Публична комуникация

Public Communication

DOI 10.55206/LEOO1231

 

Атанаска Милотинова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: amilotinov@uni-sofia.bg

 

Абстракт: В настоящото изследване се разглежда връзката между т.нар. испански грип, борбата за избирателна права на американските суфражетки и промените в публичната комуникация, които се случват в резултат на активността на жените. Първата световна война има значителна роля в тези промени, но не може да се пренебрегва значимостта на грипната епидемия от 1918 г. Фокусът в изследването е върху взаимовръзката между обществените кризи, джендърните стереотипи (стереотипите относно характеристиките и ролите, които обществото смята, че жените и мъжете трябва да притежават и изпълняват) и тяхното разчупване и промените в публичната комуникация. Използван е интердисциплинарен подход поради спецификата на обекта на изследване. Методиката включва исторически анализ в диахронен план, комуникационен анализ и контент анализ на медийни публикации и ораторски изяви на президенти, сенатори и активисти в САЩ. Съчетаването на тези методи помага за по-обстойното разбиране на важността и въздействието на испанския грип върху американското общество, за промените в стереотипните нагласи за жените, за новите явления и подходи в публичната комуникация и в борбата за избирателни права на суфражетките. Резултатите от анализа спомагат за по-доброто разбиране на това как кризите оказ­ват влияние върху обществото, как се променят комуникационните прак­тики и каква е динамиката на легитимиране на половете в социален план. Изследването допринася за разширяване знанията за американското женско движение и за промените, до които усилията на суфражетките водят в социо-културен и комуникативен план.

Ключови думи: публична комуникация, комуникационни практики, избирателни права, американско женско, движение, суфражетки, криза.

The role of the Spanish Flu in Changing  Public Communication and in the Fight  for Voting Rights of American Suffragettes

Atanaska Milotinova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: amilotinov@uni-sofia.bg

Abstract: The present study examines the relationship between the so-called Spanish flu, the American suffragettes’ struggles, and the changes in public com­mu­nication driven by women’s activism. While the First World War plays a significant role in these transformations, the importance of the 1918 influenza pandemic cannot be overlooked. The focus of the study is on the interplay between public crises, gender stereotypes (the stereotypes about the characteristic and roles that society believes women and men must own and perform) and their disruption, and the alterations in public communication. An interdisciplinary approach is used due to the specificity of the research subject. The methodology includes historical analysis in a diachronic perspective, communication analysis, and content analysis of media publications and speeches by presidents, senators and activists in the USA. The combination of these methods helps to better understand the importance and impact of the Spanish flu on American society, the changes in stereotypical attitudes to women, the new phenomena and approaches in public communication and the struggle for suffragette rights. The results of the analysis contribute to a better understanding of how crises affect society, how communication practices change, and what the dynamics of gender legitimization are in a societal respect. The study contributes to expanding knowledge about American women’s move­ment and about the changes to which the efforts of the suffragettes led in socio-cultural and communicative terms.

Keywords: public communication, communication practices, voting rights, Ameri­can women’s, movement, suffragettes, crisis.

 

Уводни думи или за значимостта на изследвания проблем

В края на Първата световната война, в периода между 1918 и 1919 г., избухва най-голямата и смъртоносна грипна пандемия в историята на човечеството дотогава, а именно т.нар. испански грип, известен още като инфлуенца. Това е най-тежката пандемия в новата история, която достига до една трета от световното население, или над 500 млн. души; тя отнема живота на най-малко 50 млн. души. В периода между пролетта на 1918 г. и началото на лятото на 1919 г., болестта се разпространява изключително бързо по целия свят.. [1]

Испанският грип е причинен от вируса H1N1 с гени от птичи произход, а точният му източник не е установен. [2] Първите случаи са открити през пролетта на 1918 г. в Съединените щати сред военните, а след това се разпространява по целия свят, задълбочавайки пандемията. Едни от най-силно засегнатите държави са Испания, откъдето и грипът получава своето име, Великобритания, Франция, Германия и САЩ..[3] Огромната трагедия и тежките последици от испанския грип оказват значително влияние върху обществото, икономиката и политиката на засегнатите държави в периода след Първата световна война. Пандемията променя начина, по който хората общуват помежду си, поставя пред изпитания хора и възникват предизвикателства в комуникационен и хуманитарен план пред световните институции, които за пръв път се изправят пред подобна криза с такъв мащаб. Същевременно пандемията по специфичен начин допринася и за това да се разчупят изградените стереотипи и предразсъдъци по отношение на пола, което важи с особена сила за Съединените щати и за суфражетското движение. В този контекст разбирането на испанския грип и неговото социално въздействие върху американското общество е от съществено значение. Тази статия има за цел да представи последиците на пандемията върху обществото, ролята ѝ в разчупването на стереотипите и в създаването на нови норми и промени в сфери като публичната комуникация, политиката и борбата за равенство между половете.

Методика на изследването

Методиката включва историческия анализ в диахронен план, комуникационния анализ и контент анализа. Чрез изследване на вторични исторически източници ще се разгледа развитието на избирателното право на жените по време на грипната епидемия. Комуникационният анализ и контент анализът са използвани за проучване на селектирани комуникационни материали, сред които брошури и статии във вестници, речи в Американския сенат, изявления на публични събития, изказвания на суфражетки. Анализът допринася да се разбере как и с какви комуникационни стратегии, тактики и техники суфражетките успяват да мобилизират поддръжниците си и да привлекат общественото внимание. Комбинирането на тези подходи помага за по-обстойното разбиране на важността и въздействието на испан­ския грип върху американското общество в една недостатъчно изследвана област от такъв аспект, а именно публичната комуникация. Методиката е подходяща за анализи и за извеждане на промени в стереотипните нагласи за жените, за измененията в публичната комуникация, използвана по време на борбата за избирателни права на суфражетките.

 

Резултати от изследването на историческия, социалния и политическия контекст

В началото се представят резултати от диахронния исторически анализ с акцент върху факти и извеждане на причинно-следствени връзки в обществен, социален, законодателен, културен план и в частност в реторичен, имайки предвид изявленията и дебатите в Сената. Пандемията от 1918 г. далеч не е първата грипна епидемия или единствената смъртоносна такава. Това, което я различава от другите грипни епидемии обаче, са нейните мащаби, жестокост и бързина на разпространение. Според някои източници испанският грип започва леко, като пролетна грипна вълна. Някои лекари, особено в Италия и Великобритания, дори отричат болестта да е грип, тъй като симптомите, макар и грипоподобни, са с много кратка продължителност и досега липсват рецидиви или усложнения..[4] Следващите няколко седмици пандемична вълна залива света, създавайки набор от симптоми и изключителна висока смъртност. Симптомите са необичайни, дори непознати, което води поставянето на грешни диагнози. [5] По отношение на заразените трябват също да се отбележат някои данни. Според статистическите данни, представени от Андрю Ноймер и Мишел Гарен, болестта засяга предимно мъжете и лица между 25- и 34-годишна възраст, а най-висока смъртност се наблюдава сред хората над 60-годишна възраст..[6] Мащабът му на разпространение и високата смъртност превръщат испанския грип в най-разрушителната и жестока грипна епидемия в историята на човечеството. Инфлуенцата оказва огромно въздействие върху обществото, променяйки не просто живота на милиони хора по света, но и разчупва вече из­градени норми и стереотипи, особено по отношение на пола. Пандемията оставя своя отпечатък в Съединените щати, оказвайки влияние върху законодателството, здравеопазването, публичната комуникация и избирателни­те права на жените. Испанският грип променя самосъзнанието на хората, променя техните представи по отношение на пола и насърчава към промени, като по този начин дори помага за създаването на едно по-равноправно общество.

Говорейки за промени в нормите и обществените нагласи, но и в законодателството, не може да се омаловажи значението на Първата световна война и влиянието, което тя оказва. Преди започване на войната жените са лишени от много права, включително от правото си на глас. По отношение възможностите им за работа също трябва да се спомене, че жените са ограничени до традиционно смятани за женски сектори, най-често с неплатен труд в домакинството и отглеждането на деца. През април 1917 г. Конгресът на САЩ обявява война на Германия, което за милиони жени се превръща в трамплин към освобождението, възможност да си извоюват повече права и независимост. Докато мъжете са далеч от дома, жените активно навлизат в работната сила, заемайки работни позиции, доскоро забранени им – в сел­скостопанския и производствения сектор, особено военното производство, осигуряват подкрепа на фронтовата линия като медицински сестри, лекари, шофьори на линейки. Жените започват да изискват равно заплащане за работата си, а с получаването на по-голяма икономическа независимост суф­ражетското движение вижда възможност да използва военната обстановка, за да се застъпи за различни въпроси, свързани с техните права, включително и правото им на глас. [7] Първоначално движението за избирателни права на жените е силно критикувано, тъй като се смята, че всичко, което отклонява вниманието от военните усилия на Съединените щати е непатриотично. Въпреки това суфражетките не се отказват от каузата си и настояват, че техните усилия водят до повишаване на подкрепа от американската общественост. [8]

Така в края на 1917 г. Кари Чапман Кат, която е президент на Националната американска асоциация за избирателно право на жените (1915–1920 г.), отправя предизвикателен призив към Конгреса на Съединените щати. Озаглавено като Обръщение към Конгреса на Съединените щати (An Address to the Congress of the United States), Кат изразява своите убеждения, че жените и мъжете заедно плащат високата цена на войната и заедно понасят тежките последици. Тя подчертава, че поради тези причини трябва да споделят наградите на демокрацията заедно, без да се допуска дискриминация, основана на пол. [9] С този призив за равноправие Кари Чапман Кат призовава Конгреса да предприеме промени в законодателството, с които да се гарантира правото на глас на американските жени. Макар че президентът Уилсън преди войната не подкрепя исканията на жените, то след речта на Кат, през септември 1918 г., той променя позициите си. Преди гласуването за Деветнадесетата поправка на конституцията, в своето обръщение към Сената, той се обръща в полза на жените, позовавайки се на патриотичните аргументи на Кат: Направихме жените наши партньори в тази война; да ги признаем ли само за партньорство в страдания, жертви и труд, а не и за партньорство в привилегии и права? [10] Въпреки оказаната подкрепа от президента, предложението за поправка е отхвърлено в Сената с два гласа, а една от основните причини за това е разрасналата се пандемия. Още първата половина на октомври 1918 г. Конгресът спира своята дейност по законопроекта, тъй като мнозина от законодателите са болни или се грижат за болни, а галериите, от които суфражетките следят процедурите са затворени..[11] От реторична гледна точка е интересно да се изведе ролята на ораторите: конгресмени и президент в тези обсъждания, които рефлектират върху промени в обществото относно правата на жените.

Макар че испанският грип на пръв поглед поставя огромни предизвикателства пред суфражетките и борбата им за избирателни права, то трябва да се отбележи, че повишеното им присъствие в работната сила, което им дава и напълно легитимно право да продължат борбите за избирателни права, не би следвало да се приписва само на войната. Така според автори като Кристине Крудо Блекбърн, Джералд Паркър и Мортън Уендълбо, високият процент на жените в работната сила, който до 1920 г. достига 21% от цялата работна сила в страната, а предходната година – 25%, не би бил толкова висок без пандемията от 1918 г. [12]

Всичко заговорничи срещу избирателните права на жените. Сега е инфлуенцата, която се опитва да предотврати разпространението на доктрината за избирателното право, но в съответствие с изискванията на здравните власти суфражетките ще се въздържат от публични събирания – казва Флорънс Хюбервалд пред New Orleans Times-Picayune през октомври 1918 г., когато тя, заедно с много други активистки наблюдават как броят на заразените от испански грип в Съединените щати нараства..[13] Заради бързото разпространение на грипа и невъзможността той да бъде овладян са забранени публичните събирания, а на хората е наредено да останат у дома. Междувременно в няколко щата се провеждат референдуми, а в 12 щата вече са предоставили на жените пълни права на глас. Но в Оклахома, Луизиана, Южна Дакота и Мичиган жените все още нямат право на глас и именно към тях са насочени усилията на суфражетките..[14] Ограниченията, наложени от пандемията, обаче компрометират действията на активистките. Тези рестрикции имат силно влияние и върху публичната комуникация, тъй като ограничават възможностите на женските движения да предават своите послания на широката общественост. Така оттеглянето на суфражетките от публичното пространство ги кара да се ориентират към търсене на алтернативни начини за предаване на своите послания и мобилизиране на поддръжници, както и към други форми на активизъм и комуникация.

Суфражетките бързо се адаптират към новите условия на комуникация, въведени заради грипната епидемия. По-умерените активистки виждат поставените ограничения като възможност да демонстрират своя патриотизъм и принос към националните усилия в борбата с пандемията..[15] Много от тях преминават към личния подход, достигайки директно до своите съседи и приятели. Израз на техния патриотизъм е и цитирането на президента, подчертавайки, че правото на глас е заслужена награда за жените, които се жертват по време на войната, а и не само..[16] Отложени са много публични кампании, а вместо тях суфражетките използват нови, различни комуникационни канали, включително организиране на петиции, разпространяване на брошури от врата на врата, публикуване на статии и лозунги в местни вестници. Други пък се записват като от врат доброволци към Червен кръст, където помагат на войници да се възстановят от грипа. По-радикалните суфражетки обаче смятат, че усилията им са осуетени [17], но въпреки ограниченията те продължават да използват различни форми на комуникация, за да държат своите поддръжници информирани и мотивирани, но и за да поддържат активност около каузата си – изготвят писма до официални лица, издават вестници, разпространяват статии и изображения в пресата. Други дори излизат на протест пред Белия дом, където демон­стративно горят парчета хартия с изписани с обещанията на президента Уилсън..[18] Междувременно Кари Чапман Кат също се разболява от грипа. Нейната приятелка и биограф Мери Грей Пек я сравнява със Свети Лорънс – но за водачката на избирателното право, прикована към леглото си като Св. Лорънс към решетката, краят на войната не донесе облекчение от непосредствените ѝ политически проблеми. Тя беше изключително болна, но нищо на земята не можеше да я спре, в деня на изборите да отиде до урните с мис Хей, за да гласува за първи път..[19]

Резултати от комуникационния и контент анализите

В тази част се представят резултати от комуникационния анализ и се извеждат промените в публичната комуникация в резултат на действията на суфражетките, политици и държавниците. Важно е да се споменава, че по това време 19-та поправка на конституцията е поставена под въпрос, защото опустошителната, бързо разпространяваща се пандемия прекъсва всякакви възможности за публично говорене и срещи на открито, а хиляди домове са засегнати – ако не с болестта, то страхът слага огромни предизвикателства пред работата с отделните избиратели. Това прави събирането на пари невъзможно, а много доброволци, които работят за каузата на суфражетките, са се отдали на работата си в Червения кръст или болници, което допълнително изчерпва ресурсите на кампанията. Въпреки това Кат е решена да намери алтернативни начини за комуникация и започва консултации с близък съюзник на Уилсън – Джон Уолш, сенатор от Монтана, който по това време също е заразен от Инфлуенцата. Заради ограниченията нито Кат може да влезе при него, нито той да се качи в стаята ѝ, а комуникацията им протича чрез посредник. [20] Действията на Кари Чапман Кат са демонстрация на проява на находчивост и решителност. Тя е пример за адаптивността на суфражетките и тяхната непоколебимост да поддържат връзка с избирателите и да въведат промени в публичната комуникация в съответствие с новите обстоятелства и ограничения. Това демонстрира цялостната гъвкавост на движението и ангажираността му към промените, които са от съществено значение за успеха на движението и влиянието му върху обществото.

Междувременно референдумът в три щата преминава: Оклахома, Мичиган и Южна Дакота, единствено в Луизиана се проваля само с 5 хиляди гласа. Макар че тази загуба представлява горчиво разочарование за активистките, то испанският грип успява да тласне политиците и обществеността да се присъединят към тази реторика за патриотизъм и признание приноса на жените.[21], а последните продължават да демонстрират своя принос, който не бива да бъде пренебрегван. Това, което Кат може би не осъзнава в началото, е че грипът, но и Първата световна война, по индиректен начин изиграват известна роля за приемането на Деветнадесетата поправ­ка на конституцията. По време на войната те заемат длъжности, смятани за типично мъжки, често дори забранени за жени. В края на войната обаче се изправят пред ново предизвикателство: хиляди завърнали се герои от войната са покосени от инфлуенцата и единствено жените са способни да се грижат и да осигурят необходимата подкрепа. Стотици доброволки започват своята неуморна борба с епидемията: шият маски, работят като медицински сестри или болногледачи, доброволно жертват своята безопасност, което доказва тяхната значимост за обществото и изиграват ключова роля в борбата срещу испанския грип. Макар и с известна условност, това може да се нарече филантропична публична комуникация в помощ на нуждаещите се, но същевременно това е проява и на особен граждански активизъм и доказване на способностите на жените да упражняват дадени професии и оттам да се изисква легитимиране равенството на половете.

Това ново предизвикателство, пред което жените се изправят, раз­кри­ва важността на техния принос в обществото. Техният непрекъснат труд и саможертва доказват значимостта на жените и ключовата им роля в борбата с епидемията. Това им дава солидна основа за бъдещи промени в обществената и политическа сфера. Важно е да се отбележи, че в този период упоритите социални бариери внезапно отпадат, което води до сериозни промени в отношенията между половете..[22] Това от своя страна дава възможност на жените да демонстрират способността си да поемат отговорност, което допълнително допринася за промяна върху общественото възприятие за тях и признаването на техния принос. По този начин се създава основа за укрепването на равенството между половете, което продължава и след края на епидемията, а жените успяват да се утвърдят като активни и важни участ­ници в създаването на едно по-справедливо и равноправно общество.

И макар пандемията да изисква от Сената и Конгреса да съсредоточат работата си върху кризата в общественото здраве, то тя не спира процеса по приемане на предложените изменения в конституцията, а единствено го забавя. Испанският грип индиректно, чрез здравната, хуманитарната и социалната криза, по специфичен начин дава възможност на жените да се докажат като ценни за американското общество граждани. Резултатът от техните дейности и публична комуникация е, че след дълга, сложна и решителна кампания, на 4 юни 1919 г. Конгресът приема 19-та поправка, даваща право на глас на американските жени.. [23]

Дискусионни въпроси

Не бива да се пренебрегват промените и влиянието както на Първата световна война, така и на грипната епидемия, върху публичната комуникация, както и начините, по които жените променят и успешно адаптират към тези условия своите комуникативни подходи. Тези две катастрофални събития принуждават суфражетките да разработват комуникационни страте­гии и тактики и да намират нови начини за комуникация, ориентиране към мобилизиране на поддръжници чрез посредници, писмена комуникация, писма и брошури, в които предават кратко и ясно своите послания, използват пресата за публикуване на статии и пропагандни изображения, изключително популярни в този период. Това им дава възможност да достигнат до дори по-голям брой хора, с възможност за по-силно влияние върху общественото мнение, както и с известна условност, и върху дневния ред на американското общество. По този начин те демонстрират изключителна находчивост и предприемчивост в борбата си за равенство и успяват да запазят връзката си с избирателите. Всички тези възможности, от които суфражетките се възползват, водят до сериозни промени в сферата на публичната комуникация, които са от съществено значение за женските движения, тъй като усилват техния глас и възможност техните идеи и искания да бъдат не само чути, но и приети от обществото.

Заключение

Обобщавайки резултатите от изследването, се установи, че не само Първата световна война допринася за разрушаването на джендърните стереотипи и се подчертава значимостта на испанския грип като катализатор за промени в женските движения, тяхната осведоменост и възможности, както и за промените в обществеността. Анализираните комуникационни стратегии, тактики и техники, които суфражетките използват, допринасят за по-доброто разбиране на важността на публичната комуникация, но и служат за пример за адаптивността и креативността на суфражетките, които от своя страна катализират процеса и подпомагат ефективно постигането на целите им. Изследването допринася за по-доброто разбиране на взаимо­връзката между обществените кризи, комуникацията и равенството между половете. В социален и исторически контекст резултатите от изследването подчертават важността на т.нар. женски активизъм и за адаптивните способности на жените, които им помагат в борбата за избирателни права. Публичната комуникация се обогатява с нови техники, тя се реализира в институциите и по време на протестите, става част от референдумите, функционира активно и резултатно, допринася за промени в законодателството.

Цитарания и бележки

[1] 1918 Pandemic (H1N1 virus). Centers for Disease Control and Prevention. https:// www.cdc.gov/flu/pandemic-resources/1918-pandemic-h1n1.html. Retrieved on 24.06.2023.

[2] Anhlan, D., Grundmann, N., Makalowski, W., Ludwig, S., & Scholtissek, C. (2011). Origin of the 1918 pandemic H1N1 influenza A virus as studied by codon usage patterns and phylogenetic analysis. RNA. Cold Spring Harbor Laboratory Press, 64.

[3] Reid, A. (2005). The Effect of the 1918-1919. Influenza Pandemic on Infant and Child Health in Derbyshire. Medical History. Vol. 49, 20–31.

[4] Knobler, S., Mack, A., Mahmoud, A.l, & Lemon, S. (2005). The Threat of Pandemic Influenza: Are We Ready? Workshop Summary. The National Academic Press, 59–60.

[5] Knobler, S., Mack, A., Mahmoud, A.l, & Lemon, S. (2005). The Threat of Pandemic Influenza: Are We Ready? Workshop Summary. The National Academic Press, 60.

[6] Noymer, A., & Garenne, M. (2000). The 1918 Influenza Epidemic’s Effects on Sex Differentials in Mortality in the United States. Popul Del Rev, 565.

[7] Blackburn, C., Parker, G., & Wendelbo, M. (2018). How the 1918 Flu Pandemic Helped Advance Women’s Rights. Smithsonian Magazine, 2 March 2018. https:// www.smithsonianmag.com/history/how-1918-flu-pandemic-helped-advance-womens-rights-180968311/. Retrieved on 10.07.2023.

[8] Graham, C., & Murphy, L. (2020). Women’s Suffrage and the Pandemic of 1918. The Advocate. 26–27.

[9] An Address to the Congress of the United States. Виж във Foner, E. (2016). Voices of Freedom. A Documentary History. New York: W. W. Norton & Company, 114–119.

[10] Wilson, W. (1918). Address to the Senate on the Nineteenth Amendment. 30 September 1918. The American Presidency Project. https://www.presidency. ucsb.edu/documents/address-the-senate-the-nineteenth-amendment. Retrieved on 10.07.2023.

[11] Graham, C., & Murphy, L. (2020). Women’s Suffrage and the Pandemic of 1918. The Advocate. 27.

[12] Blackburn, C., Parker, G., & Wendelbo, M. (2018). How the 1918 Flu Pandemic Helped Advance Women’s Rights. Smithsonian Magazine, 2 March 2018. https://www.smithsonianmag.com/history/how-1918-flu-pandemic-helped-advance-womens-rights-180968311/. Retrieved on 10.07.2023.

[13] Lange, A. (2020). Suffrage during the Pandemics of 1918 and 2020. IdeAs: Idées d’Amériques. 1.

[14] Dubois, B. (2020). A pandemic nearly derailed the women’s suffrage movement. Women overcame influenza, social distancing, and political bias to win the right to vote. National Geographic, 20 April 2020. https://www.nationalgeographic.com/ history/article/pandemic-nearly-derailed-womens-suffrage-movement. Retrieved on 11.07.2023.

[15] Haynes, S. (2020). Persever. Through the Highs and Lows.’ What We Can Still Learn From the Suffragists Who Fought for the Right to Vote During the 1918 Flu Pandemic. Time, 3 June 2020. https://time.com/5833604/1918-flu-pandemic-women-suffrage-movement/. Retrieved on 11.07.2023.

[16] Dubois, B. (2020). A pandemic nearly derailed the women’s suffrage movement. Women overcame influenza, social distancing, and political bias to win the right to vote. National Geographic, 20 April 2020. https://www.nationalgeographic.com/ history/article/pandemic-nearly-derailed-womens-suffrage-movement. Retrieved on 11.07.2023.

[17] Haynes, S. (2020). Persevere Through the Highs and Lows.’ What We Can Still Learn From the Suffragists Who Fought for the Right to Vote During the 1918 Flu Pandemic. Time, 3 June 2022. https://time.com/5833604/1918-flu-pandemic-women-suffrage-movement/. Retrieved on 11.07.2023.

[18] Lange, A. (2020). Suffrage during the Pandemics of 1918 and 2020. IdeAs: Idées d’Amériques. 5.

[19] Peck, M. (1975). Carrie Chapman Catt: A Bibliography. New York: Octagon Books. 300.

[20] Dubois, B. (2020). A pandemic nearly derailed the women’s suffrage movement. Women overcame influenza, social distancing, and political bias to win the right to vote. National Geographic, 20 April 2020. https://www.nationalgeographic.com/ history/article/pandemic-nearly-derailed-womens-suffrage-movement. Retrieved on 11.07.2023.

[21] Gupta, Al. (2020). How the Spanish Flu Almost Upended Women’s Suffrage. The New York Times, 28 April 2020, updated 19 August 2020. https://www. nytimes.com/2020/04/28/us/spanish-flu-womens-suffrage-coronavirus.html. Retrieved on 11.07.2023.

[22] Silvers, E. (2020). On the Frontlines: Women Led the Fight Against the 1918 Pandemic. As women sewed masks and tended to soldiers, they were also sowing seeds of a larger shift. Cal Alumni Association. 21 September 2020. https:// alumni.berkeley.edu/california-magazine/fall-2020/frontlines-women-led-fight-against-1918-pandemic . Retrieved on 13 July 2023.

[23] Lange, A. (2020). Suffrage during the Pandemics of 1918 and 2020. IdeAs: Idées d’Amériques, 5.

Библиография

Anhlan, D., Grundmann, N., Makalowski, W., Ludwig, S., & Scholtissek, C. (2011). Origin of the 1918 pandemic H1N1 influenza A virus as studied by codon usage patterns and phylogenetic analysis. RNA. Cold Spring Harbor Laboratory Press, 64.

Blackburn, C., Parker, G., & Wendelbo, M. (2018). How the 1918 Flu Pandemic Helped Advance Women’s Rights. Smithsonian Magazine, 2 March 2018. https://www. smithsonianmag.com/history/how-1918-flu-pandemic-helped-advance-womens-rights-180968311/. Retrieved on 10.07.2023.

Dubois, B. (2020). A pandemic nearly derailed the women’s suffrage movement. Women overcame influenza, social distancing, and political bias to win the right to vote. National Geographic, 20 April 2020. https://www.nationalgeographic.com/ history/article/pandemic-nearly-derailed-womens-suffrage-movement. Retrieved on 11.07.2023.

Foner, E. (2016). Voices of Freedom. A Documentary History. New York: W. W. Norton & Company. 114–119.

Gupta, Al. (2020). How the Spanish Flu Almost Upended Women’s Suffrage. The New York Times, 28 April 2020, updated 19 August 2020. https://www. nytimes.com/2020/04/28/us/spanish-flu-womens-suffrage-coronavirus.html. Retrieved on 11.07.2023.

Lange, A. (2020). Suffrage during the Pandemics of 1918 and 2020. IdeAs: Idées d’Amériques.

Noymer, A., & Garenne, M. (2000). The 1918 Influenza Epidemic’s Effects on Sex Differentials in Mortality in the United States. Popul Del Rev.

Peck, M. (1975). Carrie Chapman Catt: A Bibliography. New York: Octagon Books.

Reid, A.  (2005). The Effect of the 1918-1919 Influenza Pandemic on Infant and Child Health in Derbyshire. Medical History. Vol. 49.

Silvers, E. (2020). On the Frontlines: Women Led the Fight Against the 1918 Pandemic. As women sewed masks and tended to soldiers, they were also sowing seeds of a larger shift. Cal Alumni Association. 21 September 2020. https://alumni.berkeley. edu/california-magazine/fall-2020/frontlines-women-led-fight-against-1918-pandemic . Retrieved on 13 July 2023.

Wilson, W. (1918). Address to the Senate on the Nineteenth Amendment. 30 September 1918. The American Presidency Project. https://www.presidency.ucsb.edu/ documents/address-the-senate-the-nineteenth-amendment. Retrieved on 10.07.2023.

1918 Pandemic (H1N1 virus). Centers for Disease Control and Prevention. https:// www.cdc.gov/flu/pandemic-resources/1918-pandemic-h1n1.html. Retrieved on: 24.06.2023.

Атанаска Милотинова е докторант в катедра „Нова и съвременна история“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Темата на дисертацията: „Феминизъм и общество в Германия: феминистките движения като фактор за социалните и икономически промени във Федерална република Германия и Германската демократична република през 80-те години на ХХ в.“ Научните интереси: съвременна история, социална история и история на жените.

 

Ръкописът е изпратен на 16.07.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 29.08.2023 до 18.09.2023 г.

Приемане за публикуване: 23.09.2023 г.

Manuscript was submitted: 16.07.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 29.08.2023 till 18.09.2023.

Accepted: 23.09.2023.

Брой 57 на сп. „Реторика и комуникации“, октомври 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 57 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.