Толя Стоицова
Нов български университет. Имейл: tolya.astoitsova@gmail.com
Абстракт: В статията се обсъжда възприемането на един съществен социален проблем, какъвто е благосъстоянието и материалното благополучие на българите днес. Изненадващо, този проблем не е на дневен ред в българските медии, за разлика от присъствието му в чуждестранните средства са масова информация. Това е и мотивацията за провеждане на социалнопсихологическо изследване с авторска анонимна анкета с открити и закрити отговори. Извадката е случайна и специфична, в смисъл – съставена е от хора, които обичат да четат книги. Броят им е 201 човека. Спазен е принципът на доброволност на участието. Резултатите са красноречиви. Обобщено, те потвърждават тезата ни за отсъствие на информация относно благосъстоянието и стандарта на живот на хората у нас, поради което и те няма адекватна представа за разслояването на обществото по категориите „богати“, „бедни“ и „живееши нормално“. Две наши негативни очаквания се потвърждават – наличието на корупция и големият дял на сивата икономика у нас. Положителен е резултатът, свързан със самооценката на участниците – реалисти и оптимисти значимо превишават броя на песимистите. Добър е и резултатът, че повечето от анкетираните не мислят за реализация в чужбина.
Ключови думи: благополучие, материално състояние, корупция, сива икономика, медиен рейтинг на проблеми.
Welfare and Material Well-being Perception among Bulgarians
Tolya Stoitsova
Abstract: In the article, the problem of welfare and material well-being perception is discussed as a serious one in Bulgarian society today. Surprisingly, the problem is not in Bulgarian media agenda as opposed to the foreign mass media. This is our motivation to conduct social and psychological research applying self-prepared anonymous questionnaire that include opened and closed questions. The sample is random and in a way specific – people in it like to read books. Respondents are 201 in number. The principle of voluntary participation is applied.Results are eloquent. In summary, they approve out thesis for information absence concerning welfare and life standards of Bulgarians. That is the reason why our subjects have not an adequate idea about stratification of society into categories like “rich”, “poor” and “normally living” people. Two of our negative expectations are confirmed – existing of corruption and the big percentage of the so-called gray economics in our country. Positive is the result connected with the self-esteem of the respondents. Realists and optimists significantly exceeded the number of pessimists. The result that more of the respondents do not think about personal realization in other countries is also positive from a social point.
Key words: welfare, material well-being, corruption; gray economics, mass media problem rating.
Въведение
Един от важните въпроси в изследванията на медийната психология е какви основни обществени проблеми се обсъждат в медиите. И ние сме писали за т.нар. рейтинги на проблемите в дневния ред на медиите [1]. Преди атаката на кулите-близнаци в САЩ на 11 септември 2001 г., влязла в най-новата история с метафората „Американската трагедия“, водещи проблеми за световните медии бяха здравеопазването, благосъстоянието на хората от различни култури, както и образованието. И това е съвсем разбираемо, защото тези проблеми вълнуват всеки представител на обществото. В българските медии имаше подобие на дискутираните в медиите проблеми, с едно изключение – не се коментираше благосъстоянието и материалното благополучие, освен в крайните му варианти. Представяха се спорадично отделни случаи на много богати хора и журналистически разследвания откъде идват финансите им. На другия полюс – се коментираха случаите с много бедни, изнемогващи семейства с деца, едва свързващи двата края или животът на някой клошар. В най-добрия случай се показваха някакви статистики, свързани с броя на телевизорите, хладилниците и т. н, средно на семейство у нас без всякакви интерпретации. Само в световната статистика, публикувана на чужди езици, можеше да се види рейтинг на държавите по благосъстояние и не лесно се намира критериите, по който са изготвени трудно разчитащите се графики, изготвени за разбиране като че ли само за специалисти [2].
Какво се случи след появата на Ал Кайда и зачестилите терористични атаки в цял сват и най-вече в Европа? Разбираемо тероризмът зае първо място в рейтингите поради поне три сериозни причини. Първата е, защото загиваха невинни хора. Втората – тероризмът няма общо с конвенционалната война и затова методите за справяне с него не могат да се заимстват от нея. И трето – наложи се естествено обединяване на държавите за справяне с тероризма, което беше и остава много трудна задача. Паралелно с обединяването на здравите сили, да ги наречем, в световен мащаб и терористичните организации вследствие на засилващия се фанатизъм, също започнаха да се свързват помежду си [3],[4]. И България преживя терористичен акт на своя територия на 18 юли 2012 г. на летище Сарафово, Бургас, където загинаха чуждестранни туристи от Израел и българският шофьор на автобуса им [5]. Специалисти от различни области взеха отношение по този трагичен инцидент, социалните психолози – също. Днес на мястото на терористичния акт се издига специален паметник, символизиращ броя на жертвите и отдаващ почит към загиналите.
Въпреки промяната в първото място на рейтинга на медийното отразяване на събития, останалите социално значими проблеми, за които споменахме, запазиха значимостта си. За съжаление, нашите медии също „запазиха“ отсъствието на проблема за благосъстоянието на българските граждани.
Мотивация и дизайн на изследването
Отсъствието на дискутиране в медиите на благосъстоянието на българите ни мотивира да проведем едно социалнопсихологическо изследване в макар случайно избрана, по-специална извадка [6]. Към по-специалното на извадката, споделяме две особености. Първо, че това са хора с подчертан интерес към четенето на книги в електронен вариант. И второ, че макар и малка част от тях да не живеят в България – някои от години, поддържат по-тесни или по-спорадични връзки с роднини и приятели у нас. Може би излишно за изследователите, но нека да припомним, че социалнопсихологическите изследвания не са представителни като социологическите. Така, че нямаме претенции за генерални изводи за цялото българско общество. Хубавото на изследванията в социалната психология е, че при спазване на определени изисквания, дават големи възможности за обяснение на някои аспекти от обществения живот в дълбочина, както и водят до издигането на смислени хипотези, които да бъдат проверявани в представителни изследвания за цялата страна или големи групи от хора.
Нашето изследване, свързано с проучване на възприемането на благосъстоянието от българи, както отбелязахме в дефицит от достоверна и достъпна информация за реалното благополучие, е проведено чрез онлайн анкета, съдържаща 12 въпроса, 3 от които са от демографски характер – пол, възраст и образователно равнище, които бяха особено важни за нас. Изследването се проведе през март 2017 г. За да бъдат данните надеждни от статистическа гледна точка, броят на доброволните участници е 201. Изказваме искрена благодарност на участниците за сътрудничеството, което ни оказаха.
Инструкцията преди анкетата е ясна и типична за подобен род проучвания. Тя гласи следното: „Настоящото проучване е анонимно. Данните от него се събират единствено с научна цел. Няма добри и лоши отговори – просто са различни, както са различни и хората. Не се замисляйте дълго, първият отговор, който Ви хрумне, обикновено е най-верен за Вас.
Ще ви бъдем задължени, ако отделите няколко минути за попълване на анкетата. За нас Вашето мнение е важно.
Благодарим Ви предварително!“
Ограничението също е ясно, че макар и по-удобно, и по-бързо за провеждане по интернет, проучването губи от факта, че изследователят не се среща лице в лице с участниците. Нека споменем, по-скоро като личен опит и любопитен факт, че голямото мнозинство от участниците изказаха удовлетвореност от участието си и пожелаха успех на изследването. Двама души имаха разбирането за изследванията в социалните области, че са единствено представителни и се усъмниха във възможността за интерпретиране на данните за цялото българско общество [7], а един човек сподели, че не разбира част от въпросите и затова не би участвал в онлайн анкетата.
Резултати
Спазвайки изследователските правила, ще представим първоначално данните по зададените въпроси, а след това нашата интерпретация, за да могат читателите сами да се ориентират в резултатите без да им повлияем.
- Пол
Повечето от участниците на брой 201 в анкетата са от женски пол – 83.1 %, значително по-малко са мъжете – 16.9 %.
- По възраст, най-много от изследваните лица попадат в диапазона 35-45 г. – 32.8%, следвани със значима разлика от 45-55 годишните – 18.4 %. Само един участник е под 20 г. Останалите анкетирани се включват по възраст в интервалите: 30 – 35 г. – 16.4%; над 55 г. – 14.5%; 25-30 г. – 10.4 % и между 20 и 25 г. – 7 %.
-
По отношение на завършеното образование, резултатите показват, че най-голям процент от участниците са с висше образование – 73.6 %, следвани със значима разлика от тези със средно образование – 25.9 %. Само 1 от участниците е с основно образование – 0.5 %.
След демографските характеристики на участниците в анкетата следват съдържателни въпроси, свързани с представите за благополучието [8] на българите, заплащането на труда, ангажираността на държавата в тази сфера и други.
-
Ако сте със средно образование, преценете според реалните възможности на държавата ни, колко лева най-малко трябва да получавате като заплата?
Относително висок е процентът на участниците, които не могат да преценят – 13.4 %. Пренебрежимо малък е делът на отговорилите, че среднистите трябва да получават „минималната заплата за страната“. Мнозинството от участниците преценяват, че заплатата на хората със средно образование, е необходимо да надвишава 500 лв. – 62.2 %. Близо ¼ смятат, че най-малко заплатата трябва да бъде 500 лв. – 23.6%.
-
Ако сте с висше образование, преценете според реалните възможности на държавата ни, колко лв. най-малко трябва да получавате като заплата?
Най-големият процент от отговорите на този въпрос, който и съществено се различава от останалите, е „повече от 800 лв.“ – 73 %. Макар със значима разлика – да подчертаем още веднъж, следващият по стойност процент – 16.8 % е преценката на участниците, че заплатата трябва да бъде най-малко 800 лв. В групата на висшистите само 4 души, или 2.2% не могат да преценят размера на заплащането на хората с висше образование.
Малко анкетирани са посочили „първоначална заплата 600 лв.“ – 1.1 % и „първоначална заплата 700 лв.“ – 7 %.
-
Колко добре според Вас живеем българите? (Горе-долу какъв % са богати и какъв % са бедни и % нормално живеещи).
Представяме данните в процентни съотношения и по отделно за трите категории – богати, бедни и нормално живеещи, защото разсейването на отговорите в интервални скали е голямо.
7. Според Вас благосъстоянието на българите зависи ли от управляващата партия/коалиция?
От графиката се вижда, че доста повече от половината участници преценяват, че благосъстоянието на хората у нас със сигурност зависи от това, кой управлява държавата – 66.2 %. Макар и със значима разлика, не малък процент – почти 30%, смятат, че благосъстоянието зависи от икономиката и няма нищо общо с политиката.
-
Какво мислите за българската икономика във връзка със съществуващата корупция?
Позволили сме си този по-сложен въпрос – отношение между икономика и корупция, по 2 причини. Първата е свързана с характера на извадката. Допускаме, че мотивираните към четене хора имат афинитет към получаването изобщо на информация. И второ, не е тайна, че България има сериозен проблем с корупцията, отчитан във всеки Годишен доклад на ЕС. И още един факт, не случайно използваме метафората „почтена“ икономика като антипод на тази, в сивия сектор. Ясно е, че „почтен“ е термин, в буквалното си съдържание, свързан с човека. Сметнахме, че за хората от изследваната извадка, това. „одухотворяване“ на икономиката, ще бъде разбираемо, както се и оказа.