проф. д-р Димитър Веселинов –
главен редактор на сп. „Чуждоезиково обучение”
Списанието „Чуждоезиково обучение” е първото и най-старото, излизащо без прекъсване, българско лингводидактическо научно издание. От първоначалния си вариант на периодично издание, титулувано в духа на времето като „Руски и западни езици” (1974 г.), преименувано десетилетие по-късно в „Чуждоезиково обучение” (1985 г.) и разширено с англоезичен превод в заглавието си (1990 г.), списанието „Чуждоезиково обучение / Foreignlanguage teaching” не изпуска нито един от водещите теоретико-приложни аспекти на конкретната научна област.
В него се публикуват материали (статии, обзори, научни съобщения, рецензии, хроники), посветени на съвременните и класически езици, култури и образователно дело. Списанието е комулативна библиотека на лингводидактическото познание, отворен форум за обмен на идеи и обсъждане на резултати от теоретични и теоретико-приложни изследвания в областта на чуждоезиковото обучение / образование.
Началото на второто десетилетие на 21. век стимулира поредното преосмисляне на епистемологичното поле на лингводидактиката. Чуждоезиковото обучение надхвърля традиционните граници на опозицията език–литература–странознание, излиза извън рамката на класическия комуникативен модел и се отваря към културологични и образователни измерения. Доразвива се акциологичната перспектива, набират сили лингвокултурната концептология и антропоцентризмът, комуникативизмът се обогатява с когнитивистични постановки, обективизмът и конструктивизът търсят допирни точки, езиковото обучение се конкурира от изследователския конструкт „езиково образование”. Неслучайно съвременната лингводидактика се актуализира сред различните научни школи основно като теория и технология на чуждоезиковото образование, към които естествено трябва да се добави и неговата история. В Сорбоната още от 90-те години на 20. век методиката на чуждоезиковото обучение се разглежда като дидактология на езици/култури. Езиковите образователни политики, поне в европейски контекст, неизменно се свързват с мултикултурното моделиране и плурикултурна отвореност. Многоезичието е не само част от историята на Европа, но то е и значим фактор за изграждане на толерантно общество, зачитащо културните различия и запазващо самобитността на националните традиции.
В действителност езикът отдавна не се разглежда като изолиран обект, изучаван в себе си и за себе си, а като неизменна част от съответната етномаркирана историкокултурна концептосфера. Език, текст, личност и култура, с цялата им калейдоскопична многоплановост, съществуват в синкретичен универсум и тази парадигмална ситуация очертава новите предизвикателства пред списание „Чуждоезиково обучение”.
В контекста на 21. век тази традиция се разширява чрез изследователско опредметяване на стратегиите на Европейския съюз за устойчиво развитие и иновации в езиковото образование, като се акцентира на ключови приоритети: търсене на нови теоретични конструкти с фундаментален или теоретико-приложен характер; разработването на ефективни чуждоезикови образователни проекти; рамково изследователско програмиране; осъществяване на постановката за овладяване на основни умения на минимум два чужди езика; въвеждане на интегрирани подходи към преподаването на чужди езици; разработване на информационни и комуникационни технологии в творческа среда на чуждоезиково обучение; оптимизиране на многоезикови компетентности за професионален и социален успех; осигуряване на комуникационни многоезикови умения за пазара на труда; разработване на инициативи за изграждане на благоприятна за изучаване на чужди езици среда; преподаване на специално езиково съдържание за професионални цели като средство за подобряване на мобилността и пригодността за заетост; оптимизиране на инструменти за наблюдение на напредъка в сферата на езиковото обучение; оптимизиране на връзките между „Общата европейска референтна рамка за езиците” и „Европейската квалификационна рамка”; стимулиране на разработки за български език като чужд и др.
Културологичният контекст с цялата си многопосочност е естественият декор на всеки език, бил той съвременен или класически. Лингводидактическата археология и история на идеите е нова посока за стимулиране на изследователската дейност, включваща актуализирането на забравени знания, очертаването историята на конкретно познание, изваждането от забвение на фарови издания за българската чуждоезикова образователна практика, портретиране на водещи изследователи и приложници, анотирано библиографиране, рецензиране и др.
В заключение, обучението по и на чужд език е важен аспект в редакционната политика на сп. „Чуждоезиково обучение”, като при това овладяването на конкретния език се разглежда не само като цел, но се явява и средство за усвояване на нови знания от различни професионални сфери. А езикът учи човека да бъде човек, а езиковото многообразие подтиква човечеството да бъде хуманно.