик, готов да понесе последствията от грешките си.

Невербално поведение

Дебатът се провежда в телевизионно студио. Участниците са седнали. Невербалното им поведение включва жестове, мимики, облекло. Първите кадри от студиото показват вече настанилите се на местата си кандидати. Отсъства ръкостискане в началото. Такова няма и след финала на дебата.

Непосредствено преди старта на дискусията, Марин льо Пен заема „затворена“ позиция – скръства ръце, привежда се напред и избягва зрителен контакт с опонента си.  Еманюел Макрон заема класическа поза – гърбът е изправен, ръцете са на масата.

Снимка 1. Невербално поведение на опонентите Льо Пен и Макрон – началото на дебата

 

През първите минути на дебата, когато започват преките нападки на лич­на основа, и двамата кандидати са широко усмихнати. Това обаче не са щастливи усмивки, а пасивно-агресивни мимики. И двамата опоненти повдигат въпросително и предизвикателно веждите си.

Снимка 2. Невербално поведение на опонентите Льо Пен и Макрон: мимики и усмивки

 

Жестовете издават, че Льо Пен е по-опитният оратор от гледна точка на физическа сдържаност. Действията ѝ с ръцете са обрани, премерени, плав­ни. Макрон жестикулира много, рязко, непремерено и хаотично. Това обаче не създава усещане за неопитност, а по-скоро го представя като ис­крен и непринуден, с което става по-симпатичен на аудиторията.

Снимка 3. Невербално поведение на Макрон – жестовете

 

Председателката на Националния фронт се опитва да гледа „отвисоко“ незрялото невербално поведение и да изпъкне с емоционална интели­гентност, но не успява да комуникира ситуацията по този начин и дразни публиката с пренебрежителното си поведение. Към края на дебата, когато става ясно, че Макрон ще бъде безапелационен победител, благодарение на силната си аргументация, езикът на тялото на Марин льо Пен се променя осезаемо. Многократно „оправя“ косата си, използва нерелевантни жестове, дори фалшивата ѝ усмивка изчезва. Макрон става по-уверен, жестовете му са по-обрани, погледът му – по-концентриран.

Снимка 4. Невербално поведение на Льо Пен и Макрон: дрескод, жестове, мимики

 

Цивилизационната модалност се характеризира с избора на офи­циал­но-делови стил от страна на двамата участници. Залагат на класи­ческото тъмносиньо в комбинация с бяло. Макрон е с класически костюм, бяла риза и вратовръзка в същия цвят като костюма. Етикетът е спазен – глезените са скрити.

Марин льо Пен също е с костюм от две части. Облеклото ѝ е една идея по-неформално, защото не включва класическата бяла риза, а вместо нея има бяла блуза с дълбоко деколте. Обувките са класически – на висок ток и с остър връх. Етикетът е спазен – глезените са скрити от тъмен чорапо­гащ­ник. Гримът не е силно натрапчив. Аксесоарите са сведени до минимум – присъства само сребърна верижка с висулка. Косата е добре стилизирана, формата е обичайната за Льо Пен.

Снимка 5. Невербално поведение на Льо Пен и Макрон – поза, жестове, мимики, поглед.

Photos: Фигура  Източник: © Eric Feferberg, Scanpix

 

 

Заключение

Целта на изследването е постигната – откроени и подробно ана­лизирани са реторични, медийни, аргументативни и контрааргументативни особености във формалните и съдържателните характеристики на френския кандидатпрезидентски „дебат между двата тура“, проведен през 2017 г.

Хипотезата, че ораторските умения имат градивен, фундаментален характер за изграждането на позитивен имидж на френски политик, бе потвърдена. Количествените социологически проучвания и резултатите от изборите посочват Макрон като безапелационен победител в анализирания дебат. Настоящият труд разглежда в дълбочина ораторските причини за явната му преднина.

Изследването на конкретния дебат показва, че нивото на поли­тичес­ката реторика във Франция, считана за еманация на съвременната демокрация, не е достатъчно добро.

Цитати и бележки

[1] Le Président dans la Constitution. Titre II: Le Président de la République. https://www.elysee.fr/la-presidence/le-president-dans-la-constitution. Retrieved on 29.12.2023.

Близнашки, Г. (2018). Френската конституция от 4 октомври 1958 година. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Bliznashki, G. (2018). Frenskata konstitutsia ot 4 oktomvri 1958 godina. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

[2] Online Etymology Dictionary. https://www.etymonline.com/word/debate. Retrieved on 29.12.2023.

[3] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 170. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pab­lik rileyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 170.]

[4] Макрон, Е. (2017). Революция. Битката ни за Франция. София: Слънце. [Makron, E. (2017) Revolyutsia. Bitkata ni za Frantsia. Sofia: Slantse.]

[5] Le Pen, M. (2006). Autobiographie. A contre flots. France.

[6] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pablik ri­ley­shans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 154–166.]

[7] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pablik rileyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 154–166.]

[8] Льобон, Г. (2017). Психология на тълпите. София: ВЕСИ. [Lyobon, G. (2017) Psihologia na talpite. Sofia: VESI.]

[9] Hofstede insights, Country comparison tool. France and Bulgaria. https://www. hofstede-insights.com/country-comparison/france/. Retrieved on 29.12.2023.

Библиография

Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pablik rileyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Макрон, Е. (2017). Революция. Битката ни за Франция. София: Слънце. [Makron, E. (2017) Revolyutsia. Bitkata ni za Frantsia. Sofia: Slantse]

Льобон, Г. (2017). Психология на тълпите. София: ВЕСИ. [Lyobon, G. (2017). Psi­hologia na talpite. Sofia: VESI.]

Близнашки, Г. (2018). Френската конституция от 4 октомври 1958 година. Со­фия: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Bliznashki, G. (2018). Frenskata konstitutsia ot 4 oktomvri 1958 godina. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Бернайс, Е. (2020). Формиране на обществено мнение. София: Изток-Запад. [Ber­nays, E. (2020). Formirane na obshtestveno mnenie. Sofia: Iztok-Zapad.]

Йорданова, А. (2012). Обидното слово в българския и във френския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Yordanova, A. (2012). Obidnoto slovo v balgarskia i vav frenskia ezik. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Кафтанджиев, Х. (2015). Митологичните архетипи в комуникациите. София: Уни­верситетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Kaftandzhiev, H. (2015). Mitologichnite arhetipi v komunikatsiite. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Hofstede insights, Country comparison tool. France and Bulgaria. https://www.hofstede-insights.com/country-comparison/france/. Retrieved on 28.12.2023.

Morin, Ch. (2021). Le populisme au secours de la démocratie?. Paris: Galllimar.

Le Pen, M. (2006). Autobiographie. A contre flots. France.

Изследвани ресурси

Детев, А. (2017). От дьо Гол до Макрон – президентите на Петата република – https://bntnews.bg/bg/a/ot-do-gol-do-makron-prezidentite-na-petata-republika. последно посещение на 28.12.2023. [Detev, A. (2017). Ot dyo Gol do Makron – prezidentite na Petata republika – https://bntnews.bg/bg/a/ot-do-gol-do-makron-prezidentite-na-petata-republika. posledno poseshtenie na 28.12.2023.]

“Закуската при Митеран”: Двадесет години по-късно (2009) – https://www. mediapool.bg/zakuskata-pri-miteran-dvadeset-godini-po-kasno-news 148029.html. последно посещение на 28.12.2023. [“Zakuskata pri Miteran”: Dvadeset godini po-kasno (2009). – https://www.mediapool.bg/zakuskata-pri-miteran-dvadeset-godini-po-kasno-news148029.html. posledno poseshtenie na 28.12.2023.]

Débat de l’entre-deux-tours : Marine Le Pen / Emmanuel Macron – https://www. youtube.com/watch?v=iOAbBdlWgz0. Retrieved on 29.12.2023.

Le Président dans la Constitution. Titre II: Le Président de la République. https:// www.elysee.fr/la-presidence/le-president-dans-la-constitution. Retrieved on 29.12.2023.

Online Etymology Dictionary. https://www.etymonline.com/word/debate. Retrieved on 29.12.2023.

Photos: Фигура  Източник: © Eric Feferberg, Scanpix

Маглена Гуркова е дипломиран бакалавър по специалността „Връзки с об­щест­веността“ към Факултета по журналистика и масова комуникация, в Со­фийския университет „Св. Климент Охридски“. Изучава магистратура по „Политически мениджмънт“ към Философския факултет на Софийския университет и „Публична реч“ към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Има публикувани реторични анализи и преводи на речи в Онлайн справочника по реторика. Научни интереси в областите политическа комуникация и съвременна реторика.

Ръкописът е изпратен на 25.11.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 26.11.2023 до 29.12.2023 г.

Приемане за публикуване: 04.01.2024 г.

Manuscript was submitted: 25.11.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 26.11.2023 till 29.12.2023.

Accepted: 04.01.2024.

Брой 58 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2024 г. се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 58 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.