Реторика и литература
Rhetoric and Literature
DOI 10.55026/QODN5336
Мариета Ботева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Имейл: m.boteva@ts.uni-vt.bg
Абстракт: В статията са представени резултати от реторичен анализ на първата обвинителна реч на римския оратор Марк Тулий Цицерон против Катилина. Въведени са основни реторични термини, свързани със съдебната реторика, и са изведени похвати и техники от реторичното наследство. Установени са резултати относно основните части на речта, аргументацията, видовете аргументи, реторичните фигури. Направени са обобщения и изводите в схеми, визуално представени във фигури, след като е установено използването на реторичните похвати и техники в отделните части. Анализът включва и проучване на въздействието от съчетаването на различни реторични техники от оратора Цицерон. Изведени са особености на оратора Марк Тулий Цицерон и е представена информация за развитието му. Статията има методически и практико-приложен характер, тъй като се представя авторов модел за анализ на реч и в частност на обвинителна реч от ораторското наследство на Древен Рим.
Ключови думи: реторичен анализ, съдебна реторика, обвинителна реч, аргументи, реторични фигури, Цицерон, Катилина.
A Rhetorical Analysis of Marcus Tullius Cicero’s
First Speech against Catiline
Marieta Boteva
“St. Cyril and St. Methodius” University of Veliko Tarnovo
E-mail: m.boteva@ts.uni-vt.bg
Abstract: The article presents the results of a rhetorical analysis of the Roman orator Marcus Tullius Cicero’s first accusatory speech against Catiline. Basic rhetorical terms related to judicial rhetoric are introduced and techniques from the rhetorical heritage are derived. Results on the basic parts of speech, argumenttation, types of argument, and rhetorical figures are established. Generalisations and conclusions are given by use of diagrams, visually represented in figures, after the use of rhetorical devices and techniques in the different parts have been established. The analysis also includes a study of the impact of Cicero’s combination of various rhetorical techniques. Features of the orator Marcus Tullius Cicero are outlined and information on his development is presented too. The article is of a methodological and practical-applied character as it presents the author’s model for analysing a speech, in particular an indictment speech, from the oratorical heritage of Ancient Rome.
Keywords: rhetorical analysis, judicial rhetoric, accusatory speech, arguments, rhetorical figures, Cicero, Catiline.
Уводни думи
В уводната част на статията се представят основни реторични термини след обзор на трудове по реторика, написани от самия Цицерон, който е уникална фигура, съчетаващ и ораторска дарба, и талант да създава текстове, свързани с реториката.
Спецификите на съдебното общуване формират една характерна главна (основна) част на съдебната реч, чиито елементи не са задължителни. В нито една от речите си Цицерон не повтаря точно композиционната схема. Тяхното изследване и съпоставяне представя следната последователност на структурните елементи:
- Увод (exordium). Той съсредоточава вниманието на слушателите и ги предразполага към личността на оратора.
- Разказ (narratio). В него ораторът накратко описва даденото събитие или личност, които ще бъдат обект на речите му. Тонът е спокоен, с подчертано достойнство и уважение към публиката.
- План на изложението (partitio). Той се прави с цел да улесни съдиите и публиката – ораторът съобщава порядъка, в който ще изложи своите доводи и опровержения, при което определя кой е спорният, основен въпрос на пледоарията.
- Доказване на своята теза (probatio). Цицерон оценява тази част като най-значима, от убедителността на която зависи изобщо успехът на речта. Към доказателствата се отнася и потвърждението (confirmatio), при която ораторът изказва съгласие с известни доводи на опонента или на други лица.
- Опровержение (confutatio). Чрез него се отхвърля възраженията на противника.
- Повторение (repetitio). Не особено често, но с голямо изящество Цицерон използва повторението (repetitio). Ораторът повтаря решаващите аргументи с цел да ги внуши на съдията и на заседателите. [1]
Ораторът Цицерон и мястото му в реториката в Древен Рим
Цицерон бил толкова способен, че родителите на учениците идвали в школата да го видят. Наставник на Цицерон е известният законовед Квинт Муций Сцевола, чиито беседи му дават юридически знания. Аполоний Молон упражнявал Цицерон да репетира откъси от пледоарии и монолози на Менандър, докато изкачва в горещ ден стръмен хълм. Отмервал осемдесет крачки и изисквал от оратора да декламира под грохота на морските вълни. Този шум се равнява на бърборенето на три хиляди души под открито небе или шушукането на шестстотин човека в Сената.
Марк Тулий изисква от младия оратор „изобилие от знания“. Той съветва бъдещите прависти и политици да излязат по-рано от заниманията в стаята „на полето на прашните битки“, за да постигнат по-големи успехи. Цицерон диктува речите си на роб, който „стенографира“ върху двустранни восъчни плочици. После записва аргументите върху дъска. Запомня съдържанието на речите, като се разхожда в стаята. В духа на Аристотел съветва съдебните оратори да познават документите, свидетелствата, договори, роднинства, декрети, мнения и авторитети, т.е. да познават целия живот на замесените в делото.
В четирите речи, наречени „Катилинарии“, се обединяват основни принципи, на които Цицерон остава верен; съгласие между съсловията, обединяване на всички достойни, мотивът за меча и тогата. В третата и четвъртата реч приоритетът е мечът над тогата, за да се пресече започващата гражданска война. Цицерон се гордее с успеха си по разкриване заговора на Катилина (сенатор Луций Сергий Катилина), който възнамерявал „да съкруши републиката“. Провъзгласява приоритета на „тогата“ над „меча“. Политическата кариера на Марк Тулий Цицерон се развива успешно – консулството и победата над Катилина.
Първата реч на Цицерон против Катилина е произнесена пред Сената на 8 ноември 63 г. пр.н.е. Основният тезис е Катилина да напусне Рим. Същата вечер заговорникът напуснал Рим. След четвъртата реч (5.XII.63 г. пр.н.е.) Марк Тулий Цицерон постига триумфален успех. Плутарх описва по-късно това събитие и съобщава, че гражданите поздравявали Цицерон.
Макар че все още съществувала опасността, краят на движението бил предрешен. С решение на законодателния орган била обявена специална благодарност към спасителя консул и е присъден титула „баща на отечеството“ (pater patriae). Марк Тулий Цицерон притежава имидж на „император в мирна тога“; „Ромул“, който спасява отечеството от сигурна гибел.
Драмата на Цицерон се дължи на упадъка на републиканския строй, когато се установява еднолична императорска власт. По заповед на Антоний главата на Цицерон, произнасял Катилинариите, и ръцете на Цицерон са изложени като трофеи на рострума. Това е предупреждение никой да не се противопоставя на триумвирата. Плутарх разказва, че римляните се изплашили. Апиан отбелязва, че повече народ се притекъл да види това, отколкото идвали да го слушат. [2]
Речите на Цицерон против Катилина притежават висока доказателствена стойност относно разглежданите проблеми, личности и събития. Учените ги определят като класически ораторски шедьоври, образец на съдебното и политическото красноречие.
Нели Стефанова определя стойността на Катилинариите в няколко качествени пласта: своеобразен исторически документ с висока художествена стойност; Цицерон е еталон на римското красноречие. [3]
Първата реч против Катилина, обект на реторичния анализ в статията, е шедьовър на ораторското изкуство.
Встъплението представлява „поредица от въпроси“, произнесени в сгъстена последователност, поради емоционална емфаза. Встъпленията са плавни, спокойни, изискани, с приглушен патос. Това встъпление обаче е страстно, патетично, развълнувано, взривно, нарушава канона. Градация от въпроси, следващи прякото обръщение. Като по стълба се изкачва мисълта до кулминацията „О, времена! О, нрави!“. Градацията представлява идея, образ, чувства в порядъка на прогресивно издигане – възходяща или слизане надолу – низходяща градация. Според Хаим Перелман и Люси Олбрехт-Титека добрата форма на речта се постига с фигури на реда като климакс и градация. [4]
В реторичната аргументация се предава тактът и мярката, с които се говори. При изразяване на силни чувства и привличане на вниманието, с цел създаване на негативно или позитивно отношение, юристите често използват реторичен въпрос, съчетан с градация. Затова Цицерон започва с този похват „Първа реч против Катилина“:
„Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчка на твоята беснота? Докъде ще стигне необузданата ти дързост? Нищо ли не е за тебе това, че палатът е окръжен нощя с въоръжена стража, нито това, че градът е във военно положение, че жителите му са изпоплашени и всичките добри граждани търчат на защита на отечеството, нито това, че Сенатът се събира в най-безопасно място? Или нищо не четеш по лицата на присъстващите тук? Не видиш ли, че са открити намеренията ти, че съзаклятието е заобиколено тука със свидетели, оковано от всякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, де, с кого и за какво си се съвещавал?“ [5]
Речите на великите съдебни и политически оратори изобилстват от фигури като екскламация, апосиопеза, суспенсия. Вместо изобилие от словесно излишество, реторичната фигура екскламация изразява внезапно възмущение, гняв, възторг. Тя е част от аргументация с емотивна функция, която придава по-голяма живост на разказа. Интензивната употреба на тази фигура на мисълта изразява сарказъм, ирония, хумор. Понякога екскламацията е експлицитно проявена – аплодисментите по време и след ораторското изказване. Ярък пример за ролята на екскламацията се открива в първата Катилинария:
„О, времена! О, нрави! Всичките тия злодейски кроежи Сенатът ги знае, консулът ги вижда и Катилина е още жив! Жив е!“ [6]
Инжонксионът в аргументацията подбужда възприемателите към друго поведение и обноски. Ораторът изказва нареждане, заповед, повеля, предписание. Инжонксионът се използва в по-настъпателна, категорична аргументация. Цицероновото определение е смела, дори дръзка дума за засилване. Инжонксионът е често срещан в аргументацията в съдебното и в политическото красноречие. Инжонксионът е категоричният начин Цицерон да изкаже заповед, повеля относно деянията на Катилина:
„Явява се в Сената, взима участие в съвещанията за обществените работи и в ума си избира и определя измежду нас жертви за своята злоба. А ний, които имаме силата в ръцете си, мислим, че сме изпълнили всичките си длъжности към отечеството, като сме защитили своя живот от беснотата и злобата на Катилина. Отдавна трябваше, о, Катилина, да те повлекат за наказание по заповед на консула и да претърпиш смъртта, която готвиш за всичките“. [7]
Цицерон негодува срещу пасивността на сенаторите, напомня исторически събития, в които „самоотвержеността на държавата“ е обуздала други по-малко „гибелни граждани“. Ораторът добавя самокритично обвинение, че „консулите липсват“; те са виновни, че не са предложили наказанието. Катилина е наречен „най-върлият враг на отечеството“. Аргументаторът внушава емоционално съгласие, доверие, искрен гняв.
