Ахронията като механизъм за социално управление

Гергана Апостолова

Абстракт: Статията представлява въведение към едно ново изследване на комплексен механизъм за социално управление, който е приложим и като насрещна или превантивна техника в случаите на социално безпокойство и надигане на вълна от гражданско неподчинение, предшестващи исторически кризи. Идеята за изследване и моделиране на ахронията се корени в теорията за управление и обвързване, където социалните връзки се третират като фиксирани множества от положителни и отрицателни инструменти за целенасочено въздействие върху общественото съзнание. Аспекти на ахронията са познати и прилагани от зората на човешката култура. Механизмът никога не е описван в цялост обаче; няма данни той да е бил изучаван в неговата комплексност. Името, с което назовавам този механизъм за социално управление, е подсказано от неговото действие извън диахронните и синхронните методи като „машина на времето”. Описанието на „ахронията” следва четири основни стъпки: 1. Планиране на социалната реакция за големи периоди от време по отношение на регулацията на миграционните процеси, дислокацията и концентрацията на социалните общности и приложение на подхода на Адам Смит към текущото разделение на труда и „богатството на народите”. 2. Четирите основни типа ахрония. 3. Осъзнатостта на прилагането на ахрония от управляващите. 4. Възможности за моделиране на ахронията за целите на е-правителството чрез реториката на социалната мрежа.

Ключови думи: ахрония, теория за управлението и социалното обвързване, гражданско вълнение, миграция на продуктивните поколения, е-правителство.

Gergana Apostolova – Achronia as a Complex Mechanism for Social Control

Abstract: The paper is focused on a set of mechanisms for social control applicable as a remedial and prevention technique in cases of unrest and upsurge of civic anxiety preceding historic crises.  It is rooted in the idea for government and binding where ‘social binders’ are seen as sets of positive and negative tools for public mind control. Aspects of achronia have been known and applied ever since the dawn of human culture.  The mechanism is not studied though and there are no descriptions of it whatsoever. I have chosen to give it the name ‘achronia’ since it acts as a time machine.

The description of achronia follows a number of steps: 1) Planning of social reaction through time in terms of regulation of migration; dislocation and concentration of communities; a Smitsonian approach to current division of labour.  2) Typology of achronia. 3) Awareness of the application of achronia by the governing bodies. 4) Achronia in modelling e-government.

Keywords: achronia, achrony, achronic, government and binding theory, civic anxiety, social binders, migration of productive generations; e-government.

Когато нарушиш всеобщия закон или логоса, ериниите, богините на съдбата те наказват

В текста ще представя описанието на съществуващ и обвързан с историческото разгръщане на човешката култура комплексен метод за социално управление с дълготраен и нарастващ в обхват и дълбочина глобален ефект, насочен към експанзията и съхраняването на човечеството в различните измерения на екзистенцията на човешката култура. Този комплекс съпътства историята и историите на човека и се проявява на различна степен на осъзнаване от страна на управляващите, както и в различни измерения на противодействие на прилаганите техники. Той винаги е съпътствал кризисните моменти в човешката история и е бил съпътстван с промени във физическите носители на човешкото съществуване. Винаги се е опирал на диспропорция между обществените слоеве, а в настоящия период в нашата страна се проявява като дисидентски протести, нравствена криза и последователни емигрантски вълни.

Изследването на проявленията е истинско предизвикателство, но тук няма да се спирам на отделните истории, а ще дам само видимия схематичен модел и възможните формализуеми типове в контекста на идеята за е-управление.

Подходът към това многопластово историческо явление е менталистки и е насочен към развитието на електронната култура и електронния човек.

Развитието на цялостната теория ще е в серия публикации на английски и български език, където настоящият материал е първи.

***

Идеята за описанието на един комплекс от познати техники и инструменти за социално управление като цялостен механизъм за управление възникна при внезапното осъзнаване и свързването на повтарящите се моменти от практически ситуации, непосредствено посветени на търсене на изход от криза:  едно катедрено събрание в един университет, един световен конгрес по философия в друг университет, едно общо събрание в трети университет. И в трите практически ситуации се прояви етическият модел на кризата, който размести пластовете на самооценка на субектите спрямо историческия модел и по този начин извади субектите на планираното действие извън времето. Същевременно се прояви силна реакция, която моделира патоса на ситуацията, който в най-общ вид може да се опише като чувство за несправедливост. И в трите ситуации ахронията се появи непланирано, като интуитивна мярка, която предизвика практическо действие със забавен, дългосрочно ориентиран ефект. И в трите ситуации бяха засегнати групи от академичния елит, които работят с информация: умеят да я откриват и свързват, а също и създават информация.

Съответно, името на този комплексен механизъм за социално управление, дойде от разместването на реакциите на големи групи от хора спрямо тяхното оценъчно самосъзнание в историята – диахронно разместване на етоса, нарушаване на единството на място, време и действие на индивидуалната етическа парадигма, използване на миналото за препращане напред във времето. Субектът, като носител на етоса на други моменти от историята и поставен в ролята на генератор на етоса на следващи поколения е извън времето. Нещо повече, това може да се моделира и по отношение на вече случващото се за използване на резултатите, и по отношение на онова, което е било, за преценяване на начина на действие, и по отношение на онова, което ще се очаква в следващи периоди от време. Действа като машина на времето, която размества хронотопи и създава напрежение между индивидуалното самосъзнание, самосъзнанието на общността и общественото самосъзнание. Затова избрах името „ахрония” [1].

Макар и много позната като явление, „ахронията” не е била описвана като цялостен механизъм от „сериозните текстове”. И не е било необходимо, защото отделни аспекти и всичките конкретни техники са били описвани и изследвани през цялата история на човечеството и в повече или по-малко секретен вид са обслужвали владетелите и техните  икономически и идеологически системи за контрол [2].

Записите на комплекса в най-пълен вид и като примери съществуват в историята [3], етическите теории [4], и в митовете на човечеството или в епоса [5], а през 20. век – в теориите, обслужващи пиар дейностите [6], в частност теорията за социалното безпокойство (anxiety), основана върху частичното осветляване на фактите и направляване на масите [7]. Историята пази два модела на миграционните движения на човечеството: единият може да се нарече „екологичен”, а другият „популационно претоварване”. И в двата случая по-пригодените за оцеляване хора с по-устойчивите водачи, мигрират. И в двата случая това са аутсайдерите, неподчинилите се на традицията, търсещите и намерилите изход от историческия застой. И в двата случая това са социалните групи, които са неудовлетворени, но не са в плен нито на чувството за вина, нито на социалното безпокойство, които са двата основни психологически лостове на управление. И в двата случая имаме работа с лидерство, основано върху отделяне на посветена елитарна група: знаещите и можещите, които се подкрепят от част от общата маса, която формира общност, готова да поеме риска и да прекрачи в непознатото.

Най-явните черти на комплекса са, че ахронията не е извън историята и тя следва своите етапи на задействане, изход и нарастване на креативността. Винаги има глобален характер и всъщност служи като механизъм за синхронизиране на креативните сили на човечеството чрез изместването на фокуса на разделението на труда в глобален план.

Показатели на задействането на механизма на ахронията са преобръщане на ценностния модел на обществото, отказ от чувство за вина, параноично отношение към фалшификациите на историята и скриването на информация, носталгии по „изгубеното царство” (цивилизация, род, земя, история, самоидентификация, екосистема), силно чувство за историко-социална несправедливост, разместването на социалните пластове по отношение на лидерството, пренасочване на социалното недоволство от финансово-политическите институции към науката, учените и образователните центрове[8], лудитизъм (разрушаване на средствата за производство) миграционни вълни, екзистенциален страх с разширяващ се обхват с всеки следващ етап.

Техниките на комплекса на ахронията имат антиномичен характер: действие – противодействие, като двете крайности са ахронични. 

Препятствия пред разработването на модела на ахронията: С известни предубеждения пристъпвам към началното представяне на ахронията, именно заради факта, че ние всички сме потопени в някой от нейните стадии и ограничителят на нейното осъзнаване е именно чувството за вина. В крайна сметка, проследяването на поредицата от проявления на този механизъм (които няма да цитирам в настоящата статия) стигам до извода, че ахронията така или иначе действа в човешките социално-психологически светове, независимо от степента на осъзнатост и в своите две крайности от въздействие и противодействие.  Това е така, защото тя обхваща огромни историко-социални процеси, които въвличат всички съществуващи хора и са свързани с физическата екзистенция на човека, където индивидуалното съзнание има по-голяма роля от живота на огромни маси от хора за продължаването на човешкия род.

Отварянето на информация е най-важната част от задействащия механизъм на ахронията. Натрупването на информация тежи в менталното пространство. Нейното изтегляне към физическите пространства неизбежно дава течове и създава противодействия. Ахронията не работи превантивно в глобален план, напротив, всеки следващ етап я разширява и задълбочава. Виртуалната култура създава пространства за процъфтяване на ахронията и разширяването на представите за екзистенция. Тя съдържа и страховете от унищожение, но и механизма за нарастване на защитните сили на физическото съществуване на човечеството.

В процеса на разгръщането на комплекса, който нарекохме „ахрония” като модел, се появиха две понятия, основани на теории, които използвам като мотивация за по-нататъшното му изучаване: теорията на Хайм Перелман [9] за „мрежата от реторически аргументи” и теорията на Чомски [10] за „принципа на управление и свързване”.  Заимствам техните езикови формули, макар че тука става въпрос за изграждането на обема и съдържанието на различно понятие.

Фокусът на настоящата статия е описанието на формалния модел на ахронията.

Технически идеята за ахронията се корени в теорията за управление и обвързване, където социалните връзки се третират като фиксирани множества от положителни и отрицателни инструменти за целенасочено въздействие върху общественото съзнание. Работи се на оценъчното ниво: разрушаване на идеалите, т.е. разместване на етическите представи за добро и зло, и разместване на ритъма на емоционалната самооценка на индивида и формирането на гъвкави, променливи и с различна трайност общности (fluctuating communities) в обществото.

Разгледана в реторическото триединство на етос, патос и логос като критерии на публичността, ахронията тръгва от диалектиката на знание и вяра, на логика и поетика, на мислене и реч, на Аз и другите, на справедливо и несправедливо. Другите антиномии се надграждат с техниките на ахронията и отразяват състоянието на обществото и познанието в стартиращия етап.

Логосът на ахронията се извежда чрез повтарянето на успеха в историята или на чувството за  правота и надмощие на властниците над знаещите и можещите.  В сърцевината е задействане на волята, чрез лостовете на емоцията, контролирани от екзистенциалните ценности. Името, с което назовавам този механизъм за социално управление, е подсказано от неговото действие извън диахронните и синхронните методи като „машина на времето”.

Описанието на „ахронията” следва четири основни стъпки:

  1. Изучаване и проследяване на степента на и възможностите за планиране на социалната реакция за големи периоди от време по отношение на регулацията на миграционните процеси; картографиране на дислокацията и концентрацията на лидерските групи и доминантните социални общности; приложение на смитсонианския подход към текущото разделение на труда и „богатството на народите” в противопоставянето на екстремните общности в общата схема на глобалния социум.
  2. Извеждането на четирите основни типа ахрония в зависимост от хронотопите, взети като положителни и отрицателни стимули на масите от човешки индивиди. Те са свързани по-нататък с извеждането на типовете случаи и свързването им със средата.
Предпродуктивна възраст Продуктивна възраст
Първи тип +
Втори тип + +
Трети тип +
Четвърти тип

В първия случай индивидът израства в социум, който се отнася положително към всяко постижение и дава положителни стимули, докато индивидът се изгради като продуктивна личност с положителна ценностна нагласа. При навлизането в продуктивната възраст, обаче, стимулите променят местата си, индивидът губи ценностната ориентация и понеже е положителен, опитва се да промени ситуацията или средата. Това е най-чистият вид ахрония. Във втория случай положителните стимули се запазват. Това са ограничените случаи, които могат да се използват като контролна група или база за сравняване и съхраняване на диспропорцията при първия тип.

В третия случай индивидът израства при негативни стимули, но при навлизането в продуктивна възраст, те рязко се променят към положителни. Това е групата на „пазителите” на ахронията като статукво.

В четвъртия случай отиваме към изцяло негативно структуриране на менталните и ценностните характеристики на индивида. Това е групата на „изгубените поколения”.

3. Осъзнатостта на прилагането на ахрония от управляващите.

Възможни са отново четири равнища на осъзнатост при използването на ахронията на всяко ниво на управление:

  • напълно осъзнато и планирано
  • частично осъзнаване
  • интуитивно използване на ахронията
  • неосъзнато използване на ахронията като исторически процес в развитие.

Осъзнаването на комплекса е възможно на нивото на държавното планиране и при много тесен кръг експерти около управляващата фигура.

Фактът, че ахронията може да се използва неосъзнато – като естествения ход на историята – поражда възможността да бъде прехвърлена като изпълнителска задача на мрежовата машина.

От друга страна, поради това, че ахронията се основава на противодействащи стимули – имаме възможни две противодействащи системи от техники: центростремителна – която ни въвлича в ахронията, и центробежна – чрез която индивидът се освобождава от ахронията. От тука стигаме до четвъртата стъпка в очертаването на ахронията.

4. Възможности за моделиране на ахронията за целите на е-правителството чрез реториката на социалната мрежа: чрез езика на мрежата и чрез съдържанието на индивидуалните истории, въвеждани от индивидите в мрежата [11].

***

В началния стадий на проучването на действието на комплекса на ахронията, човек е очарован от нейната всеобхватност и разгръщане като вълни на човешката психоистория в текстовете на съответната култура. Типовете реакции към действието й са аналогични на типовете ахрония, но също така при тях има разновидности поради различната степен на осъзнаването й.

Онова, което може да се каже преди разработването на система за анализ на ахронията, онова, което е видимо при проследяването на големите епохи на промяна, е, че с всеки следващ стадий, тя обхваща по-широка глобална структура.

Днес, у нас комплексът на ахрония в частичното осъзнаване се свързва с идеята за социалната несправедливост, а имената й се съотнасят с локализацията на мястото като „Абсурдистан” или  „Страната на чудесата”.

Завършвам описанието на ахронията с два афоризма на Макиавели:
Обаче, в действителността който по-малко разчита на милостта на съдбата, той ще се задържи по-дълго на власт.

… общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.[12]

Макар и скицирано, описанието на ахронията вече е достатъчно, за да бъде разпозната като действие и като въздействие, което променя дълбинните структури на човешкото мислене.  В реториката като познавателна система на човешката обществено значима реч [13], измеренията на ахронията са в единството на етос, патос и логос. Под действието на методите на ахронията е само хаосът или краят на човешката екзистенция,  определен чрез съзнанието и въведен в битието чрез средствата на социалната комуникация.

Бележки, препратки и примери:*


[1] Тълкуванията на значението на „ахрония” се обединява върху първото значение – извън времето; свързва се с естетиката на структурализма – http://faculty-staff.ou.edu/L/A-Robert.R.Lauer-1/GenetteDiscours.html – Женет, Бахтин и Цветан Тодоров; използва се от Урсула Легуин  в „Градът на илюзиите” за обозначаване на състояние при космическо пътуване – http://chitanka.info/text/1658/10; понятието се свързва с фантазии и абсурдни места и пътувания в абстрактен смисъл. Винаги действието предстои да се случи, или вече се е случило, но неговият ефект е налице.

[2] Ноъм Чомски разглежда две страни на ахронията – „проблемът на Платон” и „проблемът на Оруел”,  а също използва понятието „дисидентска култура”, което е свързано с представеното тук понятие („Медиите под контрол” – http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/media.html). Макиавели споменава два от неговите аспекти – популярността на владетеля и „съдбата”, която трябва да се ухажва („Владетелят” – http://chitanka.info/text/4440-vladeteljat/); засегнати са аспекти на разместването на менталните пластове в управляваните маси в „Съвети на Княз Фердинанд към сина му”. Дейл Карнеги демонстрира индивидуален изход от ахронията в книгата си „Как да преодолеем чувството за безпокойство”, публикувана през 1990 г. от рекламна къща „Шанс”; по един или друг начин аспектите на ахронията се представят в управленските насоки на президенти и премиери и в многобройните системи по мениджмънт и икономическо управление.

[3] Великото преселение на народите, Кубрат и неговите синове, търсенето на Обетованата земя, заселването на Америка след Ледниковата епоха, кръстоносните походи, дори и великите околосветски пътешествия.

[4] Например Любомир Драмалиев („Човещина и нравствена криза”), Кръстьо Горанов („Нравственото битие на „кризисното състояние”), Байчо Панев  („Организираната престъпност в условията на икономическата и нравствената криза”), Иван Слаников („Кризата и нравственото страдание”) – всичките статии са от сборника „Нравствената криза в нашето общество” (1994). (съст. Д. Александрова), София: фондация „Човещина”.

[5] Например легендите и сказанията за пътувания, раздяла и приключения в непознати земи, пътешествията на Синдбад от „Хиляда и една нощ”, Одисеята, Ода за героя Гилгамеш от царство Ур, Веланд ковача, приказките за мъдрите древни, Хималайските манастири-крепости, приказките за уралските майстори от времето на Петър Първи, Артурианската легенда и изгубеното кралство и множество други в епоса на всички народи по цялата Земя.

[6] Американската политическа наука, съвременната невроетика, та дори и приеманите като офис-пародии „Принципът на Дилбърт” и „Законите на Мърфи” и всички сродни с тях, привидно хумористични, но съвсем конкретни в описанието на разместването на етическото разместване на пластовете на съзнанието нарастването на чувството за несправедливост.

[7] Това са теориите, свързани с прикриването на управленската информация, като достъп на „посветените”, Ласуеловата формула за „истината, полуистината, четвърт истината и лъжата”, изказването на Поанкаре за „логиката… добра е тя за началните учители”, информационните отдели на Гьобелс, както и информационно-пропагандните отдели на КП, но също и философията на Алфред Еър за „прекаленото осветляване на фактите”, което ги изопачава (Апостолова, Г. (1999). Убеждаващата комуникация, София).

[8] И днес на един от площадите в английския Оксфорд стои общият гроб и паметник на трима оксфордски учени и преподаватели, изгорени, поради изказването на идеи преди да им е дошло времето. Това са случаите на Джордано Бруно и Галилео Галилей, а също и случаите на  Дарвин, поп Богомил, Цеко Торбов и Георги Марков.

[9] Perelman. Ch. (1979). The New Rhetoric and the Humanities, Dordrecht. Holland: D. Teidel Publishing Company.

[10] Chomsky, N. (1980). Lectures on Government and Binding: The Pisa Lectures, 1979-1980, MIT press.

[11]  Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика. От дневниците до сoциaлните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”;  Мавродиева, И.  (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: „Св. Климент Охридски”.

[13]     Ведър, Й. (2010). Популярна реторика, София. с. 3.

* Представените бележки, препратки и примери са частични и тяхното предназначение е да илюстрират познати аспекти на ахронията в диахронен план. Те, обаче, не използват името „ахрония” и не виждат в използването на историческите процеси моделът на ахронията като метод за социално управление.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta