Възможности и невъзможности за онлайн комуникация при медиите в метрото в София и във Виена

Боян Захариев

 

Абстракт: В статията се поставя въпросът за изграждането на онлайн имидж на специфичен тип медии, разпространявани на още по-специфично място. Освен анализ на нагласите на пътниците и разположението на екраните се прави анализ на оформлението и съдържанието на уебсайтовете на двете медии. Разглеждат се началните страници и начинът на самопредставяне на медиите – техните мисия и цели. Основен акцент е поставен върху яснотата и формата на презентиране на програмната схема и новините като присъствие и като начин на излъчване чрез интернет. Обръща се внимание и на формàта, в който е представен екипът на медиите в метрото в София и във Виена. Важно място заема анализът на представянето на възможностите за реклама, както и споменаването ù в мисията на медиите и сайтовете им. Не на последно място се обръща внимание на присъствието на разглежданите медии в социалните мрежи и начините им на използване за изграждане на онлайн имидж, както и за привличане на аудитория и рекламодатели.

Ключови думи: медии в метрото, онлайн имидж, реклама в метрото, социални медии

Abstract: The article „Possibilities and inpossibilities for online media communication in the subways of Sofia and Vienna” raises the question of building an online image of a specific type of media. The emphasis of the study is on analyzing the attitudes of passengers and location of screens, analyzing the layout and content of websites of the media in Sofia and Vienna. The study analyzes the web pages of some media and how they describe themselves – their mission and goals. The main emphasis is on the clarity and form of presentation of news and the programming schedule and the method of transmission over the Internet. Attention is drawn to the form in which the personnel of the media in the subways of Sofia and Vienna is presented. Important is the analysis of the opportunities for advertising and mentioning various advertising strategies as a part of the mission of the media on their web pages. The study also examines the presence of the media in social networks and how they use them to build online image and to attract audiences and advertisers.

Keywords: Media in the subway, online image, advertising in the subway, social media.

Увод

Едно от местата, където почти няма какво да отвлича вниманието ни, е метрото. Слизаме под земята и оставаме насаме със себе си. Няма ги колите покрай нас, няма ги сградите, няма ги сергиите, няма ги досадните реклами на всяка крачка. Така поне би трябвало да е. Но  хората, занимаващи се с медии и реклама, вече са открили и това място, което е подходящо за представяне на новини и информация и за рекламиране. Нищо друго не може да грабне вниманието на пътуващите в метрото, освен рекламите по стените и дори по тавана на влакчетата. Медиите също не остават по-назад и малко по малко завземат територии под земята.

Погледнато от този ъгъл, рекламата в метрото е нов и интересен обект за изследване, който предполага интердисциплинарен подход. Още по-интересен е анализът, когато той е съпоставителен, тоест, когато се проучват метрото в столицата на България – София, и метрото в столицата на Австрия – Виена, а обектът на изследване са сайтовете на Метромедия и Infoscreen.

В настоящата статия се поставя като основна цел анализиране на нагласите на пътниците в метрото в София към присъствието на медии и оценката за тяхното качество, базирани основно върху изследването „Медии под земята“, проведено през месеците септември и октомври 2009 г. в София.  Както вече бе казано, се прави сравнение между уебсайтовете на Метромедия и Infoscreen при създаване на методика за това изследване.

В началото се прави кратък обзор на публикации, в които се анализират уебсайтове. Прегледът на научни публикации показа, че няма много анализи в тази област и почти не се откриват представени резултати от изследвания в статии.

Един от тези анализи е наречен „реторически“.  В статията си „Реторически анализ на корпоративен сайт: Филип Морис, етос и етика“ Мелани Уилсън анализира сайта на Филип Морис по следния начин: „Този сайт разчита на етос, логос и патос, когато става въпрос за всеки един от неговата публика. По-голямата част от уебсайта обаче гравитира около етос, а според Аристотел, това е най-важният от убедителните апели. Реториката, обяснява той, е, когато „убеждаването се постига чрез личния характер на говорещия, когато речта толкова говори, че да ни накара да мислим, че е надеждна. […] Логосът е важен за сайта, защото правителствени агенции следят сайта дали информира обществеността за опасностите от тютюнопушенето. Патосът на сайта е от съществено значение, когато става въпрос за завладяване сърцата на аудиториите. И трите подхода могат да работят по различен начин за всяка аудитория…“, обобщава Мелани Уилсън [1].

Л. Спандженбърг насочва изследователския си интерес към анализ на уебсайта именно от реторична гледна точка, като вниманието е към писането [2]. Пламен Павлов   също анализира спецификите на писане в интернет, в това число и в сайтове, като една от статиите е „Професионалното писане за интернет (Web writing)“ [3]. Изследователските интереси на Павлов са насочени и към това как се възприема информацията от потребителите на мрежата, но и как се пише за тях в контекста на Уеб 2.0. Позицията на автора е дадена в статията „Уебрайтинг за уебрийдъри“ [4].

Жюстин Томс и Горица Белогушева проучват обстойно сайта в книгата „Уеб сайтът. Мисията задължителна“, както и използването му за нуждите на бизнеса, маркетинга и рекламата [5].

Български изследователи правят анализи за използването на интернет, но в условията на гражданското общество. Такива анализи са осъществени от екип по проект, резултати от които са представени в сборника „Новите млади и новите медии“ [6].

Евгени Кръстев насочва вниманието си към изучаване на политическите сайтове в България, като фокусът е върху това как те се използват като средство за комуникативно взаимодействие с гражданите. Една от целите е да се установи как реторическите видове са представени в българското политическо уебпространство, има ли традиции и явления [7].

Вяра Генова анализира не само сайтовете на държавните институции, но и по какъв начин в онлайн пространството функционират институционалните издания [8].

Стъпвайки на посочените по-горе изследвания, както и на познания и методи, използвани в комуникациите, медиязнанието и социологията, е изградена и методиката за анализ, която обхваща следните стъпки  и критерии, а именно:

Разработена е също така и методика за анализ и съпоставка на сайтовете на наблюдаваните медии, включваща следните пунктове:

–         начална страница – дизайн, визия, навигация;

–         самопредставяне на медията – структура и съдържание на текста, визуални елементи;

–         програмна схема – начин на представяне и съдържание;

–         новини – място, присъствие, актуалност и начин на представяне;

–         екип – място в сайта, начин на представяне, визуални елементи, персонализация на отделните длъжности и възможности за контакт;

–         реклама – присъствие, място, начин на представяне на възможностите за реклама в наблюдаваните медии;

– социални мрежи – присъствие на наблюдаваните медии в социалните мрежи и съдържание на профилите/страниците им.

Въз основа на двумесечното изследване „Медиите в градския транспорт“ са проведени дълбочинни интервюта с 38 участници на възраст между 18 и 75 години, които използват метрото в София. Въпросите са категоризирани в пет групи (вестници, книги, радио, телевизия и лични данни), като за целта са представени впечатленията и нагласите на пътниците към телевизията в метрото.

Медиите в метрото

„Възможности и невъзможности за онлайн комуникация при медиите в метрото на София и Виена”

„Възможности и невъзможности за онлайн комуникация при медиите в метрото на София и Виена”

Медиите в метрото в София все още се развиват по своеобразен, но доста различен от подобни медии в други европейски столици начин. Станциите на метрото би трябвало да са най-гостоприемни към телевизията, защото липсата на каквато и да е динамика под земята трябва да бъде компенсирана. Този компромис обаче би трябвало да стане много внимателно и да бъде много добре съобразен едновременно с пътуващите и с рекламиращите в медията.

Такъв е случаят с телевизионните екрани в метрото във Виена. Програмата на Infoscreen се излъчва на по-големите станции на метрото, а отскоро и на малки екрани и във влаковете на метрото. Това е възможно, защото самата медия се рекламира като „тихата, но не мълчаща медия“. Телевизията се е простила с една от основите си съставки – звука.

Екраните са поставени на стените на станциите, успоредно на линиите, между другите реклами. И всеки има право на избор дали да гледа, или не. Програмата е разнообразна, но определено не липсва информация – актуални събития от страната и света, прогноза за времето, кратък хороскоп, весел комикс, а остава време и за реклама. И всичко това трябва да се случи за няколко минути, в които не преминава влак. И се случва. А когато влакът приближи, на екрана се изписва „Моля, отстъпете назад, Вашият влак пристига“.

Интересен феномен от подобен тип за България, и по-конкретно за София, е програмата на „Метромедия“. Тя се разпространява едновременно като телевизия и радио. В определени моменти се налага да „гледаш радио“, а на определени места – да „слушаш телевизия“. На станциите в централната градска част са инсталирани екрани над пероните и високоговорители. На останалите станции има само високоговорители.

Част от рекламодателите явно се съобразяват с това и вероятно искат посланието им да стигне до всички по най-ефективен начин. Затова разработват рекламите си само в аудиоформат. Когато се излъчват такива реклами, екраните на медията стават черни.

Нека обърнем внимание на страниците на двете медии, като ги сравняваме стъпка по стъпка.

Началната страница

Началната страница е от изключително значение за възприемането (по-скоро позитивно или по-скоро негативно) на целия сайт. Тя е обикновено първото, с което се сблъсква всеки посетител.

Началната страница на Метромедия предлага две възможности – „Разгледай кампаниите“ и „Към страницата“. Това самò по себе си вече дава някакви насоки към разбирането на медията най-вече като част от обща рекламна групировка. Самото раздвояване на достъпа прави началната страница по-скоро нефункционална, защото не предлага нищо повече освен тези две опции и в голяма степен обърква евентуалните посетители на сайта, търсещи информация за медията.

Цветово страницата е решена освен в бяло като фон в червено и синьо. Това е цветовата комбинация от логото на медията, която е подходяща, защото не затруднява възприемането на информацията.

Началната страница на Infoscreen е доста по-потребителски насочена и по-добре оформена. Още със зареждането „изскача“ прозорец с обява за работа в медията. Освен кратка информация за медията и функционалността на сайта още в началната страница има достъп до всички менюта и подменюта, както и три функционални бутона – директни връзки към live-stream на медията, към страницата с контакти и към калкулатора за реклама в медията.

Началната страница със своята функционалност, освен че дава основна информация за това как да се ориентираме във всички менюта и подменюта, още с първия клик дава директни линкове към най-важните според медията секции и дейности.

Цветово страницата е решена също в три цвята. Отново бялото се използва като основен фонов цвят, съчетан с черно и червено, което не затруднява възприемането на информацията.

Самопредставянето

От комуникационна, ПР и реторична гледна точка самопредставянето е особено важно. Това е възможност в максимални детайли, но и възможно най-кратко да представиш себе си, целите и идеите си.

Метромедия се представя в рубриката „За нас“ със следния кратък и изпъстрен с правописни и граматически грешки текст (в цитата по-долу е запазен автентичният текст – б.м. – Б. З.):

„МЕТРОМЕДИА е първата българска компания и сред първите в Европа проектирали и изградили система за информация и реклама в метрото.

Проекта е предложен през 1999 г. и е пуснат в действие през 2000 г.

Дейността ни се основава на два основни принципа:

ТЪРГОВКА ЕФЕКТИВНОСТ чрез обслужване на клиентите, водени от най-високите стандарти за качество.

ОТГОВОРНОСТ КЪМ АУДИТОРИЯТА – към нейните очакванията и нужди, както и към трайните ползи, които можем да създаден чрез програмата си.

Метромедия инициира и подкрепя инициативи обогатяващи културният облик на София и страната и подкрепя както организации, така и самостоятелни творци работещи в това направление“.

Следва дълъг списък на рекламни кампании и благотворителни инициативи на медията.

Допуснатите грешки, както и невъзможността за самоидентификация (името на медията е споменато два пъти, като и двата пъти е изписано по различен начин) правят текста по-труден за възприемане, в известна степен объркващ и до по-голяма степен отблъскващ. Едва ли подобен текст би привлякъл вниманието на някого, който би искал да представи себе си и бизнеса си в добра светлина. Медия, която не може да представи добре себе си, едва ли би могла да рекламира по добър начин.

Въпреки всичко трябва да се отбележи, че медията поне е задала двете си основни цели – насоченост едновременно към задоволяване на потребностите на аудиторията и предлагане на рекламни кампании, съобразени с индивидуалните предпочитания на всеки клиент.

Infoscreen не е представена толкова лаконично на собствената си страница. В менюто „За нас“ има множество подменюта с изчерпателна информация. Първоначално се появява кратко представяне на медията. В подменюто „История“ чрез хипервръзки може да се проследи развитието на медията в различни етапи от съществуването ù. Други подменюта са „Препоръки“ (от големите клиенти на медията), „Партньори в сферата на културата“ и „Партньори в сферата на спорта“. Подменюто „Екипът“ ще бъде по-подробно разгледано по-нататък в изложението. В „Списък на събитията“ може чрез директни връзки да се проследят организираните от медията мероприятия. В „Кариери“ са публикувани свободните работни позиции. В „Адрес“ е публикуван точният пощенски адрес, на който можете да се свържете с Infoscreen.

Австрийската медия Infoscreen се представя изчерпателно пред своите аудитория и потенциални клиенти, придържайки се към всички съвременни тенденции в самопредставянето.

Програмната схема

Програмната схема на Метромедия може да бъде открита в раздела „Рекламата в метрото“, което е неуместно и неподходящо от комуникативна гледна точка. Тя е представена таблично и не особено разбираемо. Ето какво се отваря в нов прозорец, за да ни представи програмата на медията в метрото в София.

ЧАСОВИ ПОЯС ДЕЛНИК ПРАЗНИК
Сутрешен блок – „Добро утро София“ 7,5 min 7.5 min
07:00 – 10:00 „Прогноза за времето“

Новини „Забава и Знание“

Реклама*

Театрален афиш

Музикална видео пауза30 sec.

45 sec.

225 sec.

30 sec.

120 sec.„Прогноза за времето“

Театрален афиш

Реклама*

Музикална видео пауза

30 sec.

30 sec.

225 sec.

165 sec.

Дневен блок – „София днес“10 min 10 min10:00 – 16:00„Прогноза за времето“

Новини „Забава и Знание“

Реклама*

Информация за столицата

Музикална видео пауза

30 sec.

45 sec.

295 sec.

30 sec.

180 sec.

Новини „Забава и Знание“

Реклама*

Кино афиш

Музикална видео пауза

45 sec.

295 sec.

60 sec.

200 sec.

Вечерен блок – „Тази вечер“7,5 min 7,5 min16:00 – 20:00„Новините“

Реклама*

Кино афиш

Музикална видео пауза45 sec.

225 sec.

60 sec.

120 sec.Реклама*

Кино афиш

Музикална видео пауза

225 sec.

30 sec.

195 sec.

Нощен блок180 min 180 min20:00 – 23:00„Музикални вечери“

Метро-поезия „Мелодия на словата“

„Музикални вечери“

Метро-поезия „Мелодия на словата“

 

*Излъчванията на реклама са равномерно разпределени между рубриките на всеки блок.

Oт цялата схема най-ясно се разбира, че рекламата заема основна част от времето за излъчване и че е разпределена равномерно между отделните рубрики. Какво представляват рубриките и дали съществуват, както и дали се излъчват и в момента, не става ясно. Не е ясно и защо е избрано разграфяването на дневния тракт с точно тези определени часови зони (вечерният блок започва в късния следобед). В нощния блок не е дадена продължителността на отделните рубрики и не се предлага възможност за реклама.

Сайтът на Infoscreen също не представя програмата си текстово, а с графика, наречена „Програмно колело“. Ето я и нея:

В 3,5 минутен отрязък се излъчват новини (международни, национални и регионални) – реклама „Спорт“ и „Прогноза за времето“ – реклама „Културни новини“ – реклама – „Тема на деня“ и „Съвети“ – реклама – „Лайфстайл и модни новини“ – реклама – „Минути за децата“ и „Хумор“. Излъчването не е разделено на различни часови пояси и е представено значително по-разбираемо. Освен това непрекъснатата и винаги една и съща последователност на отделните рубрики би могла да възпита потенциалния зрител и да му изгради представа за медията като структурираност.

Новините (live stream)

В страницата на Метромедия има специален раздел „Новини“. Поглеждайки в него обаче, нямам как да убегне, че последната „новина“ е от 07.02.2011 г. (т.е. около година и половина е минала оттогава). Интересно е и съдържанието ù: „Промоция „Принцип на Парето“ – уверете се в действието на универсалния принцип. От 20 % средства – 80 % Резултат! “. Предходната новина е с дата 19.05.2009 г. Следвайки тази логика и последователност от комуникационна гледна точка може да се очаква следващата „новина“ да бъде публикувана през 2013 г.

Периодичността на публикуване и съдържанието правят тази рубрика неатрактивна, неактуална и абсолютно ненужна в структурата на сайта.

В страницата на австрийската медия Infoscreen не е обособено отделно меню за писани новини. За сметка на това още на началната страница има функционален бутон към излъчваната в реално време програма.

Екипът

И в този раздел разликите между двете медии са съществени. Метромедия представя екипа си без имена, без подробна информация – единствената възможност за контакт е електронна поща. Infoscreen обаче отделя особено голямо внимание към представянето на екипа си. Всеки е представен със снимка, длъжност, телефон за контакт, електронна поща и кратка информация.

Рекламата

Възможностите за реклама и в двете медии са добре представени на страниците им в интернет.

При Метромедия това е може би единствената изчерпателна и актуална информация, която може да се открие на сайта на медията. Възможностите за реклама присъстват, със основание или без, в почти всеки раздел от страницата. Публикувани са изчерпателни и всевъзможни оферти, както и социологически проучвания от минали периоди за състава и структурата на пътникопотока, към който може да бъде адресирана рекламата.

На страницата на Infoscreen отново всичко е по-просто. Без да са качени безброй оферти, всеки може да пресметне сам цената на желаната от него рекламна кампания чрез тарифен калкулатор, в който се въвеждат продължителност на кампанията, времетраене на клипа, брой повторения на ден и други параметри, а накрая се показва и цената.

Социалните мрежи

И двете медии – в София и във Виена – имат сравнително слабо присъствие в социалните мрежи. Метромедия изобщо не съществува там. Infoscreen е откриваема чрез страницата на анимационния си герой Bruno във Facebook. От нея става ясно, че след като му е придадена нови визия, героят е престанал да бъде толкова симпатичен на публиката и тя иска „стария“ си любимец. Следва да се отчете фактът, че при Infoscreen има все пак желание за обратна връзка при наличие на такава, докато при Метромедия не се среща дори опит за това.

Но ако решим да обърнем внимание и на физическото присъствие на медиите в метрото, ще ни направи впечатление, че на всички станции в метрото в София екраните са поставени над пероните, перпендикулярно на релсите, което прави още по-трудно гледането им. На места пряката видимост е допълнително затруднена от информационни табели.

Освен това звукът често е прекалено слаб, за да бъде чут, особено когато на перона на станцията има много пътници. В други случаи обаче е доста силен и дори дразнещ.

Но в крайна сметка това не е най-големият недостатък на Метромедия. Най-големият пропуск, който всеки пътник забелязва, е липсата на каквато и да е информативна част в програмата. Във времето между две влакчета могат да се видят само реклами и в краен случай указания за гимнастика за лице. Рекламите са еднообразни и често се повтарят по няколко пъти за времето между две композиции на метрото. В натоварените часове се случва да се внесе малко разнообразие с песен, която обаче не винаги се чува или слуша от тези, които пътуват в метрото.

Много малко хора се заглеждат в екраните. Този факт може да е предизвикан от това, че екраните са разположени на места, които не са много достъпни за гледане. Но може да бъде следствие и от това, че програмата излъчва със звук и може просто да се слуша, без да се гледа или просто да не се обръща внимание, когато звукът е прекалено слаб или когато нищо не представлява интерес за пътуващия в метрото в София.

Резултати от изследването

Съвсем малко са хората, участвали в изследването „Градският транспорт като място за слушане“. Респондентите пътуват с метро и наблюдават екраните на Метромедия. Повечето от тях отправят едни и същи упреци към споменатата медия: не е достатъчно интересна програма, липсва актуална информация; пускат се песни, които не са по вкуса на всеки и има натрапчива повтаряемост на медийно и рекламно съдържание.

Нека обърнем внимание и на данните от проучването „Медиите в градския транспорт“.  На въпрос дали градският транспорт е подходящо място за телевизионен екран, 56 на сто от интервюираните отговарят утвърдително, а 44 на сто – с „не“.

Първият аргумент „за“ е категоричен: „защото развлича по време на пътуването“, „често на хората им е скучно по време на пътуването. Искат времето да мине по-бързо“.

Следват отговорите от типа „Да, но при условие, че… “, „Забавно е при по-дълъг път, разнообразява“. Но отново стигаме до момента, че половината или повече от половината пасажери ще се изнервят, което не е желателно.

Първото условие е да има видимост за всички. Ето какво споделя един от участниците в изследването: „Евентуално може да има ТВ екран. Но в нашия, българския градски транспорт, където винаги е претъпкано с хора и няма място игла да падне, едва ли някой ще може да гледа какво дават на този екран. Просто според мен няма да има смисъл. Ако се преборим с претъпканите автобуси, може би ТВ екран ще е интересно да се сложи“.

Друго условие е полезната информация: „Да, но само, ако показва информация за маршрута и други полезни неща за пътниците в съответното превозно средство“, „Да, за информационен бюлетин е отличен“, са част от мненията в подкрепа на тази теза.

„Но трябва да има и субтитри, защото рядко звукът е толкова силен и чист, за да се чува. Отново освен реклами, трябва да се пуска приятна музика и полезна информация за моя град“, продължава един от интервюираните. Той поставя в същото време и изискването за „беззвучие“ на телевизионния екран. Друг респондент има подобно  искане: „Да, ако е безшумно – картина без звук е добра идея. Но да дават нещо готино, не скапани реклами“.

Другата група отговори са във връзка с като че ли най-„болната“ тема – рекламите.

Едни от изводите са именно в посока, че пътниците имат интерес към телевизията, но без звук, т.е. променя се една от същностните особености на тази медия.

Много от анкетираните отговарят по сходен начин: „Да, но не постоянно да се въртят едни и същи рекламни клипове“, „Според мен да, но да не е само и единствено с реклами. Разсейва те и стигаш по-бързо до там, където си се запътил“, „Да, определено добро и достъпно за повечето хора. Стига да не се прекалява с рекламите“.

Има и такива отговори на въпроси, в които се заема друга позиция и респондентите категорично заявяват: „За реклами – да, друго не е сериозно“.

Един от интервюираните с доза чувство за хумор предлага да „пускат латиносериали. И пенсионерите, които са мнозинство в трамвая, имат право на информация“.

Аргументите на неприемащите градския транспорт като място за телевизионен екран са обособени в почти същите групи.

На първо място е нуждата от „безвремието“: „Хората отиват на работа или по задачи и имат нужда от самовглъбяване! “.

„Не, да помислим и за зрението“, изтъква и възможността от здравословни проблеми една от анкетираните.

Според друг анкетиран по този начин „ще има още повече пътници“ и няма да се реши проблемът с претъпканите превозни средства.

Проблемът с „невиждането“ и „нечуването“ също е сред основните аргументи „против“: „Не, не считам, тъй като видимостта е най-често слаба“, „Не, защото не е функционално, при задръстване звуците само дразнят, а екрана се вижда от много малка група хора“, „Не – нито се вижда, нито се чува“.

За не малко от участниците в изследването нежеланата информация е основен мотив да отговорят с „не“: „Не, чувствам се облъчена с нежелана информация“, „Хората, които не четат или не слушат радио по време на пътуването затъпяват достатъчно. Телевизията само ще увеличи този феномен“, „Не. Дори малките телереклами в маршрутките не възприемам“.

Един от анкетираните посочва и един нов аргумент – вандализма: „За телевизионен екран определено не. Вандалите са прекалено много и екранът няма да се задържи дълго здрав“.

Друг от анкетираните прави обобщение на представените по-горе аргументи „за“ и „против“: „Какво ми харесва – че това е средство за информация, но за съжаление не е възможно да се угоди на вкуса на всеки човек – както например, пред телевизора, всеки има дистанционно и си избира каналите, които в момента иска да гледа или тези, които го интересуват като цяло. Може би най-добре е да има записи от концерти на различни изпълнители по ТВ екраните в градския транспорт. За рекламите казах вече, всеки, който се интересува от нещо, сам си прави проучване и не е нужно да го облъчват с информация която не му е нужна“.

Обобщавайки, може да се каже, че, от една страна, са полезни информацията и приятната музика, а от друга – има вредни влияния, като често се използва думата „натрапчив“ с варианти: „натрапчивите реклами“, „натрапчивите звуци“, „натрапчивата повтаряемост на рекламите“.

Тези данни обаче влизат в противоречие (а малко по-късно ще се опитаме да опровергаем това твърдение) с официалните проучвания, публикувани в интернет страницата на Метромедия. Според последното такова проучване 66 на сто от анкетираните са привлечени най-силно от рекламите на екраните, а 43 на сто от анкетираните следят програмата, докато чакат влакчето.  Следват и данни за очакванията на пътниците.

В последното проучване обаче съществуват данни само за желана информация (56 на сто от анкетираните искат повече полезна информация за София, а 44 на сто – повече новини). И в този случай се оказва, че става дума за забелязани от пътниците липси и неудовлетворение на техните потребности.

 

Заключение

От двата типа проучване става ясно, че екраните няма как да бъдат незабележими. Пътуващите с метрото определено обръщат внимание на екраните. В различни етапи от развитието на канала данните за полезност, официално публикувани на сайта на Метромедия, са различни.

Но и самото наличие на въпрос, търсещ тези липси, говори, че медията би имала доброто желание да се развива в посока, определяна в голяма степен от пътниците. За съжаление обаче, последното проучване, показващо тези липси и официално публикувано на сайта на Метромедия, е от 2007 г. А изследването „Медии под земята“ регистрира тези липси и три години след това.

Те са придружени и от все по-честа незаинтересованост от канала на Метромедия и дори нетърпимост към агресивността и натрапчивостта на рекламите, излъчвани по екраните ù.

Явно е, че екраните все повече ще се използват и в транспортните средства, които се движат над земята. Във Виена това вече е факт. От средата на 2009 г. програмата infoscreen се разпространява във вагоните на метрото и в по-голямата част от трамвайните е и автобусните линии.

Изградила си доверието на пътниците под земята, „тихата, но немълчаща медия“ се изкачва все по-нагоре. Българският аналог Метромедия също е изградил вече свой не дотам позитивен имидж, но все пак има разпознаваемост сред пътниците. Подобен тип медия би била от полза също колкото и безплатен вестник или радиостанция във или на обществения транспортен оператор.

Цитати:

[1] Wilson, M. (2010). Rhetorical Analysis of a Corporate Site, Philip Mprris, Ethos, and Ethics <http://infohost.nmt.edu/~xchanges/index.php?option=com_content&view=article&id=92&Itemid=88>.

[2]  Spangenberg, L. (2004). The Rhetoric of Web Logs. Tips for Writing a Rhetorical Analysis – The Quality Writing Center at University of Arkansas at Fayetteville, Revised 3/12/2004, 1-2.

[3]  Павлов, П. (2010). Професионалното писане за интернет (Web writing), сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 7–12.

[4] Павлов, П. (2010). Уебрайтинг за уебрийдъри, сп. Бизнес секретар, бр. 2, 2010, 7–10.

[5] Томс, Ж., Г. Белогушева (2009). Уеб сайтът. Мисията задължителна. София: Сиела.

[6] Новите млади и новите медии (2009). Сборник, съст. и И. Дичев и О. Спасов, изд. по проекта на програма „Обществен дебат“ и на институт „Отворено общество“ – София, <http://www.osf.bg/downloads/File/novite%20mladi%20final.pdf>.

[7] Кръстев, Е. (2010). Политическите сайтове в България като средство за комуникативно взаимодействие с гражданите (Реторически видове в българското политическо уебпространство), сб. Комуникации във виртуална среда, съст. И. Мавродиева, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 98–116.

[8] Генова, В. (2009). Интернет: Нов живот за институционалните издания, сп. Бизнес секретар, бр.2, 2009, 20–25.

Библиография:

  1. Генова, В. (2009). Интернет: Нов живот за институционалните издания, сп. Бизнес секретар, бр. 2, 2009, 20–25.
  2. Захариев, Б. (2010а). Медиите в градския транспорт. София: Санитас.
  3. Захариев, Б. (2010б). Градският транспорт като място за слушане. Т. Монова и кол.  (съст.), сб. Култура. Медии. Публичност, София: УИ „Св. Климент Охридски“.
  4. Кръстев, Е. (2010). Политическите сайтове в България като средство за комуникативно взаимодействие с гражданите (Реторически видове в българското политическо уебпространство), сб. Комуникации във виртуална среда, съст. И. Мавродиева, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 98–116.
  5. Медиите на обществени места <http://mediainpublic.wordpress.com/>, последно посетен на 12.07.2012.
  6. Новите млади и новите медии (2009). Сборник, съст. и И. Дичев и О. Спасов, изд. по проекта на програма „Обществен дебат“ и на институт „Отворено общество“ – София, <http://www.osf.bg/downloads/File/novite%20mladi%20final.pdf>, последно посетен на 12.07.2012.
  7. Павлов, П. (2010). Професионалното писане за интернет (Web writing), сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 7–12.
  8. Павлов, П. (2010). Уебрайтинг за уебрийдъри, сп. Бизнес секретар, бр. 2, 2010, 7-10.
  9. Томс, Ж., Г. Белогушева (2009). Уеб сайтът. Мисията задължителна. София: Сиела.
  10. Spangenberg, L. (2004). The Rhetoric of Web Logs. Tips for Writing a Rhetorical Analysis – The Quality Writing Center at University of Arkansas at Fayetteville, Revised 3/12/2004, 1-2.
  11. Wilson, M. (2010). Rhetorical Analysis of a Corporate Site, Philip Mprris, Ethos, and Ethics <http://infohost.nmt.edu/~xchanges/index.php?option=com_content&view=article&id=92&Itemid=88>,  последно посещение на 23.08.2010.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta