Мария Момчилова
Абстракт: Целта на настоящата статия е да разшири представата за манга комуникацията и да очертае параметрите на явлението „сканманга“ като една от предпоставките за устойчивото развитие на онлайн комуникацията. В статията се разглежда системата от комплексни взаимовръзки, възникнали между създателите на сканмангата, защитниците на авторските права, манга потребителите и издателските конгломерати.
Ключови думи: манга комуникация, сканманга, онлайн комуникация, защита на авторските права, сканпреводачи, манга фенове, издателски конгломерати.
The possibilities for free file transfer over the internet: scanlation
Abstract: The aim of the article is twofold: first, to discuss briefly manga as a mode of communication and define scanlation as one of the prerequisites for sustainable online communication; second, to outline the system of complex relationships between scanlators, copyright defenders, manga audience and publishing conglomerates.
Key words: manga communication, scanlation, online communication, copyright issues, manga audience, manga fans, publishers.
Уводни думи
Въпреки тенденцията за увеличаване на манга изданията на българския пазар (към 20.08.2012 справка в онлайн книжарницата store.bg <http://www.book.store.bg/search?srchstr=%EC%E0%ED%E3%E0&sin=1> посочва над 80 заглавия) [1] манга комуникацията остава встрани от научните изследвания в България. Същото се отнася до явлението „сканманга“, което се приема като една от предпоставките за устойчивото развитие на онлайн комуникацията и трайно присъства в ежедневието на манга потребителите у нас (виж <http://sdc-bg.com/index.html>) [2]. Следователно търсенето на пресечните точки между глокален феномен, какъвто е мангата, и комуникацията в интернет e актуална и интересна тема, която провокира изследователския ми интерес. Акцентът в изследването е върху отношенията между създателите на сканманга и потребителите ù и върху това как тези отношения се свързват с въпроса за отстояването и защитаването на авторските права на създателите на манга, който „осветява“ и комерсиалните интереси на издателите. Изследването на динамиката на манга комуникацията предполага прилагането на интердисцплинарен подход при представяне на спецификите, свързани със скамангата.
Кратък обзор на изследванията за скамангата
Изследователите на манга комуникацията утвърждават в своите изследвания бързо нарастващата популярност на мангата извън пределите на Япония през последното десетилетие (Lee, 2009; Yomiuri, 2006; JETRO 2005; Fishbein, 2007) [3]. Причините за тази възходяща тенденция са комплексни, като сред най-ясно открояващите се може да се изтъкнат: бързото развитие на технологиите; безапелационният успех на анимацията, чийто основоположник е мангата; привлекателността на съвременната японска попкултура за обществата от Западна Европа и САЩ; многобройните академични проекти и стипендии, отпускани от японски университети за изучаване на манга; навлизането на манга визията в модата за млади момичета (Kinsella, 2000; JETRO, 2005; Kelts, 2007) [4].
От особено значение за превръщането на мангата в глобален продукт обаче е едно слабо познато на академичната общност в България явление, определяно като scanlation, или сканманга (мое предложение за еквивалент на термина на български език). Произходът на явлението е пряко свързан със стремежа на манга феновете да споделят и разпространят във виртуалното пространство любима манга веднага щом се появи на книжния пазар в Япония. За реализиране на тази цел феновете сканират печатното издание, превеждат текста от японски най-често на английски език и качват така създадения (суб)продукт в интернет за безплатно ползване. Сканмангата се появява по две основни причини, като и двете са пряко свързани с потребностите и очакванията на манга аудиторията. От една страна, съществуващият недостиг на оригинална печатна манга извън пределите на Япония, от друга – реалната възможност той да бъде преодолян чрез лесния и бърз достъп до интернет и възможностите, които се предлагат на манга потребителите онлайн (дигитализация и разпространение чрез chat channels, онлайн фен клубове, peer-to-peer file sharing, безплатен достъп до уебстраници на сканманга).
Част от изследователите на явлението (Donovan, 2010; Deppey, 2005; Rampant, 2010) [5] обявяват сканмангата за (суб)продукт, който се разпространява в разрез със Закона за авторските права в Япония. В този закон, публикуван от Copyright Research and Information Center (вж. библиографията), се посочва, че правата за превод, разпространение и създаване на манга (суб)продукт принадлежат на авторите и издателите, заедно и/или независимо едни от други. Разпространението и създаването на сканманга обаче може да бъде класифицирано като законно явление в редица случаи. Първо, ако (суб)продуктът се създава само за „лично ползване“ от членовете на едно семейство или кръг от приятели с цел задоволяване на собствените потребности, а не реализиране на печалба. Второ, ако той не е производен на пазарен хит продукт и разпространението му не пречи на печалбите на авторите и издателите. Трето, ако само определена част от манга изданието е сканирана и преведена. През 2010 г. под натиска на издатели от САЩ и Япония (Reid, 2010) [6] сканмангите се обявяват за противоречащи на Закона за авторските права и няколко сайта за сканиране и преводи са закрити (OneManga.com е един от тях).
Позиция ми като изследовател е в подкрепа на сканмангата. Смятам, че сканмангата не може да бъде заклеймявана като незаконна практика, тъй като целта на разпространението ù не е финансова изгода, а споделянето с хора със сродни интереси. Сканирането и преводите на манга са част от дейността на фен субкултури, които устойчиво се обособяват в интернет като форуми и дискусионни групи и като явление не застрашават глобалната манга индустрия. От гледна точка на пазара на манга продукти сканмангите са инструмент, с който може да се влияе върху потребностите и очакванията на манга аудиторията. Те са един от начините за измерване на популярността на манга творците, който издателите успешно използват при планиране на продукцията си за определен бъдещ период. Това, както и фактът, че манга издателите в Япония са толерантни към „заемането и превъплъщаването“ на герои, идеи и сюжети от оригинална авторска манга в аматьорски манга продукти, известни като dojinshi, създават предпоставки за активната дейност на сканиращите и превеждащи манга групи. Въпреки всичко не бива да се подценява тенденцията към синхронизиране и концентриране на манга издателите в глобален аспект. Очаква се тя да наруши съществуващия в момента баланс между издателските и авторските интереси, от една страна, и интересите на потребителите, от друга, което на свой ред ще доведе до силно ограничаване на сканирането и превеждането, както и до вероятната забрана/естествено отмиране на сканмангата.
Преглед на състоянието на пазара и издателствата
Доскоро непозната на българския книжен пазар (първата манга колекция излиза в България през 2009 г. с издател InfoMedia group, които предлагат и онлайн манга на адрес http://mangabg.com/), мангата е една от най-популярните медии в Япония. Въпреки трайната тенденция за спад на тиражите на печатните издания, която започва през втората половина на 90-те години на 20. век, мангата продължава да е един от печелившите японски канали за комуникация. Единствената официална информация за приходите от продажбата на манга печатни издания посочва цифрата 512 милиарда йени, която се определя като 23% от приходите от продажбите на всички публикувани в Япония печатни издания (JETRO, 2005). Японската асоциация на издателите на списания, Japanese Magazine Publishers Association (вж. библиографията), определя трите най-големи издателски конгломерата, а именно Shueisha, Kodansha, Shogakukan, като никъде не се конкретизира пазарният дял на отделните издатели. Манга пазарът в Япония е огромен; аудиторията е възрастово и полово разграничена; манга продуктите (традиционните печатни издания и онлайн версии и самостоятелни издания) задоволяват разнородните ù потребности. Огромният интерес и консумацията на манга, както и непрекъснато растящият брой фенове са причина за появата на аматьорската манга, dojinshi, през 80-те години на 20. век. Аматьорската манга продукция е пряко повлияна и създадена върху хитови заглавия на автори на традиционна манга. В Япония съществуват около 35 000 групи, които създават аматьорска манга и организират сбирки (Comic Market или Comiket) два пъти годишно. Популярността на аматьорската манга устойчиво нараства и посетителите на тези сбирки надхвърлят 500 000 души към 2009 г. (Comiket, 2009) [7]. Не само нарастващият брой посетители, но и продажбата на dojinshi заедно с традиционните печатни издания доказва успешното развитие на този строго специфичен манга (суб)продукт. Въпреки явното незачитане на правата на авторите и издателите, последните са абсолютно толерантни към аматьорската манга; всъщност тя е свързващото звено между издатели и потребители, един от най-точните показатели за популярността на определена поредица или автор, които могат да бъдат включени в списъка със заглавия за преиздаване, ревизиран периодично от всяко издателство (Kinsella, 2000; Lessig, 2004; Pink, 2007) [8].
Потребителите и популяризирането на манга и сканманга групите
Процесите на глобализация ускоряват популяризирането на мангата и създаването на издателски консорциуми в Европа и САЩ. Европа е най-големият консуматор на манга извън Япония, като за 2006 г. продажбите на манга в Германия и Франция са били на стойност 212,6 милиона долара, от които на Франция се падат 2/3 от общия дял (Fishbein, 2007) [9]. Viz Media, Tokyopop и Del Rey са основните издатели на манга извън Япония, които въпреки напредналата технология не успяват да синхронизират едновременното пускане на пазара на оригиналната и преведена манга. Традиционно манга се публикуват в Япония като периодични (седмични, двуседмични, месечни) издания и книги сборници. От 2007 г. насам все повече нараства предпочитанието, особено от млади момичета, към мобилната манга (Wireless Watch Japan, 2007) [10]. За периода 2002–2007 г. увеличаването на продажбите е на сойност от 0 до 82 милиона долара годишно, като тенденцията за нарастване се запазва. Невъзможността да се синхронизира доставката на един и същ традиционен хартиен манга продукт на пазара във и извън Япония е проблем, с решението на който се заемат манга феновете. Развитието и бързото разпространение на сканмангата трябва да се разглеждат в контекста на непрекъснатото развитие и усъвършенстване на дигиталните технологии и интернет комуникацията.
В изследванията върху сканмангата не се конкретизира начало на явлението, но едно незадълбочено диахронно проучване на източниците определя 1998-а като годината на зараждане на сканпреводите на манга, когато интернет започва масово да навлиза в ежедневието на обществата в САЩ и Европа. През март 2012 г. сайтът Baka-Updates изрежда приблизително 800 активни групи за сканиране и превод на манга на английски език (Baka-Updates Manga, 2012) [11]. Броят на активно занимаващите се с дейността не може да се определи, защото групите обхващат между един и 50 човека. Дейността на групите включва както традиционна манга, така и dojinshi, на които се гледа като на неразделна част от манга комуникацията. Въпреки че повечето групи са на територията на САЩ, работата по един проект е дело на фенове от различни националности, за които японският не е роден език.
Самият процес на изработване на сканманга включва следните основни дейности: набавяне на работен материал, сканиране, превод, корекции, почистване (изваждане на японския текст и премахване на сивите полета), редактиране (вмъкване на английски текст), одобряване на готовия продукт и пускането му онлайн. Независимите сканпреводачи вършат цялата работа сами, а в групите съществува строго разпределение на дейностите. Като основни за работата на сканпреводачите, както става ясно от публикувани онлайн интервюта, пресизявления, блогове и форуми, са цитирани следните мотиви: страстта им към мангата, която е прераснала в зависимост; скъпо хоби; релаксация; средство за себеизява; начин да се самоопределиш като част от дадена общност; фаворизиране на определен автор и/или жанр. Основен обект на сканпреводачите са предимно нелицензираните манга издания, включително dojinshi, но често пристрастеността им към определени традиционни седмични издания води до сканпреводи и на лицензиран продукт, което от своя страна става причина за засилващата се отрицателна реакция от страна на някои издатели срещу тях.
Първоначално целта на проектите е разпространението на манга извън географските предели на японския пазар. Jason Satoru Doyama нарича проекта си, започнат на 3 юни 1996 г., The Ranma ½ Project. The Dragon Ball Project (1996) и The Kimagure Orange Road Project (1997) са едни от първите, които представляват преведени текстове, добавени върху картинки с помощта на MS Paint. Известният манга изследовател Фредерик Шод също е участвал в някои от проектите. В периода 1999–2001 г. се оформя първото поколение сканманга групи, които са качвали съдържание на GeoCities и Angelfire (вж. <http://insidescanlation.com/>) [12]. По това време се създава и IRC channel, наречен #mangascans, който е върху сървъра EFnet. Първата модерна група за сканманга Mangascans е основана през април 2000 г. на адрес: www.mangascans.cjb.net. В средата на същата година групата вече е известна като MangaProject. #mangascans channel става средство за общуване на около 30 човека, които свалят и обсъждат сканманга. Главната цел на MangaProject е да реализира сканманга с високо качество както на изображението, така и на текста.
До 2002 г. се появяват много нови групи, които общуват помежду си и разпространяват продукцията си чрез собствени IRC channels. През 2002 г. се създават уебсайт директории, като Noated and Majstorsky Comics, които следят за развитието на процеса. През 2003 г., след като Noated вече не се поддържа, излиза ново поколение сканманга сайтове с база данни като DailyManga, Manga Jouhou, a по-късно и MangaUpdates. Тези сайтове всекидневно се актуализират и поставят началото на второто поколение в сканманга общността. През 2004 и 2005 г. различни сканманга групи покриват всички жанрове манга. Докато първото поколение обработва между 15 и 20 епизода на ден, то през 2006 г. второто поколение достигна обем от 50 епизода дневно. DailyManga, сайт базиран във Франция, основан през 2002 г. от Marcy, дава информация за сканманга на лицензирани манга епизоди в САЩ. През януари 2003 г. се създава сайтът за манга фенове на английски mangajouhou.com, чийто форум е една от уникалните му черти. Това е едно от малкото места, където хора от различни сканманга групи дискутират последните новости, споделят идеи, а преводачи на свободна практика и издатели предлагат услугите си. Форумът всъщност функционира и като сканманга пазар.
Manga Jouhou и DailyManga се конкурират през 2003 и 2004 г. 2003–2006 г. се определят като период на преобразуване на процеса на популяризиране на малко известна манга в сканманга с цел достъп до безплатна манга, което неимоверно ускорява процеса на производство на сканманга. Дори някои от групите, MegKF например, се специализират в не-азиатски проекти като полския комикс Vampire Delight и испанския Garou-chan. С течение на времето някои сканманга групи осъществяват контакти с дистрибутори на манга в САЩ, като им посочват грешки и се опитват да подобрят качеството на официално издадените манги.
До 2005 г. производството на сканманга толкова се популяризира, че се появяват наръчници за добро сканиране на манга, в които се описват методи и средства, необходими за редактирането ù. Някои от тези наръчници – p00kie’s editing guide и pnyxtr’s scanning guide, фигурират в множество манга форуми. Обсъждат се неформални правила за поведение, например – никога не кради проект от друга група. На сайтовете си различните групи слагат график на своите проекти. Появява се недостиг на преводачи и редактори и това е причината за отказа на дадена група от някой проект и „присвояването“ му от друга.
С нарастването на сканманга групите започва промяна и в тяхната структура – от първоначална многочленна група, работеща върху 10 и повече проекта едновременно, сега се обособява група от 4-5 човека, работеща върху 2 или 3 популярни манга серии. Промяната на структурата се синхронизира и с промяна на каналите за дистрибуция. През 2005 г. се появяват сайтовете за директно сваляне NarutoFan и Bleach7. След 2007 г. членовете на групите за сканманга, които са активни в периода 2000–2004 г., започват да се „пенсионират“. Новопоявяващите се групи се стремят да ускорят процеса и затова се фокусират само върху една манга серия на седмица, която излиза часове след официалното публикуване в Япония. Те утвърждават новото поколение през 2008 г. В периода 2006–2009 г. нараства броят на мангата за момчета: от 50 на 70–75% от общия брой сканманга. В периода 2006–2007 г. се появяват нови сайтове за директно сваляне на манга – Mangadownload, StopTazmo и Manga Traders, появяват се и сайтове за онлайн четене, като OneManga, Manga Fox и MangaToshokan. Тези сайтове разчитат на посещението от милиони фенове на ден и пари от реклами и дарения. Там се популяризират малките групи за скоростно сканиране и превеждане на манга.
Разпространението на сканманга в интернет
Разпространението на сканманга често се сравнява с разпространението на музикални и видеофайлове в интернет по метода peer-2-peer, който започва като размяна на подаръци онлайн и вид социален протест срещу финансовата политика на музикалните конгломерати. Сканпреводните групи се ръководят от принципа на доброволността и „антипечалбата“. Те не таксуват потребителите на техния онлайн продукт, въпреки че има малък процент групи, които приемат дарения. За да се разграничат от практиките на незаконно разпространение на продукти, защитени с авторски права, повечето от сканпреводните проекти се фокусират върху стара и непопулярна манга, а тези, които работят върху хитови за японския пазар заглавия, спират дейността си след лицензирането на продукта за продажба. На сайтовете се появяват съобщения, които приканват потребителите да продължават да следят любимите си манги, като започнат да купуват лицензираната за разпространение извън Япония версия.
В работата на сканпреводните групи се открива един парадокс, а именно, силното им чувство за собственост върху произведения от тях продукт, което се проявява спрямо други сродни групи, решили да пресканират и преведат „тяхна“ манга. Процесът на пресканиране и превод задължително трябва да завърши с цитиране на източника на сканмангата, поставяне на логото на групата и препратка към сайта им, която дава информация за сканавторите и защитава техните права. Сканпреводните групи работят с авторски продукт, за който не плащат лиценз, а същевременно изискват позоваване и кредитиране на работата си при мултиплициране на сканпреведената от тях манга. От една страна, те разглеждат работата си като естествено продължение на използването на манга продукт за лични цели, а от друга – като авторски продукт, чието ползване трябва да е ограничено или защитено.
Колкото до манга индустрията в Япония, издателствата не реагират отрицателно на разпространението на сканмангата извън рамките на традиционния пазар. За тях този процес е доказателство за глобализирането на манга пазара и за растящата нужда от лицензиране на мангата за разпространение извън Япония. През 2007 г. Manganovel и Toshiba (Rice, 2007) [13] решават да легитимират сканпреводите и създават сайта https:/ www.manganovel.com, недостъпен на <21.03.2012>, от който локалните (японските) фенове да свалят манга на символични цени, а глобалните фенове – да сканират и превеждат, както и да предлагат за изкупуване от администраторите на сайта създадената сканманга. Този пример показва, че на разпространението на сканманга все още се гледа като на лично хоби, което не застрашава продажбите на лицензираната манга извън традиционния пазар, а засилва влиянието на определени жанрове и автори, което от своя страна е благоприятно условие за устойчивото развитие на манга пазара като цяло. Сканмангата е „безплатен“ маркетингов инструмент, с който може да се прогнозира търсенето на заглавия и автори.
Все по-голямото разпространение на електронна манга и появата на Marvel Digital Comix Unlimited (http://marvel.com/digital_comics/unlimited) променят динамиката на пазарното предлагане и потребление, а това неминуемо ще доведе до преосмисляне на съществуването на сканпреводните групи и статута на техните продукти. През втората половина на 2011 г. се появява сайтът www.eManga.com, създаден от компанията Digital Manga Publishing. Целта на екипа Digital Manga Guild е да пусне на пазара възможно най-много yaoi manga, розови манга заглавия. Естеството на работата им напомня много на сканпреводните групи, но за разлика от тях DMG ще получават 12% от печалбата, реализирана от бъдещата продажба на лицензирания продукт. DMG комерсиализират и легализират дейността на сканпреводните групи и на практика очертават един от вероятните пътища, по който ще продължи развитието на сканмангата.
Скаманга и новите технологии
Усъвършенстването на технологиите и по-специално навлизането на iPad факторът променят навиците на потребителите на медии (Yoshinori, 2011) [14]. Започналото масово сканиране и конвертиране на традиционни книги в PDF файлове в Япония не се ограничава само до дигитализиране на личните хартиени копия, защото издателите не успяват да задоволят търсенето на е-книги. Една от причините за изоставането на Япония в пазара на е-книги (до декември 2010 г. този пазар се определя като нулев) отново е нееднозначното тълкуване и прилагане на Закона за авторските права. Различните автори на манга делегират различни права на издателите, като понякога един издател получава правото да публикува определена манга, но не и цяла поредица от един и същ автор. Въпреки липсата на последователност при уреждане на въпросите, свързани с авторските права, прогнозите сочат бързо нарастване на дела на е-книгите в периода 2011–2014 г., като се очаква ръст на продажби от 1,9 милиарда долара (пак там).
Заключение
В заключение искам да подчертая, че връзката между манга потребителите извън Япония и създателите и разпространителите на традиционна манга в Япония ще продължава да е опосредствана от звеното на сканпреводачите въпреки глобализацията на традиционното манга производство и технологичните възможности за глобално разпространение. Причините за „оцеляването“ на сканмангата са от различно естество; една от тях е финансовото ограничение в бюджета на потребителите, друга – възрастовите ограничения при поръчка по интернет (потребителите не могат да се разплащат с кредитна карта). В допълнение, едновременната поява на един и същ традиционен печатен продукт в различните части на света по едно и също време остава все още в сферата на невъзможното. Не може да не се отчете и популяризирането на дигитализацията на печатни произведения, която е съпроводена от бързото нарастване на дела на е-мангата при задоволяване на нарастващите потребности на манга феновете.
Цитирана литература:
[1] <http://www.book.store.bg/search?srchstr=%EC%E0%ED%E3%E0&sin=1>
[2] <http://sdc-bg.com/index.html>
[3] Lee, H.–K. (2009). Between fan culture and copyright infringement: manga scanlation.
Media, Culture & Society, 36(6): 1011‐1022. <http://mcs.sagepub.com/content/31/6.toc >;
Yomiuri Shimbun Looks at Manga Trends in 2006. <http://www.comipress.com/news/2007/01/04/1277>;
JETRO (2005). <http://www.jetro.go.jp/en/reports/market/pdf/2005_42_r.pdf>;
Fishbein, J. 2007. Europe’s Manga Mania. <http://www.businessweek.com/globalbiz/content/dec2007/gb20071226_346610.htm>.
[4] Kinsella, S. (2000). Adult Manga: Culture and Power in Contemporary Japanese Society. London: RoutledgeCurzon;
JETRO (2005). <http://www.jetro.go.jp/en/reports/market/pdf/2005_42_r.pdf>.;
Kelts, R. (2007). Japanamerica: How Japanese Pop Culture Has Invaded the U.S. Palgrave Macmillan.
[5] Donovan, H. (2010). Gift Versus Capitalist Economies, in Levi, Antonia; McHarry, Mark; Pagliassotti, Dru, Boys’ Love Manga: Essays on the Sexual Ambiguity and Cross-Cultural Fandom of the Genre, McFarland & Company, pp. 11–22.;
Deppey, D. (2005). Scanlation Nation: Amateur Manga Translators Tell Their Stories, The Comix Journal 269. <http://www.archives.tcj.com/269/n_scan.html>.;
Rampant, J. (2010). The Manga Polysystem: What Fans Want, Fans Get“. In Johnson-Woods, Toni. Manga: An Anthology of Global and Cultural Perspectives. Continuum. pp. 221–232.
[6] Reid, C. (2010). Japanese, U.S. Manga Publishers Unite To Fight Scanlation. Publishers Weekly. http://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/digital/copyright/article/43437-japanese-u-s-manga-publishers-unite-to-fight-scanlations.html>.
[7] Comiket, 2009. The Comic Market Today and Overseas Participants. <http://www.comiket.co.jp/info-a/C77/C77CMKSymposiumPresentationEnglish.pdf>.
[8] Kinsella, S. (2000). Adult Manga: Culture and Power in Contemporary Japanese Society. London: RoutledgeCurzon;
Lessig, L. (2004). Free Culture: The Nature and Future of Creativity. London: Penguin Books;
Pink, D. (2007). Japan Ink: Inside The Manga Industrial Complex. <http://www.wired.com/techbiz/media/magazine/15-11/ff_manga%3FcurrentPage%3D2>.
[9] Fishbein, J. (2007). Europe’s Manga Mania. <http://www.businessweek.com/globalbiz/content/dec2007/gb20071226_346610.htm>.
[10] Wireless Watch Japan, (2007). <http://wirelesswatch.jp/2007/05/25/mobile-novel-sales-growing>
[11] Baka-Updates Manga, (2012). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.mangaupdates.com/groups.html?active=true&>.
[12] <http://insidescanlation.com/>.
[13] Rice, B. (2007). Toshiba and Manganovel to legitimize scanlations? <http://www.japanator.com/toshiba-and-manganovel-to-legitimize-scanlations–6650.phtml>.
[14] Yoshinori, E. & Pavel Alpeyev. (2011). IPad Makes Space in Japan’s Tiny Homes by Removing Bookshelves. (2012). <http://www.bloomberg.com/news/2011-02-03/ipad-makes-space-in-japan-s-tiny-homes-by-removing-bookshelves.html>.
Библиография:
1. Baka-Updates Manga, (2012). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.mangaupdates.com/groups.html?active=true&>.
2. <http://www.book.store.bg/search?srchstr=%EC%E0%ED%E3%E0&sin=1>.
3. Comiket, 2009. The Comic Market Today and Overseas Participants. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.comiket.co.jp/info-a/C77/C77CMKSymposiumPresentationEnglish.pdf>.
4. Copyright Research and Information Center Data. (2012). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.cric.or.jp/cric_e/clj/clj.html>.
5. Deppey, D. (2005). Scanlation Nation: Amateur Manga Translators Tell Their Stories, The Comix Journal 269. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.archives.tcj.com/269/n_scan.html>.
6. Donovan, H. (2010). Gift Versus Capitalist Economies, in Levi, Antonia; McHarry, Mark; Pagliassotti, Dru, Boys’ Love Manga: Essays on the Sexual Ambiguity and Cross-Cultural Fandom of the Genre, McFarland & Company, pp. 11–22.
7. Fishbein, J. (2007). Europe’s Manga Mania. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.businessweek.com/globalbiz/content/dec2007/gb20071226_346610.htm>.
8. <http://insidescanlation.com/>.
9. Japanese Magazine Publishers Association Data. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.insitejapan.com/index.php/japan-company/publishing>.
10. JETRO (2005). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.jetro.go.jp/en/reports/market/pdf/2005_42_r.pdf>.
11. Kelts, R. (2007). Japanamerica: How Japanese Pop Culture Has Invaded the U.S. Palgrave Macmillan.
12. Kinsella, S. (2000). Adult Manga: Culture and Power in Contemporary Japanese Society. London: RoutledgeCurzon.
13. Lee, H.–K. (2009). Between fan culture and copyright infringement: manga scanlation.
Media, Culture & Society, 36(6): 1011‐1022. [cited 19.03.2012]. Available from: <http://mcs.sagepub.com/content/31/6.toc> .
14. Lessig, L. (2004). Free Culture: The Nature and Future of Creativity. London: Penguin Books.
15. Pink, D. (2007). Japan Ink: Inside The Manga Industrial Complex. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.wired.com/techbiz/media/magazine/15-11/ff_manga%3FcurrentPage%3D2>.
16. Rampant, J. (2010). The Manga Polysystem: What Fans Want, Fans Get. In Johnson-Woods, Toni. Manga: An Anthology of Global and Cultural Perspectives. Continuum. pp. 221–232.
16. Reid, C. (2010). Japanese, U.S. Manga Publishers Unite To Fight Scanlations. Publishers Weekly. [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/digital/copyright/article/43437-japanese-u-s-manga-publishers-unite-to-fight-scanlations.html>.
18. Rice, B. (2007). Toshiba and Manganovel to legitimize scanlations? [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.japanator.com/toshiba-and-manganovel-to-legitimize-scanlations–6650.phtml>.
19. <http://sdc-bg.com/index.html>.
20. Wireless Watch Japan, (2007). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://wirelesswatch.jp/2007/05/25/mobile-novel-sales-growing>.
21. Yomiuri Shimbun Looks at Manga Trends in 2006. (2006). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.comipress.com/news/2007/01/04/1277>.
22. Yoshinori, E. & Pavel Alpeyev. (2011). IPad Makes Space in Japan’s Tiny Homes by Removing Bookshelves. (2012). [cited 21.03.2012]. Available from: <http://www.bloomberg.com/news/2011-02-03/ipad-makes-space-in-japan-s-tiny-homes-by-removing-bookshelves.html>.