В главната част на речта се доказва тезата от встъплението за подготвения заговор срещу Римската република. Цицерон разказва за плановете на Катилина като очевидец. Ораторът оперира с неопровержими факти. Той създава впечатление, че разговаря само с него, уговаря, моли, заповядва да забрави убийствата и пожарите:
„А по тоя Сенатски декрет отдавна трябваше, Катилина, да те няма между живите. Но нищо не ти е станало досега и не само не се разкайваш, но престъпната ти дързост все повече расте“. [8]
Епанортозата представлява доказване на идеята, постигнато с връщане към едно понятие. Ораторът аргументира, като отново изказва същата мисъл, за да усили, смекчи или отрече всичко вече изречено. Фигурата реализира автокорекция в изразеното мнение.
Този похват на доказване акцентира върху най-важните аспекти на правните тези. В „Първа реч против Катилина“ Цицерон използва епанодортоза, за да подсили отново казаното:
„В самото сърце на Италия, в теснините на Етрурия, враговете на отечеството са се разположили на лагер, числото им расте всякой ден; а тоя, който ги е въоръжил, който управлява всичките им движения, той е тука, в стените на града, заседава в Сената, пред вас измишлява всечасно нови средства за погубването на републиката. Катилина, ако заповядам да те хванат и предадат на смърт, то всеки добър гражданин ще ме осъжда не за жестокостта на постъпката, а за това, че съм се бавил. Но ако не се решавах досега да постъпя така, то имам си причини за това. Тогава само ще те поведа на наказание, когато злодейството ти стане така явно, щото само подобните на тебе ще могат да се усъмнят в праведността на наказанието“. [9]
Съдебният оратор често аргументира тезите си, като натрупва доказателства, повтаря понятия и доводи, преобръща и подсилва езикови конструкции. Такива аргументативни постройки улесняват възприемането на обвинителните и защитни тези. Този структурообразуващ принцип в съдебната реч усилва характеристиките на явленията. Прибавянето и подсилването с доводи представя идеите обширно и детайлно. В правната аргументация се постига градация на мисълта и интензивност на чувствата. Повторението на понятие или аргумент улеснява представянето на тезата. Натрупването на много еднородни реторични средства засилва емоционалността, рисува по-ярки образи, допринася много за изразяване патоса на правната материя. Аргументация, образувана чрез прибавяне, натрупване, подсилване и повторение на доводи отразява естествена речева ситуация за говорещия. Прокурорът и адвокатът убеждават съдиите да приемат доказваните тези, дори когато не ги споделят. В съдебните речи амплификацията експлицира идеите обширно и детайлно, придава интензивност на чувствата. Ефектът на края в аргументацията се постига с апел към съдията и съдебните заседатели. Форма за конкретизация чрез изброяване с градиране на доводи, примери. С амплификацията Цицерон разкрива опасностите за него и Рим:
„Не трябва да оставим същия човек да изложи още един път отечеството на опасност. Додето бях още само назначен за консул, ти, Катилина, устройва против мене неведнъж злодейски заговори, аз ги избягнах, със свои частни средства, без да прибягвам до обществена защита. На миналите консулски избори ти искаше да убиеш на Марсово поле и мене, и другите си съперници, но аз предварих изпълнението на кроежите ти с помощта на приятелите си и под тяхна защита, без да възбудя никакви обществени смущения. Припомни си колко злодейски замисли устроява против мене; аз ги изпреварих всичките със свои частни средства, ако и да разбирах добре какви големи злочестини ще повлече за отечеството моята смърт. А сега ти открито въставаш против отечеството, решил си да погубиш съгражданите си, обрекъл си на разорение и гибел храмовете на безсмъртните богове, целия град, цяла Италия. Ако се бавя и не се решавам да прибягна до главното и от дедите ни завещано средство в подобни обстоятелства, то е за това, че предпочитам друго средство не дотам силно, но не по-малко вярно за спасението на отечеството“. [10]
Тенденциозното притесняване на противника се постига с различни по функция въпроси. Речите на големите съдебни оратори изобилстват от наличието на реторични въпроси. В съдебната аргументация се използват: реторичен въпрос; въпрос, на който се предлага отговор; поредица от въпроси. Цицерон разглежда реторичния въпрос (лат. interrogatio) като въпрос, който не изисква отговор.
Съждение, което откроява главното в тезата на съдебния оратор.
Фигурата засилва емоционалното въздействие на речта, осъществява контакт в дискурса. Посредством реторичните въпроси съдебният аргументатор взема надмощие над някого, като налага мнението си. Ораторът изказва повеля, препоръка, убеждава сенаторите и съдиите да вземат решение. Класически примери за употребата на реторични въпроси се откриват във филипиките на Демостен и в Катилинариите на Цицерон.
В „Първа реч против Катилина“ Цицерон подсилва мисълта, че Катилина трябва да напусне Рим:
„Какво значи това, Катилина? Защо се колебаеш и по моя заповед не излезеш от града, когато отдавна вече искаше сам да сториш това? Враг на отечеството, консулът ти заповядва да излезеш от Рим. В заточение ли, ще попиташ. Не ти заповядвам това, но съветвам те, ако съветът ми може да има някакво действие над тебе. Наистина, какво може да те привързва сега към нашия град, дето с изключение на твоите съучастници, отритнати от обществото, всичките други граждани хранят към тебе чувство на страх и ненавист“. [11]
Адресираният към себе си въпрос се нарича делиберативен, обсъждащ, консултативен въпрос. Демостен също използва такъв въпрос: „Как ви се струва, граждани атински, какъв е по отношение на Александър Есхин – наемник или гостенин?“
Друг вариант на разглежданата фигура е въпрос, на който говорещият веднага предлага отговор. Налага свое становище, преодолява противоположно настроени групи в аудиторията. Цицерон го определя като запитване, посредством което се подсказва собствено мнение.
Комуникацията включва аргументация, която от своя страна реализира функция за създаване на контакт в общуването, приобщава аудиторията към каузата на говорещия. Съдебният аргументатор желае да внуши по-убедително своите истини; той търси фиктивен съвет относно деликатна ситуация. Цицерон разбира комуникацията като изразяване на симпатия, спечелване на публиката, на народа, на съдиите. Хаим Перелман и Люси-Олбрехт-Титека определят аргументативните техники като фонд и форма за представяне на истини и ценности. [12]
Чрез някои фигури се формулира проблем и се постига съгласие. Създава се впечатление за протичащ диалог – комуникация, дубитация, сюбжекция, пермисия, конглобация.
В правната аргументация пермисията представлява безусловно позволение; въвеждане на фиктивен партньор, на когото се позволява да действа както желае. Измисленият събеседник задава въпроси, иска пълномощия, които е възпрепятстван да получи. После се открива правилността на собствената теза, която съдиите да приемат. Процедурата е понякога симулация, създаваща впечатление за протичащ диалог. Дубитацията е част от аргументацията, като тя условно е разделена като диалог между събеседници. Диалогизацията на монолога е често срещан похват в правната аргументация.
В „Първа реч против Катилина“ Цицерон употребява пермисия, за да симулира диалог:
„Но помежду ви дори има люде, които или не виждат, или се преструват, че не виждат опасностите, които ни грозят. Тия й дадоха със снизходителността на своите мнения храна на Катилиновото съзаклятие и, като не вярваха на съществуването му, помогнаха да се усили и да достигне до сегашните размери. Всичките злонамерени граждани щяха да се възползват от това мнение, ако бях наказал Катилина, и щяха да ме обвинят, че съм постъпил жестоко и произволно. Но ако Катилина изпълни съставения си вече план и отиде в Манлиевия лагер, то няма да се намери никой, дотолкова сляп, който да не види, че съществува съзаклятие, никой дотолкова злонамерен, който да го вземе под защитата си.“ [13]
Тенденциозното повтаряне на понятия, фрази, абзаци служи на оратора да внуши определена идея. Така се подпомага доказването на тезата с усилване впечатлението от дадени понятия. Техниките, които презентират основната тема, са: повторение, настояване, описание. В развитието на изложението тези фигури донасят по-голяма яснота, припомнят детайли. Посредством последователното повтаряне на лексеми се засилва интересът към казаното от аргументатора, постига се експресивен ефект. Когато не е утилитарна, употребата на повторението е недостатък, тогава тя е тавтология. Плеонастичното изразяване е повтаряне на едно и също (tautologia) или приблизително същото твърдение. Това е досадно „предъвкване“ според Роланд Барт (1995) на доводите в речта, поради неумението да се доказва и убеждава. [14] По тези въпроси са писани още: Пиер Фонтание (Pierre Fontanier, 1968) [15]; Хаим Переман и Люси Олбрехт-Титека (Chaim Pelerman & Lucie Olbrechts-Tyteca, 1958) [16]; Бернар Дюприе (Bernard Dupriez, 1984). [17]
Анафората е повторение на дума, фраза в началото на изречението. Повтореното понятие възпроизвежда идеята на предшестващото понятие, мултиплицира утвърждаваната от оратора теза. В други случаи така се фаворизира основен мотив от идеята. Единоначалието въздейства емоционално-психологически върху съдиите и слушателите, провокира по-силна реакция – отношение. Повтарянето на един и същ елемент в речта усилва симетрията в семантичен и ритмичен план. Цицерон усилва емоционалното въздействие на речта с употребата на анафора:
„Животът ти е пълен с примери от позор и безславие; има ли гнусно дело, което да не си направил? Има ли мръсна похот, която да не лъщи в очите ти? Има ли престъпление, с което да не са запетнени ръцете ти? Има ли порок, с който да не си окалял цялото си тяло? Има ли млад момък, когото да не си съблазнил, когото да не си въоръжил за злодейство, комуто да не си служил на най-ниските страсти?“ [18]
Специална група фигури, използвани в аргументацията, представляват паралипсата и претерицията. Паралипсата се изразява в съсредоточаване на вниманието върху привидно премълчано място. Създава се впечатление, че говорещият има още силни доводи, които може да поднесе пред съдиите и публиката. Посредством паралипсата правникът изброява всички аргументи в подкрепа на тезата си, с уговорката, че няма да говори за това. Това е аргументативно средство, което представя по-убедително мнението на говорещия с акценти върху основните аспекти на тезата. Цицерон определя премълчаването (лат. retisentia) като силен похват за въздействие и го използва в речите си като оратор. В първата Катилинария Цицерон използва паралипса като аргументативен похват:
„Да говоря ли и за това как уби първата си жена, за да вземеш втора, и едното злодейство довърши с друго, още по-невероятно? Но по-добре да премълча, за да не покажа, че такова злодейство не само е могло да се извърши у нас, но и да остане незабелязано. Няма да говоря за окончателното ти разорение, последният срок на което ще дойде в следующите години. Ще оставя на мира гнусните ти пороци, безнравствения ти и обречен на безсловие частен живот, и ще говоря само за гибелните кроежи, които готвиш за отечеството и за всички нас“. [19]
Публичният дискурс се характеризира с големи сравнения, преувеличаване в оценките, мненията. Аргументацията, изразена с хипербола, представлява прекомерно засилване, надценяване на свойства, размери, възможности на изобразен предмет или личност.
Основното понятие се откроява по пътя на преувеличението (гр. hiperbole). Преувеличава се към по-голямото – ауксеза или по-малкото – тапиноза. Хиперболата е „контра литота“. Хиперболичното твърдение не бива да се разбира буквално. Често служи за изразяване на ирония и сарказъм. Настойчивото преувеличаване в оценката на факти, действия, явления формира различни поведенчески нагласи в съдебната публика. Създава се „видим“/зрим образ на човек, характеризира се личност или събитие. Манипулацията провокира определена реакция на приемане или неприемане на предложени политически и съдебни решения; парира опонентите; демонстрира правомощия. Цицерон използва хиперболи в речите срещу Гай Верес.
В първата Катилинария хиперболите служат за изразяване на критика и сарказъм:
„Отечеството, Катилина, ти казва: На всичките злодейски кроежи, които са станали против мене от няколко години, ти си виновникът. Ти по всеки начин ми причини зло. Ти безнаказано предаде на смърт много мои деца, без угризение на съвестта, граби и разори мои съюзници. Против тебе законите са неми, съдилищата са безсилни: ти ги събори и унищожи. Дълго време, колкото и да заслужаваха яда ми, понесох търпеливо твоите беззаконни постъпки. Но да бъда постоянно под страх и безпокойство заради тебе само, да зная, че се готвят против мене съзаклятия, виновникът на които е все Катилина, това е една участ, която не мога повече да търпя. И затова отдалечи се, дай ми да си отдъхна от страховете, които ме обсаждат; ако са основателни, за да не загина, ако ли не са, за да се успокоя и да престана да се страхувам.“ [20]
Античните ретори дават название оксиморон на фигура на мисълта, състояща се от противоположни по значение понятия. Доминира функцията на вторичния език, който представя нещата експресивно или различно. В ораторската аргументация се използват следните примери: красноречиво мълчание, смешен плач, сладка болка, мъдро безумие. Марк Тулий подсилва възмущението и критиката към водача на заговорниците е оксиморон:
„А за тебе, Катилина, Сенатът мълчи, значи одобрява мнението ми. Тяхното мълчание има по-голямо значение от един декрет и говори по-високо от громките викове. Не само тукашното събрание, чиято власт навярно уважаваш много, така както привикна да не смяташ за нищо живота на членовете му – е на такова мнение за тебе. Погледни многочислената тълпа от римски всадници и най-добри граждани, които окръжават Сената, не забележи ли движенията им, не чу ли виковете им? С голяма мъка ги въздържах да не налетят на тебе с оръжие в ръка. Но ако се решиш да излезеш от тоя град, в който искаш да внесеш разорение и пожар, ще направя така, щото с почит да те изпратят до вратите на града.“ [21]
Натрупването на понятия и аргументи е структурообразуващ принцип в аргументацията, постигната с употребата на акумулация, амплификация, епитрохазъм, инвектива, конглобация, синайтрозъм, хипотипоза. Инвективата се възприема като израз на гневно чувство, изгаряща омраза, критика. Сатирата често стига до инвектива, изразяваща възмущение, Цицерон в книгата „За оратора“ (1992) подрежда група фигури, обединени от волнодумството, преувеличаващо понякога доста смело гнева, нападката: забележка (declinatio), порицание (oburgatio), негодувание (ircundia), раздразнение (laesio, provocatio), проклятие (exsecratio). [22] По тази тема за реторичните фигури има информация и в книгата на Бернар Дюприе (Bernard Dupriez) Les procedes litteraires (1984). [23]
Какво казва ораторът Цицерон в първата Катилинария, използвайки тези реторични средства:
„Но защо ли търпя напусто думи? Може ли нещо да ме трогне? Можеш ли кога да било да се поправиш? Иде ли ти наум да бягаш? О, защо боговете безсмъртни не са ти внушили такава мисъл! Зер не зная, че ако се уплашиш от думите ми и тръгнеш на заточение, аз приготовлявам против себе си буря от ненавист, която ще се таи няколко време, додето е още прясно възпоминанието за твоето злодейство, но ще се пукне рано или късно над главата ми! Но аз съм готов на всичко, стига от моята частна беда да не излезе никоя опасност за отечеството. А от тебе може ли да се чака да дойдеш в ужас от злодействата си, да се уплашиш от праведната строгост на законите и да се подчиниш на волята на отечеството. Не, Катилина, няма гнусно дело, от което би те отвърнало чувството на срама, на опасност, от която би те отвърнал страхът; разсъдъкът ти е безсилен над твоите злодейски страсти.“ [24]
Метабазисът е аргументация, в която съдебният оратор се връща към предмет, по който вече е говорено. Акцентът към ключово понятие фокусира вниманието на слушателите. Аргументаторът презентира убедително тезата си, преодолява опозициите в мисленето на съдиите и сенаторите. Филтърът на доверие на публиката се отключва чрез апелативни изрази. В Цицероновата класификация метабазисът се определя като връщане към казаното (лат. reditus). Ораторът използва тази реторична фигура в речта си против Катилина:
„И затова повтарям пак: излез от града и ако искаш, като на твой враг, както ми правиш чест да ме наричаш, да възбудиш против мене ненавист, то чуй ме, иди право в заточение. Тогава не ще бъда в състояние да противостоя на негодуванията на завистта и върху мене ще падне тежкото обвинение, че като съм бил консул, произволно съм те изпратил на заточение. Но ако предпочиташ да съдействаш за моята чест и слава, остави града с нечестивата сган на своите съучастници, повикай при себе си всичките злонамерени граждани и прекъсай окончателно с всичките добри граждани, обяви война на отечеството, развий знамето на грабежа; покажи с една дума, че не си от мене изгнан, а че съм те поканил да отидеш при своите.“ [25]
Просопопеята е фигура на мисълта, при която на неодушевени предмети, отвлечено понятие, живо същество, нямащо съзнание, се приписват качества или действия, присъщи на човека – едно от най-старите аргументативни средства, резултат от антропоморфично обяснение на природата. Одушевена истина, олицетворена, вербално изразено мнение, позиция. Мислите, които се приписват на неодушевеното, поставят акцент върху казаното. В плана на аргументацията съдебният оратор въвежда в речта си действащо лице и се уподобява с него. Посредством измисленото лице в съдебната реч се усилва тезата на говорещия. Просопопеята е по-специален случай на персонификация – Родината „говори“ с Цицерон. Демостен често използва тази фигура да наподоби драматичен диалог. Цицерон обяснява защо не иска да се наложи заслуженото от Катилина смъртно наказание, а само изгонването му:
„Сега, почитаеми сенатори, аз съм длъжен да се оправдая за едно тежко и почти справедливо обвинение, на което отечеството има право да ме подвергне. Моля ви да изслушате с внимание това, което ще ви кажа в мое оправдание, и размислете и обсъдете го добре. Отечеството ни, доброто на което ми е по-скъпо от живота, цяла Италия, всичките области на обширната ни държава, могат да се обърнат към мене и да ми кажат: Що правиш, Марк Тулий? Как? Познатият враг на отечеството, тоя, който се готви да внесе война в сърцето ми, тоя, когото една войска от въстаници чака с нетърпение, за да тръгне против мене под негово началство, виновникът на едно най-престъпно предприятие, началникът на едно светотатствено съзаклятие, тоя, който въоръжава робите и най-вредните граждани – ти го пущаш да излезе свободно от града? Не видиш ли, че пущаш не един беглец, а един бесен враг, който готви съсип на града? Защо не употребиш отсега властта си, не го сковеш в железа, не го дадеш на смъртно наказание, което е той отколе заслужил?“ [26]
Вметнатото изречение акцентира главното в речта на съдебния оратор. Юристът прекъсва мисълта си, за да изкаже нещо особено важно. Убеждава съдиите и заседателите да приемат предложените правни решения на казуса по делото. Вметнати изречения използват често големите съдебни и политически оратори като Демостен и Цицерон. В първата Катилинария Цицерон казва пред Сената:
„Ако се боиш от общото неудоволствие, по-добре ли е да го заслужиш, като изложиш отечеството на опасност с престъпната си слабост, или като го спасиш с дръзновена строгост? А когато цяла Италия стане жертва на войната, градовете биват разграбени, зданията бъдат предадени на огън – мислиш ли, че тогава ще оцелееш от всеобщото негодувание, което ще запалиш против себе си? На тоя свещен за мене глас на отечеството, на тайните мисли на ония из вас, които ме укоряват вътрешно, ще отговоря с малко думи. Да, почтени сенатори, ако бях убеден, че е нужна за доброто на отечеството немедлената смърт на Катилина, то и един час не би минало, и тоя гладиатор би заплатил с живота си за всичките си злодеяния.“ [27]
Без открито да заявява, че се страхува от подкрепата на Крас и Помпей, ораторът изтъква предимствата на по-лекото наказание: отивайки в Манлиевия стан Катилина негласно ще признае своите намерения; ако се премахне вожда на заговора, заплахата за държавата само ще се отложи с известно време; извеждането на всички съмишленици от държавата „ще унищожи корена и семето на всички злини“.
Заключението завършва със сравнението, че болестта, която измъчва държавата чрез наказанието на Катилина, ще бъде само намалена, но не премахната – както на болния от треска студената вода донася само временно облекчение. Повтаря, че за спокойствието на всички най-добрият изход е отлъчването на нечестивите от добрите:
„Човек, който страда от огнена треска и гори от жажда, като изпие малко студена вода, успокоява се за малко време, но болестта, раздразнена от тоя измамлив цяр, се връща скоро с още по-голяма сила. Така и обществената болест, която е възникнала в държавата, ще олекне временно със смъртта на Катилина, а после ще се появи с по-голяма сила, ако съучастниците на Катилина останат неповредени“. [28]
Сравнението се използва за аргументация, при която в първата логическа и образна матрица се съобщава това, което във втората част се явява познато и понятно. Съпоставят се едни лица, предмети, явления, с други, въз основа на някакво сходство. Съдебният аргументатор представя идеята по-близка, конкретна и достъпна за разбиране от съдиите и слушателите. Преносният език позволява завоалирано да се изричат мислите, смекчава чувствата, забраните. Сравнението улеснява доказването на мнения, които не се изричат директно. Употребата на фигурата придава експресия и образност, усилва емоционално-психологическото въздействие на речта. Това обяснява голямата честота на посоченото изразно средство. Сравнението има различни варианти в реторичната аргументация – просто, разширено, отрицателно.
Апелът е фигура на словото, чрез която съдебният оратор апелира за внимание, създава подходяща психологическа нагласа за убедителна аргументация. Цицерон призовава, привлича вниманието на сенаторите да изслушат доводите му и решат съдбата на заговорниците, начело с Катилина. Катилина е прогонен от Рим. Другите участници в заговора са екзекутирани, някои чрез обесване.
„И затова, почтени сенатори, … Давам ви дума, почтени сенатори, такава ще бъде бдителността на консулите, такава ще бъде силата на вашите декрети, такава ще бъде доблестта на римските всадници, единодушието на добрите граждани, щото веднага след тръгването на Катилина, всичките му злодеяния ще бъдат наказани.“ [29]
Клетвите към боговете в речите на античните оратори имат ролята на общ аргумент – авторитетът на боговете. Демостен призовава Зевс, Цицерон завършва първата Катилинария с клетва към Юпитер. Последните думи на оратора представляват заклинание и пророчество към Юпитер, чиято божествена сила трябва да накаже враговете на отечеството:
„А ти, Юпитер, всемогъщи, името на когото е захванало да се слави още при основаването на тоя град, ти достойно наречен опора и покровител негов и на владичеството на римския народ, защити от Катилина и от съучастниците му храмовете и жертвениците си, зданията и стените на града, живота и имуществата на гражданите. А ненавистниците на всяко добро, враговете на отечеството, опустошителите на цяла Италия, които единството на злодеянията е свързало в един ужасен заговор, погуби ги, обречи ги, и в тоя, и в бъдещия живот на вечни страдания“. [30]
Общите места (гр. topoi) се употребяват често в политическото и съдебното красноречие. Топосите представляват разсъждения относно смисъла на живота, за лица, справедливостта, войната, мира. В първата Катилинария общите места като разсъждения от политически или етично-философски план са сведени до минимум.
Аргументативна постройка на „Първа реч против Катилина“,
М. Т. Цицерон
Фиг. 1. Обобщение на използваните реторични средства
във встъплението и в главна част на първата реч против Катилина
Фиг. 2. Обобщение на използваните реторични средства
в главна част на първата реч против Катилина
Заключение на първата Катилинария
Последни думи: заклинание и пророчество към Юпитер, чиято божествена сила трябва да накаже враговете на отечеството.
Фиг. 3. Обобщение на използваните реторични средства
в заключението на първата реч против Катилина
Заключение
Анализът на първата Катилинария на Марк Тулий Цицерон е направен въз основа на авторов модел за анализ, включващ аргументи и реторични фигури и проучването им в дадена част на речта и какъв ефект е постигнат. Установено е, съдебните речи на оратора Цицерон се подготвят при наличие на задълбочени реторични знания, както и при създаване на свой персонален начин на структуриране на речта и произнасянето й в даден контекст при наличие на ясна позиция спрямо отрицателни явления в обществото. Моделът може да служи за обучение на студенти за реторичен анализ на съдебни речи, а и не само на тях. Текстът е с теоретична, методическа и практико-приложна стойност.
Цитати и бележки
[1] Цицерон, М. Т. (1992). За оратора. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 148–153. [Tsitseron, M. T. (1992). Za oratora. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 148–153.]
[2] Утченко, С. (1985). Цицерон и неговата епоха. София: Отечествен фронт, 310. [Utchenko, S. (1985). Tsitseron i negovata epoha. Sofia: Otechestven front, 310.]
[3] Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 137. [Stefanova, N. (2015). Kratak terminologichen spravochnik po obshta i politicheska retorika. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 137.]
[4] Pelerman, C., & Olbrechts-Tyteсa, L. (1958). La nouvellе rhetorique. Traite de l’argumentation. Paris: Presses Universitaires de France.
[5] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 273. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 273.]
[6] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 273. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 273.]
[7] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 273. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 273.]
[8] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 273. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 273.]
[9] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина, Речите, които промениха света. София: Милениум, 274. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 274.]
[10] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 274. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 274.]
[11] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина.Речите, които промениха света. София: Милениум, 277. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 277.]
[12] Pelerman, C., & Olbrechts-Tyteсa, L. (1958). La nouvellе rhetorique. Traite de l’argumentation. Paris: Presses Universitaires de France.
[13] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 283. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 283.]
[14] Барт, Р. (1995). Старата реторика. Разделението на езиците. София: Наука и изкуство, 189. [Bart, R. (1995). Starata retorika. Razdelenieto na ezitsite. Sofia: Nauka i izkustvo, 189.]
[15] Fontanier, P. (1968). Les Figures du discourse. (Introduction de Gerard Genette). Paris: Flammarion, 329–330.
[16] Pelerman, C., & Olbrechts-Tyteсa, L. (1958). La nouvellе rhetorique. Traite de l’argumentation. Paris: Presses Universitaires de France, 198–200.
[17] Dupriez, B. (1984). Les procedes litteraires. Paris: UGE, 49, 196, 396,
[18] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 277. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 277.
[19] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 277. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 277.
[20] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина, Речите, които промениха света. София: Милениум, 279. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 279.]
[21] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 280. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 280.]
[22] Цицерон, М. Т. (1992). За оратора. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 207. [Tsitseron, M. T. (1992). Za oratora. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 207.]
[23] Dupriez, B. (1984). Les procedes litteraires. Paris: UGE, 197.
[24] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 280. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 280.]
[25] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 280–281. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina, Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 280–281.]
[26] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 283. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina, Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 283.]
[26] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 283. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina, Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 283.]
[27] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 282. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina, Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 282.]
[28] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 283. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina, Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 283.]
[29] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 284. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 284.]
[29] Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум, 294. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium, 294.]
Библиография
Барт, Р. (1995). Старата реторика. Разделението на езиците. София: Наука и изкуство. [Bart, R. (1995). Starata retorika. Razdelenieto na ezitsite. Sofia: Nauka i izkustvo.]
Гольдинер, В. (1970). Защитительная речь. Москва: Юридическая литература. [Golydiner, V. (1970). Zashtititelynaya rechy. Moskva: Yuridicheskaya literatura.]
Матвиенко, Е. (1972). Судебная речь. Минск: Вышэйш. Школа. [Matvienko, E. (1972). Sudebnaya rechy. Minsk: Vыshэysh. Shkola.]
Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Stefanova, N. (2015). Kratak terminologichen spravochnik po obshta i politicheska retorika. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]
Утченко, С. (1985). Цицерон и неговата епоха. София: Отечествен фронт. [Utchenko, S. (1985). Tsitseron i negovata epoha. Sofia: Otechestven front.]
Цицерон, М. Т. (1992). За оратора. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Tsitseron, M. T. (1992). Za oratora. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]
Цицерон, М. Т. (2015). Първа реч против Катилина. Речите, които промениха света. София: Милениум. [Tsitseron, M. T. (2015). Parva rech protiv Katilina. Rechite, koito promeniha sveta. Sofia: Milenium.]
Dupriez, B. (1984). Les procedes litteraires. Paris: UGE.
Fontanier, P. (1968). Les Figures du discourse. (Introduction de Gerard Genette). Paris: Flammarion.
Pelerman, C., & Olbrechts-Tyteсa, L. (1958). La nouvellе rhetorique. Traite de l’argumentation. Paris: Presses Universitaires de France.
Мариета Ботева е професор във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, преподава в него от 1982 г. Автор е на статии и на монографии, сред които: „Диалогът от Сократ до днес“ (1999), „Реториката през Българското възраждане“ (2001), „Речник по реторика. 150 аргумента за оратора“ (2003, 2008), „Политическата аргументация в реторическите дискурси“ (2013), „Ръководството за писане на речи“ (2013), „Съдебната аргументация“ (2021) и други.
Ръкописът е изпратен на 20.05.2024 г.
Рецензиране от двама независими рецензенти: от 24.05.2023 до 24.06.2024 г.
Приемане за публикуване: 27.06.2024 г.
Manuscript was submitted: 20.05.2024.
Double Blind Peer Reviews: from 24.05.2024 till 24.06.2024.
Accepted: 27.06.2024.
Брой 60 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.
Issue 60 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.