Скритите възможности на университетските подкасти в България и Европа

Студия

Илия Вълков

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: valkov@unwe.bg

Георги Минев

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: gminev@unwe.bg

Антонина Лозанова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: antonina.lozanova@abv.bg

Абстракт: Целта на настоящата публикация е да опише и анализира някои от добрите практики в университети в Европа в създаването на авторски подкасти. Разгледани са различни примери от България и отделни европейски държави като Германия, Австрия, Нидерландия, Великобритания, Белгия, Финландия, Италия, Франция, Испания, Румъния, Полша и Унгария. Работната хипотеза гласи, че университетите в България не използват пълноценно възможностите на новите медийни формати като подкастите, които често пъти са включвания като важни инструменти на стратегическите комуникации и присъствието на университетите в социалните мрежи, публичното и онлайн пространството. Целите са две. Първата е да се установи доколко авторското аудио-визуално съдържание в подкасти, реализирани от български и чуждестранни университети, са насочени към външни и вътрешни публики. Втората цел е да се изясни доколко академичните подкасти допринасят за създаване на позитивен обществен имидж чрез авторско съдържание. Методите на изследване са анализ на случай (case study), контент анализ, вторичен анализ на данни, наблюдение. Фокусите в изследването са два. Първият е върху анализ на научна литература, на дефиниции, видове подкасти. Вторият фокус е върху търсене, подбор и анализ на университетски и студентски подкасти и на популярни подкаст програми в България и Европа.

Ключови думи: подкаст, университетски подкаст, университети, добри практики, авторско съдържание, България, Европa.

The hidden opportunities of university podcasts in Bulgaria and Europe

Ilija Valkov

University of National and World Economy

Email: valkov@unwe.bg

Georgi Minev

University of National and World Economy

Email: gminev@unwe.bg

Antonina Lozanova

University of National and World Economy

Email: antonina.lozanova@abv.bg

Abstract: The article aims to describe and analyze some of the good practices in European universities, especially their activities in creating podcasts. Various examples from Bulgaria and individual European countries such as Germany, Austria, the Netherlands, Great Britain, Belgium, Finland, Italy, France, Spain, Romania, Poland and Hungary are given. The working hypothesis states that universities in Bulgaria do not make full use of the opportunities of new media formats such as podcasts, which are often important tools of strategic communications and the presence of universities in social networks, public and online space. There are two aims. The first one is to find out to what extent the author’s audio-visual content in podcasts produced by Bulgarian and foreign universities are aimed at external and internal audiences. The second aim is to clarify to what extent academic podcasts contribute to the creation of a positive public image through author’s content. The research methods are case study, content analysis, secondary data analysis, and observation. There are two focuses. The first one is on the analysis of scientific literature, definitions, and types of podcasts. The second focus is on the search for, selection and analysis of university and student podcasts and popular podcast programs in Bulgaria and Europe.

Keywords: podcast, university podcast, universities, good practices, original content, Bulgaria, Europe.

Увод

Подкастът е феномен на новата онлайн среда. Тръгнал като алтернатива на традиционната журналистика, този формат все повече се припознава от традиционните медии като допълнително съдържание, което привлича младата аудитория. Но същевременно създава и възможности за различни организации да представят своите идеи, продукти и екипи в различна светлина. Заради възможностите да се слуша и гледа в удобно време – достатъчно е да има добра интернет връзка, подкастът надгражда утвърдени журналистически жанрове и формати, а заедно с това може да бъде и ефективен комуникационен инструмент за връзка с различни публики.

В настоящата публикация научният екип си поставя като задачи да проучи добрите университетски практики (чужди и български) в създаването на авторското съдържание чрез подкаст формати – аудио- и видеопродукция за външни (представители на институции, данъкоплатци, медии, потенциални студенти) и вътрешни публики (студенти, преподаватели, служители на университета).

Работната хипотеза гласи, че университетите в България не използват пълноценно възможностите на новите медийни формати като подкастите, които често пъти са включвани като важни инструменти на стратегическите комуникации и присъствието на университетите в социалните мрежи и онлайн пространството. Докато чужди университети вече предлагат добри практики в създаването на авторско съдържание чрез подкасти, на българските висши училища предстои да направят тази стъпка с цел по-висока разпознаваемост на дейностите им и изграждане на лоялни общности.

Дизайн на изследването

Обект на изследването е авторското аудио-визуално съдържание на български и чуждестранни университети, насочено за външни и вътрешни публики, за създаване на позитивен обществен имидж чрез авторско съдържание.

Предмет на изследването са работещи университетски практики за изработване на авторско видео и аудио съдържание – университетските подкасти в България, Германия, Австрия, Нидерландия, Великобритания, Белгия, Финландия, Италия, Франция, Испания, Румъния, Полша и Унгария.

Методите на изследване са анализ на случай, контент-анализ, вторичен анализ на данни, наблюдение. Търсени са подходи и практики на университети (чужди и български) в продуцирането и разпространяването на собствено аудио-визуално съдържание в академичния живот (университетски нововъведения, изследователски и научни постижения, нови услуги и образователни практики за студенти, преподаватели и служители на университетската общност).

Фокусите в изследването са два и те са насочени към изпълнение на следните задачи:

1. Анализ на научна литература – дефиниции, видове подкаст, анализи на популярни подкаст програми).

2. Търсене, подбор и анализ на университетски и студентски подкасти в България и Европа.

Подборът на изследваните университети се спира на следните ограничения:

В кой университет се прави подкаст? Има ли и други подобни формати?
Кой е автор на подкаста? – студенти, преподаватели, служители на университета, комуникационен отдел. Характеристика на екипа, който го прави.
Подкастът част ли е от образователния процес по журналистика или аудио-визуални изкуства в университета? Или е самостоятелна авторска дейност? Има ли институционални подкасти?
Какъв е тематичният фокус на подкаста – какви теми се разискват в него, какви гости се канят и т.н.?
В каква форма се излъчва подкастът – видео, аудио или и в двата формата?
Каква е периодичността на излъчване на подкаста?
Има ли собствена страница този подкаст, или е част от университетската медийна система?
В кои платформи се качва – университетски сайт, youtube, spotify и т.н.?
За каква публика е предназначен подкастът – вътрешни университетски, външни тясно профилирани – настоящи студенти, бъдещи студенти, членове на местната общност и т.н.?

Времевата рамка, в която се провежда наблюдението, е ограничена в периода януари-декември 2020 г.

Кратък терминологичен обзор

Научната литература в България, посветена на подкастите, е оскъдна. Стела Ангова проследява навлизането на подкаста в професионалната журналистика и утвърждаването му като медийна практика. [1] Тя припомня, че за първи път понятието подкаст се появява в публичното пространство през 2004 г. Тогава журналистът Бен Хамърсли в публикация за The Guardian задава въпрос как да бъде наречено това аудио съдържание, което за него е „звукова революция“ и част от онлайн радиото – аудиоблогинг, подкастинг, герила медия (guerilla media)?

Постепенно понятието започва да навлиза и в медийната терминология, като думата „подкаст“ е включена в Английско-американски речник на Оксфорд, а Новият оксфордски американски речник (The New Oxford American Dictionary) избира подкаст за дума на 2005 година. За пионер в подкастването се счита журналистът Кристофър Лайдън, който е въодушевен от възможността да създава аудио съдържание с евтини и достъпни инструменти и да бъде едновременно с това издател и разпространител. [2]

Важно е да се отбележи, че в създаването на съдържание за подкастите водеща роля има аудиторията. И развитието на тази платформа е силно обвързано и с развитието на новите технологии. С други думи – подкастите са феномен на трансформиращата се медийна среда.

До 2010 г. те се развиват основно в аудио формат, а с появата на мобилните телефони навлизат и в платформите за видео споделяне, посочва Ангова. [3] След 2014 г. се наблюдава „втора ера“, определяна от някои изследователи и като „великия ренесанс на подкастите“. [4] А причина за това се смята специално разработеното приложение на Apple за подкасти. [5] Ангова обобщава, че ако в началото създатели на подкасти са основно любители и журналисти на свободна практика, то след това този формат се използва и от радиокомпании и редица онлайн медии. Пазарът на подкасти претърпя бърза трансформация, породена до голяма степен от интереса на големи технологични гиганти като Apple, Spotify и Google, добавя медийната изследователка. [6]

Ричард Бери пък разглежда подкаста като „конвергентна медия“, която събира в себе си различни други формати като аудио, интернет и преносими медийни устройства. От друга страна, според анализираните от Ангова научни публикации и изследвания по темата, „това е надградена радиопрактика“.

„Радиото, подобно на пресата и телевизията, се възползва от възможностите на интернет и технологиите – писаният публикуван текст, както и видео съдържанието са част от новите радиопрактики“, посочва тя. [7]

Според жанровото си разнообразие подкастите могат да бъдат фокусирани към новини, диалогични формати, посветени на политика, социални и обществени проблеми, екология, бизнес, образование, здраве, нови технологии, лайфстайл или спорт, култура, кулинария и т.н.

В изследване, посветено на университетските практики за създаване на студентски подкаст, Стела Ангова и Иван Вълчанов посочват, че тези формати могат да бъдат възприемани като територия на младото поколение. „Младите днес имат интерес към подобен тип съдържание заради възможността сами да организират начина на потребление. Те също така изработват с лекота подкаст съдържание с помощта на достъпни медийни инструменти (софтуер), докато при създаването на вестникарски продукт имат усещане за архаичност“, отбелязват Ангова и Вълчанов. [8]

Двамата изследователи посочват, че в последните години на образователните подкасти все повече се гледа като надграждаща практика в обучението. Според тяхното изследване студентите днес използват подкаста и като средство за разговор със своите връстници. По думите им те разказват истории, говорят за изкуство и музика, споделят своя университетски опит, обсъждат финансови въпроси и още много значими за тях теми. „Така показват, че могат сами да определят своя информационен дневен ред, тъй като въпросите, които ги интересуват, са фрагментарно засегнати в медиите или изобщо отсъстват. Студентските подкасти предоставят съдържание, чрез което насочват своята аудитория към по-широки дискусии и ѝ предоставят още перспективи за информиране“, обобщават Ангова и Вълчанов. [9]

Авторите на настоящата публикация приемат дефиницията, че „подкастът“ е аудио-визуална медийна форма, която допълва, а понякога и надгражда класически журналистически формати – репортаж, интервю, авторско предаване. Подкастите се предлагат основно от независими създатели на съдържание, различни от традиционни електронни медии – радио, телевизия, печатни издания, сайтове.

Подкастът първоначално се развива като феномен на новите медийни форми – блогове, платформи за споделяне на видео съдържание (You Tube, Facebook), аудио съдържание (Spotify). А впоследствие достига формат, който надгражда и допълва съдържанието на медиите. Той се развива и навлиза бързо в онлайн пространството с развитието на мобилните устройства, новите комуникационни технологии и възможностите на Web 2.0. Младата аудитория предпочита този вид съдържание главно поради три причини: сама определя времето, по което да слуша; сама определя мястото на потребление (колата, автобуса, по време на тренировки, колоездене и т.н.); може да слуша на различни платформи според моментната ситуация.

Анализ на добри университетски практики

Германия

Германските университети залагат силно на аудио съдържанието под формата на подкаст. За нуждите на настоящото изследване са анализирани 8 от най-добрите университети в страната, попадащи в групата на т.нар. „елитни университети“. Това са университети, които са показали висок научен потенциал и качество на обучението на студентите, поради което получават допълнително държавно финансиране за своите научни дейности.

RWTH Aachen

Университетът разполага с 2 подкаста, създадени в контекста на пандемията от коронавирус и нуждата от информиране на университетската общност за ставащото в и извън учебното заведение.

„Коронавирусът – нашият отговор на пандемията“ е подкаст, чиито автори са проф. Роджър Хойслинг и екипът на катедрата по „Техника и организационна социология“. Подкастът залага на експертизата на научния състав на университета по различни теми – медицински, икономически, политически и други. Някои от темите, които развиват авторите, са: „Проф. Хорнеф и микробиологичното измерение на пандемията“, „Проф. Зигварт и политиката по време на пандемията“. Публиката на този подкаст, който се излъчва в аудио формат, е университетската общност. Съдържанието му се разпространява чрез Anchor.fm в основните платформи като Google Podcast, Apple Podcast и Spotify. А периодичността на излъчването е нерегулярно. Към началото на 2021 г. са излъчени 10 епизода.

Друг подкаст, който се поддържа от университета, се казва „Коронавирусът и студентският живот“. Негов автор е студентка по психология, сътрудничка към отдела за „Студентски здравен мениджмънт“. Темите, които се обсъждат в него, са ефектите от пандемията върху студентския живот – от начини за хранене, през домашния спорт до ученето вкъщи. А самият подкаст залага на модела студенти към студенти.

Основната аудитория на тази поредица е студентската общност, а форматът, под който се излъчва, е само аудио. Разпространява се чрез Anchor.fm в основните платформи като Google Podcast, Apple Podcast и Spotify. Публикува се нерегулярно, като към началото на 2021 г. са 17 излъчени епизода.

TU Dresden

Подкастите в този университет са разделени на катедрени и общоуниверситетски, в зависимост от това кой ги произвежда.

Например: „Познавате ли вече…?“ е аудио подкаст на Института за медии и комуникации. Към началото на 2021 г. са излъчени само 2 епизода и в него се представя екипът на института под формата на кратки епизоди с по няколко въпроса. Съдържанието му е предназначено за студентската общност. Разпространява се на сайта на университета. По подобен начин са излъчени и няколко епизода на подкаста на „Центъра за педагогика, училищно и професионално обучение“.

Трима студенти на TU Dresden поддържат третия университетски подкаст. Неговото име е LateBirds (прев. „късни птици“) и в поредицата се разказва за университетския живот. Отново се разпространява само в аудио формат в платформите Spotify и YouTube.

Universität Hamburg

Университетът залага на аудио съдържание чрез 2 подкаста – единият научен, другият административен. Освен това има и силно развит видео подкаст с цел онлайн обучение. Lecture2Go (прев. „лекции за из път“) например се поддържа от различни преподаватели и съдържанието му е насочено към теми и лекции, свързани с онлайн обучението на студентите. Разпространява се през сайта на университета и е насочен към студентската общност. Към началото на 2021 г. има излъчени десетина епизода.

Друг аудио подкаст е Wissenswelle (прев. „вълна от знания“). Автори тук са различни преподаватели и научни изследователи и е посветен на научната работа и капацитет на университета. Една от темите, която е развита например, е „Стереотипите ни помагат да намерим по-бързо решение“ – разговор с проф. Юлиане Дегнер. Епизодите се излъчват нерегулярно.

„Как сега? Диалог с Дитер“ – е още един подкаст, чийто автор е президентът на университета и главният редактор на местен вестник. Той коментира в него общественозначими теми като „Борбата на старите мъже за Белия дом“, „Имат ли германските провинции твърде много власт?“. Предназначен е за вътрешна и външна публика, поддържа само аудио формат и се разпространява на сайта на университета, на сайта на вестника https://www.abendblatt.de/ и в Spotify.

Karlsruher Institut für Technologie (KIT)

Университетът в Карлсруе има два подкаста. Единият се казва „Моделният подход“, а негови автори са президентът на университета и главният редактор на местен вестник. В поредицата, която съществува от 2013 г. – към началото на 2021 г. над 100 излъчени епизоди, те разговарят за математика и математически изследвания с преподаватели и научни работници. Една от темите им например е: „Какво е математиката?“. Подкастът е насочен към вътрешна и външна публика и се излъчва само в аудио формат. Разпространява се през сайта на университета, Spotify, Apple Podcast и др.

Вторият се излъчва под името KIT.audio и е научният подкаст на Карлсруйския институт по технологии. Негови автори са преподаватели и студенти от студентския център по журналистика. В епизодите се разглеждат различни проблеми от научното поле на университета. Разпространява се през сайта на университета, Spotify, Apple Podcast и др.

Humboldt-Universität

„Слушам Хумдолт” е един от подкастите, които се излъчват в Хумболтовия университет на Берлин. Негов автор е радиожурналистката Кора Кноблаух, която обсъжда с нейни гости теми, свързани с научните полета на университета. В един от епизодите например тя разглежда темата „Опазването на климата е морален въпрос“. Предаването поддържа само аудио формат и се разпространява в сайта на университета, Spotify, Apple Podcast. Към началото на 2021 г. са излъчени 18 епизода.

Студентите от университета „Хумболт” пък са автори на подкаста Sounds clever (прев. „звучи умно“). В поредицата те разглеждат важни за студентите теми като опазване на околната среда и бежанци. В епизодите се канят преподаватели – експерти по темите. В един от тях се разглежда темата „Квалифицирана правна помощ за бежанци“. Към началото на 2021 г. са излъчени 4 епизода и се разпространява на сайта на университета чрез университетското радио, Spotify и Apple Podcast.

Ludwig-Maximilians-Universität München (LMU)

Университетът в Мюнхен е може би най-богатият на брой подкасти и същевременно е едно от учебните заведения в Германия, които най-рано започват използването на този аудио формат – преди повече от 10 години.

Концепцията на университета е всяко научно направление да може да създава свое аудио съдържание и така имаме редица заглавия в аудио библиотеката. Използва се единствено платформата на Apple iTunes, където е качено всичко. Съдържанието най-често е под формата на аудио и видео лекции.

Подкастът „Право“ е място за изява на университетски преподаватели от юридическите дисциплини. Там се разглеждат теми като „Основи на гражданското право“ и „Въведение в гражданското право“, а епизодите са насочени към студенти по право. Този подкаст се излъчва във видео формат, разпространява се само през iTunes и са публикувани пълен цикъл от лекции за даден семестър. Към началото на 2021 г. има излъчени 76 епизода.

Technical University of Munich

Техническият университет в Мюнхен излъчва подкаст, наречен „Студентски проекти за наука и техника“, чиито автори са студенти. Тук те обсъждат различни проекти в университета като „Как да си направим собствен електрически автомобил“. Излъчва се само онлайн, нерегулярно и в аудио формат. Разпространява се само на сайта на университета.

Universität Tübingen

Под името „Нови в Тюбинген“ студенти представят в подкаст новите преподаватели в университета. Към началото на 2021 г. са излъчени само 3 видео епизода. В един от тях е представена Щефани Гронд, която преподава в катедра „Органична химия“. Подкастът се разпространява само на сайта на университета.

Австрия

Universität Wien

Audimax е името на подкаста, който се прави от автори в студентското списание – Uni:view на Виенския университет. В поредицата, която се излъчва само в аудио, учени разказват за работата в своите научни изследователски полета. Един от епизодите например е наречен: „Как работят алгоритмите“. Подкастът излиза нерегулярно, към началото на 2021 г. са публикувани над 30 епизода. Разпространява се през сайта на университета и iTunes.

Technische Universität Wien

Името на университетския подкаст е KinderuniTechnik и се поддържа от отдел „ПР и маркетинг“. Тук могат да се чуят различни технически теми, разказани за деца, като например: „Всички езици на света“. За разлика от други университетски подкасти, този е специално насочен за деца. Разпространява се през специално направен сайт.

Universität Innsbruck

Институтът за политически науки на Университета в Инсбрук поддържа подкаст под името PolitikWissen (прев. „знание за политика“). Поредицата е анонсирана под мотото: „В нашите теми става дума за политика, власт, война и мир“. Една от темите, които се разглеждат е „Конфликтът в Сирия 3.0 – регионални и глобални динамики“. Подкастът е насочен както за вътрешна публика, така и за външна. Поддържа само аудио формат и се разпространява в iTunes, Google Podcast, Spotify, Deezer.

Technische Universität Graz

Случаят на Техническия университет в Грац и останалите местни университети е особено интересен с това, че четирите висши учебни заведения са се обединили около обща платформа за подкасти – https://www.aircampus-graz.at/. В нея намират място епизодите на различни университетски подкасти.

Обединението обхваща Karl-Franzens-Universität, TU Graz, Медицинския университет и Университета по изкуства, а платформата дава трибуна на т.нар. „научна комуникация“ в немскоезичните страни. Инициативата започва през 2012 г., като всяка седмица в четири кратки епизода се разказват научни и образователни теми.

Автори на тези поредици са студенти от Karl-Franzens-Universität, TU Graz, Медицинския университет и Университета по изкуства. Темите в тях са различни – от технически открития, през изкуства и медицина. В един от епизодите например се разглежда темата: „Слънцето среща електричеството“. Подкастите са насочени за вътрешна университетска публика и за външни слушатели. Поддържа само аудио формат и се разпространява в Spotify и Apple Podcast.

Нидерландия

University of Amsterdam

Студенти, докторанти, преподаватели и възпитаници на Университета в Амстердам работят върху подкаста Historical Café/ Historisch Café („историческо кафе“, прев. от англ.). Поредицата се излъчва само в аудио формат и е посветена на различни исторически теми като: „Историкът по изкуствата Wendelien van Welie ще говори за изложбата Body Language: the body in medieval art“. Особеното на този подкаст е, че се записва в истинско кафене в центъра на Амстердам. Предназначено е за вътрешни и външни публики. Авторите му излъчват всеки месец по 1 епизод и се разпространява в Spotify и Apple Podcast.

University of Leiden

Лайденският университет също има свой подкаст, чиито автори са студенти и преподаватели от различни специалности. Поредицата няма конкретно име, темите в нея са научни. В един от епизодите се разсъждава върху това как е звучал нидерландският език преди 1000 години, а за гост е поканен лингвист. Разпространява се през Soundcloud до всички основни подкаст платформи.

Erasmus University Rotterdam

Studio Erasmus е името на подкаста на Университет „Еразъм“ в Ротердам. Автори на поредицата са водещи изследователи от Ротердам. В началото на 2021 г. последните епизоди са посветени на ефекта от коронавируса върху различните сфери на живота. Един от тях например е наречен: „Руд Велтен за пътуването и туризма по време на корона“. Подкастът е предназначен за вътрешна и външна публика, поддържа се както на аудио, така и на видео формат. Разпространява се в Spotify и се излъчва всяка седмица.

Великобритания

University of Oxford

Британският университет е до момента този с най-много организирани подкасти – 12 на брой. Те са разделени в различни научни направления – лингвистика, бизнес и други, като са озаглавени с атрактивни имена като Futuremakers (прев. „създатели на бъдеще“). Има и такъв, специализиран за студентския живот.

Student Life at Oxford е подкаст на студенти, които обсъждат най-важното от студентския живот в Оксфорд. Един от епизодите е наречен Ръководство за новаци. Подкастът е насочен към вътрешната университетска публика, излъчва се само в аудио формат и се разпространява на сайта на университета и iTunes. Поредицата не се излъчва редовно, но към началото на 2021 г. са публикувани 27 епизода.

University of Cambridge

Институтът по математика на Университета в Кеймбридж разработва свой подкаст, наречен INI podcast (абревиатурата е съкращение от Isaac Newton Institute). В него се представят различни теми, изследвания и дейности от работата на института. В един от последните епизоди например е обсъдена темата: „Математически модели за КОВИД-19“. Поддържа само аудио формат. Подкастът се разпространява на сайта на университета и iTunes, авторите му следват устойчива периодичност, публикуват по 2 епизода всеки месец.

London School of Economics and Political Science

Авторитетното учебното заведение – Лондонско училище по икономика и политически науки, използва смесен вариант за видео и аудио съдържание, обединени в секция на сайта със заглавие „Публични лекции и събития“, а съдържанието представлява запис от тях.

В подкаста LSE: Public lectures and events участват различни говорители и презентатори. Тук се разглеждат разнообразни теми, свързани с публичните активности на университета като: „Истинският „Брекзит“ – къде реално сме сега“. Поредицата е насочена към външна публика. Разпространява се нерегулярно през сайта на университета и Apple Podcast.

Белгия

KU LEUVEN

Льовенският католически университет поддържа подкаст, посветен на новите изследвания в религията и теологията. Името на поредицата е Theology Research News Podcast, а нейни автори са преподаватели и студенти на Факултета по теологични и религиозни науки. Един от епизодите например е наречен „Лутър отпред и отзад – интервю с Ханс Вирсма“. Подкастът е насочен както за вътрешна университетска публика, така и за външна публика. Подкастът излиза нерегулярно и се разпространява през сайта на университета и в SoundCloud.

Ghent University

Университетът има 5 подкаста на различни теми, но крайно необединени. Не само като структура, но и като методи за публикуване – всеки един от тях използва различна платформа за излъчване. Ще разгледаме един пример.

Департаметът по икономика развива подкаста GOE Uitgelegd!, посветен на икономиката и финансите. Към началото на 2021 г. една от последните теми, на които е посветен епизод от подкаста, е под заглавие: „Какви са плановете на Джо Байдън?“. Подкастът излиза нерегулярно и се разпространява само в аудио формат в YouTube.

Université catholique de Louvain

Университетът е създал редица подкасти, разделени в различни класически категории – „история“, „археология“, „музика“ и други. В тях обаче има различно съдържание – аудио, видео. Има и подкасти, чието съдържание е заключено за външна публика.

Лекции, свързани с археологията и историята, могат да се слушат в подкаста The midis of antiquity. Тук автори са различни преподаватели. Поредицата е насочена предимно към вътрешна публика – студенти. Разпространява се през вътрешната университетска система и епизодите се излъчват нерегулярно.

Финладия

University of Helsinki

Преподаватели на Университета в Хелзинки участват в специализиран университетски подкаст, наречен University of Helsinki podcast. Тук участниците разкриват подробности и постижения от своето научно поле. В един от епизодите например се разглеждат проблемите в климата и как те променят живота около нас.

Поредицата се излъчва само в аудио формат и е предназначена за всички, които имат интерес към теми в нея. Любопитно е, че основният работен език е фински. Разпространява се през SoundCloud в останалите основни платформи за споделяне на подкасти. Епизодите излизат нерегулярно, към начало на 2021 г. са качени 14 на брой.

Aalto University

Информация за чужденци за опознаването на Финландия могат да научат слушателите на подкаста Aalto University Summer School podcast. Поредицата се поддържа от участници в лятното училище на Aalto University. В един от епизодите се представя работната култура във Финландия. Подкастът е предназначен за външна публика и основният работен език е английският. Епизодите излизат само в аудио формат, нерегулярно и се разпространява през SoundCloud в останалите платформите за споделяне на подкасти.

University of Turku

„Азиатски експерти“ (Aasiantuntijat) е името на подкаста, който се прави от преподаватели и изследователи на Центъра по Източни азиатски изследвания на Университета в Турку. Излъчва само в аудио формат, предназначен е за всички, които имат интерес към Източна Азия и се разпространява през SoundCloud в останалите основни платформи за споделяне на аудиосъдържание.

Италия

SDA Bocconi School of Management

SDA Bocconi Insight е изцяло посветен на научните постижения и изследванията на академичната общност. В тази платформа се предлагат различни подкаст формати и авторски блогове на различните теми – Management Cases, Theоry to Practice and Research Updates, Zoom on, Society Insights, тематични блогове, Impact Stories, From Class to Business, Bookshelf, подкаст и библиотечна система.

Университетският подкаст се води от преподаватели и е допълваща част на образователния процес. Темите, които се разискват, са разнообразни и са само в аудио формат. Подкастът е в университетската система и няма точно регулярно излъчване.

Sapienza Università di Roma

RadioSapienza е официалното уебрадио за студентите от университета Sapienza в Рим. Студентската медия е част от радиопроизводствения и експериментален център на RadioLab към Департамента по „Kомуникация и социални изследвания”.

RadioSapienza е медия за информация, обучение и забавление, но и лаборатория за обучение, достъпна за всички студенти от университета. При участие в „Покана за идеи“ студентите могат да представят свой собствен проект за радиопредаване. Предложенията се обсъждат от редакционен комитет, съставен от професори, изследователи и професионалисти от радиото.

Университетската медия излъчва на специална страница в You Tube канал. А нейни автори и участници са студентите по комуникации и журналистика.

Франция

HEC PARIS

„Разберете днешните икономически, социални и бизнес въпроси с изследвания и анализи, представени от нашите преподаватели. Разширете перспективите си с признати експерти от различни дисциплини чрез поредица от разговори. Увеличаване на знанията, повишаване на отговорността: това е ангажиментът ни към нашите слушатели“. С тези думи е описан подкастът на HEC Paris.

Поредицата се води от преподаватели и е допълваща част на образователния процес. Темите, които се разискват, са различни, а подкастът се поддържа само в аудио формат. Епизодите се разпространяват в университетската система, Apple Podcasts, Spotify, Deezer, Google Podcasts и нямат точно регулярно излъчване.

Испания

IE University

Университетът поддържа собствен подкаст, който се води от преподаватели. Няма ясно изразен тематичен профил. Епизодите са посветени на различни академични дискусии – от нови подходи на архитектурата на бъдещето, през това как „се завладява аудиторията“, до правата на хомосексуалната общност. Подкастите са публикувани в университетския сайт и SoundCloud.

Полша

Kozminski University ‒ Kozminski international business school

„Последици за политиката“ е подкаст, в който се обсъждат най-новите изследвания в икономиката и финансите на Университета „Козмински”. Всеки отделен епизод е посветен на основните идеи на изследването и какво можем да научим от него. Тук се обръща и специално внимание на това как резултатите могат да бъдат използвани от политиците. Водещият на предаването е д-р Олга Задорожна и е част от поредицата „Козмински прозрения“. Няма регулярно излъчване, епизодите се публикуват на сайта на университета и в You Tube канала на предаването.

Унгария

CEU

Подкастната библиотека на Централноевропейския университет е отворен, категоризиран и абонаментен център за оригинални изследвания, представени в аудио формат. Съдържанието се изготвя от преподаватели, студенти и служители на университета. Платформата е модернизирана и лесно достъпна за външни потребители, защото позволява съдържанието й и качените подкасти да се избират и филтрират по тематичен профил и дисциплина.

България

СУ „Св. Климент Охридски“

Подстрекаст

Подстрекаст е създаден от студенти на Софийския университет като рубрика на радио „Реакция“ на Факултета по журналистика и масова комуникация. Основните теми в него са политически, но подкастът навлиза и в други полета, интересни за младата аудитория. С развитието му се появяват и специално обособени рубрики на различни теми – „Лакърдия“, „Филмоглория“, „Политдефект“, „Смееш ли да знаеш“.

Студентският подкаст съществува от ноември 2019 г. и е редовно поддържан до момента на настоящото изследване с над 60 епизода, публикувани в канала му в YouTube. По време на редовното излъчване в рамките на учебната година епизодите се публикуват с точна периодичност – веднъж седмично.

Продължителността им варира в зависимост от темата и не е строго определена. Основните епизоди са между 40 и 70 минути, а тези от изброените рубрики – между 5 и 12 минути.

Въпреки че се развива като част от студентско радио, Подстрекаст се записва във видео формат и се разпространява основно в YouTube. Аудио варианти са публикувани в профилите му в Spotify и Anchor. Основните водещи са трима – създателите на предаването, а в отделни епизоди има гост-водещи и събеседници по определени теми. Подкастът няма собствен сайт или раздел в университетския, но поддържа профили във Facebook и Instagram, където публикува информация за новите епизоди.

Топкаст

Топкаст е подкаст, посветен изцяло на футболна тематика. Той се появява като част от проекта „Топка е“ на създателите му през ноември 2018 г. и първият сезон, включващ 15 епизода, приключва през април 2019 г.

Епизодите са във видео формат, излъчват се в YouTube и са с продължителност между 15 и 30 минути, като няма точна периодичност.

Водещите са студенти на Факултета по журналистика и масова комуникация, но подкаст продукцията им не е пряко свързана с университетските занимания, а е насочена единствено към основната тематика – спорт. Подкастът е подновен през октомври 2020 г., но изцяло в аудио формат. Първият сезон е публикуван в YouTube, а вторият – в собствения уебсайт „Топка е“, в Spotify и Google Podcasts.

Коронакаст, ФЖМК подкаст

По време на изследването бяха идентифицирани още два подкаст експеримента на студенти от Софийския университет. Те нямат обновления след публикуването на няколко епизода. Коронакаст е създаден от студенти по журналистика в трети курс с профил „Радио“ по дисциплината „Учебно радиостудио“ през втория семестър на учебната 2019/2020 г. и е посветен на живота по време на пандемия и справянето с изолацията. Публикуваните епизоди в платформата Mixcloud са 6 и са в аудио формат, а след края на семестриалния проект поддържането им прекъсва. Продължителността им е между 30 и 40 мин., с изключение на един, който е близо 100 мин.

Подкастът присъства със собствена страница във Facebook и няма точна периодичност на публикуване.

ФЖМК подкаст

ФЖМК подкаст е проект на четирима студенти, разработен като задание по дисциплината „Онлайн журналистика“. Той има два излъчени епизода в аудио формат, а използваната платформа е SoundCloud.

Продължителността е 8‒10 минути, а темите – „София през различни погледи“ и „Любовта по време на карантина“.

Feba Scale Cast

Автори на този подкаст са студенти членове на Бизнес клуб при СУ „Св. Св. Климент Охридски“. В него се дискутират различни теми, свързани с бизнес, икономика и предприемачество. Епизодите се излъчват само в аудио формат, разпространяват се в YouTube и Spotify и се публикуват през неопределен период от време

Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)

ХаосКаст

Студентският съвет при УАСГ поддържа този подкаст, в който се обсъждат различни студентски теми и проблеми. Няма конкретна периодичност на излъчване и времетраене. Разпространява се през Youtube, Spotify, Anchor.

Нов български университет

4 корпус

Подкастът е проект на четирима студенти от Нов български университет – задание по дисциплината „Онлайн комуникации“. Темите в него са свързани с живота в университета и са посветени на „култура, проблеми и решения“, както създателите отбелязват в описанието му.

Към момента на изследването са публикувани 10 епизода с продължителност между 9 и 30 минути. Проектът започва през февруари 2020 г., а последният епизод е публикуван през август 2020 г., без да има точна периодичност на обновяване. Подкастът разполага със собствен уебсайт и Facebook страница като средства за популяризиране. Записите са във видео формат и се публикуват в YouTube, а аудио варианти на някои от епизодите са налични в myTuner, Apple Podcasts и Spotify.

Американски университет в България (AUBG)

The AUBG Compass

Това е подкаст за вътрешните публики на университета – студенти, преподаватели, служители. Обсъждат се важни теми, които се случват или предстои да се случат в университетската общност. Поддържа се от студенти на Американския университет в България. Достъпът до подкаста е ограничен и не е публичен. Излиза всяка седмица и се разпространява единствено в Spotify.

Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

Миш+маш

Първият епизод е качен в YouTube през месец май 2020 г. Проектът е създаден по инициатива на студенти от специалност „Медии и журналистика“. Темите на публикуваните до момента 14 епизода са посветени както на студентския живот и университета, така и на различни културни и лайфстайл въпроси. Най-новият към момента на изследването епизод е от юли 2020 г. Създателите на подкаста са осем студенти, а в повечето епизоди участват гости – техни състуденти или компетентни по темата други събеседници.

Подкастът е във видео формат и в първите месеци от съществуването му нови епизоди се публикуват в YouTube в понеделник и четвъртък.

Обичайната продължителност е между 15 и 30 минути, а популяризирането е чрез профили във Facebook и Instagram.

Изводи

Авторитетни западноевропейски университети вече са внедрили в своите основни комуникационни канали подкастите и ги използват пълноценно като платформи за обмен на информация, академични постижения, вътрешни университетски дискусии и дори за заявяване на позиции в актуални обществени и социални проблеми.

Показателно е, че подкастите се поддържат не само от университети с хуманитарен профил или с направления в обществените комуникации, медиите и журналистиката. Те са част от комуникационната мрежа на световни лидери във висшето образование в областта на бизнеса, икономиката, мениджмънта, технологиите.

Тези нови медийни формати се използват най-вече сред младите публики и са възможност не само за създаване на здрави връзки в академичната общност между студенти, преподаватели и служители, но и за изграждане на позитивен публичен имидж на университета в обществото и привличане на нови студенти.

Подкастът като нов медиен и комуникационен формат все повече се използва наравно с вътрешните университетски мрежи и платформи, официалния сайт и неговите подсайтове, университетските медии – вестник, радио и т.н.

Автори на университетските подкасти са не само студенти, но и преподаватели и изследователи. Те използват този формат, за да допълнят портфолиото от лекционни курсове или ги надграждат чрез дискусии по теми и проблеми, които са засегнати в учебната програма. По-голямата част от университетските подкасти са създавани и водени от университетските преподаватели. И това е начин студентите да чуят гледната точка за дадено събитие през техния изследователски и академичен прочит, да научат нещо полезно и различно извън учебния материал. Преподавателите заемат и активна позиция по водещи социални, политически и икономически теми – а това е пример за използването на научната експертиза в решането на обществени проблеми.

Интересно е, че преподавателите са двигатели за създаването на подкасти, а комуникационните отдели (с едно изключение в Германия) нямат отношение към подобни медийни практики. Прави впечатление липсата на институционални подкасти, в които да се разказва за университетския живот – кампании, проекти, студенти, преподаватели, академични издания и т.н.

При селекцията на емпиричен материал се открояват редица случаи на кратък период на поддържане на студентските подкасти. Възможна причина за това е разработването им като курсови проекти, приключващи в края на съответния семестър. Рядко се срещат случаи, в които подкастите да продължават своята периодично извън учебното време на университетите. Други причини могат да бъдат завършване на образованието, загуба на интерес към експеримента с подкаст, липса на идеи.

Студентските подкасти се създават от екипи от двама или повече души, които са активни в социалните медии и мрежи – предаванията имат профили най-често във Facebook и Instagram, а чуждестранните – и в Twitter.

Когато обаче подкастът се поддържа от университетски служители или преподаватели, тогава форматът се приближава повече до добрите професионални практики и се спазва периодичност и точен ритъм на излъчване, има и по-дълъг времеви живот.

Мнозинството от анализираните подкасти са в аудио формат, докато при българските има примери и за създаване на видео съдържание, което може да бъде публикувано и отделно като звуков запис. Основните платформи за подкаст хостинг са SoundCloud, Apple Podcasts, Spotify, Google Podcasts, а за видео съдържание – YouTube.

И не на последно място: подкастът е изключително ефективна платформа за разгласа и представяне на научноизследователски проекти и постижения на преподавателите във всеки един университет. Тази нова медийна форма дори би позволила да се използва за отчет на дейности по конкретни проекти, финансирани с публични средства. Потенциалът на този формат е голям. Въпросът е какви са комуникационните и технически възможности на академичната общност в отделните университети, която може да се възползва от резониращите ефекти на подкастите.

Публикацията съдържа резултати от изследване, финансирано със средства от целева субсидия за НИД на УНСС по договор № НИД НИ – 13/2020. Научен ръководител на проекта e д-р Илия Вълков.

Цитати и бележки

[1] Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[2] Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[3] Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[4] Roose, K. (2014). What’s Behind the Great Podcast Renaissance? Intelligencer, October 30, 2014. https://nymag.com/intelligencer/2014/10/whats-behind-the-great-podcast-renaissance.html. retrived on 28.08.2021.

[5] Berry, R. (2006). Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol. 12(2): 143–162.

[6] Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[7] Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[8] Ангова, С., Вълчанов, И. (2020). Университетски практики за създаване на студентски подкаст. Медиалог, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S., Valchanov, I. (2020). Universitetski praktiki za sazdavane na studentski podkast“. Medialog, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

[9] Ангова, С. & Вълчанов, И. (2020). Университетски практики за създаване на студентски подкаст. Медиалог, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S., Valchanov, I. (2020). Universitetski praktiki za sazdavane na studentski podkast“. Medialog, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

Използвана литература

Ангова, С. (2020). Подкастът в професионалната журналистика. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S. (2020). Podkastat v profesionalnata zhurnalistika. Medii i obshtestveni komunikatsii. Izd. UNSS; Alma komunikatsia. http://www.media-journal.info/?p=item&aid=411. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

Ангова, С. & Вълчанов, И. (2020). Университетски практики за създаване на студентски подкаст. Медиалог, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. последно посещение на 28.09.2021. [Angova, S., Valchanov, I. (2020). Universitetski praktiki za sazdavane na studentski podkast. Medialog, 8: 71-91. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=913799. posledno poseshtenie na 28.09.2021.]

Berry, R. (2006). Will the iPod Kill the Radio Star? Profiling Podcasting as Radio. Convergence: The International Journal of Research into New Media Technologies. Sage Publications, 2006, Vol. 12(2): 143–162.

Roose, K. (2014). What’s Behind the Great Podcast Renaissance? Intelligencer, October 30, 2014. https://nymag.com/intelligencer/2014/10/whats-behind-the-great-podcast-renaissance.html. retrived on 28.08.2021.

Корпус от изследвани подкасти

Германия

RWTH Aachen

„Коронавирусът и студентският живот“ (Corona – unsere Antworten auf die Pandemie) е подкаст, чиито автори са проф. Роджър Хойслинг и екипът на катедрата по „Техника и организационна социология“. Поредицата залага на експертизата на научния състав на университета по различни теми – медицински, икономически, политически и други. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.rwth-aachen.de/cms/root/Die-RWTH/Profil/Social-Media/~hpfrd/RWTH-Podcasts/

TU Dresden

Universität Hamburg

Lecture2Go (прев. „лекции за из път“)

Wissenswelle (прев. „вълна от знания“). Автори тук са различни преподаватели и научни изследователи и е посветен на научната работа и капацитет на университета. Една от темите, която е развита например, е „Стереотипите ни помагат да намерим по-бързо решение“ – разговор с проф. Юлиане Дегнер. Епизодите се излъчват нерегулярно. „Как сега? Диалог с Дитер“ е още един подкаст, чийто автор е президентът на университета и главният редактор на местен вестник. Подкастите са достъпни на адрес: https://www.uni–hamburg.de/newsroom/podcast.html

Karlsruher Institut für Technologie (KIT)

Университетът в Карлсруе има два подкаста.

Единият се казва Modellansatz Podcast („Моделният подход“). Подкастът е достъпен на адрес: www.modellansatz.de/en

Вторият се излъчва под името KIT.audio и е научният подкаст на Карлсруйския институт. Достъпен на адрес: https://www.sek.kit.edu/kitaudio.php

Humboldt-Universität

Humboldt Hören („Слушам Хумдолт“) Хумболтовия университет на Берлин. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.hu-berlin.de/de/podcampus/humboldt-hoeren

Sounds clever (прев. „звучи умно“) Подкастът е достъпен на адрес: https://www.hu-berlin.de/de/podcampus/sounds-clever-der-studierendenpodcast-der-hu-berlin/?_authenticator=bdd0e630d7f6a95cf10e6bb9bf7cc780f6a6e840

Ludwig-Maximilians-Universität München (LMU)

Университетът в Мюнхен е може би най-богатият на брой подкасти и същевременно е едно от учебните заведения в Германия. Zivilrechtliche Podcast („Гражданско право“). Подкастът е достъпен на адрес: https://www.jura.uni–muenchen.de/studium/e–learning/zivilrecht/index.html

Technical University of Munich

Техническият университет в Мюнхен излъчва подкаст, наречен Studentische Projekte zu Forschung und Technik an der TUM („Студентски проекти за наука и техника“). Подкастът е достъпен на адрес: https://portal.mytum.de/podcast/index_html

Universität Tübingen

Под името Neu in Tuebingen („Нови в Тюбинген“) студенти представят в подкаст новите преподаватели в университета. Подкастът е достъпен на адрес: https://uni–tuebingen.de/einrichtungen/zentrale–einrichtungen/internationales–zentrum–fuer–ethik–in–den–wissenschaften/publikationen/podcasts/

Австрия

Universität Wien

Audimax е името на подкаста, който се прави от автори в студентското списание Uni:view на Виенския университет. Подкастът е достъпен на адрес: https://medienportal.univie.ac.at/uniview/podcast-audimax/

Technische Universität Wien

Университетът не разполага със собствен подкаст, но участва в създаването на общия виенски проект „университет за деца“, където заедно с други столични висши училища създават платформа за обучение на деца, а ТУ Виена осигурява частта „Техника“, която включва и подкаст съдържание. Името на университетския подкаст е KinderuniTechnik. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.tuwien.at/en/tu–wien/organisation/central–divisions/pr–and–fundraising/pr–and–marketing/kinderunitechnik

Universität Innsbruck

Институтът за политически науки на Университета в Инсбрук поддържа подкаст под името PolitikWissen (прев. „знание за политика“). Подкастът е достъпен на адрес: https://www.uibk.ac.at/politikwissenschaft/kommunikation/podcast–politik–wissen.html.en

Technische Universität Graz

Случаят на Техническия университет в Грац и останалите местни университети е особено интересен с това, че четирите висши учебни заведения са се обединили около обща платформа за подкасти. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.aircampus-graz.at/

Нидерландия

University of Amsterdam

Студенти, докторанти, преподаватели и възпитаници на Университета в Амстердам работят върху подкаста Historical Café/ Historisch Café („историческо кафе“, прев. от анг.). Подкастът е достъпен на адрес: https://www.uva.nl/shared-content/faculteiten/nl/faculteit-der-geesteswetenschappen/nieuws/2020/12/podcast-historisch-cafe.html

University of Leiden

Лайденският университет също има свой подкаст, чиито автори са студенти и преподаватели от различни специалности. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.centre4innovation.org/what-if-education-podcast/

Erasmus University Rotterdam

Studio Erasmus е името на подкаста на Университет „Еразъм“ в Ротердам. Автори на поредицата са водещи изследователи от Ротердам. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.eur.nl/en/research/studio-erasmus

Великобритания

University of Oxford

Британският университет е до момента този с най-много организирани подкасти – 12 на брой. Futuremakers (прев. „създатели на бъдеще“). Има и такъв, специализиран за студентския живот (Student Life at Oxford). Подкастът е достъпен на адрес: https://podcasts.ox.ac.uk/series/futuremakers

University of Cambridge

Институтът по математика на Университета „Кеймбридж” разработва свой подкаст, наречен INI podcast (абревиатурата е съкращение от Isaac Newton Institute). Подкастът е достъпен на адрес: https://www.newton.ac.uk/news/ini-podcast/

London School of Economics and Political Science

Авторитетното учебното заведение ‒ Лондонско училище по икономика и политически науки, използва смесен вариант за видео и аудио съдържание, обединени в секция на сайта със заглавие „Публични лекции и събития“, а съдържанието представлява запис от тях. В подкаста LSE: Public lectures and events участват различни говорители и презентатори. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.lse.ac.uk/economics/events-and-seminars/public-lectures

Белгия

KU LEUVEN

Льовенският католически университет поддържа подкаст, посветен на новите изследвания в религията и теологията. Подкастът е достъпен на адрес: https://theo.kuleuven.be/apps/press/theologyresearchnews/category/podcast/

Ghent University

Университетът има 5 подкаста на различни теми, но крайно необединени. Департаметът по икономика развива подкаста GOE Uitgelegd!, посветен на икономиката и финансите. Подкастът е достъпен на адрес:

https://www.ugent.be/eb/economics/en/research/goe

Université catholique de Louvain

Финладия

University of Helsinki

Преподаватели на Университета в Хелзинки участват в специализиран университетски подкаст, наречен University of Helsinki podcast. Подкастът е достъпен на адрес: https://www2.helsinki.fi/en/researchgroups/law-identity-and-the-european-narratives/eurostorie-podcast

Aalto University

University of Turku

Aasiantuntijat („Азиатски експерти“) е името на подкаста, който се прави от преподаватели и изследователи на Центъра по източни азиатски изследвания на Университета в Турку. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.utu.fi/en/university/faculty-of-social-sciences/ceas/podcasts

Италия

SDA Bocconi School of Management

SDA Bocconi Insight е изцяло посветен на научните постижения и изследванията на академичната общност. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.sdabocconi.it/en/sda-bocconi-insight?pageNumber=1

Sapienza Università di Roma

Франция

HEC PARIS. Поредицата се води от преподаватели и е допълваща част на образователния процес. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.hec.edu/en/hec-paris-podcasts-0

Испания

IE University

Университетът поддържа собствен подкаст, който се води от преподаватели. Няма ясно изразен тематичен профил. Подкастите са достъпни на адрес: https://www.ie.edu/insights/podcasts/

Полша

Kozminski University – Kozminski international business school

„Последици за политиката“ (Policy Implications Podcast) е подкаст, в който се обсъждат най-новите изследвания в икономиката и финансите на Университета „Козмински”. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/user/wwwkozminskiedupl

Унгария

CEU

Подкастната библиотека на Централноевропейския университет е отворен, категоризиран и абонаментен център за оригинални изследвания, представени в аудио формат. Подкастите са достъпни на адрес: https://podcasts.ceu.edu/

България

СУ „Св. Климент Охридски“

Подстрекаст

Подстрекаст е създаден от студенти на Софийския университет като рубрика на радио „Реакция“ на Факултета по журналистика и масова комуникация. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/channel/UC4v5Cw7-9yMj-IXgoAApLaA

Топкаст

Топкаст е подкаст, посветен изцяло на футболна тематика. Той се появява като част от проекта „Топка е“ на създателите му през ноември 2018 г. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/channel/UCuonBnw2YGP-dfuhVKYQbyQ

Коронакаст, ФЖМК подкаст

„Коронакаст“ е създаден от студенти по журналистика в трети курс с профил „Радио“ по дисциплината „Учебно радиостудио“ през втория семестър на учебната 2019/2020 г. и е посветен на живота по време на пандемия и справянето с изолацията. Подкастът е достъпен на адрес: https://www.mixcloud.com/KoronaCast/

ФЖМК подкаст

Подкастът е достъпен на адрес: https://soundcloud.com/fjmcpodcast

Feba Scale Cast

Автори на този подкаст са студенти членове на Бизнес клуб при СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Подкастът е достъпен на адрес: https://open.spotify.com/show/5hRiT0H6C54bvga22zK2ZJ

Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)

ХаосКаст

Студентският съвет при УАСГ поддържа този подкаст, в който се обсъждат различни студентски теми и проблеми. Подкастът е достъпен на адрес: https://open.spotify.com/show/6SmNnKEArryO94zd5cRbpH

Нов български университет

4 корпус

Американски университет в България (AUBG)

The AUBG Compass

Поредица за вътрешните публики на университета – студенти, преподаватели, служители. Обсъждат се важни теми, които се случват или предстои да се случат в университетската общност. Подкастът е достъпен на адрес: https://open.spotify.com/show/3IhiJ1n9I2By1yorjhfHxx

Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

Проектът Миш+маш е създаден по инициатива на студенти от специалност „Медии и журналистика“.

Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/channel/UCsbuebkv4T6CH1dHtIBnvxg

Ръкописът е изпратен на 10.08.2021 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 15.08.2021 г. до 06.09.2021 г.

Приемане за публикуване: 12.09.2021 г.

Manuscript was submitted: 10.08.2021.

Double Blind Peer Reviews: from 15.08.2021 till 06.09.2021

Accepted: 12.09.2021.

Брой 49 на сп. „Реторика и комуникации“, октомври 2021 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП2/41 от 07 декември 2020 г.

Issue 49 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2021) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP2/41 of December 07, 2020.

РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ

Пиър ревюирано научно списание – ISSN 1314-4464

Скритите възможности на университетските подкасти в България и Европа