Трансформация от политическия към медийния дискурс в България: нови думи и експресивни словосъчетания

 

Ирина Гъркова

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Имейл: irinagrekov@abv.bg

Абстракт: Изследването е фокусирано върху процеса на навлизането на нови думи и на думи с ново значение в езика на медиите, като първоизточникът на словотворчеството са политици и публични фигури. Хипотезата е, че промените в политическия дискурс се отразяват върху езика, използван от медиите, основно чрез навлизането на политическия жаргон в редакционните заглавия и статии. Целта е да се проучат трансформацията от политическия към медийния дискурс и начините на словообразуване, което рефлектира в посока създаване на различия и към известно размиване на границите между политическа и медийна лексика. След 1989 г. новият журналистически изказ атрактивен и освободен от някои идеологеми, тоталитарни клишета и високопарни лозунги, изпреварва езиковото разкрепостяване на политиците. През следващите десетилетия изявени обществени фигури взимат инициативата и с посланията си внасят повече експресивност и непринуденост в публичната комуникация. Резултатите показват, че от медийни проекции редица нови словоформи се превръщат в част от езика на репортерите и рeдакторите. Така някои думи и изрази преминават към каноничния речников състав, което го прави по-разнообразен, различен от традициите и нехомогенен. Темата за другостта е проучена в българския медиен и политически контекст, като са установени проявления на езиково и комуникативно равнище. Политиците използват все по-често експресивни думи и ги смесват с идеологеми, които са част от политическата реторика. Медиите разпространяват тези експресивни думи и информативната функция се измества. По този начин хетерогенността на езиково равнище създава основания да се говори за политическа и медийна реторика на другостта.

Ключови думи: политически дискурс, медиен дискурс, медиен текст, словотворчество, езикови експресии, речников състав.

Transformation from Political towards Media Discourse in Bulgaria: New Words and Expressive Collocations

Irina Garkova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: irinagrekov@abv.bg

Abstract: The study is focused the process of coining new words and new meaning of words in the language of the media through of politicians’ and public figures’ language. The hypothesis is that the changes of political discourse are reflected in the language used in the media, mainly through political jargon, which we find in titles and articles. The aim of the study is to investigate the transformation from political towards media discourse and the word formation means. These have an impact on creating differences and washing away the boundaries between political and media lexis.

The new, post-1989, journalistic expression, is attractive and free of some ideologemes, totalitarian clichés and pompous slogans. It outpaces politicians’ linguistic liberation. Prominent public figures take the initiatives in this field, during the decade that followed. Through their messages, they bring more expressiveness and spontaneousness in public communication. The results of the study demonstrate that, through media projection, scores of new words and collocations become part of reporters’ and editors’ language. Thus, some words become part of the canonical lexical structure, making it more diverse, nonhomogeneous and different from the traditional. The theme of otherness is explored in the Bulgarian media and political context, identifying manifestations at the linguistic and communicative levels. Politicians increasingly use expressive words and mix them with ideologeme that are part of political rhetoric. The media disseminate these expressive words and the informative function shifts. Thus, heterogeneity at the linguistic level creates grounds to speak of a political and media rhetoric of otherness.

Keywords: political discourse, media discourse, media text, derivation, linguistic expressions, vocabulary.

Уводни думи

Промените в езика на политиците и медиите, настъпили непосредствено след падането на тоталитарния режим, са обект на множество анализи от езиковеди, социолингвисти, експерти по всички дисциплини, свързани с медийната комуникация. Един от основните изводи е, че отхвърлянето на старата стилистика е съпътствано от трансформации, довели до крайности в навлизането на непрестижни разговорни елементи дори на най-високите стилистични нива. Някои български учени обръщат внимание на пристрастяването към маркерите на разговорност в процеса на колоквиализация (тенденцията писмените норми да стават неофициални, да се доближават до ежедневната разговорна реч и да навлизат в официалната публична комуникация). От средата на 90-те години на 20. век в изследванията, посветени на провокативния изказ и отклоненията от езиковите норми на страниците на пресата, се появява ново описание на процеса оварваряване. Десетилетие по-късно вече се отчитат тенденции за отклонения от нормата, мотивирани от ефективността на комуникацията, както и предпоставки таблоидите да преодолеят увлечението по прекомерната разговорност. [1]

Кратък теоретичен обзор

В своето мащабно изследване, посветено на езика и общественото мнение, Михаил Виденов представя извода, че в ранния посттоталитарен период настъпва промяна не в езика на хората, а в общественото мнение за допустимост и недопустимост на публичните речеви изяви. Ученият назовава срива на речевата култура с обобщаващото „кафански език”. [2] В статия, посветена на възможностите за промяна на стилистиката в българската езикова ситуация веднага след 1989 г., Виденов разглежда стилопонижението като основно изискване пред публичното речево поведение, а разкрепостеният публичен език като резултат от обществения императив. [3] По отношение на колоквиализацията в езика на медиите и конкретно на таблоидите, Марияна Лазарова вижда процеса като „насищане на вестникарския език с елементи на разговорност и диалогичност, на предизвикателно огрубяване, за да изчезне рязката граница между официалното и неофициалното, между спонтанното и стилизираното речево общуване, за да се доближи вестникарският език до разговорния език на реципиента. [4] Разговорността в съвременните медии е посочена от Людмила Кирова като сложно и многоизмерно явление, което се проявява не само на лексикално равнище, а е свързано с по-дълбоки структурни и съдържателни изменения в съвременната комуникация. Смесване на стиловете и доминиране на езика на отделната личност и дискурсивна общност е същността на колоквиализацията на речта, а крайните средства, с които си служи, се възприемат от обществото като езикови варваризми. Авторът достига до заключението, че новите авторитети са не институциите, а общностите и отделната личност и това измества отговорността за качеството на речта и живия език към всеки индивид и особено към медиите, които нерядко създават погрешни образци. [5] Изследователят на медийния език и стил Андреана Ефтимова отбелязва очевидната свързаност на обществената езикова практика и дискурса в медиите, като подчертава ролята на медиите не само като транслатори, но и като създатели на модели за речево поведение. Състоянието на непрекъсната динамика и обмен между езика на обществото и този на медиите е съвсем естествено и осигурява навлизането на нови думи, което пък развива и адаптира езика към променящите се съвременни условия в общуването. [6]

На основни характеристики и трайни ефекти на явлението „езикова мода” някои изследователи отделят специално внимание. Мария Чоролеева определя езиковата мода (преди всичко лексикалната) като индивидуална неутвърдена употреба на дума в необичайно значение, на неутвърдено съчетание или необичаен израз, които се появяват в речта на известните публични фигури и започват бързо да се разпространяват и утвърждават.  Постепенно се лексикализират и намират място в речниците и в лексикалната система на езика. Явлението по принцип може да се определи като един от пътищата, начините за обогатяване на лексиката на даден език, посочва Чоролеева. Тя очертава кръга от лица, диктуващи езиковата мода: „обществени личности, които имат важно социално положение, които имат възможността чрез изказванията си да влияят на обществото, чрез своята публична реч да активизират едни или други групи думи, да съдействат за използването им в нови преносни значения, да въвеждат нови названия и изрази. Като се подемат от обществеността и започне да се увеличава употребата им, се създава актуалността, модерността на тези лексикални единици и съчетания. [7] Езиковата мода в медиите, и по-конкретно в онлайн пространството, е аналзирана от Ива Иванова, която достига до обобщението, че въпреки някои специфики при създаването и усвояването на модни езикови образци (бърза усвояемост на езиковите модели; нетрайност на част от езиковите иновации; навлизане на езикови образци от социалните мрежи; търсене на баланс между експресия и стандарт), онлайн медиите следват общи за повечето медии езикови тенденции. [8] Модните думи като напълно закономерно явление с конкретни измерения и предпоставки разглежда Велка Попова и откроява сред основните фактори за възникване глобалното обществено-политическо преобразяване на света и попадането на българския език в „обсега на стихията на универсалните тенденции към демократизация, технологизация и интернационализация, действащи в съвременните езици”. На границата на двете хилядолетия българското общество преживява динамичен и драматичен преход към демократизация, който неминуемо довежда до дълбоки промени в ценностната система, а оттам и в езиковото съзнание на хората. Променят се не само понятията за нещата, но и тяхното словесно кодиране, което води до необходимостта от „нова езикова компетенция” на съвременния човек, подчертава Велка Попова. [9] В изследване на неологизмите в съвременния български Диана Благоева разглежда обновяването на езика като естествен и непрекъснат процес в отговор на възникваща обществена нужда от назоваване на нови или преименуване на съществуващи обекти и явления. Авторът проследява посоките на иновации и динамика в лексиката като езиковата област, най-податлива на извънезикови фактори. Има постоянно попълване на лексикалната система с нови думи, някои от съществуващите развиват нови значения, други променят оценъчното си съдържание. Част от думите се архаизират, но има и излезли от употреба, които се възобновяват. Утвърдени в речевата практика и от широки среди, неологизмите губят новостта си и стават обичайни за говоримия език. Като саморегулиращ се механизъм, с времето езиковата система се освобождава от ненужните и подвластните на езиковата мода лексикални елементи. [10]

Конкретни примери за езикова мода са относими към определени обществено-политически периоди и актуалните за тях събития, доминирани от публични фигури, които упражняват въздействие върху обществените процеси, общественото мнение и езиково поведение. Силното влияние на актуалния политически дискурс върху медийните текстове в някои случаи освежава, динамизира експресивно и обогатява съдържателно масовата комуникация. Но в други може да доведе до пренебрегване на езиковата култура за сметка на езиковата мода. Конюнктурно нагодената и пресилена атрактивност носи рискове да бъде стимулиран просторечният потенциал за сметка на по-елегантния изказ и естетиката в съвременния език. В контекста на безспорното влияние на медийния дискурс върху речевите практики на обществото, не може да не бъде отбелязан и проблемът за отговорността, която медиите имат за качеството на лексикалните и стилови характеристики, привнесени в общата езикова практика. Към публичните фигури, медиите и към широката езикова общностадресат на посланията им, може да бъде отнесено с еднаква сила непреходно реторическото правило, формулирано кратко от Гренвил Клайзер: „умението да се говори добре е сигурен паспорт към успеха”. [11] В съвременната българска наука ораторството или красноречието, и в частност политическото, е задълбочено изследвано от Иванка Мавродиева, която го определя като „фактор за изграждане на партийна, политическа, институционална и държавна идентичност и за разпознаване пред различните публики”. [12]

Дизайн и метод на изследването

В настоящата статия е възприето разбирането за дискурса като комуникативно събитие или комуникативен акт, обединяващ езикови форми, значения и действия на Тьон ван Дайк. Приемаме негова позиция, че „манипулация“ е едно от ключовите понятия на критическия анализ на дискурса, както и че в дискурсивен план манипулацията обикновено включва обичайните форми и формати на идеологическия дискурс, като например подчертаване на нашите добри неща и подчертаване на техните лоши неща. [13]

Солидаризираме се с позицията на Тьон ван Дайк, че идеологическата поляризация между ингрупи и аутгрупи, която е характеристика на структурата на идеологиите, също може да бъде систематично изучавана на различни равнища на текста и говора, например чрез анализ на това как членовете на ингрупите обикновено подчертават собствените си добри дела и качества и лошите на аутгрупата и смекчават или отричат собствените си лоши дела и добрите на аутгрупата. [14]

В тази светлина медийният дискурс излиза от границите на текста и отчита специфики на ситуацията и участниците. Политическият дискурс се използва в смисъла на политическа комуникация, на представени чрез езиковото послание и поведение идейни платформи, ценности и внушения. Политическата комуникация разпространява форми и съдържание, чрез които може да провокира вниманието и да манипулира съзнанието на реципиентите.

Обект на изследване са новосъздадени или употребени с актуализирано значение словоформи, които от политическия език навлизат в езика на медиите. Вниманието е насочено към преглед на начините на словообразуване, основните етапи на трансформация на новите думи в медийната лексика и установяването им в нея, включително чрез различни контекстни варианти на основното значение. Подлежат на идентифициране примери на нови лексеми, чрез които политическият език привнася разнообразие в медийния, като някои модерни заемки надживяват преходността на актуалния контекст и се установяват трайно в речника на медиите и обществото.

Изследването се реализира на базата на създаден корпус след селекция на примери от информационни агенции, национални ежедневници (представени онлайн), национални електронни медии, вкл. обществени, като не прави разграничение по признака елитарни таблоидни медии. Избраният корпус обхваща съдържанието на 40 публикации в 23 медии в период от 2015 до края на 2021 г.

Примерите са от онлайн-изданията на национални всекидневници: 24chasa.bg, 168chasa.bg, trud.bg, segabg.com, monitor.bg/bg, dnevnik.bg; от информационните сайтове dw.com/bg, epicenter.bg, clubz.bg, glasove.com, bivol.bg, pik.bg, dnes.bg, Plovdiv24.bg, faktor.bg, actualno.com, petel.bg, conservative.bg; от Българското национално радио, радио „Фокус”, Нова тв, Бг он еър, Поглед тв. Включени са издания с различни характеристики с уговорката, че в българската медийна среда е трудно да бъде очертана ясна разграничителна линия между сериозни и популярни медии, тъй като сближаването им по някои признаци е видимо не само за изследователите. Изборът на медии следва логиката, че за разглежданата в статията тема определяща е не толкова тяхната жанрова специфика, колкото обхватът на читателската и зрителската им аудитория.

Резултати от изследването

Словотворчеството на публичните фигури от последните 10 години привнесе в речниковия фонд на медиите и широката общественост „входиране”-то, „ваканцуване”-то, „опраскване”-то. Освен от популярността, първите две думи са свързани от грешката в конструирането и във вложения смисъл, като през годините привличат вниманието на езиковедските среди, електронни и печатни издания им посвещават специализирани статии.

Входирам е сред най-устойчивите образци, преминали с медийното посредничество от езика на политиците в общия речников фонд. След изричането от представител на управляващото мнозинство в Народното събрание преди около 10 г., следва широко разпространената употреба на новия лексикален неологизъм. (в. „Сега”, 18.05.2012 г.)

Думата е конструирана с чуждо окончание, каквото имат много от употребяваните в езика ни глаголи, тъй като в глаголното словообразуване най-активна е наставката -(из)ира- и тя може да бъде открита в структурата на значителен брой новообразувания. Обществената възприемчивост към думата може да се обясни с този факт, както и с експресивната й неутралност и семантичната й необремененост – не носи подтекст и внушения, възприема се като административен термин и следователно не е езиково непрестижна. Наставката дори придава „вносен”, модерен елемент. Глаголът не съдържа интенции за изразяване на персонално отношение (положително или негативно) към събеседник или опонент, защото се „входират” документи, а те не са адресати на речеви послания. Актуални примери от медийния език потвърждават тезата: Малко след 11:30 той входира поканата за дебат в президентството.(„Офнюз”, 4.11.2021 г.); Той поясни, че от държавния глава зависи кога ще входира в деловодството на Народното събрание получения завършен мандат с проектокабинета.(Стандарт нюз, 5.08.2021 ).

Ваканцувам е лексикален неологизъм, чието разпространение започва от трибуната на Народното събрание през 2013 г. (Novini.bg, 31.07.2013 г. ) След масово медийно цитиране попада във фокуса на общественото внимание, а по-късно и в информационния портал на неологизмите. (ibl.bas.bg, 17.09.2013 г.) Самият автор на новата дума обяснява, че е вложил в нея целенасочена ирония, адресирана към политически опоненти. (pik.bg, 2.08.2013 г.) Иронията се запазва и в медийната употреба в следващите години. Разликата е, че във вестникарските заглавия неологизмът присъства като съществително име:

Ваканцуване до дупка и до мандат (в. Труд”, 14.10.2016 г.)

Софиянци пак го удариха на ваканцуване (в. „Стандарт”, 25.04.2020 г.)

Депутатите си режат коледното ваканцуване (lupa.bg, 15.12.2021 г.)

Опрасквам се появява в публичното пространство през ноември 2015 г. Глаголът от несвършен вид с основно значение свършвам някаква работа набързо” изживява ренесанс чрез жаргонния си смисъл на „разправям се с нещо по най-бързия и безкомпромисен начин, дори грубо”. Причината е в обявени записи на разговори с участието на председател на съд. Съдийката споделя, че министър-председателят настоявал пред главния прокурор тя да бъде „опраскана”. („Биволъ”, 8.11.2015 г.) Предвид високата обществена значимост и острия политически привкус на казуса, новината за съдържанието на записа намира десетки медийни проекции. Неразделна част от съдържанието на всички новинарски цитати и коментари от събитието е глаголът, носител на висок експресивен заряд и асоциативна провокативност. Някои медии го „превеждат” чрез посочване на противоположното му значение като „завоалиране на нарушения”. (Медиапул”, 9.11.2015 г.) Отзвукът от новината постепенно заглъхва, но медийната употреба на лексемата продължава. През 2020 г. се появява в заглавие на в.Сега”: Гешев опраска Нено Димов с калпаво обвинение. В текста се среща разгърнато описание на вложения в извършеното действие смисъл, а именно метод за оказване на натиск и тормоз чрез задържане.  В края на 2021 г. Дойче веле публикува журналистически коментар, в който е използвано причастието “опраскана”: Този път не може да позволят съдебната реформа да бъде “опраскана”. (10.12.2021 г.) В контекста на целия коментар смисълът е „провалена, съсипана”. Характерно за медийната употреба на жаргонната дума е, че присъства само в публикации за проблеми в работата на съдебната система и реформирането й. Тази употреба носи риск с отдалечаване от контекста на възникването й да се превърне за по-широката публика в обикновен жаргон, като първоначално заложената експресия да ограничи въздействието си до професионалните среди на магистратите.

В контекста на изследвания преход политически-медиен дискурс, настоящата статия отделя особено внимание на отглаголно съществително, което показва сериозен потенциал за дълго присъствие на медийните страници. Изчегъртване придобива популярност през месец май 2021 г. след употреба от политически лидер в ситуация на политическа криза и очакване на политическа промяна (Станислав Трифонов в интервю за БНР, 28.05.2021 г.) След публичната си „премиера” и с обяснен от автора смисъл като изтриване с всички законови средства на направеното от политическата партия ГЕРБ думата превзeма медийния дискурс през различни комуникатори, навлиза с разнообразни значения, но при явна опозиция между позитивна и негативна конотация в зависимост от политическите пристрастия на авторите.

Словоформата присъства в медийния дискурс чрез свои разновидности:

– като преходен глагол от несвършен вид изчегъртвам

– като минало страдателно причастие изчегъртан

– като съществително име – самоизчегъртване, изчегъртвач, чегъртвачи

и чрез няколко по вид източника:

  • Интервюта, цитирани изказвания или препечатани авторски текстове на:

политически лидери и политици (Станислав Трифонов-ИТН, Бойко Борисов-ГЕРБ, Томислав Дончев, Пламен Николов, Радостин Василев);

държавник (Георги Първанов – президент 2002-2012);

политолози (Цветанка Андреева, Огнян Минчев);

политически психолог (Антоанета Христова);

психиатър (д-р Любомир Канов);

експерти по медии и комуникации (доц. Георги Лозанов, Любомир Аламанов);

представител на висшия духовен клир на БПЦ (Пловдивския митрополит Николай);

общественици, бизнесмени, културни дейци (проф. Нако Стефанов, Красимир Дачев, Теодора Димова).

  • Редакционни статии: в. „24 часа”, информационен портал на „Дойче веле”, информационен сайт „Клуб Z”, информационна агенция „pik.bg”, интернет издание „Actualno.com

  • Читателски форуми на медии и информационни центрове, блогове: форум на „Дневнк онлайн”, форум на „Клуб Z”, форум на Societe Chez Kerpeden, блогът на getmans 1 в Blog.bg

И в медийния дискурс словоформата навлиза с двете ясно противопоставени и произтичащи от политическия дискурс значения:

  • Като положително и необходимо действие, равносилно на: почистване, отстраняване (вкл. отстраняване на паразит), „метла”. Интересна е употребата, при която с игра на думи политик очертава кратка, но съдържателна платформа за управление.

В изказванията на представители на „Има такъв народ” и средите на т.нар. партии на промяната съдържанието на думата логично е приравнено на необходимо действие. Извън чисто политическия смисъл и извън политическите среди, тя придобива по-разширено значение. Бизнесменът Красимир Дачев напр. употребява „изчегъртването” като необходимост за сферата на енергетиката. (В системата на енергетиката трябва много голяма “метла”. На всяко ниво там има нещо за изчегъртване.) Така е реанимирана популярната в първите години на демократичния преход метафора „метла” за назоваване на масови уволнения и политически чистки. Все пак, между двете думи има семантична разлика: измитането може да бъде извършено бързо, защото не предполага насрещна съпротива. Докато изчегъртването е продължителен процес, защото има да се справя с дълбоко вкореняване, здраво срастване и залепване, т.е. нужни са усилия и търпение, за да бъде отстранен проблемът/обектът.

Интересно е участието на неологизма в кратко изказване, което има характеристиките на програмна политическа платформа: Аз ще чегъртам ужасно много и до здраво. Ще търся консенсус само и единствено за видове, начини и модели на изчегъртване!!!(Радостин Василев от партия ИТН във Фейсбук, цитиран от в. 168 часа”, 1.08.2021 г.) Определена е ясна цел, могат да се проследят етапи до постигането й. Заявени са условията за възможни партньорства или коалиции – те ще бъдат търсени по признака на съгласие за целта и методите. Словосъчетането „до здраво” със значение на радикално и дълбоко изчистване, категоричността на наречията „ужасно”, „само и единствено” и на препинателния знак, заедно с метафоричността на „чегъртам”, придават подчертана експресивност на текста. Изчегъртването, доближено по смисъл до неизбежна самоотбрана, присъства в коментар на PR експерта Любомир Аламанов: Когато някой се е впил като паразит в тялото, коя е другата дума, която може да бъде употребена (dnes.bg, 25.07.2021 г.)  

  • Като вредно и опасно действие, равносилно на: прокуждане, пропъждане, изгонване; реваншизъм, отмъщение, репресия, ликвидация, чистка; любимо занимание, професия; мото, девиз, слоган; абсурд на пълното отрицание; връщане към тоталитарни практики, втечняване, прогонване и изпаряване на дисиденти, подмяна на термини и истини.

Партия ГЕРБ, като посочен адресат на новата политическа заявка, чрез изказвания на свои представители и официални позиции определя изчегъртването като вредно по съдържание и неуспешно реализирано действие, ескалирало в опити за „изкъртване” или политическа репресия. (Томислав Дончев пред Нова тв на 12.07.2021 г., позиции на ГЕРБ от 26.09.2021 г. и 7.12.2021 г.). Президентът (от 2002 до 2012 г.) Георги Първанов асоциира „изчегъртването” с позабравената чистка (Plovdiv24.bg, 13.09.2021 г.) Политологът Цветанка Андреева го приравнява на безсмислено отмъщение и реванш (Бг он еър, България сутрин, 27.08.2021 г.) Значителна част от коментиращите отпращат актуалния политически слоган към мисловното поле на отречените тоталитарни практики. „Изчегъртам” според писателя Теодора Димова съдържа в себе си болшевишкия радикализъм (в. „24 часа”, 7.08.2021 г). Социалният психолог проф. Антоанета Христова го вижда така: вменява се на този или онзи, че е лош, това е 1944 г. (pik.bg, 9.11.2021 г.). Психиатърът д-р Любомир Канов в поредица коментари и интервюта твърди: комунистите използваха далеко по-правилния израз – ”ликвидация”означаваше несретникът, роден поради Съдбата си във времената на Великата Утопия, осмелил се да се противопоставя, да бъде втечнен, да изчезне завинаги от агрегатното състояние на Човечеството. Да бъде прогонен и да се изпари! (фактор.бг, 26.09.2021 г.), Изчегъртването на термини и на установени истини е любимото занимание на новите идеолози на лявото (conservative.bg, 22.10.2021 г.). Препратки към режима преди 1989 г. дават политологът Огнян Минчев:”Изчегъртване” правят почерпени милиционери и посредствени солдафони (Клуб Z, 4.12.2021 г.) и Пловдивският митрополит Николай: Вече се научихме да казваме за човеци, че „ще бъдат изчегъртани”, което е страшно (petel.bg, 8.11.2021 г.).

В контекста на сериозен сблъсък между позициите на управляващите и на национален всекидневник, актуализирал в общественото пространство ключови въпроси за отношението на властта към медиите, за свободата на словото и за защитата на държавния интерес, попада коментар на доц. Георги Лозанов: Ако изчегъртването на Трудпроизтича от новата власт, това би било изключително лоша атестация. (в. Труд”, 9.12.2021 г.)

Политическият психолог проф. Антоанета Христова предлага контекстуална ревизия на прочита: Протестните партии се усещат като обекти на изчегъртванене успяват да влязат ефективно в предизборната кампания. (радио „Фокус”, 15.10.2021 г.). Субектът вече е обект на действието, претендентите за идеолози и лица на промяната са се превърнали в нейни жертви. Така политическият контекст разширява разбирането за изчегъртване като приложимо не към конкретна, а към всяка партия.

Специално внимание заслужава навлизането на модерната дума в медийния речник. Само месец след появяването си в политическа среда, може да бъде срещната в заглавия на журналистически анализи (Голямото изчегъртване, Actualno.com, 29.06.2021 г.). Характерно за употребата й от медиите е, че приложното поле на значението следва актуалната политическа ситуация. Думата, родена в партийната надпревара за парламентарно представителство, е все повече обвързана с работата или намеренията на изпълнителната власт в лицето на действащото в съответния момент правителство:

Изчегъртване” реално се случи в ББР министърът на икономиката смени ръководството(dw.com/bg, 6.09.2021 г.)

Докога ще продължи чегъртането? (в. „24 часа”, 7.12.2021 г.).

Кукловод: Дългата ръка на Радев лъсна зад „изчегъртването” на 30 хиляди от държавната администрация, подето от Харвардите (pik.bg 8.12.2021 г.)

Изчегъртване, COVID, избори. Къде успяха и в какво се провалиха двата служебни кабинета “Янев” („Клуб Z,9.12.2021 г.)

Последната цитирана статия оценява двата мандата на служебните правителства през 2021 г. и поставя на първо място изчегъртването сред ключовите думи, които накратко могат да опишат действията и бездействията на двата служебни кабинета. Обзорът разграничава ясно две противоположни значения на едно и също действие в зависимост от участието или неучастието в управлението: „ревизия и борба с корупцията” (основни заявки на управляващите) и „реваншизъм и изчегъртване” (определението на опозицията за същите действия на управляващите).

Модерната словоформа преминава и в речника на читателите, според примери от интернет форуми. Това комуникационно пространство разкрива способностите за лингвистична възприемчивост и изобретателност на аудиторията, която от гледна точка на политиците е електорат, а за медиите читатели, зрители или слушатели. Във форумите се срещат разновидностите „самоизчегъртване”, „изчегъртвачи”, „чегъртвачи”. Показателно е, че изменената роля на субекта в обект на действието, забелязана от политическия психолог, е посочена като възможна или неизбежна и от крайните адресати на политическите и медийни послания: Изчегъртване, изчегъртване…  ТА ЧАК ДО … САМОИЗЧЕГЪРТВАНЕ (Blog.bg, 6.08.2021 г.), Чегъртвачите след време също ще бъдат чегъртани отколешна народна традиция. С чегъртане към прогрес (това важи и за постиженията на предходните)! И така се въртим в кръг, като куче, което е захапало опашката си. (форум, Клуб Z”, 8.12.2021 г.)

Изледването на нововъведената дума, превзела комуникационното пространство, показва, че пърноначалната употреба е част от политическия дискурс (предизборна реторика). Партийното противопоставяне по оста „партии на промяната партии на статуквото” става определящо за двупосочната употреба. Бързото навлизане в журналистическия речник се дължи на изключитено подходящите за медийния изказ език, стил и икономичност. Провокативността на бодливо политическо послание в предизборна атмосфера носи силно въздействащ ефект, като думата е заредена с негативна конотация още от първоизточника. Така реално се превръща в бонус към атрактивността на журналистическите материали, без да поражда отговорността на авторството. Лаконичността й също е удобство за редакторите тя пълноценно замества разгърнатото описание на цял процес. Всичко това обяснява и енергичното й преливане в журналистическия език, в който обаче изпълнява съобщителна мисия и назовава действия и процеси, без да оценява политическия им характер.

Заключителни думи

В заключение може да бъде обобщено, че след популяризирането на новоизобретените политически словоформи посредством интензивното им цитиране, в медийния език се установяват тези, които отговарят на редакционните критерии за информативност, атрактивност, лаконичност и широка приложимост в зависимост от контекста. Закрепването в медийния речник удължава живота на модерните думи, като най-експресивните продължават да носят символиката от политическия си генезис, но същевременно ситуационното им значение е надскочено и те участват в изграждането на по-разнообразни сюжети и послания. Относно стиловите характеристики и естетическия облик на лексикалните попълнения, възприемането в речника на аудиторията е индикация за нейните езикови нагласи и изисквания. За непринудения изказ на овластените словотворци остава раздвоението дали е плод на имиджова стратегия, или непресторена езикова визитка.

Цитати и бележки

[1] Авторски колектив. (2013). Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на езика на пресата в България. Бургас: Проект ФНИ – МОН, 647. [Avtorski kolektiv. (2013). Etnopsiholingvistichni i sotsiolingvistichni aspekti na ezika na presata v Bulgaria. Burgas: Proekt FNI – MON, 647.]

[2] Виденов, М. (1999). Езикът и общественото мнение. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 149. [Videnov, M. (1999). Ezikat i obshtestvenoto mnenie. Sofia: AI „Prof. Marin Drinov”, 149.]

[3] Виденов, М. (2016). Из моя езиковедски бележник. София: Захарий Стоянов, 16. [Videnov, M. (2016). Iz moya ezikovedski belezhnik. Sofia: izd. „Zahariy Stoyanov”, 16.]

[4] Лазарова, М. (2010). Релацията ценности-колоквиализация на вестникарския език, доклад от международна конференция. Студентско научно творчество. Бургас: БСУ, 36. [Lazarova, M. (2010). Relatsiyata tsennostikolokvializatsia na vestnikarskia ezik, doklad ot mezhdunarodna konferentsia. Studentsko nauchno tvorchestvo. Burgas: BSU, 36.]

[5] Кирова, Л. (2010). Оварваряването на езика фактори и перспективи. LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126). https://liternet.bg/. последно посещение на 17.11.2021. [Kirova, L. (2010). Ovarvaryavaneto na ezika faktori i perspektivi. LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126). https://liternet.bg/. posledno poseshtenie na 17.11.2021.]

[6] Ефтимова, А. (2014). Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 9-10. [Eftimova, A. (2014). Medien ezik i stil: teoria i savremenni praktiki. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski”, 9-10.]

[7] Чоролеева, М. (2010). „Езикова мода” и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. Многообразие в единството, № 1, 26-30. http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf. последно посещение 17.11.2021. [Choroleeva, M. (2010). „Ezikova moda” i protsesite na razvitie i obogatyavane na leksikata. Mnogoobrazie v edinstvoto, № 1, 26-30. http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf. posledno poseshtenie 17.11.2021.]

[8] Иванова, И. (2021). Езиковата мода в онлайн медиите: наблюдения върху някои комуникативни практики, Медии и език. http://medialinguistics.com/. 18 юли 2021, № 10. последно посещение 17.11.2021. [Ivanova, I. (2021). Ezikovata moda v onlayn mediite: nablyudenia varhu nyakoi komunikativni praktiki, Medii i ezik. http://medialinguistics.com/. 18 yuli 2021, № 10. posledno poseshtenie 17.11.2021.]

[9] Попова, В. (2009). Лингвистика на контакта: между ритуала и модата. Отговорността пред езика, кн. 2, Шумен: Шуменски университет, 141-142. https://www.researchgate.net/publication/321170689_Popova_V_Lingvistika_na_kontakta_mezdu_rituala_i_modata_-_V_Otgovornostta_pred_ezika_Kniga_2_Sumen_2009_140-150. последно посещение 18.11.2021. [Popova, V. (2009). Lingvistika na kontakta: mezhdu rituala i modata. Otgovornostta pred ezika, kn.2, Shumen: Shumenski universitet, 141-142. https://www.researchgate.net/publication/321170689_Popova_V_Lingvistika_na_kontakta_mezdu_rituala_i_modata_-_V_Otgovornostta_pred_ezika_Kniga_2_Sumen_2009_140-150. posledno poseshtenie 18.11.2021]

[10] Благоева, Д. (2007). Неологизмите в съвременния българки език. LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87). https://liternet.bg/. последно посещение на 17.11.2021. [Blagoeva, D. (2007). Neologizmite v savremennia balgarki ezik. LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87). https://liternet.bg/. posledno poseshtenie na 17.11.2021.]

[11] Kleiser, G. (1916). Preface To Seventh Edition. How to speak in public (eleventh edition) Funk & Wagnalls Company, New York and London.

[12] Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2012). София: Парадигма. [Mavrodieva, I. (2012). Politicheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do onlayn sotsialnite mrezhi (1989–2012). Sofia: Paradigma.]

[13] Van Dijk, T. (2006). Discourse and Manipulation. Discourse & Society. Vol 17(2). https://doi.org/10.1177/0957926506060250

[14] Van Dijk, T. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11: 115-140. https://doi.org/10.1080/13569310600687908.

Използвана литература

Авторски колектив. (2013). Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на езика на пресата в България. Бургас: Проект ФНИ МОН, 647. [Avtorski kolektiv. (2013). Etnopsiholingvistichni i sotsiolingvistichni aspekti na ezika na presata v Bulgaria. Burgas: Proekt FNI – MON, 647.]

Благоева, Д. (2007). Неологизмите в съвременния българки език. LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87). https://liternet.bg/. последно посещение на 17.11.2021. [Blagoeva, D. (2007). Neologizmite v savremennia balgarki ezik. LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87). https://liternet.bg/. posledno poseshtenie na 17.11.2021.]

Виденов, М. (1999). Езикът и общественото мнение. София: АИ „Проф. Марин Дринов”, 149. [Videnov, M. (1999). Ezikat i obshtestvenoto mnenie. Sofia: AI „Prof. Marin Drinov”, 149.]

Виденов, М. (2016). Из моя езиковедски бележник. София: Захарий Стоянов, 16. [Videnov, M. (2016). Iz moya ezikovedski belezhnik. Sofia: izd. „Zahariy Stoyanov”, 16.]

Ефтимова, А. (2014). Медиен език и стил: теория и съвременни практики. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 9-10. [Eftimova, A. (2014). Medien ezik i stil: teoria i savremenni praktiki. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski”, 9-10.]

Иванова, И. (2021). Езиковата мода в онлайн медиите: наблюдения върху някои комуникативни практики, Медии и език. http://medialinguistics.com/. 18 юли 2021, № 10. последно посещение 17.11.2021. [Ivanova, I. (2021). Ezikovata moda v onlayn mediite: nablyudenia varhu nyakoi komunikativni praktiki, Medii i ezik. http://medialinguistics.com/. 18 yuli 2021, № 10. posledno poseshtenie 17.11.2021.]

Кирова, Л. (2010). Оварваряването на езика фактори и перспективи. LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126). https://liternet.bg/. последно посещение на 17.11.2021. [Kirova, L. (2010). Ovarvaryavaneto na ezika faktori i perspektivi. LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126). https://liternet.bg/. posledno poseshtenie na 17.11.2021.]

Лазарова, М. (2010). Релацията ценности-колоквиализация на вестникарския език, доклад от международна конференция. Студентско научно творчество. Бургас: БСУ, 36. [Lazarova, M. (2010). Relatsiyata tsennostikolokvializatsia na vestnikarskia ezik, doklad ot mezhdunarodna konferentsia. Studentsko nauchno tvorchestvo. Burgas: BSU, 36.]

Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2012). София: Парадигма. [Mavrodieva, I. (2012). Politicheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do onlayn sotsialnite mrezhi (1989–2012). Sofia: Paradigma.]

Попова, В. (2009). Лингвистика на контакта: между ритуала и модата. Отговорността пред езика, кн.2, Шумен: Шуменски университет, 141-142. https://www.researchgate.net/publication/321170689_Popova_V_Lingvistika_na_kontakta_mezdu_rituala_i_modata_-_V_Otgovornostta_pred_ezika_Kniga_2_Sumen_2009_140-150. последно посещение 18.11.2021. [Popova, V. (2009). Lingvistika na kontakta: mezhdu rituala i modata. Otgovornostta pred ezika, kn.2, Shumen: Shumenski universitet, 141-142. https://www.researchgate.net/publication/321170689_Popova_V_Lingvistika_na_kontakta_mezdu_rituala_i_modata_-_V_Otgovornostta_pred_ezika_Kniga_2_Sumen_2009_140-150. posledno poseshtenie 18.11.2021]

Чоролеева, М. (2010). „Езикова мода” и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. Многообразие в единството, № 1, 26-30. http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf. последно посещение 17.11.2021. [Choroleeva, M. (2010). „Ezikova moda” i protsesite na razvitie i obogatyavane na leksikata. Mnogoobrazie v edinstvoto, № 1, 26-30. http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf. posledno poseshtenie 17.11.2021.]

Kleiser, G. (1916). How to speak in public (eleventh edition) Funk & Wagnalls Company. New York and London, Preface To Seventh Edition.

Van Dijk, T. (2006). Discourse and Manipulation. Discourse & Society. Vol 17(2). https://doi.org/10.1177/0957926506060250.

Van Dijk, T. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11: 115-140. https://doi.org/10.1080/13569310600687908.

Корпус от изследвани текстове/публикации

Искра Фидосова „входира предложение” за анкетна комисия по случая „БСП в Сливен”, в. „Сега”, 18.05.2021 г., http://old.segabg.com/article.php?sid=2012051800019985007. последно посещение 10.12.2021 г.

Малко след 11:30 той входира поканата за дебат в президентството”, агенция „Офнюз”, 4.11.2021 г.,

https://offnews.bg/izbori/lozan-panov-obikoli-prezidentstvoto-i-tcentralite-na-gerb-i-dps-764010.html. последно посещение 18.11.2021 г.

Двете важни стъпки, които следват, след като ИТН върне мандата”, standartnews.com, 05.08.2021,

https://www.standartnews.com/balgariyapolitika/dvetevazhnistpkikoitosledvatsledkatoitnvrnemandata-468367.html. последно посещение 18.11.2021.

Депутат: Ще гласувам „за“! Никога досега не съм ваканцувал”, Novini.bg, 31.07.2013 г., https://novini.bg/bylgariya/politika/149814. последно посещение 18.11.2021 г.

Ваканцуване до дупка и до мандат”, в. «Труд”, 14.10.2016 г.

Софиянци пак го удариха на ваканцуване”, в. „Стандарт”, 25.04.2020 г.

Депутатите си режат коледното ваканцуване”, lupa.bg, 15.12.2021 г., https://lupa.bg/news/deputatite-si-rezhat-kolednoto-vakancuvane_153409news.html. последно посещение 18.12.2021 г.

Цацаров не искал да опраска Янева”, информационен сайт „Биволъ”, 8.11.2015 г., на:https://bivol.bg/badapples-talking-s1-3.html. последно посещение 18.11.2021 г.

В нов разговор Янева разказва как Цацаров обещал да не я „опраска”, агенция Медиапул, 9.11.2015 г., https://www.mediapool.bg/v-nov-razgovor-yaneva-razkazva-kak-tsatsarov-obeshtal-da-ne-ya-opraska-news241553.html. последно посещение 18.11.2021 г.

Гешев опраска Нено Димов с калпаво обвинение” , в. „Сега”, 13.01.2020 г.

С Пеевски шега не бива. Историята на едно злощастно селфи”, Дойче веле, 10.12.2021 г. https://www.dw.com/bg/s-10257. последно посещение 18.12.2021 г.

Слави Трифонов: Направеното от ГЕРБ трябва да бъде изчегъртано”, БНР, 28.05.2021 г., https://bnr.bg/horizont/post/101464580/slavitrifonovnapravenotootgerbtrabvadabadeizchegartano. последно посещение 18.11.2021 г.

Слави Трифонов: Не знаех, че думата ”изчегъртване” ще стане нарицателна, но ми звучи все по-точно”, Фрогнюз, 28.06.2021 г., https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/slavi-trifonov-znaeh-che-dumata-izchegartvane-shte-stane-naritsatelna-zvuchi-vse-tochno.html. последно посещение 18.11.2021 г.

Кандидатът за премиер: “Изчегъртването” не е стратегия, но някои факти заслужават”, dnevnik.bg, 30.07.2021 г.,

https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/07/30/4238437_kandidatut_za_premier_izchegurtvaneto_ne_e_strategiia/. последно

посещение 18.11.2021 г.

Красимир Дачев: В енергетиката има много за изчегъртване”, nova.bg, 9.08.2021 г.

Ще търся консенсус само за видове и модели на изчегъртване”, Радостин Василев, ИТН, 168chasa.bg, 1.08.2021 г., https://www.168chasa.bg/article/10039641. последно посещение 18.11.2021 г.

Изчегъртване и други “тежки” реплики: Как говорят политиците ни?”, dnes.bg, 25.07.2021 г.,

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2021/07/25/izchegyrtvaneidrugitejkireplikikakgovoriatpoliticiteni.498347. последно

посещение 18.11.2021 г.

Томислав Дончев: Опитите за “изчегъртване” очевидно са неуспешни, Лице в лице, Нова тв,

12.07.2021 г.

Теодора Димова: Думата „изчегъртвам” стана девиз, мото, политическа програма. Може да стане

и епоха”, в „24 часа”, 7.08.2021 г.

Митрополит Николай: Вече се научихме да казваме за човеци че „ще бъдат изчегъртани”, което е страшно”, petel.bg, 8.11.2021 г., https://petel.bg/MitropolitNikolayVechesenauchihmedakazvamezachovetsiche–-shhebadatizchegartanikoetoestrashno__424591. последно посещение 18.11.2021 г.

Проф. Нако Стефанов: Ако върви някакво изчегъртване, това е изчегъртването на българите от

България, Поглед тв, Втора част на разговора на Симеон Миланов с проф. Нако Стефанов, 21.09.2021 г.,

https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/prof-nako-stefanov-ako-varvi-nyakakvo-izchegartvane-tova-e-izchegartvaneto-na-

balgarite-ot-balgariya.134356. последно посещение 18.11.2021 г.

ГЕРБ за централата си: След неуспешното изчегъртване, дойде време на изкъртването, в. Монитор, 26.09.2021 г.

Минеков: В петък започваме преместването на централата на ГЕРБ от НДК”, glasove.com, 7.12.2021 г., https://glasove.com/categories/novini/news/velislav-minekov-v-petk-zapochvame-premestvaneto-na-tsentralata-na-gerb-ot-ndk. последно посещение 10.12.2021г.

Политолози: Промяната ще дойде от втория мандат на Радев и връщането на ГЕРБ”, Бг он еър, България сутрин, 27.08.2021 г., https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/237405-politolozi-promyanata-mozhe-da-doyde-ot-vtoriya-mandat-na-radev-i-vrashtaneto-na-gerb. последно посещение 18.11.2021 г.

Първанов: При служебния кабинет имаше престараване, мачкане и изчегъртване”, Plovdiv24.bg, 13.09.2021 г.,

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Purvanov-Pri-sluzhebniya-kabinet-imashe-prestaravane-machkane-i-izchegurtvane-

1124502. последно посещение 18.11.2021 г.

Само в ПИК TV! Проф. Антоанета Христова разкрива причините за предизборните манипулации на Румен Радев”, pik.bg, 9.11.2021 г., https://pik.bg/-news1066455.html. последно посещение 18.11.2021 г.

Защо настоявате за изчегъртване, комунистите използваха далеко по-правилния израз –

ликвидация”, faktor.bg, 26.09.2021 г., https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-zashto-nastoyavate-za-izchegartvane-

komunistite-izpolzvaha-daleko-po-pravilniyat-izraz-likvidatsiya. последно посещение 19.11.2021 г.

Д-р Любомир Канов: От утопиите за равенството пак ще се възползват подлеците”, conservative.bg, 22.10.2021 г.,

https://conservative.bg/d-r-lyubomir-kanov-ot-utopiite-za-ravenstvoto-pak-shte-se vuzpolzvat-podlecite/. последно посещение

18.11.2021 г.

Изчегъртване” правят почерпени милиционери и посредствени солдафони”, clubz.bg, 4.12.2021 г., https://www.clubz.bg/121580-izchegartvane_pravyat_pocherpeni_militsioneri_i_posredstveni_soldafoni). последно посещение 10.12.2021 г.

Огнян Минчев: Държава, оглавена от нищожества, изчегъртва!”, pik.bg, 10.12.2021 г., https://pik.bg/-news1072496.html. последно посещение 11.12.2021 г.

Доцент Георги Лозанов: Ако изчегъртването на Труд” произтича от новата власт, това би било

изключително лоша атестация”, в. „Труд”, 9.12.2021 г.

Проф. Антоанета Христова, политически психолог: Протестните партии се усещат като обекти на

изчегъртване”, радио „Фокус”,15.10. 2021 г.

Голямото изчегъртване”, Actualno.com, 29.06.2021г.,

https://www.actualno.com/actualno/goljamotoizchegyrtvanenews_1612367.html. последно посещение 18.11.2021 г.

След разкритията на служебния кабинет: ще има ли още “изчегъртване”? Дойче веле, 6.09.2021 г., https://www.dw.com/bg/a-59094957. последно посещение 18.11.2021 г.

Докога ще продължи чегъртането?”, 24 часа онлайн, 7.2.2021 г., https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10473458. последно посещение 18.11.2021 г.

Кукловод: Дългата ръка на Радев лъсна зад „изчегъртването” на 30 хиляди от държавната администрация, подето от Харвардите”, pik.bg, 8.12.2021 г., https://pik.bg/%20B4-B0-%20%81-news1072215.htm. последно посещение 10.12.2021 г.

Изчегъртване, COVID, избори. Къде успяха и в какво се провалиха двата служебни кабинета “Янев”, clubz.bg, 8.12.2021 г.,https://www.clubz.bg/121733-izchegartvane_covid_izbori_kade_uspyaha_i_v_kakvo_se_provaliha_dvata_sluzhebni_kabineta_yanev. последно посещение 10.12.2021 г.

Изчегъртване, изчегъртване … ТА ЧАК ДО … САМОИЗЧЕГЪРТВАНЕ, Blog.bg, автор: getmans 1, 6.08.2021 г., https://getmans1.blog.bg/politika/2021/08/06/ichegyrtvane-izchegyrtvane.1773181. последно посещение 18.11.2021 г.

Очевидно е самоизчегъртване, защото заместник няма…”, форум societe-chez-kerpeden.eu, 25.06.2021 г., https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=1551.msg125388#msg125388. последно посещение 18.11.2021 г.

До коментар [#3] от „скоро на екран ИЗЧЕГЪРТВАЧИТЕ IV, форум „Дневник онлайн”, 26.11.2021 г. https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/11/26/4286230_pregovorite_za_kabinet_socialniiat_panel_donese_silni/#comments. последно посещение 10.12.2021 г.

Чегъртвачите след време също ще бъдат чегъртани… форум clubz.bg, 8.12.2021 г., https://www.clubz.bg/121733-izchetartvane_covid_izbori_kade_uspyaha_i_v_kakvo_se_provaliha_dvata_sluzhebni_kabineta_yanev. последно посещение

10.12.2021 г.

Брой 50 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 50 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.