Комуникация в обществото и бизнеса

Communication in Society and Business

DOI 10.55206/PTBO2091

 

Дениза Георгиева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: denizageorgieva@yahoo.com

Абстракт: Работата с бежанци в психотерапевтичен и клиничен контекст често налага използването на преводач, който се явява ключов посредник както в комуникацията, така и в терапевтичния процес. Изследвания показват, че присъствието на преводач не е неутрално – той изпълнява различни роли и може да окаже съществено влияние както върху изграждането на терапевтичния алианс, така и върху цялостната динамика на терапевтичната връзка. В същото време участието в тези процеси може да се отрази и на психичното благополучие на самия преводач. Чрез настоящия наративен преглед се прави анализ и се обобщават резултатите от научни публикации относно ролята и влиянието на преводача в интервюиращата и терапевтичната работа с бежанци. Използвани са методите на анализа и синтеза, кабинетното проучване, сравнителния метод, имайки предвид сложността на проблематиката и необходимостта от интердисциплинарен подход при установяване обема и съдържанието на понятията. Резултатите са постигане на актуализиране на категориално-понятийния апарат и извеждане на термини и систематизирането им. Приносът на статията е в теоретичен, методически и практико-приложен аспект, имайки предвид работата на преводачите в терапевтичен контекст с бежанци.

Ключови думи: комуникация, устен преводач, бежанци, терапевтичен процес, заместническа травма.

 

The Role and Influence of the Interpreter  in Therapeutic and Interviewing Contexts  When Working with Refugees

Deniza Georgieva

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: denizageorgieva@yahoo.com

Abstract: Working with refugees in psychotherapeutic and clinical settings often necessitates the use of an interpreter, who becomes a key mediator not only in communication but also in the therapeutic process itself. Research shows that the presence of an interpreter is not neutral – they take on various roles and can significantly influence both the development of the therapeutic alliance and the overall dynamics of the therapeutic relationship. At the same time, participation in these processes can affect the interpreter’s own mental well-being. This narrative review analyzes and synthesizes findings from scholarly publications on the role and influence of interpreters in therapeutic and interviewing work with refugees. Methods used include analysis and synthesis, desk research, and the comparative method, taking into account the complexity of the topic and the need for an interdisciplinary approach in defining the scope and content of key concepts. The results include the updating of the conceptual framework, the identification of relevant terms, and their systematization. The article’s contribu­tion is theoretical, methodological, and practical-applied, with a specific focus on interpreter work in a therapeutic context with refugees. 

Keywords: communication, interpreter, refugees, therapeutic process, vicarious trauma.

Увод

През последните десетилетия броят на конфликтите, хуманитарните кризи и принудително разселените хора в световен мащаб нараства безпрецедентно. Бежанците са изложени на множество травматични преживявания на всички етапи от принудителната миграция. Такива преживявания включват въоръжени конфликти, ситуации, близки до смъртта, насилие, глад, мъчения, както и трудности, свързани със самия процес на преселване – загуба или разделяне от семейството, езикови бариери, дискриминация, предизвикателства при адаптацията, социална изолация, бедност и несигурност относно бъдещето и безопасността на близките. Тези фактори обуславят повишена уязвимост към развитието на проблеми с психичното здраве, от които най-често документирани са посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия, тревожност и психози (Bogic et al., 2015) [1]; (Bryant et al., 2023). [2]

Тази тенденция поставя сериозни предизвикателства пред здравните и социалните системи в приемащите държави, които са призвани да осигурят адекватна психологическа подкрепа за хора, преживели множество трав­матични събития и загуби, и едновременно с това принадлежащи към различен език и различна култура.

Езиковите и културните бариери се нареждат сред най-съществените пречки пред бежанците и търсещите убежище, като влияят пряко както върху достъпността, така и върху качеството на услугите за психично здраве (Dumke et al., 2024) [3]; (Gartner et al., 2024). [4]

Поради недостига на двуезични клиницисти, работата в психотерапевтичен и клиничен контекст с бежанци често изисква посредничеството на устен преводач или културен медиатор. В този контекст преводачът се превръща в нещо повече от езиков посредник – той играе ключова роля не само в преодоляването на езиковата бариера между терапевт и клиент, но и като културен медиатор, емоционален регулатор и активен участник в изграждането на терапевтичния алианс. Участието му влияе както върху самия процес, така и върху резултатите от терапията (Bamford et al., 2024) [5]; (Chang et al., 2021) [6]; (Fennig & Denov, 2021) [7]; (Geiling et al., 2021) [8]; (Hanft-Robert et al., 2023) [9]; (Sleptsova et al., 2014). [10]

Изследвания сочат, че включването на трето лице в традиционно дву­странната терапевтична връзка е комплексен процес. От една страна, преводачът може да улесни взаимодействието чрез езикова и културна медиация, както и чрез емоционална подкрепа. От друга страна обаче, неговото присъствие може да затрудни изграждането на доверителна връзка между терапевта и клиента (Bamford et al., 2024) [11]; (Hanft-Robert et al., 2018) [12]; (Miller et al., 2005). [13] Необходимо е също да се отчете рискът от не­ясни или объркани роли, както и от сложните явления на трансфер и конт­ратрансфер в рамките на триадната терапевтична динамика (Gartner et al., 2024) [14]; (Hanft-Robert et al., 2018). [15]

Освен това участието в терапевтични или интервюиращи процеси с травматизирани лица може да окаже въздействие върху психичното здраве на самия преводач – включително развитие на вторична травматизация или професионално прегаряне (Geiling et al., 2021) [16]; (Splevins et al., 2010). [17]

Ефективното взаимодействие между терапевт, клиент и преводач изиск­­ва не само професионализъм, но и осъзнаване на триадната динамика и разбиране на ролята на всеки участник в нея.

В тази връзка настоящият текст има за цел да представи кратък наративен преглед на съществуващата научна литература, посветена на ролята, влиянието и предизвикателствата на преводача в психотерапевтичната и интервюираща работа с бежанци.

Методология

Настоящото изследване представлява кратък наративен преглед на литературата, посветен на ролята и влиянието на устните преводачи в психотерапевтичния и интервюиращия контекст при работа с бежанци. Използвани са също така методите на анализа и синтеза, сравнителният метод, как­то и интердисциплинарният подход. Целта не e изчерпателно покритие на всички публикации, а идентифициране на основните роли, въздействия и етични дилеми, свързани с участието на преводача в терапевтичния процес, чрез критичен синтез на представителни и влиятелни източници от областта на клиничната психология, психотерапията и изследванията върху травмата и миграцията.

 

Критерии за включване

Включени са рецензирани научни статии, публикувани на английски език в периода 2000–2025 г., които отговарят на следните критерии:

• разглеждат работата на преводачи в терапевтичен или клиничен контекст с бежанци;
• анализират влиянието на преводача върху терапевтичния алианс, комуникацията и динамиката на сесиите;
• включват гледните точки на терапевти, преводачи или самите бежанци;
• предоставят емпирични, теоретични или практически изводи, приложими към клиничната практика.

Изключени са източници, отнасящи се единствено до правен, административен или писмен превод, както и такива извън сферата на психичното здраве.

 

Използвани бази данни и ключови думи

Търсенето е осъществено в бази данни на Google Scholar, като са използвани ключови думи и техни комбинации включват: interpreter in refugee psychotherapy, vicarious trauma and interpreter.

Процедура по подбора

Първоначално са идентифицирани над 70 потенциално релевантни източника. След преглед по заглавие и резюме са избрани 31 основни източника, които са включени в настоящия преглед.

Ролята на преводача в терапевтичния контекст

Въпреки че към момента липсват задължителни стандарти и регулации за уменията и ролите на преводачите в психотерапевтичния процес при работа с бежанци (Akinsulure-Smith&O’Hara, 2012) [18]; (Gartner et al., 2024) [19]; (Geiling et al., 2021) [20]), на практика преводачът изпълнява значително повече функции от тази на езиков посредник. Той се включва в сложен и чувствителен процес, при който не просто предава думи, а посред­ничи между различни културни, емоционални и психологически реалности. В този смисъл, преводачът се явява активен участник в терапевтичната връзка, чиято роля може да варира значително според контекста (Bamford et al., 2024) [21]; (Hanft-Robert et al., 2018) [22]; (Hanft-Robert et al., 2023) [23]; (Miller et al., 2005). [24]

Типологии на ролите: езикови, културни и емоционални

Изследванията показват, че взаимодействията в триадната терапевтична структура – терапевт, клиент, преводач – са далеч по-сложни от тези в други интерпретативни контексти (Hunt&Swartz, 2017). [25] Затова теоретици и практици се стремят да преосмислят ролята на преводача в психотерапията и да идентифицират различните функции, които той изпълнява. В литературата са описани различни типологии на ролите, които преводачите могат да заемат. Най-често споменаваната е ролята на „езиков канал“ (conduit), при която преводачът предава речта дословно, без намеса, с пълна конфиденциалност и неутралност (Dajani et al., 2023). [26] Целта е поддържане на традиционния терапевтичен алианс между терапевта и клиента, а от преводача се очаква да бъде невидим по време на сесията (Miller, 2005). [27] Въпреки че тази роля е най-разпознаваемата и институционално изискваната (Dajani et al., 2023) [28], тя често е трудноприложима на практика. Преводът на емоционално и културно наситени изказвания изисква интерпретация, преценка и адаптация, за да се запази смисълът в съответния културен контекст – което поставя преводача в активна, а не неутрална позиция (Leanza, 2005) [29]; (Tribe&Thompson, 2008). [30]

Затова други модели акцентират върху ролята на „културен посредник“ (cultural broker) – лице, което не само превежда думи, но и пояснява скритите културни значения, символика или концепции, които нямат директен превод или могат да бъдат интерпретирани погрешно, а това може да има пряко отражение върху разбирането и интерпретацията на психичните проблеми (Chang et al., 2021) [31]; (Dajani et al., 2023) [32]; (Hunt & Swartz, 2016) [33]; (Tribe&Lane, 2009). [34] Разбирането на културните и социалните фактори, които оформят светогледа, вярванията и преживяванията на клиента, може да предостави на клинициста жизненоважна информация.

Друга важна роля е тази на застъпника (advocate). Някои преводачи влизат в тази роля, водени от стремежа да защитят интересите на своите клиенти – като им помогнат да преодолеят стресови фактори, институционални бариери, несправедливост или заплаха. Застъпничеството може да се изрази и в това да насърчат клиентите да задават въпроси, да търсят информация или дори да говорят от тяхно име (Dajani et al., 2023) [35]; (Hsieh, 2007) [36]), както и в действия, насочени към подобряване на качеството на грижите за пациента (Chang et al., 2021). [37] За онези, които приемат тази роля, мотивацията за участие в преводаческия процес е предимно алтруистична, а не финансово мотивирана, и е по-често срещана сред преводачи, които принадлежат към същата етническа общност като клиента. Силната връзка с общността на клиента може да породи дълбока емпатия към неговата уязвимост (Dajani et al., 2023). [38]

От съществено значение е и афективната функция на преводача, която се изразява в способността му да предаде не само думите, но и емоционалния тон, невербалните сигнали и афективната наситеност на комуникацията (Miller et al., 2005). [39] В този контекст преводачът действа като „афективен канал“ (affect conduit), като отразява езика на тялото и емоционалния тон, или като назовава наблюдавани реакции (Chang et al., 2021). [40] Освен това преводачите активно участват във формирането на емоционалния климат на сесията – например като внимателно подбират думите си, за да намалят срама или дискомфорта у пациента при обсъждане на определени чувствителни теми или чрез предаване на топлота и уважение към клиента по културно съобразен начин, дори когато терапевтът сам не го изразява експлицитно (Chang et al., 2021). [41] Така преводачът допринася не само за разбирането, но и за поддържането на емоционалния тон и атмосфера в терапевтичното пространство.

 

Очаквания, ролеви напрежения и професионални дилеми

Слептсова и колеги (2014) [42] подчертават, че всяка от страните в терапевтичната триада има различни очаквания относно ролята на преводача: клиницистите често изискват от преводача да остане неутрален и „невидим“, докато клиентите очакват подкрепа, разяснения и буквален, безприст­растен превод. Самите преводачи често съобщават за етични и професионални затруднения, произтичащи от неяснота на ролята (Geiling et al., 2021) [43]; (Sleptsova et al., 2014). [44]

Много от преводачите, особено в хуманитарен контекст, не са професионалисти – често са избрани от самите клиенти или институционалния персонал, или самите те са част от бежанската общност (Dajani et al., 2023). [45] Това води до ролеви конфликти и смесване на идентичности, което допълнително усложнява терапевтичната рамка.

Една от най-честите дилеми възниква, когато клиентът възприема преводача не просто като посредник, а като човек, който го разбира, подкрепя или дори го представлява. Така преводачът бива въвличан в извънезикови задачи – например като обяснение на административни процедури или предоставяне на емоционална подкрепа, – които надхвърлят професионалния мандат на преводача (Leanza, 2005) [46]; (Tribe&Lane, 2009). [47] В резултат на това могат да възникнат конфликти на лоялност, размиване на ролите, нарушаване на терапевтичната рамка и напрежения между участниците в триадата.

Тези етични и професионални предизвикателства поставят преводачите пред дилемата, от една страна – на институционалната потребност от точност и безпристрастност и от друга – на човешко състрадание и кулурна чувствителност към клиента – дилема, която няма лесно разрешение и която изисква труден и деликатен баланс между лоялност към клиента, към терапевта и към професионалните стандарти (Tribe&Thompson, 2008). [48]

Следва обаче да се направи разграничение между професионални и непрофесионални преводачи, въпреки че по-често само непрофесионлани преводачи са налични за езиците, които говорят бежанците (Hanft-Robert et al., 2018) [49]; (Leanza, 2005). [50] За разлика от професионалните преводачи, аматьорите не полагат клетва и не са обучавани в техники на превод в университет или професионално обучение и нямат установени познания относно превеждането в психотерапевтичен контекст, което може да доведе до значителен стрес и дискомфорт за самите тях. При неопитни и непрофесионални преводачи съществува и повишена вероятност за непълен или неточен превод (Hanft-Robert et al., 2018) [51], както и за по-ниска вероятност консултациите да помогнат на пациента да изрази трудни емоции или преживявания. Съществуват и рискове, свързани с конфиденциалността (Leanza, 2005). [52]

Изграждане на терапевтичен алианс в терапевтичния триъгълник

Наличието на преводач в терапевтичните отношения трансформира традиционната диада терапевт–клиент в триадна структура, често наричана терапевтичен триъгълник (Hanft-Robert et al., 2023) [53]; (Miller et al., 2005) [54]; (Tribe&Keefe, 2009) [55] или триъгълник на алианса, съставен от три отделни алианса, които се възприемат като различни, но силно взаимосвързани и взаимно влияещи си: алианс между терапевт и клиент, алианс между терапевт и преводач и алианс между преводач и клиент (Hanft-Robert et al., 2023). [56] В тази конфигурация създаването и поддържането на добър терапевтичен алианс изисква балансиране и на трите диадни връзки, като изграждането на доверителен алианс между терапевт и клиент остава основният фокус (Hanft-Robert et al., 2023). [57] В психотерапията терминът терапевтичен алианс се отнася до съвместната работна връзка, основана на доверие и споделен ангажимент към растежа и изцелението на клиента, коя­то се изгражда между терапевта и клиента. Силен терапевтичен алианс се счита за основен компонент и предиктор на ефективната психотерапия, независимо от теоретичната ориентация на клинициста (Miller et al., 2005). [58] Поради това в тази нова конфигурация терапевтите трябва да се стремят към изграждане на отношения на доверие между всички участници в терапевтичната триада, като проактивно установят споделена рамка с преводача още в началото на съвместната работа. Изследвания подчертават важността на предварителна координация между терапевт и преводач, за да се избегнат неясноти и да се укрепи сътрудничеството в сесията (Green et al., 2012) [59]; (Tribe&Keefe, 2009). [60]

 

Влияние на преводача върху терапевтичната динамика

Терапевтичният алианс може както да бъде улеснен, така и затруднен от присъствието на преводач, тъй като отношенията и дистанцията между тримата участници са винаги в движение – променят се в зависимост от обсъждания материал, етапа на терапията, индивидуалната динамика и други фактори. В терапевтичния процес настъпват различни динамики, които могат да доведат до по-голяма близост между преводача и клиента или – по-рядко – между терапевта и преводача (Tribe&Thompson, 2009). [61] В този процес преводачът се превръща в свидетел на преживяванията на клиента, а постепенното разгръщане на неговата история отразява изграждането на доверие не само между клиента и терапевта, но и между клиента и преводача.

Резултатите от повечето изследвания показват, че терапията, проведена с помощта на преводач, е също ефективна, както и тази без преводач (Brisset et al., 2013) [62]; (Tutani et al., 2018) [63], както и че присъствието на преводач често се възприема като полезно и може да създаде усещане за разбиране и безопасност, тъй като позволява на клиента да изрази мислите и чувствата си на родния си език (Hanft-Robert et al., 2018) [64]; (Hanft-Robert et al., 2023) [65]). Това може да бъде особено важно, когато психотерапията или психичните разстройства са непознат феномен в културата на клиента и той се страхува от стигматизация. В такива случаи преводачът – като представител на езиковия и културния му контекст – може да нормализира преживяването на психотерапията (Hanft-Robert et al., 2023) [66]; (Miller et al., 2005) [67]; (Tribe&Thompson, 2009). [68] Споделената история, културна и политическа идентичност или сходството в преживяванията между клиента и преводача също могат да породят по-голяма близост, особено в ранните етапи на терапията (Tribe & Thompson, 2009). [69] Преводачът се явява културен мост и за терапевта, като често  разяснява важна културна информация, която улеснява разбирането на ценности, вярвания и социални норми, стоящи зад думите на клиента, и така подпомага по-точното интерпретиране на неговото психично състояние (Tribe&Lane, 2009) [70]; (Hunt & Swartz, 2017). [71]

Скорошно изследване на Delizée и Michaux (2022) [72] установява, че преводачът може активно да съ-създава подкрепящ алианс, като насърчаа себеизразяването на пациента и така допринася за укрепване на терапевтичната работа. Изследване на Hanft-Robert и колеги (2018) [73] подчертава, че добър работен алианс с преводача може да създаде у пациента усещане за сигурност и да го насърчи към емоционален ангажимент и откритост в терапията. Обратното също е валидно – разриви или недоверие между тера­певт и преводач могат да окажат негативно влияние върху пациента (Hanft-Robert et al., 2018) [74]; (Hanft-Robert et al., 2023). [75]

Доверието е ключов елемент в терапевтичния процес и всяко негово нарушаване – например на конфиденциалността, границите или професионалната етика – може сериозно да затрудни хода на терапията (Brisset et al., 2013). [76] Още повече че способността на бежанците да се доверяват често е намалена вследствие на травматичен опит. В терапията те трябва да разкри­ят своите преживявания на виктимизация, унижение и загуба не само пред терапевта, но и пред преводача. Особено предизвикателство възниква, когато клиентът и преводачът са от една и съща езикова или етническа общ­ност – в такива случаи съществува риск от социално напрежение или опасения, че информацията ще се разпространи в общността (Hadziabdic& Hjelm, 2014). [77]

В контекста на работа с бежанци последствията от неетичен превод могат да бъдат особено вредни за хора, преживели предателство и нелоялност. Включването на преводача във взаимодействието променя динамиката на терапевтичния процес, включително усещането за контрол и власт на терапевта върху терапевтичната рамка, тъй като „третото лице“ може да на­руши усещането за конфиденциалност, интимност и спонтанност (Miller et al., 2005). [78] В триадната връзка обаче усещанията за сигурност, интимност и свързаност са подвижни и се променят в хода на терапията (Tribe&Keefe, 2009). [79]

Например в изследване на Miller и колеги (2005) се наблюдава обратен ефект – някои терапевти съобщават усещане, че са изключени от връзката на доверие, която се формира между клиентите и преводачите в началния етап. Някои описват модел, при който клиентите първоначално изграждат по-силна връзка с преводача, а едва по-късно с терапевта. Присъствието на преводач обикновено прави изграждането на връзката между терапевт и клиент по-постепенно в сравнение с традиционната диадна терапия (Miller et al., 2005). [80]

В изследване на Tribe и Keefe (2009) терапевти описват присъствието на преводач като пораждащо усещане за дистанцираност от клиента. Те също така съобщават, че се чувстват застрашени от това, че тяхната професионална работа се наблюдава от трето лице. Тези ефекти се обясняват и с естеството на превода – наличието на посредник води до забавяне и фрагментиране на комуникацията. Преводът неизбежно въвежда паузи и прекъсвания, които влияят на ритъма и емоционалната близост в сесията. Някои терапевти съобщават за усещане за дистанцираност и загуба на ритъм, когато думите на клиента преминават през друг човек (Tribe&Thompson, 2008). [81] Освен това понякога се наблюдават съкращения, обобщения или непълен превод, които могат неволно да изопачат смисъла или да заличат важни емоционални нюанси (Leanza, 2005) [82]; (Brisset et al., 2013). [83]

Друго предизвикателство, посочено в литературата, е размяната на ро­ли, при която преводачът заема ролята на специалиста по психично здраве, като започва да задава собствени въпроси и потенциално оставя терапевта в позицията на наблюдател в терапевтичния процес, тъй като има  своя представа затова как трябва да протече сесията (Gartley&Due, 2017). [84] Друг проблем според Гартли и Дю е когато преводачите не успяват да възприемат състрадателния и емпатичен подход, който се изисква в терапевтичната работа. Това може да включва и осъдителна реакция спрямо клиента и неговите разкрития, което от своя страна да доведе до усещане за дискомфорт у клиента и нежелание да продължи да споделя (Gartley&Due, 2017). [85]

В изследвания на Brisset и колеги (2013) и Tutani и колеги (2018) терапевти отбелязват, че работата с преводач създава допълнителни предизвикателства за предаването на емпатия и разбиране – аспекти, считани за ключови в изграждането на терапевтичен алианс. В изследването на Hanft-Robert и колеги (2023) се посочват и конкретни нарушения в алианса между пациент и преводач – например закъснение, подигравателен тон, разсейване, нарушаване на конфиденциалността или неточен превод, – които негативно влияят върху доверието между терапевта и пациента.

В обобщение, ролята на преводача в терапевтичната динамика е многопластова, сложна и флуидна – може да бъде както ресурс, така и фактор на напрежение, в зависимост от контекста, подготовката и взаимодействието между участниците в триадата.

 

Рискове и предизвикателства за самите преводачи

Работата с бежанци се отличава от обичайната дейност на преводача с други клиенти. Основната разлика е, че повечето бежанци са преживели травматични събития, свързани с екстремно насилие, война, бягство, лишения и множество загуби. Затова съществува сериозна вероятност преводачите, работещи с бежанци, да бъдат въвлечени в терапевтични процеси с изключително висока емоционална интензивност и да превеждат съдържание с дълбоко травматичен заряд (Geiling et al., 2021) [86]; (Miller et al., 2005). [87] Някои автори обръщат внимание на факта, че често самите преводачи също са били принудени да бягат и са преживели травматични събития (Green et al., 2012) [88]; (Kindermann et al., 2017). [89] Поради това те могат да бъдат особено уязвими към стрес при превеждане на разкази, свързани с война и бягство, които напомнят за собствения им опит като бежанци (Crezee et al., 2013) [90]; (Green et al., 2012). [91] Вследствие на тези специфики все повече изследвания подчертават необходимостта от разглеждане и на преживяванията на самия преводач в психотерапевтичния контекст.

Тъй като преводачите често превеждат в първо лице, те могат да изпитат широк спектър от емоции. Смята се, че това увеличава въздействието на травматичното съдържание върху тях. Многократното изслушване и преда­ване на подобни разкази може да доведе до развитие на вторичен травматичен стрес (secondary traumatic stress), заместническа травма (vicarious trauma), състрадателна умора (compassion fatigue), както и до симптоми на професионално прегаряне (burnout) (Crezee et al., 2013) [92]; (Geiling et al., 2021) [93]; (Rajpoot et al., 2020). [94] Заместническата травма може да се прояви с психологически симптоми, подобни на тези при ПТСР: натрапливи образи, емоционална притъпеност, тревожност, нарушен сън, затруднена концентрация, кошмари, депресия и съмнения в собствената компетентност (Geiling et al., 2022) [95]; (Rajpoot et al., 2020). [96]

В изследване на Becker и Bowles (2001), интервюирани преводачи споделят, че им е трудно да „изключат“, след като са превеждали съдържание, свързано с мъчения и травма. Проблемът според тях се крие във факта, че тези истории са истински, а в някои случаи напомнят за собствените им травматични преживявания, свързани с принудителна миграция. Някои преводачи споделят, че са преживели същото като клиентите си, което, от една страна, им помага да ги разбират по-добре, но от друга – прави слушането много по-болезнено. Те описват състояния на плач след сесии, усещане за гняв и безсъние. Някои изпитват страх от гневни клиенти и тревожност, че тези хора могат да се обърнат срещу тях. Един от участниците в проучването, преводач с бежански произход, казва: Опитвам се да дам на клиентите най-доброто от себе си и да предам техните чувства, а не моите (Becker&Bowles, 2001). [97]

В изследване на Doherty и колеги (2010) с преводачи в Обединеното кралство, от 18-те анкетирани 56% съобщават, че са били емоционално повлияни от превода в контекста на психичното здраве; 67% признават, че понякога им е трудно да спрат да мислят за своите клиенти; а 33% споделят, че работата с хора с психични затруднения е повлияла върху личния им живот. Респондентите съобщават за емоции като гняв, тъга, безнадеждност и безсилие. Освен това 28% от тях споделят, че понякога им е трудно да преминат към следващото си задание поради емоционален дистрес, предизвикан от предишен клиент (Doherty et al., 2010). [98]

Справянето с подобни преживявания и тяхната превенция изискват възможности за изразяване на емоции и клинична супервизия. На практика обаче преводачите често са самонаети или работят в организации, които не предвиждат ресурс или бюджет за осигуряване на психична подкрепа (Rajpoot et al., 2020). [99] Липсата на структурирана подкрепа и професионални ресурси не само увеличава риска от психично изтощение и прегаряне, но и подкопава устойчивостта и ефективността на триадната терапевтична структура.

 

 

Липса на обучение и супервизия

Въпреки критичната роля, която преводачите изпълняват при предоставянето на услуги за психично здраве, те често не получават специализирано обучение за работа с бежанци, както и подготовка за ефективно сътрудничество с психичноздравни специалисти. Трайб (2007, 2009) и други автори подчертават, че към момента не съществуват професионални стандарти за предоставяне на психичноздравни услуги, обхващащи както преводачите, така и клиницистите – за разлика от ясно регламентираните стандарти в здравеопазването.

Въпреки сложността на своята работа, много преводачи не разполагат с адекватна подготовка в области като психологическа терминология, етични принципи и стратегии за справяне със стреса. Липсата на регулярна супервизия или пространство за споделяне на преживяванията ги прави по-уязвими към заместническа травма, професионално прегаряне и чувство на изолация. Mогат да се наблюдават и психологически симптоми, сходни с тези на ПТСР (Doherty et al., 2010) [100]; (Green et al., 2012) [101]; (Splevins et al., 2010). [102]

Все повече автори подчертават значението на грижата за емоционалните нужди на преводачите и необходимостта от създаване на подкрепящи работни условия, които признават тяхната ключова роля в терапевтичния процес. Сред често предлаганите мерки са предварителни срещи между терапевт и преводач, регулярна супервизия и обучение, насочени към изграждане на ефективна и етична колаборация (Becker&Bowles, 2001) [103]; (Doherty et al., 2010) [104]; (Geiling et al., 2021) [105]; (Green et al., 2012) [106]; (Tribe&Lane, 2009) [107]; (Tribe&Thompson, 2008). [108]

Трайб и Кийф (2009) подчертават, че дори кратки супервизионни сесии или възможности за съвместна рефлексия между терапевт и преводач могат да окажат значително положително въздействие върху устойчивостта на преводача и върху качеството на терапевтичния процес (Tribe&Keefe, 2009). [109] Трайб и Томсън (2008) [110] също акцентират върху необходимостта всяка организация да изработи ясни насоки, които да дефинират ролите и отговорностите на преводача и специалиста в различните сфери на тяхното сътрудничество. Сред препоръчваните подходи са договорни споразумения, които изрично регламентират как се управлява конфиденциалността от страна на преводача, както и какви са очакванията относно застъпничеството. Авторите подчертават, че тази област е твърде важна, за да бъде оставена на индивидуалната преценка на отделните клиницисти, и призовават институциите да приемат и прилагат общовалидни насоки в рамките на екипа.

Според Трайб и Лейн (2009) устойчива и етична колаборация между терапевти и преводачи е възможна само когато и двете страни осъзнават слож­ността на своите роли и поддържат открит диалог относно възник­ва­щите напрежения и дилеми. В този смисъл преодоляването на етичните предизвикателства изисква не само индивидуална чувствителност, но и ясно дефинирана институционална рамка (Tribe&Lane, 2009). [111]

Все повече изследователи настояват за системно интегриране на грижата за преводачите в рамките на психосоциалните услуги за бежанци – включително обучение в сферата на психичното здраве, регулярни групи за рефлексия, достъп до психотерапевтична подкрепа и ясно формулирани етични стандарти (Becker & Bowles, 2001) [112]; (Geiling et al., 2021) [113]; (Green et al., 2012) [114]; (Tribe&Thompson, 2008) [115]; (Tribe&Lane, 2009). [116] Преводачите следва да бъдат разглеждани като пълноправни участници в помагащата система, чиято устойчивост и благополучие са от съществено значение за ефективната подкрепа на клиентите.

 

Заключение

Прегледът на литературата показа, че съществуват ограничен брой изследвания, които разглеждат използването на преводачи в контекста на психичното здраве при работа с бежанци и хора, преживели травма. Това е в рязък контраст с нарастващата роля, която преводачите заемат в практиката, особено в терапевтични и интервюиращи ситуации с травматизирани лица.
Работата с преводач в терапевтичен и интервюиращ контекст с бежанци представлява сложен и многопластов процес, който надхвърля традиционната представа за преводача като само неутрален езиков посредник. Както се вижда от прегледа, преводачът играе съществена роля в изграждането на терапевтичен алианс, в интеркултурната комуникация и в подпомагането на емоционалната регулация. В същото време, той самият е изложен на значителни емоционални и професионални натоварвания, които често остават извън фокуса на институциите и клиничните специалисти.

Съществуващите изследвания подчертават, че ролите на преводача са динамични, етично натоварени и изискват не само лингвистична компетентност, но и висока степен на културна чувствителност, психоемоционална устойчивост и умение за навигация в деликатни ролеви взаимоотношения. Пренебрегването на тези фактори не само може да застраши ефективността на терапията и да постави клиента в уязвима позиция, но и да изложи самия преводач на емоционално изтощение.

С оглед на направения преглед на литературата, могат да се формулират следните препоръки за бъдеща практика и изследвания:

• Ясно дефиниране на ролите и предварително договаряне между терапевти и преводачи относно рамката на сътрудничество;
• Систематично обучение и супервизия за преводачи, включително теми като травма, етика, емоционална саморегулация и културни различия;
• Разработване на етични насоки и протоколи за съвместна работа между помагащи професионалисти и преводачи, особено в контекста на психичното здраве и миграцията;
• По-широко включване на гласа на самите преводачи в изследвания­та чрез качествени методи, които да отчетат техните преживявания, дилеми и нужди.

Разглеждането на преводача като важна фигура в грижата за психичното здраве на бежанците предполага преминаване отвъд техническата рамка на превода и въвеждане на култура на сътрудничество, уважение и грижа – не само към клиентите, но и към онези, които ежедневно посредничат и свързват различни светове.

Цитати и бележки

[1] Bogic, M., Njoku, A., & Priebe, S. (2015). Long‑term mental health of war‑refugees: A systematic literature review. BMC International Health and Human Rights, 15, Article 29. https://doi.org/10.1186/s12914‑015‑0064‑9.

[2] Bryant, R. A., Silove, D., & Blackmore, R. (2023). Posttraumatic stress disorder in refugees: current evidence and future directions. Annual Review of Clinical Psychology, 19, 413–436. https://doi.org/10.1146/annurev‑clinpsy‑080921‑080359.

[3] Dumke, L., Wilker, S., Hecker, T., & Neuner, F. (2024). Barriers to accessing mental health care for refugees and asylum seekers in high-income countries: A scoping review of reviews mapping demand and supply-side factors onto a conceptual framework. Clinical psychology review, 113, 102491. https://doi.org/10.1016/j.cpr. 2024.102491.

[4] Gartner, K., Mösko, M., Becker, J. C., & Hanft-Robert, S. (2024). Barriers to use of interpreters in outpatient mental health care: Exploring the attitudes of psy­chotherapists. Transcultural psychiatry, 61(2), 285–297. https://doi.org/10.1177/ 13634615241227337.

[5] Bamford, J., Abraham, S., Alachkar, M., & Akinola, A. (2024). Falling on deaf ears: interpreters as cultural brokers in mental healthcare. BJPsych bulletin, 48(2), 73–77. https://doi.org/10.1192/bjb.2023.90Bögner, D., Herlihy, J., & Brewin, C. R. (2007). The impact of sexual violence on disclosure during Home Office interviews. The British Journal of Psychiatry, 191(1), 75–81. https://doi.org/10.1192/bjp.bp. 106.030221.

[6] Chang, D. F., Hsieh, E., Somerville, W. B., Dimond, J., Thomas, M., Nicasio, A., Boiler, M., & Lewis-Fernández, R. (2021). Rethinking Interpreter Functions in Mental Health Services. Psychiatric services (Washington, D.C.), 72(3), 353–357. https://doi.org/10.1176/appi.ps.202000085.

[7] Fennig, M., & Denov, M. (2021). Interpreters working in mental health settings with refugees: An interdisciplinary scoping review. The American journal of orthopsy­chiatry, 91(1), 50–65. https://doi.org/10.1037/ort0000518.

[8] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[9] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psycho­therapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade [Interpreter-supported psychotherapy with refugees and asylum seekers: Results of qualitative interviews with psychotherapists and interpreters on opportunities and challenges in the triad]. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/ 000480667.

[10] Sleptsova, M., Hofer, G., Morina, N., & Langewitz, W. (2014). The role of the health care interpreter in a clinical setting–a narrative review. Journal of community health nursing, 31(3), 167–184. https://doi.org/10.1080/07370016.2014.926682.

[11] Bamford, J., Abraham, S., Alachkar, M., & Akinola, A. (2024). Falling on deaf ears: interpreters as cultural brokers in mental healthcare. BJPsych bulletin, 48(2), 73–77. https://doi.org/10.1192/bjb.2023.90Bögner, D., Herlihy, J., & Brewin, C. R. (2007). The impact of sexual violence on disclosure during Home Office interviews. The British Journal of Psychiatry, 191(1), 75–81. https://doi.org/10.1192/bjp.bp.106. 030221.

[12] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psycho­therapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade [Interpreter-supported psychotherapy with refugees and asylum seekers: Results of qualitative interviews with psychotherapists and interpreters on opportunities and challenges in the triad]. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/ 000480667.

[13] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432.75.1. 27.

[14] Gartner, K., Mösko, M., Becker, J. C., & Hanft-Robert, S. (2024). Barriers to use of interpreters in outpatient mental health care: Exploring the attitudes of psy­chotherapists. Transcultural psychiatry, 61(2), 285–297. https://doi.org/10.1177/ 13634615241227337

[15] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psycho­therapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade [Interpreter-supported psychotherapy with refugees and asylum seekers: Results of qualitative interviews with psychotherapists and interpreters on opportunities and challenges in the triad]. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[16] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[17] Splevins, K., Cohen, K., Joseph, S., Murray, C., & Bowley, J. (2010). Vicarious posttraumatic growth among interpreters. Qualitative Health Research, 20(12), 1705–1716. https://doi.org/10.1177/1049732310377457.

[18] Akinsulure-Smith, A. M., & O’Hara, M. (2012). Working with interpreters: Tools for clinicians conducting psychotherapy with forced immigrants. International Journal of Migration, Health and Social Care, 7(1), 33–43.

[19] Gartner, K., Mösko, M., Becker, J. C., & Hanft-Robert, S. (2024). Barriers to use of interpreters in outpatient mental health care: Exploring the attitudes of psychotherapists. Transcultural psychiatry, 61(2), 285–297. https://doi.org/10.1177/ 13634615241227337.

[20] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[21] Bamford, J., Abraham, S., Alachkar, M., & Akinola, A. (2024). Falling on deaf ears: interpreters as cultural brokers in mental healthcare. BJPsych bulletin, 48(2), 73–77. https://doi.org/10.1192/bjb.2023.90Bögner, D., Herlihy, J., & Brewin, C. R. (2007). The impact of sexual violence on disclosure during Home Office interviews. The British Journal of Psychiatry, 191(1), 75–81. https://doi.org/10.1192/bjp.bp.106. 030221.

[22] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psychotherapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade [Interpreter-supported psychotherapy with refugees and asylum seekers: Results of qualitative interviews with psychotherapists and interpreters on opportunities and challenges in the triad]. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[23] Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

Hunt, X., & Swartz, L. (2017). Psychotherapy with a language interpreter: Considera­tions and cautions for practice. South African Journal of Psychology, 47(1), 97–109. https://doi.org/10.1177/0081246316650840.

[24] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[25] Hunt, X., & Swartz, L. (2017). Psychotherapy with a language interpreter: Considerations and cautions for practice. South African Journal of Psychology, 47(1), 97–109. https://doi.org/10.1177/0081246316650840.

[26] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[27] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[28] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[29] Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/ 10.1075/intp.7.2.03lea.

[30] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[31] Chang, D. F., Hsieh, E., Somerville, W. B., Dimond, J., Thomas, M., Nicasio, A., Boiler, M., & Lewis-Fernández, R. (2021). Rethinking Interpreter Functions in Mental Health Services. Psychiatric services (Washington, D.C.), 72(3), 353–357. https://doi.org/10.1176/appi.ps.202000085.

[32] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emo­tional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[33] Hunt, X., & Swartz, L. (2017). Psychotherapy with a language interpreter: Considerations and cautions for practice. South African Journal of Psychology, 47(1), 97–109. https://doi.org/10.1177/0081246316650840.

[34] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

[35] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[36] Hsieh E. (2007). Interpreters as co-diagnosticians: overlapping roles and services between providers and interpreters. Social science & medicine (1982), 64(4), 924–937. https://doi.org/10.1016/j.socscimed.2006.10.015

[37] Chang, D. F., Hsieh, E., Somerville, W. B., Dimond, J., Thomas, M., Nicasio, A., Boiler, M., & Lewis-Fernández, R. (2021). Rethinking Interpreter Functions in Mental Health Services. Psychiatric services (Washington, D.C.), 72(3), 353–357. https://doi.org/10.1176/appi.ps.202000085.

[38] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[39] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[40] Chang, D. F., Hsieh, E., Somerville, W. B., Dimond, J., Thomas, M., Nicasio, A., Boiler, M., & Lewis-Fernández, R. (2021). Rethinking Interpreter Functions in Mental Health Services. Psychiatric services (Washington, D.C.), 72(3), 353–357. https://doi.org/10.1176/appi.ps.202000085.

[41] виж пак там.

[42] Sleptsova, M., Hofer, G., Morina, N., & Langewitz, W. (2014). The role of the health care interpreter in a clinical setting–a narrative review. Journal of community health nursing, 31(3), 167–184. https://doi.org/10.1080/07370016.2014.926682.

[43] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[44] Sleptsova, M., Hofer, G., Morina, N., & Langewitz, W. (2014). The role of the health care interpreter in a clinical setting–a narrative review. Journal of community health nursing, 31(3), 167–184. https://doi.org/10.1080/07370016.2014.926682.

[45] Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A.,  Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

[46] Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/ 10.1075/intp.7.2.03lea.

[47] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

[48] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[49] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psychotherapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade. Verhaltens­therapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[50] Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/ 10.1075/intp.7.2.03lea.

[51] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psycho­therapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade. Verhaltens­therapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[52] Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/ 10.1075/intp.7.2.03lea.

[53] Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

[54] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[55] Tribe, R., & Keefe, A. (2009). Issues in using interpreters in therapeutic work with refugees. Clinical Child Psychology and Psychiatry, 14(1), 147–161. https://doi.org/ 10.1177/1359104508100120.

[56] Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

[57] виж пак там.

[58] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[59] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[60] Tribe, R., & Keefe, A. (2009). Issues in using interpreters in therapeutic work with refugees. Clinical Child Psychology and Psychiatry, 14(1), 147–161. https://doi.org/ 10.1177/1359104508100120.

[61] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[62] Brisset, C., Leanza, Y., Rosenberg, E., & Moroni, R. (2013). Language barriers in mental health care: A review. Transcultural Psychiatry, 50(2), 291–317. https:// doi.org/10.1177/1363461513487684.

[63] Tutani, L., Eldred, C., & Sykes, C. (2018). Practitioners’ experiences of working collaboratively with interpreters to provide CBT and guided self-help (GSH) in IAPT; a thematic analysis. The Cognitive Behaviour Therapist, 11, e3. doi:10.1017/ S1754470X17000204.

[64] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psychotherapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade. Verhaltens­therapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[65] Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

[66] виж пак там.

[67] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

[68] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[69] виж пак там.

[70] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

[71] Hunt, X., & Swartz, L. (2017). Psychotherapy with a language interpreter: Considerations and cautions for practice. South African Journal of Psychology, 47(1), 97–109. https://doi.org/10.1177/0081246316650840.

[72] Delizée A., Michaux C. (2022). The mental health interpreter’s relational agency and therapeutic alliance. Translator 28, 215–233. doi: 10.1080/13556509.2022. 2133395.

[73] Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flüchtlingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psychotherapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/10.1159/000480667.

[74] виж пак там.

[75] Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

[76] Brisset, C., Leanza, Y., Rosenberg, E., & Moroni, R. (2013). Language barriers in mental health care: A review. Transcultural Psychiatry, 50(2), 291–317. https:// doi.org/10.1177/1363461513487684.

[77] Hadziabdic, E., & Hjelm, K. (2014). Arabic-speaking migrants’ experiences of the use of interpreters in healthcare: A qualitative explorative study. International Journal for Equity in Health, 13, 49. https://doi.org/10.1186/1475-9276-13-49.

[78] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432.75.1. 27.

[79] Tribe, R., & Keefe, A. (2009). Issues in using interpreters in therapeutic work with refugees. Clinical Child Psychology and Psychiatry, 14(1), 147–161. https://doi.org/ 10.1177/1359104508100120.

[80] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432.75.1. 27.

[81] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[82] Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/ 10.1075/intp.7.2.03lea.

[83] Brisset, C., Leanza, Y., Rosenberg, E., & Moroni, R. (2013). Language barriers in mental health care: A review. Transcultural Psychiatry, 50(2), 291–317. https:// doi.org/10.1177/1363461513487684.

[84] Gartley, T., & Due, C. (2017). The interpreter is not an invisible being: A thematic analysis of the impact of interpreters in mental health service provision with refugee clients. Australian Psychologist, 52(1), 31–40. https://doi.org/10.1111/ap.12181.

[85] виж пак там.

[86] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/ 10.3389/fpsyt.2021.710789.

[87] Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432.75.1. 27.

[88] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[89] Kindermann, D., Schmid, C., Derreza-Greeven, C., Huhn, D., Kohl, R. M., Junne, F., Schleyer, M., Daniels, J. K., Ditzen, B., Herzog, W., & Nikendei, C. (2017). Prevalence of and Risk Factors for Secondary Traumatization in Interpreters for Refugees: A Cross-Sectional Study. Psychopathology, 50(4), 262–272. https:// doi.org/10.1159/000477670.

[90] Crezee, I., Jülich, S., & Hayward, M. (2013). Issues for interpreters and professionals working in refugee settings. Journal of Applied Linguistics and Professional Practice, 8(3), 253–273. https://doi.org/10.1558/japl.v8i3.253.

[91] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[92] Crezee, I., Jülich, S., & Hayward, M. (2013). Issues for interpreters and pro­fes­sionals working in refugee settings. Journal of Applied Linguistics and Pro­fessional Practice, 8(3), 253–273. https://doi.org/10.1558/japl.v8i3.253.

[93] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[94] Rajpoot, A., Rehman, S. and Ali, P. (2020) Emotional and psychological impact of interpreting for clients with traumatic histories on interpreters : areview of qualitative articles. WikiJournal of Medicine, 7 (1). 3.

[95] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2022). Psychological distress, exhaustion, and work-related correlates among interpreters working in refugee care: Results of a nationwide online survey in Germany. European Journal of Psychotraumatology, 13(1), 2046954. https://doi.org/10.1080/20008198.2022. 2046954.

[96] Rajpoot, A., Rehman, S. and Ali, P. (2020) Emotional and psychological impact of interpreting for clients with traumatic histories on interpreters : areview of qualitative articles. WikiJournal of Medicine, 7 (1). 3.

[97] Becker, R. N., & Bowles, R. A. (2001). Interpreters’ experience of working in a triadic psychotherapy relationship with survivors of torture and trauma: Some thoughts on the impact on psychotherapy. In B. Raphael & A. Malak (Eds.), Diversity and Mental Health in Challenging Times, 224. Transcultural Mental Health Centre.

[98] Doherty, Sharon & Macintyre, Anna & Wyne, Tara. (2010). How does it feel for ;;you;/;? The emotional impact and specific challenges of mental health interpreting. Mental Health Review Journal. 15. 31–44. 10.5042/mhrj.2010.0657.

[99] Rajpoot, A., Rehman, S. and Ali, P. (2020) Emotional and psychological impact of interpreting for clients with traumatic histories on interpreters : areview of qualitative articles. WikiJournal of Medicine, 7 (1). 3.

[100] Doherty, Sharon & Macintyre, Anna & Wyne, Tara. (2010). How does it feel for ;;you;/;? The emotional impact and specific challenges of mental health interpreting. Mental Health Review Journal. 15. 31–44. 10.5042/mhrj.2010.0657.

[101] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[102] Splevins, K., Cohen, K., Joseph, S., Murray, C., & Bowley, J. (2010). Vicarious posttraumatic growth among interpreters. Qualitative Health Research, 20(12), 1705–1716. https://doi.org/10.1177/1049732310377457.

[103] Becker, R. N., & Bowles, R. A. (2001). Interpreters’ experience of working in a triadic psychotherapy relationship with survivors of torture and trauma: Some thoughts on the impact on psychotherapy. In B. Raphael & A. Malak (Eds.), Diversity and Mental Health in Challenging Times (pp. 222–230). Transcultural Mental Health Centre.

[104] Doherty, Sharon & Macintyre, Anna & Wyne, Tara. (2010). How does it feel for ;;you;/;? The emotional impact and specific challenges of mental health interpreting. Mental Health Review Journal. 15. 31–44. 10.5042/mhrj.2010.0657.

[105] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[106] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[107] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

[108] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[109] Tribe, R., & Keefe, A. (2009). Issues in using interpreters in therapeutic work with refugees. Clinical Child Psychology and Psychiatry, 14(1), 147–161. https:// doi.org/10.1177/1359104508100120.

[110] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[111] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

[112] Becker, R. N., & Bowles, R. A. (2001). Interpreters’ experience of working in a triadic psychotherapy relationship with survivors of torture and trauma: Some thoughts on the impact on psychotherapy. In B. Raphael & A. Malak (Eds.), Diversity and Mental Health in Challenging Times (pp. 222–230). Transcultural Mental Health Centre.

[113] Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

[114] Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/ 09638237.2011.651659.

[115] Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

[116] Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/ 09638230802522472.

 

Библиография

Akinsulure-Smith, A. M., & O’Hara, M. (2012). Working with interpreters: Tools for clinicians conducting psychotherapy with forced immigrants. International Journal of Migration, Health and Social Care, 7(1), 33–43.

Bamford, J., Abraham, S., Alachkar, M., & Akinola, A. (2024). Falling on deaf ears: interpreters as cultural brokers in mental healthcare. BJPsych bulletin, 48(2), 73–77. https://doi.org/10.1192/bjb.2023.90Bögner, D., Herlihy, J., & Brewin, C. R. (2007). The impact of sexual violence on disclosure during Home Office interviews. The British Journal of Psychiatry, 191(1), 75–81. https://doi.org/ 10.1192/bjp.bp.106.030221.

Becker, R. N., & Bowles, R. A. (2001). Interpreters’ experience of working in a triadic psychotherapy relationship with survivors of torture and trauma: Some thoughts on the impact on psychotherapy. In B. Raphael & A. Malak (Eds.), Diversity and Mental Health in Challenging Times (pp. 222–230). Transcultural Mental Health Centre.

Bogic, M., Njoku, A., & Priebe, S. (2015). Long‑term mental health of war‑refugees: A systematic literature review. BMC International Health and Human Rights, 15, Article 29. https://doi.org/10.1186/s12914‑015‑0064‑9.

Brisset, C., Leanza, Y., Rosenberg, E., & Moroni, R. (2013). Language barriers in mental health care: A review. Transcultural Psychiatry, 50(2), 291–317. https://doi.org/ 10.1177/1363461513487684.

Bryant, R. A., Silove, D., & Blackmore, R. (2023). Posttraumatic stress disorder in refugees: current evidence and future directions. Annual Review of Clinical Psy­chology, 19, 413–436. https://doi.org/10.1146/ annurev‑clinpsy‑080921‑080359.

Chang, D. F., Hsieh, E., Somerville, W. B., Dimond, J., Thomas, M., Nicasio, A., Boiler, M., & Lewis-Fernández, R. (2021). Rethinking Interpreter Functions in Mental Health Services. Psychiatric services (Washington, D.C.), 72(3), 353–357. https:// doi.org/10.1176/appi.ps.202000085.

Crezee, I., Jülich, S., & Hayward, M. (2013). Issues for interpreters and professionals working in refugee settings. Journal of Applied Linguistics and Professional Practice, 8(3), 253–273. https://doi.org/10.1558/japl.v8i3.253.

Dajani, M., Nyerges, E., Kacmar, A., Gunathilake, W., Arachchige, P., Harris, M., Lesley. (2023). “Just a Voice” or “A Person, Too?”: Exploring the Roles and Emotional Responses of Spoken Language Interpreters. Urban Social Work. 7. USW-2023. 10.1891/USW-2023-0009.

Delizée A., Michaux C. (2022). The mental health interpreter’s relational agency and therapeutic alliance. Translator 28, 215–233. doi: 10.1080/13556509.2022. 2133395.

Dumke, L., Wilker, S., Hecker, T., & Neuner, F. (2024). Barriers to accessing mental health care for refugees and asylum seekers in high-income countries: A scoping review of reviews mapping demand and supply-side factors onto a conceptual framework. Clinical psychology review, 113, 102491. https://doi.org/10.1016/ j.cpr.2024.102491.

Gartley, T., & Due, C. (2017). The interpreter is not an invisible being: A thematic analysis of the impact of interpreters in mental health service provision with refugee clients. Australian Psychologist, 52(1), 31–40. https://doi.org/10.1111/ ap.12181.

Gartner, K., Mösko, M., Becker, J. C., & Hanft-Robert, S. (2024). Barriers to use of interpreters in outpatient mental health care: Exploring the attitudes of psychotherapists. Transcultural psychiatry, 61(2), 285–297. https://doi.org/10. 1177/13634615241227337.

Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2021). Mental Health and Work Experiences of Interpreters in the Mental Health Care of Refugees: A Systematic Review. Frontiers in psychiatry, 12, 710789. https://doi.org/10.3389/ fpsyt.2021.710789.

Geiling, A., Knaevelsrud, C., Böttche, M., & Stammel, N. (2022). Psychological distress, exhaustion, and work-related correlates among interpreters working in refugee care: Results of a nationwide online survey in Germany. European Journal of Psychotraumatology, 13(1), 2046954. https://doi.org/10.1080/20008198.2022. 2046954.

Green, H., Sperlinger, D., & Carswell, K. (2012). Too close to home? Experiences of Kurdish refugee interpreters working in UK mental health services. Journal of mental health (Abingdon, England), 21(3), 227–235. https://doi.org/10.3109/096 38237.2011.651659.

Hadziabdic, E., & Hjelm, K. (2014). Arabic-speaking migrants’ experiences of the use of interpreters in healthcare: A qualitative explorative study. International Journal for Equity in Health, 13, 49. https://doi.org/10.1186/1475-9276-13-49.

Hanft-Robert, S., Römer, M., Morgenroth, O., Redlich, A., & Metzner, F. (2018). Handlungsempfehlungen für die dolmetschergestützte Psychotherapie mit Flücht­lingen und Asylbewerbern: Ergebnisse qualitativer Interviews mit Psycho­therapeuten und Dolmetschern zu Chancen und Herausforderungen in der Triade [Interpreter-supported psychotherapy with refugees and asylum seekers: Results of qualitative interviews with psychotherapists and interpreters on opportunities and challenges in the triad]. Verhaltenstherapie, 28(2), 73–81. https://doi.org/ 10.1159/000480667.

Hanft-Robert, S., Lindberg, L. G., Mösko, M., & Carlsson, J. (2023). A balancing act: how interpreters affect the therapeutic alliance in psychotherapy with trauma-affected refugees-a qualitative study with therapists. Frontiers in psychology, 14, 1175597. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2023.1175597.

Hunt, X., & Swartz, L. (2017). Psychotherapy with a language interpreter: Considerations and cautions for practice. South African Journal of Psychology, 47(1), 97–109. https://doi.org/10.1177/0081246316650840.

Kindermann, D., Schmid, C., Derreza-Greeven, C., Huhn, D., Kohl, R. M., Junne, F., Schleyer, M., Daniels, J. K., Ditzen, B., Herzog, W., & Nikendei, C. (2017). Prevalence of and Risk Factors for Secondary Traumatization in Interpreters for Refugees: A Cross-Sectional Study. Psychopathology, 50(4), 262–272. https:// doi.org/10.1159/000477670.

Leanza, Y. (2005). Roles of community interpreters in pediatrics as seen by interpreters, physicians and researchers. Interpreting, 7(2), 167–192. https://doi.org/10.1075/ intp.7.2.03lea.

Miller, K. E., Martell, Z. L., Pazdirek, L., Caruth, M., & Lopez, D. (2005). The role of interpreters in psychotherapy with refugees: An exploratory study. American Journal of Orthopsychiatry, 75(1), 27–39. https://doi.org/10.1037/0002-9432. 75.1.27.

Rajpoot, A., Rehman, S. and Ali, P. (2020) Emotional and psychological impact of interpreting for clients with traumatic histories on interpreters : areview of qualitative articles. WikiJournal of Medicine, 7 (1). 3.

Sleptsova, M., Hofer, G., Morina, N., & Langewitz, W. (2014). The role of the health care interpreter in a clinical setting–a narrative review. Journal of community health nursing, 31(3), 167–184. https://doi.org/10.1080/07370016.2014.926682.

Splevins, K., Cohen, K., Joseph, S., Murray, C., & Bowley, J. (2010). Vicarious posttraumatic growth among interpreters. Qualitative Health Research, 20(12), 1705–1716. https://doi.org/10.1177/1049732310377457.

Tribe, R. (2007). Working with interpreters. The Psychologist, 20(3), 159–161. Retrieved from https://www.researchgate.net/publication/47529098_Working_with_ interpreters.

Tribe, R., & Keefe, A. (2009). Issues in using interpreters in therapeutic work with refugees. Clinical Child Psychology and Psychiatry, 14(1), 147–161. https:// doi.org/10.1177/1359104508100120.

Tribe, R., & Lane, P. (2009). Working with interpreters across contexts in mental health. Journal of Mental Health, 18(3), 233–241. https://doi.org/10.1080/0963823080 2522472.

Tribe, R., & Thompson, K. (2008). Working with interpreters in health settings: Guidelines for psychologists. Clinical Psychology Forum, 199, 24–30.

Tutani, L., Eldred, C., & Sykes, C. (2018). Practitioners’ experiences of working collaboratively with interpreters to provide CBT and guided self-help (GSH) in IAPT; a thematic analysis. The Cognitive Behaviour Therapist, 11, e3. doi: 10. 1017/S1754470X17000204.

 

Дениза Георгиева е докторант в катедра „Социална, организационна, клинична и педагогическа психология“, Философски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Ръкописът е изпратен на 22.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 22.08.2025 до 23.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 24.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 22.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 22.05.2025 till 23.09.2025.

Accepted: 24.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.