Соня Хинкова
Абстракт: Предложената статия съдържа анализ на външнополитическата реторика и нагласи на протестиращите в България през зимата на 2013 г. В текста са изведени техните същностни характеристики. Реторика на протестите е определена като реторика на отрицанието и самозатварянето, защото тя легитимира конфронтационните нагласи на протестиращите и показва различното говорене на техните лидери. С конкретни примери и цитати е доказано, че в реториката на улицата има както подмяната на понятията, така и затваряне в мита за националната държава. В нея „граждани” са заменени с „народ”, а външнополитическите ангажименти на България са определени като „колониално робство”. В нагласите на протестиращите „прозира” носталгия и връщане към социални стереотипи, които са от друг етап в развитието на българското общество. Те се пренасят към външнополитическата ориентация на България и отхвърлят съвременните реалности и по-конкретно членството в ЕС и НАТО. В реториката на протестиращите се „промъкват” и елементи на идеологизация, които се изявяват в конкретни понятия и предпочитания към определени държави (Русия, Китай). Статията очертава и определена динамика във външнополитическата реторика и нагласи на протестиращите, като показва, че те започват като „анти-ЧЕЗ”, развиват се като античешки и достигат до антиевропейски.
Ключови думи: протести в България, външнополитическа реторика, външнополитически нагласи.
Sonia Hinkova
The Foreign Policy – Rhetoric and Attitudes of the Remonstrates in Bulgaria in the Winter of 2013
Abstract: The represented article contains analysis of the foreign-political rhetoric and attitudes of the remonstrates in Bulgaria in the winter of 2013. Their essential characteristics are brought out. The rhetoric of the protest is defined as rhetoric of denial and self-closing because it legitimizes the confrontational attitudes of the remonstrates and shows the different way of speaking of their leaders. In the rhetoric of the street there is a replacement of terms as well as capsulation in the myth of the national body politics, which is represented with particular examples and quotations. In this rhetoric “citizens” is replaced by “people” and the foreign-political engagements of Bulgaria are qualified as “colonial slavery”. “Nostalgia” and hark-back to social stereotypes from another stage of the development of the Bulgarian society are “visible” in the attitudes of the remonstrates. These are transferred towards the foreign-political orientation of Bulgaria and deny the modern realities, in particular the membership in EU and NATO. An element of ideologization “creeps into” the rhetoric of the remonstrates which manifests in concrete terms and preferences towards exact countries (Russia, China). The article traces out a certain dynamic in the foreign-political rhetoric and attitudes of the remonstrates as well as it shows that they start as “anti-CEZ”, develop as anti-Czech and reach to anti-European.
Keywords: protests in Bulgaria, foreign-political rhetoric, foreign-political attitudes.
Уводни думи
Външнополитическата реторика по време на протестите в България през зимата на 2013 г. започва като „анти-ЧЕЗ”, развива се като анти-чешка и достига до анти-европейска. Тази динамика изявява и външнополитическите нагласи на протестиращите, показва тяхното отношение към взаимодействието с други държави, както и разбирането им за мястото на България в глобалната международна среда и нейните съюзнически ангажименти. Първоначално недоволството на протестиращите е много пряко ориентирано към икономически проблеми вътре в страната. Самите протести започват като реакция срещу конкретна икономическа политика – на доходи и разходи в бита, на ценообразуване в сметките за тока и се развиват като недоволство срещу управлението на страната. Недоволството на протестиращите е насочено най-вече към случващото се вътре в държавата. Проекциите му обаче започват да визират и външнополитически субекти, първо икономически (международни компании – ЧЕЗ и другите електроразпределителни дружества, чуждестранни вериги от магазини), после и политически (държави – Чехия и международни организации – ЕС и НАТО). Така недоволството на улицата става опосредствано ориентирано към външнополитически теми – зависимостта на България от външни фактори.
Целта на настоящия текст е да анализира реториката на протестиращите в България през зимата на 2013 г. и да изведе нейните същностни характеристики. От тези характеристики могат да се очертаят и външнополитическите нагласи на хората на улиците в големите градове. Важно е да се подчертае, че формирането на нагласи е многопластов процес, който е продължителен и е повлиян от много фактори. Най-обобщено те могат да бъдат определени като вътрешни и външни. Вътрешните фактори имат по-силно и устойчиво влияние върху нагласите и могат да бъдат диференцирани по различни показатели. Най-общата диференциация на вътрешните фактори може да открои въздействие на две нива – личностно и социално. Личностното ниво на въздействие е свързано преди всичко с възпитанието и семейната среда. Социалното ниво на въздействие е свързано с редица обществени, политически и икономически фактори, които също формират определени нагласи. И в двете нива се работи за формиране на ценности. В тази връзка протестите се разглеждат като специфична проява на социална мобилизация, която откроява определени нагласи, включително и отношението на улицата към света. Външнополитическите нагласи са повлияни в голяма степен и от фактори, които се формират извън границите на България. Те са свързани с развитието на конкретни интеграционни общности – ЕС и НАТО, в които членува страната ни. В пряка зависимост са и от реалностите на глобализирания свят и показват какво е отношението на протестиращите към тези реалности.
Анализът на външнополитическата реторика и нагласи на протестиращите е важен и от теоретична, и от практическа гледна точка, защото осмисля една специфична форма на социална мобилизация. Той очертава отношението на част от българските граждани към съвременните реалности на глобализирания свят. Това е много конкретно поставен акцент, който обикновено не присъства в направените коментари и анализи на протестите. В настоящия текст анализът се осъществява чрез наблюдение на поведението на протестиращите във видеоклипове от конкретни митинги и други материали за протестите, които могат да бъдат намерени в мрежата. Изследват се и посланията, излъчени в медиите (предимно електронни) на хора, които участват в самите протести или анализират поведението на участниците. Разбира се, подборът на източниците е селективен, защото не може да се обхване цялата информация за протестите. Тя е огромна и разнопосочна, тъй като в продължение на два месеца протестите са в центъра на общественото внимание и медийния интерес. Отношението на протестиращите към света и мястото на България в него се извежда и от анализа на най-характерните символи на протестите. Това са националният флаг и конкретни плакати и лозунги, които визират външнополитически субекти. Тяхното „разчитане” също очертава външнополитическата реторика и нагласи, и показва отношението към чуждите компании, други държави и съюзническите ангажименти на България.
Резултати от анализа
Реторика на отрицанието и самозатварянето,
така най-общо може да бъде определена реториката на протестите, защото протестите са срещу всичко и срещу всички. Срещу конкретно политическо управление (парламентарната демокрация), срещу политическите елити и правителството, а във външнополитически план – срещу чуждите компании и съюзническите ангажименти, определени от протестиращите като „колониално робство”. Външнополитическата реторика на протестиращите определено показва, че те не харесват чуждите компании и изразява гнева им от тяхното присъствие в България. Това отношение е съпоставимо с отношението към енергийните монополи на 1/3 от българските граждани [1]. Ати-ЧЕЗ говоренето обаче не е само недоволство от една чужда компания, от него тръгват обобщенията – „Народът ясно заяви, че иска анулиране и преразглеждане на всички тези концесии и приватизации …, иска стимулиране на местните производители и защита от „веригите” и монополите. С други думи – иска колонизирането да бъде прекратено и заменено със създаване на национална програма за развитие на националните ни приоритети… Народът иска партиите да се състезават достойно кой ще изпълнява тази програма за развитие на България, а не да се състезават кой ще изпълнява плана на неолиберализма и ползването на България като колония”. Това са посланията от митинг на 17 февруари 2013 г., проведен в Добрич, но те могат да бъдат чути не само там [2].
За да се анализира по-прецизно и конкретно външнополитическата реторика, трябва да се отбележи, че протестите в България през зимата на 2013 г. не са масови – около 100 хиляди души, от които половината са във Варна. В изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение, 15% от запитаните твърдят, че са участвали в протестите, като това са предимно мъже, хора на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове и респонденти с по-нисък жизнен стандарт [3]. Това означава, че изводите, които ще направя за външнополитическата реторика на протестиращите, не са представителни за българите. Те обаче са валидни за посланията от улицата за света, които излъчват по-голямата част от протестиращи и най-вече тези, които са организирани от националистите. Самите протести също не са представителни за българите, защото в тях участва тесен сегмент от българското общество. В изследването на Националния център за изучаване на общественото мнение – на въпрос: Подкрепяте ли или не исканията на протестиращите? 15.2% отговарят – подкрепям повечето искания и участвам лично в протестите; 72.1% отговарят – подкрепям повечето искания, но не участвам лично в протестите; 7.3% – не подкрепям повечето искания и не участвам в протестите; 5.3% – не познавам исканията на протестиращите. От посочените отговори се вижда, че по-голямата част от българските граждани не участват в протестите. Повечето от тях обаче подкрепят исканията на протестиращите и най-вече тези за промяна на цените на тока, защото те засягат всички. Това личи и в отговорите на въпроса Какво мислите като цяло за исканията на протестиращите: 85% – исканията са основателни; 4.9% – исканията са неоснователни; 6,1 % – не мога да преценя; 4% – не познавам исканията [4]. Тук е важно да се отбележи, че широката подкрепа за икономическите искания на протестиращите не се пренася към политическите им искания и външнополитическите им нагласи.
Реториката на протестиращите е подчертано конфронтационна
и показва гнева и недоволството на хората на улицата. В нея липсва не само диалогичност, но и реалност, защото протестиращите всъщност искат връщане назад, във вътрешнополитически план – премахване на представителната демокрация, а във външнополитически – изолиране на България и противопоставяне на чуждите компании, на съюзни държави, на Европейския съюз. Има изолация и спрямо другите граждани. От една страна, защото протестиращите изразяват недоволството на фрустрираните – недоволни от икономическата криза и политическото унижение. От друга страна, защото техните искания са легитимирани опосредствано – чрез медиите или интернет мрежата. В тази връзка веднага излиза едно от противоречията – организацията на протестите в мрежата е високо технологична, а на улицата излизат малко хора и техните искания са остарели. Духът и енергията на интелектуалците остават встрани от улицата. За сравнение, протестите в Турция, от лятото на същата година, са представени от медиите в България като недоволство и на интелектуалците [5]. В българския случай интелектуалците не приемат конфронтационната реториката на протестиращите, не разбират разрушителната им енергия и не оглавяват недоволството на улицата.
Лидерите на протестиращите говорят на различни езици
и това е още една от същностните характеристики на тяхната реторика. Самите протести са разнолики и в тях има различни групи. Някои от протестиращи са представители на футболни агитки или целево организирани хора от лобита и партии. Те формират групи, които са стегнати, агресивни, „втвърдени” в своите искания за смяна на политическата система, формираща се в България през последните 23 години. Тези групи изразяват най-силното отрицание и противопоставяне на външнополитическите субекти (икономически и политически). Техните нагласи и реторика могат да бъдат анализирани и от видеоклипове, показващи сблъсъците им с полицията [6]. Разбира се, това не е характерно за всички участници в протестите. На 19 февруари 2013 г., например, много от протестиращите се разграничават от погрома на 200 души, които чупят автомобили и кофи, а един коментира – „Тези агитки, които компрометират този протест са много малка част от хората” [7]. Това показва, че отделните групи на протестиращите трудно комуникират помежду си и не успяват да заявят обща позиция. Някои настояват за свикване на Велико народно събрание, а други са на улицата, за да подкрепят работата на 41. Народно събрание. Повечето от протестиращите обаче са заедно в противопоставянето на външните компании. Разбира се, това не е само български феномен. Последното десетилетие в много страни членки на ЕС е белязано от популизъм, захранван с ксенофобия и отхвърляне на другите, различните по националност, религия и разбирания.
Подмяната на понятията и носталгията
са други същностни характеристики на реториката и нагласите на протестиращите. Според тяхното самоопределяне и много често при отразяването на протестите в информационното пространство на улицата е „народът”, а не гражданите. Слагам „народа” в кавички, защото определено не приемам тази интерпретация на позицията на гражданите, на гражданското недоволство. Тя обаче е показателна за реториката и нагласите на протестиращите в България през зимата на 2013 г. Според Умберто Еко народът се схваща като качество, монолитна цялост, която изразява общата воля, а гражданската съвкупност се сдобива с политическо влияние само от количествена гледна точка, защото се следват решенията на мнозинството [8]. Когато гражданите загубят своята власт да възлагат на управляващите, е логично да не са активна гражданска общност, а да играят ролята на народ. Така и протестиращите в България, загубили възможност да влияят на решенията на правителството, се трансформират от граждани в народ. Те заявяват своето недоволство от институциите и твърдят, че изразяват „гласа на народа”. Самите протести в мрежата са назовавани „бунтът на народа”. Например в блога на в. Земя могат да се прочетат „Анализ и изводи на протестите февруари–март 2013 г .”, озаглавени точно така [9].
Електронните медии също много често отразяват протестите като „недоволството на народа”. В много информационни емисии и телевизионни предавания може да се чуе, че на улицата излизат „групи от народа”. Например в шоуто на Слави Трифонов по BTV, където твърде често се залага на „патриотична” реторика, много видимо има преекспониране на понятието „народ”. Според твърденията на участващия в предаването Иван Кулеков, който споделя своите преки впечатления от общонационалния протест на 24 февруари: „Никой нямаше значение с името си, това беше народът и всички хора бяха щастливи да бъдат част от народа… Това беше самият народ… Това бяха хората в България… Това беше част от народа, може би най-активната част” [10]. Тази гледна точка показва много точно превръщането на гражданите в народ. При нея се размиват и унищожават потребностите на индивида. В друго предаване на същото шоу, социологът Кънчо Стойчев коментира кървавите сцени пред Софийския университет от 19 февруари 2013 г. Според него няма оправдание за тези сцени, защото са се случили в Деня на Васил Левски – „Знаете ли, днес е денят на Левски, няма го Левски, махаме Левски, няма България, няма българи…Всеки един е българин, защото има Левски във всеки един от нас, това е обединяваща фигура.…Може това да са били екзалтирани младежи, може всичко да е било, но на този ден да биеш народа, на деня, който е денят на народа, на народното самосъзнание, в Деня на Левски, да направиш това безобразие, това няма да остане ненаказано…Българският народ знае какво означава Денят на Левски… всички видяха тази светиня да се окървави…..Тук е дадена заповед „Бий народа” [11]. В това изказване се откроява не само активната употреба на понятието „народ”, но и един от символите на протестиращите, а именно националните герои. Те, заедно с масовото присъствие на българското знаме, показват извеждането напред на патриотичните нагласи. От тук, външнополитическите нагласи на протестиращите много лесно могат да се насочат към недоволство и отрицание на света и съюзническите ангажименти на България.
В замяната на „граждани” с „народ” може да се различи и реставрацията на нагласи, искания, идеи и поведение. Реториката на улицата през зимата на 2013 г., всъщност е характерна за друг етап от развитието на българското общество. Тя е израз на връщане към социални стереотипи, които са изживели своето време в епохата на тоталитарната държава. Според идеологията на тази държава управлява народът, воден от партията. Понятието „гражданин” не е присъщо нито за разбиранията на управляващите, нито за нагласите и самоосъзнаването на управляваните. Затова преекспонирането на понятието „народ”, като идентификация на протестиращите, е и израз на носталгия. Тя показва нагласи на хора, които гледат назад и имат сантименти към тоталитарната държава. Основната възрастова група на протестиращите, която е 40–49 години, също може да се възприеме като знакова за носталгията. От тук е логично да се направи изводът, че хората на улицата нямат очертана перспектива за реална промяна, която да е адекватна на съвременното развитие на българското общество. В това може да се намери и едно от обясненията, защо протестиращите не постигнат нищо друго освен свалянето на правителството на Бойко Борисов.
Замяната на „граждани” с „народ” показва, че дори идеологиите да бъдат делегитимирани, остава начинът на мислене и говорене. Освен това реториката е символ на неизразени чувства, а в реториката на протестиращите най-ясно прозира гневът и зад него, носталгията по миналото, на ощетените от настоящето. Носталгията за силната държава, която намалява цените на тока. Тази държава, пак по аналогия, съзира заплаха отвън (от чуждите компании) и за протестиращите анти-ЧЕЗ говоренето преминава в антиевропейска реторика. В тази логика на лозунгите пише – „България не е бедна, нея я ограбват. Причината е в колониалната система, която е наложена. Или ние ще унищожим тази система или тя ще унищожи нас”. Както и „България събуди се” [12]. „Колониалната система” са новите съюзнически ангажименти на България в ЕС и НАТО и те, пак по аналогия с миналото, се възприемат като врагове и заплаха от протестиращите.
Протестите изявяват и недоволството на хора с много консервативни нагласи, защото недоволството на улица е предизвикано от потребностите на най-консервативната клетка на обществото – семейството и дома, които не могат да покрият нуждите на деня (да платят разходите в бита). После обаче се развива до потребностите на най-голямата консервативна клетка в един глобализиран свят – нацията и се плъзва към национализъм, затваряне и противопоставяне на света. В тази динамика протестиращите започват да говорят за „геноцид над българския народ и българската държава, осъществяван чрез криминални групировки, олигархични структури, фалшиви партии – работещи срещу корупционни такси, режисирани и направлявани от сценаристи от вън – САЩ, Израел, Англия и Турция, които превръщат България в колония чрез корупция и некомпетентност” [13].
Тези твърдения очертават още една подмяна на понятия в реторика на протестиращите, която има външнополитическа проекция, а именно – те говорят за „колониално робство”, вместо за „външна зависимост”. Тази подмяна е много показателна за отношението им към света и към съюзническите ангажименти на България. В самото понятие „колониално робство” отново може да се види затваряне и противопоставяне. Това понятие е извън времето и пространството на глобализирания свят. То е излязло от употреба в международния дискурс преди повече от половин век. В българските протести обаче много активно се използва от националистите за търсене на силно въздействие върху хората на улицата и противопоставяне на външния свят. В употребата на понятието „колониално робство” личи и манталитетът на фрустрираните, които изразяват гнева от своята социална неефективност. Те настояват за национализация на чуждестранните компании и прекратяване на международни договори. Дори в анализите на протестите, направени от публични личности, може да се срещне употребата на понятието: „Сега на прицел са монополите, обсебили електроразпределителната мрежа. Утре гневът ще се насочи към монополистите от водния сектор и мобилните оператори. Няма как да не се стигне и до банковия сектор, в който парите на българските вложители и контролът върху кредитите се осъществяват от чуждестранни колонизатори” – твърди в своя блог професор Кръстьо Петков, един от синдикалните лидери [14].
Използването на понятия като „колониално робство” и „чуждестранни колонизатори” също показва нагласи, свързани с едно отминало време и общество, което е затворено за контакти с външния свят. В тази логика анти-ЧЕЗ реториката и недоволството от една чужда компания (електроразпределителните дружества) стават лозунг на националистите. Завладяват улицата и активират страха, присъщ на затворените общества, на хора, които имат провинциални (в цивилизационен смисъл) нагласи и нямат самочувствието, че са граждани на света. Затова и посланията им, които могат да се прочетат в лозунгите на митингите гласят – „България е наша, няма да се предадем, ще ви изметем”, както и „Заедно сме, силни сме, българският дух ни води”. В тях също може да се „разчете” отношението на протестиращите към света и най-вече противопоставянето на улицата на света.
Затварянето в мита за националната държава
също е важна характеристика на външнополитическата реторика и нагласите на протестиращите. Тя е израз на изолация и това показва едно от исканията им – „Електроенергията произведена от АЕЦ-Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото”, което също може да се чуе на различни митинги [15]. Такава позиция е закономерна за лишените от социална идентичност, които имат единствената привилегия да бъдат родени в една и съща страна. Такъв е и произходът на национализма. Чрез тази реторика се отхвърлят реалностите на глобализирания свят, където мултинационалните компании и интеграционните общности са важна част от неговата същност. В тази реторика България, която е член на ЕС и НАТО, се привижда от протестиращите като колония.
Затварянето в мита за националната държава може да се види и в други символи на протестиращите – българските знамена и националните герои. Те присъстват на всички митинги и това показва, че националната принадлежност на протестиращите се извежда на преден план. В клипа, заснет от Иван Кулеков на общонационалния протест на 24 февруари 2013 г. и показан в предаването на Слави Трифонов по BTV, може да се види, че протестиращите носят националния флаг, портрети на Васил Левски и Христо Ботев и лозунга „За чиста и свята република”; чуват се и възрожденски песни. Призивите на протестиращите са: „ако ние имаме единство като народ…ние можем да диктуваме такава политика, която е за хората”. „Господин президент, господин министър председател, елате да видите българския народ, колко Ви обича” „Бог да благослови нас и Република България – майка свята”. Самият Иван Кулеков, който е сред протестиращите и заснема клипа с настроенията и исканията им, твърди: „Един от протестиращите каза „абе защото вие не прочетете във вашето предаване предсмъртното писмо на Левски. Там са казани нашите искания. На протеста имаше само български знамена и един портрет, портрет на Левски и нищо друго, той сякаш водеше протеста” [16].
От преекспонираните национални символи и идеали до приплъзването към национализъм пътят е кратък и когато бъде извървян, светът е заплаха, която добива абсурдната квалификация – „колониално робство”. Точно това определение за външнополитическата обвързаност и ангажименти на България се съдържа и в изказванията на трибуната на митинг в Добрич, проведен на 17 февруари – „С други думи концесиите и приватизациите не са нищо друго по своята същност, освен узаконени престъпления от най-високо ниво, чрез които България бе превърната в колония на чужди държави, а правителствата ни – поставени от тях и ползвани като колониална администрация” [17]. На друг митинг в Добрич, проведен на 31 март, има лозунг „Битката на народа срещу свъх-наглите за защита на България продължава”[18]. Тази реторика отново показва, че за външнополитическите нагласи на протестиращите е характерна изолация и противопоставяне на света. Тя става напълно закономерна, когато идентичността на нацията се предоставя от външните врагове и често се използва от националистите. Техните последователи (народът) трябва да се чувстват обсадени и унизени – жертви на международен заговор.
Затова реториката на протестиращите през зимата на 2013 г. съдържа много обвинения, насочени към външните компании. На митинга от 17 февруари в Добрич от трибуната се казва: „Откраднаха чрез криминални приватизации най-важните стратегически отрасли на България. Само от 6-те най-печеливши предприятия се крадат 9 милиарда евро на година”, както и – „искаха да отровят земята с ГМО (генно изродени семена) и да направят всички зависими от тях, а също и да отровят водата чрез така наречените „проучвания за шистов газ” [19]. На 17 февруари и 3 март 2013 г., БТА съобщава и за кратко блокиране на международния път Е79 при Благоевград, Дупница и Враца, както и на международния път Е80 при Хасково. Тези действия на протестиращите отново могат да бъдат интерпретирани като противопоставяне на улицата на света. Разбира се, те са и опит за силово въздействие върху институциите, но то вече е обърнато навън.
Елементи на идеологизация
могат да бъдат „открити” във външнополитическата реторика на протестиращите и това също е една от нейните същностни характеристики. Тя съдържа конкретни партийни и идеологически послания, които могат да се различат в поведението и искания на хората на улицата. Например, кореспондентът на БНТ 1 в Пловдив Цветан Симеонов, който информира как е протекъл общонационалният протест в града на 24 февруари 2013 г., съобщава, че едно момче е изгорило конституцията, защото тя била буржоазна [20]. Говорещият на трибуната на митинга в Добрич на 17 февруари заявява: „Под формата на приватизации се унищожиха всички български банки (няма нито една държавна) и ги замениха със западни, които унищожиха малкия и среден бизнес чрез непосилни лихви”. Идеологизация личи и в избирателното недоволство от конкретни чужди държави, заявено на същата трибуна: „…от 1989 година до днес България e вкарана в криминален период на развитие и колонизирана чрез корупции и некомпетентност от правителствата на САЩ, Израел, Англия и Турция” [21].
Тази реторика показва също, че протестиращите отхвърлят новата външнополитическа ориентация на България към ЕС и НАТО. В нея се „промъква” и носталгия към предишна външнополитическа обвързаност, което също съдържа елементи на идеологизация. Например на улицата не се говори за енергийната зависимост на България от Русия, а на митинг в Добрич, на 03 март 2013 г., говорещият на трибуната заявява: „Ние празнуваме нашето освобождение благодарение на нашите велики прадеди и братска Русия” [22]. Друг случай, който е показателен за избирателна външнополитическа ориентация и определена идеологизация, е изказването на лидера на ПП „Атака” Волен Сидеров на 23 март 2013 г. в предаването на ТV7 „Факторът Кошлуков”. В него той настоява да се анулират чуждите концесии в съда и е убеден, че ЧЕЗ ще загуби. За пример дава политиката на Уго Чавес и препоръчва обвързване на България със страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). На въпрос на водещия „Те няма ли да изнасят от България?”, отговорът е „Не те строят, ето Русия в енергетиката, а Китай е готов да инвестира”.
Противопоставяне на съвременната външнополитическа ориентация на България може да се открие и в отношението към държави съюзнички в ЕС и НАТО. То се вижда в трансформацията на недоволството от цените на тока, определяни от чешки и австрийски компании, в отхвърляне на самите държави. Точно в тази връзка анти-ЧЕЗ реториката става анти-чешка. Тя показва, че протестиращите насочват гнева си навън, вместо навътре – към липсата на регулация спрямо дейността на чуждите компании от българските институции. По време на протестите е отхвърлена логиката на пазара, според която всяка чужда компания, оставена без регулация, се стреми към максимална печалба. Едва по-късно, в анализите на протестите, се откроява безотговорното поведение на българския регулатор. От античешката реторика се развива и антиевропейско говорене на част от протестиращите и то се използва от лидерите на националистите за трупане на популярност: „ЕС гледа на България като на пазар. ЕС не може да реши проблемите. Третират ни като втора ръка, българските земеделски производители получават по-малко от германските”. Това твърди лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов във финалния дебат за изборите, проведен на 09 май 2013 г., в предаването „България избира” на TV7.
Тези твърдения показват, че на улицата доминира национализмът, маскиран като популизъм и именно той подхранва антиевропейската реторика. Тя наподобява идеите и исканията на популисти и националистите в други членки на ЕС, и катализира до известна степен протестите на отхвърлените с противопоставяне на чужденците. През пролетта на 2013 г. се активизира подобна реторика във Великобритания и английските медии сатанизират емигрантите от България и Румъния. Това, всъщност, е израз на английското разбиране за кризата в самия Европейски съюз, преведено на езика на популизма. Активираният евроскептицизъм подлага на преосмисляне дори перспективата и същността на интеграционна общност и активира идеята за „Европа на различните скорости”. Така, икономическата криза в Европейския съюз се „плъзга” към политическа. Антиевропейска реторика има и в антиправителствените протести в Гърция. При тях дори се търси изход в един трудно реализуем вариант – излизане от интеграционната общност.
Заключение
В българските протести този краен вариант е слабо изявен, защото очакванията от ЕС все още са много големи. На улицата в София и другите големи градове в България през зимата на 2013 г. антиевропейската реторика не е водеща, а инцидентна. Тя е насърчена от националистите и е активирана за вътрешнополитическа употреба и натрупване на популярност в очерталите се (след оставката на правителството) избори. Това проличава много ясно в резултатите, постигнати от националистическите партии в парламентарните избори, проведени през май 2013 г. В този контекст може да се направи изводът, че външнополитическата реторика на протестиращите, всъщност, се превръща в мобилизация за вътрешнополитическо противопоставяне. След изборите тя загубва както своята насоченост срещу света, така и своята популярност на улицата и се „свива” до крайни изказвания на някои лидери на националистически партии – например изказването на лидера на Атака, Волен Сидеров, при откриване на заседанията на новоизбрания парламент.
Цитати и бележки:
[1] Това отношение може да се види в „Общественото мнение за протестите в страната”, резултати на Националния център за изучаване на общественото мнение от национално представително проучване, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 21-29 март 2013 г. сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна. Помолените да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) „Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?” – 34% посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи , както и нуждата да се ревизират договорите с тях, <http://www.parliament.bg/pub/NCIOM/NCIOM_03-2013.pdf>, последно посещение на 08.06.2013
[2] Видеоклипове от протестите под общото заглавие „Бунтът на народа” в блог на bg.zemia, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[3] „Общественото мнение за протестите в страната”, резултати на Националния център за изучаване на общественото мнение, <http://www.parliament.bg/pub/NCIOM/NCIOM_03-2013.pdf>, последно посещение на 08.06.2013
[4] пак там
[5] Йончева, Ел. (2013). Има ли революция в Турция, в предаването „Челюсти”, на TV7, от 08 юни 2013 г. водещият Иван Гарелов разговаря с Елена Йончева за протестите в Турция. Според Елена Йончева – „случващото се в Турция е може би противопоставяне между светската част на обществото и теза, които са по-ислямистки, по-традиционно настроени”. Според водещия Иван Гарелов – „градът, интелигенцията, те се бунтуват. Много от творците на Турция подкрепят протестите, например Орхан Памук”, <http://tv7.bg/chelusti/article/?id=9765366>, последно посещение на 09.06.2013
[6] Полицейският кордон около паметника на Васил Левски на 19 февруари 2013 г. предизвиква агресията на протестиращите, някои от които са маскирани, част от тях носят бутилки с алкохол и хвърлят камъни, бомбички и боя срещу полицията. Видеоклип в <http://www.videoclip.bg/watch?v=177979>, последно посещение на 13.06.2013
[7] В протеста на 19 февруари има 7 арестувани, 2 ранени полицаи, една счупена полицейска кола. Видеоклипът за този протест е озаглавен „Бомби, кръв и ексцесии – Протест в центъра на София 19.02.2013 и показва кадри, заснети от репортерите на BTV Миролюба Бенатова и Генка Шекерова, <http://www.videoclip.bg/watch?v=177979>, последно посещение на 13.06.2013
[8] Еко, У. (1999). Пет морални есета, София: ЛИК, 36
[9] Видеоклипове от протестите под общото заглавие „Бунтът на народа” в блог на bg.zemia, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[10] Разговор с Иван Кулеков, който споделя своите преки впечатления от общонационалния протест на 24 февруари в шоуто на Слави Трифонов на 25 февруари 2013 г., <http://www.slavishow.com>, последно посещение на 07.06.2013
[11] Разговор със социологът Кънчо Стойчев, който коментира кървавите сцени пред Софийския университет от 19 февруари 2013 г. в шоуто на Слави Трифонов на 19 февруари 2013 г., <http://www.slavishow.com>, последно посещение на 07.06.2013
[12] Видеоклипове от протестите под общото заглавие „Бунтът на народа” в блог на bg.zemia, <ttp://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[13] пак там
[14] Петков, К. (2013). Пробуждането на гражданското общество, статия публикувана във в-к „Преса” на 18.02.2013 г. и в блога на проф. Кръстьо Петков, <http://www.kpetkov.eu/archive/201302>, 24 Февр. 2013 – 10:14, последно посещение на 09.06.2013
[15] Видеоклипове от протестите под общото заглавие „Бунтът на народа” в блог на bg.zemia, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[16] Видеоклип от общонационалния протест на 24 февруари, направен от Иван Кулеков и показан в шоуто на Слави Трифонов на 25 февруари 2013 г., <http://www.slavishow.com>, последно посещение на 07.06.2013
[17] Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 17 февруари, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[18] Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 31 март, <http://www.youtube.com/watch?v=KwXsNDbvdUg>, последно посещение на 09.06.2013
[19] Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 17 февруари, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[20] Видеоклип от общонационалния протест на 24 февруари 2013 г., озаглавен „Провокация в Пловдив – подпалиха Конституцията, <http://www.videoclip.bg/watch/Nacionalen-protest-24-fevryari-2013-g-Provokaciq-v-Plovdiv-podpa>, последно посещение на 08.06.2013
[21] Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 17 февруари, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
[22] Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 03 март 2013 г., <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
Източници:
- Видеоклип за общонационалния протест на 24 февруари 2013г., озаглавен „Провокация в Пловдив – подпалиха Конституцията”, <http://www.videoclip.bg/watch/Nacionalen-protest-24-fevryari-2013-g-Provokaciq-v-Plovdiv-podpa>, последно посещение на 08.06.2013
- Видеоклип на митинг в Добрич, проведен на 31 март 2013 г., <http://www.youtube.com/watch?v=KwXsNDbvdUg>, последно посещение на 09.06.2013
- Видеоклипове на протестите в центъра на София на 19.02.2013 г., озаглавени „Бомби, кръв и ексцесии” с участието на репортери на BTV – Миролюба Бенатова и Генка Шекерова, <http://www.videoclip.bg/watch?v=177979>, последно посещение на 13.06.2013
- Видеоклипове, озаглавени „Бунтът на народа”, Анализи и изводи от протестите, в блог на bg.zemia, <http://bg.zemia.blog.bg/politika/2013/04/14/buntyt-na-naroda-analiz-i-izvodi-ot-protestite>, последно посещение на 09.06.2013
- Еко, У. (1999) Пет морални есета, София: ЛИК
- Йончева, Ел. (2013). Има ли революция в Турция, в предаването „Челюсти”, на TV7, от 08 юни 2013 г., <http://tv7.bg/chelusti/article/?id=9765366>, последно посещение на 09.06.2013
- Общественото мнение за протестите в страната, резултати на Националния център за изучаване на общественото мнение, <http://www.parliament.bg/pub/NCIOM/NCIOM_03-2013.pdf>, последно посещение на 08.06.2013
- Петков, Кр. (2013). Пробуждането на гражданското общество, статия публикувана във в-к „Преса” на 18.02.2013 г. и блога на проф. Кръстьо Петков, <http://www.kpetkov.eu/archive/201302>, 24 Февр. 2013 – 10:14/, последно посещение на 09.06.2013
- Шоуто на Слави Трифонов, BTV, предавания от 19 и 25 февруари 2013 г., <http://www.slavishow.com>, последно посещение на 08.06.2013