Янка Тоцева 

Европейския политехнически университет. Имейл: y_totseva@abv.bg

Абстракт: В текста е направен преглед и са анализирани медийни изяви, свързани с реализирането на проект за оказване на финансова и методическа подкрепа на ученици, които са роми и които се обучават в училища в България. Целта е да се установи как са представени в медиите решенията, как се реализира на практика в България образователната интеграция на малцинствата, има ли недискримиционни образователни политики на практика, има ли основания да се говори за интеркултурализъм и добри практики или манипулацията се реализира посредством комуникационни кампании и медии.

Ключови думи: дискриминация, роми, успех, подкрепа, медийна манипулация.

Yanka Totseva

Discrimination, support or media’s manipulation? (The case study 1200 scholarships for Roma students in Bulgaria)

Abstract: The text reviews and analyzes media events related to the realization of a project for providing financial and methodological support to Roma students taught in schools in Bulgaria. The aim is to find out: How the solutions are presented in the media? How does the educational integration of the minorities in practice exist in Bulgaria? Are there non-discriminatory educational policies in practice? Are there grounds for talking about interculturality and good practices, or manipulation is realized through communication campaigns and media.

Key words: discrimination, Roma, success, support, media’s manipulation.

Уводни думи

В настоящата статия се търсят отговори на въпроси, които са свързани със философията на интеркултурализма, с образователната интеграция на малцинствата и с реализирането на толерантни и недискриминативни образователни политики.

Повод за написването е противоречивата медийна и обществена реакция на новината за стартирането на проект за отпускане на стипендии и оказване на методическа подкрепа на ученици, които са роми и учат в гимназиалните класове (от 9. до 12. клас) в България. Целта на тези решения и политики, така както е обявено, е успешно завършване на средното училище от тези ученици и мотивирането им, за да продължат своето образование в университетите, тоест да имат възможност за висше образование.

В текста се представят и анализират медийни изяви, които са свързани с проекта, неговата основна цел и параметри на реализация.

Пресконференцията, по време на която проектът се представя, провокира силен интерес от страна на медиите, част от политическите партии и различни групи в българското общество; създава се ситуация на противопоставяне и неравно третиране на възможностите, които се предлагат на малцинствата и мнозинствата относно получаването на средно образование.

Казусът е обсъждан в няколко от водещите български телевизионни канали и е гореща тема онлайн медиите и в социалните мрежи в продължение на повече от един месец през 2016 г.

Възможността представители на едно малцинство (в случая ромското) да получават допълнителна финансова и методическа помощ за по-добро представяне в училище, е интерпретирана разнопосочно – като специфична подкрепа, като дискриминация спрямо мнозинството, като безсмислено хвърляне на пари и като повод за преосмисляне на политиката за равен достъп по качествено образование, постулирана в Закона за предучилищното и училищното образование приет през 2015 г. и влязъл в сила през 2016 г.

Обект, предмет и методи на изследване

Обект на изследване са медийни публикации, свързани с представянето на проекта „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средното образование“ (BU 222), финансиран от Ромския образователен фонд (РОФ) (Будапеща, Унгария) и Министерството на образованието и науката (МОН) на Република България.

Предметът на изследването е обособен в посока установяване на съдържателната и визуалната интерпретация на новините относно стартирането на проекта.

Целта на изследването е да се проучи отношението към основните цели и параметри на проекта и влиянието на публикациите върху формирането на обществено мнение по темата.

Методите на изследване, които са използвани, са:

• анализ на корпус, съставен чрез конструиране на база данни за медийните публикации по темата, като са проучени как се оповестяват в медиите гледните точки;

• предпочетено е да се реализира хронологичното проследяване, също така е направена систематизация на медийните публикации;

• установени са жанрови и медийни специфики, както и техники на представяне на позициите им.

Необходимо е да се направят следните уточнения и ограничения, а именно: анализират се само публикации, които са достъпни онлайн и медийните изяви на заинтересовани лица, за които има видеозаписи в интернет.

Критериите, по които са направени систематизацията и анализът, са свързани, от една страна, с постулатите и изискванията на реториката като наука за убеждаващата комуникация, а от друга – с принципите на интеркултурната комуникация.

Кратко описание на проекта

Проектът „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средното образование“ е с продължителност от две години. Бюджетът е 561 000 евро, от които 60% се осигуряват от Ромския образователен фонд и 40% от Министерството на образованието и науката.

Изпълнението е поверено на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), създаден през 2006 г. със задачата да прилага политиката на Министерството на образованието и науката в областта на образователната интеграция. [1]

В рамките на проекта се предвижда са се отпуснат общо 1 200 стипендии за двете учебни години – 2016–2017 и 2017–2018.

Кандидатите ще бъдат класирани по следните критерии: успех на ученика от предходната учебна година, социален статус и мотивацията на ученика за постигане на добри образователни резултати. Критерий с най-голяма тежест при класиране на учениците за получаване на стипендия за постигнати образователни резултати е успехът на ученика.

Сред критериите е заложено изискването на успех минимум 3,50 от предходната учебна година. При класирането се спазва изискването за равенство на двата пола: по 50% от броя на отпусканите стипендии за всяка група поотделно. При липса на кандидати отговарящи на условията: за дадена група, и по пол, незаетите бройки се прехвърлят за тази група, където има най-голям брой некласирани, но отговарящи на условията кандидати. Нямат право да кандидатстват ромски ученици, които получават стипендии по други проекти. [2]

През учебната година 2016–2017 600 ромски ученици имат възможност да получават месечна стипендия от 30 евро и да бъдат подкрепяни от ментори – учители по български език и математика, които преподават в училищата, в които те учат или са от съседни училища. Одобрените за стипендианти се разпределят по следния начин – по 200 ученика от 9. и 10. клас и по 100 от 11. клас и 12. клас. За всеки клас има класиране в 3 категории по успех, както следва: от 3,50 до 4,49; от 4,50 до 5,49 и над 5,50. [3]

През следващата учебна година (2017–2018) на мястото на завършилите 12. клас ще бъдат подкрепени нови 100 ученика от 9. клас. Останалите 500 ще продължат да получават стипендия, ако покриват критериите за успех и социално положение.

На 7 октомври 2016 г. Центърът за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства обявява конкурс за стипендии за образователни постижения на ромски ученици, записани в гимназията в две групи – 9–10 клас и 11–12 клас за академичната година 2016–2017 на техния уебсайт . [4]

Публично представяне на проекта

На 18 октомври 2016 г. в сградата на МОН на специална пресконференция представители на ЦОИДУЕМ и на донора – Ромския образователен фонд (РОФ) информират медиите за целта, параметрите и очакваните резултати от проекта. [5]

Отразяване в медиите

Реакциите в медиите не закъсняват и новината се тиражира в различни посоки, с различни интерпретации и конотации.

Събраните данни позволяват да се обособят няколко основни типа публикации по следните критерии относно начина на представяне на събитието: представяне по неутрален начин, отрицателни конотации, представяне по манипулативен начин, като те се прилагат за онлайн медиите и телевизиите, в които има отразяване на събитието.

Като следваме хронологичния принцип, ще проследим появата на всеки от тези типове публикации.

Представяне по неутрален начин от онлайн медии

Още в деня на пресконференцията (18.10.2016 г.) информационната агенция „Медияпул“ на своя сайт оповестява информацията от нея и в текста няма негативна или позитивна оценка. Проектът е представен коректно и е цитиран представителя на РОФ в България – Огнян Исаев. Заглавието е: „Около 600 ромски ученици ще получат стипендии, за да продължат училище“. [6]

В електронната версия на в. „Труд“ в публикацията с дата 18.10.2016 г. се използва заглавието: „30 евро месечна стипендия за ученици от ромски произход“. [7] Информацията повтаря тази от пресконференцията и няма негативна или позитивна оценка. Коректно е представен проектът и са цитирани директорката на ЦОИДУЕМ и представителя на РОФ.

Коментарите под текста във форума обаче са по-скоро негативни (10) и само един относително позитивен.

В онлайн медията „Днес.бг“ на 18.10.2016 г. е публикувана статия със заглавие: „600 ромчета със стипендии по образователен проект“. Проектът е представен от журналиста, който цитира както директорката на ЦОИДУЕМ, а така също и представителя на РОФ. [8]

Въпреки неутралното представяне в онлайн публикацията, всички коментари във форума (общо 30) под статията са негативни и остри и те са харесани, както е отразено онлайн, от над 500 потребители.

Представяне по неутрален начин в телевизионни предавания

В сайта на bTV е изведено заглавието „МОН дава стипендии на ромски ученици, за да завършат образованието си. 600 деца от цялата страна ще получават по 30 евро месечно през тази учебна година“. [9] В bTV новините на 18.10.2016 е представен кратък видеорепортаж с позитивен пример, в който студентка от Софийския университет от ромски произход подкрепя проекта и споделя ползата от подобни инициативи. Представени са части от интервю с директора на ЦОИДУЕМ и представителя на РОФ.

Представяне по неутрален начин в сайтове

В сайта „Фрамар“ на 21 октомври 2016 г., без посочен автор, се публикува статия със заглавие „Стипендии за ученици по проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“. Проектът е представен коректно и е посочено, че „цели да подобри постигнатите образователни резултати на ромските ученици и да се намали броят на отпадащите от образователната система деца, мотивирайки ги да се обучават във висши учебни заведения.“ [10]

Отрицателни конотации в онлайн медийни публикации

Още в деня на пресконференцията се появяват първите публикации с негативни нагласи. В сайта News.bg заглавието е „С по € 30 стипендии мотивираме циганчета да завършат гимназия“. Още в самото заглавие се употребява вместо социално приетото и политически коректното „роми“ думата „циганчета“. Снимката, с която започва публикацията, също е твърде показателна, на нея има показани ромски деца, които играят навън на улицата. [11]

В текста е представен схематично проектът с неговите цели и параметри: „1200 стипендии от по 30 евро ще получат ученици от цигански произход след завършен осми клас … Успех, социален статус и мотивация на ученика, изложена в мотивационно писмо, е начинът на подбора на учениците, които се самоопределят като цигани.“ [12]

Отрицателни конотации в сайтове на печатни медии

В електронната версия на в. „Сега“ се публикува на 19.10.2016 г. материал със заглавие: „Ромски ученици ще получават 30 евро месечно, за да завършат. Условието е да повишат успеха си, да намалят отсъствията и да издържат матурите“. Според журналиста „1200 ромски гимназисти ще бъдат стимулирани с месечна стипендия от 30 евро, за да завършат 12-и клас и да изкарат успешно матурите. Това предвижда 2-годишният проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“ с бюджет от 561 хил. евро, 60% от които се осигуряват от частния Ромски образователен фонд, а 40% – от родното образователно министерство. Изпълнението му е възложено на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. От общо 10-те хиляди ромски ученици в средното образование тази година ще бъдат избрани 600 „щастливци“, които ще получават месечна стипендия от 60 лв. Догодина в проекта ще се включат още толкова гимназисти между 9–12 клас. Изборът ще е според социалния статус и мотивацията на кандидатите, изложена в мотивационно писмо, както и според успеха им от предходната година (минимум добър 3.50), като този критерий ще е с най-голяма тежест. Задачата към тях ще е да повишат оценките си, да намалят отсъствията и да издържат успешно двете задължителни матури в края на обучението си. През 2017–2018 г. месечните „бонуси“ ще бъдат диференцирани – отново според показания от стипендиантите успех. Те ще бъдат подпомагани от ментори – общо 150 души за двете години на проекта, за които пък са предвидени по 500 евро на година.“ [13]

Поставената в кавички квалификация „щастливци“ звучи доста иронично, а също и замяната на стипендии с месечни „бонуси“. Насочването на вниманието към успеха също носи негативна конотация, защото се подразбира, че посоченият минимум е най-важният критерий за получаваненето на стипендиите.

Манипулативни техники в медийни публикации

На третия ден след пресконференцията (21.10.2016 г.) в сайта на „Днес“ се появява нова информация, свързана с казуса „600 стипендии“. Заглавието е: „Родители въстанаха: Защо да има стипендии само за ромчета? Протестът им зове за равен старт и критерии за всички деца.“ [14] Според авторката на онлайн публикацията: „Родителите от Добрич се обявиха против идеята да се дават стипендии на ромски ученици. Те вече подготвят жалба до МОН, която ще внесат следващата седмица. Родителите настояват за равен старт и равни критерии за всички деца в училище и обявиха, че са готови да организират и протест.“ [15]

Медийно отразяване в телевизиите

Темата за протеста на родителите от Добрич е подета и от телевизиите. В новините по Нова телевизия е показан репортаж с 5–6 майки, които коментират темата. Не става ясно има ли подадена молба. По-късно от информация, която е получена от директорката на ЦОИДУЕМ, става ясно, че такава жалба е подадена в Комисията за защита от дискриминация, но е отхвърлена.

Представяне на темата в сутрешни блокове на големите телевизии

Нова телевизия активно се ангажира с темата и в предаването „Събуди се“ с водещи Мирослава Иванова и Деян Веселинов са поканени Огнян Исаев – представителя на РОФ за България и Цвета Кирилова, председател на Сдружение „Азбукари“. Заглавието в сайта е „ЗА ИЛИ ПРОТИВ: Ромски деца със стипендии за успех 3,50.“ [16]

Предаването е реализирано на 22 октомври 2016 г. и в продължение на 15 минути се води разговор, който може да се квалифицира като диспут между Исаев и Кирилова. Първо се дава думата на Кирилова, която излага своите аргументи, защо този проект е дискриминативен като отговор на въпроса на водещите. „Това е абсолютна дискриминация. Тази идея трябва да бъде спряна незабавно. Не трябва да делим българските деца по етнос. Причината за отпадане на децата от училище е неадекватна образователна политика. Липсата на атрактивни образователни програми, които да задържат децата в класните стаи”, коментира Цвета Кирилова. [17] Тя апелира: „Да се разследва този частен фонд!“, което провокира острата реакция на Исаев и се стига до лични нападки от страна на Кирилова към него.

Исаев запазва добрия тон и се опитва да изясни недоразуманието относно интрепретацията на понятието „дискриминация“. Той използва аргументи от Националната стратегията за интеграция на ромите, Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и Закона за защита от дискриминация, с които оборва твърдението, че така се дискриминират българските ученици, които са с по-добър потенциал и успех от ромските (нещо, което твърди Кирилова).

В последвалите коментари на Кирилова и водещата Иванова той е обвинен, че чете закона като дявола евангелието.

Успехът 3.50 не е висок успех според водещата и за Кирилова, които силно акцентират върху тази част от уславията за получаване на стипендия, макар че тя е само една и неколкократно да е заявено от хората работещи по проекта, че това е долна граница и очакванията са за много по-висока такава.

В края на диспута Цвета Кирилова отправя явна заплаха: „Този проект е безумен и трябва да бъде спрян незабавно. Лично аз ще съдействам за организирането на масови протести в училищата в цялата страна.” [18]

Такива протести не са организирани в последствие, но цялостното поведение на Кирилова е агресивно и крайно. Интересно е да се отбележи, че през 2015 година нейното сдружение е било партньор на столично училище, в което има ученици-роми в изпълнението на проекта „Академия за толерантност“, финансиран от ЦОИДУЕМ и свързан с образователна интеграция на точно такива ученици. „Чрез реализирането на проекта „Академия за толерантност“ се подпомогна процеса на интеграцията на децата от различните етнически групи, обучавани в 66. СОУ „Филип Станиславов“. В продължение на 6 месеца целевите групи участваха в различни клубове по интереси в извънкласна дейност. По време на проекта ученици, родители и педагози активно се включваха в обучителните дейности за подобряване социализирането на малцинствата и интеркултурното им образование.“ Това може да се прочете на сайта на Крос.бг. [19]

Институционалната позиция, представена в електронни медии

Участието на министър Меглена Кунева в студиото на bTVе обект на анализ в тази част на статията. На 25.10.2016 г. министърът на образованието и науката е гост в сутрешното предаване на bTV „Тази сутрин“. Разговорът с водещия Антон Хекимян е с продължителност от 20 минути. [20]

В началото на предаването Меглена Кунева представя редица факти свързани с ранното отпадане от училище и необходимостта да се вземат мерки за намаляване на процента.

Според официални данни през миналата учебна година (2015–2016) заради бедност и социални причини у нас от училище са се отказали 2300 ученици.

Кунева споделя: „Не ги делим по етнически произход, но от училищните директори знам, че огромният процент от тези деца са от ромската общност.“ Във връзка с разразилия се скандал със стипендиите, Кунева заявява в тяхна защита, че: „Това са ромски ученици в 9-и и в 10-и клас, които десет години са полагали усилия и са се борили с бедност, с предразсъдъци, изградили са характер, борят се със социален и с приятелски натиск да се откажат“. Според нея тези ученици заслужават подкрепа и проектът е необходим и навременен. [21]

По-нататък в разговорът тя казва, че „през 2020 г. една четвърт от вливащите се в пазара на труда у нас ще са роми – това са фактите“. Тази информация също става повод за негативни коментари и последвали медийни изяви. Министър Кунева пояснява, че съфинансирането от страна на МОН е свързано със заплащането на работата на учителите, които щe са ментори, а парите за стипендии са осигурени от Ромския образователен фонд. [22]

В края на разговора тя заявява, че ще се срещне с родителите от Добрич, които се обявиха срещу стипендиите за ромски ученици, за да се изяснят позициите.

Медиен отзвук на институционалното представяне на позиции по проекта

Медийният отзвук на тези изявления се реализира бързо.

Със заглавие „Кунева защити стипендиите за ромски деца“ в сайта на в. „Банкер“ се представя новината неутрално. [23]

„Днес.бг“ активно отразява представеното в предаването и посвещава няколко публикации на темата:

– „Сметките на Кунева сочат: 700 ромчета с €30 стипендия за школо. Нямало дискриминация при стипендиите, защото те не били с равен старт.“ [24];

– До 3 години 25% от пазара на труда – роми! Стипендията за ученици от махалите – недостатъчна, скочиха ромите. [25]

Позицията на партиите, представени в медиите

Обект на анализ е изявата на лидера на партия „Евророма“ Цветелин Кънчев.

Заглавието в сайта Днес.бг е „Напрежение и сред ромите за стипендиите от МОН. Според „Евророма“ не 600, ами 6000 ромчета покривали условията“ . [26]

Откритото писмо от партия „Евророма“ е публикувано в официалния сайт на партията. В него са зададени няколко въпроса, сред които е отбелязано, че „Обикновено, когато предприемете такива кардинални действия, министър-председателят Бойко Борисов публично взима мерки в противоположната посока. Да разбираме ли, че въпросните Ви действия са с негова благословия?“, питат хората на Цветелин Кънчев, които предполагат, че целта в крайна сметка е да се премести вниманието на обществото от бежанците към ромите. [27]

Позицията на патриотите, представени в медиите

Заглавието на публикацията е „Депутати скочиха на Кунева за ромските стипендии. Какъв ще е стимулът за учениците с висок успех, питат Патриотите“. Избрано е това заглавие за публикацията от 26.10.2016 г. в сайта на медията. Основните въпроси, които се поставят са: „Защо просветното министерство ще стимулира финансово деца, които не могат да си напишат името? Това е откровена дискриминация и нима социалното положение на много от децата, които не са роми, е по-добро от тяхното, че само те да получават стипендии?“ [28]

Позицията на неправителствени организации, представени в медиите

Обект на анализ са медийните изяви на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Дарик радио се включва в дискусията, като отразява техните изяви. Според официалната позиция на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ стипендиите за ромските ученици ще намалят отпадането от училище [29]

В няколко града на страната техни представители организират пресконференции за представяне на техната гледна точка и изразяване на подкрепа за поректа.

На 26 октомври 2016 г. във Велико Търново, където е седалището на Центъра, председателят Деян Колев се аргументира, че така дискутираната тема за ромските стипендии всъщност не е форма на дискриминация на един етнос над друг. Според него става въпрос за насърчителните мерки спрямо определен етнос, които са допустими, до преодоляване на определена диспропорция според Закона за защита на дискриминацията.

Представители на Център „Амалипе“ в Шумен на 26 октомври 2016 г. също организират пресконференция, на която защитават тази позиция. Според тях ромските стипендии ще са за отличници.

На пресконференцията се споделя успешен опит за финансова подкрепа на социално слаби ученици от горните класове, финансиран от „Тръста за социална алтернатива“ и се акцентира, че „стипендиите, които ще се отпускат на роми за образование, ще са само за ученици с висок успех. Те няма да се ползват като социални помощи.“ [30]

Медийното отразяване на развитието на темата в телевизии

Обект на анализ е участие в студиото на „Тази сутрин“. В сайта на bTV на 26.10.2016 г. е изведено заглавието „Стипендиите за ромски ученици – интеграция или дискриминация?“

В същия ден, в който Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ прави няколко пресконференции, в предаването „Тази сутрин“ на bTV темата обсъждат председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, директорът на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Априлово – Лава Коцева и Кирил Василев, член на Обществения съвет към 75. ОУ „Тодор Каблешков“ от софийския квартал „Факултета“.

Янка Такева задава въпроси относно фонда като го наименова некоректно (Международен ромски фонд с централа в Будапеща), а също така не назовава правилно и ЦОИДУЕМ (Национален център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства).

Водещият акцентира върху минималния успех от 3,50 и етническото самоопределение.

Такева застъпва тезата, че не трябва да се дават тези пари. Според нея се дават два милиона годишно от държавата на ЦОИДУМ (б.м. което не е вярно). Според нея „Трансферирането на готови пари не е интегриране … Не трябва да се дават готови безотчетни пари.“

Бащата на дете, което учи в 75 ОУ в квартал „Факултета“, казва че няма разделение на децата, защото всички са български граждани, а че става въпрос за стимул.

Директорът на ОУ в село Априлово защитава правото на ЦОИДУЕМ да изпълнява проекта и обяснява, че се кандидатства.

В предаването се включват репортажи от Враца и Добрич.

Ученик ром от Бяла Слатина, който учи в ОУ „Отец Паисий“ във Враца споделя ролята на подкрепата от Център „Амалипе“ за учебници и пътуване. Той предлага да се увеличи минималния успех на 4-4,50. В същия репортаж две ученички, които стоят в гръб не са съгласни ромските ученици да получават стипендии при успех 3,50.

В репортажа от Добрич се включват две майки, които твърдят, че отпускането на стипендии само за роми е дискриминация спрямо българските ученици. [31]

Темата остава отворена според водещия, защото позициите на участниците са доста различни и проблемът с отпадането на ученици е твърде сериозен.

На 26. 10. 2016 г. Комисията за защита от дискриминация е сезирана от Станислав Додов за дискриминация по признак етническа принадлежност във връзка с карикатура на Чавдар Николов на сайта „Терминал 3”. [32]

Според Станислав Додов „Карикатурата грубо нарушава чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, защото уронва достойнството на ромската общност в България, изобразявайки нейните представители като мръсни, грозни и просещи от държавата.“ [33]

Обект на анализ е и диалогът в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия, а в сайта заглавието е „Евророма“: Стипендиите за роми са троха, която създава напрежение“ [34]. В предаването от 27.10.2016 г., което е с продължителност от 18 минути, гостуват председателят на Партия „Евророма“ Цветелин Кънчев и икономистът Лъчезар Богданов.

Основната теза на Кънчев е, че тези стипендии са недостатъчни и няма да решат проблема. Според него: „В ромските махали казват „Защо само 600, при условие че само в Северозападна България има над 6000 ромчета, които учат. … Никой няма право да разделя българските деца на етнически признак и да стимулира едните, а другите да оставя….. Тези пари са просто една троха, която само ще създаде напрежение.“ [35]

Икономистът Лъчезар Богданов застъпва тезата, че равен старт няма. Според него: „По-големият въпрос е да си дадем сметка колко важен е проблемът с това, че няма равен старт. Има доста голям брой деца, които завършват средно образование. Всяка намеса на държавата е по дефиниция дискриминативна … Имаме проблем … ако имахме работна сила и пазар щеше да има повече работни места около половин милион безработни и недостиг на хора със средно образование… Въпросът е как да направим така, че повече деца да завършват поне основно образование.“ [36]

В предаването отново има репортаж от Враца – камерата показва 7-8 човека (4 жени и 3 мъже), които са инициатори на протест. Аргументите на говорителката им са, че децата не бива да се делят по етнически признак, не бива да се делят на роми и нероми, има и много бедни българи, има деца на българи, които се връщат от чужбина и не знаят езика и имат нужда от помощ твърди майка на такова дете, стипендиите в българското училище за отличен успех са 35 лв, а по тази програма ще се дават 30 евро.

Медийно отразяване на развитието на темата в сайтове

Обект на анализ тук е публикация в сайта „Барикада“. В дискусията по темата се включва Калоян Тодоров, който на 27.10.2016 г. публикува текст със заглавие „Стипендии за роми, или образование под наем. Просветата ни функционира като бензиностанция – всеки, който има пари, получава марката и продава от нейно име“. [37]. Според него „проектите, които разделят нуждаещите се на етнически принцип, само легитимират расистките реакции в обществото… Най-напред трябва да се каже, че проектът няма да има абсолютно никакъв ефект върху образователната ни система. Да, ако дори 60 от тези 600 деца спазват дисциплината и завършват средното си образование, ще бъде постигната огромна хуманна цел. Но 600 деца са нищожна част – и от българските гимназиални ученици като цяло, и от тези сред ромския етнос.“ Разсъжденията на автора са в две посоки – от една страна има смисъл, но от друга не се решава големият въпрос с отпадащите ученици. Според Тодоров има един „още по-важен момент – очевадната дискриминация. Дори при най-голяма доброжелателност проектът няма как да не бъде определен като етнически дискриминационен, след като е предназначен точно за един етнос.“ След като приема правото на един частен донор да финансира ромски ученици, авторът продължава с „Големият въпрос е трябва ли подобни идеи да се осъществяват под егидата и в съучастието с МОН? .. И съвсем основателно възникват въпросите за целесъобразността, равнопоставеността, справедливостта…“.[38]

След това разширява разсъжденията си относно финансирането на образователни инициативи и проекти от други небългарски фондации и участието на българската държава в тяхната реализация.

Статията завършва с апела: „Нека всеки сам прецени доколко се помага на самите роми. И дали чрез този чист франчайз в образованието не проникват влияния, които не са филантропски.“ [39]

Позиции, представени в сайтове на медии и онлайн медии

По-надолу се анализират публикации в електронна версия на вестник „Дневник“ със заглавие „Държавните пари за ромски стипендии са 2% от средствата за всички ученици“. На 27.10.2016 г. в публикацията от журналиста е направен опит за неутрален финансов анализ: „Парите, които държавата ще даде за съфинансиране на стипендиите за ученици от ромски произход, са малко над 2% от средствата, които се дават за ученически стипендии всяка учебна година. Става въпрос за около 436 хил. лева, с които образователното министерство ще съфинансира стипендии за 700 роми от 9 до 12 клас за две учебни години. В същото време всяка година образователното министерство дава 21 млн. лева за стипендии за успех и при ниски доходи в семейството, които получават около 80 хил. деца или 1/3 от всички ученици.“ [40] Това сочат справките във финансовото и образователното министерство.

Представено е мнението „от МОН твърдят, че целта на стипендиите е да се задържат ромските деца в училище. По неофициални данни 20% от децата, които тръгват в първи клас, са роми, но в последствие техният брой намалява. В седми клас от ромски произход са 7% от учениците, а в 12 клас – едва 1%.“ [41]

В тази статия има опит за представяне на статистическа информация и анализ на реалното състояние в българското училище по отношение на финансирането и етническото разнообразие.

Невярна обаче е информацията, че МОН ще съфинансира стипендиите, защото според бюджета на проекта българското съфинансиране е само за заплащане на труда на учителите ментори.

В същия ден в сайта Нюз.бг на 27.10.2016 г. е публикувана статия под заглавие „С внезапни проверки Кунева ще проверява дали циганчетата стипендианти са в клас“. [42]

В материала е включено петминутно видео, в което министърът на образованието и науката Меглена Кунева отговаря на въпроси на журналисти след церемонията по откриването на лаборатория по автомобилна мехатроника в столичната професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“. Част от въпросите са свързани със стипендиите, като точните думи на Кунева са: „Аз ще искам внезапни проверки за това пълни ли са паралелките“ и това не е отговор на въпрос, свързан с проекта съфинансиран от РОФ и МОН, а с проблема за образованието на уязвимите групи.

Употребеното в заглавието словосъчетание „циганчета стипендианти“ е авторски избор.

На следващия ден 28.10.2016 г. в същата медия Нюз.бг десет дни след пресконференцията продължават негативни коментари в материал, озаглавен: „Защо държавата да плаща частните уроци на циганчетата, протестират ученици пред МОН“. [43]

В кратко двуминутно видео за показани десетина ученици от математическата гимназия, които протестират пред Министерство на образованието и науката (МОН) „заради циганските стипендии от по 30 евро на месец“ според авторката.

Трима ученици застават пред камерата. „Не сме съгласни с идеята за стипендии на ромските деца“, заява един от учениците, „въпреки че въпросните пари се дават от частен фонд.“ „Тази стипендия е дискриминационна на етническа основа“, възнегодува момиче, което се аргументира, че стипандии трябва да има за всичко учениците. Третият участник поставя проблема за заплащането на учителите и счита, че държавата не трябва да плаща по 500 евро за година на учителите, които ще работят с ромските стипендианти.

Малко повече от месец след пресконференцията (на 25.11.2016 г.) темата продължава да се експлоатира в същата медия, като там се публикува материал под заглавие „1300 циганчета кандидатствали за стипендии“ [44].

В публикацията са коментирани отговорите на министър Кунева на въпроси по време на парламентарен контрол, които са зададени от народният представител Стоян Александров. За пореден път в текста на публикацията се подменя думата „роми“ с „циганчета“.

Обобщения и изводи

В продъжение на шест седмици темата „за“ и „против“ стипендиите за ученици с ромски произход е във фокуса на медийния интерес.

Основните акценти в публикациите са свързани с:

• ромската идентичност и етническа принадлежност;

• минималния успех за кандидатстване – 3,50;

• разделянето на роми и българи;

• явна или обратна дискриминация;

• отрицателните нагласи към ромите в българското общество.

Изводите са, че една част от медиите насочват вниманието си към изискването на минимален успех и го преекспонират, докато други използват проекта като пример за разделяне на българското обществото по признаците етническа принадлежност и социален статус.

Темата се представя и коментира в различни медии, предимно в Нова телевизии и bTV, както и в електронни версии на вестници, които имат утвърдено място в медийния пазар в България, както и в сайтове.

Използвани са различни комуникационни канали, медийни жанрове (интервюта, репортажи, сутрешни блокове, новина, статия, коментар и други), ПР инструменти (пресконференция) и формати (дебати, дискусии), начини за огласяване като отворено писмо, питане към министъра на образованието и науката в рамките на парламентарния контрол.

Заключение

След направения анализ на медийни изяви и участия на политици, представители на изпълнителната власт, работещи в неправителствени организации и експерти, са налице основание да се обобщи, че темата е оценена като не само като актуална и значима, но и като благодатна за представяне и защита на различни понякога полярни мнения и позиции.

В дискусията се включват както представители на донора и Министерството на образованието и науката в лицето на министъра и директора на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, а така също и представители на политически партии, синдикална организация, неправителствени организации и граждани.

Положително може да се оцени позицията на министъра на образованието и науката Меглена Кунева, която защитава правото за получаване на специфична подкрепа, като тя прави това последователно и аргументирано.

В защита на проекта с няколко пресконференции и публикации се включва и Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, който има дългогодишен успешен опит в областта на реализирането на проекти за образователна интеграция.

Интеркултурният диалог на практика не се реализира, защото предствителите на различните заинтересовани страни не се срещат на масата на преговорите, а интерпретират проблема поотделно, както и засягат частично само отделни проблеми.

В двата телевизионни дебата между Исаев и Кирилова (в предаването „Събуди се“) и между Такева-Коцева-Василев (в предаването „Тази сутрин“), тезите, които са представени в сутрешните блокове, са оповестени, но темата остава на равнище началото на представяне в медиите. Освен това проблематиката е недоизяснена, а в участията преобладават поставянето на въпроси и алармиране на обществото, не се предлагат решения и цялостна концепция, ефективните стъпки и прагматичността отсъстват в медийното представяне.

Необходимо е да се отбележи от гледна точка на реализиране на комуникацията, че лидерът на партия „Евророма“ Цветелин Кънчев подготвя и разпространява открито писмо и след това се появява в телевизионен формат като събеседник в дискусия. Неговата основна теза, е че проектът не може да реши проблемите с образователната интеграция на ромската общност поради малкия брой преки бенефициенти. От друга страна, той счита, че има скрита цел за подмяна на проблематика с бежанците с тази за ромите.

Логично реагират и националистично ориентираните политически партии в лицето на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Те използват за оповестяване на техните тези законодателната институция и парламентарната трибуна вместо телевизионни студиа. Политическите партии търсят да извлекат дивиденти.

Също така обзорът показва, че някои от обективните факти се интерпретират така, че се използват негативни конотации, като цяло преобладават негативните или отрицателните публикации и оценки относно процедурата по изпълнението на проекта за подкрепа на учениците от ромски произход.

Прегледът, макар и непълен, показва, че медийното отразяване е предимно чрез публикации в електронни версии на вестници и онлайн медии. В повечето публикации се инкорпорира към текста снимков или видеоматериал, обаче някои от снимките не са свързани като съдържание с конкретната тематика, а по-скоро показва ромски деца в открити пространства в махалите, с което се внушава, че те не са в училище. Видео клиповете са откъси от пресконференции и репортажи от интервюта с родители и ученици – роми и не-роми, но те позволяват по-цялостно и пълно представяне на позиции, гледни точки и експертни мнения.

Записите на телевизионните предавания, представени в сайтовете на съответните медии, позволяват да се оцени както съдържателната страна на провежданите обсъждания, а така също и невербалното поведение на участниците.

Интересен като факт и влияние в обществото и реакции от страна на отделни групи, е появата на карикатура в популярен сайт, като това става причини за подаване на жалба от гражданин, което е първият подобен случай, с който Комисията за защита от дискриминация са занимава.

От реторична гледна точка може да се каже, че са използвани различни реторични техники и медийни жанрове и формати за въздействие върху мислите, чувствата и поведението на масовата аудитория. В хода на дискусиите и дебатите се използват аргументи на авторитета и ад хоминем на вербално равнище, визуалното въздействие и манипулирането става чрез кадри и снимки, а също така и чрез частична подмяна на тезиса.

От гледна точка на интеркултурната педагогика има основания да се обобщи, че казусът и неговото обществено обсъждане показват, че в отделни групи от българското общество отсъстват позитивни нагласи към прилагане на интеркултурната парадигма и образователната интеграция на ромското малцинство не се приема като необходима и обществено значима.

Цитати и бележки

[1] Център за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), http://coiduem.mon.bg/, последно посещение на 10.01.2018.

[2] 700 ученици от ромски произход ще получат стипендии по проект за подкрепа на обучението, 18.10.2016 г. https://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2223, последно посещение на 10.01.2018.

[3] ЦОИДУЕМ обявява конкурс за Отпускане на стипендии за постигнати образователни резултати на ромски ученици записани в 9 клас за учебната 2017/2018 година, 10.07.2016 г. http://coiduem.mon.bg/page.php?c=2&d=304, последно посещение на 10.01.2018.

[4] Сайт на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства http://coiduem.mon.bg/page.php?c=2&d=289, последно посещение на 10.01.2018.

[5] Сайт на МОН, В МОН ще бъде представен проект за подкрепа на ромски ученици, 17.10.2016 г., https://www.mon.bg/?go=events&p=detail&newsId=2220, последно посещение на 10.01.2018.

[6] Информационна агенция „Медияпул“, 18.10.2016 г., http://www.mediapool.bg/okolo-600-romski-uchenitsi-shte-poluchat-stipendii-za-da-prodalzhat-uchilishte-news255362.html, последно посещение на 10.01.2018.

[7] Електронна версия на в. „Труд“, 18.10.2016 г.,

https://trud.bg/30-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82/, последно посещение на 10.01.2018.

[8] Днес.бг, 18.10.2016 г., https://www.dnes.bg/obshtestvo/2016/10/18/600-romcheta-sys-stipendii-po-obrazovatelen-proekt.319073, последно посещение на 10.01.2018.

[9] ТВ, БТВ Новините, 18.10.2016 г., http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/mon-dava-stipendii-na-romski-uchenici-za-da-zavarshat-obrazovanieto-si.html, последно посещение на 10.01.2018.

[10] Сайт „Фрамар“, 21.10.2016 г. http://social.framar.bg/, последно посещение на 10.01.2018.

[11] News.bg, 18.10.2016 г., https://news.bg/education/s-po-eur-30-stipendii-motivirame-tsigancheta-da-zavarshat-gimnaziya.html, последно посещение на 10.01.2018.

[12] News.bg, 18.19.2016 г., https://news.bg/education/s-po-eur-30-stipendii-motivirame-tsigancheta-da-zavarshat-gimnaziya.html, последно посещение на 10.01.2018.

[13] Сайт на в. „Сега“, 19.10.2016 г., http://www.segabg.com/article.php?id=827287, последно посещение на 10.01.2018.

[14] Днес.бг., 21.10.2016 г., http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/10/21/roditeli-vystanaha-zashto-da-ima-stipendii-samo-za-romcheta.319407, последно посещение на 10.01.2018.

[15] Днес.бг., 21.10.2016 г., http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/10/21/roditeli-vystanaha-zashto-da-ima-stipendii-samo-za-romcheta.319407, последно посещение на 10.01.2018.

[16] Нова телевизия, 22.10.2017 г., https://nova.bg/news/view/2016/10/22/162596, последно посещение на 10.01.2018.

[17] Нова телевизия, 22.10.2017 г., https://nova.bg/news/view/2016/10/22/162596, последно посещение на 10.01.2018.

[18] Нова телевизия, 22.10.2017 г., https://nova.bg/news/view/2016/10/22/162596, последно посещение на 10.01.2018.

[19] Крос.бг http://www.cross.bg/detzata-proekta-ychenitzite-1465407.html#.WkNWyvCWbDc, последно посещение на 10.01.2018.

[20] бТВ, бТВ Новините, участие на министър Кунева, 25.10.2016 г., http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/meglena-kuneva-za-stipendiite-za-romi-skoro-ot-pazara-na-truda-shte-ot-romi.html, последно посещение на 10.01.2018.

[21] бТВ, бТВ Новините, участие на министър Кунева, 25.10.2016 г., http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/meglena-kuneva-za-stipendiite-za-romi-skoro-ot-pazara-na-truda-shte-ot-romi.html, последно посещение на 10.01.2018.

[22] бТВ, бТВ Новините, участие на министър Кунева, 22.10.2016 г. http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/meglena-kuneva-za-stipendiite-za-romi-skoro-ot-pazara-na-truda-shte-ot-romi.html, последно посещение на 10.01.2018.

[23] Сайт на в. „Банкер“

http://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/kuneva-zashtiti-stipendiite-za-romski-deca, последно посещение на 10.01.2018.

[24] Днес.бг. 24.10.2016 http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/10/24/smetkite-na-kuneva-sochat-700-romcheta-s-30-stipendiia-za-shkolo.319719, последно посещение на 10.01.2018.

[25] Днес.бг. http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/10/24/smetkite-na-kuneva-sochat-700-romcheta-s-30-stipendiia-za-shkolo.319719, последно посещение на 10.01.2018.

[26] Днес.бг. 25.10.2016 http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/10/26/naprejenie-i-sred-romite-za-stipendiite-ot-mon.319979, последно посещение на 10.01.2018.

[27] ПРЕССЪОБЩЕНИЕ. Във връзка с подготвяната от МОН програма, предвиждаща финансово мотивиране на 600 ученици от ромски произход да продължат средното си образование и обучението си в университети от Политическият съвет на ПП ЕВРОРОМА задаваме към министър Миглена Кунева следните въпроси. http://www.euroroma-bg.org/, последно посещение на 10.01.2018.

[28] Днес.бг., 26.10.2016 г., http://www.dnes.bg/politika/2016/10/26/3-50-6-00-deputati-skochiha-na-kuneva-za-romskite-stipendii.319940, последно посещение на 10.01.2018.

[29] Сайт на Дарик Радио. https://dariknews.bg/regioni/veliko-tyrnovo/centyr-amalipe-stipendiite-za-romskite-uchenici-shte-namalqt-otpadaneto-ot-uchilishte-1617354

[30] Сайт на Дарик Радио. https://dariknews.bg/regioni/shumen/amalipe-romskite-stipendii-shte-sa-za-otlichnici-1617413, последно посещение на 10.01.2018.

[31] бТВ, бТВ Новините, 26.10.2016, http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/stipendiite-za-romski-uchenici-integracija-ili-diskriminacija.html, последно посещение на 10.01.2018.

[32] Карикатура на Чавдар Николов на сайта „Терминал 3” http://www.terminal3.bg, последно посещение на 10.01.2018.

[33] Станислав Додов http://dversia.net/1711/terminal-3-roma-discrimination/, последно посещение на 10.01.2018.

[34] Диалог в предаването „Здравей България“ в Нова телевизия. „Евророма“: Стипендиите за роми са троха, която създава напрежение. https://nova.bg/news/view/2016/10/27/163066/, последно посещение на 10.01.2018.

[35] Цветелин Кънчев и Лъчезар Богданов – участие в предаването „Здравей България“ в Нова телевизия . „Евророма“: Стипендиите за роми са троха, която създава напрежение, 27.10.2016 г., https://nova.bg/news/view/2016/10/27/163066/, последно посещение на 10.01.2018.

[36] Цветелин Кънчев и Лъчезар Богданов – участие в предаването „Здравей България“ в Нова телевизия, 27.10.2016 г., „Евророма“: Стипендиите за роми са троха, която създава напрежение https://nova.bg/news/view/2016/10/27/163066/, последно посещение на 10.01.2018.

[37] Сайт „Барикадата“, 27.10.2016 г., http://baricada.org/2016/10/27/stipendii-za-romi-ili-obrazovanie-pod-naem/, последно посещение на 10.01.2018.

[38] Сайт „Барикадата“, Калоян Тодоров, 27.10.2016 г., http://baricada.org/2016/10/27/stipendii-za-romi-ili-obrazovanie-pod-naem/, последно посещение на 10.01.2018.

[39] Сайт „Барикадата“, Калоян Тодоров, 27.10.2016 г., http://baricada.org/2016/10/27/stipendii-za-romi-ili-obrazovanie-pod-naem/, последно посещение на 10.01.2018.

[40] Сайт на в. „Дневник“, 27.10.2016 г. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/27/2851313_durjavnite_pari_za_romski_stipendii_sa_2_ot_sredstvata/, последно посещение на 10.01.2018.

[40] Сайт на в. „Дневник“, 27.12.2017 г. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/27/2851313_durjavnite_pari_za_romski_stipendii_sa_2_ot_sredstvata/, последно посещение на 10.01.2018.

[42] Нюз.бг, 27.10.2017 г. https://news.bg/education/s-vnezapni-proverki-kuneva-shte-proveryava-dali-tsiganchetata-stipendianti-sa-v-klas.html, последно посещение на 10.01.2018.

[42] Нюз.бг, 27.10.2017 г. https://news.bg/education/s-vnezapni-proverki-kuneva-shte-proveryava-dali-tsiganchetata-stipendianti-sa-v-klas.html, последно посещение на 10.01.2018.

[42] Нюз.бг, 28.10.2016 г. https://news.bg/education/zashto-darzhavata-da-plashta-chastnite-urotsi-na-tsiganchetata-protestirat-uchenitsi-pred-mon.html, последно посещение на 10.01.2018.

[44]. Нюз.бг, 25.11.2016 г. https://news.bg/education/1300-tsigancheta-kandidatstvali-za-stipendii.html, последно посещение на 10.01.2018.