Реторика, медии, семиотика

Rhetoric, Media, Semiotics

DOI 10.55206/JBDU6011

 

Моника Панайотова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: monika.panayotova@unwe.bg

Абстракт: Целта на статията е да насочи вниманието към определен аспект в областта на реториката, свързан с практиките в Европейския съюз, поставяйки във фокуса на интердисциплинарното изследване спецификите на ораторската реч по време на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Формулирана е хипотезата, че съчетанието между техниките за убеждаване от „реторичния триъгълник“ на Аристотел и „златния кръг“ на Синек и доброто познаване на историческите, политологични, институционални и нормативни аспекти, свързани с Европейския съюз, позволяват на оратора – министър-председател или държавен глава на страна ротационен председател на Съвета на ЕС, да постигне необходимата дълбочина и инклузивност на посланията, нужни за ефективна публична реч пред европейските институции. За емпирично доказателство е направен анализ на речта на министър-председателя на Дания от 8 юли 2025 г., очертаваща приоритетите на ротационното им председателство пред Европейския парламент. Като резултат са изведени изводи, които да дадат „бинокъл“, съдържащ двете перспективи на ораторското изкуство и европейския политологичен анализ, които да послужат както на интересуващите се от реторика, публични комуникации, европеистика, политология и международни отношения, така и на екипите на бъдещото второ българско ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Ключови думи: ЕС, реторика, ротационно председателство, Съвет на ЕС, Аристотеловия реторичен триъгълник, „златен кръг“ на Синек.

Rhetoric Functions during the Rotating Presidency of the Council of the European Union

Monika Panayotova

University of National and World Economy

E-mail: monika.panayotova@unwe.bg

Abstract: The aim of the article is to draw attention to a specific aspect of rhetoric related to practices in the European Union by focusing on the interdisciplinary research into the specifics of public speaking during the rotating presidency of the Council of the European Union. The hypothesis posits that the combination of persuasion techniques from Aristotle’s “rhetorical triangle” and Sinek’s “golden circle” and a good knowledge of the historical, political, institutional, and regulatory aspects related to the European Union allow the speaker – prime minister or head of state of a country holding the rotating presidency of the Council of the EU – to achieve the necessary depth and inclusiveness of the messages required for effective public speaking in front of the European institutions. As empirical evidence, an analysis was made of the speech delivered to the European Parliament by the Prime Minister of Denmark on July 8, 2025, outlining the priorities of their rotating presidency. As a result, conclusions have been drawn that provide a “binocular view” containing both perspectives of rhetorical art and European political analysis, which will be useful both to those interested in rhetoric, public communications, European studies, political science, and international relations, as well as the teams of the future second Bulgarian rotating presidency of the Council of the EU.

Keywords: EU, rhetoric, rotating presidency, Aristotle’s rhetorical triangle, Sinek’s golden circle.

 

Увод

Настоящата публикация има за цел да насочи вниманието към определен аспект в областта на реториката, свързан с практиките в Европейския съюз (ЕС) и европейските институции. Във фокуса на интердисциплинарното изследване са поставени спецификите на ораторската реч по време на така нареченото ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. В тази връзка, ораторското изкуство е разгледано не само през „монокъла“ на красноречието и доброто структуриране, посредством концепции­те на Аристотел и Саймън Синек за „реторичния триъгълник“ и „златния кръг“, но и през „бинокъл“, включващ и европейския политологичен аспект.

Публикацията очертава определени изводи, които следва да бъдат отчитани при подготовката на публична реч пред европейските институции от държавен или правителствен ръководител на страна, изпълняваща функциите на председател на Съвета на ЕС. Изводи, без претенция за изчер­па­тел­ност, които показват значението на историческите аспекти, нормативната основа, институционалните фактори и нюансите на европейския дневен ред за успешното съставяне и анализиране на подобна реч. Интердисциплинарният подход дава възможност на читателя за триизмерно виждане, тъй като двете отделни гледни точки за реторично изкуство и европейски политологичен анализ се комбинират, създавайки изображение и усещане за по-голяма авторитетност на оратора и дълбочина на отправените от него послания.

За онагледяване на гореизложеното и респективно на теоретичните и практико-приложни концепции за „реторичния триъгълник“ на Аристотел и за „златния кръг“ на Саймън Синек е използвано Датското председателство на Съвета на ЕС (юли-декември 2025 г.) и речта на премиера на Дания пред Европейския парламент от 8 юли 2025 г., чрез която са представени приоритетите в европейския дневен ред за следващите шест месеца. С оглед на стремежа за дълбочина и интердисциплинираност на наблюдаваното „изображение“ – речта на Мете Фредериксен e разгледана и анализирана от гледна точка на специфичния ѝ контекст, структура и съдържание. [0]

Публикацията е предназначена за специалисти, млади изследователи и студенти по реторика и публични комуникации, за които полето на европейската комуникационна политика е недостатъчно познато, както и за експерти и обучаващи се по въпросите на Европейския съюз, международните отношения и политическите науки, които биха искали да развият знания и умения за подготовка на ораторска реч в специфичен контекст. Тя би била също и полезен „компас“ за екипите на бъдещото второ българско ротационно председателство на Съвета на ЕС, което се очертава да бъде в началото на следващото десетилетие.

Изследователски въпроси, теза и хипотеза

В статията се търсят отговори на следните изследователски въпроси: Какви са спецификите на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, които следва да се взимат под внимание при съставяне на публична реч пред европейските институции? Приложими ли са теоретичните концепции на Аристотел за етос, логос и патос, и на Саймън Синек за комуникация и стратегическо мислене чрез въпросите защо, как и какво в европейски специфичен контекст?

Това са въпроси, които допринасят за развитието, както на европейско измерение в националния дискурс на държавите – членки на ЕС, така и на европейско публично пространство, в което комуникираните послания да са едновременно разбираеми за европейските граждани и институции. Те имат своята добавена стойност за изследвания в областта на публичните комуникации, европеистиката, политологията и дипломацията.

В статията се застъпва тезата за необходимостта от интердисциплинарен подход при съставянето и анализа на публична реч на представители на ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз.

Хипотезата е, че съчетанието между техниките за убеждаване от „реторичния триъгълник“ на Аристотел и „златния кръг“ на Синек и доброто познаване на историческите, политологични, институционални и нормативни аспекти, свързани с Европейския съюз, позволяват на оратора – министър-председател или държавен глава на страна ротационен председател на Съвета на ЕС, да постигне необходимата дълбочина и инклузивност на посланията, нужни за ефективна публична реч пред европейските институции.

За емпирично доказателство е направен анализ на речта на датския министър- председател, очертаващ приоритетите на ротационното председателство на Съвета на ЕС пред Европейския парламент – институцията често наричана още „демократичната или гражданската агора“ на Европейския съюз.

Теоретични и практико-приложни концепции. Същност на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз

Немският астроном и математик Йоханес Кеплер споделя, че „Геометрията е една и вечна…, източникът на всичко, което е истина“, твърдейки, че геометрията е първообразът на красотата на света, разкриващ хармония­та на божествения ред. [1] Ако бъдат перифразирани в контекста на настоящата публикация думите му, може да бъде отбелязано, че геометричните теоретични, но и практико-приложни концепции на Аристотел за „реторичния триъгълник“ и на Саймън Синек за „златния кръг“ за комуникация и стратегическо мислене позволяват на всеки оратор да структурира своята реч по изключително балансиран начин, завладяващ както ума, така и сърцето на аудиторията си.  В тази връзка през „геометрична перспектива“ ще бъде направен опит за анализ на речта за начало на Датското ротационно председателство, която министър- председателят Мете Фредериксен представя пред Европейския парламент, институцията, представляваща интересите и гласа на гражданите на ЕС.

Преди това обаче следва да бъдат очертани основните моменти, свързани с всяка от теоретичните и практико-приложни концепции, които ще бъдат използвани в разработката, както и какво представлява ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

• „Реторичният триъгълник“ на Аристотел

В историята на науката трудно може да се намери учен, чиято мисъл да е по-всеобхватна от тази на Аристотел, поради което с основание е смятан за „най-универсалния ум на древността“. [2] Ученик на Платон и учител на Александър Велики, още от древността Аристотел се превръща в един от основоположниците на теорията на комуникацията, давайки следното определение за реториката: „Нека реториката бъде способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди. Това не е задача на никое друго изкуство… Реториката изглежда може да открива убедителния довод относно всяка даденост, затова и казваме, че тя като изкуство не се отнася до някакъв собствен и определен разред предмети“. [3] В своя трактат „Реторика“ от IV в. пр.Хр. той формулира трите ключови компонента на ефективната публична реч, свързани с техниките за красноречие и убеждаване – логос (logos), касаещ фактите, логическите разсъждания и силата на аргументите; патос (pathos), отнасящ се до емоционалния заряд на предаваната информация; и етос (ethos), засягащ доверието на аудиторията спрямо оратора и достоверността на предаваните от него послания. При логоса убедителността се постига чрез ясно структуриране на аргументи, факти, данни; аналитичен подход; формулиране на кратки и запомнящи се послания; създаване на атмосфера на доверие и приемане на широк спектър от гледни точки. При патоса убедителността се постига посредством формулирането на провокиращи въображението, създаващи живи образи и докосващи сърцето послания; споделяне на истории, включително и лични, предизвикващи емоции на съпричастност, емпатия и симпатия в аудиторията; рефериране към вдъхновители и/или значими в исторически план личности, които публиката цени и припознава; използване на аналогии и провокиране на патриотични чувства. При етоса убедителността се постига чрез изграждане на авторитетен образ на оратора по начин, по който да бъде припознат от аудиторията като надежден, подготвен, съпричастен, етичен.

В тази връзка следва да се има предвид, че етосът е разделен на три елемента. Phronesis, свързан с практико-приложната мъдрост, знание придо­бито чрез личен опит, задълбочено предварително проучване и/или естест­вен талант, създаващ усещане за способността на оратора да се справя в различ­ни ситуации и за компетентност по разискваната от него тема; Arеte, свързан с добродетелта, моралния и етичен аспект, съвършенството, каращи аудиторията да се възхищава и да следва с доверие оратора, бъдейки убедена в ценностната стойност на даваните от него аргументи; Eunoia, свързан с доб­рожелателност, безкористност, безпристрастност от страна на оратора, създавайки усещане за достъпност, симпатия, взаимно разбирателство с аудиторията. [4]

Аристотел прави разграничението между науките, класифицирайки ги в три типа – продуктивни, практически и теоретични. В обхвата на продуктивните, тоест науките, водещи до постигането на определен продукт или резултат поставя както архитектурата и инженерството, така и реториката и стратегическото целеполагане, при които крайният резултат може да бъде респективно материално или нематериално конкретен (например построяване на мост или печелене на дебат). Сред практическите науки той поставя етиката и политиката, тъй като те направляват поведението. [5] Според Аристотел най-важни науки за човека са именно политиката и етиката, защото човек е социално (политическо) животно.

В тази връзка, знаменитата Аристотелова „Политика“ поставя началото на европейската политология. [6]

В съвремието, особено в европейските отворени демократични общества, взаимната свързаност между политиката и комуникациите е все по-осезаема. Както отбелязва Европейската комисия пред държавните и правителствени ръководители на страните – членки на ЕС, стремящи се към по-обединен, силен и демократичен Съюз в условията на все по-несигурен свят: „политиката и комуникациите са двете страни на една монета“. [7]

В тази връзка отстояваната теза в настоящата публикация насочва вниманието именно върху значимостта от балансирано съчетание на дисциплини като реторика, политология, предприемачество за ефективното съставяне и анализ на публична реч по време на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Изкуството на красноречието е от изключително значение, за да може една реч да бъде въздействаща, но без наличието на аспекти, свързани с европейския политологичен анализ и специфичния европейски дневен ред, тя трудно би могла да постигне своите политически и комуникационни цели на национално и наднационално ниво. От 2006 г. със създаването на Бялата книга за европейската комуникационна политика, Европейската комисия се стреми към изграждане на европейско публично пространство и европейско измерение в националния дебат. [8] Както отбелязва през 2020 г. Генерална дирекция „Комуникации“ на ЕК – комуникацията като обратната страна на политиката се влияе от две категории външни ефекти. Първо, комуникационните действия и възприятието на ефекта от тях са силно повлияни от съдържанието, същността на законодателните инициативи на европейско ниво и целия процес на разработване на политики и вземане на решения (от формиране на европейско законодателство и неговото прилагане до програми, съфинансирани от ЕС). Второ, комуникацията не се осъществява във вакуум, а в сложна среда от 27 национални публични пространства, като върху тях имат силно въздействие следните взаимно влияещи си фактори: международни, национални и регионални политически фактори; нивото на доверие в политическите институции (международни, национални) и в медиите; медийни практики/нагласи; технологично развитие, особено в областта на информационните и комуникационните технологии. [9]

• „Златният кръг“ на Саймън Синек

С оглед стремежа към интердисциплинарен подход, в настоящата статия ще бъде разгледана и концепцията на Саймън Синек за комуникация и стратегическо мислене, наречена „златния кръг“. Тя произлиза от сферата на предприемачеството, но е ценен инструмент при съставянето на пуб­лична реч, която се стреми към убеждаване и вдъхновяване на аудиторията. Често описван в световната предприемаческа екосистема като „визионер с рядко срещан интелект“ [10], Синек провокира лидерите и организациите винаги да започват своето представяне с отговор на въпроса „защо“ предлагат определен продукт или услуга, а не какво и как правят, демонстрирайки по този начин на първо място по-голямата мотивационна цел, която ги движи и вдъхновява за създаването на техните учреждения и постиганите от тях резултати. Той създава рамка от три концентрични кръга, позволяващи даване на градиращи отговори на въпросите – защо, как и какво и използва за пример разликата в подходите на представяне на две известни компании, които по същество произвеждат сходен вид продукт – компютър, но докато едната се фокусира върху иновативността и желанието ѝ да предизвиква статуквото и да накара хората да мислят различно (визирайки компанията Apple и нейното „защо“), другата предпочита да представи приоритетно техническите спецификации на предлаганото от нея (визирайки компанията Dell и нейните „какво“ и „как“).

Синек твърди, че успешните личности и компании (независимо в коя сфера са) започват със „защо“, което е тяхното убеждение, основна цел и мотивация, и след това определят как изпълняват тази цел – т.е. какви са ценностите, принципите или процесите, и накрая какво постигат или очакват да постигнат като резултат. [11]

За да бъде проверена приложимостта на концепцията на Саймън Синек при съставянето на реч по време на ротационно председателство на ЕС и в опит да бъде доказана хипотезата, че както красноречието и доброто структуриране, така и отчитането на европейския политологичен аспект дават необходимата дълбочина на изказването на държавен или правителствен ръководител пред европейските институции, ще бъде разгледана речта на датския министър-председател пред Европейския парламент от 8 юли 2025 г.

За целите на анализа ще бъде разгледана и употребата на реторични фигури и техники за убеждаване на публиката – анафора, епифора, епанафора, антитеза, метафора, като в тази част на публикацията следва да бъде дадена тяхната дефиниция.

Анафората е реторична фигура и представлява повтаряне на началната дума или израз във всеки следващ елемент на речта, например като ново изречение или нов абзац. Епифората представлява повторение на еднакви изрази, думи в края на последователни изречения, фрази, абзаци, параграфи. Епанафората се характеризира с повторение на дума от края на предходната фраза или изречение в началото на следващата фраза или изречение. [12] Метафората е реторична фигура, която най-често се представя като пренасяне на значение между два субекта или предмета или прехвърляне на значение по сходство. Тя допринася за постигане на образност в ора­торското изкуство, но и за убеждаване, тъй като се съчетава с аргумен­тите на говорещия. Антитезата е реторична фигура, основана на контраста. Нейното емоционално въздействие е толкова по-силно, колкото по-ярък е контрастът между съпоставяни образи или понятия. [13]

• Същност на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз в контекста на публичните комуникации

Председателството на Съвета на Европейския съюз се осъществява на ротационен принцип на всеки шест месеца от държава – членка на ЕС. Съветът на ЕС е още известен като Съветът на министрите, тъй като той е гласът на страните членки в институционалното устройство на Съюза. Това е мястото, в което държавите изразяват своите национални интереси и търсят единодушие или консенсус за достигане до общоевропейски позиции.

Съветът взима решения, свързани с външната дейност на ЕС, и има бюджетни правомощия и законодателна власт заедно с Европейския парламент. В тази връзка междуинституционалните преговори с Европейската комисия, като инициатор на европейско законодателство (acquis commu­nau­taire) и с Европейския парламент като съ-законодател се ръководят от страната ротационен председател на Съвета на ЕС.

В този период въпросната държава, подпомагана от Генералния секретариат на Съвета (ГСС), ръководи и всички формати на Съвета на ЕС, които са общо десет на брой, с изключение на един от тях – Съвет на външните работи, който се председателства от Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това означава, че когато изпълнява ролята на ротационен председател страната следва да бъде честен и неутрален посредник вътре в Съвета на ЕС, търсейки сближаване на позициите между държавите членки, познавайки отлично техните национални интереси. Същевременно в отношенията ѝ с другите европейски институции и в различни публични участия тя представлява Съвета в неговата цялост и е изразител на неговите общи позиции и колективно взети решения.

Затова неподходящата употреба на едно прилагателно или импровизация извън официалните резолюции и одобрени текстове и позиции, предоставени от ГСС, може да породи напрежение между държавите и умело да бъде използвано от опозиционните и/или антиевропейските сили в столиците. [14] Погрешно разбиране за председателската роля е, че това е моментът, в който дадена държава членка следва да налага своите национални позиции и да говори от името на своя национален интерес, напротив нейният подход следва да е приобщаващ, търсещ както вътрешноинституционално, така и междуинституционално сътрудничество. За изразител на националното ѝ мнение практиката предполага намирането на сходно мислещи на нея държави, които да представят аргументите ѝ, без да се налага тя пряко в качеството си на председател да го прави.

След приемането на Лисабонския договор през 2009 г. се случват два ключови момента, в контекста на ротационното председателство. Първо, ролята на Европейския парламент нараства значително, като той става съ-законодател наравно със Съвета на Европейския съюз, увеличавайки по този начин в значителна степен демократичната легитимност на законодателния и политически процес в Съюза. Затова представянето на приоритетите на държавите членки в пленарната зала на ЕП, в присъствието на Европейската комисия е своеобразна демонстрация на междуинституционалното уважение и осъзната необходимост от сътрудничество, за да може да бъде придвижван устойчиво напред европейският дневен ред. ЕП е големият печеливш, тъй като освен че става на равна нога съ-законодател със Съвета на ЕС в голям кръг области на политиката, практиката, свързана с междуинституционалните преговори, наречени „триалози“ между Съвета, ЕП и ЕК еволюира и прилагането ѝ значително нараства. Междуинституционалното преговорно взаимодействие във формат триалози е в основата на по-бързото приемане на acquis communautaire, тъй като по-големият обем законодателство се приема чрез обикновена законодателна процедура и този формат на преговори позволява трите институции – ЕК, Съвет и ЕП, да намерят по-лесно най-малкото общо кратно на своите преговорни позиции, правейки възможно приемането на даден акт още на първо четене, без да се налага второ четене, или евентуална помирителна процедура и трето четене. По този начин не само се ускорява процесът на законотворчество, но и се отговаря на критиките за несъответствие между динамиката на обществените нужди и процеса на приемане на европейско законодателство. Затова важен документ, около който се обединява европейският институционален триъгълник, е Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС, която се приема в края на всяка календарна година на база на подписаното между трите институции през 2016 г. Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество. Чрез тази декларация се определят основните законодателни инициативи, по които ЕП, Съветът и ЕК възнамеряват да постигнат съществен напредък и в най-добрия случай – споразумение в рамките на годината, която предстои.

Второ, държавите членки, които изпълняват председателството, започ­ват да работят в тясно сътрудничество в групи от по три страни членки – така нареченото „Председателско Трио“ (или „тройка“). „Тройката“ определя дългосрочни цели и изготвя съвместна програма, в която се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета, в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма и се гарантира непрекъсваемост на процеса. [15] Това позволява плавно предаване на щафетата между трите страни. Понастоящем Дания изпълнява ротационното председателство на Съвета за осми път, като сега е част от „тройката“ с Пол­ша и Кипър.

Успехът на едно ротационно председателство се определя в най-висока степен в зависимост от обема acquis communautaire, което е придвижено напред в дадения шестмесечен период. Това зависи в значителна степен от доброто както вътрешно институционално (тоест между държавите членки), така и междуинституционално взаимодействие.

В тази връзка при подготовката на ораторска реч, за да може отделните европейски институции и страни членки да се припознаят в целите и посланията на Ротационното председателство, е важно да бъдат взимани под внимание заложените общи задачи в Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС, съвместната програма на „Председател­ското Трио“, както и шестмесечната програма на дадената държава – председател на Съвета на ЕС.

За да бъде демонстрирана приложимостта както на така наречения „реторичен триъгълник“ на Аристотел, така и на „златния кръг“ на Синек за анализа и съставянето на съвременни политически речи, включително и такива в специфичния контекст на ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, в настоящата публикация ще бъде разгледана през призмата на логос, патос и етос речта на министър-председателя Мете Фредериксен пред Европейския парламент за началото на датското председателство на Съвета на ЕС.

 

Речта на датския министър-председател Мете Фредериксен пред Европейския парламент – контекст, структура, съдържание

Установена практика е в началото на шестмесечния период на всяко председателство, държавният или правителствен ръководител на страната – членка на ЕС, която се очертава да бъде начело на Съвета на Съюза в първото или съответно второто шестмесечие на годината, да представи приоритетите за този период пред Европейския парламент в присъствието на представители на ЕК и секторните аташета на държавите членки. В тази връзка и базирайки се на гореизложеното, следва да бъде разгледана речта на министър-председателя на Дания в качеството ѝ на правителствен ръководител на държава ротационен председател на Съвета на ЕС – Мете Фредериксен. Тя ще бъде анализирана от гледна точка на: 1) контекста, 2) структурата и 3) съдържанието, като за последната ще бъдат използвани и геометричните теоретични и практико-приложни концепции на Аристотел и Саймън Синек.

• Речта на датския министър-председател Мете Фредериксен от гледна точка на специфичния контекст

Речта има своя специфичен контекст, свързан с предстоящия шестмесечен период на ротационно председателство. Както вече бе отбелязано, спецификата е, че всички послания, които биват отправяни в този период от представителите на председателството, са от името на 27-те държави – членки на ЕС, а не от името само на държавата, която в този момент е поела „шестмесечния рул“. Това прави отговорността на всеки ангажиран с публичните комуникации и преговорния процес в този период много голяма. Ораторите следва да подбират внимателно своите думи, формулирайки посланията си по начин, по който да бъдат припознати положително от държавите членки, без да бъде нарушавана националната позиция на нито една от тях, при същевременно спазване на европейския институционален баланс и демонстрирана готовност за конструктивно взаимодействие както вътре в Съвета на ЕС, така и между него и останалите водещи институции, имащи пряко отношение към законодателния процес – Европейският парламент и Европейската комисия.

Както самото ротационно председателство, така и неговите публични говорители попадат в наричания от водещи специалисти по европейските въпроси като проф. Ингрид Шикова – институционален „корсет“, защото те следва да отчитат позициите както на страните членки, наблягайки на колективните интереси, така и процеса на взимане на решения в ЕС, наследеното от предходните председателства и вече заложеното в европейския дневен ред. [16]

Затова понякога, макар привидно една реч на европейски лидер, представящ приоритетите на своето председателство, да звучи с умерено-скучен тон и общи политически послания, експертите и добре подготвените играчи на европейския политически терен веднага могат да разберат нюансите в нея и да направят необходимите изводи за себе си, за да подготвят своите собствени стратегии и публични изяви.

Всеки добър съвременен „рицар на перото“, който подготвя реч с приоритетите на ротационното председателство, следва да отчита програмата на „Председателското Трио“, настроенията между държавите – членки в Съвета, целите на Европейската комисия, позициите на Европейския парламент и отделните политически семейства в него, както и текущите непредвидени събития, които често изместват фокуса на европейския дневен ред. Така освен геометричните способи, завещани в миналото от Аристотел и новооткрити в съвремието от Синек, добрата нормативна подготовка и знания за историята, институционалното устройство и стратегическата визия на ЕС в отговор на очакванията на европейските граждани и предизвикателствата, пред които са изправени Европа и светът, са от съществено значение за съставянето на подобна реч.

Както бе отбелязано, по традиция, на първата пленарна сесия на Европейския парламент, след стартирането на дадено ротационно председателство, респективно януари или юли на съответната календарна година, държавният или правителствен ръководител (според конституционното устройството) на страната – член на ЕС, поемаща тази функция, следва да представи приоритетите за следващото полугодие. С оглед на вече представените специфики за ролята на ротационен председател, следва ораторът да говори от името на всички държави – членки на Съюза, и с ясно демонстрирана воля за сътрудничество с Европейския парламент като съ-законодател и Европейската комисия като инициатор на европейско законодателство.

В тази връзка, на 8 юли 2025 г., министър-председателят Мете Фредериксен представя в четиринадесетминутна реч на английски език приоритетите и програмата на Датското председателството на Съвета на ЕС. Тя отчита както събитията в геополитически и геоикономически план и текущия европейски дневен ред, така и заложеното в програмата на „Председателското Трио“ заедно с Полша и Кипър и Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС.

Програмата на „Председателското Трио“ – Полша, Дания и Кипър, ангажира трите държави членки, които последователно предават щафетата една на друга в общ период от 18 месеца (1 януари 2025 – 30 юни 2026), да го правят по плавен и взаимно допълващ се начин. Специфичното за тази „тройка“ е, че поема ръководството на Съвета на ЕС в началото на новия петгодишен институционален цикъл, който, макар да се характеризира с успех на дясно-центристките и левите про-европейски партии, чийто представители заемат ръководните позиции в Европейския съвет, ЕП и ЕК, също така е свързан с увеличаване на състава и броя на десните и крайнодесните антиинтеграционни формации за сметка на либералите и зелените. Това води до известни изменения в европейския „политически климат“, които всяка страна ротационен председател следва да отчита, търсейки консенсус в реализацията на европейските политики и напредък в намирането на колективни наднационални решения. В допълнение, „триото“ работи в условията на геополитически предизвикателства в източното и южното съседст­во на ЕС, свързани с войната на Русия срещу Украйна и хуманитарната катастрофа в ивицата Газа, както и търговско напрежение, породено от митническата политика на администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

В тази връзка Програмата на „триото“ е организирана около следните теми: 1) Силна и сигурна Европа, която се отнася до външните действия, сигурността и отбраната, миграцията и защитата на границите, разширяването на ЕС и вътрешните му реформи; 2) Просперираща и конкурентоспособна Европа, която се занимава с различни компоненти, съставляващи конкурентоспособността на ЕС, свързани с двойния преход (цифров и зелен), иновациите, околната среда и социалните въпроси; 3) Свободна и демократична Европа, съдържаща препратки към ценностите на ЕС, като върховенство на закона и правата на човека. [17] Съвместната декларация на свой ред съдържа седем ключови политически цели за Съвета, ЕП и ЕК: 1) пос­тавяване началото на нова ера за европейската отбрана и сигурност; 2) стимулиране на устойчивия просперитет и конкурентоспособност на Европа; 3) подкрепа на хората, укрепване на европейските общества и социален модел; 4) поддържане на европейското качество на живот чрез опазване на природата и по-добро управление на ресурсите; 5) защита на европейската демокрация и отстояване на европейските ценности и върховенството на закона; 6) ефективно използване на европейската мека сила и партньорства, чрез продължаване на тясната координация със сходно мислещи партньори по редица въпроси, включително политиката в областта на климата, търговията, енергетиката, миграцията, сигурността и устойчивостта; 7) стартиране на дискусии относно новия дългосрочен бюджет (многогодишна финансова рамка) и неговото финансиране, за да може гореизложените цели да станат реалност. [18]

В своята публична реч в Европейския парламент, Мете Фредериксен поставя акцент както върху приоритетните теми за „Председателското Трио“, така и върху седемте цели от Съвместната декларация. Тя отчита голямата грешка, допусната от европейските държави, намалявайки разходите си за отбрана през последните 30 години на фона на нарастващата заплаха от Изток. Министър-председателят на Дания подчертава, че ЕС трябва да е в състояние да се защитава най-късно до 2030 г. чрез изграждане на много по-силна европейска отбранителна промишленост…, чрез повече инвестиции в отбрана…; и подкрепа на инвестиционния план за превъоръжаване на Европа. Тя подчертава предимствата на европейския социален модел и че европейците винаги се стремим да направим утрешния ден по-добър от днешния. Сред основните приоритети на Датското председателство наравно с конкурентоспособността на ЕС, е зелената трансформация и устойчивото развитие. Ораторът подчертава, че климатичните промени са едно от най-големите глобални предизвикателства днес, предвид че милиарди хора вече усещат последиците от тях – екстремни метеорологични явления, пожари, миграция, бедност, нестабилност. Тя отправя послание за необходимостта от произвеждане на повече собствена чиста енергия; повече и по-добра енергийна инфраструктура; укрепване на Енергийния съюз, като бъдат гарантирани по-ниски и стабилни цени, сигурно снабдяване и прекратяване на зависимостта от внос на руска енергия. Премиерът на Дания поставя силен акцент върху значимостта на европейските ценности и същността на европейския проект, подчертавайки, че ЕС е нещо повече от размера на нашите държави и броя на нашето население и че Европа е преди всичко идея. Ораторът подчертава, че ЕС може да използва търговската си политика, за да разнообрази и укрепи веригите си за доставки, както и че е от важно значение сключването на споразумение с Меркосур и Съюзът да продължи да развива партньорства, които осигуряват достъп до важни суровини. В заключение на своята реч, министър-председателят на Дания обръща специално внимание на следващата многогодишна финансова рамка, подчертавайки, че за да може ЕС да постига резултати, Датското председателство ще помогне да се очертае амбициозен и отговорен курс за преговорите по следващия дългосрочен бюджет на Съюза

• Речта на датския министър-председател Мете Фредериксен от гледна точка на структурата

Структурата на една публична реч е от изключително значение, за да може ефективно да бъдат приложени техниките за убеждаване и красноречие. Подреждането на идеите, фактите и аргументите по плавен и причинно-следствен начин дават възможност на публиката да проследи и разбере по-лесно посланията на оратора. Структурата позволява на говорещия да дисциплинира своя ум и в кратка времева рамка да може да сподели максимално постижим обем информация, по начин, по който това да накара аудиторията да се замисли и емоционално да се ангажира с поставените от него предизвикателства и потенциални решения.

Една от известните личности на 20. век, която разкрива едни от ключовите тайни на красноречието – Дейл Карнеги, казва: „Добрият прозорец не привлича вниманието върху себе си. Той просто пропуска светлината. Добрите говорители правят същото, бъдейки толкова естествени, че слушателите им никога не обръщат внимание на маниера на говорене, а са погълнати единствено от посланието. За добре поднесената реч е от изключителна важност „чувството за комуникация“ и да се избягва воденото на своеобразен монолог, а това е възможно, когато „аудиторията усеща, че има послание, поднесено право от ума и сърцето на говорителя към умовете и сърцата на публиката. Сърцето трябва да бъде вложено в думите“. [19] Министър-председателят на Дания прави в своята реч пред Европейския парламент плавен преход между минало, краткосрочно настояще и залага определени стратегически цели за бъдещето като структурира мисълта си по един от потенциалните начини, очертани от Дейл Карнеги за изграждане на една реч, а именно: 1) Привличане на внимание; 2) спечелване на доверие; 3) излагане на фактите, разяснявайки достойнствата на направеното предложение; 4) апелиране към мотивите, които карат човек да действа. [20] В речта ѝ има налице увод, изложение и заключение. Увод, свързан с встъпителни думи, използващи цитат на значима историческа личност за европейската интеграция. Изложение, което се стреми както да спечели доверие­то на аудиторията, така и да я запознае с ключови факти и политики от съществено значение за постигането на по-сигурна, по-конкурентоспособна и по-зелена Европа е обособено в седем тематични стъпки: дефиниране на предизвикателствата пред Европа в дадения момент, разкриване на същността и силата на европейския проект, очертаване на приоритетите на председателството, представяне на факти, свързани със сигурността, в част­ност въпросите на отбраната и миграцията, както и с конкуренто­способ­ността и зеления преход, поставяне на специален акцент върху следващата многогодишна финансова рамка или дългосрочния европейски бюджет след 2027 г. Заключение, апелиращо аудиторията към действие и междуинституционално взаимодействие.

Мете Фредериксен започва и завършва с цитати на един от най-емблематичните бащи-основатели на Европейския съюз – Жан Моне, правейки мост между минало и съвремие и в опит да демонстрира способност за далновидност на европейското лидерство днес, в условията на очертаните от нея най-големи предизвикателства пред Европа от 1940 година насам. Сред тях тя посочва – войната на Русия срещу Украйна, миграционният натиск на външните граници на ЕС, конфликтите в Близкия изток, рискът от търговска война и увеличаване на митата, нарастващото съревнование за бъдещето на стратегическите технологии, кризите, свързани с изменението в климата и загубата на биоразнообразие.

Изборът на фигурата на Жан Моне символизира както уважение към историческите корени на Съюза, така и демонстрира необходимостта от търсене на нестандартни колективни решения и формиране на по-силен проевропейски начин на мислене, които да гарантират мира, заедността на европейските народи и задълбочаването на европейската интеграция. Подходът на министър-председателя Мете Фредериксен е инклузивен, карайки мнозина от представителите на Европейския парламент да се припознаят в нейните думи чрез аплаузи и последващи изказвания, а представителите на Европейската комисия и Съвета на ЕС, също присъстващи в пленарна зала, да продължат своята подкрепа за приоритетите на Датското председателст­во на Съвета на ЕС 2025. Речта ѝ е агитационна – тя убеждава аудиторията за важността на момента, в който се провежда председателството и призовава към действие за постигане, чрез съвместни усилия, на неговите приоритети. Използвайки реторични фигури, ораторът поставя акцент върху необходимостта от заедност и споделена отговорност за преодоляване на очертаните предизвикателства пред Европа.

• Речта на датския министър-председател Мете Фредериксен от гледна точка на съдържанието и през призмата на „реторичния триъгълник“ на Аристотел

Както вече бе представено реторичният триъгълник на Аристотел съдържа три основни компонента – 1) логос ( logos), отнасящ се до структурата и съдържанието на това, което бива представяно; 2) патос (pathos) от гледна точка на емоцията, която говорещият предава на аудиторията си и 3) етос ( ethos) от гледна точка на доверието и достоверността, които ораторът изгражда и излъчва към своята публика.

В случая на речта на датския министър-председател Мете Фредериксен пред Европейския парламент може да се отбележи, че тя отговаря на Аристотеловата геометрична перспектива, като демонстрираният подход е за разностранен триъгълник, при който дължината на всички страни е различна. Най-дългата е свързана с логическата аргументация, фактите и потенциалните решения, които предлага на очертаните предизвикателства. Това се дължи в значителна степен и на ролята на ротационен председател, която изпълнява, бъдейки поставена в „институционален корсет“. Същевременно, освен че внимава да бъде говорител на колективната роля на Съвета и да покаже необходимата степен на уважение към ЕП и ЕК, тя балансирано запазва и своята идентичност като правителствен ръководител на Дания. Това е важно изкуство, тъй като посланията следва да бъдат съобразени с две комуникационни пространства на национално и наднационално ниво, по начин по който посланията да бъдат приемливи и припознати както вътрешнополитически, така и на европейско ниво. Конкретното съдържание ще бъде разгледано по-подробно в частта, свързана с концепцията за „златния кръг“ на Саймън Синек, където чрез употребата на реторични фигури и балансиран изказ, министър-председателят на Дания дава отговор на трите въпроса – защо, какво и как ще бъде постигнато от настоящето ротационно председателство. Предвид че думите са инструмент за влияние, за съставяне на послание, за призив към действие, Мете Фредериксен използва различни реторични фигури – анафора, епифора, епанафора, метафора, антитеза, поставящи определени акценти в речта ѝ, придаващи яснота и известна емоционалност в нея.

Въпреки това, най-късата страна на „реторичния триъгълник“ е свързана с емоцията, така нареченият патос. Mакар да не остава аудиторията безразлична и да получава аплаузи в определени моменти от изказването си, министър-председателят спазва по-строго протоколно поведение, не използва хумористични думи и фрази, не споделя силно докосващи сърцето истории, нито използва достатъчно гласовата модулация, за да засили патоса на изказването си. Темите, които са предмет на разглеждане в речта, съдържат потенциал за по-силен емоционален заряд на изказването, но той не е напълно използван в известна степен поради „институционалния корсет“, в който е поставен ораторът и задължението да бъде максимално неутрален в изказа си, за да не засегне позициите на нито една от държавите членки. Затова, въпреки институционалната рамка на Съвета, в която е длъжна да ограничава своя изказ, Мете Фредериксен съумява да скъси дистанцията с аудиторията, използвайки ефективно други способи на невербалната комуникация, посредством контакт с очите, кратки паузи, усмивка, лицево изражение за информационен код и в заключение, обръщайки се вербално към представителите на „гражданската агора“ на Европейския съюз със скъпи приятели в парламента. Така тя демонстрира значимостта на ЕП като съ-законодател и уважението, с което държавите членки подхождат към него. Темите, на които поставя акцент в речта си, следва да се отбележат, че са съобразени и със Съвместната декларация относно законодателните прио­ритети на ЕС за 2025 г., където трите институции са се обединили да отдадат най-висок приоритет.

Етосът, който е втората част на разглеждания „реторичен тригълник“, следва да бъде анализиран през призмата както на личността на министър-председателя на Дания, така и на страната, която оглавява. Мете Фредерик­сен е най-младият министър-председател в историята на Дания и втората жена, заемала този пост. [21] През 2019 г. тя има смелостта и публично определя предложението на американския президент Доналд Тръмп САЩ да купят самоуправляващата се датска територия – Гренландия, за „абсурдно“. [22] Премиерът на Дания остава на твърдата си позиция и през настоя­щия втори мандат на президента Тръмп, подчертавайки, че народът на Грен­ландия е този, който определя бъдещето си. Тя е известна с твърдата си политика по отношение на нелегалната миграция в Европа и с подкрепата си за Украйна.

По време на речта си пред Европейския парламент на 8 юли 2025 г., Мете Фредериксен демонстрира не само добро познание за функцията на председател на Съвета на ЕС, говорейки от името на държавите членки, но и че посланието ѝ допълнително се засилва предвид предисторията на дат­ската европейска интеграция. Първите стъпки на Дания за присъеди­няване към европейските общности са предприети през 1961 г., като мотивационен фактор за това е била силната икономическа обвързаност с Обединеното крал­ство и респективно неговото решение за членство в Европейската икономическа общност (ЕИО). Когато френският президент Шарл де Гол налага вето върху Великобритания, тогава и Дания оттегля своята кандидатура за ЕИО. [23] Така едва десетилетие по-късно на 1 януари 1973 г. се реализира първото разширяване след Римския договор, включващо Дания, Ирландия и Великобритания. В допълнение, от самото си присъединяване към Европейския съюз има своите резерви, изразени чрез три проведени референдума от 1993 г., към задълбочаване на интеграцията в определени сфери като еврозоната, правосъдието и вътрешните работи, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС. Отказът от участие в две от тези политики продължава, като едва през 2022 г. в резултат на войната в Украйна и след проведен референдум, в който 67% от датчаните гласуват положително – Дания се присъединява към ОПСО. От 1 юли 2022 г. Копенхаген може да участва във всички военни мисии и операции на ЕС. [24] Така от страната, която традиционно е неутрална и въздържаща се от навлизане във вътрешни интеграционни пространства на ЕС, Дания започва да бъде сред активните участници в проевропейските инициативи за гарантиране на сигурността на европейските граждани и отбраната на Съюза. По този начин, макар държавата да изпълнява за осми път ротационно председателство, го прави за първи път, след като вече е част от политика (ОПСО), обединяваща и споделяща суверенитет и след като Великобритания е напуснала ЕС от 2020 г.

Ето как доброто познаване на историческия път на Копенхаген към Европейския съюз и присъединяването им по-вътрешни интеграционни пространства позволява по-голяма задълбоченост на картината и увеличава тежестта, авторитета и достоверността на отправените послания и заложено ниво на амбиция на датското председателство на Съвета на ЕС.

• Речта на датския министър-председател Мете Фредериксен от гледна точка на съдържанието и през призмата на концепцията за „златния кръг“ на Саймън Синек

Анализът на речта на датския министър-председател показва приложимостта на концепцията за „златния кръг“ в специфичния контекст на датското председателство на Съвета на ЕС 2025. Тя демонстрира отговор на трите основни въпроса от концепцията на Саймън Синек, а именно – защо, как и какво поема като ангажимент ротационното председателство на Дания да постигне за шестмесечния период. Съдържанието е допълнително словесно и емоционално обогатено чрез ефективната употреба на така наречените „реторични фигури“.

Посланията в публичната реч, които Мете Фредериксен отправя, следват логиката на „златния кръг“, започвайки със „защо“, е важно да не бъдат забравяни същността и далновидната визия на вдъхновителите на европейския проект, изхождайки от разбирането, че Европа е олицетво­рение на идеята за светоусещане, начин на живот и изграждане на общества, на базата на мир, споделени ценности и общата отговорност.

В началото като оправна точка на речта си, използва цитатът от ме­моарите на Жан Моне, че: Европа ще бъде изкована в кризи и ще пред­ставлява сборът от решенията, взети по време на тези кризи. В заключение е използван втори цитат, който отново приканва към използване на кризите като възможност за действие и промяна, а именно, че: всичко е възможно в извънредни моменти, стига да си подготвен. Оригиналният цитат от книгата на Жан Моне дори допълва: „…стига да имаш ясен план в момента, когато всичко е объркано“. [25] В тази връзка премиерът на Дания подчертава, че статуквото вече не е опция и обръща специално внимание, използвайки анафората (ние трябва да) върху необходимостта от преосмисляне на структурата на следващия европейски бюджет, правейки го по-гъвкав за непредвидени събития, по-опростен откъм процедури, с увеличен частен капитал и по-фокусиран върху политическите приоритети. За да подчертае уникалната същност на Европейския съюз и да стимулира усещането за обща идентификация с европейската идея, ораторът използва анафората (нашите, нашата, нашият): Нашите основни ценности. Свобода. Демокрация. Върховенство на закона. Нашата твърда вяра в прогреса, науката и здравия разум…Нашият социален модел, и допълва с епифора (искаме), че ние евро­пейците сме свободни да мислим както искаме. Да вярваме в каквото искаме. И да говорим както сметнем за добре (искаме). Тази картина на осъзнатата привилегия да си европеец е допълнително подсилена с употребата на метафората, че Това са основните идеи, върху които е изграден нашият континент. И те текат в кръвта на всички европейци. По този начин чрез акцентиране върху голямата идея, в която се корени същността на ЕС, и подчертавайки, че той не е механичен сбор от държави и население, се показва защо са необходими съвместни действия от страна както на европейските институции, така и на държавите членки за преодоляване на безпрецедентните предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и светът. Давайки отговор на въпроса „защо“ и използвайки епанафората (нашите), ораторът демонстрира както своята вяра, че силата на Европа идва от нейната вътрешна същност, така и мотивация, че трябва с колективни действия европейците да бъдат готови да защитим нашите демокрации. Нашите свобода и права. И нашето благоденствие. Ораторът засилва своето красноречие и призив за заедност и колективна отговорност, чрез използването също на епанафората (вярвам; Европа) и епифората (себе си), подчертавайки, че …аз вярвам в Европа. Вярвам, че можем да движим континента ни напред; Трябва да вярваме на Европа. На една Европа, която вече няма да тър­си убежище при другите. Европейци, които са готови да се застъпят за себе си. И да защитят себе си.

Посредством поставянето на два ключови и взаимно надграждащи се приоритета, ораторът дава отговор на следващия въпрос – „как“. Приоритетите на едно ротационно председателство са тези, които дават неговия уникален облик и насочват вниманието към нивото му на амбиция. Изхождайки от слогана „силна Европа в един променящ се свят“, с който е озаглавена шестмесечната ротационна програма на Дания [26], в речта си Мете Фредериксен представя следните два взаимосвързани приоритета – една сигурна Европа и една конкурентоспособна и зелена Европа.

Предвид че председателството е свързано с междуинституционален „преговорен маратон“, в който се изискват усилия за постигане на взаимно приемливи решения както в Съвета, между държавите членки, така и съвместно с Европейския парламент и Европейската комисия, ораторът прави елегантна връзка между ролята, която има на сближаващ позициите в търсене на консенсус и общи решения на трудни предизвикателства, и напомняйки за способността на Европа да просъществува във времето, чрез анафората (Европа): Европа е сътрудничество. Дискусии. И трудни компромиси. Но преди всичко Европа е великолепен, богат и многообразен континент, който успява да се възражда отново и отново. Подчертавайки, че европейската сигурност, ценности, икономики и начин на живот са под натиск, чрез анафора (ние трябва): Ние трябва да се справим с тези предизвикателства. И ние трябва да го направи заедно, ораторът засилва необхо­димостта от колективен отговор и граждански диалог с представителите на работодателите, синдикатите и неправителствените организации, използвайки допълнително епифора (нас, нашите, нашия, формулирани по идентичен начин на английски език): Ние споделяме отговорността да намерим подходящите компромиси по трудния въпрос, който стои пред нас. Решения, които работят за всички нас. На първо място, за нашите граждани. Но също така и за нашия бизнес. Профсъюзите. И гражданското общество. С ясно подчертано желание за междуинституционално сътрудничество през предстоящите шест месеца, и с надежда и призив заедно да бъде изградена една силна Европа, ораторът използва следната епифора (заедно): Заедно. Трябва да го направим заедно.

Така, след като дефинира мотивационната си цел, чрез отговор на въпроса „защо“, процеса чрез „как“, министър-председателят на Дания насочва вниманието към очакваните резултати, завършвайки с отговор на въпроса „какво“ планира в шестмесечната си ротация.

В контекста на заложените приоритети и с оглед на зададената му времева рамка, ораторът насочва вниманието на аудиторията върху определени акценти, свързани, от една страна, със сигурността и от друга – с конкурентоспособността и зелената трансформация на ЕС.

По отношение на сигурността министър-председателят на Дания се фокусира върху необходимостта Съюзът да бъде способен до 2030 г. да се отбранява самостоятелно, което е свързано с изграждане на по-силна европейска отбранителна промишленост, включително заимствайки пример от реорганизацията на военнопромишления комплекс на Украйна и включвайки украинската отбранителна индустрия в тази на ЕС. Като предизвикателство пред сигурността тя експлицитно очертава превъоръжаването на Русия, подпомагана от Иран, Северна Корея и Китай, което две до пет години може да представлява реална военна заплаха за НАТО и ЕС. Други важни стъпки, които очертава, са свързани с нарастване на разходите за отбрана, спиране на доставките на руски газ и продължаване на санкциите и налагането на натиск върху Кремъл. Министър-председателят на Дания разглежда процеса на разширяване на Европейския съюз към Украйна, Молдова и Западните Балкани отново през призмата на сигурността на Европа и инвестиране в нейната отбрана. Последният акцент, свързан със сигурността, е посветен на въпросите на миграцията, които са силно чувствителни за много държави – членки на ЕС, и по които трудно се стига до консенсус и рядко до единодушие. В този момент на речта, за да не бъде обвинена, че изразява националната позиция на Дания и че не представя колективната на Съвета на ЕС, Мете Фредериксен елегантно влиза в ролята на говорител на гражданите пред институцията, представляваща техните интереси – ЕП. Пред представителите на Европейския парламент тя заявява, че друг аспект на нашата сигурност като европейци е свързан с мигра­цията. Тя поставя Европа на изпитание. Влияе на живота на хората. И на кохезията на нашите общества. Видяхме го ясно на изборите за Европейски парламент миналата година. Миграцията бе основен приоритет за много европейци – включително и за мен. След това министър-председателят влиза в ролята на изразител на волята на много от европейските лидерие, вслушващи се в желанието и визията на населението по темата и „вербално намигва“ на евродепутати, използвайки анафора (трябва да) и споделяйки, че макар може би те да не припознават този подход за решаване на проблемите на миграцията: Нашите граждани очакват от нас, политиците, нови решения. С пълно право. А европейските граждани имат право да се чувстват сигурни в собствените си държави. Затова трябва да укрепим външните си граници. Да намалим наплива на мигранти към Европа. Трябва да помогнем за стабилизирането на съседните на ЕС държави. И да направим процеса по връщане по-лесен и, разбира се, по-ефективен.

По втория приоритет за по-конкурентоспособна и по-зелена Европа, министър-председателят на Дания подчертава взаимната свързаност между двете и че ЕС следва да продължи с целта си за климатична неутралност до 2040 г., водейки глобалното лидерство в борбата с изменението на климата и стремейки се към справедлив преход, чисти технологии и достъпна енергия. За повишаване на дългосрочната конкурентоспособност в духа на доклада на бившия председател на Европейската централна банка – Марио Драги [27], ораторът поставя акцент върху нуждата от намаляване на административната и бюрократичната тежест за европейските компании и граждани, посредством така наречените мерки за опростяване на правилата в различни европейски законодателни актове, които да залегнат в общ документ „Омнибус“. Специален фокус на внимание е поставен и върху необходимостта от стимулиране на иновативността, развитието и производството на технологии на бъдещето, сфера, в която ЕС изостава. Ораторът подчертава, че трябва да се действа с чувство за неотложност и амбиция, без обаче да бъде направен компромис с онова, което прави Европа специална, а именно: Нашият социален баланс. Нашата демократична стабилност. Нашите зелени амбиции. Спазвайки неписаното правило за европейските институции да се избягват наименуваното и засрамването [28] на определени държави, освен ако няма експлицитна твърдо критична позиция спря­мо тях, в контекста на риска от търговска война и желанието за промяна в митническите тарифи от американския президент Доналд Тръмп, за да покаже градивния и контрастиращ подход на ЕС, министър-председателят на Дания използва антитезата: И докато други изграждат тарифни бариери, ние трябва да създаваме нови търговски партньорства. Ораторът подчертава, чрез епанафората (на какво), че заложените приоритети за по-сигурна, по-конкурентоспособна и по-зелена Европа са постижими …само ако не забравяме на какво сме способни. На какво се основават устоите на нашите общества. И кои сме ние всъщност като европейци.

На база на всичко гореизложено в направения подробен анализ на реч­та на датския министър-председател пред Европейския парламент, в при­съствието на представители на ЕК и Съвета, може да бъде заключено, че използването на „реторичния триъгълник“ на Аристотел и „златния кръг“ на Синек в съчетание с доброто познаване на историческите, политологич­ни, институционални и нормативни аспекти, свързани с Европейския съюз, позволяват на оратора – лидер на държавата ротационен председател на Съвета на ЕС, да постигне необходимата дълбочина и инклузивност на посланията, нужни за ефективна публична реч пред европейските институции.

Вместо заключение

На база на интердисциплинарния анализ, без претенция за изчерпателност, могат да бъдат изведени следните изводи, които да бъдат отчитани при подготовката на публична реч пред европейските институции от държавен или правителствен ръководител на страна, изпълняваща функциите на председател на Съвета на Европейския съюз:

• Ораторската реч следва да отчита специфичните функции на държавата ротационен председател на Съвета на ЕС, очакванията към която са да е вътрешно-институционален и междуинституционален честен и неутрален посредник, търсещ сближаване на позиции, намиращ консенсус и говорещ от името на 27 страни – членки на ЕС. В тази връзка речта следва да бъде като „прозорец“, пропускащ свет­лина относно колективните позиции и решения на Съвета и да съдържа институционално балансиран и инклузивен наратив, така че всеки европейски лидер и неговата държава да се припознаят в отправяните към европейските институции и граждани послания.
• Ораторската реч по време на шестмесечния период на председателство на Съвета на ЕС следва да взема под внимание и по-широкобхватната стратегическа рамка на така нареченото „Председателско Трио“, с останалите две държави, с които страната ротационен председател си предава щафетата във времеви диапазон от общо 18 месеца. В тази връзка речта следва да съдържа както приоритетите, даващи индивидуалния облик на ротационното председателство, залегнали в шесетмесечната му програма, така и послания, свързани с приоритетните теми, заложени в съвместната програма на „Председателското Трио“.
• Ораторската реч за представяне на приоритетите в началото на ротационното председателство на Съвета на ЕС пред Европейския парламент и в присъствието на ЕК следва да демонстрира желание за сътрудничество и постигане на значителен напредък в прегово­рите по приемане на европейско законодателство. В тази връзка речта следва да съдържа послания, свързани със Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС, около която се обединява т.нар. европейски институционален триъгълник в края на всяка календарна година.
• Ораторската реч на ротационния председател пред европейските институции е изправена пред двойното предизвикателство да използва език, еднакво разбираем както за европейските граждани, така и за европейските институции, отчитайки, че отправяните послания попадат в различни комуникационни пространства на национално и наднационално ниво. В тази връзка речта следва да съдържа както така наречения „брюкселски език“, при който всеки термин, формулировка, прилагателно е свързан с цялостна стратегическа визия, документи и законодателство, отразяващи политиките на ЕС, позициите на отделните институции и приоритетите на европейския дневен ред, така и достъпен език, разбираем и докосващ умовете и сърцата на европейските граждани. Този ораторски подход създава предпоставка за ефективна реч и допринася за усилията на ЕК за изграждане на европейско публично пространство и европейско измерение в националния дебат.
• Ораторската реч следва да отчита геометричните способи, завещани в миналото от Аристотел и новооткрити в съвремието от Синек, защото те придават по-голяма сила на аргументите, емоционалност на изказването и авторитетен образ на оратора. В тази връз­ка, независимо от „институционалния корсет“, в който се намира по време на ротационно председателство на Съвета на ЕС, ораторът следва да се стреми към вдъхновяване и убеждаване на аудитория­та, посредством логос, патос, етос, давайки отговор на въпросите защо, как и какво, и използвайки реторичните фигури за красноречие и други техники, по начин по който всеки в публиката да се припознае в речта му и да не остане безразличен.
• Ораторската реч в специфичния контекст на председателството на Съвета на ЕС следва да бъде балансирано съчетание между доброто структуриране, техниките за убеждаване и красноречие, и европейската политологична перспектива. В тази връзка добрата симбиоза между емоционалната връзка, авторитета на оратора, логическата аргументация и познаване на историческите, политологични, институционални и нормативни аспекти, свързани с Европейския съюз и неговия актуален дневен ред, дават възможност на оратора за по-съдържателна и емоционална дълбочина на изказването му и респективно за по-голяма убедителност и въздействие.
• Ораторската реч по време на шестмесечния период на председателство на Съвета на ЕС следва да бъде плод на интердисциплинарен подход. Различните дисциплини са своеобразен източник на творческо вдъхновение и намирането на пресечна точка между тях в контекста на европейските въпроси дава възможност на оратора да построява мост както между европейските институции, така и меж­ду тях и въжделенията на гражданите на ЕС.

 

Цитирания и бележки

[0] Danish Presidency. Council of the European Union (2025a). The Prime Minister’s presentation of the Danish Presidency priorities in Strasbourg. from https://danish-presidency.consilium.europa.eu/en/news/the-prime-ministers-presentation-of-the-danish-presidency-priorities-in-strasbourg/. Retrieved on 01.08.2025.

[1] Kepler, J. (1997). Harmonices mundi [The harmony of the world] (E. J. Aiton, A. M. Duncan, & J. V. Field, Trans.). Philadelphia, PA: American Philosophical Society. (Original work published 1619)

[2] Янков, Г. (1999). Политологичната мисъл от древността до наши дни. София: УИ „Стопанство“, 16. [Yankov, G. (1999). Politologichnata misal ot drevnostta do nashi dni. Sofia: UI „Stopanstvo“, 16]

[3] Аристотел. (1986). Реторика. София: Наука и изкуство. [Aristotel. (1986). Retorika. Sofia: Nauka i iz­kustvo.]

[4] Cunningham, E. (2019). Understanding rhetoric: A guide to critical reading and argumentation. USA. Brown Walker Press, 38–40.

[5] Encyclopaedia Britannica. (n.d.). Aristotle, Greek philosopher. https://www.britannica. com/biography/Aristotle. Retrieved on 01.08.2025.

[6] Нешев, К. (1999). История на етиката (до XX век). София: Парадигма. https:// blogs.unwe.bg/rtoncheva/files/2022/10/История-на-етиката.pdf. последно посеще­ние на 1.08.2025 [Neshev, K. (1999). Istoria na etikata (do XX vek). Sofia: Para­digma. https://blogs.unwe.bg/rtoncheva/files/2022/10/Istoria-na-etikata.pdf. pos­­led­­no poseshtenie na 1.08.2025]

[7] European Commission (2019). Europe in May 2019: Preparing for a more united, stronger and more democratic Union in an increasingly uncertain world / COM(2019) 218 final/. EUR-Lex Retrieved 1.08.2025, from https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52019DC0218

[8] European Commission. (2006). White paper on a European communication policy (COM(2006)0035 final). EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ TXT/HTML/?uri=CELEX:52006DC0035. Retrieved on 10.08.2025.

[9] European Commission (2020). Strategic plan 2020-2024 – Communication. DG Communication.  https://commission.europa.eu/publications/strategic-plan-2020-2024-communication_en. Retrieved on 10.08.2025.

[10] Sinek, S. Simon Sinek’s Optimism Company. https://simonsinek.com/simons-bio/. Retrieved on 15.08.2025.

[11] Sinek. S. (2011). Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action. Portfolio.

[12] Стоянова, М. и Мавродиева, И. (ред.). Онлайн справочник по реторика. Ре­торични фигури. МП „Публична реч“, НАТФИЗ. http://www.online.rhetoric.bg/. последно посещение на 16.08.2025 [Stoyanova, M. i Mavrodieva, I. (red.). Onlayn spra­vochnik po retorika. Retorichni figuri. MP „Publichna rech“, NATFIZ. http:// www.online.rhetoric.bg/ posledno poseshtenie na 16.08.2025.]

[13] Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и полити­ческа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 30. [Stefanova, N. (2015). Kratak terminologichen spravochnik po obshta i politicheska retorika. Sofia: UI „Sv.Kliment Ohridski“, s. 30.]

[14] Ралчев, П. и Панайотова, М. (2025). Публични комуникации на Европейския съюз. Преговори и преговорен процес в ЕС. София: Академично издателство – УНСС, с. 111 [Ralchev, P. i Panayotova, M. (2025). Publichni komunikatsii na Ev­ropeyskia sayuz. Pregovori i pregovoren protses v ES. Sofia: Akademichno Izdatel­stvo – UNSS, s. 111.]

[15] Eвропейски съвет. Съвет на Европейския съюз (2025). Председателство на Съвета на ЕС. Ротационно председателство. https://www.consilium.europa.eu/bg/ council-eu/presidency-council-eu/

последно посещение на 10.08.2025. [Evropeyski savet. Savet na Evropeyskia sayuz (2025.). Predsedatelstvo na Saveta na ES. Rotatsionno predsedatelstvo. https://www. consilium.europa.eu/bg/council-eu/presidency-council-eu/

posledno poseshtenie na 10.08.2025.]

[16] Институт за публична администрация (2017). Ротационното предсе­дателство – амбиции и реалности. последно посещение на https://www.ipa. government.bg/en/rotacionnoto-predsedatelstvo-ambicii-i-realnosti. последно посе­щение на 15.08.2025 [Institut za publichna administratsia (2017). Rotatsionnoto predsedatelstvo – ambitsii i realnosti. https://www.ipa.government.bg/en/ rotacionnoto-predsedatelstvo-ambicii-i-realnosti posledno poseshtenie na 15.08.2025]

[17] Polish Presidency. Council of the European Union (2024). Trio Programme. https://polish-presidency.consilium.europa.eu/en/programme/trio-programme/. Retrieved on 18.08.2025.

[18] Council of the European Union (2025). Joint Declaration of the European Parliament, the Council of the European Union and the European Commission on EU legislative priorities for 2025. https://data.consilium.europa.eu/doc/ document/ST-6808-2025-INIT/en/pdf. Retrieved on 21.08.2025.

[19] Карнеги, Д. (2011). Изкуството да говорим пред другите. София: Изда­телство „Изток-Запад“, с. 216 [Karnegi, D. (2011). Izkustvoto da govorim pred drugite. Sofia: Izdatelstvo „Iztok-Zapad“, s. 216]

[20] Карнеги, Д. (2011). Изкуството да говорим пред другите. София, издателство „Изток-Запад“ [Karnegi, D. (2011). Izkustvoto da govorim pred drugite. Sofia. Iz­datelstvo „Iztok-Zapad“]

[21] European Commission (2025). Prime Minister of Denmark Mette Frederiksen. https://commission.europa.eu/mette-frederiksen_en. Retrieved on 25.08.2025.

[22] LeBlanc, P. (2019). CNN Politics Danish prime minister calls Trump’s interest in buying Greenland ‘absurd’. https://edition.cnn.com/2019/08/18/politics/us-buy-greenland-danish-prime-minister. Retrieved on 25.08.2025.

[23] Danish parliament (2025). Timeline: Danish EU relations and referendums. EU Information Centre. https://www.thedanishparliament.dk/en/eu-information-centre/ eu-referenda. Retrieved on 26.08.2025.

[24] Danish parliament (2025). The Danish opt-outs from EU cooperation. EU Information Centre. https://www.thedanishparliament.dk/en/eu-information-centre/ the-danish-opt-outs-from-eu-cooperation#F2BA362F2C414CDFBA67E8DF47642 D88. Retrieved on 26.08.2025.

[25] Monnet, J. (1976). Mémoires. Le livre de poche, Fayard.

[26] Danish Presidency. Council of the European Union (2025b). Programme. A strong Europe in a changing world. https://danish-presidency.consilium.europa.eu/media/xv5jn5nx/programme-of-the-danish-eu-presidency-2025.pdf. Retrieved on 27.08.2025.

[27] European Commission (2024). The Draghi report on EU competitiveness. Rhttps://commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en.  Retrieved on 28.08.2025.

[28] т.нар. „naming and shaming“.

Библиография

Аристотел. (1986). Реторика. София: Наука и изкуство. [Aristotel. (1986). Retorika. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Eвропейски съвет. Съвет на Европейския съюз (2025). Председателство на Съвета на ЕС. Ротационно председателство. https://www.consilium.europa.eu/bg/ council-eu/presidency-council-eu/. последно посещение на 10.08.2025. [Evro­peyski savet. Savet na Evropeyskia sayuz (2025). Predsedatelstvo na Saveta na ES. Rotatsionno predsedatelstvo. https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/presidency-council-eu/. posledno poseshtenie na 10.08.2025.]

Институт за публична администрация (2017). Ротационното председателство – амбиции и реалности. https://www.ipa.government.bg/en/rotacionnoto-predsedatelstvo-ambicii-i-realnosti последно посещение на 15.08.2025. [Institut za publichna administratsia (2017). Rotatsionnoto predsedatelstvo – ambitsii i realnosti. https://www.ipa.government.bg/en/rotacionnoto-predsedatelstvo-ambicii- i-realnosti posledno poseshtenie na 15.08.2025.]

Карнеги, Д. (2011). Изкуството да говорим пред другите. София: Издателство „Изток-Запад“. [Karnegi, D. (2011). Izkustvoto da govorim pred drugite. Sofia: Izdatelstvo „Iztok-Zapad“.]

Нешев, К. (1999). История на етиката (до XX век). София: Парадигма. https:// blogs.unwe.bg/rtoncheva/files/2022/10/История-на-етиката.pdf. последно по­се­щение на 1.08.2025. [Neshev, K. (1999). Istoria na etikata (do XX vek). Sofia: Paradigma. https://blogs.unwe.bg/rtoncheva/files/2022/10/Istoria-na-etikata.pdf. posledno poseshtenie na 1.08.2025.]

Ралчев, П., и Панайотова, М. (2025). Публични комуникации на Европейския съюз. Преговори и преговорен процес в ЕС. София: Академично Издателство – УНСС, с. 111. [Ralchev, P. i Panayotova, M. (2025). Publichni komunikatsii na Evropeyskia sayuz. Pregovori i pregovoren protses v ES. Sofia: Akademichno Izdatelstvo – UNSS, s. 111.]

Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 30. [Stefanova, N. (2015). Kratak terminologichen spravochnik po obshta i politicheska retorika. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, s. 30.]

Стоянова, М., Мавродиева, И. (ред.). Онлайн справочник по реторика. Реторични фигури. МП „Публична реч“, НАТФИЗ. http://www.online.rhetoric.bg/ пос­ледно посещение на 16.08.2025. [Stoyanova, M. i Mavrodieva, I. (red.). Onlayn spravochnik po retorika. Retorichni figuri. MP „Publichna rech“, NATFIZ. http://www.online.rhetoric.bg/ posledno poseshtenie na16.08.2025.]

Янков, Г. (1999). Политологичната мисъл от древността до наши дни. София: УИ „Стопанство“. [Yankov, G. (1999). Politologichnata misal ot drevnostta do nashi dni. Sofia: UI „Stopanstvo“.]

Council of the European Union (2025). Joint Declaration of the European Parliament, the Council of the European Union and the European Commission on EU legislative priorities for 2025. https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ ST-6808-2025-INIT/en/pdf. Retrieved on 21.08.2025.

Cunningham, E. (2019). Understanding rhetoric: A guide to critical reading and argumentation. USA. Brown Walker Press, 38–40.

Danish parliament (2025). The Danish opt-outs from EU cooperation. EU Information Centre. https://www.thedanishparliament.dk/en/eu-information-centre/the-danish- opt-outs-from-eu-cooperation#F2BA362F2C414CDFBA67E8DF47642D88. Retrieved on 26.08.2025.

Danish parliament (2025). Timeline: Danish EU relations and referendums. EU Information Centre. https://www.thedanishparliament.dk/en/eu-information-centre/eu-referenda. Retrieved on 26.08.2025.

Danish Presidency. Council of the European Union (2025a). The Prime Minister’s presentation of the Danish Presidency priorities in Strasbourg. https://danish-presidency.consilium.europa.eu/en/news/the-prime-ministers-presentation-of-the-danish-presidency-priorities-in-strasbourg/. Retrieved on 01.08.2025.

Danish Presidency. Council of the European Union (2025b). Programme. A strong Europe in a changing world. https://danish-presidency. consilium.europa.eu/media/xv5jn5nx/programme-of-the-danish-eu-presidency-2025.pdf. Retrieved on 27.08.2025.

Encyclopaedia Britannica. (n.d.). Aristotle, Greek philosopher. https://www.britannica. com/biography/Aristotle. Retrieved on 01.08.202.5

European Commission (2019). Europe in May 2019: Preparing for a more united, stronger and more democratic Union in an increasingly uncertain world / COM(2019) 218 final/. EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ TXT/HTML/?uri=CELEX:52019DC0218. Retrieved on 1.08.2025.

European Commission (2020). Strategic plan 2020-2024 – Communication. DG Communication. https://commission.europa.eu/publications/strategic-plan-2020-2024-communication_en. Retrieved on 10.08.2025.

European Commission (2024). The Draghi report on EU competitiveness. https:// commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en. Retrieved on 28.08.2025

European Commission (2025). Prime Minister of Denmark Mette Frederiksen.  https:// commission.europa.eu/mette-frederiksen_en. Retrieved on 25.08.2025.

European Commission. (2006). White paper on a European communication policy (COM(2006)0035 final). EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ TXT/HTML/?uri=CELEX:52006DC0035. Retrieved on 10.08.2025.

Kepler, J. (1997). Harmonices mundi [The harmony of the world] (E. J. Aiton, A. M. Duncan, & J. V. Field, Trans.). Philadelphia, PA: American Philosophical Society. (Original work published 1619).

LeBlanc, P. (2019). CNN Politics Danish prime minister calls Trump’s interest in buying Greenland ‘absurd’. https://edition.cnn.com/2019/08/18/politics/us-buy-greenland-danish-prime-minister. Retrieved on 25.08.2025.

Monnet, J. (1976). Mémoires. Le livre de poche, Fayard.

Polish Presidency. Council of the European Union (2024). Trio Programme. https:// polish-presidency.consilium.europa.eu/en/programme/trio-programme/. Retrieved on 18.08.2025.

Sinek, S. Simon Sinek’s Optimism Company. https://simonsinek.com/simons-bio/. Retrieved on 15.08.2025.

Sinek. S. (2011). Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action. Portfolio.

Д-р Моника Панайотова е преподавател към Катедра „Международни от­ношения“ в Университета за национално и световно стопанство, водещ курсове по външни отношения на ЕС, обща политика за сигурност и отбрана на ЕС, публични комуникации в ЕС. Успоредно е и външен експерт към Европейската комисия и заместник-председател на Софийски форум за сигурност. Д-р Па­найотова e член на Евроклубa към Българската търговско-промишлена палата, неин представител в Икономическия и социален съвет на Република България и в Европейския икономически и социален комитет.

Ръкописът е изпратен на 28.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 29.08.2025 до 30.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 30.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 28.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 29.05.2025 till 30.09.2025.

Accepted: 30.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансо­вата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.