Комуникация в образованието и обществото
Communication in Education and Society
DOI 10.55206/VAGF5922
Теодор Петков
Университет за национално и световно стопанство
Имейл: teodor.petkov@unwe.bg
Абстракт: В изследването се разглеждат етичните аспекти и механизмите за превенция на дискриминацията в контекста на организационното управление, като поставя акцент върху отношението към предприемачите в рамките на техните взаимодействия с административни и бюрократични структури. Аргументирана е необходимостта от равнопоставено третиране на всички икономически субекти, независимо от техния пол, възраст, етнос, религия или социален статус, като ключов елемент за ефективността и конкурентоспособността на институциите. Хипотезата е, че въпреки постигнатите международни и европейски правни рамки за защита на човешките права (ООН, Съвет на Европа, Европейски съюз), все още съществуват системни предизвикателства пред постигането на реална равнопоставеност. Чрез използване на метода на кабинетното изследване е направен преглед на типологията на дискриминационните практики, включваща класически форми (расова, етническа, религиозна, основана на пол, възраст и сексуална ориентация) и съвременни форми (пряка, косвена, структурна, позитивна и множествена дискриминация). Анализирани са основни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, и ролята на институции като Международния наказателен съд и Европейския парламент. Изводът е, че устойчивата борба срещу дискриминацията изисква интегрирани политики, постоянен мониторинг, прилагане на етични управленски модели и осъществяването на комуникационни кампании, които да са адаптирани към новите социални реалности.
Ключови думи: комуникация, организация, етичност, превенция, дискриминация.
Theoretical Aspects and Communicative Dimensions of Ethics and Discrimination Prevention in the Organization
Teodor Petkov
University of National and World Economy
E-mail: teodor.petkov@unwe.bg
Abstract: This study examines the ethical dimensions and mechanisms for preventing discrimination in the context of organizational governance, with a particular emphasis on the treatment of entrepreneurs in their interactions with administrative and bureaucratic structures. The analysis substantiates the necessity of equal treatment for all economic actors – regardless of gender, age, ethnicity, religion, or social status – as a fundamental prerequisite for institutional effectiveness and competitiveness. The hypothesis posits that, despite the existence of robust international and European legal frameworks for the protection of human rights (e.g., the United Nations, the Council of Europe, and the European Union), systemic challenges to the attainment of genuine equality persist. Employing a desk research methodology, the study reviews a typology of discriminatory practices, encompassing both classical forms (based on race, ethnicity, religion, gender, age, and sexual orientation) and contemporary manifestations (direct, indirect, structural, positive, and multiple discrimination). Key documents such as the Universal Declaration of Human Rights and the European Convention on Human Rights are analyzed, along with the roles of institutions such as the International Criminal Court and the European Parliament. The findings suggest that a sustainable fight against discrimination requires integrated policy approaches, continuous monitoring, the implementation of ethical management models, and the execution of communication campaigns tailored to emerging social realities.
Keywords: communication, organization, ethics, preventions, discrimination.
Увод
В съвременния бизнес свят предприемачите са основната движеща сила на икономическия прогрес. От тяхната инициативност и отдаденост зависи доколко една добра бизнес идея ще бъде реализирана на практика в успешен и устойчив бизнес. Същевременно само усилията на предприемача не са достатъчни, за да се превърне идеята в успешен бизнес модел. В първоначалните стъпки, а и впоследствие, всеки предприемач е зависим от взаимоотношенията с различни бюрократични структури. Тези взаимоотношения са разнородни и те варират от издаване на лицензи и разрешителни, до участие във финансирани проекти или кандидатстване по тръжни процедури. Голяма част от бизнес инициативите преминават при различни взаимоотношения с бюрократични структури на различни нива. Управлението на човешките ресурси посредством създаване на съответните управленски модели на етично поведение е отговорно за намаляване на риска от дискриминация на разнородни групи от обществото, включително и предприемачи. В тази насока има изследвания, в които, от една страна, се представят негативните влияния на дискриминацията върху предприемаческата активност, а от друга – се описват различни действия на управленско ниво в релация с бизнес етиката и бизнес комуникацията. Към настоящия момент има стремеж към продължаване на тези изследвания, като се засягат и комуникативните проявления, аспекти и измерения. Определяне на управленските фактори, както и дефинирането на нивото на тяхната значимост и взаимна обвързаност, ще позволи създаването на работещи управленски модели на организация за превенцията на дискриминацията на предприемачи в административни структури.
Методика и материали
В съвременното общество се използва активно изкуственият интелект в различни сфери и за нуждите на различни организации. Допускането е, че като че ли се приема за даденост принципът за равноправието и гарантирането на основните човешки права. От друга страна, се прави и допускането, че колкото повече информационните и комуникационните технологии се развиват, колкото по-голям напредък отбелязва технологията, толкова по-голяма опасност има да се появят нови форми, чрез които да се накърнят основните човешки права и да се наруши съзнателно принципът за равнопоставеността и равноправието на всеки един човек. Методиката включва метода на кабинетното проучване, като той е приложен към основни нормативни документи на наднационално и национално ниво (ООН, Европейски съюз, Съвет на Европа), които са гласувани от 1948 г. до 2024 г.; както и на договори, декларации, учебници, наръчници и други. Те са представени в раздела „Онлайн ресурси“.
Същност на явлението дискриминация и нейните форми на проявление
Съгласно определение, възприето от Cambridge Dictionary, дискриминацията се дефинира като третиране на отделен човек или на специфична група от хора по различен начин, особено по по-лош начин от начина, по който се отнасят към други хора, поради техния цвят на кожата, пол, сексуалност и т.н. [1] В Penguin Dictionary (2003) определението за дискриминация се извежда в две основни значения: 1. Отношение, основано или съдържащо предразсъдъци и което отношение е базирано на разделенията по пол или раса; 2. признаването или оценяването на разликата между дадено нещо и друго нещо. [2] В Oxford Advanced Learner’s Dictionary (2000) дискриминацията е определена по следния начин: това е практиката да се третира някой или някоя специфични група от обществото по-малко честно от другите; в речника се посочват и основните практики на дискриминация, основани на раса, пол или сексуалност/сексуална ориентация. Същевременно в определението тук вече се споменават и други възможности за проява на дискриминация, свързана с възраст: дискриминация срещу по-възрастните или такава по отношение на по-младите. Като второ значение в речника е изведено следното: способността да се отсъди кое е вярно, добро и т.н., а третото значение на понятието „дискриминация“ е свързано със способността да се разпознават разликите между дадено нещо и друго. [3]
В речниците се посочва латинският произход на думата – discriminatio, която означава възможността да се прави разлика (между неща, състояния, хора, използвайки за целта различни признаци).
Според „Речник на българския език“ (достъпен онлайн) дискриминацията се дефинирана така: „мн. Дискримина̀ции, ж. Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Расова дискриминация. прил. дискриминацио̀нен, дискриминацио̀нна, дискриминацио̀нно, мн. дискриминацио̀нни“. [4]
В съвременния свят дискриминацията се възприема като негативно явление, чиито най-разнолики форми на проявление би следвало да бъдат обект на обществена нетърпимост и да бъдат отритнати/отхвърляни както от социума, но също така и да бъдат обезпечени в законодателството. В този смисъл всякакви елементи на проявление на дискриминация би следвало да бъдат първоначално осъждани от обществото, като същевременно обаче да намерят място в закони, чрез които да се гарантират равни права на всички граждани.
В статията се разглеждат основни дискриминации, които са разделени на два основни вида: класически и съвременни форми на дискриминация.
Класически форми на дискриминация
Както вече беше споменато, дискриминацията и различното отношение между отделни групи хора от обществото е многолика, самите форми на проявление еволюират с времето, както и в резултат на развитието на обществото. Макар и с известна условност, но с оглед използване на термините по-точно, се приемат за класически форми на дискриминация следните: расова, етническа, религиозна, дискриминация, основана на пол, дискриминация, основана на сексуална ориентация и възраст.
Расова дискриминация и расизъм
По своята същност расовата дискриминация означава нееднакво отношение към различните групи хора, основаващи се на расови белези. От друга страна, в исторически аспект корените на робството могат да се търсят в расизма, например станалата нарицателна политика по апартейд в Южна Африка. В по-съвременен контекст има и други форми на „робство“, които не са основани на расов признак, а по-скоро въз основа на социално-икономически фактори. Движението #BlackLivesMatter (Животът на чернокожите има значение), породено от конкретно трагично събитие през 2012 г., показва, че борбата с дискриминацията трябва да бъде водена непрекъснато, тъй като има нови измерения и прояви. Масовите протести през 20-те години на 21. век, организирани именно от това движение, са показателни за актуалността, мащабността и обхвата на този вид дискриминация дори в днешния свят.
Етническа дискриминация
При етническата дискриминация разделянето на хората и основаното на това различно отношение лежи върху етническия произход. Историята съдържа примери, някои от които са показателни доколко дискриминацията е в състояние да деградира човешки и морални устои, например Холокоста е един от емблематичните примери за етническа дискриминация. Други примери са избиването на местното население в Северна, Централна и Южна Америка. Посочват като пример и Арменският геноцид, провеждан от Османската империя.
Религиозна дискриминация
Понякога е трудно да се направи разлика между религиозната, расовата и етническата дискриминация, поради наличието на множество свързващи елементи между тях. Все пак религиозната дискриминация се основава на различно отношение към лица поради религията, която изповядват. Например, преследването на християните и християнските мисионери или антисемитизмът. В по-съвременен контекст – по-различното отношение към мюсюлманите след атаките от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, докладвани като отделни случаи в Американската комисия за равни възможности за заетост, отново показват проблемите на съвремието, свързани с този вид дискриминация (U.S. Equal Employment Opportunity Commission, fact sheet: Religious Discrimination). [5] Историята съдържа примери за дискриминационно отношение между различните течения в рамките дори и на една и съща религия – пример в това отношение са размириците между протестанти и католици през втората половина на 16. век във Франция, наричани от някои историци Хугенотски войни (Mack, 2012). [6]
Дискриминация, основана на пол (сексизъм)
Феминизмът се свързва с борбата за правата на жените в най-различни сфери. Неговата цел е да утвърди позицията, че полът не следва да е водеща причина за различното отношение между хората. Поради тази причина феминизмът има политически, социални, обществени и културни измерения. Феминистките се борят първоначално в извоюване на някои основни права: например, право на наследяване/право за притежаване на имущество, правото за гласуване, правото на образование. Впоследствие движението се разраства, като включва установяването на еднакво заплащане за труд при едни и същи длъжности, заемани от мъже и от жени (Castro, 1990). [7]
Дискриминация, основана на сексуална ориентация (хомофобия)
Хомофобията представлява дискриминиране на лица на основата на тяхната сексуална ориентация. Терминът „хомофобия“ произлиза от гръцки език, като буквално означава страх от еднаквото. В този смисъл хомофобията е всякаква форма на нетолерантно отношение към хората с различна ориентация, негативни действия и омраза към хомосексуалните. Една от основните форми за преодоляване на хомофобията в Европейския съюз се счита общественото движение ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора).
Дискриминация, основана на възраст
Т.нар. ейджизъм (от английски език age – възраст) или възрастовата дискриминация, е форма на нетолерантно и различно, неблагоприятно, в повечето случаи пренебрежително отношение, дължащо се на възрастта на конкретния индивид. В практиката този вид дискриминация обикновено има две най-силни проявления: пренебрежително отношение към младите хора, но и подобно отношение към възрастните хора. Проявленията на възрастовата дискриминация имат в повечето случаи обществено-икономически характер. Според Тофлър (Toffler, 1990) в традиционното общество обикновено уважението е върху хората с повече житейски опит, тъй като поради начина на развитие на обществото те се възприемат като по-опитните, по-знаещите и по-можещите. [8] Младите хора в традиционното общество следва да натрупат опит, знания и умения през годините, за да могат да достигнат способностите на по-възрастните. За разлика от традиционното общество, в постиндустриалното общество скоростта на развитие на технологиите е толкова бърза, че „старите“ трудно успяват да се адаптират и поради тази причина при тези общества акцентът е поставен върху по-младите.
Съвременни форми на дискриминация
Пряка и косвена дискриминация
Съществува както пряка, така и косвена дискриминация. При косвената дискриминация има ясни изисквания, но те са разработени по начин, по който непряко да дискриминират една група хора от друга (например изисквания към потенциалните кандидати за сътрудници: да имат собствена кола, да се придържат към определен дрескод, да имат определена височина и др.).
Структурна (системна) дискриминация
Отново според структурната дискриминация е резултат от начина, по който обществото се саморегулира и организира. В този смисъл на системно ниво някои групи хора неминуемо ще бъдат толерирани за сметка на други. „Структурната дискриминация се основава на самия начин, по който е организирано обществото ни. Системата сама по себе си поставя в неблагоприятно положение определени групи хора. Структурната дискриминация действа чрез нормативи, установени практики, модели на отношение и поведение, които създават прегради, възпрепятстващи постигането на реална равнопоставеност или еднакви възможности“. [9] Основната причина, пораждаща този вид дискриминация, не се състои в субективната преценка на даден индивид спрямо друг, а по-скоро в чисто системни/структурни проблеми, които пречат да се установи равнопоставеност и равноправие в чист вид.
Позитивна дискриминация (Афирмативна дискриминация)
При този вид дискриминация се установяват законово дейности и мерки, посредством които официално се подкрепят групи лица, които са били обект на дискриминация в предишен исторически етап (в повечето случаи на малцинства). Обикновено такава позитивна дискриминация би следвало да се прилага много внимателно и само с цел постигане на равни възможности между различните групи, а не да се достигне до обратен ефект.
Множествена дискриминация
Множествената дискриминация може да се разглежда като резултат от различните социални/културни/обществени/етнически групи, към които всеки един член на съвременното общество принадлежи. В „Наръчник по европейско право в областта на недискриминацията“ се дава следната дефиниция: „С „множествена дискриминация“ се описва дискриминация, която се извършва по няколко основания, действащи отделно“. [10]
Европейски и световни политики за превенция на дискриминацията
Човешките права и съответно възможностите те да бъдат целенасочено и последователно съхранени посредством разработването и развиването на цялостна политика, обхващаща абсолютно всички аспекти на съвременния живот, е обект не само на внимание и акцент на световното гражданско общество, но и на международни надправителствени организации. Вземайки изводите от историята и най-вече имайки предвид последствията от Втората световна война, става ясно, че е необходима цялостна политика в глобален аспект по защита на човешките права.
Организацията на обединените нации и нейната политика
Три години след своето създаване, през 1948 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Всеобщата декларация за правата на човека. Според официалната страница на ООН, Всеобщата декларация е преведена на 532 езика и различни диалекти, което я превръща в най-превеждания и следователно – най-достъпния документ в света. [11]
Изследователи посочват, че Всеобщата декларация за правата на човека е една от първите по-съществени прояви в първите години на утвърждаване на Организацията на обединените нации и всъщност дава много ясна посока за цялостното по-нататъшно развитие на политиката по опазване на човешките права (Alston & Goodman, 2007). [12]
Всеобщата декларация за правата на човека на ООН се състои от общо 30 члена, всеки от който има ясно отношение към основните права на всеки един човек на планетата и в този смисъл могат да се приемат като първата мащабна възможност на световно ниво за противодействие на различните проявни форми на дискриминация. Някои от постулатите във Всеобщата декларация за правата на човека директно реферират към това:
– Член 1: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. [13]
– Член 4: Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.
– Член 7: Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
– Член 18: Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
– Член 23, ал. 2: Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. [14]
Комисията за правата на човека към ООН е основният орган в рамките на международната институция, който има правомощия в две основни направления: произнасяне по постъпили жалби и надзор по спазване на основните човешки права.
Международният съд в Хага
Международният съд в Хага е официално конституиран през 2002 г., след приемането през 1998 г. на т.нар. Римски статут от пълномощните представители на ООН. [15] Той може да бъде разглеждан като крайна мярка за много сериозни престъпления срещу човечеството; един от инструментите в световен мащаб за опазване на човешките права. Международният наказателен съд разследва и, когато е оправдано, съди лица, обвинени в най-тежките престъпления, които предизвикват безпокойство в международната общност. Съдът в Хага е постоянна институция, която има правомощието да упражнява своята юрисдикция върху лица, обвинени в едни от най-сериозните престъпления от международно значение, като действа в допълнение на националните наказателни юрисдикции.
Съвет на Европа
На европейско ниво Съветът на Европа е институцията, която работи целенасочено в областта на опазването и защитата на човешките права. Организацията е създадена през 1949 г., като към момента в нея членове са общо 46 държави. С решение на Комитета на министрите от 16 март 2022 г., Руската федерация не е повече член на международната организация. [16]
Съветът на Европа работи основно в защита на свободата на изразяване, с фокус върху медиите, свободата на събранията, равенството и защитата на малцинствата. Съветът провежда различни кампании и инициативи по въпроси, свързани със закрилата на децата, противодействието срещу езика на омразата в онлайн среда, защита правата на малцинствените групи, както и на ромите като най-голямото малцинство в Европа.
Същевременно Съветът на Европа помага на държавите членки в борбата с корупцията и тероризма и предприемането на необходимите съдебни реформи. Нейната група от конституционни експерти, известна като Венецианската комисия, предлага правни съвети на страни от целия свят, като включително подпомага и дава насоки и на България в някои основни дискусионни области.
Съветът на Европа насърчава правата на човека чрез международни конвенции, като например Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие и Конвенцията за киберпрестъпността. Той наблюдава напредъка на държавите членки в тези области и прави препоръки чрез независими експертни органи за наблюдение.
Всички държави – членки на Съвета на Европа, не прилагат смъртното наказание.
В рамките на Съвета действат няколко мониторингови органи, а именно:
– Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (CPT);
– Група от експерти за действия срещу трафика на хора (GRETA);
– Комитет на страните по Конвенцията за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (Комитет Lanzarote);
– Европейска комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ);
– Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI);
– Европейски комитет по социални права (ECSR);
– Консултативен комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
– Комитет от експерти на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Европейска конвенция за правата на човека
Европейската конвенция за правата на човека е приета в Рим през 1950 г. от държавите – членове на Съвета на Европа, и се основава изцяло на Всеобщата декларация на правата на човека на ООН. Европейската конвенция е съставена от общо 59 члена, както е изменяна и допълнена от Протоколи № 11, 14 и 15 и задължително придружена от Протоколи № 1, 4, 6, 7, 12, 13 и 16. В Конвенцията са залегнали основополагащи човешки права, които обхващат членове от 2 до 17. Те са следните: право на живот (член 2), забрана за изтезания (член 3), забрана на робството и принудителния труд (чл. 4), право на свобода и сигурност (чл. 5), право на справедлив съдебен процес (чл. 6), неналагане на наказание без закон (чл. 7), право на зачитане на личния и семейния живот (чл.8), свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), свобода на изразяването на мнение (чл. 10), свобода на събранията и сдружаването (чл. 11), право на стъпване в брак (чл. 12), право на ефективни правни средства за защита (чл. 13), забрана за дискриминация (чл. 14), дерогиране при извънредно положение (чл. 15), ограничаване на политическата дейност на чужденците (чл. 16), забрана за злоупотреба с права (чл. 17). [17]
В член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека, в който пряко се третира забраната за дискриминация, се постановява следното:
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. [18]
Европейски парламент
Европейският парламент е законодателният орган в рамките на Европейския съюз, като той определя и законодателната политика по отношение спазването на човешките права, непримиримостта срещу различните форми на дискриминация и дискриминационно отношение и прокламирането на европейските ценности, свързани с толерантността към различието във всякакви форми и т.н. Съгласно йерархията на нормативните документи, нормите, приети от Европейския парламент имат приоритет пред законовото и подзаконовото нормативно равнище на съответната държава членка.
Законодателната база в рамките на разглежданите човешки права и защита от дискриминация са заложени в следните документи на Европейския парламент:
– Член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС): Ценности на ЕС. Основополагащите ценности на ЕС са „човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства“; [19]
– Член 3 от ДЕС: Цели на ЕС. В „отношенията си с останалия свят“ ЕС допринася за „изкореняването на бедността и защитата на правата на човека, по-специално правата на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Хартата на Обединените нации“; [20]
– Член 21 от ДЕС: принципи, вдъхновяващи външната дейност на Съюза. Тези принципи са демокрация, върховенство на закона, универсалност и неделимост на правата на човека и основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, равенство и солидарност и зачитане на принципите на Хартата на ООН от 1945 г. и международното право. В член 21 ЕС одобрява принципа на „неделимостта на правата на човека и основните свободи“, като се ангажира да счита икономическите и социалните права за също толкова важни, колкото гражданските и политическите права; [21]
– Член 205 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) [22]: общи разпоредби относно външната дейност на Съюза. Този член определя, че международните действия на ЕС трябва да се ръководят от принципите, заложени в член 21 от ДЕС.
Заключение
Дискриминацията се основава на негативно отношение, неравноправно третиране на индивид или на група хора по различен начин от останалите, на основата единствено на признаци като пол, раса, етническа и/или религиозна принадлежност, сексуална ориентация, възраст и др. Борбата срещу дискриминацията и нейните различни форми изисква цялостен подход и целенасочена политика и усилия както на международната общност, така и на междудържавно и национално ниво. Създадените механизми и политика за борба с дискриминацията следва също да се развиват, за да могат да отговорят ефективно на променящите се условия и на новите форми на дискриминация. Натрупаният практически опит в борбата срещу дискриминацията трябва да бъде системно изучаван, за да може да се предостави необходимият инструментариум и методология за ефективно противодействие на дискриминацията. Не на последно място е важно да се изготвят и осъществят успешно и своевременно комуникационни кампании за информиране за дискриминацията, новите ѝ форми на проявление и институциите, към които гражданите в дадена държава и служителите в бизнес организациите могат да се обърнат.
Цитати и бележки
[1] Online Cambridge Dictionary. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/ discrimination. Retrieved on 02.05.2025.
[2] The Penguin English Dictionary, (2003). Penguin Books, Second Edition.
[3] Oxford Advanced Learner’s Dictionary, (2000), Oxford University Press, Sixth Edition.
[4] Речник. Читанка. Дискриминация. https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%B4%D 0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F. последно посещение на 01.04.2025. [Rechnik. Chitanka. Diskriminatsia. https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%B4%D0%B8%D1 %81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F. posledno poseshtenie na 01.04.2025.]
[5] Religious Discrimination. U.S. Equal Employment Opportunity Commission, fact sheet: Religious Discrimination. https://www.eeoc.gov/religious-discrimination. Retrieved on 09.03.2025.
[6] Mack, P. H. (2012). The French Wars of Religion 1562– 1629. George Mason University, Virginia, 58.
[7] Castro, G. (1990), American Feminism – A Contemporary History. New York: New York University Press
[8] Toffler, A. (1990). The Third Wave, The Classic Study of Tomorrow. NY: Bantam Books.
[9] Компас. Наръчник за обучение по правата на човека за младежи. Дискриминация и нетърпимост. https://www.coe.int/bg/web/compass/discrimination-and-intolerance. Retrieved on 01.04.2025. [Kompas. Narachnik za obuchenie po pravata na choveka za mladezhi. Diskriminatsia i netarpimost. https://www.coe.int/bg/web/ compass/ discrimination-and-intolerance. Retrieved on 01.04.2025.]
[10] Наръчник по европейско право в областта на недискриминацията (2018). © Агенция на Европейския съюз за основните права и Съвет на Европа, 2020 г. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г., 67 [Narachnik po evropeysko pravo v oblastta na nediskriminatsiyata (2018). © Agentsia na Evropeyskia sayuz za osnovnite prava i Savet na Evropa, 2020 g. Lyuksemburg: Sluzhba za publikatsii na Evropeyskia sayuz, 2020 g., 67].
[11] Всеобща декларацияза правата за човека. ООН. 1948. Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. https:// legislation.apis.bg/doc/3790/0. последно посещение на 10.04.2025. [Vseobshta deklaratsiyaza pravata za choveka. OON. 1948. Prieta i provazglasena s rezolyutsia 217 A (III) na Obshtoto sabranie na OON ot 10.12.1948 g. https://legislation.apis.bg/ doc/3790/0. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
[12] Alston, P., & Goodman, R. (2007). International Human Rights in Context: Law, Politics, Morals. Oxford: Oxford University Press.
[13] Всеобща декларация за правата за човека. ООН. 1948. последно посещение на 10.04.2025. [Vseobshta deklaratsiya za pravata za choveka. OON. 1948. https:// legislation.apis.bg/doc/3790/0. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
[14] Всеобща декларация за правата за човека. ООН. 1948. последно посещение на 10.04.2025. [Vseobshta deklaratsiya za pravata za choveka. OON. 1948. https:// legislation.apis.bg/doc/3790/0. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
[15] Римски статут на Международния наказателен съд. Приет на Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООТ за Учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г. (Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 15 март 2002 г. – ДВ, бр. 31 от 2002 г. В сила от 1 юли 2002 г.). https://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/rimski-statut/. последно посещение на 01.04.2025. [Rimski statut na Mezhdunarodnia nakazatelen sad. Priet na Diplomaticheskata konferentsia na palnomoshtnite predstaviteli pod egidata na OOT za Uchredyavane na Mezhdunaroden nakazatelen sad na 17 yuli 1998 g. (Ratifitsiran sas zakon, priet ot XXXIX Narodno sabranie na 15 mart 2002 g. – DV, br. 31 ot 2002 g. V sila ot 1 yuli 2002 g.). https://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/rimski-statut/. posledno poseshtenie na 01.04.2025.]
[16] Комитет за правата на човека – ООН. https://www.humanrightsguide.bg/temi/ institutsii-po-pravata-na-choveka/komitet-po-pravata-na-choveka-na-oon. последно посещение на 10.04.2025. [Komitet za pravata na choveka- OON. https:// www.humanrightsguide.bg/temi/institutsii-po-pravata-na-choveka/komitet-po-pravata-na-choveka-na-oon. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
[17] Council of Europe. Human Rights Channel. https://human-rights-channel.coe.int/ stop-sexism-bg.html. Retrieved on 02.05.2025.
[18] Съвет на Европа. https://www.coe.int/bg/web/about-us/structure. последно посещение на 12.04.2025. [Savet na Evropa. https://www.coe.int/bg/web/about-us/ structure. posledno poseshtenie na 12.04.2025.]
[19] Договор за Европейския съюз. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ ?uri=LEGISSUM:4301855. последно посещение на 15.04.2025. [Dogovor za Evropeyskia sayuz. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM: 4301855. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]
[20] виж източника в цитат 19.
[21] виж източника в цитат 19.
[22] Договор за функционирането на Европейския съюз. (ДФЕС). https://eur-lex. europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM:4301854. последно посещение на 30.04.202. [Dogovor za funktsioniraneto na Evropeyskia sayuz. (DFES). posledno poseshtenie na 30.04.202.]
Библиография
Речник на чуждите думи в българския език. (2003). София: Издателство „Наука и изкуство“. [Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. (2003). Sofia: Izdatelstvo „Nauka i izkustvo“.]
Alston, P., & Goodman, R. (2007). International Human Rights in Context: Law, Politics, Morals. Oxford: Oxford University Press.
Castro, G. (1990). American Feminism – A Contemporary History. New York: New York University Press.
Mack, P. H. (2012). The French Wars of Religion 1562– 1629. George Mason University, Virginia, 58.
Online Cambridge Dictionary. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/ discrimination. Retrieved on 02.05.2025.
Oxford Advanced Learner’s Dictionary, (2000), Oxford University Press, Sixth Edition,
The Penguin English Dictionary, (2003). Penguin Books, Second Edition.
Toffler, A. (1990). The Third Wave, The Classic Study of Tomorrow. NY: Bantam Books.
Онлайн ресурси
Всеобща декларация за правата за човека. ООН. 1948. Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. https:// legislation.apis.bg/doc/3790/0. последно посещение на 10.04.2025. [Vseobshta deklaratsiyaza pravata za choveka. OON. 1948. Prieta i provazglasena s rezolyutsia 217 A (III) na Obshtoto sabranie na OON ot 10.12.1948 g. https:// legislation.apis.bg/doc/3790/0. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
Договор за Европейския съюз. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri= LEGISSUM:4301855. последно посещение на 15.04.2025. [Dogovor za Evropeyskia sayuz. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM: 4301855. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]
Договор за функционирането на Европейския съюз. (ДФЕС). https://eur-lex. europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM:4301854. последно посещение на 30.04.202. [Dogovor za funktsioniraneto na Evropeyskia sayuz. (DFES). posledno poseshtenie na 30.04.202.]
Европейска конвенция за правата на човека. chrome-extension://efaidnbmnnnibpca jpcglclefindmkaj/https://www.echr.coe.int/documents/d/echr/convention_bul. последно посещение на 12.04.2025. [Evropeyska konventsia za pravata na choveka. chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www. echr.coe.int/documents/d/echr/convention_bul. posledno poseshtenie na 12.04.2025.]
Комитет за правата на човека – ООН. https://www.humanrightsguide.bg/temi/ institutsii-po-pravata-na-choveka/komitet-po-pravata-na-choveka-na-oon. последно посещение на 10.04.2025. [Komitet za pravata na choveka – OON. https://www.humanrightsguide.bg/temi/institutsii-po-pravata-na-choveka/ komitet-po-pravata-na-choveka-na-oon. posledno poseshtenie na 10.04.2025.]
Компас. Наръчник за обучение по правата на човека за младежи. Дискриминация и нетърпимост. https://www.coe.int/bg/web/compass/discrimination-and-intolerance. Retrieved on 01.04.2025. [Kompas. Narachnik za obuchenie po pravata na choveka za mladezhi. Diskriminatsia i netarpimost. https:// www.coe.int/bg/web/compass/discrimination-and-intolerance. Retrieved on 01.04.2025.]
Международният съд в Хага. https://legislation.apis.bg/doc/4592. последно посещение на 12.04.2025. [Mezhdunarodniyat sad v Haga. https://legislation.apis.bg/ doc/4592. posledno poseshtenie na 12.04.2025.]
Римски статут на Международния наказателен съд. Приет на Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООТ за Учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г. (Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 15 март 2002 г. – ДВ, бр. 31 от 2002 г. В сила от 1 юли 2002 г.). https://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/rimski-statut/. последно посещение на 01.04.2025. [Rimski statut na Mezhdunarodnia nakazatelen sad. Priet na Diplomaticheskata konferentsia na palnomoshtnite predstaviteli pod egidata na OOT za Uchredyavane na Mezhdunaroden nakazatelen sad na 17 yuli 1998 g. (Ratifitsiran sas zakon, priet ot XXXIX Narodno sabranie na 15 mart 2002 g. – DV, br. 31 ot 2002 g. V sila ot 1 yuli 2002 g.). https://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/rimski-statut/. posledno poseshtenie na 01.04.2025.]
Министерски съвет, Портал за консултативни съвети. https://saveti.government.bg/ web/cc_19/1. последно посещение на 10.05.2025. [Ministerski savet, Portal za konsultativni saveti. https://saveti.government.bg/web/cc_19/1. posledno poseshtenie na 10.05.2025.]
Съвет на Европа. https://www.coe.int/bg/web/about-us/structure. последно посещение на 12.04.2025. [Savet na Evropa. https://www.coe.int/bg/web/about-us/ structure. posledno poseshtenie na 12.04.2025.]
Council of Europe. Human Rights Channel. https://human-rights-channel.coe.int/stop-sexism-bg.html. Retrieved on 02.05.2025.
European Commission. https://ec.europa.eu/. Retrieved on 02.05.2025.
Eurostat. https://ec.europa.eu/eurostat/. Retrieved on 02.05.2025.
Institute of Entrepreneurship Development. https://ied.eu/. Retrieved on 02.05.2025.
International Criminal Court. https://www.icc-cpi.int/about/the-court. Retrieved on 02.05.2025.
U.S. Equal Employment Opportunity Commission – https://www.eeoc.gov/eeoc-publications
United Nations Human Rights. https://www.ohchr.org. Retrieved on 02.05.2025.
World Economic Forum. www.weforum.org. Retrieved on 02.05.2025.
Теодор Петков е докторант по управление към Университета за национално и световно стопанство. Научните му интереси са в сферата на етичното организационно управление, превенцията от дискриминация и нейните различни проявни форми.
Ръкописът е изпратен на 01.06.2025 г.
Рецензиране от двама независими рецензенти: от 02.06.2025 до 03.07.2025 г.
Приемане за публикуване: 04.07.2025 г.
Manuscript was submitted: 01.06.2025.
Double Blind Peer Reviews: from 02.06.2025 till 03.07.2025.
Accepted: 04.07.2025.
Брой 64 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.
Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.