Толерантност: Религиозно измерение на интеркултурния диалог в училище

Румяна Неминска

Резюме: В статията се представя идеята за „развиваща се толерантност” в три аспекта: общество, образование, училище. Обосновава се общественият фундамент на толерантността като основание и потребност във всяко едно време. Извежда се националната и европейска идея за едно последователно и отговорно развитие на толерантността в нейната социална и образователна разновидност. Предлага се таксономичен модел за образование за толерантност с  методология, развита върху „знанието за религията” като културен факт.

Ключови думи: толерантност, диалог, общество, образование.

Abstract: The report presents the idea of „growing tolerance“ in three aspects: society, education, school. To justify public foundation of tolerance as the basis and need at any given time. Displays national and European idea of a consistent and responsible development of tolerance in its social and educational diversity. Available taxonomic model of education for tolerance to the methodology developed on ‘knowledge of religion „as a cultural fact.

Keywords: tolerance, dialogue, society, education.

Общество

Толерантността е основа на философията за обществените отношения още преди епохата на Просвещението, но именно в тази епоха през 1686 г. Джон Лок написва прочутото си „Писмо за толерантността”. В него се подкрепя идеята, че религиозната търпимост не е само препоръка, а неотменно условие за мирно и справедливо съжителство на гражданите в една държава. След Джон Лок толерантността се превръща в изконно човешко право – в свобода на съвестта, подчинена на разума. Ролята на това право е да бъде съдия в съревнованието, да гарантира равни условия в надпреварата между религии, а оттам – между общности и между държави. В постмодерната епоха Д. Ватимо [1] говори, че толерантността е проявление на известна „еластичност” на собственото ни битие, готово да се протегне към другото с цел да разпознае самото себе си. Тази еластичност в смисъла на толерантност не е природно заложена нагласа да се реагира с разбиране и доброжелателност. Като качество на човешкото поведение толерантността зависи не само от характера, темперамента, но и от готовността, плод на подготовката, да се приемат различията.

В съвременността като развитие на идеята за толерантността, като условие за „оценка и уважение на човешкото достойнство и интегритета на всички хора” [2] се явява и Декларацията за принципите на толерантността, в която толерантност „означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност” [3].

Анализът на националните и европейски образователни политики откроява една последователна тенденция и специфика в развитието на идеята за толерантност, нейното приложение и практически ползи. В съвременното обществено пространство се наблюдава развитие в многоаспектността на толерантността чрез различни национални и наднационални инициативи, поставени под обща емблематика, а от там и развитие на съответни социални практики.

  • 2006 година на трудовата и социалната мобилност. В  международен план се развива програма, в която един от основните приоритети е  социално сближаване и качество на живот, свързано с мигрирането на големи групи от хора в европейското пространство, тяхното образование и интегриране.
  • 2007 година на равните възможности на всички. Поставя се началото на широк дебат за ползите от многообразието за европейските общества и на преден план се извеждат важни въпроси, сред които различни форми на дискриминация и междурелигиозен диалог.
  • 2008 година на междукултурния диалог. Инициативата цели да запознае всички жители на Европа с предимствата, които носи едно богато културно наследство, давайки им възможност да узнаят повече за различните културни традиции.  В резултат на това, междурелигиозният диалог се налага като все по-важен фактор в утвърждаването на идеята за общоевропейска и национална идентичност и гражданство.[4]
  • 2009 година на творчеството и иновациите. Целта е да се популяризира способността за творчество и иновации като основни умения за всички. Оттук и важността от насърчаване на творчеството и иновативната способност в културно и религиозно разнородна среда.
  • 2010 година за борба с бедността и социалното изключване. Една от най-важните европейски ценности е солидарността. Национален приоритет в тази посока за България е социалното „не–изключване” на малцинствата и техните образователни и последващи социални проблеми.
  • 2011 година на доброволчеството. Доброволчеството заздравява основни ценности: солидарност и социално сближаване” [5]. Всеки път, когато хората се обединят, за да помогнат един на друг и да подпомогнат нуждаещите се, печели  цялото общество. И днес, когато срещите на културното и религиозното многообразие са факт, тези умения са от съществено значение за един конструктивен миролюбив диалог.

В този смисъл би могло да се направи изводът, че образованието за междурелигиозна толерантност е:

  • съвкупност от политики (образователни и социални), стратегии, програми, методологии, дейности, които взаимно се допълват, конструктивно си сътрудничат и диверсифицират с цел личностно развитие на индивидите в обществото за формиране на „умение за живот заедно”;
  • таксономичен фундамент, изграждан през годините, за да се конкретизират и изведат онези полезни и важни за глобалното общество компетентности, които да залегнат в образователните програми и дейности; да се подложат на доразработване и диверсификация националните държавни образователни изисквания, стандарти и учебни програми;
  •  космополитна схема, в която умението за диалог, възможностите за мобилност, изравняват шансовете и водят до социалното включване; създаване на творчески иновации и осъзнаване на доброволчеството като една от нормите на личността.

Образование

Въпросът за развитие на междурелигиозната толерантност се позовава на обществените и демократични промени в обществото. Като образователната тенденция отразява и реагира на установени потребности, „дефицити” и проявления  в него. Анализът очертава влиянието на обществените промени върху явления, понятия и същности, формиращи развитието на междурелигиозната толерантност като образователен фундамент (феномен). В съвременния аспект ясно се очертава, че националните граници и идентификации вече не са достатъчно основание за знания и умения и на тази основа развиване на отношения. Насочването на образователното съдържание към повече действени ситуативни модели за развитие на „умения за живот заедно” идва, за да покаже глобалния проблем за „посоката на този процес, характера на развиваните умения, налаганите ценности и модели за идентификация” [6]. Образованието за междурелигиозна толерантност е ориентирано към  образа на подрастващия – за развитие на афективна, ценностна идентичност; която да е действено резултативна, гъвкава, устойчива, адаптивна към ситуацията и средатаВ този смисъл образованието за междурелигиозна толерантност е съвместяването на различните културни форми на живот; социализиране на подрастващите в една обща култура, в която уважението към другите, към техните права, независимо от раса, религия и произход са неотменни нейни компоненти; знанието за религията като отношение към „другостта” е онзи фундамент, върху който се гради ценностният „базис на несъмненост” [7] в „уменията за живот заедно”. 

            В последното десетилетие въпросът за обучението по религия е обект на засилен публичен интерес и чести дискусии. Той се намира в динамична ситуация и е в процес на трансформация. Серия от конференции, посветени на тези въпроси, са инициирани от Съвета на Европа. На срещата на министрите на образованието в Атина през 2003 г. се подчертава значимостта на темата за интеркултурния диалог. Съветът на Европа приема образованието за междурелигиозна толерантност като приоритет за създаване и подкрепа на плуралистичната демокрация. Изведени са препоръки в по-широкия контекст на интеркултурното образование [8] за създаване система и условия за неконфесионално обучение, за информиране по проблемите на религиозното разнообразие в съвременната европейска култура, за човешките права и за свободата за и от религия. Дават се препоръки: обучението по религия да цели разбиране, а не вяра, дори в страните, в които има държавна религия; да се провежда системно обучение на учителите с цел безпристрастно описание и коментар на религиозното разнообразие в Европа.

Редица изследователи застъпват идеята, че запознаването с религиозните традиции може да повиши толерантността сред учениците и че знанието за религията може да бъде опозиция на моралната криза сред младите в обществото. Коментира се широкият европейски консенсус, че държавата (и училищата, които са част образователната система) трябва да засили „познаването на религиозния факт”. Посочва се, че колкото по-ниско е нивото на образование и познание в сферата на религиите, толкова е по-голям е потенциалът за инструментализация на религиозните различия.  Изтъква се, че е необходимо обучението по религия да се използва за мирно съществуване в мултирелигиозното общество.

Според редица документи на Съвета на Европа и техни коментатори целта на подобен вид преподаване в гражданските училища е идентифициране и установяване на минимум общи ценности, представени в Европейската конвенция за човешките права, осъществено с уважение, запазване и развитие на регионалните и националните културни елементи.

Важен изследователски факт е подкрепения от европейската научната общност модел за преподаване на знания за религията чрез интерпретативният подход на Джаксън. Той е изграден върху  принципите за:               

  • репрезентация: религиозните традиции да се представят като отделни културни единици, имащи специфика и своеобразие, а не като обвързани системи; да се отчита уникалността на всеки ученик, повлиян от съответната общностна религия;
  • интерпретация: учениците да не се отказват от възгледите си и от конфесионалните си предпочитания, а да ги сравняват с тези на другите;
  • рефлексивност: чрез този тип обучение да се преосмисля собствения живот, да се проявява критицизъм към преподавания материал и към процеса на обучение.

Преосмислянето на моделите за обучение по религия или даването на знания за религията понастоящем се ситуират в рамките на нова категория – плурализъм. Съществува известно обществено съгласие  по двете генерални цели – развитие на собствените духовни ценности и на чувството за отговорни граждани в плуралистично в религиозно отношение общество. Така обучението по религия/даването на знания за религията се приема като част от развитието на междурелигиозната толерантност в частност на умения и компетентности.

Разбирането на религията е интегрална част от разбирането на историята на човечеството и на неговите цивилизации. То е напълно различно от вярата в една отделна религия и нейната практика. Дори в страните, в които доминира една конфесия, „трябва да се изучава произхода на всички религии, а не да се привилегирова една от тях, или да се подкрепя прозелитизмът.” [9]. Тази идея е част от цялостната училищна политика и философия, която предполага минималистки подход (информативен и дидактичен), но и максималистки (активно учене и формиране на ценности). Този подход личи и в идеята, че религията може да се преподава в училище в качеството ú и на „културен факт” което означава отношение на безпристрастност пред лицето на религиозното и секуларното разнообразие – нещо, което е принцип на образователните институции и на конституционната демокрация.

Тази позиция на разбиране на религията като културен факт не е нито епистемологична позиция, нито секуларно твърдение, а процедурна стратегия, за да се справи публичното съзнание с нетрактуван по-рано проблем, който е държал религията извън обсега на внимание на образователната  дискусия. Това е позитивно движение към идеята, че диалогът между различните религии и секуларните гледни точки, използващ и религиозен, и секуларен език, е напълно приемлив и адекватен на нивото на научния, образователен и публичен дебат.

Училище

Обща характеристика на демократичните страни е, че обучението по религия в повечето страни е или незадължително, или учениците може да избират между повече предмети с различни конфесионални или неконфесионални профили.  В България като страна с реформираща се образователна система учебният предмет Религия се „въвежда” (възвръща) в българското училище през учебната 1997/1998 г. Анализът на съдържанието на учебните помагала по религия  [10]  разкрива техния потенциал в областта на религиозното образование. От друга – нормативно уредена страна, отделянето на малките ученици в групи за изучаване на религия води до фактическо разделение, което би могло да се преодолее с приложение на образователни модели, развиващи умения за хуманен интеркултурен и междурелигиозен диалог. Разбирането, че религиозното образование, регламентирано като СИП или ЗИП би следвало да се придружава и от други, съпътстващи образователни модели, е един от основните акценти в статията. Подобна образователна тенденция се заражда в недрата на европейската демократична образователна общност. В класните стаи на съвременното училище общуват  ученици, носители на различни култури и религии, дават си среща различни празници и традиции. Чрез тях малките ученици могат да се запознаят  с многообразието на света. Те са първата стъпка за обединение на учениците и възпитаването им в толерантност, уважение и добротворство. Предоставянето на възможност за запознаване  с нравствените акценти на различни религии, равнопоставено и безкризисно, развива нагласи, които на по-късен етап оформят  толерантни модели на поведение. Знанията за различните култури и религии не се противопоставят като чужди и взаимоизключващи се, а се равнопоставят като универсални, надживели времето и социалните условия световни, общочовешки ценности. Приемането на религията като „културен факт”, знанието и разбирането на религията на това равнище е релевантно на добрите отношения на общностите и индивидите. Това не е интелектуален редукционизъм, а прагматично признаване, че присъствието на религията в обществото е най-близкият общ деноминатор, с който може да се работи в образователен контекст. Тук е мястото да се подчертае разбирането, че теологичното знание е специфично предметно знание и то следва да намери своето подходящо и специално място [11].

В съвременното образователно пространство се оформя нова методология – образование за толерантност, чрез знанието за религията като модел и потребност на едно мултикултурно и мултирелигиозно общество или иначе казано се очертава религиозното измерение на интеркултурния диалог в училище. Засилената комуникация на култури и религии, емиграцията, смесването на националности в сферата на образованието поставят изисквания за допълване и развиване на подходящи технологии и цели на реализация. Реален продукт на това измерение се очертава учебната програма: „Образование за толерантност 1. – 4. клас”. Апробирана и верфицирана 10 години в българското образователно пространство.

Образователен модел

Учебното съдържание по „Образование за толерантност” се разработва в съответствие с държавния образователен стандарт за организация и съдържание по етапи на средното образование, съобразно равнищата на европейската и национална квалификационна рамка в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка и европейската референтна рамка за ключовите компетентности като всеки модул от образователната програма се съотнася към нивото/стандарт за компетентност. Регламентират се начини и форми на осъществяване, а именно:

– интегриране на стандартите за учебно съдържание;

– самостоятелни учебни предмети с интердисциплинарен характер;

– подготовка по интереси (допълнителна);

– кръжочни и клубни форми в училища и извънучилищните звена;

– в дейности по проекти на неправителствени организации;

– час на класа във всички етапи на обучение;

– занимания по интереси при целодневна организация на учебния ден в начален и прогимназиален етап.

Таблица  1 Стандарти

Таблица 1
Таблица 1

Резултати от обучението по темата: „Общото в нравствените  послания на религиите”.  (ІІ клас)Основни фактологични знания в определената образователна  сфера или обучение.Резултати от обучението по темата: „Празници и имена – еврейски, християнски, мюсюлмански”. (І клас)Основни общи знания за празниците и имената на различните етноси.Основни умения, необходими за изпълнение на прости задачи.Работа или обучение под пряко наблюдение в структуриран контекст.Стандарт  2

Основни познавателни и практически умения, при които се изисква използване на съответната информация за изпълнение на задачи и решаване на рутинни проблеми чрез използване на прости правила и инструменти.Работа или обучение под пряко наблюдение, с известна степен на самостоятелност.

Стандарт 3

Резултати от обучението по темата: „Приятелство без религиозни граници”. (ІІІ клас)

Познаване на факти, принципи, процеси и общи понятия в образователна  сфера или обучение.Набор от познавателни и практически умения, необходими за изпълнение на задачи и решаване на проблеми чрез подбор и прилагане на основни инструменти, материали и информация.Поемане на отговорност за изпълнение на задачи при работа или обучение; приспособяване на собственото поведение към обстоятелствата при решаване на проблеми.Стандарт  4

Резултати от обучението по темата: „Светът на хората е различен. Ние сме различни по вяра, но равноценни”.  (ІV клас)

Фактологични и теоретични знания в широк контекст в определена сфера на работа или обучение

Набор от познавателни и практически умения, необходими за намиране на решения на конкретни проблеми в определена сфера на работа или обучение

Способност за самоуправление в  рамките на насоките за работен или учебен контекст, който обикновено е предвидим, но подлежи на промяна; наблюдение на обичайната работа на други, като се поема известна отговорност за оценка и подобряване на работните или учебни дейности

Общо представяне на програмата.

Образователната програма Образование за междурелигиозна толерантност е модел, съдържащ четири образователни модула и един дигитално-интерактивен модул:

   – Образователен модул „Празници и имена – еврейски, християнски, мюсюлмански (І клас). Учениците се запознават с религиозните празници като широка основа за обединението им в група с общи интереси;

   – Образователен модул „Общото в нравствените послания на религиите (ІІ клас). Темите, свързани с различните религии обхващат знания за имената, основните нравствени норми на поведение в трите религии – юдаизъм, християнство и ислям, за религиозните храмове като институции;

   – Образователен модул „Приятелство без религиозни граници (ІІІ клас). Празниците и имената са обобщени в темата за приятелството, различието и равноправието;

   – Образователен модул „Светът на хората е различен. Ние сме различни по вяра, но равноценни” (ІV клас). Различието като право на всеки е разработено в аспекта на обединението и развитието на света;

   – Образователен модул „Интерактивна дидактическа игра „Пътят от моя до нашия дом” е насочен към хетерогенна (по възраст и семейна конфесионалност) група в начален етап на образование. Знанието за религиите е редуцирано и обобщено по отношение на отделните (представени по-горе) учебни модули, като всеки от тях е въведен в съответен  дидактичен етап чрез технологични стъпки. Разработен е и технологичен ИКТ модел „Играта на цветовете”.

Заключение

Образованието за толерантност може да развива целите си чрез методология, свързана със знанията за религията като приобщени по логиката на правото да бъдеш различен.  Въвеждането на научно-педагогически модел за образование за толерантност към религиозните различия, приобщаващ подрастващите един към друг чрез усвояване на нравствения релативизъм, заложен в традиционните религии християнство, юдаизъм и ислям, е практически апробирана възможност за развитие на умения за живот заедно.

Цитати и бележки:

[1]Qui sommes-nous? Les rencontres philosofiques de L’UNESCO, 1996.

[2] Иванов, Иван, П. (2004). Образование и толерантност. // Научна конференция „Образование и толерантност”, Шумен. <www.ivanpivanov.com/uploads/sources/83_Obrazovanie-i-tolerantnost.pdf.>.

[3] Пак там, с. 2.

[4] В рамките на същата година Информационният офис към Съвета на Европа в България, провежда конкурс „Да преподаваме антидискриминация и толерантност”, в който представените учебни разработки на автора са отличени с второ място.

[5] Вивиан Рединг е европейски комисар по правосъдието, основните права и гражданството.

[6] Знеполски, И. Културна идентичност и глобализация,  < http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/CPO/academic%20lectures/slovo%20na%20Znepolski(1).pdf>.

[7] „базис на несъмненост” – понятие, което влияе в значителна степен на останалите. Базисът на несъмненост е логически необходим, защото без него всеки акт на познание би трябвало да води до регресия в едно безкрайно търсене на очевидна основа, на която той да „стъпи”. Базисът на несъмненост е ядрена структура на това, което се нарича „здрав смисъл” и е продукт на дълго развитие на дадена култура. (Р. Славин (2004). Педагогическа психология. София)

[8] Религиозно разнообразие и интеркултурно образование: Наръчник за училищата. Съвет на Европа (2007).

[9] Богомилова, Н. Преподаването по религия в гражданските училища: акценти в съвременния европейски дебат: <http://liternet.bg/publish25/n-bogomilova/religiia.htm>.

[10] За първи клас с автор Е. Василева; за втори – четвърти клас с автори И. Денев, Д. Киров и И. Желев. През 2001 г. е издадена и „Книга за учителя по Религия в началното училище” с автори И. Желев, И. Коруджиев, Д. Киров, Е. Василева. За учениците, изучаващи ислям от Комисията по религия към МОН и Комисията за одобряване на учебници и учебни помагала в Министерството на образованието и науката са одобрени: Религия – Ислям ІІ клас, Религия – Ислям ІІІ клас и Религия – Ислям ІV клас с автори А. Хайраддин, С. Мехмед, Х. Али, М. Хаджи и И. Чаушев; през 2000 г. излиза „Ислямско вероучение” с автор С. Мюмюн Мехмед.  Като учебно помагало през 2001г. е одобрена и „Книга за учителя. Знание за религията. Превенция на психичното насилие в деструктивните култове” с автори М. Стефанова и И. Камбуров.

[11] Става дума за отделен учебен предмет „вероучение”, „ислям” и пр. Така например религиозното образование по вероучение е тенденция и за целите на началния етап на образование се разработва от автори като Е. Василева, И. Желев, Д. Коруджиев: „Книга за учителя по Религия в началното училище”, София, Просвета, 2001; Е. Василева: „Религиозно възпитание на децата от предучилищна възраст. Ръководство за учителя”, София, Свят 2001, 1999. За въвеждане изучаването на ислям са разработени първо и второ равнище на ислямско вероучение „Да опознаем религията си” от Ахмед Халил Шукри и др. (прев. от араб.); София, Глав. мюфтийство на мюсюлманите в България, 2000.

Библиография:

  1. Богомилова, Н. (2010). Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа. София.
  2. Богомилова, Н., Преподаването по религия в гражданските училища: акценти в съвременния европейски дебат: <http://liternet.bg/publish25/n-bogomilova/religiia.htm>. последно посещение на 10.09.2012.
  3. Василева, Е. (1999). Религиозно възпитание на децата от предучилищна възраст. Ръководство за учителя, София: Свят 2001.
  4. Василева, Е., И. Желев, Д. Коруджиев (2001) Книга за учителя по Религия в началното училище, София: Просвета.
  5. Желев, И. (2001).  И. Коруджиев, Д. Киров, Е. Василева. Книга за учителя по „Религия в началното училище”. София..
  6. Знеполски, И. Културна идентичност и глобализация,  <http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/CPO/academic%20lectures/slovo%20na%20Znepolski(1).pdf>. последно посещение на 10.09.2012.
  7. Иванов, Иван, П. Образование и толерантност. // Научна конференция „Образование и толерантност”, Шумен, 2004. <www.ivanpivanov.com/uploads/sources/83_Obrazovanie-i-tolerantnost.pdf.>. последно посещение на 10.09.2012.
  8. Макариев, Пл. (2008).  Мултикултурализмът между толерантността и признанието. София.
  9. Медмед, С. М. (2000). Ислямско вероучение. София.
  10. Радев, П. (2003). Педагогика. Пловдив.
  11. Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. (2000). Сборник документи. Информационен център на Съвета на Европа.
  12. Славин, Р. (2004). Педагогическа психология. София.
  13. Стефанова, М., Камбуров, И. (2001). Знание за религията. Психичното насилие в деструктивните култове. Превенция – книга за учителя. София.
  14. Стефанова, М. (2005). Педагогическата иновация. София.
  15. Религиозно разнообразие и интеркултурно образование: Наръчник за училищата. (2007). Съвет на Европа.
  16. Тоцева, Я. (2009). Професионално-педагогическа и интеркултурна комуникативна компетентност, В сб.: Технологични аспекти на интеркултурното образование, Благоевград, 2009, стр. 40-49; <http://ytotseva.blogspot.com/2009/06/blog-post_3353.html>, последно посещение 10.05.2012.
  17. Тужаров, Х. (2009). Таксономии в обучението, <www.tuj.asenevtsi.com/EL09/EL31.htm>, последно посещение 12.05.2012.
  18. Шукри, А. Х. (2000). Да опознаем религията си. (прев. от араб.). София: Глав. мюфтийство на мюсюлманите в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *