Десислава Добрева

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: desi.dobreva@gmail.com

Абстракт: Настоящият текст изследва комуникацията на и между потребителите на Facebook, физически лица, на базата на продължителни наблюдения на профили на приятели на автора в мрежата и на техни контакти, които са видими за нея, без да издава имена и лични данни. Интерес представляват темите, които вълнуват потребителите, действията, които манифестират линията им на поведение, обикновено продиктувана от тенденциите в мрежата и отзвукът относно интригуващи постове с визуално и/ или вербално съдържание. Текстът не се съсредоточава върху комуникираната във вид на рекламни послания, слогани и представителни текстове информация на профили на фирми, организации, институции и брандове, а се концентрира върху отделната личност и етиката на междуличностните отношения в социалния сайт. Целта, която изследването си поставя, е да се идентифицират тенденциите в комуникацията във Facebook и като резултат да се състави своеобразен етически кодекс от норми на поведение онлайн, необходимостта от който несъмнено е назряла, тъй като установените в реалния живот норми на поведение се доказват като неприложими в повечето случаи в средата на социалните мрежи като цяло и в частност – на Facebook. Именно последното е основният приносен момент на текста и потвърждава неговата значимост, тъй като се занимава с една актуална проблематика в световен мащаб и неизследвана от научна гледна точка в България.

Ключови думи: етика, социални мрежи, Facebook, междуличностни отношения, норми на поведение, етика онлайн.

Desislava Dobreva

Facebook communication in an ethical aspect, expressed through verbal and visual rhetorical arguments

Abstract: This text explores the communication between Facebook users, such as single individuals, based on continuous monitoring of profiles of the author’s friends on the network including their contacts visible to her, without giving out names and personal data. What is taken into consideration are the topics that interest members of the social network, the manifested activities, their line of behaviour usually dictated by trends in the network and also the response on intriguing posts with visual and/or verbal content. The text does not focus on communication in the form of advertising messages, slogans and texts with representative information of company profiles, organizations, institutions and brands, but focuses on the individual and the ethics of interpersonal relations in the social site. The goal of the present research is to identify trends in Facebook communication, and as a result, to establish a kind of ethical code of standard in online behaviour, the need for which has clearly come as the existing codes of conduct in real life have proven inapplicable in most cases in social network environment in general and in Facebook in particular. It is the latter point, which is the main contribution of the text since it deals with a currently topical problem worldwide and an uncharted one from a scientific point of view in Bulgaria.

Key words: ethics, social networks, Facebook, interpersonal relations, codes of conduct, ethics online

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. https://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  „Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

Уводни думи

„Опитвам се да се сприятелявам с хората в реалния живот, като прилагам същите принципи като във Facebook. Ето защо всеки ден се разхождам по улицата и казвам на случайните минувачи какво съм ял, как се чувствам в момента, какво съм правил предишната вечер, какво ще правя по- късно и с кого. Показвам им снимки на семейството ми, на кучето ми, мои снимки, докато работя в градината, ремонтирам разни неща в гаража, поливам лехата с цветя, стоящ пред исторически забележителности, шофиращ, вечерящ и изобщо, снимки на това, което всеки човек и повсеместно върши ежедневно. Също така слушам разговорите им, вдигам одобрително палец и им казвам, че ги харесвам. Резултатът е също като във Facebook! Вече имам няколко „последователи“: двама полицаи, частен детектив и психиатър“ [1].

С доза хумор, тази шега на неизвестен автор, представя много точно ситуацията в цитирания социален сайт понастоящем. Много често виртуалното социализиране се доближава по-скоро до девиация в реалния живот, тъй като става ясно, че установените норми на поведение онлайн, са не само неприложими на живо, но и в повечето случаи крайно неприемливи. Виртуалното пространство дава неограничени възможности за общуване и комуникация, по всяко време и навсякъде, което увлича хората, или по- точно – техните виртуални същности да изливат всякакъв род информация там посредством на само един клик. Виртуалното пространство и онлайн обществото имат свои правила и код на поведение, които се формират и се утвърждават през последните години, което само по себе си е естествен резултат от развитието на технологиите и не може да бъде категоризирано като негативно явление. Проблемът настъпва в момента, в който взаимоотношенията онлайн, базирани на тези нови, виртуални правила, доведат до етически спорове и дори рефлектират в реалния живот, тъй като установените етически норми в реалността са в конфликт с виртуалното пространство и още повече – познатите ни решения са неприложими онлайн. Като един сравнително нов глобален хабитат за човечеството, където биват пренебрегвани не само локацията, различията в културите, но и в много случаи културата, тепърва предстои именно това, да се създаде кодекс на поведение онлайн и да се установят приемливите норми там, защото необходимостта от тях несъмнено е назряла.

Настоящият текст цели именно това – да работи в посока утвърждаване на новата виртуална етика, да идентифицира основните проблеми във взаимоотношенията на отделните индивиди онлайн и като резултат да даде някои насоки относно приемливото поведение там. Именно това е неговият основен приносен момент, подчертаващ значимостта му, тъй като изследваната проблематика е изключително актуална в световен мащаб и недостатъчно изследвана от научна гледна точка в България.

Теоретични ориентири

Разглежданата в настоящия текст тема спада към сферата на философията на технологиите и има традиции в световен мащаб още с теорията на Albert Borgmann (1984) за парадигмата на устройствата [2] – device paradigm. В нея Borgmann представя скритата сила на технологиите и всеобхватното им интегриране в човешкия живот. Според него постмодерната култура е обсебена от технологии, които пречат на хората да възприемат реалността правилно и да живеят добре, тъй като хората приспособяват начина, по който взаимодействат със света, с цел лесна комуникация. Социалните мрежи изместват и в голяма степен дори заменят органичното, истинско преживяване от реалното общуване, поради това че в съответните сайтове хората представят едни свои стилизирани образи и същности. В тази посока работят и Jesse Tatum (1994) с изследванията си върху технологиите и ценностите [3] и Eric Higgs (2000) с изследванията си върху технологиите и добрия живот [4]. В тясна връзка с темата на изследването е и тъй нареченият „Код на поведение на блогърите“ (Blogger’s Code of Conduct) на Tim O’Reilly (2007) [5].

Когато се заговори за виртуална етика в България, асоциациите, които възникват, са по-скоро в сферата на имагинерното, несъществуващо или за понятие без определен обем и смисъл. „Виртуален“ по-скоро се свързва с нещо въображаемо, отвъд опита и познанието. Трябва да се признае обаче, че светът на интернет, бидейки нематериален и трансцедентен, всъщност е реално съществуващ и се е инкорпорирал дълбоко в човешкото битие, което довежда до съответните последствия в междуличностното общуване. Особено голям принос към изследването на виртуалното, философията на виртуалния свят и виртуалността и идентичността има списание „Виртуална култура“ [6], което доказва осъзната значимост на проблема за етиката във виртуалното пространство и изобщо полага основите на изследванията върху философия на технологиите у нас.

Методика на изследването

Текстът презентира едно интердисциплинарно изследване на корпус с вербално и визуално съдържание от гледна точка на реторика и теория на аргументацията и етиката. Изследването е осъществено посредством скрито, несистематично наблюдение в естествени за Facebook виртуалната среда ситуации. Наблюдението е в повечето случаи неучастващо насочено към други лица, въпреки че в определени ситуации авторът играе ролята на „наблюдател като участник“, модерирайки или влияейки върху реакциите на Facebook потребителите, посредством коментари и постове в мрежата.

Изследователска рамка

За целите на изследването, наблюдаваните не знаят, че са наблюдавани, и се държат по естествения за тях и за средата начин. Наблюдателят (авторът) избирателно участва в изследователското поле, оказвайки влияние посредством коментари и постове. Изследвани са конкретни ситуации и случаи, както и затворен кръг от хора, който представлява потребителите на социалната мрежа с най- висока активност от списъка с „приятели“ на автора в сайта Facebook.

Фази на изследването

1. Идентифициране на типични случаи и ситуации

В самото начало на изследването са идентифицирани някои от най- типичните за социалния сайт случаи и действия, като впоследствие за целите на самото изследване са селектирани само най- съществените.

1. Споделяне на локация

   1. „На ваканция“. Споделяне на визуално съдържание под формата на снимка, придружено с конкретизиране на локацията, на която в момента се намира обектът.

   2. „Повсеместно тагване” [7]. Споделяне на информация относно обикновените дейности, които извършваме ежедневно – на фитнес, на кафе, в парка, къде и с какво, дори с кого се храня, отново често придружено от визуално съдържание.

Тези действия се осъществяват все по-лесно, посредством само на няколко клика (или докосвания на дисплея на устройството), благодарение на автоматичните опции, предоставени от Facebook, обвързани с онлайн дигитални карти и съчетани с GPS възможностите на модерните устройства. Същинските проблеми от тези случаи са не самите действия като такива, а възможните последствия от тях:

Случай а. Киберследенето. Постоянното информиране в реално време относно нашата локация в момента определено не е много безопасно поради две причини. Първата от тях е рискът от изтичане на твърде много лична информация в публичното пространство. Постоянното споделяне на моментната ни позиция във времето и пространството позволява на недобронамерени личности да се запознаят с това. Винаги трябва да се има предвид, че крадците и престъпниците са също в мрежата и се информират. Втората причина е по-маловажна, но съвсем не е за пренебрегване, тъй като вече са известни случаи на потърпевши от нея, а именно – лекомисленото споделяне на информация и локация, когато в реалния живот се опитваме да скрием същите. Работодателите също са онлайн в социалната мрежа. Не е изключено вашият мениджър на работното място да е лекомислено добавен в списъка ви с приятели в мрежата и да сте информирали същия, че отсъствате от офиса поради болест или друга уважителна причина, а едновременно с това се отбелязвате на плажа или „добронамерен“ ваш приятел ви тагва на снимка пак там и споделя колко добре се чувствате. Последното е чудесен пример на поговорката: „На лъжата краката са къси“, особено във виртуалното пространство, където информацията пътува с неимоверна скорост.

Случай b. Споделяйки твърде много, на пръв поглед маловажна информация относно навиците си и това, какво харесвате и правите, давате възможност на недоброжелатели да ни опознаят. Сериозен проблем е кражбата на идентичност тогава, когато неизвестно лице се представя за друго във виртуалното пространство. Факт е, че интернет е мястото на неограничените възможности, но също така е и мястото, където никога не можем да сме сигурни кой стои от другата страна.

2. Групова виртуална емпатия. Вирусно изразяване на съпричастност и съчувствие относно проблем или кауза, нещастен случай или друг вид събитие с негативно звучене. Също така организиране на дарителски кампании или кампании „Издирва се“. Проблем може да възникне основно във втория случай, когато никога не можем да бъдем сигурни кой точно стои зад тези дарителски кампании. Зачестяват случаите на измамници, които се възползват от шума около нечие нещастие, създавайки дарителска страница във Facebook, както и дарителска банкова сметка, за да присвоят дарените средства. Най-големият проблем при тези киберпрестъпления е този, че все още не съществуват установени ред и процедури за действие от органите на реда, тъй като много често установените в реалния живот такива са неприложими във виртуалното пространство. В повечето случаи до момента се разчита на личната съвест на извършителите на злодеянието, след отправени апели към тях посредством електронните медии, да върнат присвоената сума.

3. Организиране на събития с цел по-лесно изпращане на покани за него на кръг от хора; организиране на митинги и протести; обединяване около каузи. Отново проблем може да настъпи от това, че не сме сигурни кой стои зад тези действия. Виртуалното пространство се използва много успешно за манипулиране на масите, особено за целите на политиката.

4. Личен електронен бюлетин – споделяне на новини и лична информация

1. Споделяне на информация относно щастливи събития от личния живот.

Това действие обикновено е придружено от споделяне на множество визуален материал под формата на снимки и видео и само по себе си не представлява проблем. Понякога обаче може да бъде в разрез с установените норми на поведение в реалния живот и да предаде това неприятно усещане и онлайн, тъй като все повече от потребителите на социалните мрежи битуват за все по-дълго време във виртуалното пространство. Нахлуването в личното виртуално пространство на някой, посредством споделяне на няколко десетки на брой снимки (и много често и отбелязване на други хора на тях) в реалния живот би било равносилно на това да отидете на гости на някого неканен, в неудобен час, да изискате вниманието му, като поставите пред него албум снимки, да разлиствате и да питате дали ги харесва. Както у дома, така и онлайн, в определени часове на денонощието, човек има право на уединение и неприкосновеност. Какво се има предвид? Уединението и неприкосновеността на индивида обикновено се изразяват по следните начини: правото да бъдете сами; правото да общувате с когото и когато пожелаете; правото на конфиденциалност на личната ви информация и правото да избирате как личната ви информация е използвана. В разглеждания случай във Facebook най-често биват нарушавани първите две. Следователно споделянето на такова огромно количество информация поне следва да става в активните часове на деня, особено като се има предвид обстоятелството, че съвременните смарт устройства са в постоянна връзка с интернет. Разбира се, елементарно е решението тази връзка ръчно да се манипулира и да се прекъсва, но със същата сила би следвало да се прекъсва и електрозахранването на звънеца на входната врата вкъщи след определен час, с цел да игнорираме нежелани посетители. Всеки би следвало да прозира идеята, че както в реалния живот, така и във виртуалното пространство, определени действия не се считат за редни и следва да се спазва определен етикет.

2. Споделяне на информация за нещастия в личния живот.

Въпреки че се среща сравнително рядко, подобни случаи също не липсват. Като цяло изглежда неуместно и кара околните да се чувстват неловко, особено тези, които са по-далечни или случайни контакти в списъка с приятели. Виртуалното пространство, в частност социалната мрежа Facebook, не е подходящото място за тази цел, тъй като близките хора в реалния живот така или иначе засвидетелстват своята съпричастност по подобаващ начин и в подходящо време.

5. Двусмислени или враждебни постове. Поради неприятното усещане, което създават, авторите на такива могат да бъдат игнорирани и скрити от „дневника“ на други потребители, чрез активиране на определената за целта функция на сигурността във Facebook. Те дори могат да бъдат блокирани, което не само стават „невидими“ за съответния потребител, но и те самите не са в състояние да го открият в мрежата от този момент нататък.

6. Язвителни или неискрени коментари на постове на други потребители. Действието представлява проява на черти на реалната личност и привеждането им в действие, благодарение на виртуалната.

7. Създаване на профили, които не отговарят на реалната личност. Тенденцията се изразява в две посоки. Първата е с цел представяне на определено лице в положителен план, засилване на положителните качества или приписване на несъществуващи за характера му черти (физически и духовни), които го представят в желаната светлина. Неслучайно Силвия Минева в свой пост във Facebook говори за „виртуалното като царство на неограничените своеволия“, за „въображаема интелигентност“ и „множествена идентичност“ [8]. Вторият, по-сериозен проблем е създаването на фалшиви профили онлайн на публични личности. И в двата приложени примера става въпрос за случаи на фалшива идентичност.

8. Публикуване на банални и досадни постове, тип визуализации на цитати – многозначителни и дълбоки цитати и мисли на известни личности, учени и автори. Това само по себе си не представлява акт с негативна насоченост, освен ако не се прекали с него. Много често оставя неприятен привкус поради това, че обикновено представляват цитати, които са добре познати, многократно повтаряни и доста често опошлени или изгубили оригиналността си поради прекомерна употреба. От подобна ситуация може да се излезе, ако публикуващият добави своя оригинална парафраза на съответната мисъл.

С изброените по-горе дейности съвсем не се изчерпва списъкът на всички възможни случаи във Facebook, но същите са идентифицирани като най-често срещаните. Впоследствие в настоящия текст се селектират само най-значимите случаи, за които се превеждат примери, а като критерий за техния подбор се считат последствията, които те носят в реалния живот. Изброяването на всички случаи по-горе обаче не е напразно, тъй като в края на текста те служат за база, която се използва за създаване на предписания и препоръки за етично поведение онлайн.

2. Общо първично описание на изследователския терен

Наблюдението се провежда онлайн, във виртуална среда, в различни часове на денонощието, посредством компютър или преносими дигитални смарт устройства. Във всички случаи интернет връзката е стабилна, а кръгът от участници в изследването не се променя, тъй като списъкът от приятели във Facebook на наблюдаващия е стабилен. Точната локация във виртуалното пространство се фиксира на адрес: <https://www.facebook.com/> и <https://www.facebook.com/mobile/> като адресите съответно са за статични и мобилни устройства.

3. Селектиране

Според посочения по-горе критерий за целите на изследването са селектирани някои процеси като значими, в сравнение с други, които протичат на изследователския терен, но се считат за по-незначителни, а именно:

1. Споделяне на локация.

2. Личен електронен бюлетин – споделяне на новини и лична информация.

3. Създаване на профили, които не отговарят на реалната личност.

4. Фокусиращо наблюдение

В тази фаза наблюдението се фокусира върху вече селектираните значими процеси, с цел наблягане на реалните проблеми и прилагане на примери, които впоследствие се използват за база за постигане на целта на настоящото изследване, а именно – съставяне на „Код на поведение във Fcebook“. Не е трудно да се приведат примери, поради огромната активност на социалната мрежа.

1. Споделянето на локация обикновено се случва по два основни начина:

   1. Публикуване на дейността, която се извършва в момента, заедно с автоматично отбелязване на географска позиция или наименование на обект, посредством визуално съдържание, тип снимка, а много често и емотикони.

2. Споделяне само на географското положение, благодарение на автоматичните опции на Facebook, обикновено придружено с отбелязване и на други хора.

2. Личният електронен бюлетин, както беше наречен за целите на изследването, обикновено представлява създаване на специален албум с визуално съдържание – обикновено снимки, по-рядко видео – и споделянето му с аудиторията от приятели във Facebook.

Приложените примери съдържат съответно 78 и 77 снимки на брой, споделени във виртуалното пространство с приятелите от списъка във Facebook. Поради етически съображения и от съображения за сигурност са приложени само титулните „страници“ на албумите, тъй като останалата част на съдържанието авторът счита за поверително.

3. Относно създаването на профили, които не отговарят на реалната личност, са изследвани официално само случаите на създаване на фалшиви профили във Facebook на публични личности. Разбира се, неистинността на разглежданите профили не може да бъде доказана напълно, но са налице признаци, които позволяват това да се допусне. Като примери с налични множество профили в социалния сайт, което навежда на мисълта, че повечето от тях, ако не всички са фалшиви, са Бойко Борисов (6 на брой), Слави Трифонов (над 10), Йорданка Фандъкова (3 на брой) [9] и други. Не е ясна целта на създаването на тези профили, нито техните създатели. Повечето от тях са публични и съдейки по публикуваното съдържание в тях – направени с цел положителен ПР.

В течение на наблюдението обаче изникват данни, които позволяват да се приложи пример за кражба на самоличност на редови потребител на социалната мрежа Facebook. Обектът е от женски пол на възраст между 20 и 25 години с българска националност. Поради съображения за сигурност името отново няма да бъде разкрито. Обектът открива свой втори профил в сайта, съдържащ реални снимки, свалени от автентичния профил на жертвата. Името и информацията за нея също отговарят на действителността, което говори, че създателят на фалшивия профил е близък до нея. В подправения профил на жертвата редовно се публикуват постове за нейната активност като споделяне на снимки и отбелязване на локация, което вече говори не само за киберследене, но и за следене в реалния живот. Близки до жертвата докладват неколкократно профила на Facebook администраторите с подчертано желание той да бъде закрит, което се случва впоследствие.

5. Приключване на наблюдението, обобщение и изводи

Проведеното наблюдение позволява на автора да създаде корпус с визуално и вербално съдържание, който анализира и идентифицира най- типичните тенденции и потенциалните рискове, свързани с тях. Изследването е достатъчно и позволява да се постигне поставената първоначално в него цел – съставяне на код на поведение в социалната мрежа Facebook. Въпреки своята частност и пожелателен характер, същият има амбицията да бъде и универсален и да служи за коректив на глобалната виртуална общност, за да служи за общото благо и добруване. Основните пунктове в него са, както следва:

1. Не споделяйте лекомислено локацията, на която се намирате в момента. Така избягвате риск от киберследене, следене в реалния живот, и други престъпни деяния, отправени към вас и вашата собственост, които могат да произтекат от това.

2. Не споделяйте твърде много и тривиална информация за себе си. Освен че рискувате да станете досаден за кръга си от приятели в мрежата, рискувате и да станете жертва на кражба на самоличност.

3. Проверявайте, ако е възможно, кой стои зад профилите на дарителски кампании и каузи и изберете разумен начин да станете благодетел.

4. Имайте предвид какво, в какви количества и кога споделяте в мрежата, както и кого отбелязвате, за да не рискувате да навлезете във виртуалното лично пространство на някого.

5. Избягвайте да споделяте твърде лична информация.

6. Бъдете конкретни и позитивно настроени. Когато не можете да кажете нещо положително, по-добре замълчете.

7. Старайте се виртуалната ви идентичност да отговаря на реалната.

8. Избягвайте клишетата онлайн.

9. Както и в реалния живот – не постъпвайте с друг по начин, по който не желаете да постъпят с вас.

Без претенции за изчерпателност, списъкът по-горе полага едно добро начало и дава възможност да бъде допълван и доразвиван и в бъдеще. Технологиите на 21. век, както и прекомерната им употреба, определено носят след себе си съответните последствия, което само по себе си говори за необходимостта от една нова приложна етика, отговаряща на техните нужди. Тенденциите в последните години показват, че въпросът за нея вълнува интернет обществото в световен мащаб и такава започва да се заражда, въпреки че нейното прилагане все още не може да се утвърди.

Заключение

Митът за пещерата

Превод: проф. Александър Милев © 1981

Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал – сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина – тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Из Седма книга от диалога „Държавата”, издателство „Наука и изкуство”, 1981 г.

Платоновата алегория датира от преди хиляди години, но въпреки това разтърсва със своята актуалност и днес. Човечеството явно има нужда и само избира оковите си. В зората на 21. век новата виртуална пещера, в която повечето потребители на социални мрежи избират да се затворят, е само още един начин за възприемане на изкривената действителност, представена там. Този род сайтове обаче имат и още по-голяма сила, тъй като самите те се използват за инструмент за създаване на нереални образи на заобикалящата ни среда, а много често и за манипулации и измами. Затова следва всеки да ги познава добре и използва с мярка и голяма доза разум. –

Цитати и бележки:

[1] Неизвестен автор; шега популяризирана в социалната мрежа Facebook.

[2] Borgmann, Albert. (1984) Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.

[3] Tatum, Jesse S. (1994) Technology and Values: Getting beyond the „Device Paradigm“ Impasse. Science, Technology & Human Values, Vol. 19, No. 1, 70–87.

[4] Higgs, Eric et al. (2000). Technology and the Good Life University of Chicago Press.

[5] Blogger’s Code of Conduct, <https://en.wikipedia.org/wiki/Blogger%27s_Code_of_Conduct>, последно посещение на 14.09.2015.

[6] Виртуална култура, <http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=132&arx=10&id=289>, последно посещение на 14.09.2015.

[7] Поставяне на етикет, отбелязване на нещо или някой във виртуалното пространство. Съответните тагове позволяват впоследствие на индексиращите машини да търсят и намират информация.

[8] Минева, С. <https://www.facebook.com/Rinkitamoshi?fref=ts>; последно посещение на 20.08.2015.

[9] По данни от 14.09.2015 г. Поради бързите темпове на развитие на събитията в интернет, свободата на достъп до и действие в цитирания социален сайт, не съществува гаранция за запазване на приложените данни, за което авторът не носи отговорност.

Библиография

Минева, С., <https://www.facebook.com/Rinkitamoshi?fref=ts>; последно посещение на 20.08.2015.

Виртуална култура, <http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=132&arx=10&id=289>, последно посещение на 14.09.2015.

Borgmann, Albert. (1984). Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.

Higgs, Eric et al. (2000).Technology and the Good Life University of Chicago Press.

Tatum, Jesse S. (1994) Technology and Values: Getting beyond the „Device Paradigm“ Impasse. Science, Technology & Human Values, Vol. 19, No. 1, 70–87.

Blogger’s Code of Conduct, <https://en.wikipedia.org/wiki/Blogger%27s_Code_of_Conduct>, последно посещение на 14.09.2015.