Philosophy, Communication and Society

 DOI 10.55206/ELVW3182

Радина Дамянова

Американски университет в България, Библиотека „Паница“

Имейл: rdamyanova@aubg.edu

Абстрат: В статията се анализира използването на социални мрежи от академични библиотеки в България с цел да се определят насоки за подпомагане на успешно представяне на библиотеките във виртуална среда. Направен е анализ на съдържанието на Facebook публикациите на 19 академични библиотеки в България за периода януари 2022 – декември 2022, като общият брой на анализираните публикации е 3147. Те са класифицирани в седем категории, адаптирани от предходни проучвания: обратна връзка, развлечение, събития, атмосфера, презентиране на ресурси и услуги, новини и информация от библиотеката и университет и общност. Резултатите от изследването показват, че почти всички библиотеки са с нисък коефициент на ангажираност, с малко оригинално съдържание, липса на публикации, които да насърчават обратната връзка от потребителите, и че повечето не успяват да се възползват от пълните възможности на социалната платформа. Изведена е полезна информация относно тенденциите в публикуването, категориите публикации и тяхната значимост за ангажирането на аудиторията. Установено е къде в пространството на дигиталните мрежи библиотеките могат да вложат ресурси и усилия, така че това да даде максимални ползи за тях в работата и осъществяването на целите им.

Ключови думи: академични библиотеки; социални мрежи; Фейсбук; анализ на съдържанието.

 

Social Media and Bulgarian Academic Libraries:  A Content Analysis 

Radina Damyanova

American University in Bulgaria, Panitza Library

E-mail: rdamyanova@aubg.edu

 

Abstract: The article analyzes the social media use of selected academic libraries in Bulgaria with the aim of formulating guidelines for successful presence in the virtual environment. A content analysis of 3147 Facebook posts published by 19 academic libraries in Bulgaria over the period from January 2022 to December 2022 has been undertaken. The publications were coded into seven categories adapted from previous research: namely, feedback, entertainment content, events, atmosphere, presentation of resources and services, library news and information, and university community. The research findings reveal that almost all of the li­braries have low engagement rates, post little original content, do not encourage user feedback, and fail to take full advantage of the social networking platform. The article provides valuable information about social media publishing trends, categorization of different publications, and audience engagement. It also gives an insight into the dynamic landscape of social media and helps libraries better understand the allocation of resources to maximize their impact and support the institutional objectives.

Keywords: academic libraries; social media; Facebook; content analysis.

Увод

Дигиталните технологии непрестанно променят начините на работа в библиотеките, задават нови пътища за тяхното развитие и посочват различни подходи за осъществяване на резултатите, към които те се стремят. Въпреки че рядко са нещо, което би се асоциирало с академичните библиотеки, социалните мрежи имат потенциала дадат нови ползи и възможности за академичните библиотеки.

Темата за академичните библиотеки и социалните мрежи е широко застъпена в съвременната научна литература в областта на библиотекознанието и информационните науки, както и в практическата работа на много световни академични библиотеки. В някои проучвания се анализира как академичните библиотеки използват социалните мрежи, какво съдържание публикуват и какви ползи им носи това. В България обаче примерите и научните публикации, касаещи присъствието на академичните библиотеки в социалните мрежи са доста ограничени. Това е и основният проблем, който настоящата статия цели да адресира.

За целта е проведено проучване, което да покаже кои са причините ака­демичните библиотеки в България да участват в социалните мрежи и доколко социалните мрежи са инструмент, който може успешно да съдейства в осъществяването на техните цели. Резултатите от проучването ще дадат представа за присъствието на българските академични библиотеки в социалните мрежи, както и за това какви са практиките, тенденциите и опитът им в ползването на социалните платформи. Също така ще предостави насоки, които да съдействат на академичните библиотеки във вземането на решения къде и как да създават и споделят съдържание, което да подпомог­не реализирането на техните стратегически цели.

 

Проучване за присъствието на българските академични библио­теки в социалните мрежи

Обект на изследването са академичните библиотеки. Понастоящем в България има 52 акредитирани висши учебни завадения. Основната част от тях се намира в по-големите градове в България – София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Русе. [1] Тъй като Националният статистически институт поддържа статистика за библиотеки с фонд от над 200 000 библиотечни единици, голяма част от академичните библиотеки не попадат в националната статистика. Според НСИ [2] за 2021 г. университетските библиотеки са 12. Това затруднява представянето на по-точна картина на академичните (и останалите видове) библиотеки в страната. [3] Съгласно Закона за висшето образование всяко висше училище се задължава да притежава „библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания“. [4]

Целта на изследването е да се покаже кои са причините академичните библиотеки да участват в социалните мрежи и доколко социалните медии са инструмент, който може успешно да съдейства в осъществяването на целите на академичните библиотеки. Проведеното изследване е част от проучване за дипломна работа.

Проучването е реализирано с цел даване отговори от научна гледна точка на няколко задачи:

• Да се открият примери в България, които се отнасят до присъствието на академичните библиотеки в социалните мрежи, тъй като те са доста ограничени;
• Да бъдат обобщени и анализирани данните с цел устано­вява­не на причините и тенденциите за присъствието на академич­ните библиотеки в социалните мрежи;
• Да се формулират и определят най-подходящите насоки за подпомагане на представянето на академичните библиотеки в социалните мрежи.

Времевият обхват на изследването включва няколко етапа:

• Предварително проучване – проведено през декември 2022 г. Това проучване е свързано със задачата да се открият акаде­мичните библиотеки в България, които имат присъствие в социалните мрежи.
• Проучване и анализ на публикациите – проведено в периода 3–5 януари 2023 г. и е свързано с изпълнението на задачата да се обобщят и анализират данните от Facebook публикациите на библиотеките от предварителното проучване за периода януари 2022 – декември 2022.

По отношение на определения времеви период е необходимо да се уточни, че причината за избор на астрономическа, а не академична година, е поради ситуацията, в която се намираше висшето образование (и почти всички други сфери) вследствие на пандемията от COVID-19. Тъй като в академичната 2021–2022 г. дейността на университетите и на библиотеките към тях беше предимно онлайн, това би довело до значими изменения в данните.

В проучването е поставена и следната хипотеза: Академичните библиотеки осъзнават ролята на социалните мрежи като инструмент не само за популяризиране на ресурсите и услугите си, но и като средство за свързване, комуникация и сътрудничество с потребителите и влагат своите умения, опит и ресурси за реализирането на всички възможности, които тези платформи могат да предложат.

Методите на изследването са свързани с анализ на съдържанието: често ползван метод за анализиране и оценяване на информация от различни медийни източници [5]. При този вид анализи публикациите от определена библиотека/библиотеки в даден времеви период се кодират в предварително зададени категории. Един от често ползваните модели за анализ на публикации в Instagram е разработен от МакНели [6] и включва анализ на съдържанието и кодиране на Instagram публикациите в шест категории: ориентиране, развлечение, взаимодействие, атмосфера, презентиране и обратна връзка. Впоследствие тази схема е адаптирана от Ема Стюарт [7], коя­то я прилага за анализиране на Instagram публикациите на университети във Великобритания, с цел да измери ефекта им върху ангажираността на студентите.

За целта на настоящето проучване е извършен подобен подбор на индикаторите (критериите). Те са адаптирани от вече разработените и тествани шест категории от проучването на МакНели и осемте категории от анализа на Рахман. [8]. Публикациите са кодирани в седем категории, базирани на гореспоменатите предходни проучвания: обратна връзка, развлечение, събития, атмосфера, презентиране на ресурси и услуги, новини и информа­ция от библиотеката и университет и общност.

Освен категориите публикации при анализа са ползвани и следните други критерии: вид съдържание (снимка, текст, видео, линк, споделена пуб­­ликация), датата на публикуване, брой харесвания, коментари и споделяния.

При тип съдържание трябва да се вземе предвид, че съществуват различни комбинации между  видовете съдържание.

• Публикации, които включват комбинация от снимка (+текст/ линк), попадат в категория снимка;
• Публикации, които включват комбинация от текст (+линк), попадат в категория линк;
• Публикации, които включват комбинация от видео (+текст/ линк), попадат в категория видео;
• Публикацията с текст се счита за такава, ако няма друг вид съдържание към нея;
• За споделена публикация се счита всяка, която е споделена от друг акаунт, независимо от съдържанието ѝ.

Другият критерий, който е включен в анализа, е дата на публикуване. Тези данни са събрани с цел да се установи през кой месец се публикува най-много съдържание във Facebook страниците на академичните библиотеки и в кой най-малко, както и за да се установи какви може да са причините за това.

Последните три критерия – харесвания, коментари и споделяния също са включени в анализа, като е отбелязан техният брой за всяка анализирана публикация. Този критерий има ключова роля, тъй като дава представа за степента на ангажираност на аудиторията с публикациите. Изчислен е и Коефициент на ангажираност, който е един от основните начини за измерване на това как аудиторията реагира на съдържанието. Състои се в изчисляването на общия брой взаимодействия с публикациите (харесвания, коментари и споделяния), разделени на броя последователи на страницата. [9]

 

Резултати от изследването и основни изводи

В рамките на предварително проучване са прегледани уебстраниците на 52-та университета в България с цел да се открие уебстраницата на библиотеката, която принадлежи към университета. Следващата стъпка е да се установи дали дадената библиотека разполага с връзки към социалните канали на своята уебстраница. Ако такива липсват, търсенето на социалните акаунти на библиотеката продължава в търсачката на Facebook по ключови думи (име на университета + „библиотека“). В случай че това търсене не даде резултати, се провежда повторно търсене по същите ключови думи в търсачката на Google.

Това предварително проучване установява, че 51 от университетите разполагат с библиотека. От тези 51 университетски библиотеки в България, 19 са тези, които поддържат активни и редовно актуализирани акаунти във Facebook. Две от 19-те библиотеки имат профили в Instagram и Twitter. От тези резултати става ясно, че 37,3% от академичните библиотеки в страната имат присъствие в социалните мрежи. Поради не особено големия брой на библиотеки с активни акаунти във Facebook беше взето решение всички 19 да влязат в проучването, т.е. анализирани са 100% от извадката.

За тези 19 библиотеки е събрана информация относно година на присъединяване към Facebook, брой харесвания и последователи на страницата, както и URL линк към нея. Данните от всички акаунти са публично достъпни. От тях става ясно, че 19-те библиотеки имат доста различен опит в ползването на социални мрежи. Както може да бъде видяно от броя на споделените публикации, за 2022 г. е между 9 и 924, а средният брой публикации за година е 166.

Следващият етап от проучването представлява анализ на съдържанието на публикациите, направени от акаунтите на 19-те академични библиотеки в периода януари 2022 – декември 2022 г. Разгледани са всички публикации за този период (снимки, текст, видео, връзки и т.н.).  В проучването не са включени истории (съдържание, видимо само за 24 часа) и публикации, свързани с промяна на профилната снимка. Данните от този етап от проучването са събрани между 3–5 януари 2023 г., като броят на анализираните Facebook публикации от 19-те библиотеки за 2022 г. е 3147 (Фигура 1). За всяка публикация са събрани и копирани в Excel следните данни: категория (обратна връзка, развлечение, събития, атмосфера, презентиране на ресурси и услуги, новини и информация от библиотеката и университет и общност), вид съдържание (снимка, текст, видео, линк, споделена публикация), датата на публикуване, брой харесвания, коментари и споделяния.

Фигура 1. Брой публикации във Facebook страниците на библиотеките

по университети за периода януари 2022 – декември 2022 г.

По отношение на категориите, в които библиотеките най-често публикуват, резултатите от изследването показват, че това е категорията новини и информация (56%), следвана от „презентиране“ на услуги и ресурси (23%) и на трето място са публикациите, свързани с университет и общност (14%) (Таблица 1). На четвърто място се нареждат публикациите за събития (5%), след това тези, разкриващи атмосферата на библиотеката (2%) и под един процент са категориите развлечение и обратна връзка.

Таблица 1. Брой публикации по категории

За следващия критерий – вид на съдържанието, беше установено, че близо половината от публикациите не са оригинално създадено от библиотеката съдържание, а са споделено такова от друг акаунт (49%) (Фигура 2). Второто място е заето от визуално съдържание (38%) – това е типично за Facebook публикациите като цяло. В голяма част от случаите снимковият материал е придружен от текст и линк – това е един от най-често срещаните типове публикации в платформата. Друга причина е, че визуалното съдържание, независимо снимка или видео, е силно промотирано от Facebook и е в основата на алгоритмите на платформата. Връзките към други информационни източници са на трето място (8%), следвани от видео съдържанието (3%) и публикуването само с текст (2%). Често публикациите включват различни комбинации от тези видове съдържание, но въпреки това най-често срещаната остава снимка + текст + линк.

Фигура 2. Разпределение на публикациите по вид съдържание

 

Времето на публикуване също е друг критерий, на който трябва да се обърне внимание. По отношение на времевото разпределение на публи­кациите може да се види, че най-много съдържание се споделя през месеците март, май, юни, октомври и ноември. Често периодите преди сесия и преди края на учебната година са най-активни. Най-малко се публикува през август, когато университетите са във ваканция (Фигура 3).

Фигура 3. Разпределение на публикациите по месеци за 2022 година

Последните критерии, които са анализирани са харесванията, ко­ментарите и споделянията на публикацията, като тези три фактора формират ангажираността на публикациите. По отношение на средния брой харесвания на публикациите, с най-много са тези от категорията атмосфера (45,2), следвани от събития (20) (Таблица 2). Сходното и при двете категории е, че обикновено включват изображения, на които присъстват хора. Често този тип съдържание предизвиква най-много реакции в платформата. На третото място на категорията обратна връзка, която е само с общо 5 публикации сред всички 19 библиотеки, има близо 13 харесвания средно на публикация. Това е категория, чиято основна цел е да предизвиква обратна връзка под формата на коментари, споделяния, харесвания. Презентирането на ресурси и услуги е с близо 7 харесвания на публикация. Развлечение (5,5) и университет и общност (4,9) имат близки резултати по отношение средния брой харесвания, но трябва да бъде взет предвид и броят им. Фактът, че публикациите с цел забавление имат почти същата ангажираност като тези за новини и информация, които са с 1727 повече на брой, свидетелства за потенциала на категория развлечение в социалното пространство на библио­теките. Университет и общност е също със сравнително нисък брой харесвания – 3,9, имайки предвид големия брой публикации в тази категория, но това е разбираемо, тъй като, както вече беше споменато, това са публикации, споделени от други акаунти. В част от случаите, когато това е институционалният акаунт, има доста голяма вероятност аудиторията вече да е видяла и реагирала на дадена публикация, преди тя да бъде споделена от библиотеката.

Таблица 2. Среден брой харесвания на публикациите по категории

Друг показател, който се използва за измерване на ангажираността, е броят коментари и споделяния. В този случай са взети предвид всички публикации, които имат поне един коментар или споделяне (Таблица 3). От Таблица 6 става ясно, че броят коментари и споделяния е почти изцяло пропорционален на общия брой публикации. Затова е и логично, на първо място да е категорията новини и информация, тъй като там са направени най-много публикации. Второто място е заето от презентиране. Докато университет и общност и атмосфера са разменили местата си – въпреки големия брой харесвания на публикациите в категория атмосфера, те не са получили толкова много коментари и споделяния. Тук трябва да се отбележи, че немалък брой от коментарите и особено от споделянията са направени от библиотекари.

Таблица 3. Брой коментари и споделяния на публикации по категории

Наличието на един коментар, харесване или споделяне трудно може да се сметне за надежден фактор за добра ангажираност на публикациите. Поради това, за целите на проучването е ползван още един индикатор – Коефициент на ангажираност, който е един от основните начини за измерване на това как аудиторията реагира на съдържанието (Таблица 4). При изчислението на този коефициент е взет предвид общият брой взаимодействия с публикациите за дадения период, които са отнесени към броя публикации и броя последователи на страницата към този момент. С няколко изключения, повечето библиотеки са с коефициент на ангажираност 1% или под 1%. От таблицата става ясно, че броят публикации и броят последователи не водят до по-висока ангажираност.

Таблица 4. Коефициент на ангажираност за 2022 година по библиотеки

Когато става въпрос за ангажираност на публикациите по категории, ангажираността изглежда пропорционална на броя публикации (Фигура 4). Изключение правят  категориите „събития“ и „атмосфера“, които предизвикват висока ангажираност, въпреки неголемия си брой. „Новини и информация“ отново държат първото място поради голямото количество публикации в тази категория.

Фигура 4. Ангажираност по категории публикации

Анализ на резултатите

Проведеното проучване дава поглед върху практиките за ползване на социалните мрежи от академичните библиотеки в България. Колкото и ин­туитивно да изглежда ползването на социална платформа като Facebook, за да може да се използва успешно от библиотеките, е необходимо да се подходи целенасочено и информирано в публикуването на съдържание там.  Резултатите от настоящото проучване могат да бъдат от полза в тази насока, тъй като разкриват полезна информация относно категориите публикации и тяхната значимост за ангажирането на аудиторията.

Броят на публикациите в категорията новини и информация значи­тел­но превъзхожда останалите категории (1748 публикации). Това свиде­тел­ст­ва за тенденцията, че академичните библиотеки ползват социалните мре­жи по същия начин както техните уебстраници – за еднопосочна ко­муникация, като се пренебрегва възможността за диалог и ангажиране на ауди­торията (което е основната характеристика на социалните мрежи). В повечето слу­чаи това са публикации, които не са свързани с библиотеката, както и таки­ва, които не са оригинално създадени от нея (споделени публикации от дру­ги акаунти). Въпреки това подобни открития правят и някои други изслед­вания. [8] Действително, публикуването на връзки към интересни за пот­ребителите информационни ресурси и споделянето на публикации, които са от интерес за аудиторията, е добра практика, но прекаленото „наводня­ва­не“ на страниците с подобен тип съдържание измества фокуса от библио­теката и може да имат негативен ефект върху потребителите.

С близо 1000 публикации по-малко е категорията „презентиране“ (719 публикации), която обхваща публикациите, целящи промотиране и предста­вяне на библиотечни ресурси и услуги. Тези резултати бележат друго раз­минаване с предходните проучвания, в които обикновено това е категорията, печелеща най-много внимание сред библиотеките. [9], [10] Не е изненад­ва­що желанието социалните канали да се ползват с цел представяне на ресур­си и услуги, често това е основната идея, с която библиотеките се включват в социалните платформи. Това, което прави впечатление при някои от библиотеките, е големият брой снимки на ресурси без никакво описание или обяснение към тях. Подобен тип представяне на съдържанието трудно може да презентира по правилен начин тези ресурси.

Имайки предвид представеното до този момент, не е изненада, че на трето място е категорията университет и общност (431 публикации). Тази категория е различна от „новини и информация с това, че в нея попадат само такива публикации, които касаят университета, кампуса и университетската общност. Те най-често не са свързани с библиотеката и не представляват оригинално създадено съдържание – в повечето случаи това са публикации, споделени от Facebook акаунта на университета.

Значително по-малък е броят на публикациите, свързани със събития (162 публикации) като това включва единствено публикации от самото съ­битие, а не неговото промотиране. В тази категория попадат както събития и посещения на библиотеката, така и събития, в които участват библио­те­кари, включително и такива, които се случват извън кампуса, но са свър­зани с библиотеката.

Атмосфера е категория, която липсва при доста от библиотеките и по­ради това не е силно представена (61 публикации). Това обикновено са по-спонтанни публикации, които задължително включват снимков материал.

Тези две категории имат висока ангажираност сред аудиторията, но зна­чително по-малък брой публикации, което е насока за планиране на публи­кациите в бъдеще. Те дават поглед върху случващото се в библио­теката и лицата там, имат донякъде сантиментален характер и често са обвързани с ценностите и мисията на библиотеката.

Подобна е ситуацията и с категорията развлечение (21 публикации), което е по-скоро изненадващо, имайки предвид, че повечето хора са в со­циалните мрежи именно с тази цел – забавление и развлечение. Свързването на библиотеката с хумор, забавление и спонтанност би могло да допринесе за едно по-позитивно възприемане на библиотеките от потребителите и да насърчи тяхното любопитство в тази насока.

Най-слабо представената категория е обратна връзка (само 5 публи­кации). Отсъствието на публикации, които по някакъв начин да насърчават и подтикват аудиторията към някаква дейност и ангажираност в платфор­мата е забележимо, а същевременно подобни публикации дават много възможности за ангажиране на аудиторията и си струва да им се обърне повече внимание.

По отношение на вида съдържание на публикациите също трябва да се отбележи необходимостта от създаване на добре структурирано и ви­зуално издържано авторско съдържание, тъй като то е предпочитано от аудиторията и има по-голям шанс да се представи успешно. Съществуват ре­дица безплатни платформи за създаване и редактиране на визуално съдържание, които някои от библиотеките ползват и които са от голяма помощ при създаването на оригинално съдържание за социалните медии.

В много случаи социалните мрежи на доста университетски библиотеки изглеждат по-скоро като списък на свършените задачи и постигнатите цели, представят едни и същи колекции и услуги, редувани със съобщения за работно време и системни актуализации. Липсва комуникацията и диалога с потребителите на библиотеката. Имайки предвид, че основният елемент на социалните мрежи е именно „социалният, ползването им за еднопосочна комуникация намалява ползите от тези платформи”.

Почти всички библиотеки са с изключително нисък коефициент на ангажираност. В много от случаите акаунтите на библиотеките във Facebook изглеждат като огледало на своя уебсайт, с малко авторско съдържание, липса на публикации, които да насърчават обратната връзка от потребителите и с голям обем съдържание, което няма връзка с библиотеката и нейната дейност. От друга страна, значителната ангажираност на аудиторията с този тип съдържание предполага, че е възможно публиката да не е заинтересована от библиотечно съдържание в социалните мрежи или да има друга представа за това какво трябва да публикува библиотеката. Това е друг аспект, на който трябва да се обърне внимание [9]. Необходими са по-задълбочени проучвания относно очакванията и предпочитанията на аудиторията по отношение на това какво съдържание биха искали да виждат от академичните библиотеки. Друг недостатък на проучването е времевият период. Както вече беше споменато, той обхваща част от период на рестрикции и ограничения вследствие на пандемията от COVID-19, което се е отразило в анализираните публикации. Не на последно място, необходимо е да се повиши осведомеността относно ползите от успешните практики за социалните мрежи сред общността на академичните библиотеки в страната.

От направения анализ може да заключим, че академичните библиотеки в България ползват Facebook по-скоро ограничено и без да се възползват от пълните възможности на платформата. Доказателство за това са еднотипното съдържание и ниската ангажираност с публикациите. Във връзка с това, поставената в началото на проучването хипотеза не може да бъде оправдана.

Насоки за подпомагане на представянето на академичните библиотеки в социалните мрежи

От анализа на резултатите от проведеното проучване могат да бъдат изведени следните насоки за представянето на академичните библиотеки в социалните мрежи:

• Съдържание на публикациите
• По-голям брой оригинални публикации, които да са свързани с библиотеката (за сметка на големия брой споделени публикации от други акаунти, които са предимно свързани с новини и университет);
• Създаване на визуално привлекателни публикации (вместо публикация само с текст);
• Насърчаване на обратната връзка и споделянията на публикациите (вместо публикации, които са само информативни; включ­­ване на въпроси към аудиторията, насърчаване на коментари, харесвания и споделяния);
• Увеличаване на броя публикации в категориите „събития“ и „атмосфера“ (това са категориите с висока ангажираност, но недостатъчно голям брой).
• Управление
• Разпределяне на задачите, свързани с публикуването в социалните канали между хората от персонала на библиотеката (за да се избегнат ситуациите, в които няколко човека публикуват едно и също нещо или е натоварен само един човек със задачата да публикува);
• Увеличаване на компетентностите и осведомеността на персонала относно особеностите на публикуване в социалните мре­жи (чрез обучения, уъркшопове, уебинари).
• Стратегия
• Включване на маркетинг и социални мрежи в стратегическите цели на библиотеката;
• Разработване на политика, стратегия/план за управление на социалните мрежи в библиотеката;
• Честота на публикуване
• Публикуване 3–4 пъти в седмицата, за да се избегне претрупването на фийда на потребителите с излишна информация;
• Публикуване във време, когато потребителите могат да се ангажират с публикацията (данните за това всяка библиотека може да открие във Facebook Insights).
• Оценка на представянето
• Ползване на Facebook Insights, с цел осведоменост относно мет­­риките за успешна ангажираност.

Заключение

Социалните мрежи стоят в основата на комуникацията и затова необходимостта от активно присъствие на академичните библиотеки в социалното пространство и ролята им като създатели на качествено и ангажиращо онлайн съдържание става все по-голяма. Огромното разнообразие от социални платформи и видовете съдържание, което може да бъде създавано и споделяно чрез тях, е ресурс, който може да бъде успешно внедрен в практиките на академичните библиотеки и адаптиран към техните нужди.

Макар и този въпрос да е често разглеждан в научната литература, примери и опит конкретно от българските библиотеки по-скоро липсват. С проведеното проучване се цели не само да се адресира тази липса, но и да се покаже кои са причините академичните библиотеки в България да участ­ват в социалните мрежи и какви са ползите за тяхната работа от това. С това про­учване се посочват примери за академични библиотеки в България, кои­то присъстват в социалните мрежи, също така се анализират и обобщават причините и тенденциите в присъствието на академичните библиотеки в социалните мрежи и се прави опит да се определят най-подходящите насоки за подпомагане на представянето на академичните библиотеки в тези платформи.

Основните тенденции при публикуване се определят от нисък коефициент на ангажираност, малко оригинално съдържание, липса на публикации, които да насърчават обратната връзка от потребителите и голям обем споделено съдържание от други източници, което няма връзка с библиотеката и нейната дейност.

Заключението, което може да се изведе от анализираните данни, е, че академичните библиотеки в България, които присъстват в социалната мре­жа Facebook, не успяват да се възползват от пълните възможности на платформата. Резултатите от проучването очертават някои от основните насоки относно това къде в пространството на дигиталните мрежи библиотеките могат да вложат ресурси и усилия, така че това да даде максимални ползи за тях в осъществяването на целите им.

Цитати и бележки

[1] Университети в България. (н.д.). fairchart.bg. https://fairchart.bg/образование/ университети. последно посещениe на 12.2022. [Universiteti v Bulgaria. (n.d.). fairchart.bg. https://fairchart.bg/obrazovanie/universiteti. posledno poseshte­niе na 12.2022.]

[2] Библиотеки по вид. (н.д.). Национален статистически институт. Последна актуализация 23.5.2022. https://www.nsi.bg/bg/content/3607/библиотеки-по-вид. последно посещениe на 12.2022. [Biblioteki po vid. (n.d.). Natsionalen Sta­tisticheski Institut. Posledna aktualizatsia 23.5.2022. https://www.nsi.bg/bg/ content/3607/ biblioteki-po-vid. posledno poseshteniе na 12.2022.]

[3] Цветкова, Е. (2022). Информация, библиотеки, образование. Приложение на съвременните мобилни технологии. София: За буквите – О писменехь. [Tsvet­kova, E. Informatsiya, biblioteki, obrazovanie. Prilozhenie na savremmenite mobilni tehnologii. Sofia: Za bukvite – O pismeneh.]

[4] Закон за висшето образование, чл.17, ал.7. (н.д.). LEX.bg – Българският правен портал. https://lex.bg/laws/ldoc/21337647361. последно посещениe на 12.2022. [Zakon za vissheto obrazovanie, chl.17, al.7. (n.d.). LEX.bg – Balgarskiyat praven portal. https://lex.bg/laws/ldoc/2133647361. posledno poseshteniе na 12.2022.]

[5] Ungvarsky, J. (2022). Content Analysis. Salem Press Encyclopedia. https://search-ebscohost-com.libproxy.aubg.bg/login.aspx?direct=true&db=ers&AN=119214043 &site=eds-live. Retrieved on 12.12.2023.

[6] McNely, B. J. (2013). Shaping Organizational Image-Power Through Images: Case Histories of Instagram. Proceedings of the IEEE International Professional Communication Conference, Piscataway, NJ, January 10, 2013. https://doi.org/10. 1109/IPCC.2012.6408624.

[7] Stuart, E., Stuart, D., & Thelwall, M. (2017). An Investigation of The Online Presence of UK Universities on Instagram. Online Information Review, 41(5), 582–597. https://doi.org/10.1108/OIR-02-2016-0057.

[8] Rachman, Y. (2020). Examining Academic Libraries’ Use of Instagram. College & Undergraduate Libraries, 27(2–4), 462–473. https://doi.org/10.1080/10691316. 2021.1915221.

[9] Peñaflor, J. (2018). Beyond “Likes”: An Assessment of User Engagement in Facebook Among Philippine Academic Libraries. Library Management, 39(1), 59–65. https://doi.org/10.1108/LM-12-2016-0100.

[10] Doney, J., Wikle, O., & Martinez, J. (2020). Likes, Comments, Views: A Content Analysis of Academic Library Instagram Posts. Information Technology and Libraries, 39(3), 1–15. https://doi.org/10.6017/ital.v39i3.12211.

Библиография

Цветкова, Е. (2022). Информация, библиотеки, образование. Приложение на съвре­менните мобилни технологии. София: За буквите – О писменехь. [Tsvetkova, E. Informatsiya, biblioteki, obrazovanie. Prilozhenie na savremmenite mobilni tehnologii. Sofia: Za bukvite – O pismeneh.]

Doney, J., Wikle, O., & Martinez, J. (2020). Likes, Comments, Views: A Content Analysis of Academic Library Instagram Posts. Information Technology and Libraries, 39(3), 1–15. https://doi.org/10.6017/ital.v39i3.12211.

McNely, B. J. (2013). Shaping Organizational Image-Power Through Images: Case Histories of Instagram. Proceedings of the IEEE International Professional Communication Conference, Piscataway, NJ, January 10, 2013. https://doi.org/ 10.1109/IPCC.2012.6408624.

Peñaflor, J. (2018). Beyond “Likes”: An Assessment of User Engagement in Facebook Among Philippine Academic Libraries. Library Management, 39(1), 59–65. https://doi.org/10.1108/LM-12-2016-0100.

Rachman, Y. (2020). Examining Academic Libraries’ Use of Instagram. College & Undergraduate Libraries, 27(2–4), 462–473. https://doi.org/10.1080/10691316. 2021.1915221.

Stuart, E., Stuart, D., & Thelwall, M. (2017). An Investigation of The Online Presence of UK Universities on Instagram. Online Information Review, 41(5), 582–597. https://doi.org/10.1108/OIR-02-2016-0057.

Ungvarsky, J. (2022). Content Analysis. Salem Press Encyclopedia. https://search-ebscohost-com.libproxy.aubg.bg/login.aspx?direct=true&db=ers&AN= 119214043&site=eds-live. Retrieved on 12.12.2023.

 

Изследвани източници

Закон за висшето образование, чл.17, ал.7. (н.д.). LEX.bg – Българският правен портал. https://lex.bg/laws/ldoc/2133647361. последно посещение на 12.2022. [Zakon za vissheto obrazovanie, chl.17, al.7. (n.d.). LEX.bg – Balgarskiyat praven portal. https://lex.bg/laws/ldoc/2133647361. posledno poseshteniе na12

Университети в България. (н.д.). fairchart.bg. https://fairchart.bg/образование/ университети. последно посещение на 12.2022. [Universiteti v Bulgaria. (n.d.). fairchart.bg. https://fairchart.bg/obrazovanie/universiteti. posledno poseshteniе na 12.2022.]

Радина Дамянова работи в Библиотека „Паница“ към Американския уни­вер­ситет в България. Тя е магистър от 2023 г., защитава дипломна работа на тема „Влиянието на социалните мрежи за постигане на целите на акаде­мичните библиотеки“ към катедра „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Ръкописът е изпратен на 11.11.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 28.11.2023 до 31.12.2023 г.

Приемане за публикуване: 02.01.2024 г.

Manuscript was submitted: 11.11.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 28.11.2023 till 31.12.2023.

Accepted: 02.01.2024.

Брой 58 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2024 г. се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 58 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.