Педагогическа и академична комуникация

Pedagogical and Academic Communication

DOI 10.55206/OXTJ3185

 

Велина Пешева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: vapesheva@uni-sofia.bg

Абстракт: Навлизането на технологии с изкуствен интелект (ИИ) в образованието е част от процесите, свързани с дигиталната трансформация и поставя въпроси относно формирането на нови знания и умения от академичната общност. Основната идея на статията е да се посочи значимостта и необходимостта от  въвеждането на целенасочени обучения, свързани с грамотност в областта на изкуствения интелект (ИИ грамотност), осъществявани от университетските библиотеки. Изследването има за цел да направи преглед на съществуващи международни стратегии, образователни рамки и политики, свързани с ИИ грамотност, както и да подчертае ключовата роля на  библиотеките като важни информационни центрове, с опит и традиции в подкрепата и обучението на своите общности. Като методи са използвани документен анализ на международни регламенти и образователни рамки и стратегии на водещи библиотечни организации като IFLA, ACRL и LIBER. Направено е наблюдение, както и преглед на уебстраници на библиотеки към висши учебни заведения в България с цел откриване на инициативи, свързани с развитието на грамотност за изкуствен интелект. Резултатите от анализа показват, че въпреки ограничената информация за  целенасочени обучения по ИИ грамотност, тяхната роля е важна за подпомагане на академичната общност за информирано, критично, етично и отговорно взаимодействие с ИИ.

Ключови думи: дигитална трансформация, грамотност в областта на изкуствения интелект, рамки за грамотност за изкуствен интелект, университетски библиотеки.

The Role of University Libraries in Developing Literacy in the Use of Artificial Intelligence in the Academic Sphere

Velina Pesheva

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: vapesheva@uni-sofia.bg

Abstract: The introduction of artificial intelligence (AI) technologies in educa­tion is part of the processes related to digital transformation and raises questions related to the formation of new knowledge and skills by the academic community. The main idea of this article is to highlight the importance and necessity of introducing targeted training related to literacy in the field of artificial intelligence. (AI Literacy) conducted by university libraries.  The study aims to review existing international strategies, educational frameworks and policies related to AI literacy, as well as to highlight the key role of libraries as important information centers with experience and traditions in supporting and training their communities. The methods used include document analysis of international regulations and educa­tional frameworks and strategies of leading library organizations such as IFLA, ACRL and Liber. A survey and review of the websites of libraries at higher educa­tion institutions in Bulgaria was conducted to identify initiatives related to the development of artificial intelligence literacy. The results of the analysis show that despite the limited information on targeted AI literacy training, its role is im­portant in supporting the academic community in informed, critical, ethical, and responsible interaction with AI.

Keywords: digital transformation, artificial intelligence literacy, artificial intelli­gence literacy frameworks, university libraries.

Увод

В условията на изключително бързо развитие на технологиите с из­куствен интелект (ИИ), които променят всички сфери на обществения и личен живот, е необходимо да се преосмислят традиционните концепции за дигитална и медийна грамотност. Широкото разпространение на техно­логиите с ИИ изпреварва знанието как тези технологии да се ползват отговорно, етично и критично.

Грамотността в областта на изкуствения интелект се утвърждава като ключова компетентност на съвременния човек. Усвояването на знания, развиването на умения и нагласи, развитието на критично мислене, етич­ното и отговорно използване на инструменти с изкуствен интелект стават все по-важни.

Грамотността за изкуствен интелект вече е предмет на институ­ционални и образователни рамки, стратегии и политики на международно и национално равнище. Водещи организации в областта на библиотечно-информационните науки като IFLA, ACRL, LIBER разработват документи и стратегии за интегрирането на тази грамотност в образованието и библиотечната дейност.

За целите на настоящата статия се прави опит за преглед на съществуващи рамки за грамотност в областта на изкуствения интелект от водещи библиотечни организации и специалисти.

Като обект на изследването са избрани университетски библиотеки в България, при които се наблюдават първи стъпки в посока развиване на грамотност в областта на изкуствения интелект.

Методи

Използвани са следните методи според спецификата на обекта на изследване и утвърдените в библиотечно-информационните науки методики и традиции в проучванията, като са отчетени и новостите, произтичащи от дигитализацията и ИИ:

• Документален анализ – анализирани са регламенти, стратегии, рам­ки и стандарти.
• Наблюдение и анализ на уебсайтове на университетски библиотеки или университетски сайтове с раздел за библиотеката за наличие на информация, свързана с обучения по грамотност в областта на изкуствения интелект.

 

Дигиталната трансформация и висшето образование.

Дигиталната трансформация е  процес, свързан с внедряването на цифрови технологии във всички сфери на живота. [1] Според Лозанова-Белчева тя обхваща цялостна промяна, в начина по който организациите създават, съхраняват и използват знание, включително промяна в мисленето и взаимодействието с информация. Новите технологии – облачни технологии и услуги, големи данни, изкуствен интелект и др., могат да се разглеждат като двигатели за цифровата трансформация, но тя зависи също така от визията за развитие, структурните промени, човешкия фактор и финансовата обезпеченост.

Висшето образование също не остава встрани от този процес. Образователните институции трябва бързо да се адаптират към активно променящата се среда. Дигиталната трансформация се определя като комплексна промяна – обхваща културни, педагогически и организационни аспекти. [2] Тя засяга всички заинтересовани страни – от преподаватели, изследователи, студенти до административните сътрудници и влияе върху комуникацията между участниците в образователния процес.  Внедряването на системи за управление на обучението, виртуални среди, изкуствен интелект, създават условия за по-висока ефективност, по-добра достъпност и персонализирано обучение.

Въпреки това съществуват редица предизвикателства пред дигиталната трансформация във висшето образование. Според Димитрова [3] сред тях се открояват ограниченията на инфраструктурата и технологиите, административни и нормативните пречки, съпротивата към промяната и необходимостта от изграждане на организационна култура. Едно от най-сериозните предизвикателства обаче остава недостатъчната дигитална компетентност сред преподаватели и студенти. Да се внедряват нови технологии не е достатъчно, необходимо е да има умения и знания за тяхното ефективно и отговорно използване.

В тази връзка изкуственият интелект като технология с въздействие върху всички сфери на обществения живот заема централно място в дигиталната трансформация. Университетските библиотеки имат възможността да приемат и осъществяват ключова роля в  развиването на грамотност в областта на изкуствения интелект. Този нов вид грамотност е от изключително значение в областта на висшето образование. Като посредник между академичната общност и научната информация, университетската библиотека може да бъде център за практически ориентирано обучение по основи на изкуствения интелект, развитие на критично мислене и насърчаване на етично и отговорно използване на инструменти с ИИ.

Университетски библиотеки

„Университетската библиотека това е библиотека или библиотечна система, създадена,  администрирана и финансирана от университет, за да отговори на информационните, изследователските и учебните нужди на своите студенти, преподаватели и персонал.“ [4]

Информация за библиотеките към висши учебни заведения се съдържа и в два стандарта на Българския институт по стандартизация (БИС). Съгласно БДС ISO 5127:2017 „Информация и документация. Основни положения и речник“ библиотеките към висшите учебни заведения и общите научни библиотеки спадат към общото наименование академични библиотеки. [5]

Вторият стандарт, в който може да се намери информация за библиотека към висше училище, това е БДС ISO 2789:2022 „Информация и документация. Международна библиотечна статистика“. В него е посочено, че  библиотека към висше училище е библиотека, чиято основна функция е да обслужва студентите, академичната и професионална колегия в университетите и други образователни институции от трета или по-висока степен. [6] В забележка е посочено че това е вид академична библиотека. Ко­зарева [7] също разглежда университетските библиотеки в България като обект на изследване, като анализира Закона за висшето образование и критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища в България. Тя достига до извода че университетските библиотеки имат нормативно установен статут в системата на висшето образование, но тяхната дейност и развитие зависят от волята и възможностите на самите университети.

Понятието за грамотност в областта на изкуствения интелект (ИИ грамотност)

Това понятие не е ново, то се въвежда поетапно и се изясняват обемът и съдържанието му.

Матиас Карл Лаупихлер, Александра Астер, Яна Ширх и Тобиас Раупах правят преглед на литературата, свързана с ИИ грамотност. Авторите уточняват, че терминът AI literacy е използван за първи път в онлайн статия от Йоко Кошини (цит. по [8]) през 2015 година. Оттогава насам и особено след 2022 г., когато масово навлизат генеративните инструменти с изкуствен интелект (LLM – големи езикови модели), интересът към понятието за грамотност в областта на ИИ нараства.

Според едно от определенията, това на Лонг, Блънт и Магреко, грамотността за изкуствен интелект представлява набор от компетенции, които позволяват на хората критично да оценяват технологиите с ИИ, да комуникират и да си сътрудничат ефективно с ИИ и да използват ИИ като инструмент онлайн, у дома и на работното място. [8] Акцентът е поставен не върху техническото познание за технологиите с ИИ, а предимно върху практическото им използване и способността за критична оценка на резултатите.

Терминът се присъединява към останалите грамотности като дигитална грамотност, медийна грамотност и грамотност по отношение на дан­ни като самостоятелна, но свързана с тях компетентност.

Грамотността в областта на изкуствения интелект се утвърждава като предмет на институционални и образователни рамки, стратегии и политики на международно и национално ниво.

 

Регламент за изкуствен интелект (AI ACT)

Регламент 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 13.06.2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект, има за цел да регулира разработването и използването на системи с ИИ в рамките на Европейския съюз.

За първи път на законодателно ниво е въведена концепцията за грамотност в областта на изкуствения интелект, която се съдържа в чл. 3 (56). „Грамотност в областта на изкуствения интелект означава умения, знания и разбиране, които позволяват на внедрителите и засегнатите лица, като се вземат предвид съответните им права и задължения в контекста на настоящия регламент, да извършат информирано внедряване на системи с ИИ, как­то и да се информират за възможностите и рисковете от ИИ и евентуалните вреди, които той може да причини.“ [10]

Регламентът не само дефинира понятието, но и поставя задължения. Съгласно член 4 от регламента – доставчиците и внедрителите на системи с изкуствен интелект трябва да предприемат мерки, за да се осигури достатъчно ниво на грамотност в областта на изкуствения интелект на персонала или други свързани лица, които се занимават с използването на системи с ИИ от тяхно име.

Освен чрез регулаторни механизми, ЕС разглежда грамотността за ИИ като приоритет на образованието, което предполага разработването на рам­ки и инициативи, предназначени за учащите и техните преподаватели.

Важен проект за рамка, свързана с грамотност в областта на изкуствения интелект е: AILit Framework – Рамка на Европейската комисия (EK) изпълнителен орган на ЕС, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Code.org (международна организация, ангажирана с преподаване на компютърни науки). [11] Подкрепена е от голяма общност от изследователи, практици и педагози.

Текущата версия на рамката е проект от месец май 2025 г., който е отворен за обратна връзка от заинтересованите страни. Очаква се финалният вариант да бъде публикуван през 2026 г. Тази рамка дава възможност на учащите да разбират ИИ и да вземат решения за използването му по смислен и етичен начин, като упражняват критичното мислене и творческото изразяване. Посочени са и основни пречки за преодоляване като липсата на разбиране за грамотността по отношение на ИИ и за това как да бъде преподавана. Както и несигурност по отношение на вписването на изкуствения интелект в различни тематични области.

ЕК развива рамките DigiCompEdu [12] и DigComp 3.0 [13], които интегрират компетентността в областта на изкуствения интелект като част от широката дигитална компетентност – за преподаватели и граждани от всич­ки възрасти.

На международно ниво ЮНЕСКО разработва рамки за компетентност в областта на ИИ за учители и ученици (2024), които акцентират върху разбирането, прилагането и критичната оценка на технологиите с изкуствен интелект. [14]

Библиотеките традиционно свързват своята дейност със свободен достъп до информация, учене през целия живот и развитие на критичното мислене. Като институции не могат да останат встрани от бързото навлизане на технологиите с изкуствен интелект във всички сфери на живота. Необходимо е да насочат вниманието си към развитие на грамотност за изкуствен интелект, като помогнат на своите потребители и общности да използват те­зи технологии отговорно, етично и критично.

Международните водещи организации и професионални асоциации в областта на библиотечно-информационните науки разбират нарастващата значимост на тази грамотност и разработват рамки, насочени към интегрирането ѝ в образованието и библиотечната дейност.

Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA – International Federation of Library Associations and Institutions) е световна организация, която представлява интересите на библиотечно-информационните специалисти. По въпросите на изкуствения интелект IFLA публикува през 2020 г. „Становище на IFLA за библиотеките и изкуствения интелект“. [15]

В становището се подчертава, че използването на технологии с ИИ в библиотеките трябва да подлежи на ясни етични стандарти. Информационната и медийната грамотност е необходимо да бъдат допълнени с грамотност в областта на изкуствения интелект. Библиотеките могат да образоват потребителите за различни аспекти на изкуствения интелект като предоставят обучения, свързани с алгоритмична и дигитална грамотност. За тази цел е необходимо да има добре подготвени библиотекари, като се повиши тяхната квалификация. Документът включва Анекс II, в който подробно е разгледана ИИ грамотността.  Специално внимание се обръща на нарастващата необходимост от развитие на медийна и информационна грамотност, свързани с изкуствения интелект. Разпознаването на дълбоки фалшификати (deep fakes), разбирането на работата на алгоритмите, критичното осмисляне на информацията, предоставяна от търсачки и социални мрежи.

Съгласно позицията на IFLA грамотността в областта на изкуствения интелект обхваща няколко компонента: основна цифрова грамотност и умения в областта на информационните и комуникационни технологии; елементарно разбиране за същността на изкуствения интелект и машинно обучение – техните възможности и ограничения; осъзнаване на социалното въздействие и последици от ИИ, особено в сферата на правата на човека, управлението на лични данни и рисковете от дискриминация. Особено значим е последният компонент – медийната и информационната грамотност. Изкуственият интелект оказва все по-голямо влияние върху начина, по който хората получават и обработват информация. Предоставя персонализирани резултати от търсенето във вид на генерирано съдържание. Необходимо е да се развиват умения за критично оценяване на предоставената информация.

Асоциацията на колежанските и изследователските библиотеки в САЩ (ACRL – Association of College and Research Libraries) е специализирана организация насочена към академичните библиотеки. На 03.10.2025 г., Съветът на директорите на ACRL одобрява нови компетенции в областта на изкуствения интелект за служителите на академичните библиотеки. [16]

Предназначението на документа е да разшири определението за грамотност в областта на изкуствения интелект, като може да послужи като ръководна рамка при създаването на програми за обучение или като основа за собствени рамки за компетентност в областта на ИИ в академичните библиотеки. Изкуственият интелект променя сферата на висшето образование – влияе върху произвеждането и потреблението на информация, методите на изследване, анализа на данни и педагогическите практики. В резултат, висшите учебни заведения е необходимо да преразгледат своите програми и да обучат студентите, преподавателите, административния и помощен персонал за критично, етично и отговорно осмисляне на възможностите на ИИ. В този процес академичните библиотеки биха могли да изпълняват ролята на институционален партньор при изграждането на този нов вид грамотност.

Документът е структуриран в два раздела: начин на мислене, който включва ориентации и нагласи, и компетенции, обхващащи умения, знания, поведение и способности. Компетенциите са организирани в четири категории. Първата е етични съображения –  изисква библиотекарите да са наясно с етичните аспекти при проучването, избора, оценката и използването на инструменти с ИИ. Втората категория е знания и разбиране – осигурява основно познаване на технологиите с изкуствен интелект, разбиране на терминологията, начина на работа на генеративните модели, осведоменост за препоръките за цитиране на ИИ генерирано съдържание, критично оценяване на източниците на информация и политиките, свързани с ИИ. Третата е анализ и оценка – изисква библиотекарите да могат критично да анализират приложенията на ИИ и да оценяват конкретните ползи и рискове. Четвъртата е употреба и приложение – е насочена към практическото интегриране на инструменти с изкуствен интелект в работните процеси, управлението на колекции и рутинни административни задачи. Този рамков документ за компетенции на ACRL е предназначен да служи като основа за обучение на библиотекари, професионално развитие и създаване на вътрешни програми.

Важен принос към разбирането на грамотността в областта на изкуст­вения интелект има Лио Ло, който е ключова фигура по въпросите на ИИ и академичните библиотеки в САЩ. Според него грамотността за ИИ се изразява в способността да се „разбират, използват и да се мисли критично за технологиите с изкуствен интелект и тяхното въздействие върху общест­во­то, етиката и ежедневието“. [17] През 2025 г. Ло публикува „Грамотност за изкуствен интелект – ръководство за академични библиотеки“, в което разглежда ИИ грамотността в академичните библиотеки в две посоки: едната е свързана с професионалното развитие на библиотечния персонал, а другата е насочена към работата с академичната общност.

В рамките на това изследване се очертават пет основни компонента на ИИ грамотността. Техническото познание, което не изисква умения за програмиране, а разбиране на основни концепции като машинно обучение, алгоритми и невронни мрежи. Етичната осведоменост произтича от разбирането, че системите с ИИ не са неутрални. Те са създадени и обучени от хора, могат да произвеждат пристрастия, да нарушават поверителността или да генерират невярна информация. [18] Критичното мислене включва критична оценка на ресурсите, данните и предложенията на моделите. Прак­­тическите умения са от значение за ефективно използване на подходящи инструменти с ИИ в реални ситуации. Въздействие върху обществото – осъз­наване как ИИ променя света на културно, икономическо ни­во и като околна среда, осъзнаване на неговия значителен екологичен от­пе­чатък. В допълнение към петте компонента Лио Ло посочва три пресечни те­ми, кои­­то взаимодействат с всички елементи на рамката. Първа­та е сътрудничество между човек и изкуствен интелект. Втората е учене­то през це­лия живот – разглежда грамотността за ИИ като процес. Третата тема е равенство и достъп – стремеж към равен достъп до възможности за обучение в областта на изкуствения интелект. Тези теми засилват принципите на сътрудничество, адаптиране и приобщаване в цялата рамка. [19]

Асоциацията на европейските научноизследователски библиотеки (LIBER – Ligue des Bibliotheques Europeennes de Recherche.)  е водещата европейска мрежа на университетски и изследователски библиотеки. На 09.07.2025 г., LIBER стартира специална работна група, която да проучи развитието на изкуствения интелект в областта на изследователските библиотеки, да предостави практическо ръководство на библиотекарите, за да поемат водеща роля в грамотността в областта на ИИ. [20]

Работната група действа в рамките на стратегията на LIBER за периода 2023–2027 година.

Стратегията очертава три основни движещи фактора, влияещи върху изследователските библиотеки, и те са: стремежът към отвореност от страна на академичните среди, обществото и  европейските институции; изкуственият интелект и други технологични разработки, които  ускоряват дигиталния преход и оказват голямо влияние върху научните изследвания и научната комуникация и нарастващо търсене от страна на академичните среди за отстояване на правата и ценностите в дигитална академична среда. LIBER дава стратегически отговор на тези три фактора, който се състои от пет компонента:

Утвърждаване на изследователските библиотеки като доверени центрове за своите общности; предоставяне на съвременни услуги по куриране на (мета)данни и информация; развитие на възможности и инфраструктури за отворена наука; повишаване на квалификацията на библиотечния персонал; защита на правата и ценностите. Научните библиотеки отстояват ценностите, свързани с почтеност, многообразие, приобщаване както в научноизследователската общност, така и извън нея.

За да се приложи тази стратегия, са определени работни групи и ръководни комитети по отделните теми. Работната група за изкуствен интелект има следните приоритети: да представлява позицията на библиотеките по въпросите, свързани с ИИ на европейско и световно ниво; да си сътрудничи с членовете на LIBER и партньорските организации; да действа като обединяваща организация, която свързва съществуващите дейности по ИИ в организацията.

Университетските библиотеки в България и грамотността за изкуствен интелект

С цел да се установи дали в България съществуват дейности и инициативи, свързани с развитието на грамотност за изкуствен интелект в университетските библиотеки, е проведено наблюдение на сайтовете на библиотеките към висшите учебни заведения (ВУЗ) в страната.

Направен е преглед на акредитираните висши учебни заведения според страницата на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), раздел „Висши училища“ [21]

Резултатите показаха, че по списък ВУЗ с активна акредитация от НАОА към момента на наблюдението са 51. Издирването на информация за библиотеките към ВУЗ установява, че такава не е налична за 6 от тях. Голяма част от библиотеките са представени като подраздел на основната стра­ница на ВУЗ с кратка информация или линк към електронен каталог.

Анализът на резултатите от наблюдението показва следното:

До момента само една от тях – Централната медицинска библиотека (ЦМБ), към Медицинския университет в София, е въвела и осъществила две обучения, свързани с грамотност за изкуствен интелект. [22]. Обученията са реализирани през 2025 г., на български и на английски език, от директора на ЦМБ Людмила Томова и са предназначени за академичната общност на университета. На 22.07.2025 г. е проведено обучение на английски език Artificial Intelligence (AI) for beginners. – Basic terminology- generative AI, LLM, prompts, tokens. Open access. AI tools for everyday use. What to avoid when using AI. На български език обучението е проведено на 30.09.2025 г. „Изкуствен интелект (ИИ) за начинаещи – Основна терминология – генеративен изкуствен интелект, LLM, запитване (prompt), токени и др. Инструменти за ИИ със свободен достъп за ежедневна употреба. Какво да избягваме при ИИ“

Библиотеката при Нов български университет (НБУ), през месец май 2025 г., стартира инициативата AI Librarian, насочена към въвеждане на AI базирани приложения, с които да се насърчат научните изследвания и творческите търсения на потребителите. [23] Направен е абонамент за Consensus AI (специализирана академична търсачка, с изкуствен интелект, която подпомага научноизследователската дейност). Организирани са няколко семинара, свързани с популяризирането на Consensus AI за потребителите на библиотеката. Първият е проведен на 13.05.2025 г. с тема AI Librarian започва с Consensus AI.

На 10.06.2025 г. се осъществява онлайн уебинар The Power of Scientific Search with Consensus AI, ръководен от един от съоснователите на Consensus AI. През месеците юли, октомври и ноември 2025 г. са  организирани допълнителни семинари, свързани с работа с Canva, Suno AI и Consensus AI, предназначени за различни групи потребители, студенти, изследователи, преподаватели. Така библиотеката на НБУ става една от първите университетски библиотеки, които включват в своята работа инструменти с изкуствен интелект и обучения за тези инструменти.

Друга университетска библиотека, на чиято институционална страница се открива информация за грамотност в областта на ИИ е библиотека „Паница“ при Американския университет в Благоевград. [24] В раздела с библиотечни ръководства е обособена специална секция, посветена на изкуствения интелект във висшето образование. В подраздел на съответната секция има информация с линкове към различни документи, сайтове, елект­ронни книги, статии и др. Секцията обхваща много аспекти на ИИ и висшето образование – включително грамотност, цитиране, плагиатство, авторско право, академично проучване, употреба на генеративни инструменти с ИИ и др.

Библиотеката при Медицинския университет в Плевен предоставя на университетския уебсайт връзка към „AI библиотека“ (ИИ инструмент за търсене в библиотечно-информационната система) и инструкция за полз­ване. [25] Тази възможност е предназначена за потребители от университета, като достъпът изисква удостоверяване на институционалната принадлежност.

Въпреки че обученията, свързани с грамотността в областта на изкуствения интелект в университетските библиотеки в България, се намират на начален етап на развитие, може да се отбележи тенденция към напредък. Доб­рите практики на ЦМБ към МУ-София, библиотеката на НБУ, биб­лиотека „Паница“ към АУБ и библиотеката при Медицинския университет в Плевен, показват че университетските библиотеки в България започват да осъществяват своята роля в развитието на ИИ грамотност сред академичната общност.

Заключение

Анализът на международните насоки, политики и рамки показва, че грамотността в областта на изкуствения интелект се утвърждава като важен приоритет за институциите, свързани с науката и образованието. Регулаторни документи като Регламента за изкуствения интелект на ЕС, образователните рамки на Европейската комисия и ЮНЕСКО, както и инициативите на водещи библиотечни организации като IFLA, ACRL и LIBER, очертават подход към развитието на знания, умения и нагласи при използването на тех­нологии с изкуствен интелект.

Разработените рамки са съобразени със спецификите на областите, за които са предназначени и разглеждат ИИ грамотността като част и от дигиталната грамотност, и като самостоятелна компетентност.

Библиотечните организации чрез тези рамки се опитват да утвърдят библиотеките като посредници между обществото и знанието за технологии­те с изкуствен интелект. Университетските библиотеки имат потенциала и възможността да се превърнат в центрове за грамотност за ИИ в академична среда – да информират и обучават изследователи, преподаватели и студенти за възможностите и ограниченията на ИИ инструментите, рисковете и пристрастията на системите с ИИ, етичното използване и критичното оценяване на генерирано съдържание. Библиотечният персонал е необходимо да развива и задълбочава своите професионални умения, за да успее да отговори на изискванията на времето. Наблюдението на уебсайтовете на университетските библиотеки разкрива обнадеждаваща картина. Въпреки че инициативите са все още малко на брой, налице са добри практики: Централната медицинска библиотека към МУ-София провежда специализирани обучения за ИИ грамотност; библиотеката на НБУ активно въвежда ИИ инструменти и обучения за потребители в инициативата AI Librarian; библиотека „Паница“ при Американския университет в България предоставя богати информационни ресурси, свързани с ИИ и висшето образование; библиотеката при Медицинския университет – Плевен, която предоставя ИИ инструмент за търсене в библиотечната система. Тези примери показват че университетските библиотеки в България разбират значимостта на темата за грамотността в областта на изкуствения интелект и предприемат първите стъпки.

Разработването, внедряването и оценката на обучения, уебинари, курсове и други форми на образователна дейност трябва да се превърнат в при­оритет за университетските библиотеки, обслужващи академичната общност, която активно използва инструменти с изкуствен интелект.

Международните рамки и утвърдените добри практики могат да послужат като основа върху която университетските библиотеки да изграждат и развиват ролята си на образователни центрове в областта на изкуствения интелект.

Цитати и бележки

[1] Лозанова‑Белчева, Е. (2024). Дигиталната трансформация като стратегия за развитие. В Българска библиотечно‑информационна асоциация, Библиотеките и цифровата трансформация – глобални тенденции и локални трансформации: Доклади от XXXIV национална конференция на ББИА, Стара Загора, 12–14 юни 2024 г., 51–56. Българска библиотечно‑информационна асоциация. [Loza­no­va Belcheva, E. (2024). Digitalnata transformatsia kato strategia za razvitie. V Bal­garska bibliotechno informatsionn asotsiatsia, Bibliotekite i tsifrovata transfor­matsia – globalni tendentsii i lokalni transformatsii: Dokladi ot XXXIV natsionalna konferen­tsia na BBIA, Stara Zagora, 12–14 yuni 2024 g., 51–56. Balgarska bibliotechno in­formatsionna asotsiatsia.]

[2] Димитрова, В. (2025). Дигитална трансформация на учебния процес във висшите училища. Knowledge – International Journal, 72(2), 193–198. [Dimitrova, V. (2025). Digitalna transformatsia na uchebnia protses vav visshite uchilishta. Knowledge – International Journal, 72(2),193–198.]

[3] Димитрова, В. (2025). Дигитална трансформация на учебния процес във висшите училища. Knowledge – International Journal, 72(2), 193–198. [Dimitrova, V. (2025). Digitalna transformatsia na uchebnia protses vav visshite uchilishta. Knowledge – International Journal, 72(2),193–198.]

[4] Reitz, J. M. (n.d.). In Online dictionary for library and information science. ABC‑CLIO.  https://odlis.abc-clio.com/odlis_u.html. Retrieved on 05.02.2026.

[5] Български институт за стандартизация. (2017). БДС ISO 5127:2017. Информация и документация – Основни и свързани понятия. Български институт за стандартизация. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:92832. последно посещение на 06.02.2026 г. [Balgarski institut za standartizatsia. (2017). BDS ISO 5127:2017. Informatsia i dokumentatsia – Osnovni i svarzani ponyatia. Balgarski institut za standartizatsia. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:92832. Posled­no poseshtenie na 06.02.2026 g.]

[6] Български институт за стандартизация. (2022). БДС ISO 2789:2022. Информация и документация – Международна библиотечна статистика. Български институт за стандартизация. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:112702. последно посещение на 06.02.2026 г.  [Balgarski institut za standartizatsia. (2022). BDS ISO 2789:2022. Informatsia i dokumentatsia – Mezhdunarodna bibliotechna statistika. Balgarski institut za standartizatsia. https://bds-bg.org/bg/project/show/ bds:proj:112702. posledno poseshtenie na 06.02.2026 g.]

[7] Козарева, Б. (2026). Традиционни и съвременни методи за изследване присъствието на библиотеките в България във виртуалното пространство. Реторика и комуникации, (66), 158–178. https://doi.org/10.55206/YWCL1620. https:// rhetoric.bg/. последно посещение на 10.03.2026 г. [Kozareva, B. (2026). Tra­ditsionni i savremenni metodi za izsledvane prisastvieto na bibliotekite v Bulgaria vav virtualnoto prostranstvo. Retorika i komunikatsii, (66), 158–178. https://doi.org/ 10.55206/YWCL1620. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 10.03.2026 g.]

[8] Laupichler, M. C., Aster, A., Schirch, J., & Raupach, T. (2022). Artificial intelligence literacy in higher and adult education: A scoping literature review. Computers and Education Artificial Intelligence (3): 1–15. https://doi.org/10.1016/j.caeai.2022. 100101.

[9] Blunt, D. T., & Magerko, B. (2021). Co‑designing AI literacy exhibits for informal learning spaces. Proceedings of the ACM on Human‑Computer Interaction, 5(CSCW2), Article 293, v. 1–35. https://doi.org/10.1145/3476034.

[10] European Union. (n.d.). Regulation (EU) 2024/1689 of the European Parliament and of the Council of 13 June 2024 laying down harmonised rules on artificial intelligence (AI Act). EUR‑Lex. https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj/eng. Retrieved on 25.01.2026.

[11] European Commission & Organisation for Economic Co‑operation and Develop­ment. (2025). AI literacy framework. https://ailiteracyframework.org. Retrieved on 28.02.2026.

[12] European Commission, Joint Research Centre. (n.d.). Digital Competence Framework for Educators (DigCompEdu).  https://joint-research-centre.ec.europa.eu/ digcompedu_en. Retrieved on 09.02.2026.

[13] European Commission, Joint Research Centre. (2025). Digital competence framework – DigComp 3.0 . https://joint-research-centre.ec.europa.eu/projects-and-activities/education-and-training/digital-transformation-education/digital-competence-framework-digcomp/digcomp-30_en. Retrieved on 28.02.2026.

[14] Kakouri, T. (2024). UNESCO’s AI competency frameworks: Equipping educators and students for the age of AI. AI4edu. https://ai4edu.eu/2024/11/12/unescos-ai-competency-frameworks-equipping-educators-and-students-for-the-age-of-ai. Retrieved on 10.02.2026.

[15] International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA), FAIFE Committee. (2020). IFLA statement on libraries and artificial intelligence. IFLA Repository. https://repository.ifla.org/items/8c05d706-498b-42c2-a93a-3d47f69f7646. Retrieved on 11.02.2026.

[16] Association of College and Research Libraries (ACRL), American Library Asso­ciation. (2025). AI competencies for academic library workers. Retrieved on 10.02.2026.

[17] Lo, L. S. (2025). AI literacy: A guide for academic libraries. College & Research Libraries News. University of New Mexico. https://digitalrepository.unm.edu/ ulls_fsp/210. Retrieved on 15.02.2026.

[18] Lo, L. S. (2025). AI literacy: A guide for academic libraries. College & Research Libraries News. University of New Mexico. https://digitalrepository.unm.edu/ ulls_fsp/210. Retrieved on 15.02.2026.

[19] Lo, L. S. (2025). AI literacy: A guide for academic libraries. College & Research Libraries News. University of New Mexico. https://digitalrepository.unm.edu/ ulls_fsp/210. Retrieved on 15.02.2026

[20 LIBER – Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche / LIBER Europe. (2025). LIBER launches a taskforce on artificial intelligence. https://libereurope.eu/ article/liber-launches-a-taskforce-on-artificial-intelligence. Retrieved on 15.02.2026.

[21] Национална агенция за оценка и акредитация в науката (НАОА / NEAA). (n.d.). Висши училища. Национална агенция за оценка и акредитация в науката.  https://www.neaa.government.bg/akreditirani-institucii/visshi-uchilischa. последно посещение на  25.02.2026 г.  [Natsionalna agentsia za otsenka i akreditatsia v naukata (NAOA / NEAA). (n.d.). Visshi uchilishta. Natsionalna agentsia za otsenka i akreditatsia v naukata.  https://www.neaa.government.bg/akreditirani-institucii/ visshi-uchilischa. posledno poseshtenie na  25.02.2026 g.]

[22] Централна медицинска библиотека. (n.d.). Обучения и курсове. Медицински университет – София. https://cml.mu-sofia.bg/bg/uslugi/obuchenia-i-kursove/. пос­­ледно посещение на  25.02.2026 г.  [Tsentralna meditsinska biblioteka. (n.d.). Obu­chenia i kursove. Meditsinski universitet – Sofia. https://cml.mu-sofia.bg/bg/uslugi/ obuchenia-i-kursove/. posledno poseshtenie na  25.02.2026 g.]

[23] Нов български университет. (2025, май 13). Инициатива „AI Librarian“: Ново поколение услуги в Библиотеката на НБУ.  https://news.nbu.bg/bg/events/ iniciativa-ai-librarian-novo-pokolenie-uslugi-v-bibliotekata-na-nbu%2187487. последно посещение на 26.02.2026 г.  [Nov balgarski universitet. (2025, May 13). Initsiativa „AI Librarian“: Novo pokolenie uslugi v Bibliotekata na NBU. https:// news.nbu.bg/bg/events/iniciativa-ai-librarian-novo-pokolenie-uslugi-v-bibliotekata-na-nbu%2187487. posledno poseshtenie na 26.02.2026 g.]

[24] American University in Bulgaria. (n.d.). [Artificial Intelligence (AI) in/and Higher Education: What is AI?]. Panitza Library LibGuides. https://aubg.libguides.com/ c.php?g=721378. Retrieved on 26.02.2026.

[25] Медицински университет – Плевен. (n.d.). Библиотека. последно посещение на 26.02.2026 г. https://www.mu-pleven.bg/index.php/bg/library. последно посещение на 26.02.2026 г. [Meditsinski universitet – Pleven. (n.d.). Biblioteka.  https:// www.mu-pleven.bg/index.php/bg/library. posledno poseshtenie na 26.02.2026 g.]

 

Библиография

Димитрова, В. (2025). Дигитална трансформация на учебния процес във висшите училища. Knowledge – International Journal, 72(2), 193–198. https:// www. ceeol.com/search/article-detail?id=1381624. последно посещение на 26.02. 2026 г. [Dimitrova, V. (2025). Digitalna transformatsia na uchebnia protses vav visshite uchilishta. Knowledge – International Journal, 72(2), 193–198. https:// www.ceeol.com/search/article-detail?id=1381624. posledno poseshtenie na 26. 02.2026 g.]

Козарева, Б. (2026). Традиционни и съвременни методи за изследване присъствието на библиотеките в България във виртуалното пространство. Реторика и комуникации, (66), 158–178. https://doi.org/10.55206/YWCL1620. https:// rhetoric.bg/. последно посещение на 10.03.2026 г. [Kozareva, B. (2026). Tra­ditsionni i savremenni metodi za izsledvane prisastvieto na bibliotekite v Bulgaria vav virtualnoto prostranstvo. Retorika i komunikatsii, (66), 158–178. https:// doi.org/10.55206/YWCL1620. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 10. 03.2026 g.]

Лозанова‑Белчева, Е. (2024). Дигиталната трансформация като стратегия за развитие. В Българска библиотечно‑информационн асоциация, Библиотеките и цифровата трансформация – глобални тенденции и локални трансформации: Доклади от XXXIV национална конференция на ББИА, Стара Загора, 12–14 юни 2024 г., 51–56. Българска библиотечно‑информационна асоциация. [Lozanova Belcheva, E. (2024). Digitalnata transformatsia kato strategia za razvitie. V Balgarska bibliotechno informatsionn asotsiatsia, Bibliotekite i tsif­rovata transformatsia – globalni tendentsii i lokalni transformatsii: Dokladi ot XXXIV natsionalna konferentsia na BBIA, Stara Zagora, 12–14 yuni 2024 g., 51–56. Balgarska bibliotechno informatsionna asotsiatsia.]

Blunt, T., & Magerko, B. (2021). Co‑designing AI literacy exhibits for informal learning spaces. Proceedings of the ACM on Human‑Computer Interaction, 5(CSCW2), Article 293, v, 1–35. https://doi.org/10.1145/3476034.

Kakouri, T. (2024). UNESCO’s AI competency frameworks: Equipping educators and students for the age of AI. AI4edu. https://ai4edu.eu/2024/11/12/unescos-ai-competency-frameworks-equipping-educators-and-students-for-the-age-of-ai. Retrieved on 10.02.2026.

Laupichler, M. C., Aster, A., Schirch, J., & Raupach, T. (2022). Artificial intelligence literacy in higher and adult education: A scoping literature review. Computers and Education Artificial Intelligence (3): 1–15. https://doi.org/10.1016/j.caeai.2022. 100101.

Lo, L. S. (2025). AI literacy: A guide for academic libraries. College & Research Li­braries News.

Reitz, J. M. (n.d.). In Online dictionary for library and information science. ABC‑CLIO. https://odlis.abc-clio.com/odlis_u.html. Retrieved 05.02.2026.

Изследвани източници

Българска библиотечно‑информационнa асоциация, Библиотеките и цифровата трансформация – глобални тенденции и локални трансформации: Доклади от XXXIV национална конференция на ББИА, Стара Загора, 12–14 юни 2024 г., 51–56. Българска библиотечно‑информационн асоциация. [Lozanova Belcheva, E. (2024). Digitalnata transformatsia kato strategia za razvitie. V Bal­garska bibliotechno informatsionn asotsiatsia, Bibliotekite i tsifrovata trans­for­matsia – globalni tendentsii i lokalni transformatsii: Dokladi ot XXXIV natsio­nal­na konferentsia na BBIA, Stara Zagora, 12–14 yuni 2024 g., 51–56. Balgarska bib­­liotechno informatsionna asotsiatsia.]

Български институт за стандартизация. (2017). БДС ISO 5127:2017. Информация и документация – Основни и свързани понятия. Български институт за стандартизация. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:92832. последно посещение на 06.02.2026 г. [Balgarski institut za standartizatsia. (2017). BDS ISO 5127:2017. Informatsia i dokumentatsia – Osnovni i svarzani ponyatia. Balgarski institut za standartizatsia. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:92832. pos­­ledno poseshtenie na 06.02.2026 g.]

Български институт за стандартизация. (2022). БДС ISO 2789:2022. Информация и документация – Международна библиотечна статистика. Български институт за стандартизация. https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:112702. пос­ледно посещение на 06.02.2026 г.  [Balgarski institut za standartizatsia. (2022). BDS ISO 2789:2022. Informatsia i dokumentatsia – Mezhdunarodna bib­liotechna statistika. Balgarski institut za standartizatsia. https://bds-bg.org/bg/ project/show/bds:proj:112702. posledno poseshtenie na 06.02.2026 g.]

Медицински университет – Плевен. (n.d.). Библиотека. Retrieved on 26.02.2026, from https://www.mu-pleven.bg/index.php/bg/library [Meditsinski universitet – Pleven. (n.d.). Biblioteka. последно посещение на https://www.mu-pleven.bg/ index.php/bg/library]

Национална агенция за оценка и акредитация в науката (НАОА / NEAA). (n.d.). Висши училища. В: Национална агенция за оценка и акредитация в на­уката.  https://www.neaa.government.bg/akreditirani-institucii/visshi-uchilischa. пос­­лед­но посещение на 06.02.2026 г.   [Natsionalna agentsia za otsenka i akredi­tatsia v naukata (NAOA / NEAA). (n.d.). Visshi uchilishta. V: Natsionalna agentsia za otsenka i akreditatsia v naukata. https://www.neaa.government.bg/ akreditirani-institucii/visshi-uchilischa. posledno poseshtenie na 25.02.2026 g.]

Нов български университет. (2025, май 13). Инициатива „AI Librarian“: Ново поколение услуги в Библиотеката на НБУ. https://news.nbu.bg/bg/events/ iniciativa-ai-librarian-novo-pokolenie-uslugi-v-bibliotekata-na-nbu%2187487. последно посещение на 25.02.2026 г. [Nov balgarski universitet. (2025, May 13). Initsiativa „AI Librarian“: Novo pokolenie uslugi v Bibliotekata na NBU. https://news.nbu.bg/bg/events/iniciativa-ai-librarian-novo-pokolenie-uslugi-v-bibliotekata-na-nbu%2187487. posledno poseshtenie na 25.02.2026 g.]

Централна медицинска библиотека. (n.d.). Обучения и курсове. Медицински университет – София. https://cml.mu-sofia.bg/bg/uslugi/obuchenia-i-kursove/. последно посещение на 25.02.2026 г. [Tsentralna meditsinska biblioteka. (n.d.). Obuchenia i kursove. Meditsinski universitet – Sofia. https://cml.mu-sofia.bg/bg/ uslugi/obuchenia-i-kursove/. posledno poseshtenie na 25.02.2026, ]

American University in Bulgaria. (n.d.). [Artificial Intelligence (AI) in/and Higher Education: What is AI?]. Panitza Library LibGuides. https://aubg.libguides.com/ c.php?g=721378. Retrieved on 26.02.2026.

Association of College and Research Libraries (ACRL), American Library Association. (2025). AI competencies for academic library workers. Retrieved on10.02.2026.

European Commission & Organisation for Economic Co‑operation and Development. (2025). AI literacy framework. https://ailiteracyframework.orgл Retrieved on 28.02.2026.

European Commission, Joint Research Centre. (2025). Digital competence framework – DigComp 3.0. https://joint-research-centre.ec.europa.eu/projects-and-activities/ education-and-training/digital-transformation-education/digital-competence-framework-digcomp/digcomp-30_en. Retrieved on 09.02.2026.

European Commission, Joint Research Centre. (n.d.). Digital Competence Frame­work for Educators (DigCompEdu). https://joint-research-centre.ec.europa.eu/ digcompedu_en. Retrieved on 09.02.2026.

European Union. (n.d.). Regulation (EU) 2024/1689 of the European Parliament and of the Council of 13 June 2024 laying down harmonised rules on artificial intelli­gence (AI Act). EUR‑Lex.  https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj/eng. Retrieved on 25.01.2026.

International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA), FAIFE Com­mittee. (2020). IFLA statement on libraries and artificial intelligence. IFLA Reposi­tory. https://repository.ifla.org/items/8c05d706-498b-42c2-a93a-3d47f69f7646. Re­trieved on 11.02.2026.

LIBER – Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche / LIBER Europe. (2025). LIBER launches a taskforce on artificial intelligence. https://libereurope.eu/ article/liber-launches-a-taskforce-on-artificial-intelligence. Retrieved on 15.02. 2026.

University of New Mexico. https://digitalrepository.unm.edu/ulls_fsp/210. Retrieved on 15.02.2026.

Велина Пешева е докторант към катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са свързани с изграждането на грамотност в областта на изкуствения интелект, информационна грамотност и университетски библиотеки. Дългогодишен завеждащ библиотека на филиална библиотека „Журналистика“ към Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“. Участва в конференция „Съвременните библиотеки – приемственост и модерност“ на Българската библиотечно-информационна асоциация, с презентация на тема: „Ролята на съвременните библиотеки – от развитие на MIL (информационна и медийна грамотност) към изграждане на AIL (грамотност за изкуствен интелект)“.

 

Ръкописът е изпратен на 28.02.2026 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 01.03.2026 до 04.04.2026 г.

Приемане за публикуване: 04.04.2026 г.

Manuscript was submitted: 28.02.2026.

Double Blind Peer Reviews: from 01.03.2026 till 04.04.2026.

Accepted: 04.04.2026.

Брой 67 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 67 of the Rhetoric and Communications Journal (April2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.