Съвременни методи на изследвания относно изкуствения интелект

Current Research Methods on Artificial Intelligence

DOI 10.55206/GPXA9117

Деница Хинкова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: dihinkova@phls.uni-sofia.bg

Абстракт: Иновациите и творчеството са съвременните ускорители на промяна, които вдъхновяват постиженията на интелекта и въображението – онтологично, те са и самото бъдеще,  като създаване на нови времена и нови пространст­ва. В тази светлина, в текста се отразява накратко духът на първата академична конференция на Националния университетски център за творчество и иновации към Софийския университет (НУЦТИ) от 14–15.02.2025 г., София, посветена на измеренията на бъдещето в перспективите на познанието за иновациите.  Форумът представи интересни дискусии за откривателство, изкуствен интелект, приложения и успешните проекти за развиване на креативността и иновациите сред младите поколения, сред близо 128 участници. Основен акцент бяха образователната политика и реформите за иновативни училища в България, както и креативното мислене в процеса на обучение чрез подкрепа на таланти, на иновативни и мотивиращи подходи. Форумът предизвика широк позитивен отзвук от представените идеи и откритите дискусии върху изследователските резултати, проекти и анализи в различни сфери като наука, изкуство, култура, право, икономика, спорт, общест­вен живот, гражданско общество, технологии, сигурност, от­бра­на и др. чрез иновативни технологии и дигитални платформи като IoT, AI.

Ключови думи: академична конференция, изследователски център, университет, иновации, творчество, конференция, България.

The Role and Functions of Academic Conferences and Research Centres: Creativity, Innovation and Dimensions of the Future

Denitsa Hinkova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: dihinkova@phls.uni-sofia.bg

Abstract: Innovation and creativity are accelerators of change that inspire exploration towards new inventions, discoveries and imagination. In an onto­logical sense – they might be perceived as the essence of the future, the creation of new time and spaces beyond challenges. In view of these ideas, the text below briefly presents the spirit of the first academic conference of the National Academic Center of Creativity and Innovations at Sofia University “St. Kliment Ohridski” (NUCCI) on 14-15.02.2025 in Sofia, dedicated to the shape of the future in the perspective of creativity, knowledge and innovative applications. The forum presented interesting discussions on artificial intelligence, practical aspects and successful projects for creativity and innovation among young generations, with over 128 participants. It focused on educational policy and reforms for innovative schools in Bulgaria, as well as creative thinking in the learning process, encouraging talents, based on innovative and motivating learning approaches. The conference generated a wider positive acclaim from ideas and open discussions on research results, projects and analyses in various fields – science, art, culture, law, economy, sports, public life, civil society, technology, security, defense, through innovative technologies and digital platforms such as IoT and AI.

Keywords: academic conference, research center, university, innovations, cre­ativity, conference, Bulgaria.

Националната академична конференция: организация, участници, форуми

Едно от най-интересните събития в академичния календар на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за февруари 2025 г. бе Националната академична конференция на тема: „Творчество и иновации – измерения на бъдещето“, която се проведе на 14–15.02.2025 г., в гр. София. Конференцията бе организирана от Националния университетски център за творчество и иновации към Софийския университет (СУ), съвместно с Фондация „Еврика“ и РУО-София-град. Конференцията си постави за задача да пред­стави върховите постижения в науката, знанието и културата, креативността на новите поколения, визиите и политиките в управлението на иновациите, откривателството на човешкия ум, дигиталните приложения, както и съвременните методи на обучение и изкуствения интелект (artificial intelligence – AI). Формите на представяне включваха осем тематични панела с интересни научни доклади, две кръгли маси за дискусии на добри практики и проекти, постерна секция – за споделяне на резултати от изследвания. Всички предоставени от авторите материали предстои да бъдат публикувани през пролетта на 2025 г. в рецензиран и рефериран сборник с научни доклади, включен в електронните бази данни и в е-книга с резюмета.

Тази инициативата е естествено продължение на активната дейност на НУЦТИ от 2022 г. досега, като свързваща нишка през дълговековната българска просветителска и книжовна традиция за новаторство и творчество, историята на българската писменост и духовност, до съвременните научни постижения. [1] Конференцията бе посветена на измеренията на иновации­те и творчеството – новите вдъхновители и ускорители на промяна, двигатели на интелекта и въображението, самото бъдеще отвъд предизвикател­ствата на времето. Тези идеи бяха дискутирани по време на академичния форум, сред широко тематично и професионално разнообразие на участници от различни региони в България – над 128 регистрирани участници (презентатори и слушатели) от: София, Пловдив, Велико Търново Русе, Вар­на, Свищов, Благоев­град, Бургас, Добрич, Ихтиман, Бистрица и извън България – от Брюксел, Берлин, Стокхолм, Пафос и др. Сред тях се открояваха представители на научните, образователните и академичните среди, експерти от МОН и РУО, ръководители на бизнес организации, директори на училища и детски градини, граждански организации, докторанти, млади учени, студенти и ученици. Включиха се изтъкнати преподаватели от различни факултети и университети от цялата страна: Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ (над 7 факултета), Университетът за национално и световно стопанство (УНСС), Нов български университет (НБУ), Медицинският университет (София), Югозападният университет-Благоевград, Икономическият университет-Варна, Варненски свободен университет, Стопанската академия-Свищов, Бургаският университет, Национален военен университет „Васил Левски“ и Военната академия „Г. С. Раковски“, София и др. При представителите на училищата имаше голямо участие, както от хуманитарните, така и от професионалните гимназии и средни училища  в София и страната като: Първа езикова, Втора английска езикова гимназия, 91 Немска езикова гимназия, Френската гимназия, 164 Испанска гимназия, НФСГ, НТБГ, СГСАГ, СПГЕ „Джон Атанасов“, 81 СУ, 166 СУ, 30 СОУ, 192 СУ и много други  училища. Събитието бе подкрепено от  ректора на СУ – проф. д-р Георги Вълчев, заместник-ректора на СУ – проф. д.ик.н. Соня Милева, вицепремиера на Република България и министър на иновациите и растежа – г-н Томислав Дончев; министъра на образованието и науката – г-н Красимир Вълчев и от началника на кабинета на министъра на образованието и на­уката – г-жа Наталия Михалевска; от декана на Философски факултет – проф. д.пс.н. Соня Карабельова и замест­ник-декана на ФФ – доц. д-р Борис Попиванов; от изпълнителния директор на Фондация „Еврика“ – Григор Цанков и от директора на НУЦТИ – проф. д-р Веселин Дафов. Конференция­та бе организирана от академичен екип на НУЦТИ, с любезната финансова подкрепа на Фондация „Еврика“ и в партньорство с РУО-София-град, за провеждането на Кръгла маса „Творчески постижения, генеративният изкуствен интелект и личностното развитие в образователния процес“. Форумът представи над 65 доклада, изказвания и постерни презентации, в следните актуални тематични направления:  Творчество и мислене – история, традиции и нови хоризонти; Иновативното образование и предизвикателства в преподаването; Децата и откривателството в педагогическата практика; Иновативността – философски измерения; Дигиталната реалност и изкуст­веният интелект; Иновации и приложения на изкуствения интелект; Добри практики и споделен опит; Приложни и изследователски проекти; Постерна секция: Добри практики, проекти и иновативни идеи в училището и обществото; Две кръгли маси по темите:  Творчески постижения, генеративният изкуст­вен интелект и личностното развитие в образователния процес; Иновативните училища.

 

Иновативни подходи, приноси и резултати

По време на тематичните представяния се открои приносният характер на идеите, новаторският подход и актуалност на темите, в диалог помежду си и допълващи се в дискусиите. Основополагащите философски основания за форума бяха очертани в пленарния доклад на проф. дфн Александър Андонов,  като проникновено въведение в идеите за откривателст­вото и творчест­вото през призма на субектната самореализация в учение­то за едното и всеобщото в аргументацията на Платон и Аристотел – двете различия при реализиране в субектната творческа изява. В продължение на тези идеи бе изведена на преден план играта като основната динамична форма за насърчаване на творчеството и иновациите в обучението по предприемачество (Ц. Давидков). Подчертано бе значението на синхрона между заявени ценности и дела, които са в основата на идентичностите, за да се отгледа иновация и да се открие път към качествено образование като система и професионална практика (Е. Варджийска). Представени бяха различните видове креативност и влиянието на фактори като: когнитивен контрол, насочено внимание, далечни аналогии и др., които помагат в преподаването чрез критичен отговор на въпроса: Откъде знаем, че това, което систематично развиваме и оценяваме, е творческо мислене? (Н. Николова).  В полето на проектирането на социални иновации бе отделено внимание на „жизнения цикъл“ при дизайн мисленето за генерирането на иновативно решение, което е ново към резултата и начина, по който е разработено и има потенциала да създаде по­ложителна социална промяна и въздействие (А. Върбанова).

В конференцията бяха представени иновативни подходи в обучение­то, както и резултати от емпирични и изследователски проекти. Сред тях най-голям интерес предизвикаха: Творческото мислене при методиката на преподаване по биология, данните от 3-годишно емпирично изследване върху метакогнитивни стратегии за решаване на сложни задачи, в прогимназиален и в гимназиален етап (Н. Рачева). Моделът за развитие на иновационния потенциал чрез стимулиране на организационната креативност, при който иновацията е инструмент или планирана интервенция в управлението на промяната (А. Върбанова). Прилагането на изкуствен интелект от академичния състав във ВУЗ при преподаване и оценяване (Ив. Димитров). Емпиричните данни от проучване сред студенти по логопедия на СУ „Св. Климент Охридски“, които потвърждават значението на стажове и клинични практики за бъдещите професионалисти (Е. Бояджиева-Делева). Анализ на българска база данни PhonBank в международната система за детския език CHILDES (Child Language DATA Exchange System), с аудиозаписи на 60 български деца между 3–5 години, в рамките на международен проект като пример за бърз достъп до надеждни езикови данни от мащабни експериментални извадки (Д. Игнатова). Музикалните педагогически ситуации за творчество и импровизация за деца в предучилищна възраст, развити чрез интегриране на игрови подходи „Орф-Шулверк“ и междупредметни връзки (Е. Караминкова-Кабакова). Мултисензорните подходи и адаптирани педагогически методи в терапевтичната образователна практика, за стимулиране на творчество, когнитивното функциониране и приобщаване на децата с невроразвитийни нарушения (П. Шапкова). Иновативната Монтесори педагогика и Модел за социалната компетентност, базирана на емпирично изследване сред 60 деца (5–6 г.) и техните родители и учители (Д. Стоева, Д. Иванова). Анализът на интеграцията на асистиращите технологии като средство за подкрепа на ученици с дислексия в образователна среда ( П. Ставрева-Костадинова, А. Чолакова). Практически ориентираното изследване на бионичните представи при учениците и приложен модел за „Природните решения в строителството и архитектурата“, които засилват наблюдателността, креативността, възприятията на природата и природните явления и грижата за опазването ѝ, сред учениците в СГСАГ (В. Цолова). Представянето на реалността на промяната и иновации­те, според резултатите от националната програма Иновации в действие и новата образователна система, които намират израз в проект за създаване на клубове за творчество и иновации като инкубатори за личностно развитие, чрез приложения на генеративен AI (М. Митренцева). Инте­ресни бяха и представените иновативни практики по предмета „Кодиране“ и програмата „Лего роботика“, които развиват технологични умения, креативност и логическо мислене сред учениците в изградения STEM „Център за дигитални създатели“ (С. Иванова).

Младите изследователи

Конференцията привлече интереса и участието на редица млади из­­следователи, докторанти и учители (над 20 участници), които бяха най-вдъхновяващата част от форума и впечатлиха аудиторията с открития и успехи в обучението, а и предизвикаха бурни дискусии с въпроси. Сред темите им по-ярко присъствие имаха: Ежедневното творчество като изящно изкуство на гения (Гр. Гичева). Консултативната грижа по иновациите, коя­то подкрепя разумността в нейното израстване, осмисляне и действителност (Д. Александров). Иновативният съвместен урок по история и география – Предколумбови цивилизации в Латинска Америка, за  провокиране на вниманието и активно участие на учениците, като се развиват междупредметните връзки (Д. Янакиев, Н. Николов). Новият подход към образователния процес за пълноценно използване на изкуствения интелект, отвъд догматичното разглеждане на генеративния AI като задължително „пречещ“ или  неизбежна даденост, с коя­то е необходимо да се „съобразяваме“, както и анализът върху човешките права, регулациите на ИИ и европейския дигитален капитал (Б. Дафов). Забележително бе и представянето на ученическия проект за интелигентна хранилка и поилка за животни – HFEEDER, базиран на IoT, който подчертава интеграцията на изкуствен интелект и развитието на личностни умения, представени от екип ученици и техния ръководител (М. Петров). Също така и участието на младите доброволци от Българския младежки червен кръст (БМЧК), които се включиха в три сесии и представиха Проекта Преоткрий себе си за психичното здраве, с примери за ателиета и събития за доброволците (Н. Стойнева, Ст. Джакова). Пред­ста­вено бе емпиричното изследване на млад изследовател за оценка на автентично лидерство и 7 мотивационни фактора на самоосъзнатите лидери, кои­то вдъхновяват последователите чрез уязвимост и лична автентичност, среда на доверие и личностно развитие (М. Хаджииванова). Анализът на добрите практики за детско правосъдие на европейски страни със специализирани съдилища за малолетни или непълнолетни правонарушители – Австрия, Германия, Испания, Италия (Хр. Тодорова). Представяне на проекта „Светлинният лабиринт: Пътешествие на фотона с изкуствен интелект“ пред­ставя иновативен урок за ученици от 7. клас по физика и астрономия (Н. Балталийска). Изследване върху значимостта, мястото и подхода към образованието по естетика при преподаване на умения за 21. век (Кр. Георгиева). Данни от проучването на влиянието на вре­мето, прекарано в интернет, върху ученето и мотивацията на юношите (Хр. Джумаданова). Визуалното представяне на преподаване на иконография и прилагане на проектнобазирания подход в обучението на деца (Е. Цветанова).

Много интерес предизвикаха и младите учители с иновации в класната стая и извън нея, философски проекти на учениците в иновативните училища (Т. Тодорова). Ценността на високите изисквания при работа по проекти за гражданско образование за ученици от 12. клас (изготвянето на проекти), предизвикателствата и решенията им (Л. Ваканов). Проект за четивна грамотност и образователни карти по четене с разбиране (И. Борисова). Ино­вативният проект на центъра „Мери-Итън“ за социално-емоционални умения и творческо мислене на децата, с капацитет да управляват своите емоции и действия адекватно, да познават себе си по-добре, да вземат смели и творчески решения и да разрешават конструктивно и ефективно проблеми и конфликти (М. Караиванова, Й.-М. Бочукова). Представена бе и ученическата  „обратна връзка“ върху анализа на резултатите от международното изследване PISA, които резултати предизвикаха сериозни дискусии относно нивото на българското образование (М. Плугарова-Райчева).

 

Идеи в постер

На форума бяха представени добри практики и проекти под формата на постерна сесия, която предизвика вниманието на участниците. Сред тях се откроиха: Училищната лаборатория за иновации Кинообразование и гражданско образование в рамките на проект на МОН „Иновации в действие“, представяща модел за иновативна кооперативна дейност за работа с изображения, чрез която може да се практикува гражданско образование с елементи на визуални изкуства отвъд предметните граници и във всяка образователна степен (Е. Варджийска). Синергията между наука, изкуство и образование е представена в настоящия проект като стратегия за приобщаване на учениците в прогимназиален и гимназиален етап към активно участие в учебния процес по природните дисциплини. (С. Петров, Г. Петрова). Графичните техники при работа с деца с обучителни трудности, представени в примери за техники като рисуване, работа с графични таблети и интерактивни приложения, които подпомагат визуализацията и разбирането на сложни концепции и адаптивни дигитални технологии, които позволяват индивидуализиран подход и активен ангажимент на децата (А. Чолакова). Проект PAIDEIA, който е новаторска инициатива, финансирана от Европейската комисия чрез Европейската агенция за образование и култура (EACEA), който има мисията да революционизира образованието чрез интегриране на изкуствен интелект (AI) в преподаването и ученето, овластяване на преподавателите и подоб­ряване на резултатите на учениците (А. Андреева).  Интересните философски сесии с деца и ученици в предучилищен, начален, основен етап, по метода Философско чудене (Ц. Желязкова). Представяне на проект Навигатори на бъдещето – за  компетентности и практическите обучения за студенти в сферата на иновациите в публичната сфера. (Д. Хинкова). Вдъхновителите за дизайн идеите на креативното пространство Генератор – с инициативи като: Е-Мелба на живо, Дизайн клас, Социален клуб, Как да и CreativeMornings Sofia и уникалното пространство за споделяне на творчеството чрез различни партньорства с местни и международни участници, които провокират иновации и добавят стойност към живота и обществото  (Б. Гяурова, А. Андреева).  Интересно бе и представянето на обновената къща-музей „Христо Г. Данов“ в гр. Пловдив, която развива креативността на деца и възрастни, чрез екс­понати и съживени в пространството факти, от времето на Българското възраждане и началното съществуване на българската държава (Р. Ангелова). Много интересни въпроси предизвика представянето на иновативните практики, приложими в спорта и възможностите за „двойна кариера“, след метаморфозата на тялото на жената спортистка (Б. Ангелова-Игова).

 

Измеренията на изкуствения интелект (AI)

Ключов акцент в многопластовите теми на форума бяха обсъжданията на измеренията на изкуствения интелект (ИИ) във всяка сфера на живота. Участниците взаимно допълваха идеите си – като мрежа от нови тълкувания и възможни полета, изразени в представянията на Кръглата маса за генеративния ИИ, организирана с РУО-София-град, както и по време на два панела с над 15 доклада, провокиращи задълбочен размисъл и въпроси. Например като споделеният възглед, че ИИ ни предоставя възможности за усилване на мисленето през разширяване и усилване на неговата органика, но все още не се отнася до собствено субектния характер на мислещото, като снемащо всеобщо противоречивото на собствената си действителност (В. Дафов). В проектирането на ИИ трябва да си отговорим на въпросите за етическите му измерения и за обучението на ИИ,  доколко той може да се ангажира с етически и ценностни решения. Също така и какъв ще бъде генералният ИИ – ще може ли той да развие етичност и една, по Кантиански морално-практическа саморегулативност? (С. Кръстева). Трудният проблем е да се обясни как материя­та може да породи субективно преживяване и как физическа система като мозъка може да генерира съзнание. (П. Зарев). Основен въпрос за търсенето и приложенията на различни решения изисква универсален когнитивен подход на основата на нови логическо-ценностни модели, решения и приложения, чиято същност има интер- и мултидисциплинарен характер (Н. Атанасов). Методическите възможности, които предоставя генеративният изкуствен ин­телект в обучението на бъдещи книгоиздатели като опит за разграничаване на автоматизираната продуктивност на ИИ и творческата работа на естествения интелект при създаването на художествени текстове и книги (Ю. Йорданова-Панчева). Генеративният изкуствен интелект може да бъде разгледан като възможност за създаване на текст и/или двуизмерни/триизмерни изображения, приложени в денталната медицина за обучение, както бе представен новосъздаден ИИ от Медицинската академия, генериращ триизмерни изображения с оглед на лечение с дентални импланти и моделирането на изкуствени корони върху тях – първи подобен ИИ, създаван за тази специфична цел в света (А. Найденов). На фокус бяха и графични техники, комбинирани с генеративен изкуствен интелект, които предлагат иновативни решения за обучението на деца със специални потребности и улесняват преподавателите, предоставяйки нови ресурси за интерактивно и ангажиращо обучение (А. Чолакова). Предложен бе анализ на използването на изкуствен интелект за идентифициране и усъвършенстване на индивидуални комуникационни умения. (Ч. Влъчков). Друго измерение на AI бе развито в сферата на  психологията на творчеството в креативните индустрии, където се открояват положителните ефекти на ИИ и рисковете, които използването на тези технологии носи. Очертани бяха и противоположни прогнози за бъдещето на сътрудничеството на човек с ИИ в творческата дейност: дали ще продължи развитието на ИИ като сътрудник на човека в сферата на креативността и иновациите, или ИИ ще сложи край на човешкото творчество? (Е. Станева-Бритън).  Оценено бе, че ефективното взаимодействие с ИИ модели изисква също специфични умения и нагласи, категориално надхвърлящи традиционната дигитална грамотност, за да не се пораждат дигитални неравенства (Ст. Марков). Анализирана бе персонализацията на обучението чрез AI, като възможност да се адаптира традиционното образование към индивидуалните потребности на обучаваните, въпреки трудности, поради етични въпроси, защита на лични данни и липса на емоционална връзка между обучаващ и обучаван (Кр. Костов). Визуализирана бе формата на семиотичните и креативните аспекти на масовите и маркетинговите комуникации, генерирани от изкуствения интелект (Хр. Кафтанджиев). Разгледана бе функцията на ИИ за криминалистичната експертиза и  доколко изкуственият интелект може да бъде полезен в криминалистичната техника при разпознаване и идентифициране на лице чрез лицево-челюстна експертиза (Ж. Йорданов). Също така бе разгледано как организационното учене играе централна роля в успешното внедряване на ИИ технологии (Д. Добрев). Представени бяха дистопичните и утопичните сценарии на технологизация и каква би била ролята на дигиталния паноптикум в трансформацията на здравеопазването и биовластта (Ив. Колев). На фокус бяха и правните предизвикателства при обработката на Големите данни, Text data mining и Deep machine learning, защитата на авторското пра­во върху „произведения“, създадени от изкуствения интелект при обработката и анализа на данните (М. Модева). В контекста на съвременните глобални заплахи бяха представени и автономните системи в сигурността, базирани на ИИ като нововъзникващи технологии и засилващата се роля на изкуствения интелект в изкуството на войната с предизвикателства пред етиката и философията (Г. Баев).

 

Бъдеще и реалност

Изненадващи идеи възникнаха също и по отношение на осмислянето на времето, сред тях и тезата, че бъдещето никога не настъпва в главите на хората, преди да е „изкристализирало” в настояще в сетивата им и не можем нито да се предпазим от бъдещето, нито да го забавим, нито да го ускорим – можем само да го преживеем, когато вече е станало настояще (Ив. Бозуков). В търсене на отговори за реалността, онтологическият дискурс трябва да проникне отвъд класическите и досегашните философски теории, които досега не са дали достатъчно ясно определение (Р. Гатев) и да се анализират формите на дебат и дискусия като начини да се формира светоглед и дефинира философията през диалога (Т. Тодорова). Творческата реалност може да бъде представена през субектността в самосъздаването ѝ, която получава ново от нищото (в смисъл на „не от нещо друго, а от самото себе си“) и в това самосъздаване могат да възникват нови времена и пространства. Така „съвременността“ престава да бъде мислена като едновременност или съвпадение на времеви отрязъци в предметния смисъл на думата и преминава в съвременността, в което времето е станало одухотвореността на творческо-проектната субектност (В. Дафов). Онтологизирането на творчески проекти може да бъде осмислено и като компетентност за творчество и проектория (И. Кирков).  В заключение може да вникнем в смисъла на въпроса за реалността и бъдещето на изкуствения интелект: Дали може да го възприемем като субект, който може да еволюира като субектна инстанция, каквито са най-смелите търсения и прогнози в настоящия момент, станали извест­ни като генерален изкуствен интелект? Оттук могат и да се представят изследователските резултати в проблематизирането на генеративния интелект до възможности за творчество, за продуктивност в познанието, за параметрите на една „жива” и цялостна субектност, в общата рамка на измерване и системност на отнасянето естествен – изкуствен интелект. (С. Кръстева).

Цитати и бележки

[1] Национален университетски център за творчество и иновации. https://nucci.uni-sofia.bg. последно посещение на 12.03.2025. [Natsionalen universitetski tsentar za tvorchestvo i inovatsii. https://nucci.uni-sofia.bg. posledno poseshtenie na 12.03.2025.]

[2] Снимките са от първата академична конференция „Творчество и иновации – измерения на бъдещето“ – 14–15.02.2025 г.; те са направени по време на събитията, сесиите, постерните сесии, научните дискусии.

Гл. ас. д-р Деница Хинкова е преподавател в катедра „Публична администрация“, Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и участва в обучението по следните учебни дисциплини: Сигурността в публичната сфера, Интелигентно и устойчиво управление, Стратегическо управление, Международни и регионални организации за сигурност, Разрешаване на конфликти, Human Security и др., също и по програма ЕРАЗЪМ+. Тя работи към Национален университетски център за творчество и иновации към СУ (НУЦТИ). Научните ѝ интереси са в областите: Международни отношения; Международна сигурност; Управление на кризи и устойчивост; Управление и разрешаване на конфликти; Регионално сътрудничество; Устойчиво развитие и изменение на климата; Изследвания на сигурността, политическа философия, политически науки; Публична администрация, Стратегическо управление; Иновативно публично управление.

Ръкописът е изпратен на 15.03.2025 г.

Приемане за публикуване: 29.03.2025 г.

Manuscript was submitted: 15.03.2025.

Accepted: 29.03.2025.

Брой 63 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 63 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.