В зората на радиокомуникацията – или как възниква и се развива радиото като културен феномен

Цветелина Стойковa

Абстракт: В статията се проследяват и описват основните етапи от развитието на радиото, като се поставя акцент върху силата и влиянието, което то е имало върху хората. Целта е да се представи значението на едно средство за масова комуникация, което е успяло да завладее мнозина за кратък период от време. Необходимостта от подобен исторически преглед за развитието на радиото е породена от факта, че със създаването му се полагат основите на електронните медии в България и то допринася за усъвършенстване на комуникацията в медиите. Разгледани са основните моменти, характерни за различните периоди от развитието му, като е поставен акцент върху началния период. Без да се претендира за изчерпателност, за целта са събрани и цитирани спомени и разкази на хора, съвременници на появата и развитието му в първите години. От една страна, се допълват наличните сведения, а от друга – се представя картината на отминалите години и се описва духът на времето.

Ключови думи: радио, етапи от развитието на радиото, културна сила на радиото, история на радиото.

Abstract: The article traces and describes the milestones in the development of the radio emphasizing on the cultural power and influence which it had on the people. The purpose is to represent the importance and the power of one mass media which has managed to conquer many people for a short period of time. The necessity for such historical overview of the development of the radio is due to the fact that its invention is the base of the existence improvement of the media communication The key periods of its development are described in the article. The accent is put on the earliest period of its development. Without being exhaustive for this purpose are collected and cited memories and stories of people who were contemporaries of its the appearance and development. On one hand they complement the available information and on the other side they reflect the picture of the past years and describe the spirit of this period.

Keywords: radio, the milestones in the development of the radio, cultural power of radio, history of radio

Уводни думи

Първите десетилетия на  миналия век се характеризират с дълбока културна трансформация, която е свързана най-вече с появата на средствата за масова комуникация, които  постепенно започват да прилагат различни технологии за формиране на обществено мнение и за масово разпространение на културни послания. Често цитирани са разбиранията на Маккулан по отношение на инструментите за комуникация: радиото, телевизията, пресата, които достигат огромни маси от хора и се превръщат в мощни средства за контрол и за политическа мобилизация.

Значение на радиото като медия

Радиото безспорно е едно от чудесата на миналия век и след повече от век съществуване, днес може да се каже, че е сред най-забележителните средствата за комуникация на 20. век. Родено като инструмент за индивидуална комуникация, откъдето идва и първоначалното му наименование на безжичен телеграф, радиото започна да се използва като средство за масова комуникация в началото на 20-те години на 20. век и вече десетки години то е неделима част от нашето ежедневие. Радиото се развива с голяма скорост и то може да се посочи като пример за илюстрирането на особените характеристики на модерния технологичен прогрес. За редица изследователи то е резултат на творчеството, но и на организацията; на изобретателния гений, но и на стандартизацията на продукта; на индивидуалната фантазия, но също и на колективните предприемачески способности [1].

Но ако радиото днес за нас е една даденост, то за хората в първите десетилетия на миналия век е било истински феномен. Изобретяването му е било революция за времето си. Радостта и насладата от слушането на радио днес не може да се осъзнае, тъй като е нещо обичайно. Но зад тази даденост стоят години упорит труд, за да може сега хората да се наслаждават на това откритие.

Когато се връщаме назад във времето и четейки редица трудове, в които се описва дългата история на радиото, трябва да знаем, че това всъщност е част от културната история на нацията и е част от психологическия ù портрет. Това е така, защото радиото несъмнено създава култура, която обединява хората, понякога повече отколкото която и да било доктрина. Културата на радиото включва редица елементи и особености. Една от тези особености е по отношение на говоренето. Радиото се различава от първичното говорене. То учи да се изразяваме така, че всеки да разбира това, което се казва. Най-важно от всичко, на което учи радиото, е да слушаме и да общуваме с други хора.

Възможността за слушане от разстояние предоставя една особена свобода на въображението. В съзнанието си всеки слушател изгражда собствена представа за това как изглежда това, което слуша, а възможността за собствена интерпретация на чутото е голяма. Ефектите на „случването тук и сега”, на присъствието, интимността, масовостта и  посланията спомагат за още по-пълноценното изграждане на една вторична действителност. „Радиото владееше духове и подклаждаше въображенията”, пише френският радиожурналист Мишел Турние. Според него именно липсата на образ и зрително възприемане допринасят за по-загадъчното звучене на гласовете и за тяхната магия [2].

През годините радиото показва способността си да се адаптира към технологичните и социални промени, да ги преосмисля, трансформирайки се към нов език и към нова технология. Развитието на радиото никога не е спирало, дори и след появата на телевизията и на редица технологични открития, като то поддържа своята „свежест”. Радиото показва способността си да отговаря на предизвикателствата и да обособява свои пространства в комуникационна мрежа, привличайки към себе си различни публики.

Възникването на радиото

Произходът му е години назад, когато през 1895 г. двама учени успяват да предадат електрически импулси и сигнали на голямо разстояние без проводник. Това са италианецът с ирландска кръв Гулиелмо Маркони и руският физик и електроинженер –  професор Александър Попов. Може би това е едно от странните съвпадения при научните открития, но е факт, че и двамата в една и съща година правят своите успешни опити. Разликата е, че прагматичният италианец кандидатства и през 1895 г. получава патент, докато руският физик, демонстрира опитите си няколко месеца по-късно. Спорът за първенството продължава дълго, но той вече е надживян, защото за редица изследователи изобретяването на радиото всъщност е било резултат на едно необикновено състезание на индивидуални интелектуални сили и на индустриална организация в целия свят.

„Приемникът ще бъде изработен във формата на една музикална радиофонична кутия, предназначена да приема различни дължини на вълната, които ще могат да се сменят според предпочитанията, натискайки само един бутон. Музикалната кутия ще има един амплификатор и един телефонен високоговорител, вградени във вътрешността му. Ще бъде поставена в хола и ще може да се слуша музика, конференции, концерти” [3]. С тези думи, съдържащи се в един меморандум на американската компания Маркони, Дейвид Старнов за първи път илюстрира през 1916 г. възможностите за създаване на един комерсиален продукт, който да може да се пусне в потребление.

В началото все още неясната представа за новия културен феномен намира словесен израз в различни обяснителни наименования като „безжичен телеграф”, „радиофон”, „радиотелефон” и едва през 1906 г. прагматично е избиран терминът „радио”. Произходът на думата налага ретроспекция и връщайки се назад, се установява, че етимологията на думата е от латинския език от radius (лъч). Терминът радио придобива гражданственост в много езици. В емоционален план отношението към радиото е еуфорично, както заради техническата, така и заради комуникативната му същност. То представлява „едно от най-великите и полезни открития в света”, „което разпръсква с мигновена бързина по всички посоки живата реч, най-добрия израз на мисълта и приятните звуци на музиката”, като в същото време е „нов способ за пряко сношаване в ефир” и „малкият професор”, защото „засяга цялото човечество и туря модерната наука за общо добро” [4].

В редица статии, посветени на чудото на века, още в началото на миналото столетие за радиото се говори с увереност в бляскавото му бъдеще и за приноса му за благото на човечеството. В редица публикации се долавя и отношение към радиото като към средство за избавление от разни неволи със социален произход. Интересът към чудото на века, за което в България дотогава само се е чувало и се е чело, започва да расте, а идеята за организирано радиоразпръскване в България, макар и бавно, напредва. Срещат се публикации, в които към радиото се отправят големи очаквания и още тогава се заговаря за неговата „грамадна задача: да сближи народите от всички краища на земното кълбо и създаде братски връзки между тях” [5].

Оформилата се през 20-те години на 20. век идея за разпространение на звучащи съобщения е явление, описвано като първата радикална иновация в масовите комуникации след откриването на печата и много бързо набира голям успех, най-вече в Америка и в Европа. Началото на радиоразпръсването по планетата е описано така: „Радиото ще направи първата крачка по смаляването на света. Изведнъж слушателите стават свидетели и участници в огромен брой светове… То достига до всекиго. И го разхожда без препятствие навсякъде. В домовете на хората започват да присъстват невидими обитатели, които общуват с и вътре в семейството” [6].

В началото слушателите изпитват любопитство към новото средство, по-скоро по отношение на технологичната новост, отколкото относно съдържанието на програмата. Да се чуе говор и музика посредством една кутия е било абсолютна новост за епохата, а радиото е в състояние да удиви слушателите. В тази връзка са и разсъжденията на Бертол Брехт [7], според когото „Техниката в един момент се оказа в състояние да създаде радиото, когато обществото още не беше дорасло дотам, че да го приеме. Не обществото беше чакало радиото, а радиото обществото”  [8]. Дали това е факт или не, днес от дистанция на времето може само да се гадае. Има обаче многобройни възторжени изказвания [9] за „този превъзходен инструмент”. Има безбройни опити за нелегално слушане на радиото [10], както и за сформиране на радиолюбителски движения. Тези факти насочват по-скоро към опровергаването на становището на Брехт. Интересни са хипотезата и сведенията по въпроса, събрани от Веселин Димитров [11]: „Наистина радиослушането в края на 20-те и началото на 30-те години носи доста изразено белега на атракцията („говорещо и пееща кутия”), но още тогава чрез него се е усвоявала информация… интерес към новото средство за междучовешко общуване съществува” [12]. И въпреки всичко, готови или не,  постепенно тази технологична новост започва да забавлява и информира хората, като в началото се залага предимно на културното израстване и осмисляне. „Радиото просвири, пропя и роди своите програми. Има програми с предавания, които трябва да бъдат разбирани от най-различни хора по света” [13]. Има и мнения за радиото като следните: „То стига и при най-простия човечец на тая земя, настанява се около него, почва да му пее и да му свири в часовете, когато душата му е отворена за по-висши преживявания” [14]; „То започва биографията си като мечта, умножава я като конфликт(и) и – макар и по-бавно в сравнение с централноевропейските страни – придобива в един момент по-конкретни и разпознаваеми очертания” [15].

Етапи в развитието на радиото

Радиото обаче няма една-единствена „младост”. Историческите търсения в последните години много добре описват етапите на технологическото и комерсиално развитие на радиокомуникацията. Когато се говори за развитието на радиото като масмедия, могат да се срещнат разнообразни периодизации на развитието му, има различни възгледи за спецификата му и различни класификации на социалните му функции. В книгата „Радиокомуникация” Снежана Попова обособява няколко етапа от развитието на радиото, които са общовалидни за развитието му в световен мащаб, но се отнасят до голяма степен и за нашата страна.

Първият обхваща периода от създаването на радиото до края на Втората световна война. Радиото е медията, на която в това време се вменява силата да отива по-напред от пресата по отношение на осъществените въздействия. Концепцията за мощно въздействие произтича от представата за радиото като способно да упражнява директно влияние, да модифицира мнения, нагласи и действия на голям брой хора.

Краят на войната поставя началото на втория етап от развитието, който продължава до началото на 60-те години на 20. век. Тогава радиото навлиза в конкуренция с телевизията и се заговаря за модел на ограничените ефекти.

До началото на демократичните промени продължава третият етап от развитието,  а това е период, през който радиослушането е „накърнено” от телевизията и това е особено забележимо във вечерните часове и в промяната на основните нагласи.

Четвъртият етап продължава и до днес и естествено е белязан от множество технологични, законови и политически промени, които без съмнение са повлияли на развитието на „най-пъргавото средство за осведомяване”, което според Веселин Димитров „стана шампион в надпреварата между средствата за масова информация в края на ХХ век” [16].

Културната мисия на радиото

Факт е обаче, че радиото продължава да съществува години след като с появата си завладява хората. Това става в период, през който вестниците вече превземат западния свят. Тогава се появява новата масова медия, която заплашва да ги измести от тяхното челно място. Страхът на пресата е разбираем, защото несъмнено възможността да се пренася глас на огромни разстояния открива нови възможности. Цитирайки Веселин Димитров: „радиото всъщност се  ражда с вестникарска шапка на главата”, като наследява много неща от вестника. „Едно време продукцията на радиото и нейната ефективност са били съизмервани със силата на печата и се ражда формулата „радиото в ерата на печата”. Неудържимите поклонници на новото средство на журналистиката, публицистиката и изкуствата разместват реда на тези думи, за да образуват словосъчетанието „печатът в ерата на радиото” – недвусмислен намек за нерадостната съдба на вестниците и списанията, предопределена от новата сила, дошла като че да съсипе Гутенберговата галактика” [17].

Радиото се възприема като „чудото на века”, в България то привлича интереса на  личности с адекватна на своето време култура. После идва ред на родолюбиви обществени организации и най-накрая се намесва държавата със сложните законодателни и икономически съображения.

В задълбочените си изследвания по история на радиото в България, Веселин Димитров формулира няколко основни извода, повод за които са първите обсъждания на закона за радиото. Макар че те приключват с неуспех, според него от тях става ясно, че „за радиоразпръскването правилно се говори като за средство на културата, средство за разпространяване на известни знания, на полезни съвети” [18].

Културният устрем на България към Европа и устремът да възстанови и утвърди позицията и присъствието си са основата, която довежда до радиоразпръскването в България и до създаването на национално радио.

Асен Златаров [19] залага първите високи критерии за радиото като мисия: културна и обществена. Също така тази мисия е и родолюбива, тъй като приобщаването към модерното постижение се подразбира като цивилизационен знак. „Родно” назовава Златаров радиото, което не само трябва да се роди в България, но и да бъде наистина българско. Патриотичният заряд на понятието е присъщ за времето, като някои възторжените радиолюбители го възприемат като свое верую [20]. Радиото като културна сила – това е идеята при сформирането на програмата в радиото през първите му години. Тя е усвоена от Асен Златаров, основателят на радиото в България в неговия любителски период, преди то да стане национално. Акцентите в дейността на радиото тогава са подчинени на идеята, че хората имат нужда преди всичко от музика и от знание, от разпространение на култура, а не толкова от прагматични неща. Културният елемент в радиото е силно представен.

Шест години след като в ефира за първи път прозвучава българска реч [21], на 25.01.1935 г. цар Борис подписва указ, с който в България се поставя началото на държавното и професионално радиоразпръскване. Желанието за изграждане на радиото като културен институт, като културен феномен в България, не спира. Идеята е продължена от Сирак Скитник [22], който е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио. Той вижда своята мисия именно в това да изгради културния институт на България.

Колективното слушане – „магията” завладява  хората

В първите години от историята на радиото у нас, както и в много други страни по света, то може да се определи като едно скъпо удоволствие за мнозина. Причината е била високата цена на апаратите и невъзможността за закупуването им от всеки. „Радиото, тоя пратеник от далечни страни, влезе в живота ни преди близо две десетилетия. Неуверени в новото чудо, първите щастливци си набавяха малки и прости, но безобразно скъпи детекторни радиоприемници, висяха по цели дни със слушалки на ушите над тях и не можеха да ги проумеят. Първите приемници у нас дойдоха като стока, предназначена само за най-заможните” [23]. Така се ражда и колективното слушане. А причината за него освен икономическа, може да се търси и по посока на културния елемент. Културното обяснение се крие в разбирането на Маршал Маккулън за „топлата медиа” радио, която въздейства върху племенното чувство на принадлежност на слушателя, като го засяга в интимната му същност.

През първите години радиото е събирало хората по площадите. Всяко пропукване по радиоточката е привличало хората. Да се събират около закачения високоговорител дори се превръща в традиция. Те се наслаждават на прелюдии и симфонии, на народна музика, а при официални и тържествени случаи от градската уредба звучат и патетични речи. По програмата на радиото семействата разпределят и свободното си време. Четвъртък е денят на Софийската филхармония, петък – на операта, а в неделя сутрин е времето, в което е можело да се слуша Букурещката филхармония [24].

Днешният критерий за създаване у аудиторията на динамичен стереотип за слушане на определено предаване в точен час тогава е невалиден по простата причина, че радиото е било единствено. Нещо повече –  самото то е на моменти става най-важното събитие, то носи патриотичен характер и стои в центъра на вниманието.

В къщите, които са снабдени с радиоприемници, дори слушателите се събирали в една стая с най-новите си дрехи и всички сядат да слушат. Това за тях е бил един своеобразен празник. „Бяха дни и години, в които всеки собственик на приемник посрещаше непрестанно гости, дошли да „слушат радио” [25]. Честитите собственици на радиоприемници и сиромасите, които пък носели в кръчмата или читалището кой левче, кой яйце вместо такса, се събирали заедно да слушат.  По-грамотните хора и онези, които са имали пари за вестник, са могли да прочетат и програмите на повечето от тях [26]. За да удовлетворят желанието на недотам заможните свои съграждани да слушат радио, радиолюбителите от Варна решават да поставят в зала „Съединение” един радиоапарат, за да може „всеки желаещ да влезе безплатно и да слуша програмата на Радио Варна”, както уведомява в съобщението си в. „Черно море” от 11.01.1935 г. [27].

Всички тези примери, които архивите пазят, са доказателство за въздействието на радиото върху хората, за желанието им да се докоснат „новото чудо”. Не по-малко важни са и думите, с които съвременниците на радиото описват своите преживявания, вълнението, което са изпитвали, те посочват и ефекта, който „този превъзходен инструмент” оказа върху тях.

Матей Вълев [28] с възторг говори за това техническо чудо на своето време. „Чудноват е тоя гост на човека от двадесетия век. Той незабелязано се намесва във всекидневието на хората и увлича със своя многостранен живот и глас” [29]. Драган Тенев разглежда радиото като едно от най-значителните постижения на цивилизацията за миналия век [30]. Той пише: „То превърна нашата човешка планета в истинска „махала” [31]. Не по-малко емоционален е и Стефан Цвайг [32] в описанието на „вчерашното чудо”, което вече е било действителност. За него радиото е средството, накарало пулса на времето да затупти по цялата земя и благодарение на своите творчески сили човечеството е станало божествено вездесъщо. „Победата над времето и пространството навеки обедини хората…” [33]. За феномена радио пише и Чавдар Мутафов [34] в едноименната си творба. За него от „украшение на витрините” новото средство за информация и забавление започвало да познава много неща „и накрая се обръща в твой постоянен спътник, твой двойник с баналното самочувствие на нормален радиоабонат, който е купил тайната на света от първия срещнат магазин.” [35] Въпреки съмненията, които изразява за готовността на обществото да приеме радиото, Бертол Брехт описва появата му като „колосален триумф на техниката” и в случая визира възможността да се направят най-сетне достъпни на целия свят един виенски валс или една готварска рецепта. „В този голям звуков магазин можеше да научиш на английски, в съпровод на Хора на пилигримите, как се отглеждат пилета и този урок беше толкова евтин, колкото и водата от чешмата” [36].

Всички тези примери дават една макар и непълна представа за радостта от слушането, за вълнението, което изпитват хората и за голямото значение, което отдават на новото средство за развлечение. Също толкова важни са и преживяванията на участвалите в неговото изграждане и управление, тези, които се докосват до него и полагат основите на това мощно средство за масова комуникация на миналия век.

Георги Степчич [37] нарича радиото „най-голямото благо в човешката културна съкровищница [38]. Според Асен Златаров радиото „заличи граници, унищожи паспорти, премахна печати и зли воли…” [39]. В началото радиото е разглеждано като „нещо съвсем невероятно”, то се е родило, за да убеди хората, че е на пъпа на простора,  според Петър Увалиев [40]: „гласовете ни излитаха… ние говорехме някому отвъд. Докато светът тогава упорито се делеше на врагове, радиовълните прескачаха рововете на омразата, радиото ни учеше да не мразим…” [41].

В редица исторически документи радиото е описвано като нова рожба на културата. „Вчера непознато, днес то влиза в нашите обществени нрави, утре ще стане неизменна необходимост” [42]. Далновидност прозира в изречените преди 86 години думи, защото и днес чисто пространствено радиото „се бори по непроменен от столетие начин за присъствие навсякъде, даже в условия, които затрудняват или изключват връзката със света чрез други средства за общуване” [43]. Новата медия без граници стигна до възможността да задоволява определени естетически потребности, радиото безспорно провокира появата на нови потребности,  то формира вкусове, мнения, поведения.

Заключение

В продължение на вече близо век радиото доказва, че е културна институция, на първо място чрез културата на диалога, на второ – чрез знанието, което предоставя. То представя своеобразна култура за разбирането за света и на различията; както и усещането за обща принадлежност. Изброените причини правят радиото многообразно и уникално. Не на последно място радиото доказва, че е културна институция чрез културата за достоверна информация и чрез доверие в общуването, а също и чрез културата на забавлението.

Радиото несъмнено е магия, остава ако не вълнението, то спомена за докосването до радиомига, който отлита заедно с казаното, заедно с мимолетността на общуването и на това, което се случва, оставяйки идеята и интерпретацията. Остава и усещането за докосване до нещо, до някого. Радиото продължава да достига до милиони хора, да докосва съкровени желания и мисли.

Цитати и бележки:

 [1] Ferrando I. Evoluzione del sistema radiofonico, dalla sua nascita fino alle ultime novità, con particolare riferimento al podcasting. // Available from: <http://www.tesionline.it/default/tesi.asp?idt=22896> (10.04.2012), превод мой.

[2] Турние М. (2007). Тристан Вокс. сп. Панорама, бр. 4, 1981 по Димитров, В. Радиопрограмата, София: Витраж, 157.

[3] Cfr. G.L. Archer. History of Radio: to 1926, New York 1938, преводът е на автора на статията.

[4] Тончева В. (2004). Традицията задължава. // LiterNet: Електронно списание, Варна,  07.06.2004.  Available from: <http://liternet.bg/publish5/vtoncheva/radio1/tradiciiata1.htm> (20.09.2011).

[5] Пачеджиев, Б.Ю. сп. Полет, кн.16, 13.02.1925 г. по Димитров, В. История на радиото в България. София: Витраж, 83.

[6] Ангелова, В. (2007). Световното радио. Модели на развитие. София: Камея.

[7] Бертолт Брехт е немски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството. Автор на текстове по теми, свързани с радиото.

[8] Брехт, Б. (2007). Радиотеория по Димитров, В. Радиопрограмата. София: Витраж, 2007, 21-32.

[9] „Пред хората се откри нова блестяща възможност да общуват, да могат да се ругаят взаимно колкото си искат и да се опознават все по-добре и по-добре” из книгата на Д. Тенев „Тристахилядна София и аз между двете войни”, София, Български писател, 1997, с. 149-154 // Available from:  Спомени за стара София: Радиото. <http://www.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia_radioto.htm> (05.03.2012) .

[10] „Аз чух неговия „глас” за пръв път още през същата година в слушалките на един примитивен детектор и онемях!” из книгата на Д. Тенев „Тристахилядна София и аз между двете войни”, София, Български писател, 1997, с. 149-154 // Available from:  Спомени за стара София: Радиото <http://www.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia_radioto.htm> (05.03.2012).

[11] Проф. Веселин Димитров е един от най-големите изследователи на историята на радиото в България и репортер в радиото, дългогодишен журналист и преподавател във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.

[12] Димитров В. (1994). История на радиото, кн. първа, София: Витраж, 111.

[13] Димитров В. (2007). Радиопрограмата. София: Витраж, 7.

[14] Вълев М. (2010). Радиото // Блог Стара София, 25.01.2010. Available from: < http://stara-sofia.blogspot.com/2010/01/blog-post_25.html> (17.03.2012)

[15] Тончева В. (2004). Традицията задължава. // LiterNet: Електронно списание, Варна,  07.06.2004.  Available from: <http://liternet.bg/publish5/vtoncheva/radio1/tradiciiata1.htm> (20.09.2011).

[16] Димитров, В., С. Попова (1995).  Новото радио. София: Витраж, 16.

[17] Димитров, В. (2007). Радиопрограмата. София: Витраж, 11.

[18] Димитров, В. (1994). История на радиото в България, кн. първа, София, 93.

[19] Проф. Асен Златаров е основател и първи уредник на радиото в България.

[20] Тончева В. (2004). Традицията задължава. // LiterNet: Електронно списание, Варна,  07.06.2004.  Available from: http://liternet.bg/publish5/vtoncheva/radio1/tradiciiata1.htm (20.09.2011).

[21] „Ало, ало, тук е Радио София!”, тези думи в ефир за първи път прозвучават през ноември 1929 г. // Available from: http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr (10.09.2011)

[22] Сирак Скитник е псевдоним на българския писател Панайот Христов. През 1935 г. е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио.

[23] Вълев М. (2010). Радиото // Блог Стара София, 25.01.2010. Available from: <http://stara-sofia.blogspot.com/2010/01/blog-post_25.html> (17.03.2012)

[24] Николов, В. (2008). За Радиото, за Радиоквартета и Васко Абаджиев, за паметта…// Гласове от ефира, 07.03.2008. Available from:   <http://meteff.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/03/17/glasove-ot-efira.173682> (17.03.2012)

[25] Вълев М. (2010). Радиото // Блог Стара София, 25.01.2010. Available from: <http://stara-sofia.blogspot.com/2010/01/blog-post_25.html> (17.03.2012)

[26] Димитров В. (1994). История на радиото, кн. първа, София: Витраж, 108.

[27] Тончева В. (2004). Традицията задължава. // LiterNet: Електронно списание, Варна,  07.06.2004.  Available from: <http://liternet.bg/publish5/vtoncheva/radio1/tradiciiata1.htm> (20.09.2011)

[28] Матей Вълев е бил програмен уредник в българското национално радио.

[29] Вълев М. (2010). Радиото // Блог Стара София, 25.01.2010. Available from: <http://stara-sofia.blogspot.com/2010/01/blog-post_25.html>, (17.03.2012) .

[30] Драган Тенев е български белетрист и изкуствовед.

[31] Тенев Д. (1997). Тристахилядна София и аз между двете войни. София: Български писател, с. 149-154,  // Available from:  Спомени за стара София: Радиото <http://www.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia_radioto.htm> (05.03.2012)

[32] Стефан Цвайг е един от най-големите писатели на 20. век, есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

[33] Цвайг С. (2007). Първата дума, дошла отвъд океана, по Димитров, В. (2007). Радиопрограмата. София: Витраж, 142.

[34] Чавдар Мутафов е публицист, писател и е сред първите радетели за радио в България.

[35] Мутафов Ч. (2007). Радиото, по Димитров, В.  (2007). Радиопрограмата, София: Витраж, 49.

[36] Брехт Б, (2007). Радиотеория, по Димитров В. (2007). Радиопрограмата, София: Витраж,  28.

[37] Георги Степчич е първият радиокоментатор по стопанските въпроси.

[38] Степчич, Г. (1935). Радиосъюзът и държавата, Радио София, бр. 24, 08.06.1935 г., по Димитров В. (1994). История на радиото в България, кн. първа, София: Витраж, 157.

[39] Златаров А. (1994). Културната роля на радиото, Радиовести, №7, 1929 по Димитров В. История на радиото в България, кн. първа, София: Витраж,  119.

[40] Петър Увалиев е български писател и публицист, който е подготвял програмата на италиански език в радиото.

[41] Увалиев П. Българското национално радио – 75 години история и високо обществено доверие днес. // Available from: <http://bnr.bg/75Voices/Pages/BNR_75.aspx > (05.02.2012)

[42] Документ, отпечатан и разпространен като писмо, след организационната сбирка на първите ентусиасти, които възнамеряват да основат „Български радиоклуб”. Цит. По Телеграфо-пощенско и телефонно дело, № 4-5, 1927г., с.235; ЦДИА, ф.178, оп.5, а.е.433, л.28 по Димитров, В. (1994). История на радиото в България, кн. първа, София: Витраж, 89.

[43] Вачков Л. (2010). Излъчващият свят. София: Мейкър Артс, 12.

 

 

Библиография

  1. Ангелова, В. Допотопното” радио в Африка – модерното радио днес // Конференция на тема Класически медии и съвременни комуникации, НБУ, 15.05.2007, Available from:  <http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/Viara%20Angelova.pdf>, последно посещение на 10.07.2012.
  2. Ангелова В. (2007). Световното радио. Модели на развитие. София: Камея.
  3. Вачков Л. (2010). Излъчващият свят. София: Мейкър Артс.
  4. Димитров В. (1994). История на радиото в България, кн. първа, София: Витраж.
  5. Димитров В. (2007). Радиопрограмата. София: Витраж.
  6. Димитров В., С. Попова (1995). Новото радио. София: Витраж.
  7. Попова С. (1997). Радиокомуникация. София: УИ „Св. Кл. Охридски”– ФЖМК, Варненски СУ- ФИКМК.
  8. Calloni L. I mezzi di comunicazione //  Available from:  <http://www.atuttascuola.it/tesine/files/i_mezzi_di_comunicazione5.htm>, последно посещение на 15.07.2012.
  9. Ferrando I. Evoluzione del sistema radiofonico, dalla sua nascita fino alle ultime novità, con particolare riferimento al podcasting // Available from: <http://www.tesionline.it/default/tesi.asp?idt=22896>, последно посещение на 10.04.2012.
  10. Ferraro Ch. Storia di un mezzo senza età // Available from:  <http://www.tesionline.it/default/tesi.asp?idt=36676>, последно посещение на 11.04.2012.
  11. Le Origini della Radio // Available from:  <http://www.laradio.it/ >, последно посещение на 10.04.2012.
  12. Monteleone F. (1999). Storia della radio e della television in Italia. Venezia: Marsilio Editori.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta