Политическа и публична комуникация

Political and Public Communication

DOI 10.55206/VKAU6753

Цветелина Узунова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Email: uzunova.tz@gmail.com

 

Абстракт: В статията се анализират комуникационните стратегии и предизвикателства пред съвременните европейски монархии в контекста на очертаващата се в бъдеще феминизация на трона в редица държави в Европа. Обект на анализ са монархии и представители на кралски фамилии от различни европейски държави (Испания, Швеция, Нидерландия, Дания, Белгия), а изследваният период обхваща първите три десетилетия на 21. век. Предметът на изследването е многопластов и това изисква използване на интердисциплинарен подход. Методиката включва вторичен анализ на данни, сравнителен анализ, анализ на примери от комуникационни кампании и дейности (case study). Изследователският въпрос е ориентиран към извеждане на особености на публичната и медийна комуникация на жените, които поради своето статукво носят корона и как техният статус и индивидуалности влияят върху използването на механизми за изграждане на публичен образ. Хипотезата е, че предстоящото увеличаване на броя на кралиците в европейските монархии би могло да доведе до трансформация на монархическите публични комуникации. Направено е допускането, че от традиционно дистанцирани и подчертано йерархични, тенденцията е да преминат към емпатичен и социално ангажиран модел в PR. Изведени са основните принципи в подготовката и публичното позициониране на престолонаследниците през 21. век.

Ключови думи: PR, монархии, социални мрежи, феминизация, мека сила, социална ангажираност.

 

Feminization as a Factor  in the Communication Transformation  of European Monarchies

Tsvetelina Uzunova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Е-mail: uzunova.tz@gmail.com

Abstract: This article analyzes the communication strategies and challenges facing contemporary European monarchies in the context of the impending feminization of the throne in a number of European countries. The analysis focuses on monarchies and members of royal families from various European countries (Spain, Sweden, the Netherlands, Denmark, Belgium), and the period under study spans the first three decades of the 21st century. The subject of the study is multifaceted, requiring an interdisciplinary approach. The methodology includes secondary data analysis, comparative analysis, and analysis of examples from communication campaigns and activities (case studies). The research ques­tion focuses on identifying the characteristics of public and media communication by women who, by virtue of their status, wear a crown, and how their status and individuality influence the use of mechanisms for building a public image. The hypothesis is that the upcoming increase in the number of queens in European monarchies could lead to a transformation of monarchical public communications. It is posited that, from being traditionally distant and markedly hierarchical, the trend is toward a more empathetic and socially engaged model in PR. The key principles in the preparation and public positioning of heirs to the throne in the 21st century are outlined.

 

Keywords: PR, monarchies, public image, feminization, soft power, social engagement.

 

Уводни думи

Монархиите в Европа представляват специфична форма на държавно управление, при която държавната власт, носеща дълбока символика, се възпроизвежда дългосрочно чрез наследственост, приемственост, внимателно изграждан и управляван публичен образ. За разлика от републикан­ските политически системи (президентска и парламентарна), където лидерството е разпределено между няколко личности и постоянно се променя чрез мандатна избирателна система, при монархиите държавният глава е предварително известен десетилетия преди възкачването на престола и реалното поемане на властта. Това обуславя необходимостта от систематична и целенасочена подготовка на престолонаследниците, която започва още в ранна детска възраст и обхваща широк спектър от умения и компетенции, базирани на вековни традиции. В този контекст монархията може да бъде разглеждана като изключително устойчива комуникационна система, чиято основна задача е да поддържа своята власт и легитимност чрез символи на стабилност, морални ценности, патриотизъм, консерватизъм, като съще­­временно обаче полага усилия да се адаптира към динамиката на съвременната медийна среда, за да не изглежда архаизъм и да не загуби връзка с новите поколения поданици. Това гарантира на Короната не само дълговечност, но и засилва увереността на гражданите, че тронът е устойчива публична инсти­туция на националното обединение, призвана да стои много над конюнк­турните партийни амбиции и разделения.

