Изследване на дискурса на Волен Сидеров в 42. Народно събрание

Елена Тарашева

rhetoric-communication-19Абстракт: В статията се анализира дискурсът на политическия лидер на ПП „Атака“ в българския парламент. Изследването се основава на корпус от всички речи на партийния лидер Волен Сидеров в 42ия парламент. Прилагат се техники от корпусната лингвистика, като ключови думи, колокати и кластъри. С тяхна помощ се установяват черти на националистическата реторика. Теоретичната рамка на изследването е критичният анализ на дискурса и функционалната лингвистика. В анализа се включват понятия като същност на глаголното действие, особености на определенията, обекти на глаголното действие и т.н. Заключенията разкриват изказвания, които обвиняват, без да търсят основание за това; глаголи, които представят действия, несвързани по никакъв начин с реалността. Редица твърдения носят белезите на популизма.

Ключови думи: корпусна лингвистика, анализ на дискурса, България, парламентарна реторика.

Study on Volen Siderov’s discourse in 42 National Assembly

Elena Tarasheva

Abstract: The article analyses the discourse of the political leader of a nationalist party, ATAKA, in the Bulgarian Parliament for its 42nd session. Based on a corpus comprising all the speeches of the leader, Volen Siderov, corpus analytical techniques, such as key word lists, collocates and clusters are used to elicit characteristics of the discourse, which reveal dominant features of nationalist rhetoric. The analysis is situated within the theoretical framework of Critical Discourse Analysis and applies concepts from Functional Linguistics, such as the nature of the verbal activity, the specifics of attributes, affected objects etc. The conclusions reveal a rhetoric of claims which aims to condemn without even seeking grounds for the accusations, and an array of activities which remain unrelated to reality. Several features project the traits of populism.

Key words: corpus assisted critical discourse analysis, nationalism, Bulgaria, Parliamentary discourse.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 19, октомври 2015 г. http://rhetoric.bg/

Теоретични постановки

Теоретичната рамка на това изследване е разбирането за езика като социално-семантична категория, според което участниците в акта на общуване моделират действителността чрез език, който проектира тяхното разбиране за света [1]. Вследствие на това анализът на езиковата продукция е основание за тълкуване на концептуалната картина на света в съзнанието на автора на езиковото изказване. В основата на изследванията на езика стои функционалната граматика [2]. Там езикът е представен като изпълняващ три метафункции: идейна, текстова и междуличностна. Съпоставката с китайския език кара създателя на теорията, М. Халидей да включи и четвърто измерение – житейско, което се представя като част от идейната функция. Първата метафункция – идейната – анализира частите на изречението като отражение на житейския опит според вида предикация и участниците в нея. Взема се предвид семантичния клас на употребените глаголи – екзистенциални, фактивни, описателни, за говорене и мислене. Чрез именните категории се разглежда кой и дали е представен като извършител, потърпевш или причинител на действието. Прилагателните могат да представят градиращи емотивни качества, или описателни, таксономични свойства. Междуличностната функция реализира взаимоотношението говорещ – адресат чрез модуса в изречението: дали действието се съотнася като реално с действителността, или е проектирано в пожелателна форма като нереално. Чрез текстовата функция информацията се разпределя в изречението според важността, която и се предава: като стара и позната информация, или като нова, върху която се фокусира създателят на посланието. Линейната структура на изреченията представя прости и сложни връзки – избор, който зависи от намеренията на говорещия.

През миналия век Фаулър [3] откроява ролята на различни граматически структури за създаване на идеологически внушения: пасивизацията (използването на конструкции в страдателен залог), избора на семантични роли за участниците в синтактичните конструкции, номинализацията (заместване на глаголи със съществителни имена) и т.н. На основата на подобни разработки възниква направлението Критичен анализ на дискурса [4], където обхватът на езиковите феномени се разширява с изследвания на реторични структури и подходи от прагматиката. Надграждането на интердисциплинарната база на изследванията води до включване на понятия от социологията, психологията и други науки, като се търси богатство на данните, както и взаимно потвърждение и допълване от заключения, получени чрез различни методологии.

В последно време анализите на дискурса често намират основание в използването на корпуси от езикова продукция [5]. Големият корпус дава обширна област за изследване на езикови явления, а различни софтуеърни продукти улесняват организирането на материала според избрани от изследователя параметри. Например, Габриелатос и други [6] показват семантично групиране на термини, назоваващи имигранти и хора, потърсили политическо убежище в Обединеното кралство. С това установяват отношението към тези групи, внушено от медиите. Бейкър и други [7] търсят периодичността на поява на квалификации за мюсюлманите в пресата, като свързва това със събития в реалността. Така корпусната лингвистика подпомага анализа на дискурса по два начина – чрез осигуряване на значими количества езикова продукция за анализ и чрез средства за организация и анализ на данните.

Тук приемам за водещ принципа на корпусната лингвистика, че високочестотните явления в езика сигнализират значимост [8]. Преобладаването на думи в дискурса на един човек говори за това, че понятита, които стоят зад тези думи имат висока стойност за този човек в рамките на изказванията му. Разглеждането на цялостната езикова продукция дава представа за послания, които могат да останат скрити за наивния слушател на изказванията, както и самият говорещ може да не си дава сметка колко прозрачни са алюзиите зад използваните от него думи.

Метод и корпус

Корпусът за настоящото изследване представлява всички изказвания на Волен Сидеров, записани в парламентарните протоколи на 42-то Народно събрание. Доколкото това са всички изказвания, корпусът е представителен за тази сесия на народно събрание. Като изказване се приема говорене в рамките на повече от 120 думи, структурирано с обръщение към председателя, депутатите и гостите на НС и завършено логически с благодарност или друг маркер за край на изказване, често – съпроводено с ръкопляскания от групата на ПП „Атака“. Не са зададени стоп-единици за изследването на корпуса. Не е направено прочистване от прекъсванията, защото те добавят интересни аспекти и ситуират думите на Сидеров.

За анализ на материала се използва софтуерният продукт Уърдсмит [9]. На първо място той съставя списъци с всички употребени от Сидеров думи. Те могат да бъдат организирани по два признака – честотност и азбучен ред. Честотността показва преобладаване или слаба представеност на думи в корпуса. Азбучният ред помага за установяване на производни думи и словоформи на същата дума.

Честотният списък на думите в корпуса се съпоставя със списъка на думите в представителен корпус за българския език – Бултрийбанк [10]. Думите, чиято честотност надхвърля тази в представителния корпус се наричат ключови [11]. Възприетата методика на корпусните изследвания използва ключовите думи, тъй като най-висока честотност в речта винаги имат служебните думи и тези с по-широк смисъл [12], с което абсолютните стойности дават малко информация за преобладаване на понятия в корпуса.

Редица изследователи [13] също така препоръчват понататъчно прочистване на честотния спикък. Премахват се лични имена, служебни думи, думи от парламентарната специфика и такива, които се намират в единични текстове.

От друга страна, софтуерният продукт дава възможност да се установят трайни връзки между групи от думи, с което се показва свързаност на понятията и обектите. Такива думи са известни като колокати. Фактът, че думите се срещат в близък контекст носи послание за някаква връзка между понятията. На трето място, честото съвместно срещане на групи от думи дава информация за свързаност между понятия и явления. Индикатор за това са комплекси от думи, наречени кластъри.

За целите на анализа, думите се групират в семантични групи. След това се изследват колокатите и кластърите, в които се срещат съответните думи и с това се правят заключения за внушенията, които се създават с говоренето.

Общо описание на корпуса

Таблица 1. представя общи данни за корпуса. Той е производен от общ корпус за 42ия български парламент [14], съставен от изказванията на Волен Сидеров. Общият брой думи в под-корпуса за Сидеров е 52425. За съпоставка, Бойко Борисов е изрекъл 8994 думи, което е около 9 пъти по-малко. Местан е изговорил повече от 46000 думи, с което остава под бройката на Сидеров, но значително повече от Борисов.

Целият корпус на парламентарната сесия включва малко над 4 милиона думи. С това приносът на Борисов е незначителен – около 0,2 %, а на Сидеров – 1.31%. Ако допуснем, че изказванията са равномерно разпределени между 240-те народни представители, на всеки представител би се паднало да изрече по повече от 16 000 думи. Борисов е изрекъл половината на тази бройка, а Сидеров – близо три пъти повече. Фактът, че е лидер на партия му дава право на по-дълги изказвания и Сидеров се възползва от тази възможност, за разлика от Борисов.

Таблица 1. Общи данни за корпуса

Средната дължина на изреченията на Сидеров е 16 думи. Това са малко по-дълги изречения от тези на Борисов – средната дължина при него е от 13 думи, но също толкова дълги, колкото и тези на Местан.

Стандартният коефициент на диверсификация (Type Token Ratio) се изчислява автоматично от софтуеърния продукт като се преброят всички различни форми на една лексема – например, формите за единствено и множествено число, членувани и нечленувани на съществително име – и се пресмятат новите форми като процент от всички срещания. С това се дава възможност да се съпоставят текстове с различна дължина. Съотношение от 46.48 означава пвторяемост на почти половината от думите, неголямо придвижване напред в текста, с което говорещият не затруднява слушателите си особено.

Анализ

Представям анализа на прочистения списък от високочестотнти повторения в речта на Сидеров, групирани в семантични групи. Те са видими от Таблица 2. Търся колокатите на повторените думи, като отчитам същността на употребените глаголи, както и спецификата на именните фрази според функционално-системната граматика.

41 КОЛОНИАЛИЗМА 10 0,02 3

48 КОЛОНИАЛНОТО 9 0,02 7

85 КОЛОНИАЛНО 6 0,01 5

96 РОБСТВО 15 0,03 9

113 КОЛОНИАЛНА 9 0,02 8

52 МОНОПОЛИ 18 0,03 9

81 МОНОПОЛИТЕ 12 0,02 7

42 ЕРП-ТАТА 10 0,02 9

43 ДКЕВР 10 0,02 5

46 ТОКА 30 0,06 8

57 ЕВН 8 0,02 3

107 ЧЕЗ 5 4

35 ИМИГРАНТИ 25 0,05 6

91 НЕЛЕГАЛНИ 16 0,03 4

70 СУБСИДИИ 23 0,04 4

106 СУБСИДИЯ 20 0,04 4

55 ЯСНО 89 0,17 36

67 ЕВРОСТАТ 12 0,02 3

74 ЧУЖДИ 40 0,08 21

88 ЗЕМЯ 41 0,08 7

95 ДОХОДИТЕ 27 0,05 10

108АНТИКОНСТИТУЦИОННО 5 4

Таблица 2. Семантични групи повторения

Семантична група колониален

В първата група колониално се явява заедно с робство. Както се вижда, фразата има ключов характер в определена и в неопределена форма. Неопределеният израз се явява пояснение на екзистенциални глаголи като намираме се, живеем. По този начин Сидеров прави констатация за състоянието на държавата. Има обаче и действен глагол, като поставят. Деятелят са чуждестранните монополи, с което се осъществява връзка с друга семантична област в изказванията на Сидеров – тази за монополите:

А монополите са главно чуждестранни компании с идеята тук да обират българите и да ни поставят в колониално робство

Едно срещане говори за премахване на робството. Косвено се загатва, че извършителят на действието е планът Сидеров:

ние живеем в колониално робство, както пише на корицата на Плана „Сидеров”, и че това колониално робство може да бъде премахнато с решителни действия, които са: изгонване на чуждите монополи; връщане на златодобива в български ръце; връщане на печелившите сектори в български ръце, защото само за 2011 г. бедните, обедняващите, мизерстващите българи са оставили в касите на чужди вериги – монополистки, 28 млрд. български левчета.

Определената фраза колониалното робство се среща с имена и глаголи за излизане: край, да излезе, изваждаме от колониалното робство. Действията са представени като бъдещи и условни. Назован е Планът Сидеров за излизане от колониалното робство.

Налице е и глагол, свързан с вербално действие на самия Сидеров – изобличаване:

Как няма да реагират определени посланици на моите действия и думи, които са в рамките на закона, след като изобличавам колониалното робство?

В информационната структура на изречението изобличаването е на втори план – като обяснение за отношението към него от страна на неназовани посланици.

Темата за колониалното робство присъства трайно в изказванията на Сидеров – в 9 текста се повтаря 15 пъти. Преобладават определените назовавания – неопределеното прилагателно е подсилено с показателно местоимение това. Така понятието добива предметност. Синтактичните структури го включват в борба с това робство чрез план „Сидеров“. Тази тема пронизва говоренето на лидера в парламента.

Наличието на много повторения, в различни форми е индикация за голямото внимание, отделено на темата. Освен формите на прилагателното, среща се и името колониализма. То е включено в израза олицетворение на колониализма. Различни обекти се представят като такива: електроразпределителното дружество ЕВН, всички електроразпределителни дружества, канадската фирма Дънди Прешъс.

Представя се също така метафората раздяла с колониализма. Реалният извършител на тази раздяла е министър-председателят на Унгария. В България действието е съотнесено с действителността като пожелателно.

За България се употребяват отглаголни съществителни, които разкъсват връзката с времето и извършителя: край на колониалното робство, изваждане от колониалното робство, планът срещу колониалното робство.

Семантична група монопол

Втората семантична група – монопол – е свързана с първата, за колониалното робство. Както стана ясно от примерите в първата група, чуждите монополи се идентифицират като олицетворение на колониалното робство, в което Сидеров твърди, че е изпаднала България. Повторенията на монополи и монополите назовават предметно, с определени фрази, като неопределената форма има членувани определения, които са предимно чуждите и чуждестранните. Те се свързват с глаголи и отглаголни съществителни изгонване, прекратяване, да изгони. Активно изразеното действие отново се развива в Унгария, от техния премиер Орбан:

Един премиер, който може да бъде взет за пример. Той прекрати отношенията с Международния валутен фонд, изгони чуждите монополи наистина, изгони чуждите октоподи, които смучеха Унгария,

Говоренето е силно емоционално и образно. Перифразата на чуждите монополи е октоподи, която създава впечатление за многоръко, митично същество, прилепнало към страната, което използва и вреди.

Когато се употребяват глаголи, те са в първо лице множествено число и в не-действително наклонение:

Дайте повече идеи как това да го променим, как да изгоним тези монополи и да вдигнем доходите

В друг случай се използва в условно изречение:

Ако го обясни и ме убеди, че веднага след като има предсрочни избори и примерно ГЕРБ вземе властта, то ние ще се разделим с чуждите монополи, ще се изравним или ще направим рязко повишаване на доходите….

Така от една страна Сидеров говори за изгонване на чуждестранните монополи, но действието никога не се представя като реално. Освен това, то не е в основата на изказванията, а се явява в съпоставка с други страни, като едно желано условие, като причина за някакви действия.

Семантична група дружества за електроразпределение

Следващата група включва електро-разпределителните дружества, назовани поединично с названията на фирмите или групово, както и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и понятието ток.

Дружествата са представени в обсега на глаголите отнемане/прекратяване на лиценза. Отново глаголите не са представени като съотносими с реалността: да се прекратят, да се помисли за отнемане.

ДКЕВР се споменава най-често с въпроса: Защо съществува Държавната комисия?

До момента ДКЕВР съществува, за да бъде адвокат и лобист на ЕРП-та, които със своето престъпно, нахално поведение през последните години доказаха, че България е колониална страна.

Призовава се председателката на ДКЕВР да отнеме лицензите на енергоразпределителните дружества, защото – според Сидеров – е назначена за това.

Ключовата дума тока се среща в колокации с цените, цената и сметките. Трайно е свързавето с глаголи за намаляване, които се явяват в безлична форма да се намали, или пък като отглаголно съществително без яснота кой, как и кога да извърши действието намаляване. Среща се и изразът мораториум върху цените на тока – отново без връзка с извършител или време на действието.

Тази семантична група представя една болезнена тема в бита на хората – високите цени на тока. Вината за това се приписва на електроразпределителните дружества, както и на държавната комисия, която – според Сидеров – трябва да прекрати лицензите на операторите. Работи се по линията – чужденци, монополизатори, колониално робство, да се изгонят. С призивите за намаляване на цените на тока и изгонване на набедените виновници, както и с несвързаността на действията с реалността се осъществява откровен популизъм.

Семантична група имигранти

Най-честите колокати на имигранти са прилагателните нелегални и нелегалните. Така се създава трайна връзка между факта на имиграция и незаконния и статус, без да се допуска вероятността за съществуване и на легална имиграция. От дясно на основата се среща определителен израз От Близкия Изток, който изглежда фактологичен, но е широкообхватен и неконкретен, тъй като в Близкия изток има много държави и имиграцията от всяка една има различна мотивация.

Среща се също емотивната употреба на числително име хиляди, с което се създава немотивирано впечатление за многобройност. Действието, което се свързва с тях е представено като отглаголна форма недопускане. Употребява се и глаголът-метафора нахлуват, с което се подчертава впечатлението за незаконно и масирано влизане.

Семантична група субсидия

Следващата семантична група включва ключовите думи субсидия и субсидии. Конкордансите показват, че става въпрос за държавните субсидии, които се отпускат на партиите. Посланието на Сидеров е следното:

Така че моето предложение не е радикално, а свръхрадикално – да премахнем партийните субсидии

Най-често се задава въпросът дали въобще да има субсидии – един реторичен въпрос, натоварен със силна негативнаст към понятието. Сред глаголите, които се свързват с това понятие са: плюят – в разговорно-метафоричен смисъл, че някои хора говорят против субсидиите; крадат – във връзка с отнемане на чужди субсидии. Прави се също паралел между бедните и получаващите субсидии:

Хората ще кажат: „Тези пак се уредиха да вземат субсидии, а за нас – за бедните, за пенсиите няма повишение”.

Силно негативното отношение се подхранва и от асоциация с метафората черни каси.

Други ключови думи

Последната група обединява думи, които нямат семантична връзка помежду си. В анализа изникват връзки с една или повече от другите групи.

На първо място, ключовата дума ясно се свързва с декларативни глаголи – казвам, заявявам. Декларациите засягат различни теми. С това се квалифицира качеството на говоренето в парламента – всичко трябва да е казано ясно.

Тук ще подчертая много ясно, няма да е нужно 27 държави – членки на Европейския съюз, да ратифицират промяна на договора, защото всъщност ние няма да искаме това от тях.

Тези квалификации най-често се правят по отношение на първото лице в единствено число, но не липсват и референции към множественото число. В него се включват другите парламентаристи, групата на ПП „Атака“ или българите като народ като цяло, както е в следния пример:

трябва да кажем ясно дали сме съгласни и дали България го приема като демократична държава, член на Европейския съюз

Има и противопоставяне – аз (Сидеров, Атака) казвам ясно, а вие – не:

да Ви се пречупи езикът най-после да кажете ясно, че обикновено медицинските екипи от Спешна помощ са жертва на агресия на пияни цигани.

Употребяват се и призиви да се каже ясно към други парламентаристи и държави:

и от всички страни в залата партиите да изкажат ясно позициите си по това

В много случаи има подсилване от наречието много.

Като кластър се среща констативният израз стана ясно. Той се използва, за да се правят разкрития от името на ПП „Атака“. Фигура 1 представя конкордансите на кластъра:

Фигура 1. Конкорданс на кластърастана ясно“

Групата употреби в бъдеще време показва увереност, че се предсказват бъдещи разкрития. Такава вяра се оказва особеност на дискурса на Сидеров.

Друга ключова дума е Евростат. Статистиките на тази институция се цитират в смисъл, че България е най-бедната страна в Европа, но тук се плаща най-скъп ток. Аргументите се привеждат в полза на тезата за намаляване цената на тока – посочена в семантичното гнездо горе. Въпросът Вие уважавате ЕВРОСТАТ, нали? предполага наличието на еврофили – каквито са ГЕРБ и еврофоби – каквито са АТАКА. Еврофобите ангажират в своя полза аргументи от полето на еврофилите – че дори любимата на идентифицирания политически опонент агенция дава данни в полза на намаляването на тока, каквато е тезата на еврофобите.

Ключовата дума чужди се среща във връзка с фирми, компании и вериги. Забелязва се повтарящ се мотив, че чуждите вериги са монополисти, които грабят народа. Има призив за изгонването им:

Има чужди банки, чужди капитали, чужди монополи. Дайте повече идеи как това да го променим, как да изгоним тези монополи и да вдигнем доходите

Съединителният съюз и съчетаването на изгонването на чуждите монополи с вдигането на доходите създава впечатление за свързаност между двете. На практика обаче свързването е чисто механично и логическа връзка как прогонването на чуждите монополи ще повдигне доходите не се дава.

Прилагателното чужди се свързва с имената интереси и държави като обяснение за тежкото състояние на България след началото на прехода:

Това беше курс на тотална деиндустриализация на България, колонизиране на страната, съсипване на това, което имаме, в чужди интереси.

Не се посочва кои са тези интереси, или какви аргументи сочат към тях.

С негативно значение се използват изразите в чужди ръце, зад тях стоят чужди лица, 90% от стоките са чужди.

От друга страна, изразът с позитивно значение чужди инвестиции се свързва с Китай:

Тоест имаме огромни възможности за включване в чужди инвестиции по посока Китай.

Вашия екип и представители на правителството, защото смятам, че това е начинът: интензивно търсене на чужди инвестиции от посоки, които са истински, реални – интензивно развиващите се държави.

Така, определенията истински и реални служат за разграничаване на китайските инвеститори от другите, наречени вече „чужди колонизатори”. Формалният характер на разграничението и липсата на логическа връзка са очевидни.

Ключовата дума ЗЕМЯ се употребява с прилагателните българска и земеделска. Срещат се и емотивните определения златна и свещена. Глаголите са да се купува и да се продава, както и изразът право на собственост. Включва се действеният глагол да защитим, спасили. Дискурсът е в полза на мораториум на правото за купуване на българска земя:

гласуваме в подкрепа на това Проекторешение за удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци и чужди фирми и по този начин да спасим това, което може да се спаси

С това се осъществява връзка с основен за дискурса на Сидеров мотив – чужденците да бъдат изгонени от България, освен ако не са китайски инвеститори, от „истински развиваща се страна”.

Ключовата дума доходите във всички десет изказвания се свъзва с глаголи за повишаване. Формите са отглаголни – повишаване, вдигане. Извършителите са неопределени: могат да се вдигнат, дайте да вдигнем, за да се вдигнат. Въпросът за доходите се определя от Сидеров като основен и най-важен. Като колокат присъства и заповедната форма работете. Има твърдение, че е имало срив на доходите през последната година. Така думата доходи попада в рамките на едно призивно и пожелателно говорене, без ясен извършител.

Антиконституционно се явява като сказуемно определение по отношение на решения на народното събрание. Преобладаването на употребата в среден род го свързва неразривно с името решение. Интересен е залогът на глаголите, с които се използва. В следниня пример се определя като „уж антиконституционно” решението за мораториум върху продажбата на земя:

Веднага след това обаче видяхме признаци и вицепремиерката Златанова, тя днес беше тук, направи абсолютно недопустими изказвания в медиите, че това решение, виждате ли, било антиконституционно. Вицепремиерката Златанова няма никакво право да изказва такова мнение

Квалификацията за антиконституционност от вицепремиерката е представена с преизказна форма на глагола. Подобна квалификация, направена от самия Сидеров е представена в действително наклонение и подсилена с наречието наистина:

Това вече наистина е антиконституционно, защото решенията на Народното събрание са задължителни за всички институции и граждани на България.

С увереност Сидеров определя кое е антиконституционно и кой има право да дава такава квалификация. Както и в случая с разграничаването между китайските и колонизиращите инвеститори, личи склонността на Сидеров да създава дискретни категории с помощта на наречия за истинност или прилагателни, като реални, истински.

Изводи

Според възприетата методология се оказва, че Сидеров развива в парламента темата за това, как чуждите фирми са в страната ни с намерение да развиват колонизационна политика. Не личи да се дават дефиниции или доказателства, а по-скоро изразът се повтаря като негативна квалификация и се отправят призиви за ликвидирането на колониалното робство – назовано като дефинитен обект. Имплицитен деятел е самият Сидеров и неговата програма, но глаголите са в призивна форма и второ лице множествено число.

Чуждостта“ се представя като претекст за вредност към родната среда. Така, земята не трябва да попада в чужди ръце, чуждите фирми ограбват, а чуждите имигранти са незаконни и трябва да се гонят. Същевременно китайските инвеститори се назовават като истински и реални, с което се прави опит тези прилагателни да разкъсат създадената връзка на негативност между чужд и колонизатор.

Развива се и темата за намаляване/замразяване на цените на тока – с презумпцията, че двете са взаимозаменяеми. Има и призиви за повишаване на доходите, което отново е обвързано с изгонване на чуждите монополи – без да се изясни как изгонването ще повиши доходите. Не се открива езикова мотивация за обвиненията, а призивите не са обвързани със спрегнати глаголи – в съответно време и реално съотнасяне с действителността, както и с конкретен извършител.

Темата за партийните субсидии води до внушението, че получаването на държавни пари се явява в опозииця с „бедните хора, които не получават нищо”. Споменават се „черни каси” и кражба на субсидии. С това Сидеров затвърждава позицията си на противник на парите, вземащ страната на нямащите.

Сидеров също поставя изискване за ясно изказване на позиции, съдържа се пресупозиция за противопоставяне между ясната позиция на Сидеров и Атака и останалите парламентаристи. Яснотата е тясно свързана с разкрития, направени от Атака в миналото, но и предсказания за бъдещето.

Това говорене е националистическо и популистко. Не личи старание да се убеждава, просто се повтарят тези и призиви, с които се утвърждава идентичността на партията Атака като защитник на националните интереси.

Цитирана литература

[1] Halliday, M., Matthiessen, C. (1994). Construing Experience Through Meaning. London: Continuum, p. 657.

[2] Halliday, M. (1985). An Introduction to Functional Grammar. Edward Arnold, p. 689.

[3] Fowler, R. (1991). Language in the News: Discourse and ideology in the press. London, Routlege, p. 254.

[4] Wodak, R., Meyer, M. (2009). Methods of Critical Disicourse Analysis. London, Sage Publications, p. 204.

[5] Mautner, G. Checks and Balances (2009). How Corpus Linguistics can contribute to CDA. In: Wodak, R. and Meyer, M. Methods of Critical Disicourse Analysis. London: Sage Publications, pp. 122-143.

[6] Gabrielatos, K. and P. Baker. (2008). Fleeing, Sneaking, Flooding: A Corpus Analysis of Discursive Constructions of Refugees and Asylum Seekers in the UK Press, Journal of English Linguistics, 36, pp. 5-38.

[7] Baker, P., Gabrielatos, K. , McEnery, T. (2008). Using Sketch Engine to examine the presentation of Islam and Muslims in the UK press. BAAL. Aberdeen. <http://repository.edgehill.ac.uk/4107/>, Last accessed 14.03.2015

[8] Sinclair, J. (1991). Corpus Concordance Collocation. Oxford: Oxford University Press, p. 179.

[9] Scott, M. (2001). WordSmith Tools version 5. Oxford: Oxford University Press.

[10] Simov, K., P. Osenova. (2004). BTB-TR02 Bultreebank Text Corpus of Bulgarian: Content, Segmentation, Tokenization. <http://www.bultreebank.org/TechRep.html>, Last accessed 14.03.2015.

[11] Mahlberg, M. (2007). Corpus Stylistics: Bridging the gap between linguistic and literary studies in: Text, Discourse and Corpora: Theory and Analysis. London: Continuum, pp. 219-246.

[12] Zipf, G. K. (1932). Selected Studies of the Principle of Relative Frequency in Language Cambridge: MA, Harvard University Press, p. 51.

[13] Scott, M. (2001). Comparing corpora and identifying key words, collocations, and frequency distributions through the WordSmith Tools suite of computer programs. In: Ghadessy, Henry and Roseberry (eds). Small corpus studies and ELT: theory and practice. John Benjamins, pp. 47-70.

[14] Тарашева (под печат) Особености на парламентарния дискурс – данни от корпусно изследване на парламентарните протоколи на 42. Народно събрание. В: Сб. Хуманитарните науки днес.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta