Вяра Генова

Абстракт: В статията се анализират дебатите по проекта за Семеен кодекс, приет от Народното събрание през 2009 г. Фокусът в статията е върху социокултурни, религиозни, икономически и юридически аргументи по темата и се опитва да изведе логиката на употребата им. Изследването проследява развитието на парламентарните дебати и извежда някои от основните му характеристики чрез сравнение с паралелно протичащото обществено обсъждане по темата.

Ключови думи: Семеен кодекс, семейство, парламентарни дебати, обществени дебати, фактическо съжителство, реторика, аргументация

Rhetorical features of the parliamentary and public debates on the regulation of actual cohabitation

Abstract: The article „Analysis of parliamentary and public debate on the regulation of  cohabitation” examines the debate on the Family Code, passed by Parliament in 2009. The author Viara focuses on some socio-cultural, religious, economic and legal arguments and their logic of use. The study traces the development of parliamentary debates and displays some of its main features by comparison with parallel ongoing public discussion on the topic.

Keywords: Family Code, family, parliamentary debates, public debates, cohabitation, rhetoric, argumentation

Актуалност на изследвания проблем

Семейният кодекс е един от най-дълго обсъжданите и дискутирани нормативни актове, приети от 40. Обикновено народно събрание през последната година от мандата му. Както общественият, така и парламентарните дебати по темата, са интересен обект за анализ от реторическа гледна точка, защото рядко в българската парламентарна практика се случва подобно активно обсъждане. Още по-рядко така активно е привлечена и обществеността. Семейният кодекс е сред малкото нормативни актове, които фундаментално и пряко засягат живота на всеки гражданин, но също така кодексът е и типичен обект за джендър изследвания [1], тъй като попада в обсега на така наречените женски теми. Настоящото изследване се придържа към идеята, че използваните аргументи в подобни дебати са лакмус за нагласите на обществото. Тези аргументи имат функцията на такъв лакмус относно това доколко политическата класа прави опит да се хареса на своите избиратели и дали не се губи представа за влиянието на реторическата аргументация с оглед постигане на политически цели.

Настоящата разработка се концентрира върху един от новите и спорни въпроси в проекта за Семеен кодекс – фактическото съжителство. Чрез сравнение в позициите на активни неправителствени организации, медийни материали, обществени обсъждания и парламентарни дебати, настоящото изследване има за цел да очертае основните характеристики на политическата и в частност парламентарната реторика по темата. Основната задача на изследването е да изведе, класифицира и оцени аргументите, използвани по време на дебатите през призмата на аргументацията и реториката, коректността на фактите и отражението им върху законодателната дейност. Важно за изследването ще бъде сравнението между публичната и парламентарната аргументация.

В следващите страници последователно ще бъдат очертани базови понятия като семейство и българско семейно право. На тази основа ще се опише и анализира същинският дебат – обществен и парламентарен. За целта са използвани два вида източници: първата група обхваща медийни публикации по темата, а втората – стенограми и интервюта на хартиен и видео носител. Всички източници могат да бъдат открити в интернет пространството, макар и за част от тях в изследването да са използвани версии на хартиен носител.

Понятията семейство и семейно право

Семейството изпълнява множество социални, икономически, емоционални и други функции, поради което е обект на изследване от множество науки. Как точно изглеждат семействата днес е въпрос, от който се вълнуват не само учените, но и бизнесът, политиците, администрацията и дори медиите, които програмират съдържанието си според профила на аудиторията [2].

Съществуват множество дефиниции за семейство: някои от тях включват условието за брак, други извеждат на преден план поколението (децата), трети акцентират върху емоционалната връзка между членовете на групата. В Енциклопедичния речник по социология се казва, че семейството е „основна, относително устойчива малка социална група, включваща родителите, свързани чрез брак, и техните несемейни деца” [3]. Изследователи като Лиляна Спасовска забелязват, че семейството е призвано да учреди и регулира сексуалния живот и раждането на децата, но семействата продължават да съществуват и извън тези функции [4]. Според чл. 16 от Всеобщата декларация за правата на човека навършилите пълнолетие мъже и жени имат право да сключат брак и да създадат семейство. Декларацията акцентира още върху „равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване”, както и определя семейството като „естествена и основна клетка на обществото”, която „има право на закрила от обществото и от държавата” [5]. В същото време в Европа и САЩ съществува тенденция кохабитацията (съжителство на семейни начела, фактическо съжителство) да става все по-разпространена форма на семейни отношения. Броят на нуклеарните семейства с двама хетеросексуални родители (бащата, който работи, и майката домакиня) и техните собствени (неосиновени) деца, е намалял до степен да се превърне от норма в изключение и тези процеси са по-видни във високо развитите общества [6]. Т.е. в западното общество бракът вече не е  задължително изискване за съществуването на семейство. Понятието за семейство представлява особен интерес и за феминистката наука, на нея и по-специално на феминистката социология се дължи „оспорването на идеята за единствен и статичен модел” [7]. Ако се концентрираме върху България, същността на промяната в семейството е в това, че докато в миналото са съществували различни брачно-семейни форми, но е доминирала само една, то днес се утвърждава сложно преплетено разнообразие в семейните и брачните форми и модели, но с уклон към брака или традиционния модел семейство [8].

Сложността на понятието „семейство”, както и значението му за обществото са причина Семейното право да заема важно място в нормативната система на всяка една държава. Макар да съществуват и алтернативни мнения [9], като цяло в континенталната правна система Семейното право се счита за част от Гражданското право и се разглежда във връзка с Наследственото право. Част от спецификата на Семейното право се корени в регулираните от него отношения, които са предимно лични (а не имуществени). Затова и този клон на правото се осланя повече от всеки друг на морала и обичаите, като в закона се посочват  само препоръки и се разчита предимно на извънправни регулатори.

Семейният кодекс урежда сключването и разтрогването на брака, като се занимава и с родството [10], като фокусът се поставя върху отношенията между съпрузите и между родителите и децата. Изрично за съпрузите са посочени само няколко норми:

– съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Това е норма, произтичаща от Конституцията (чл. 46, ал. 2), както и от Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 16) и цели да защити жените, които в миналото са имали значително по-малко права. Принципът се посочва изрично и в Семейния кодекс (чл. 2, ал. 2 и чл. 13);

– въвежда се принципът на взаимност (но не еквивалентност) в грижите за семейството и децата;

– религиозните и политическите убеждения, както и разделения живот не са причина за разтрогване на брака с признаване на вина (за разлика от религиозния, политически или друг вид ограничения, които единия от съпрузите може да се опита да наложи върху партньора си).

До 1945 г. в България брачните отношения са уреждани чрез църковния канон, а законодателството по отношение на произхода се е регламентирало от Закона за извънбрачните деца. След 1945 г. се издава Наредбата за брака. С приемането на Закона за лицата и семейството през 1949 г. се дава обща уредба на семейните отношения. През 1968 г. е приет първият Семеен кодекс, а през 1985 г. втори, който не се различава съществено от първия. В проекта за трети Семеен кодекс има няколко „революционни” момента – въвеждането на алтернативни режими за семейната имуществена общност, както и регламентирането на института на фактическото съжителство или по-скоро на регистрираното фактическо съжителство. В резултат на дебатите частта, посветена на фактическото съжителство отпада.

 

Реторична аргументация в дебата за Семейния кодекс

Както вече беше споменато в увода, настоящото изследване разглежда по същество два вида дебати – общественият и парламентарният. Общественият дебат е изследван с помощта на медийни материали (дописки, статии, репортажи, интервюта в печата и електронни медии, достъпни чрез интернет), документи, публикувани в интернет пространството с източник неправителствени организации, както и чрез анализ на стенограма, становища и протоколи от нарочна кръгла маса. Парламентарният дебат е изследван основно чрез стенограмите от първото и второто четене на Кодекса в пленарна зала, които включват и резюме от докладите на парламентарните комисии, работили по нормативния акт.

Както неправителствените организации, така и другите участници в дебата, използват широк набор от аргументи. Те могат да се систематизират в следните няколко аргументативни области: юридически (правни) аргументи,  социокултурни аргументи (традиция, култура, морал, но и здравеопазване и социална политика), религиозни и икономически аргументи. Тези четири области са достатъчно големи, за да покриват широк кръг аргументи, но и в същото време са достатъчно конкретни, въпреки че не могат да бъдат отделени напълно една от друга.

Тук са необходими и няколко уточнения. На първо място, всяка една общност има свои собствени икономически, религиозни и най-общо социолкултурни характеристики, което предполага и различна валидност на аргументацията. Настоящото изследване няма за цел да навлиза в подобна специфика, а изложените тук аргументи са приложими към средностатистическия български гражданин в неговия „идеален тип” [11]. На второ място, изброените четири аргументативни области са самостоятелни, но и неразривно свързани и в този смисъл е възможно дадени аргументи да включват повече от една област. Без да попада във фокуса на изследователския интерес, в тази статия се поставят и задачи да се изведат някои джендър особености в аргументация в парламентарни речи, които се произнасят от депутати жени по време на дебата от трибуната в Народното събрание.

Центърът на дебата около фактическото съжителство е дали то води до създаване на семейство. Приоритетни в случая са социокултурните аргументи, тъй като самото семейно право често се позовава на традицията и морала. Т.е. дебатът представлява реторичен сблъсък между представители на два културни модела – традиционен (патриархален) и постмодернистичен (западен) модел.

 

Общественият дебат

Новият Семеен кодекс се превръща в тема на неправителствените организации (НПО) от различни области. От едната страна в дебата са консервативните организации и защитниците на традиционния модел на семейството. От другата страна са ЛБГТ- организациите (обобщаващо название на организациите на хора с различна сексуална ориентация: лесбийки, гейове, бисексуални, трансексуални), които тук ще бъдат разгледани по-ограничено. Основание за това ни дава твърдението, че дебатът за еднополовото съжителство е по-скоро част от темата за правата на различните, а не от дебата за нов Семеен кодекс [12]. В крайна сметка ЛБГТ-организациите приемат ролята на трета страна в обсъждането на фактическото съжителство и сами по себе си се превръщат в аргумент с негативен знак, в позорно обвинение. Предварително ще уточним, че встрани от същинския дебат остава и религията. Известна гласност получава само становището на Българската православна църква. Тя, както и различни религиозни общности, като че ли са само част от групата за подкрепа на консервативните НПО, без да им се отдава особено значение.

Без претенции за изчерпателност в следващите страници ще бъдат описани и анализирани някои от основните параметри на публичните дебати по темата, като се изследват позициите на НПО (по-специално на Гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности”) и отразяването им в медиите. Крайната цел е да се изведат, класифицират и оценят основните аргументи, използвани в обществените дебати.

Една от най-активните НПО е Гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности” (АОЦ) [13]. Според определението, което самата организация си дава, АОЦ защитава смес от либерални и консервативни ценности. Неправителствената организация обръща внимание и на аргументите си като такива, като декларира, че те „почиват изцяло на основа на научните факти и изследвания, черпейки от опита на социалната наука, психологията, правото, религията и философията”.  Гражданското сдружение организира в периода април 2008 г. до юни 2009 г. различни инициативи (включително подписка, протест, петиции, отворени писма и други), насочени най-вече срещу фактическото съжителство. Смислово аргументите на АОЦ могат да се обобщят в три групи.

Група 1: Узаконяването на фактическите съпружески съжителства ще улесни узаконяването и на хомосексуалните съжителства. Фактическото съпружеско съжителство е опит за „легално” заобикаляне на чл. 46, ал. 1 от Конституцията в две направления. Чрез опит за подмяна на брака с друга алтернативна форма, от една страна. И от друга, Конституцията изрично изключва еднополовите двойки, като посочва, че бракът е „доброволен съюз между мъж и жена”. Според АОЦ „от дискусиите в публичното пространство е видно, че инициативата за чл. 13 от законопроекта за Семейния кодекс (бел. ав.: за фактическото съжителство) идва от хомосексуалното лоби”. Радикалната логика изтъква следната последователност: институционализирането на фактическото съжителство налага признаването на хомосексуалното фактическо съжителство, а регламентирането на такова съжителство ще позволи на хомосексуалните двойки да осиновяват деца [14]. В действителност подобно твърдение радикализира основния юридически аргумент за регулирането на института на фактическото съжителство, а именно: да се изравнят правата на партньорите в съжителството и в брака. Въпреки че засяга много по-широк кръг от двойки, проблемът с наследяването, настойничеството на децата при смърт на родител, правото на информиран избор при медицински манипулации и т.н. се коментира най-често от ЛГБТ-организациите [15]. Това създава впечатлението, че точно хората с различна сексуална ориентация са най-големите радетели на признаването на фактическото съжителство и именно те биха имали най-голяма полза от него. Въпреки че аргументацията на това твърдение става с юридически похвати и съответно то има своята юридическа обосновка, на втори план аргументът засяга социокултирни характеристики и се разчита на негативните обществени нагласи. Тълкувана по подобен начин, аргументацията внушава идеята за подмяна на общественото мнение, за измама на обикновените граждани в полза на заклеймена и отхвърлена група.

Формулираните по-горе аргументи „радикализират” в крайна степен твърдението, че въвеждането на института на фактическото съпружеско съжителство ще узакони полигамията и кръвосмешението или чрез фактическото съпружеско съжителство България се връща назад към примитивните форми на семейни отношения. Аргументът се основава на предложените в проекта на Кодекса текстове. Основната критика е към процедурата, която не предвижда изискване на медицинско свидетелство, както и проверка за евентуално родство между партньорите. Правната обосновка е отново в чл. 46 от Конституцията. Счита се, че нарушаването на изискването за публичност (при сключването на брак) и независим арбитраж (при развода) може да увреди страните и да наруши интересите на общността.

Група 2.: Фактическото съжителство противоречи на традиционния бит на българите. Противниците на фактическото съжителство акцентират и върху факта, че Европейският съюз оставя семейното право в ръцете на националните парламенти и на волята на гражданите на всяка една отделна държава. Т.е. бракът трябва да се приема като част от нашата национална идентичност.

Типична формулировка на аргументите на АОЦ е следният цитат: „десетки авторитетни изследвания, доказващи, че фактическите съжителства са кратковременни, домашното насилие между неженените се проявява в много по-висока степен от колкото насилието в брачните двойки и в действителност тези двойки (б.а: живеещи във фактическо съжителство) не наподобяват почти по нищо на семейство” [16].  Както е видно от цитата, представените аргументи са непълни, липсва източник на информацията, липсва каквато и да е конкретика за броя изследвания, за методиката им, а заключението за абсолютната различност между брачните и другите двойки е въз основа на негативни характеристики, които би следвало да са изключения. Т.е. създава се конфронтация между двата вида съжителство, като фактическото съжителство се описва като негативното отражение на брака.

Ясно е, че от социокултурна гледна точка фактическото съжителство не се вписва в концепцията за балканското разширено семейство, тъй като липсва легитимна връзка между партньорите. Това създава нестабилност в групата от родственици и неясноти както в битов, така и в емоционален план.  Идеята да се приеме съжителството като обичайна форма на живот и отглеждане на деца, означава и да се приеме за нещо нормално липсата на семейство и откъсването от семейната общност. Затова и фактическото съжителство процъфтява там, където е налице по-динамичен и отчужден живот. И обратното – бракът се запазва там, където религията и традициите все още имат силно влияние [17]. С усилията си АОЦ, религиозните организации и другите противници се опитват да причислят България към страните, където съжителството се разглежда като пробен брак, а не като трайно състояние. Т.е. то е един вид компромис, който патриархално настроената общност прави към новия стил на живот [18].

Група 3.: АОЦ оспорва и цялостната философия на проекта за Семеен кодекс, според която фактическото съжителство се въвежда с цел защита на децата, родени извън брака. В тази насока АОЦ дава два правни аргумента. От една страна, институтът на фактическото съжителство се прилага по желание на партньорите, а не по презумпция, т.е. не решава генерално проблемите с признаването на децата, които са родени във фактическо съжителство. На практика фактическото съжителство не решава множеството имуществени проблеми, свързани с раздялата, нито попечителството и издръжката на децата. Това е  основният икономически аргумент срещу така предложеното фактическо съжителство. Втори аргумент, този път правен, е твърдението, че проектът на Семеен кодекс предлага противоположни като посока промени. От една страна, се предлага въвеждане на регистрирано фактическо съжителство, но от друга – облекчена процедура по развод и въвеждане на възможност за избор на имуществени отношения в брака. Реално тези промени либерализират брачния режим и обезсмислят въвеждането на регистрираното фактическо съжителство, което ако бъде изчистено от всички пропуски, реално се превръща в дубликат на брака. От трета страна, АОЦ съчетава юридическите аргументи отново със социокултурни. Асоциацията се позовава на изследвания, според които децата на разведени родители имат затруднения в училище и са по-податливи на агресия и противообществени прояви. Подобен аргумент отрича всички форми на олекотено съжителство и отглеждане на деца и утвърждава единствено брака като форма за отглеждане на физически и психически здраво поколение.

Както се вижда от изложеното по-горе, АОЦ пуска в обръщение широк кръг юридически и социокултурни аргументи, обикновено преплетени едни в други и „подправени” с доза апокалиптизъм. Почти липсват икономически аргументи, които от друга страна, са сред водещите мотиви към законопроекта. Подкрепата на вероизповеданията се използва като аргумент на авторитета, а „врагът” се привижда в лицето на ЛГБТ-организациите, които са подложени на сатанизация. В последствие всеки опонент се причислява към техните редици и автоматично му се прикрепят всички техни „грехове”. При внимателен анализ на аргументативната рамка се установява устойчива тенденция в използването на манипулативни техники: цитиране на съмнителни източници с явни внушения, некоректното използване на статистика. В по-широк план липсват становища по въпросите на осиновяването (където са големите промени в семейното право), не се коментира и брачният договор, а бързият развод се  „преглъща” за сметка на концентрацията върху фактическото съжителство. 

От хронологична гледна точка АОЦ и другите неправителствени организации от този кръг организират протестите си срещу Семейния кодекс в две последователни фази:

Фаза 1: Фактическото съжителство е вредно – при тази фаза се цели принципно дискредитиране на фактическото съжителство на основата на критика на конкретни нормативни текстове от кодекса, визиращи специфичен вид регистрирано фактическо съпружеско съжителство. Чрез своята реторика обвинителите на фактическото съжителство илюстрират общото чрез частното и преписват негативните характеристики на единицата върху цялата съвкупност. АОЦ избира негативна кампания, за да защити една по същество позитивна ценност като брака. Тезата се развива най-вече в началото на кампанията, когато се тръгва с гръмки изказвания и персонифициран враг в лицето на професор Огнян Герджиков, по това време депутат от НДСВ и председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. От друга страна,  се прави всичко възможно те да се превърнат в жертва на подобен род нападки, като се защитава открито описания в проекта и откровено смущаващ режим на фактическо съжителство [19]. Признанието, че проектотекстовете са такива не поради пропуск или недоглеждане, а защото такава е идеята на законодателя, прави позицията на защитниците на проекта фактически незащитима.

Фаза 2: Фактическото съжителство е безполезно – тази аргументативна линия се появява във втората фаза на кампанията, т.е. в края на октомври – началото на ноември 2008 г., когато се провежда кръгла маса за законопроекта в Народното събрание. АОЦ тихомълком се отказва от критиките си към „бързия развод” и прокламира половинчато тезата, че добре регламентираното регистрирано фактическо съжителство по същество е дублетна форма на либералния брак. На практика новата стратегия на АОЦ коригира част от недостатъците на първата. Основна атака във втората хронологична фаза са нападките срещу думите на тогавашния президент Георги Първанов. Той заявява, че проектът за нов Семеен кодекс трябва да бъде приет бързо, преди края на мандата като визира проблема с осиновяването [20]. Подобни обвинения стават част от политическата игра в навечерието на изборите за парламент.

Парламентарният дебат

Първото четене на проекта за нов Семеен кодекс преминава в условията на оживен диспут. В рамките на две заседания (410, 411/25-26.09.2008 г.) са изслушани докладите на четири комисии, както и над 15 изказвания на народни представители.

Доклади на парламентарните комисии

В доклада на правната комисия, която е и водеща, аргументите „за” и „против” фактическото съжителство са разглеждани подробно, балансирано и обективно. Акцентира се върху два вида аргументи – социални и правни. Основният социален аргумент е самото съществуване на подобна форма на съжителство, което обаче не означава, че обществото следва да даде одобрението си чрез регламентирането ù, подчертава докладчикът Янаки Стоилов. От правна гледна точка става ясно, че регламентацията на фактическото съжителство се нуждае от детайлизиране, така че да се изчистят спорните въпроси. В доклада Янаки Стоилов изтъква и един от аргументите, който не е застъпен в общественото обсъждане, а именно – възможността лицата да не желаят да регистрират съжителството си, тъй като поотделно се ползват от различни права, например на „самотен родител”, социално подпомагане, интеграционни добавки, енергийни помощи и т.н.

В следствие на бурните дебати в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, докладът за обсъждането представлява по-скоро преповтаряне на изказаните мнения, отколкото единодушно становище по проектозакона. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта представя в пленарна зала казионен доклад, в който не е засегнат въпросът за фактическото съжителство и по-специално основният спор – защитава ли този нов институт реално интересите на децата. Комисията по труда и социалната политика също не излага значими аргументи в доклада си [21].

 Парламентарен дебат (първо четене)

Дискусията се открива от Камелия Касабова (НДСВ), която започва изказването си с уговорката, че ще се опита да защити интересите на жените, уредени със Семейния кодекс. Т.е. тя не просто защитава проекта за Семеен кодекс, но и се осмелява да представи промените през призмата на жените, чийто права законът защитава. Освен статистика за броя на извънбрачните деца и за положителното отношение на българите към брака, тя привежда и юридически аргументи в полза на фактическото съжителство, като напомня, че институтът му е познат още от Римското право.

Като използва правна терминология („per argumentum a fortiriori” – аргумент за по-силното основание) и твърди, че законът е изричен в нормата си да се признава фактическо съжителство само между мъж и жена, Камелия Касабова се опитва да спечели аудиторията на своя страна чрез един вид евиденсия – като признае недостатъците на кодекса, но и като докаже, че те не са непоправими. Балансирайки между тези и контратези, чрез сюбжекция, като задава реторически въпроси и структурира изказа си в трето лице („сякаш законодателят е бил воден от идеята…”, „законът мълчи по този въпрос” [22]), Касабова цели да внуши експертност, аналитичност, балансираност и правдивост, сякаш това не е реч на един защитник, а единствената истина по темата. Като централен аргумент се посочва ползата за децата (припознаването на децата в условията на регламентирано фактическо съжителство), като в цялото си изказване Касабова се опитва да обори (и до известна степен успява) предварително аргументите на противниците си (антепофора).

В защита на фактическото съжителство говори и Огнян Герджиков (НДСВ). В неговото изказване признаването на фактическото съжителство се представя като едно неизбежно събитие. Според тази логика законодателят има две възможности – да осъди съжителството без брак, което Герджиков определя като „юридически фанатизъм”, или да го включи в законодателството. Елиминирайки традицията като фактор, депутатът твърди, че през по-голямата част от историята си човечеството е живяло без граждански брак (но не и в безбрачие): „Това е бъдещето, уважаеми дами и господа, аз съм склонен да се обзаложа с всеки един от вас, че след 50 или 60 г. гражданският брак ще бъде абсолютна отживелица, това ще бъде архаизъм” [23].  Герджиков дори сам повдига въпроса за съжителството на еднополови двойки (с изричното уточнение, че не подкрепя подобни искания), за да илюстрира колко умерен е всъщност Семейният кодекс.

На противоположен полюс е изказването на Мартин Димитров (ОДС). „Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля.” [24], заявява той, като използва антиметаболата и повторението, за да засили ефекта на думите.  Докато Касабова цели да внуши експертност, то Димитров напротив – дори подчертава своето „невежество” в юридическата материя и споделя своето неекспертно и непредубедено мнение на обикновен човек, че в кодекса защита за децата няма. В изказването си Мартин Димитров директно апелира към аудиторията, като внушава, че законовите текстове за фактическото съжителство са грешка, недобре свършена работа, която те (като депутати) трябва да поправят.

Като цяло както Мартин Димитров, така и Иглика Иванова (Коалиция за България (КБ)) защитават тезата, че няма необходимост от регулирането на фактическото съжителство. Докато Димитров изтъква популярната статистика, че 70% от съжителствата завършват с брак, т.е. двойките сами намират начин да регламентират отношенията си, за Иванова регистрираното фактическо съжителство е „квазибрак” [25]. Според нея този институт не само не допринася с нови механизми за защита на децата, но и противоречи на духа на Семейния кодекс. Нормата е безсмислена и поради това, че не отговаря на потребностите на гражданите, които се опитват да избегнат административните процедури. Иванова използва емоционална градация и хиперболизира последствията от изместването на приемливата граница с цел да направи видима опасността: „Ако с аргумента „това се случва в живота” ние днес узаконим фактическото съжителство, с какъв аргумент утре ще откажем хомосексуалните бракове, вдругиден ще откажем многоженството? И колкото и да е крайно, когато слезе чичо горе от планината и поиска да му узаконим съжителството с козичката, как ще му откажем?! Не се случва ли?” [26]. Този груб, неподходящ за трибуната език цели да предизвика емоционална реакция от аудиторията и ако се съди по стенограмата на заседанието, успява [27].

За разлика от колегите си Иглика Иванова и Надка Балева (депутат от КБ, която също се произнася по-скоро срещу фактическото съжителство), Надя Антонова (КБ) излага нормативен аргумент в полза на фактическото съжителство, а именно, фактът, че то вече присъства в правния мир чрез други закони (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, Законът за отнемане на имущество и още десет закона).

Най-дистанцирани към дебата се показват депутатите от ДПС. От името на парламентарната група говорят Метин Сюлейманов и Фатме Илияз, като и двете изказвания са по-скоро формални. Въпреки че се заявява подкрепа (на първо четене) за законопроекта, парламентарната група или няма позиция, или не желае да изкаже съображенията си публично. Желанието за неутралитет на ДПС е разбираемо, като се има предвид, че партията е едновременно и либерална, и мандатоносител, и етнически консолидирана. Все пак ДПС намеква, че има забележки по кодекса, а в изказването на Фатме Илияз въпросът за фактическото съжителство изобщо не е засегнат. Това пренебрежение към най-обсъжданата тема би могло също да се възприеме като израз на неодобрение от страна на ДПС.

Изказванията на „сините” варират от критика от страна на Лъчезар Тошев (ОДС) към недобре разписаните норми, до становища твърдо против (Иван Сотиров (ОДС)). Николай Михайлов (ДСБ) разглежда гражданския брак като наследник на благословения църковен брак. Ораторът, без да навлиза в темата за религията, твърди, че без традиции не може да бъде поставен здрав фундамент за бъдещето поколение. Той използва аналогията с „пясъчна почва” [28], за да илюстрира несигурността на обществото, загърбило своите традиционни ценности.

Религията, религиозни институции или религиозни текстове са често използвани източници за аргументи в дебатите в парламента за Семейния кодекс и фактическото съжителство. Партии като „Атака” обявяват от трибуната на Народното събрание, че са съгласували позицията си със Светия синод. В изказването си Павел Шопов (Атака) подчертава, че „бракът е тайнство”, което „преминава през Божия та воля” [29].

От друга страна, „Гергьовден” отново повдига въпроса за легитимността на църковния брак, относно който парламентарните групи също нямат единна позиция. Например, Огнян Герджиков смята, че тази „дуалистичност” или едновременното съществуване на два вида законен брак – граждански и църковен (какъвто е случая в Гърция например) е допустима, ако обществото е узряло за идеята. Колегата му Трифон Митев е на мнение, че „обществото е приело фактическото съжителство и не трябва да имаме притеснения от накърняване на религиозните чувства, защото ако те бяха пречка, това явление не би било факт” и още, че „в съвременния свят държавата и светският живот са отделени от църквата и ако някои вероизповедания са несъгласни с фактическото съжителство, те трябва да намерят начин да стигнат до хората” [30].

Опозиционните депутати, противници на фактическото съжителство, не пропускат да използват и аргумента за съжителствата на еднополови двойки. Докато хомосексуалните бракове са просто едно от звената в причинно-следствената верига от изказването на Иглика Иванова, то от устата на опозицията „хомосексуализмът” се превръща в характеристика на управлението. Павел Шопов (Атака) използва инвективата, за да убеди аудиторията, че предложението е в резултат от натиск  върху министър-председателя на хомосексуалното лоби, което цели „да започне ерозията в традиционните консервативни отношения и оттук нататък да отворят път в бъдеще чрез следваща промяна за узаконяване на техните патологични отношения” [31]. Подобна лексика, макар и в по-мек вариант, се използва и от Иван Сотиров (ОДС), според когото целта е „да се ерозира институцията на гражданския брак, за да може след това някой да извърви и втора, и трета крачка в някаква посока с аргументите, че може би след 60 години щели да се развият по един или друг начин нещата” [32]. Както се вижда, тези думи са обвинение срещу защитниците на законопроекта и по-специално срещу Огнян Герджиков. Явно посоченият аргумент може да бъде използван в зависимост от целите на говорещия по два коренно различни начина – като мяра за това къде в момента е обществото и къде желае да бъде, или като признак, характеризиращ дадена личност или политика. Докато първата употреба може да има положителен или отрицателен знак (както се вижда от изказванията на Герджиков и Иванова), то втората по презумпция е дискредитираща.

Преобладаваща характеристика в първото четене на Проекта за Семеен кодекс е разнопосочността на мненията, изказани в пленарната зала. В случая разнопосочеността не се отнася до политическото противоборство, а до липса на единна позиция вътре в парламентарните групи. Докато НДСВ се изказва в подкрепа на проекта, ДПС запазва известен неутралитет, а „Атака” и ОДС (включително „Гергьовден”) са против, парламентарни групи като Коалиция за България и ДСБ са разединени в позициите си за фактическото съжителство и брачния договор. Така например Веселин Методиев (ДСБ) е против фактическото съжителство, а Антоанела Понева (ДСБ) смята, че въпросът се преекспонира и че се възприема институтът като още една възможност, която ще реши проблема поне за част от децата, родени извън брака. Оттук може да се направи заключението, че част от изказванията са плод на личните убеждения на парламентаристите, а не на партийна повеля; ето защо корените на изказаните от тях мнения би следвало да се търсят в личната и професионалната им биография.

Още на първо четене проличава влиянието на разразилите се обществени дискусии. Изказването на Камелия Касабова е структурирано изцяло на принципа въпрос – отговор, като тя засяга най-дискутираните и спорни коментари. Няколкократно в докладите и изказванията се споменават и мненията на различни общности – АОЦ, „Джемини”, Православната църква, Католическата църква, Главното мюфтийство. Народно представители като Любен Дилов–син преповтарят доводите на подобни организации, а част от депутатите, които са и медийно активни, използват в парламента и в интервютата си едни и същи фрази. Резултатът от това е, че парламентарният дебат повтаря и като аргументи, а и като стилистика разговорите в сутрешните телевизионни блокове.

Парламентарен дебат (второ четене)

Второто четене на проекта за Семеен кодекс [33] е повече от година по-късно (502-504 заседание/10-12.06.2009 г.). За разлика от бурните дебати при първото четене, прегледът текст по текст минава вяло и при слаб интерес и непостоянно присъствие на депутатите. Спорове по повод юридическата терминологията предизвиква предимно въпросът за съпружеската имуществена общност, включително брачния договор. Най-активно участие в дебата обаче вземат председателстващият заседанието Любен Корнезов и докладчика Янаки Стоилов, както и депутатите Яни Янев (НДСВ) и Иглика Иванова (КБ). Липсата на активност от страна на колегите си Борислав Ралчев (БНД) заклеймява с думите: „Семеен кодекс така не се прави!” [34]. Според него е невъзможно да се гледа на второ четене законопроект, по който има повече от десет спорни текста. Фаталният член 13, засягащ фактическото съжителство, е разгледан на 502-то парламентарно заседание и е гласуван на следващия ден. Както отбелязват и медиите, дългите и бурни дебати по повод института на съжителството приключват безславно с думите на председателя Любен Корнезов: „Имате думата, уважаеми народни представители. Не е добър атестат мълчанието, но какво да се прави…” [35].
Апатията на депутатите нараства дотолкова, че на следващия ден се налага прегласуване на текста, след като първия път от 84 народни представители цели 59 „се объркват” и гласуват с „въздържал се”.  Налага се народните избраници да бъдат призовани към повече внимание. При повторното гласуване с гласовете на 77 депутата (от 92 общо гласували) институтът на фактическото съжителство отпада от новия Семеен кодекс. Кодексът е приет окончателно на 12.06.2009 г. (малко повече от десет дни преди разпускането на 40-то НС) с ръкопляскания. Чуват се думите на Любен Корнезов (отново): „Дано да сме извършили добро дело!” [36].

Изводи

От всичко казано дотук е видно, че в дебатите за фактическото съжителство основна роля изиграват юридическите и социалните (социокултурни) аргументи, като икономическите анализи са слабо използвани както от противниците, така и от защитниците на института. Обществените и парламентарните дебати имат много сходни черти, включително в обществения дебат се „нагажда” аргументацията и се адаптира комуникационната политика според парламентарната процедура. Победителят от дебата е явен, но също така може да се каже, че от гледна точка на обществения дебат победата е постигната от единствения участник. Явно липсва адекватна ответна страна, а нейното отсъствие се маскира с нападки срещу играчи от паралелни писти. Тази пасивност на гражданското общество води и до дефицити в дебата на качествено ниво. Все пак от реторична гледна точка сравнението между парламентарните и обществените обсъждания показва разнообразие от аргументи, възможност за изява на различни позиции, използването на реторични стратегии и на различни реторични фигури и похвати. Явно е преливането на аргументи от единия в другия дебат, което до известна степен се дължи и на ограничения кръг участници.

Анализът на дебатите навежда на идеята, че реторичната аргументация често е по-скоро израз на определена политическа позиция, която невинаги се диктува само от законотворческата необходимост и обществените нагласи, но и е част от цялостна партийна политика. Доказателството на това твърдение е в сравнението между идеологията и ценностите на политическите партии и поведението на парламентарните групи по време на дебатите. От тази гледна точка смисъл придобиват и на пръв поглед нелогичните разминавания в управляващото мнозинство (БСП, НДСВ и ДПС) и вътре в парламентарните групи (например Коалиция за България).

На фона на добрата реторична оценка, дискусионен остава въпросът дали парламентарните и обществени дебати постигат основната си цел и дали водят до изработването на адекватна нормативна база [37].

Заключение

В рамките на настоящата статия бе направен опит за сравнение на аргументи от реторична гледна точка, които аргументи се използват в обществени и парламентарни дебати, в които се разисква Семейният кодекс в частта му за фактическото съжителство. Съпоставянето на дебатите показва тяхната хронологична, стратегическа и аргументативна обвързаност. В същото време се наблюдава и явна политизация на дебатите, включително и на обществения. За жалост, общественият дебат до голяма степен определя нивото и на парламентарния дебат, където липсват по-задълбочени аргументи. Очертават се някои специфични джендър моменти в аргументацията, когато от трибуната в Народното събрание говорят депутати жени, независимо от коя парламентарна група са. Една от тези особености е подчертаната им позиция като жени, въпреки че в крайна сметка отново следват партийната линия. В стремежа си за използват ярък и образен език, да предизвикат бурната реакция на аудиторията или да обезоръжат опонента си, народните представители, независимо от пола и парламентарната си група, често използват некоректен, популистки и дори на моменти непристоен език. В едни случаи зад вулгаризма се крие опит за оригиналност, но в други проличават дискриминационни стереотипи, способни да преобърнат дебата и да диктуват решения. 

 

Цитати и бележки:

[1] Терминът джендър изследвания (gender studies) става обобщаващ за група изследвания от различни области, често мултидисциплинарни, използващи широк набор от методи, които се концентрират върху влиянието на пола/джендъра. Въпреки че първоначално се появяват като част от историята, историографията, социологията, психологията, а в последствие като част от реториката и лингвистиката, днес така наречените gender studies включват и  изследвания в точните науки (биология, физика, химия), както и на метаниво – научна лингвистика и др. Gender studies идва от английски език, тъй като този вид изследвания се развиват най-напред в САЩ и Англия. В средата на 90-те години на 20. век терминът навлиза в България като един от разпространите преводи е „род”. Проблемът се засяга в много български сборници, които включват публикации и резултати от джендър изследвания: Теория през границите (2001), Ред и род в българската култура (2005), Пол и преход (2007) и др.

 [2]  Катранджиев, Х. (2005). Критерии и показателите за сегментиране на телевизионната аудитория – В: Научни трудове. Т.2. София: УНСС, 152.

[3] Тилкиджиев, Н. (1997). (съст.) Енциклопедичен речник по социология, второ изд. София: М-8-М, 416-418.

[4] Спасовска, Л. (2000). Променящият се брак в България. София: Академично Изд. „Марин Дринов”,  160.

[5] Universal declaration of human rights. (1948). United Nations.  <http://www.un.org/Overview/rights.html> (14.11.2010).

[6]  Kellerhals, J., E. Widmer and L. René. (2002).  Modern family or modernized family traditionalism?: Master status and the gender order in Switzerland. In: Electronic Journal of Sociology. <http://www.sociology.org/content/vol006.004/lwk.html> (19.09.2010) .

[7]  Деврьо, А. (2010). Семейство. – В: Критичен речник на феминизма. София: Фондация „Център за изследване и политики за жените”, 294.

[8]  Динкова, М. (1997). Бракът като представа, ценност и реалност. Доклад от емпирично социологическо изследване. София: АССА-М, 137.

[9] Ненова, Л. (2010). Семейно право на Република България. Кн 1-2.София: Софи-Р.

[10] Семейният кодекс се занимава също с въпросите за осиновяването, настойничеството и попечителството, които не са предмет на настоящето изследване.

[11] Категорията „идеалнен тип” е въведена от  Макс Вебер и представлява теоретична конструкция, която се извлича, но не съществува в чист вид в социалната реалност. Според Вебер като идеални типове могат да се определят общите абстрактни понятия като „църква”, „християнство”, „капитализъм”, „съвършен конкурентен пазар”, „бюрокрация” и т.н.  По темата виж: Вебер, М. (1990). Избранные произведения. Москва: Прогресс.

[12]  По темата виж материалите от Кръгла маса, организирана от Института за правни науки към БАН, Фондация „Център за изследване и политики за жените” и със съдействието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, представлявана от проф. Огнян Герджиков. Провежда се между първо и второ четене на законопроекта. <http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=558&page=1>, (06.08.2012).

[13] Всички цитати по-долу са от материали на АОЦ, публикувани на тяхната интернет страница <http://sva.bg/> , (06.08.2012).

[14]  Като аргумент в подкрепа на тази логика се изтъква Становището на Комисията за защита от дискриминация към НС от 01.07.2008 г., според което така разписаните нормативни текстове за фактическите съжителства нарушават българското законодателство и ратифицирани от България международни конвенции. Становището е на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, както и въз основа на Международните актове за правата на човека – чл. 17 във връзка с чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 8 във връзка с чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Според препоръката на комисията формулировката на фактическото съпружеско съжителство трябва да се промени така, че да включи и двойки от един и същи пол.

[15]  Организации, борещи се за равни права на хора с нестандартна сексуална ориентация (лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални).

[16] Из „Петиция  от „Асоциация общество и ценности” в подкрепа на брачната институция, <http://bgpetition.com/marriage/index.html>. (20.03.2008/16.11.2010).

[17] Може да се търси връзка между социокултурните нагласи в дадени държави и демографските им характеристики. По темата виж: Население и демографски процеси през 2009 г. (2010). НСИ, с.3 <http://www.nsi.bg/EPDOCS/Population09.pdf> (16.11.2010); Europe in figures. (2010) Eurostat уearbook. Luxembourg: Publications Office of the European Union, pp.175 <http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=KS-CD-10-220>; U.S. Divorce Statistics.  <http://www.divorcemag.com/statistics/statsUS.shtml>  (12.09.2010)   .

[18]  Настоящото изследване не се наема да коментира верността на подобни тези. От една страна статистиката, цитирана от АОЦ показва, че 70% от съжителствата преминават в брак. От друга страна, социологическите изследвания не регистрират особена обществена чувствителност към фактическото съжителство.  Въпросът е коментиран по време на кръглата маса.

[19]  Джоева, Т. (2008). Забрана за връзки без брак? Не сме фанатици. Интервю с проф. Огнян Герджиков. в. Труд, 07.04.2008 г., 12-13.

[20] Същата статия се използва и в аргументацията на АОЦ. Борисова, Б. (2009). Първанов поиска парламентът да избърза с приемането на Семейния кодекс. в. Дневник (ел.издание), 30.03.2009. <http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/03/30/697131_purvanov_poiska_parlamentut_da_izburza_s_priemaneto_na/ > (16.11.2010)

[21]  Стенографски дневник, кн. 145, 59-65.

[22]  Пак там, 65-67.

[23] Пак там,  78.

[24]  Пак там, 67.

[25]  Пак там, 70.

[26]  Пак там, 70.

[27]  В стенограмата от заседанието е отбелязано, че в залата настъпва”шум, оживление”.

[28]  Пак там, 9.

[29]  Пак там, 82-83.

[30]  Пак там, 63.

[31]  Пак там, 83.

[32]  Пак там, 90.

[33] Стенографски дневник, кн. 177А

[34] Пак там, 35.

[35]  Пак там, 22.

[36]  Пак там, 100.

[37] На 29.09.2010 г. 41 НС гласува на първо четене поправки в Семейния кодекс. Поправките са в частта за съпружеската имуществена общност и са предложени от Министерството на правосъдието.

Библиография

1. Бауман, З. (1999). Глобализацията. Последиците за човека. София: Лик.
2. Ботева, М. (2003). Речник по реторика. 150 аргумента на оратора. София: ИК Парадигма.
3. Вебер, М. (1990). Избранные произведения. Москва: Прогресс.
4. Динкова, М. (1997). Бракът като представа, ценност и реалност. Доклад от емпирично социологическо изследване. София: АССА-М.
5. Камбуров, Д. (2005). Мъже и Балкани. Ред и род в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики за жените”, 204-218.
6. Катранджиев, Х. (2005).  Критерии и показателите за сегментиране на телевизионната аудитория. – В: Научни трудове. Т.2., София: УНСС, 142 – 184.
7. Кирова, А. Особености на методологичните подходи в икономическата концепция на Макс Вебер. (2008) сп. Икономически алтернативи, бр.3, София, УНСС, 139-152.
8. Маслоу, Е. (2010). Мотивация и личност. София: Кибеа.
9. Методиева, А. (2002). Парламентарна реторика. София: ИК Албатрос.
10. Мил, Дж. Ст. (2010). Подчинението на жените. София: Сиела.
11. Мирчев, М. (2001). Тревожността на българската млада майка. сб. Съвременният свят и жената (издание към френско-български семинар). София, 31-60.
12. Мирчев, М. (2008). Икономически функции на съвременния брак и семейство – процес на възраждане и цели на стабилизирането. сб. Икономика на знанието. Т.2., Бургас: БСУ, 101-111.
13. Модева, Р. (2007). Проблеми на равнопоставеността на половете в многодетните семейства в България. сб. Пол и преход. София: Център за изследвания и политики за жените, 75-81 .
14. 14.  Ненова, Л. (2010). Семейно право на Република България. Кн. 1-2.София: Софи-Р.
15. Образци на съвременното красноречие. Христоматия. (2010). (съст. И. Мавродиева) София: ИК СемаРШ.
16. Славова, К. (2001). Родът в литературната теория и критика. сб. Теория през границите. Въведение в изследванията на рода. София: Полис .
17. Спасовска, Л. (2000). Променящият се брак в България. София: Академично издателство „Марин Дринов” .
18. Теннис, Ф. (1998). Общность и общество („Gemeinschaft und Gesellschaft”). Социологический журнал, № 3-4, с. 206-229.
19. Тодорова, М. (2002). Балканското семейство. Историческа демография на българското общество през османския период. София: Amicitia Publishing House
20. Фотев, Г (1998). (състав). Извори на социологията. Стара Загора: Идеа.
21. Хаджийски, Иван. (2002). Избрани съчинения в три тома. Оптимистична теория за нашия народ. Т. 2. София: Изток-Запад.
22. Михайлов, С., Тилкиджиев, Н. (1997). (състав.) Енциклопедичен речник по социология. изд. 2. София:М-8-М, с. 416-418.
23. 23.  Руменчев, В. (1997). Съдебна реторика. София: УИ Св. Климент Охридски.
24. Конституция на Република България, обн. 13.07.1991, ДВ, бр. 56.
25. 25.  Пекин+10: 1995-2005 г. (2004). Преглед за изпълнението от ЕС на Пекинската платформа  за действие. Доклад на европейското женско лоби. София: Тип Топ Прес
26. 26.  Ромите в България. (2008) Информационен справочник. София: Институт”Отворено общество”.
27. Брачни нагласи сред ромите в България. Проучване на „Амалипе” – център за междуетнически диалог и толерантност.
28. 28.  <http://amalipe.com/index.php?nav=publications> (16.11.2010).
29. 29.  Понятие и предмет на Семейното право. (2010) Лекционен курс. <http://www.bg-pravo.com/2010/01/1_2322.html> (4.09.2010).
30. Население и демографски процеси през 2009 г. (2010). НСИ, 3.
31. 31.  <http://www.nsi.bg/EPDOCS/Population09.pdf> (16.11.2010) 
32. 32.  Статистика за сключените бракове и разводите (2004-2009), Национален статистически институт. <http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=304&a2=305&a3=307> (12.09.2010).
33. Europe in figures. (2010).  Eurostat уearbook 2010, Luxembourg: Publications Office of the European Union, pp.175 <http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/product_details/publication?p_product_code=KS-CD-10-220>
34. Kellerhals, J., Eric, W., L. René. (2002). Modern family or modernized family traditionalism?: Master status and the gender order in Switzerland. In: Electronic Journal of Sociology. <http://www.sociology.org/content/vol006.004/lwk.html> (19.09.2010).
35. Kluckhohn, C., Kroeber, A.L.. (1952). Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions. Cambridge:The Museum, <http://www.questia.com/read/100067373>
36. 36.  Universal declaration of human rights. (1948).   United Nations. <http://www.un.org/Overview/rights.html> (14.11.2010).
37. 37.  US Census Bureau. <http://www.census.gov/> (12.09.2010).
38. U.S. Divorce Statistics.  <http://www.divorcemag.com/statistics/statsUS.shtml>  (12.09.2010).

Изследователски корпус

1. Стенографски дневник. (2008). кн. 145. Десета сесия. Заседания 409-411 (24,25,26.09.2008), София: Издание на НС, с. 59 – 91.
2. Стенографски дневник. (2009).  кн. 177А. Дванадесета сесия. Заседания 502-504 и тържествено закриване (10,11,12,25.06.2009). София: Издание на НС, с. 19-43, 55 – 69, 71-100.
3. Джоева, Т. (2008). Забрана за връзки без брак? Не сме фанатици. Интервю с проф. Огнян Герджиков. в.Труд, 07.04.2008 г, с.12-13.
4. Илиева, А. (2010). Патриархатът е по-вреден за мъжете. Интервю с Харалан Александров.  сп. Жената днес, 09/10 2010, с.70-73.
5. Панкова, Н. (2008). Гей сватби? Забравете! Интервю с проф. Огнян Герджиков. в. Стандарт, бр. 5651, с. 13.
6. Пармаксизян, А.  (2010). Жени искат изневярата да се плаща. в. 24 часа, бр.267(6850), с.2-3.
7. Антоколская, М. (2009). Съжителството без брак в Европа: Напрежението между идеологията за нерегламентиране и поривите за защитата на по-слабата страна. <http://www.cwsp.bg/upload/docs/Non_marital_cohabitation_Antokolska_.pdf> (14.11.2010)
8. Борисова, Б. (2009). Първанов поиска парламентът да избърза с приемането на Семейния кодекс. в. Дневник, 30.03.2009 р <http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/03/30/697131_purvanov_poiska_parlamentut_da_izburza_s_priemaneto_na/ > (16.11.2010) .
9. Депутатите „избягаха” от дебат за съжителството без брак и семейното жилище. –„Медиапул” <http://www.mediapool.bg/show/?storyid=153182> (16.11.2010).
10. Иванова, З. (2008). Може ли да се сключи църковен брак без граждански? <http://www.dveri.bg/content/view/7164/39/> (12.09.2010).
11. Интересно от медиите през 2009 г. (2009). Център за изследване и политики за жените <http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=8&id=1022&page=3> (16.11.2010)  .
12. Майендорф, Й., Шиндарова,  С. (2008) Бракът в православието. <http://www.dveri.bg/content/view/7021/118/> (12.09.2010).
13. Петиция  от Асоциация общество и ценности в подкрепа на брачната институция <http://bgpetition.com/marriage/index.html> (16.11.2010)  .
14. Протокол от Кръгла маса на тема „Проектът за Семеен кодекс и новите семейства в България”.10–11.11.2008. <http://www.ipn-bg.org/documents/Protokol_ot_kraglata_masa.pdf > (12.09.2010).