 

Теоретичен обзор

Фактът, че в европейските монархии в момента се подготвят няколко бъдещи кралици, предизвиква обясним научен интерес. Средата на 21. век се очертава като период, в който на Стария континент жени ще седнат на трона в Испания, Нидерландия, Белгия, Швеция, като в последната държава се задават две кралици една след друга. В Норвегия също се подготвя бъдеща кралица, но след още едно поколение. Тази перспектива неминуемо ще катализира трансформация на публичните комуникации на кралските семейства.

Ан Томей от Университета в Сидни, Австралия, анализира „меката сила“ в управленския подход на две британски кралици – Виктория и Елизабет II. [1] Тя изтъква важния детайл, че историческите обстоятелства са ги карали да избират „мека сила“, т.е. да изпълняват конституционните си задължения и да упражняват влияние „зад затворените врати“, вместо да предприемат публични действия спрямо правителствата. „Това е довело до подценяване на ролята им на суверени. Но малките пролуки на позлатената завеса на секретността показват, че влиянието на кралицата е било по-голямо, отколкото е било публично признато“, пише Томей. Нейните на­учни заключения са отлична отправна точка към анализа на променения съ­временен подход и много по-открита комуникация на жените на трон.

Розалинд Диксън (от университета в New South Wales, Австралия) стига до извода, че жените на престола играят важна роля за стимулиране на женското лидерство в съвременния свят. [2] Тоест изначалната роля на монарха да бъде ролеви модел за обществото при кралиците придобива добавена стойност – мотивиране на останалите жени в обществото да бъдат лидери в професията си. Но има и друг интересен ракурс: „С увеличаването на броя на жените монарси, е напълно възможно да станем свидетели на повторната поява на съвсем традиционни полови стереотипи за кралицата като „добрата майка“ по начини, които биха могли да повлияят на спо­соб­ността и на мъжа монарх успешно да играе тази утешителна роля“, посочват Ким Глийсън и Вито Бреда (2020). [3]

Трета гледна точка по темата дават изследователките Каролин Дън и Елизабет Карни. [4] Проследявайки личности от древността до наши дни, те анализират пътищата, по които кралиците и жените от кралските семейства директно или индиректно оформят принципите на лоялността към Короната. Като подлагат на преосмисляне дихотомиите публично/частно и формално/неформално, които традиционно свързват публичната власт с мъжкото начало, а неформалното влияние – с женското, тяхната книга разглежда жените кралици като активни агенти на влияние.

Методика и резултати от изследването

В статията се изследват различни обекти: монархии и представители на кралски фамилии от различни европейски държави (Испания, Швеция, Нидерландия, Дания, Белгия). Изследването обхваща първите три десети­летия на 21. век. Анализът е направен през призмата на публичната и медийна комуникация конкретно на жените с корона и как това влияе на механизмите за изграждане на техния публичен образ. Предметът на изследването поради своята специфика и многопластовост предполага използване на интердисциплинарен подход, а методиката включва вторичен анализ на данни, сравнителен анализ, анализ на примери от комуникационни кампании и дейности (case study).

Резултати

Бъдещите монарси не познават обикновено детство. Подготовката им за престола започва с раждането, а въпросът „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ никога не е част от техния живот. Бъдещето им е пред­определено още преди да се появят на този свят. Те растат пред очите на поданиците си и по тази причина публичният им образ се изгражда внимателно от най-ранна възраст, още от подготовката за първата официална снимка в родилния дом. Основната цел на всички комуникационни канали, които се използват, е да изпратят послание към обществото какви грижи се полагат за отличното им образование и възпитание – т.е. за подготовката им да бъдат способни да седнат един ден на трона и да управляват в съответствие с конституционните си правомощия, спазвайки традициите на династията и държавата и съобразявайки се с предизвикателствата на времето.

Културните наративи често функционират като отражение на реални политически практики, като едновременно усилват и символично легити­мират тяхното въздействие. Знаковата сцена от анимационния филм „Цар Лъв“ (1994 г.) [5], в която новороденият наследник е представен пред екзалтираните животни от джунглата под звуците на „Кръговратът на жи­вота“ [6], всъщност е визуален модел на монархическата легитимация. Подобна комуникационна логика присъства в съвременните европейски монархии, където очакването и раждането на престолонаследник се превръ­ща в публична комуникация с висока емоционално-символна стойност. Чрез публично показване на наследника се отправя много силно полити­ческо послание: династията е продължена, линията на наследяване е гаран­тирана, стабилността и бъдещето на монархията са осигурени. Този тип кралска комуникация по уникален начин обединява старинни елементи на сакрализация на властта и изискванията на модерната медийна среда, транс­формирайки раждането на първородния наследник, по същество интимен и биографичен акт, в публично комуникиран символ на държавна приемственост, институционална стабилност и легитимност на властта. Това е и индикатор за колективна сигурност, представляваща характерна обединяваща стратегия на политическа комуникация и монархическа символика. Всички пиар инструменти, които днес се използват за подготовка на новата генерация монарси, целят да внушат на обществото именно това – че расте достойно поколение за престола, обучаващо се в най-добрите традиции и това ще гарантира приемственост и стабилност на Короната, както и единство на нацията. В това отношение няма разлика между пиар подходите на отделните европейски монархии.

Като красноречив пример могат да се посочат характерните за всички кралски фамилии официални снимки, на които позират настоящият крал и бъдещият наследник. Изключително популярен в интернет и медиите става подобен портрет, разпространяван от Бъкингам всяка година след ражда­нето на принц Джордж до кончината на Елизабет II. [7] На него се виждат четири поколения монарси – кралица Елизабет II, настоящият крал Чарлз III, престолонаследникът принц Уилям и неговият първороден син принц Джордж. На фона на мандатно сменящите се политически елити това визуално послание придобива особена символна сила, като ясно артикулира спецификата на монархическата власт и нейната дългосрочна, институционално гарантирана времева проекция, простираща се десетилетия напред.

В момента всички монарси в Европа са мъже [8], но един преглед на новите поколения показва, че предстои начело на ключови държави да застанат сегашните първородни принцеси. Днес в няколко европейски сто­лици се обучават бъдещи кралици, които вече са преминали юношеската възраст. В Испания за престола се подготвя принцеса Леонор – голямата дъщеря на крал Фелипе и кралица Летисия. Тя вече е на 21 г. По традиция, в деня на пълнолетието ѝ принцесата се заклева в Конституцията на страната в парламента и получава първите си държавни декорации – орден Велик кръст на Карлос III, както и символите на Сената и Конгреса. Завършва колеж във Великобритания, както и Кралската военна академия в Испания. Военното образование е задължително за принцовете, които ще седнат на престола, но в случая и принцеса Леонор е подготвяна в тази сфе­ра, защото това е „ключово за кралския имидж”. [9] „Вайръл“ или светкавично разпространено в социалните мрежи става видео с нейния първи самостоятелен учебен полет на тренировъчния Pilatus PC-21 в испанските ВВС. [10] Новината отекна по целия свят, защото тя е първата принцеса с такива умения. Индийският медиен конгломерат NewZee определи полета като „исторически крайъгълен камък в нейната военна подготовка за държавен глава“. [11] Ако поставим този факт в контекста на съвременния свят, в който националната отбрана става приоритет, а темата за въоръжаването излиза на преден план в политиките на страните, то наистина военната подготовка на бъдещите кралици се превръща в ключов фактор. Оттам – и във водещ комуникационен наратив.

След години в Европа отново ще има кралица Елизабет, но не в Лон­дон, а в Брюксел. Престолонаследницата на Белгия – принцеса Елизабет, е на 25 години. Тя е първото от четирите деца на крал Филип и кралица Матилда. Завършва история и политика в Оксфорд. Обучавана е в продължение на две години в Кралската военна академия. Говори перфектно четири езика. Свири на пиано, кара ски, обича излетите сред природата. Работи в няколко доброволчески организации, които се грижат за бездомни, за деца и хора с увреждания. В Нидерландия се подготвя 23-годишната принцеса Катарина-Амалия. Тя е първородната от трите дъщери на крал Вилем-Александър и кралица Максима. Учи няколко направления: право, политика, икономика и психология в университет в Амстердам. В Норвегия тронът ще бъде наследен от принц Хокон, а след него идва дъщеря му – принцеса Ингрид Александра, която сега е на 22. Тя ще бъде втората жена на престола в историята на норвежката монархия. Още отсега тя получава военно образование в инженерен батальон във въоръжените сили на Норвегия, както и много познания по обществено-политически науки.

В Швеция се задават две кралици една след друга. Принцеса Виктория ще наследи баща си – крал Карл Густав. По Конституция има права още сега да изпълнява ролята на временен регент, докато баща ѝ е извън стра­ната. След нея на трона един ден ще седне дъщеря ѝ принцеса Естел.

Наред с доброто образование в сфери като икономика, политика, пра­во, дипломация, те придобиват основни умения в областта на публичните комуникации: реторика, поведение пред камера и на публично събитие, държавен и църковен протокол, общуване с поданиците, език на тялото, невербална комуникация. От малки подробно изучават историята на династията си, на монархията като форма на управление, биографията на предците си, ролята на монархията през вековете и в съвременното общество. Обучението по литература и история на изкуствата също е важен елемент във въз­питанието им. От ранна възраст принцовете и принцесите започват да участ­ват в благотворителни събития и инициативи, което им помага да вникнат отрано и да разбират значимостта на социалните теми при управлението.

Обучението на бъдещите монарси е дълъг и задълбочен процес, който цели да ги подготви за важната им роля в обществото. Това се отнася и до публичната и медийната им комуникация. Тя е част от цялостната пиар стратегия на монархическата институция, като целта е отрано да бъде из­граден техният образ на високообразовани и морални личности, които от деца осъзнават бъдещата си държавна мисия и отговорността си пред на­цията. Кралските фигури се представят едновременно като ангажирани с обществена служба, но и като притежаващи личен живот, което създава вну­шението, че кралските задължения включват форма на лична саможерт­ва. [12]

„Подготовката на престолонаследника в съвременните монархии вече не е само въпрос на военно обучение или конституционно право. Тя включ­ва внимателно калибрирано обучение по „публична дипломация“ и управ­ление на медийния образ. Наследниците се учат, че тяхната легитимност в демократичното общество зависи от тяхната видимост чрез благотвори­тел­на дейност, която трябва да бъде политически неутрална, но социално ангажирана. Това обучение цели да превърне принца или принцесата в „символичен предприемач“, който използва медиите, за да фокусира об­щественото внимание върху значими каузи, като същевременно под­държа дистанцията, необходима за короната“, пишат Робърт Хейзъл и Боби Морис. [13] Те изтъкват, че монарсите използват благотворителността като „мека сила“ за влияние и че тя е „спасителен инструмент“ за монарха. Допълват също, че медийното им обучение се базира на принципа как да се балансира между „достъпност“ (за да ги харесва народът) и „мистерия“ (за да се запази престижът на институцията). [14]

Емоционални и визуални кодове

Открояващ се елемент в тази сложна публична конструкция е въз­можността на кралиците да използват много повече визуални и емо­ционални кодове като генератори на политически и културно-династични послания. Ако при мъжете монарси публичната легитимност се гради най-вече чрез подчертаване на институционалната роля, речта, държавническото поведение, донякъде и емоционалната сдържаност и в повечето случаи дистанцирано и консервативно поведение, то при жените има надграждане на посланията чрез външния вид и жестовете. Принцесите и кралиците могат да си позволят тъга, сълзи на публично място или спонтанна прегръдка с по­даник. Това скъсява дистанцията между монарха и народа. Жените използват визуални кодове, които заобикалят сухия държавен протокол.

Показателен пример за това поведение е взаимодействието на крал­ските особи с подрастващи в социални институции, където се прилагат специфични невербални техники – като физическо снижаване (приклякане) за постигане на визуален паритет и непосредствен тактилен контакт. Тези жес­тове, ведно с воденето на разговори, фокусирани върху частната сфера и бита, служат за десакрализация на монархическата фигура и работят за нейното хуманизиране. В контекста на „меката сила“, подобен модел на пуб­лична комуникация често се делегира приоритетно на жените в крал­ски­те династии, трансформирайки се в ефективен инструмент за изграждане на емпатичен публичен образ и емоционална легитимация на институцията.

Друг емблематичен пример за съчетаване на строгия държавен протокол с човешката емпатия е кадърът с испанската принцеса Леонор и крал Фелипе VI. Широк отзвук в социалните мрежи предизвика репортажът от нейното изпращане на шестмесечно плаване с военен кораб – етап от подготовката ѝ за бъдещ главнокомандващ. Сцената, в която принцесата в моряшка униформа маха от борда на своя просълзен и горд баща, останал на кея, се превръща във визуален символ. [15] Този момент успешно демонстрира баланса между строгия военен дълг и силната емоционална връзка в кралското семейство, което е ключов елемент от съвременния медиен имидж на монархията и най-вече от посланието за приемствеността във властта. Този тип символно-емпатични публични изяви са вид „емоционално стратегиране“ и внимателно изграден визуален наратив. Така монархията преминава от състояние на „институционална дистанция“ към „емоционална близост“, което позволява на бъдещата кралица да бъде възприета едновременно като дисциплиниран държавен служител (чрез униформата) и като обикновен млад човек, свързан с родителите си (чрез емоцията). Анализирайки кадрите на кея, виждаме практическото приложение на теорията на Пабло Васкес Санде за „емоционалната близост“. Сълзите на крал Фелипе и раздялата с Леонор са именно това „хуманизиране“, за което Санде пише още през 2018 г., а именно превръщането на бащинската емоция в легитимен комуникационен инструмент на съвременната монархия. [16]

 

Социална емпатия

Като втори съществен комуникационен похват може да се открои излъчването на социална емпатия, тоест хуманитарният акцент. Бъдещите кралици изграждат публичния си образ, стъпвайки върху принципа на достъпност, грижа и социална чувствителност. Факт е, че този комуни­кационен модел е много по-активно използван от жените, отколкото от мъжете на трона. И това е обяснимо – той естествено кореспондира със съ­щест­вуващи от векове културни конструкти и очаквания за „грижовна“ женска роля. Същият модел, макар и условно пренесен върху републиканска канава, успешно се прилага от десетилетия и от институцията „Първа дама“ в САЩ.

Още много преди да са коронясани, принцеса Леонор в Испания и принцеса Елизабет от Белгия активно участват в социални проекти и общуват със социално уязвими групи в обществото, включват се в екоинициативи, грижа за деца в нужда. По време на Ковид пандемията принцеса Елизабет разговаря всекидневно с десетки хора по телефона, за да ги окуражи да преодолеят по-леко изолацията и страха. [17] Подобен метод в публичните комуникации не само придава хуманност на монархическата институция, но е вид обществен договор – как тронът ще преформулира своята социална функция и ще даде на нацията една по майчински загрижена за народа си кралица. Кралят управлява, кралицата се грижи – това е главният наратив в монархическите комуникации.

Визуална приемственост

Третият отличителен елемент е визуалната приемственост, както и стратегическата употреба на биографичния разказ за принцесите като важен комуникационен ресурс. При бъдещите кралици се наблюдава акцентиране върху личната им история, ролята им на дъщерята престолонаследник, на внучката на славна кралица и т.н. Този подход умело се използва в контекста на все още доминиращите патриархални представи за власт.

В този дискурс следва да се постави и традицията с унаследяването на ценни бижута и носенето им на специални публични събития – отново привилегия в имиджа на жените с корона. Принцеса Изабела, престолонаследничката на Дания, за своя 18-и рожден ден през 2025 г., се появява в официалните портрети с тиара, подарена ѝ от нейната баба кралица Маргрете II. Бижуто носи името Turquoise Daisy. [18] Това не е само изключително ювелирно творение, а семейна реликва със силно символично значение, тъй като е свързано с името на кралицата „Маргарита“ (Daisy). От комуникационна гледна точка принцеса Изабела демонстрира пред масовата аудитория не само безупречен вкус към кралските аксесоари, но най-вече по този начин невербално представя непрекъснатостта на женската линия на датския трон, както и отправя ясно послание, че съзнава и приема ролята си на бъдеща кралица. Това е вид визуална клетва пред династията, т.е. образът функционира като акт на легитимация и вярност. Така бижутата на жените на трон се превръщат в изключително силен невербален комуникационен инструмент за отправяне на послания и укрепване на ролята им като наследници на Короната. Това не е просто висш протокол, това е знак, че жената на трон принадлежи първо на вековете, преди да принадлежи на себе си. Те я превръщат в непреходен символ на държавността и приемствеността.

Красноречив пример в подкрепа на тази теза е комуникационната роля на тиарата на „Момичетата на Великобритания и Ирландия“ (The Girls of Great Britain and Ireland Tiara) [19], с която Елизабет II е изобразявана върху британските банкноти и монети в продължение на цели 70 години. Тиарата, подарена на Елизабет още като принцеса от нейната баба, кралица Мери, не е само красиво диамантено украшение, а мост между поколенията. Когато младата кралица я поставя, тя не демонстрира личен вкус или сантименталност, а облича своята институционална „униформа“, заявявайки лоялността на монарха към династията.

Въз основа на анализа в тази част, може да се направи изводът, че кралските бижута са много повече от протоколно изискване – те са визуалният договор на монарха с времето и живата нишка, която превръща жените на трона в непреходен символ на държавността.

Заключение

В заключение може да се каже, че предстоящата феминизация на европейската монархия не е само демографски факт. Това е процес на комуникационна трансформация, вече започнал, при който целият натрупан комуникационно-символен ресурс на монархическата институция се преформатира чрез нови форми на общуване с повече публична емоционалност и емпатия. Принципите на открита прикритост и контролирана прозрачност няма да бъдат променени, но със сигурност днешните принцеси от поколението Z ще внесат нов дух в кралските комуникации, осмисляйки трона не само като многовековна властова институция, но и като мощна платформа за социална ангажираност за изграждането на един нов свят на човечност и сигурност.

Цитати и бележки

[1] Twomey, A. (2020). The Exercise of Soft Power by Female Monarchs in the United Kingdom. Royal Studies Journal, Winchester University Press, 7(2), 31–48. https:// rsj.winchester.ac.uk/. Retrieved on 10.03.2026. DOI: 10.21039/rsj.266.

[2] Dixon, R. (2020). Gender and Constitutional Monarchy in Comparative Perspective, https://rsj.winchester.ac.uk/. Royal Studies Journal, Winchester University Press, 7(2), 1–9. Retrieved on 18.03.2026. DOI: 10.21039/rsj.271.

[3] Ким Глийсън и Вито Бреда (цит. по Диксън 2020). Dixon, R. (2020). Gender and Constitutional Monarchy in Comparative Perspective, https://rsj.winchester.ac.uk/. Royal Studies Journal, Winchester University Press, 7(2), 1–9. Retrieved on 18.03. 2026. DOI: 10.21039/rsj.271.

[4] Dunn, C., & Carney E. (2018). Royal Women and Dynastic Loyalty -Part of the book series: Queenship and Power.https://www.neue-impulse-verlag.de/shop/item/ 9783319758770/royal-women-and-dynastic-loyalty-von-caroline-dunn-elizabeth-carney-e-book-pdf. Retrieved on 12.03.2026.

[5] Allers, R., & Minkoff, R. (Directors). (1994). The Lion King [Film]. Walt Disney Pictures

[6] John, E. (1994). Circle of Life [Song recorded by Carmen Twillie & Lebo M.] On The Lion King: Original Motion Picture Soundtrack. Walt Disney Records.

[7] Buckingham Palace. (2020) Portrait of the Queen and three future kings released [Photograph]. The Guardian. https://www.theguardian.com/uk-news/2020/jan/03/ portrait-of-the-queen-and-three-future-kings-released. Retrieved on 10.03.2026.

[8] Последната управляваща кралица в Европа – Маргрете II на Дания – абдикира през януари 2024 г.

[9] The relationship of each monarch with the military became a key element of the royal public image”, Forsting, R. M. (2023). Raising heirs to the throne in nineteenth-century Spain. Palgrave Macmillan. https://link.springer.com/book/10.1007/978-3-031-12345-6. Retrieved on 10.03.2026.

[10] Instagram. (2026). Video reel featuring Princess Leonor during military flight training [Reel]. Instagram. https://www.instagram.com/reel/DScqSHPjC9U/. Re­trieved on 15.03.2026.

[11] Newzee. (2025). Princess Leonor Makes First Solo Flight as Spanish Air Force Cadet. Historic Military Milestone [Video]. YouTube. 2025, 19 December). https:// www.youtube.com/watch?v=ecWHgxsXQCQ. Retrieved on 18.03.2026.

[12] Owens, E. (2021). The Family Firm: Monarchy, Mass Media and the British Public, 1932–53. The English Historical Review, 136(580), 757–759. https://doi.org/10. 1093/ehr/ceab059.

[13] Hazell, R., & Morris, B. (Eds.). (2020). The Role of Monarchy in Modern Democ­racy: European Monarchies Compared. Heritage and Memory Studies. UCL Press, 274.

[14] Hazell, R., & Morris, B. (Eds.). (2020). The Role of Monarchy in Modern Democ­racy: European Monarchies Compared. Heritage and Memory Studies. UCL Press, 274.

[15] Hurtado, A. (2025). Queen Letizia and King Felipe’s emotional farewell as daughter Princess Leonor sets sail on training ship. (2025, 13 January). HOLA! USA. https:// www.hola.com/us/royals/20250114740836/queen-letizia-king-felipe-emotional-farewell-daughter-princess-leonor-sets-sail-training-ship/. Retrieved on 10.03.2026.

[16] Vázquez Sande, P. (2018). The storytelling of the Spanish Royal Household on the occasion of the 50th birthday of King Felipe VI. In J. Sierra Sánchez & J. C. Lavín de las Heras (Eds.), Periodismo actual y futuro: Investigación, docencia и desafíos. (pp. 531–544). McGraw-Hill.

[17] Princess Elisabeth, Duchess of Brabant, The Royal.

[18] The Royal Watcher (2025). Turquoise Daisy Bandeau. https://royalwatcherblog.com/ 2025/03/27/turquoise-daisy-bandeau/#google_vignette. Retrieved on 18.02. 2026.

[19] Royal Collection Trust. (n.d.). The Girls of Great Britain and Ireland Tiara. https://www.rct.uk/collection/highlights/the-girls-of-great-britain-and-ireland-tiara. Retrieved on 10.04.2026.

Библиография

Dixon, R. (2020). Gender and Constitutional Monarchy in Comparative Perspective. Royal Studies Journal, Winchester University Press, 7(2), 1–9. https://rsj. winchester.ac.uk/. Retrieved on 18.03.2026. DOI: 10.21039/rsj.271.

Dunn, C., & Carney E. (2018). Royal Women and Dynastic Loyalty -Part of the book series: Queenship and Power. https://www.neue-impulse-verlag.de/shop/item/ 9783319758770. Retrieved on 10.03.2026.

Forsting, R. M. (2023). Raising heirs to the throne in nineteenth-century Spain. Palgrave Macmillan. https://link.springer.com/book/10.1007/978-3-031-12345-6. Re­trieved on 10.03.2026.

John, E. (1994). Circle of Life [Song recorded by Carmen Twillie & Lebo M.] On The Lion King: Original Motion Picture Soundtrack. Walt Disney Records.

Ledroit, M., & Plagnard, A. (2021). D’Isabel aux 50 ans de Philippe VI (2012-2018) : autour du storytelling royal. CECIL, 7. https://dialnet.unirioja.es/servlet/articulo ?codigo=9973382. Retrieved on 10.03.2026.

Owens, E. (2021). The Family Firm: Monarchy, Mass Media and the British Public, 1932–53. The English Historical Review, 136(580), 757–759. https://doi.org/ 10.1093/ehr/ceab059.

Twomey, A. (2020). The Exercise of Soft Power by Female Monarchs in the United Kingdom. Royal Studies Journal, Winchester University Press, 7(2), 31–48. https://rsj.winchester.ac.uk/. Retrieved on 10.03.2026. DOI: 10.21039/rsj.266.

Vázquez Sande, P. (2018). The storytelling of the Spanish Royal Household on the occasion of the 50th birthday of King Felipe VI. In J. Sierra Sánchez & J. C. Lavín de las Heras (Eds.), Periodismo actual y futuro: Investigación, docencia и desafíos. (pp. 531–544). McGraw-Hill.

 

Изследвани източници

Buckingham Palace. The Guardian (2020) Portrait of the Queen and three future kings released [Photograph]. https://www.theguardian.com/uk-news/2020/jan/03/ portrait-of-the-queen-and-three-future-kings-released. Retrieved on 10.03.2026.

John, E. (1994). Circle of Life [Song recorded by Carmen Twillie & Lebo M.]. On The Lion King: Original Motion Picture Soundtrack. Walt Disney Records.

Hazell, R., & Morris, B. (Eds.). (2020). The Role of Monarchy in Modern Democracy: European Monarchies Compared. Heritage and Memory Studies. UCL Press, 274.

Hurtado, A. (2025). Queen Letizia and King Felipe’s emotional farewell as daughter Princess Leonor sets sail on training ship. (2025, 13 January). HOLA! USA. https://www.hola.com/us/royals/20250114740836/queen-letizia-king-felipe-emotional-farewell-daughter-princess-leonor-sets-sail-training-ship/. Retrieved on 10.03.2026.

Instagram. (2026). Her Royal Highness, the Princess of Asturias, flew on her first solo trip today as part of her military training. Congratulations Princess Leonor. https:// www.instagram.com/reel/DScqSHPjC9U/. Retrieved on 8.02.2026 г.

Newzee. (2025). Princess Leonor Makes First Solo Flight as Spanish Air Force Cadet | Historic Military Milestone [Video]. (2025, 19 December). YouTube. https:// www.youtube.com/watch?v=ecWHgxsXQCQ. Retrieved on 18.03.2026.

Portrait of the Queen and three future kings released. Guardian. (photo). https://www. theguardian.com/uk-news/2020/jan/03/portrait-of-the-queen-and-three-future-kings-released. Retrieved on 25.03.2026.

Royal Collection Trust. (n.d.). The Girls of Great Britain and Ireland Tiara. https:// www.rct.uk/collection/highlights/the-girls-of-great-britain-and-ireland-tiara. Retrieved on 10.04.2026.

The Lion King. (1994). Walt Disney Pictures. (Alars, R., & Minkof, R. directors).

The royal watcher. (2025). Turquoise Daisy Bandeau). https://royalwatcherblog.com/ 2025/03/27/turquoise-daisy-bandeau/. Retrieved on 18.02.2026.

 

Цветелина Узунова е докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Експерт по стратегически комуникации и публична дипломация с пове­че от 25 години опит, включително и като директор на Правителствената информационна служба. Гостуващ лектор в Дипломатическия институт на МВнР. Има опит като журналист и експерт по PR. Носител на международната награда „Stevie Award““ за проекта ѝ „Business Wоman“. Три поредни години е член на световното жури за същата награда в категориите „Медии от и за же­ни“ и „Жени – лидери“. Автор на книгата „Отвъд PR-а“(2021).

Ръкописът е изпратен на 22.03.2026 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 02.05.2026 до 02.06.2026 г.

Приемане за публикуване: 03.06.2026 г.

Manuscript was submitted: 22.03.2026.

Double Blind Peer Reviews: from 02.05.2026 till 02.06.2026.

Accepted: 03.06.2026.

Брой 68 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 68 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.