Галина Станкова – „Реторически фигури и похвати в парламентарните дебати”

Този материал е част от реторическия анализ на Седмия вот на недоверие към правителството с премиер Сергей Станишев на 25 и 26 февруари 2009 година.

С оглед четивността и постигане на коректност, се прави още в началото уточнението, че номерацията и цитиранията в скобите са в поредността на източниците, посочени след текста, като няма да се извеждат накрая цитати.

Всеки от народните представители, които участват в дебата, се представят накратко преди анализа. Това е важно, за да се получи информация за оратора като политически и ораторски опит, като образование, професионален и социален статус.

Дебатите са взети като обект на изследване от Христоматията по парламентарна реторика [1, с. 259-322], която е резултат от работата на екип студенти по време на занятия по Реторика с преподавател проф. д-р Росица Йорданова.

Парламентарните оратори Янаки Стоилов, Младен Червеняков, Ангел Найденов и Татяна Дончева участват в този вот като представители на управляващото мнозинство. Те имат дългогодишен опит в парламентарните дебати, което предизвика изследователския ми интерес към откриване на спецификата на парламентарното красноречие и по-конкретно на реторичните фигури и похвати, използвани от парламентарните оратори. В основата на анализа са проучени:

– особеностите на парламентарния реторически дискурс по книгата на Лилия Методиева „Парламентарна реторика” (2002), [2, с. 108-235];

– указанията за реторически анализ на реч, дадени от Иванка Мавродиева в „Образци на съвременното красноречие Христоматия.” (2010) [3, с. 165-167];

– реторическият анализ на парламентарен дебат в „Христоматията по парламентарна реторика” (2010) [1, с.13-26] и

– „Речник по реторика” (2003) с автор Мариета Ботева, изведен под номер четири в източниците [4].

Реплика на Янаки Стоилов към изказването на Екатерина Михайлова

Янаки Боянов Стоилов е роден на 8 септември 1958 г. във Велико Търново. Завършил е право. Доктор по право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Между 1990-1991 г. е депутат в 7-ото Велико народно събрание; секретар на Конституционната и член на Законодателната комисия. От 1997г. – депутат в 36-то НС. От 2001 г. – народен представител в 38-то НС. От 2005г. – народен представител в 40-то НС. На 14 юли 2009 г. е избран за народен представител в 41-ото народно събрание от „Коалиция за България” (17%), избирателен район: 12-МОНТАНА. Член на: Комисията по правни въпроси; Комисията по здравеопазването; Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на НС; Постоянната делегация на НС в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Семеен. Ползва руски и английски език.

В парламентарния дебат относно внесения седми вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев, Янаки Стоилов произнася само реплика към изказване на Екатерина Михайлова. По време на дебата тя, като представител на опозиционната парламентарна група на Депутати за силна България, излага като аргумент липсата на самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система и посочва пет средства, за които ще търси съгласие от всички. Янаки Стоилов произнася в началото на своята реплика стандартното обръщение в пленарна зала: „Господин председател, господин министър-председател, господа министри!” (1, с.269). След което изненадващо, вместо словесно излишество в аргументацията, внезапно изразява възторг от сякаш спонтанно възникнало чувство: „Госпожо Михайлова, да Ви поздравя! Мисля, че това беше първото изказване в дебата, което все пак постави въпроси по същество.”. Този подход е познат като екскламация – реторическа фигура, при която се постига въздействие чрез употребата на възклицание [4, с. 69]. И преди още да е преминал желания ефект върху аудиторията, Янаки Стоилов прибягва до друг реторически похват, а именно евиденсията [4, с. 66]. Той отстъпва пред неоспорим факт, очевидна истина, изречени от опонента:

„Разбира се, има безспорни проблеми като приемане на концепция за наказателна политика и нов Наказателен кодекс, което се работи, така че тук няма различия между управляващи и опозиция и това е една от задачите” [1, с.269].

Ораторът Стоилов оперира със силата на аргументите. Наред с това въздейства, като проявява чувството на такт. При евиденцията идеята се доказва, когато този, който изгражда аргументацията, признава истинното твърдение, проявява коректност и отстъпчивост. Според Цицерон отстъплението предразполага аудиторията. Специалистите по реторика смятат, че силните доводи на опонента трябва да се признават гласно или умело да се премълчават. Културата на спора, добрият тон налагат спазване именно на този модел на поведение, дори когато има конфликт или различия във възгледите.

В края на своята реплика Янаки Стоилов изгражда теза, основана на собствено твърдение:

„Но мисля, че има съществен пропуск във Вашата постановка за противодействие срещу корупцията, защото Вие не засегнахте въпроса за противодействието на корупцията на най-високите етажи на властта. Това ме кара да мисля, че не сте до край искрени и решителни, …” [1, с. 269].

По същество тезата на оратора е правилно построена и е логична, но е изградена на базата на представена невярна информация. В действителност въпросът за противодействието на корупцията на високите етажи на властта е засегнат от Михайлова като първо посочено от нея средство за постигане на съгласие, за което тя напомня в предоставеното й право на дуплика. Изслушването на опонента е важен елемент от диалога изобщо, тъй като без изслушване се достига до празно говорене, до невъзможност да се достигне до консенсус. По този начин Янаки Стоилов не доказва убедително тезата си.

Реплика на Младен Червеняков към изказването на Екатерина Михайлова

Младен Червеняков е роден на 22 август 1954 г. в София. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл.Охридски”. През периода 1995 –1997 година Червеняков е министър на правосъдието на Република България в правителството на Жан Виденов. Депутат от БСП в 37-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Младен Червеняков е мажоритарният кандидат на Коалиция за България в 12 МИР- Монтана за парламентарните избори през 2009 година. Като член на НС, адв. Червеняков е участвал в изготвянето, обсъждането и прилагането на повечето законодателни актове (Граждански процесуален кодекс, Наказателен кодекс и т.н.). Бил е член на Парламентарната комисия по Европейска интеграция. Член на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат в Европейския парламент през 2007г. Владее свободно писмено и говоримо английски и руски език. Женен, с две деца.

В парламентарния дебат относно внесения седми вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев, Младен Червеняков произнася реплика към изказване на Екатерина Михайлова. [1, с. 270]. Като представител на опозиционната парламентарна група на Депутати за силна България, Екатерина Михайлова аргументира своята теза за липсата на самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, като използва за аргумент цитат от последния доклад на Европейската комисия. Още в началото на своята реплика Младен Червеняков използва инжонксион [4, с. 77], т.е. това е похват, чрез който се изисква по категоричен начин нещо от опонента:

„Уважаема госпожо Михайлова, нека да четем докладите на Европейската комисия не както дяволът чете Евангелието.” [1, с. 270].

В този случай инжонскионът като реторичен похват придобива отрицателна форма, той е употребен като апел, който има повече призоваваща функция, цели се осъществяване на контакт. Фигурата инжонскион е близка до екскламацията [4, с. 69], това е друг начин за изразяване на афект, в случая възмущението на оратора от поведението на опонента. За допълнително подсилване на внушението Младен Червеняков използва много силно сравнение: „..както дяволът чете Евангелието”. Сравнението [4, с.128] се прилага в аргументация, при която в първата логическа и образна матрица се съобщава това, което във втората част се явява познато и понятно, съпоставят се едни лица, предмети, явление с други, въз основа на някакво сходство. Червеняков поставя двата смисъла паралелно, използва сравнение чрез „както”, като ги сближава чрез съотнасяне на техните качества и функции. Посредством сравнението той представя идеята си по-близка, конкретна и достъпна за разбиране от слушателите. Сравнението улеснява аргументирането на мнения, които не се казват директно. Употребата на фигурата придава експресия и образност, усилва емоционално-психологическото въздействие на речта. Това обяснява голямата ефективност на посоченото изразно средство. С негова помощ се изгражда алегорията [4, с. 24], която представя отвлечено понятие или идея с помощта на конкретен житейски образ. В конкретния случай чрез образа на дявола, който чете Евангелието, се достига до общочовешките представи за справедливост, за добро и зло. Ораторът използва тази алегория като средство за иронична критика.

За да аргументира своята теза, Червеняков използва цитати, чиято употреба е характерна за всички родове красноречие. Той атакува своя противник с избрани абзаци от доклада на Европейската комисия.

В хода на парламентарния дебат Младен Червеняков прави и самостоятелно изказване, в което употребява разнородни фигури на мисълта и словото [1, с. 305-310]. Той използва най-често акумулацията [4, с. 23], натрупването на доказателства, като характеризира, квалифицира събитията и обстоятелствата, за които говори. Червеняков засипва слушателите с факти и цифри, често безредно изброени, като по този начин постига объркване в тезата на опонента, който, докато се опитва да следи цифрите, се изгубва в тяхното море и изпуска нишките на мисълта. Тогава Червеняков възкликва чрез реторичен въпрос [4, с.120]: „Вие не оценявате ли просто какво е направено?”. И продължава, използвайки сюбжекция: „Къде е реалната загуба тогава? Имаме 150 млн.лв. спрени по САПАРТ, но предстои и произнасянето на Мариан Фишер Бойл по тези мерки” [1, с. 09]. Сюбжекцията [4, с. 130] е фиктивен начин на водене на диалог в речта, в който ораторът сам задава въпрос и отговаря. Това е мислене условно разделено като диалог, протичащ между събеседници. Червеняков аргументира мнението си по своеобразен начин – диалогизиран монолог. Този похват усилва идеята на оратора, оказва голямо въздействие на аудиторията.

Доводът на сърцето е друг аргумент [4, с. 55], използван в изказването на народния представител. Ораторът апелира към моралната същност и подбудите на опонента: „Първо, редно ли е да твърдиш за провал в трите основни приоритета на правителството, след като не можеш правилно да ги цитираш в мотивите?” [1, с. 307]. Тук Червеняков си служи с реторичния похват комуникация [4, с. 83], т.е. това е похват, при който се иска фиктивен съвет относно деликатна ситуация. Той поставя специфичен въпрос, създавайки комбинация от фигури, които предопределят разбирателството между събеседниците. Комуникацията реализира функция за създаване на контакт в общуването, така се приобщава аудиторията към каузата на говорещия и отключва филтъра на доверие.

Младен Червеняков често използва метаболата [4, с. 92] като фигура на мисълта, при която една дума се повтаря отново след няколко други. Ораторът набляга на дадено понятие, което презентира аргументираната идея: „..този вот за цялостната политика е може би най-несъстоятелният, най-безсмисленият по думите на самата опозиция и най-безрезултатият от гледна точка на резултата. И тук не говоря за конкретни резултати от нашето гласуване, а за политически резултати, които се целяха с този вот.” [1, с. 305].

Ораторът продължава, комбинирайки тези реторични похвати с други, сред които анафората: „Вие казвате, че има алтернатива на тази политика, която поне досега запази стабилността в страната. Изобщо за каква алтернатива говорите, господа? Алтернативата на финансовата стабилност е финансовият хаос. Алтернативата на икономическия разтеж е икономическата рецесия. Алтернативата на по-добрите доходи е бедността. Така че, уважаеми дами и господа, бъдете така добри в оставащите месеци до изборите да развиете добре вашите алтернативи, така, че някой да ги разбере, защото днес в тази зала вие просто нищо не казвате.” [1, с. 308]. В това конкретно изказване се съдържа комбинация от фигури, като освен метабола, можем да отличим антитеза [4, с. 45]. Антитезата е фигура, породена от опозиция в мисленето. Червеняков аргументира алтернативна на внушаваната от него идея. Контрастното представяне на мнения пред слушателите цели едното да бъде отхвърлено, а другото прието. Така се утвърждава реално доказваната теза.

Епаналепсата [4, с. 72] е друг вид повторение на понятия, използвано в анализираното изказване. Тази фигура на мисълта представлява усилено повтаряне на дума или фраза в началото или в края на следващи едни след други групи: „Има няколко момента, които действително се нуждаят да бъдат национално приоритетни … Безспорно, че това са проблемите за кризата; безспорно, че това са проблемите за европейските правила; безспорно, че това е проблемът за фондовете и начина на тяхното управление; безспорно.” [1, с. 310].

Младен Червеняков си служи и с анадиплозис [4, с. 30], при който в началото на следващото изречение се повтаря краят, една дума или част от предходната фраза: „Струва ми се, че зад тези мотиви стои едно общо желание и на опозицията, и на управляващите – да напредваме по-бързо, по-бързо да настигаме европейските стандарти, по-бързо – онова качество и стандарт на живот, в името на които понесохме немалко лишения като страна, за да постигнем и дадем на българските граждани по-добро бъдеще.” [1, с. 306]. Анадиплозисът е естествена речева ситуация за говорещия човек. Ораторската реч има аргументативна роля. Освен повтарянето на израза „по-бързо”, за ефективната презентацията на идеята служи и елипсата [4, с. 70]. Тя е фигура на мисълта, образувана чрез съкращаване на някоя дума или част от изречение, които се подразбират. В случая е изпуснат един от елементите, необходими за завършения синтактичен строеж – сказуемото. Но прекъсването на словесния ред не препятства възприемането на идеята. Слушателите декодират смисъла ситуативно. Разбирането се осъществява посредством контекста на мисълта и езиковия израз – по-бързо да достигнем онова качество и стандарт на живот. Елипсата изразява експресия, засилва напрежението, придава динамика на събитията и в аудиторията остава впечатлението, че ораторът действително бърза, дори чрез речта си да достигне по-бързо до желаната цел.

Специфична реторична фигура се съдържа в следното изказване: „Направеното от България – не понеже това правителство е наследило механизма, а защото то просто трябваше да го изпълнява, за първи път е оценено по достойнство от нашите европейски партньори.” [1, с. 307]. Това е вметнато разсъждение [4, с. 62] – изречение, което е вмъкнато в друго изречение , което добавя допълнителна информация в основното. Идеята и синтактичната конструкция на изказването не се нарушават. Вметнатото изречение не е свързано граматически с първото, но има семантична роля. Ораторът прекъсва мисълта си, за да каже нещо много важно.

Единствената метафора, която Червеняков използва в изказването си, се съдържа в следния цитат: „Ще се върна на тези предложения на господин Костов за консенсусни приоритети. В това има рационално зърно и върху това ние може би трябва да помислим”. [1, с. 307]. Той замества две реторични предпоставки въз основа на сходство. В случая думата „зърно” замества думата „потенциал”, като й придава специфични нюанси, като й привнася част от своите свойства.

Неразделна част от правилността на изговора е въпросът за чистотата на ораторската реч. Навлизането на чужди думи във всеки език е неизбежно и естествено явление, но има случаи на недостатъчна обоснованост на тяхната употреба. Младен Червеняков казва: „Общо взето, ако човек прочете мотивите на предишните шест вота, ще види че има копи-пейст вземани пасажи и внасяни в този вот.” [1, с. 307]. Българският заместител на израза „копи-пейст” е думата „дословно”. Вярно е, че този израз не притежава същата образност като английската дума, той се декодира бързо от присъстващите в пленарната зала. Заслужава да отбележим и факта, че конкретното изказване е направено от трибуната на българското Народно събрание, ораторът говори пред парламентарна аудитория, от една страна, има чужди думи, от друга страна, е постигната реторична образност. Младен Червеняков обаче не е единственият депутат със склонност към използването на чужди думи.

Изказване на Ангел Найденов

Ангел Петров Найденов е роден на 28 септември 1958 г. в гр. Кърджали. По професия е инженер-навигатор. Бил е депутат в 37-то, 38-то, 39-то Народно събрание, депутат е и в 40-ия парламент. В 40-то НС Найденов е председател на ПГ на Коалиция за България – от 7 май 2008 г. до изтичането на мандата на парламента. Член е на Комисията по външна политика и на Комисията по отбрана.

В изказването на Ангел Найденов [1, с. 287-291] по време на седмия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев откриваме уместно използвани реторични фигури на мисълта и реторични похвати.

Освен акумулацията [4, с. 23] на аргументи (многократно употребява аргумента към личността), този оратор много често използва повторението, за да създава различни фигури на мисълта. Една от тях е епаналепсата [4, с. 72], като тази реторична фигура е вид повторение на понятия в началото на следващи една след друга групи: „ … в случая доминира стремеж с цената на всичко да се развие пропагандната теза за неуспех, дори за провал на управлението на тройната коалиция – въпреки статистиката, въпреки резултатите, въпреки мнението на хората.” [1, с. 288]. Ето и друг цитат: „В тях със сигурност ще намерят място мненията на хората за този непрестанен стремеж на опозицията към скандали, към напрежение, към внушения за катастрофа, към този театрален драматизъм, излишно използван във или извън парламента.” [1, с. 287].

Ангел Найденов умело съчетава убеждаващата сила на серия реторични въпроси, мнимо отправени към опонентите, с употребата на полисиндетон [4, с. 149]. Това е фигура на мисълта, състояща се в многосъюзие, в преднамерено, преувеличено количество на съюзите, което създава впечатление за възвишеност на стила: „В какво всъщност искате да убедите днес зрителите и слушателите на дискусията? Че икономически растеж от 6% годишно не е растеж? Че инвестиции, представляващи ¾ от общия обем на всички инвестиции в страната, са нечие литературно хрумване? Че валутни резерви от близо 30 млд. лв. са пренебрежими? Че тези близо 400 хил. нови работни места са създадени за съседите?…”. [1, с. 288-289]. Следват още няколко съюза ”че” в изреченията.

За да представи по-образно мисълта си, Найденов използва и метафори [4, с. 94]: „Провалът в предишните вотове няма как да се превърне в успех, при положение, че не чуваме нищо по-различно от предишните заклинания, с известни изключения.” [1, с. 288].

Делиберацията [4, с. 63] е друго средство, към което прибягва депутатът, за да изрази съмнение как да постъпи в дадената ситуация: „Но и аз се питам, както и вероятно мнозина от присъстващите в залата: какво определение можем да поставим пред днешния вот на довериe?” [1, с. 287]. Делиберативният въпрос е обсъждащ, спекулативен, конструктивен; това е въпрос, адресиран към самия себе си. Говорещият размисля над решение, което предстои да вземе. Посредством делиберацията Найденов поставя проблема за обсъждане още в началото на своето изказване. Това е оригинален начин за убеждаване и скланяне на аудиторията, начин за диалогизация на монолога.

Презумпцията е аргументация, основана на фактите и именно към нея прибягва Найденов, декларирайки: „И ако не искате да слушате, и ако не искате да четете статистиката, каква дискусия в такъв случай да водим?” [1, с. 290]. Тук той се позовава на презумпцията, че слушането е неразделен елемент от дискусията, че без изслушване – дискусия е невъзможна. Собственият авторитет и престиж на оратора усилват доводите.

За да придаде по-голяма експресивност на изказването си, Ангел Найденов използва и оксиморона [4, с. 102] „зла шега”, като създава фигура от противоположни по значение понятия. Това е възможно в резултат на своеобразната семантична връзка между понятията. Съчетаването на думите поражда нов смисъл и представа.

Като цяло изказването на Ангел Найденов е добре структурирано, ясно, точно и логически издържано.

Изказване на Татяна Дончева

Татяна Дончева Тотева е родена на 28.01.1960 г. в Трявна. По професия е юрист. Участва като депутат в 38-то и 39-то Народно събрание. Избрана е в 40-то НС с политическа сила „Коалиция за България”. Неомъжена. Ползва английски и руски език.

По време на седмия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев Татяна Дончева прави изказване [1, с. 317-322], част от което е следното изречение: „От вашите уста звучи като нонсенс – каквото и да кажете, даже то да е най-разумното. За радост, за съжаление, това е положението” [1, с. 318]. Освен думата „нонсенс”, Дончева употребява и чуждата дума „резон”. Това са чуждици, които усложняват мисълта и речта, правят ги по-трудноразбираеми. В същото време те имат равностойни и достатъчно точни български заместители, така че тяхната употреба в случая не е обоснована от гледна точка на правилата и нормите на съвременния български език, но в същото време чрез употребата им се постига реторичен ефект от оратора.

В тази връзка цитирам един от големите ретори. Квинтилиян казва: „Всяка реч трябва да има три добри качества: да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена.”. На основата на трите антични правила в съвременната реторика е прието, че основните качества на речта са: правилност и чистота; точност, яснота и стегнатост; аргументираност и логичност; богатство и благозвучие. В изказванено на Татяна Дончева изобилстват стилистични и граматически неточности, обаче те не са допуснати нарочно, защото тяхната употреба не води до внушаване на никаква теза: „Не е панацея Велико народно събрание.” [1, с. 319] или „Вече за детайли – няма защо да ги говорим десет години само.” [1, с. 320]. В речта като цяло липсва структурна организираност. Мисълта на оратора Дончева прескача от една теза на друга, от един проблем на друг, тя отново се връща на първия, като остава впечатлението за неподреденост у слушателя, но същевременно и за интересна парламентарна реч.

Доказателство за липсата на логичност и аргументираност в изказването е употребата на аргументация към личността: „Липсва ни като нация целенасоченост, последователност, умение за добра организация в работата … За съжаление и това ни спъва като нация.” [1, с. 319]. Това е аргументация към личността, но Дончева не я насочва към опонента си, а към цялата нация, към която и тя се числи. Тази фигура предизвиква само отрицателно отношение в аудиторията и не може да служи за валиден аргумент в конкретния дебат. Остава обаче отворен въпросът доколко е достойно, доколко е морално да се хули една нация от трибуната на собствения й парламент и има ли място подобно изказване в стила на парламентарната реторика.

Като че ли за компенсация Татяна Дончева прибягва до извинението, като аргумент, който изразява искреността и добрата воля на оратора. Но го използва толкова често, че неговата употреба граничи с ирония и насмешка: „Съжалявам, но вие сте забравили елементарни парламентарни похвати.” [1, с. 318] и „Извинявайте, ако вашият упрек е, че правителството си прави реклама…” [1, с. 319] и „Но къде тук е върховенството на закона, извинете.” [1, с. 320] или „Съжалявам много, това са просто глупости.” [1, с. 320].

С извинение започва дори реторичният похват апликация [4, с. 49]: „Извинявайте, но и китайците казват, че няма значение дали котката е черна или бяла, важното е лови ли мишки.” [1, с. 321]. С тази поговорка Татяна Дончева представя образно българските държавни агенции ДАНС и НАП. Ако се съди по шума и репликите в залата, като че ли не всички слушатели приемат за уместно сравнението и след това ораторът се извинява.

Употребата на анадиплозис [4, с. 30], който би трябвало да придаде известна витиеватост на стила, Дончева съчетава с метафора, която намалява въздействието върху аудиторията по време на парламентарния дебат: „Това е много елементарно нещо. Много елементарно нещо е да се преписват всички грехове, изсмукани от пръстите…” [1, с. 317].

За да изрази ирония и сарказъм, Татяна Дончева използва ономатопея [4, с. 147]: „В духа на политическата реклама да кажете, че вие сте най-големите борци! Съжале боку! Не става така.” [1, с. 320]. Това е фигура на словото, която се изразява в звукоподражание. Ономатопеята е специфичен начин за критикуване на политически опонент. В случая ораторът използва дума, създадена по пътя на звукоподражанието, но не с природни звуци, а с дума от чужд език – от френската дума „desoler” и българския й превод „съжалявам”. В играта на думи тя добавя и чисто френското „beaucoup” – в превод „много”.

Татяна Дончева умело използва претерицията [4, 114], при която ораторът твърди, че няма да съобщи нещо, обаче го казва откровено и смело: „Не припомням един предишен главен прокурор, чието наследство също ще се изкупва много години и много мандати” [1, с. 319]. Претерицията или привидно мълчание е реторическо средство, което е създадено, за да представя едно съдържание, дадени условия. Чрез употребата му се създава впечатление, че ораторът има още доводи, че може да каже повече от това, което съобщава.

Подобна на претерацията е фигурата паралипса [4, с. 105], която е употребена в следното изречение: „Не искам да издребнявам до това, че има политически сили и политически лица, които наистина не могат да говорят за корупция и съдебна система, както е забранено говоренето за въже в къщата на обесен” [1, с. 318]. Тук ораторът изказва всички аргументи в подкрепа на идеята си, с уговорката, че няма да говори за това. Фигура на мисълта, която се състои в съсредоточаване на вниманието върху привидно премълчано място. Подчертават се основни акценти от тезата, които в случая съдържат елемент на заплаха и предупреждение. За да подчертае още по-добре въздействието на речта, Дончева използва комбинация от аналогия [4 ,с. 33] и обюргацио [4, с. 101]. Обюргацио е фигура на мисълта, при която ораторът прави предложения, които нараняват, обиждат, дори оскърбяват аудиторията. Тя проявява сарказъм посредством своеобразно обругаване.

Татяна Дончева използва и аргумента на фиктивния свидетел, като разчита на авторитета на един случаен анонимен свидетел, което го прави обективен, безпристрастен арбитър: „Всичко това във времето, когато световната финансова криза наложи определени мерки, в които всеки непредубеден човек, гледащ телевизия, слушащ радио и четящ вестници може да види какво правят другите страни, какво се предлага там и какво се предприема. И може простичко да ви каже…” [1, с. 317].

Друго реторично средство, което Дончева умело използва, е аргумента към аудиторията. Тя се обръща към добрата публика, за да я спечели за своята кауза. Тя убеждава присъстващите, че казаното е вярно и е полезно за тях. Този вид аргументация апелира повече към чувствата, представите за дълг, справедливост, морал, демонстрира добра воля: „Честна дума, аз съм парламентарист дванадесета година – когато видях, че внасяте вот на недоверие за цялостна политика, просто се учудих. От нас ли някой ви е дал този съвет? Само така може да се обясни…” [1, с. 318]. Но дори и тук прозира сарказма на оратора Дончева, който бележи цялото й изказване от парламентарната трибуна.

Използвани източници:

1. Христоматия по парламентарна реторика (2010) Йорданова, Р. (съст.), III част. Сборник с избрани дебати в българския парламент, подготвени за печат от студенти по специалността „Право”, Юридически факултет на ВСУ „Черноризец Храбър”, Варна: ВСУ.

2. Методиева, Л. (2002) Парламентарна реторика, София: ИК Албатрос.

3. Мавродиева, И. (2010) (съставител и указания за реторически анализ), Образци на съвременното красноречие. Христоматия. София: ИК СемаРШ, 165-167.

4. Ботева, М. (2003) Речник по реторика 150 аргумента за оратора. София, ИК Парадигма.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta