Изгубени в превода: Разлики между политическите послания и обществените възприятия в предизборната кампания 2013

Александра Атанасова

Абстракт: В статията е направен преглед на събитията от предсрочната предизборна кампания за парламентарни избори, проведена през 2013 г. Разгледани са теоретичните граници, в които би трябвало да се побират действията на партиите, както и практическата реализация на събитията. Описани са несъответствията между желаните дебати от страна на политическите играчи и обществото – пропастта, която се отвори между обществените възприятия за това какво би трябвало да се случи и това, което стана в действителност.  Разгледани са ефектите на различните политически скандали върху обществените нагласи. Самата кампания бе проведена по начин, който не съответства на описаните от теорията добри практики, а очакванията за висок процент избирателна активност не се оправдаха. Статията се опитва да открие причината за поредния отказ от правото на глас на почти половината от българските избиратели, като прави хронологичен преглед на събитията от април и май 2013 г. и се анализират грешните стъпки в предизборната кампания.

 Ключови думи: Предизборна кампания, обществени нагласи, политически платформи, избори, дебат, партии.

 Aleksandra Atanasova

 Lost in translation: Differences between the political messages and the public perceptions in political campaign 2013

 Abstract: The article describes the events that took place in the political campaign for Parliament in Bulgaria in 2013. An overview is presented, explaining the theoretical description that should be followed by the parties and their practical implementation. A description of the discrepancy between the area of topics that are considered important from the society and from the political parties is given as well. The consequences – a huge gap between what people expected and what actually happened through the campaign. There is also an overview on the effects on the public attitudes by some of the political scandals that took place in the campaign. The campaign itself differed by the good practices that the theories support and the expectations about a big percentage of public participation in the voting turn out to be unreasonable. While making a chronological description of the events from April and May, the article is trying to find out the reason why almost half of the Bulgarian citizens didn’t give their votes in the Election Day.

 Keywords: political campaign, society, elections, political parties, voting, debate.

 Уводни  думи

Дупки по улиците. Неподдържани междублокови пространства, лоша пътна инфраструктура. Ниски доходи, високи данъци, безработица. Това са част от  проблемите, с които се асоциира България. Дискусиите около тези проблеми и търсенето на евентуални варианти за разрешаването им не излизат от ежедневието и на политици, и на граждани. Едните, разбира се, не са абсолютно задължени сами да се справят със зародилите се трудности. Изглежда обаче, че четиригодишният мандат на законодателната институция, който е част от българската политическа практика, не е достатъчен на политиците за достигането до реални, ефективни и постоянни мерки, които да разрешат тези проблеми. Реалността показва, че и повече от четири години не биха били достатъчни за решаване на проблемите, ако не се вземат ефективни мерки. Така спиралата се завърта, а на следващите избори се представят предизборни програми и обещания, част от които няма да бъдат изпълнени. Още Ричард Никсън казва, че избирателите гласуват не за платформи и партийни програми, а за личности и образи. И дори това твърдение да не кореспондира сто процента с реалните вътрешни доводи на всеки при гласуване, то все пак покрива част от тях. Затова е възможно обяснение от типа, че макар да има разочарование от дадена неясна политика, свързана с партия и неин лидер, гражданите понякога избират отново хората, които са инициатори на тази политика или които я реализират.

Може да се каже, че надпреварата за вота започва в мига, в който приключи изборният ден. Победителят е ясен, няколко дни по-късно е ясен и съставът на новото правителство, ролите са разпределени, а опозицията заема своето място. През следващите години всяка от партиите, в зависимост от задачата, която получава вследствие на спечелените гласове, работи върху своята предизборна кампания. Реализира политики, като колкото по-ефикасни са те, толкова по-добре ще могат да се използват в последната, гореща фаза на кампанията. Опозицията предлага свои идеи, а ако успее да предложи по-добри от тези на управляващите, това би оказало голям ефект върху избирателите, когато дойде времето. Двете страни влизат в дебати помежду си, не са изключени и по-сериозни спорове, като често историята ни прави свидетели на компроматни войни, политически интриги и скандали, например оставки преди края на мандата поради различни причини, едни от които са тежката икономическа ситуация. Възможен е нов мандат за същата партия, защото обществото е доволно от начина, по който тя е управлявала през последните години. Доброто управление може да е в основата на изграждане на стратегия за добра и успешна предизборна кампания. Ако това управление продължи цял мандат, последният месец борбата за вота няма да е от най-съществено значение.

И в световната, и в българската практика това се оказва почти невъзможно. Вероятно това е causa perduta в условията на силно усложнена икономическа и политическа обстановка, в глобален мащаб при това. И колкото по-заплетена става ситуацията, толкова по-важни би трябвало да бъдат предизборните кампании. От началото на 20. век са се формирали три основни етапа в развитието на предизборните кампании, като най-новите идеи и практики в предизборната надпревара идват съвсем бързо едни след други – през последните 50 години. Днес се намираме в периода на така наречените „професионални предизборни кампании”.

Какво означава това? Отговорът на теория е лесен – директна комуникация между партиите и избирателите, използване на нови форми и техники. Политическият маркетинг доминира, идеите и предложенията се излъчват през различни комуникационни канали, има дебати, дискутират се актуални проблеми. Социалните мрежи са предпочитани в някои предизборни кампании, постиженията на информационните технологии се използват по всеки възможен начин. Така, по косвен път, преминавайки през различни цели, които би трябвало всяка партия да преследва в кампанията си, се стига до заветната  – още един вот за „нас” в изборния ден.

Какви са целите? На първо място партията да е разпознаваема и ясно различима от останалите. Тоест по време на кампанията тя трябва да предостави (чрез семинари, срещи, дебати и т.н.) достатъчно като обем и качество информация, която да провокира интереса на гражданите. Всъщност точно това са политическите платформи. Защо избираме една партия, а не друга? Защото политическият продукт съвпада с нашите нагласи, по-лесно разпознаваем е и има конкретни идеи за изпълнението му. Ако една предизборна платформа наистина е такава, то тя допринася за засилването на „ефекта на силата”, който се явява втората важна цел за всяка партия по време на кампания. Качеството на предизборния продукт е по-добро от това на останалите. Партията и нейните кандидати са по-добри от тях. Комбинацията на тези фактори води до доброто представяне на политическата сила по време на дебати и срещи и работи още повече за утвърждаването на този ефект.

Така, без да се усетят, избирателите могат буквално да бъдат манипулирани от политиците, което се явява тяхната трета цел. Стига, разбира се, политическите играчи да знаят най-подходящия начин, по който да изиграят своите карти. Тук, в полето на науки като политическата психология, попадат въпроси, изискващи да се даде обяснение на ирационалните въздействия на дадени елементи върху избирателите. Тоест – какви постери да има дадена партия или лидер, колко души да фигурират там, композицията, цветовете. Всъщност всичко, което оказва влияние и въздействие върху избирателите и върху обществените възприятия, е обект на анализ от различни науки.

Естествено изборът не се дължи само на един от тези елементи. Подходящата комбинацията от всичко изброено прави предизборната кампания цялостна и завършена, а месецът неимоверни усилия – успешен. В един идеален вариант, след като мине денят за избор, партиите отново заемат активни позиции и се подготвят за следващата предизборна кампания.

Още от текстовете на Макс Вебер става ясно, че идеалните варианти са само рамково описание, което не достига своята практическа реализация. Например уставите на различните партии, в които те описват своите идеи и принципи, не съдържат конкретика за изпълнението им на практика, фокусът е върху идеологията. Изглежда, така е и с теорията на предизборните кампании.

Резултати от анализа

Теоретичното описание на работата на партиите, начинът, по който се предполага, че те ще градят имиджа си и добрите теории, които би трябвало да следват, винаги се сблъскват. Има и моменти на практическа несъстоятелност или невъзможност за прилагане на теоретични постановки.

В предизборната кампания за парламентарните избори в България през 2013 г. това силно пролича. Точно това е причината това да бъде обектът на предстоящия анализ. Обект на анализа ще бъдат слогани, видеоклипове, както и представянето на политическите сили в социалните мрежи, сайтовете им и в медиите. Предмет на анализ са използваните в предизборната кампания различни материали и те са анализирани с оглед установяване особеностите на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, проведени на 12 май 2013 г. Хипотезата е, че не се използват ефективно част от техниките, средствата и комуникационните канали, както и че не се осъществят ефективни предизборни кампании от партиите при съчетаване на различни средства и канали. Контент анализът е избран като подходящ метод, за да се установят разликите между обществените възприятия и надежди преди самата кампания и това, което политиците предлагат в нея.

Преди предизборната надпревара да започне, политолози, ПР и политически анализатори смятаха, че кампаниите през 2009 г. и 2011 г., съответно за парламентарни избори и местни и президентски избори, не са предлагали ефективни подходи, що се отнася до адекватна комуникация между политици  и граждани, като има констатации, че не се постига добро възприемане на идеите по време на кампаниите. Но анализаторите невинаги успяват да предвидят какво ще се случи в следващата кампания.

Анализът на посланията и тактиките, използвани в последната предизборна кампания, дават основания да се направи изводът, че тя е различна от предишните. Причините са много, като част от тях донякъде оправдават това, на което са свидетели българските избиратели през април и май 2013 г. Наистина предсрочните избори бяха неочаквани за много от партиите. Дадената от правителството на Бойко Борисов няколко месеца по-рано оставка, хвърли всички партии в „дълбоките води” на предсрочните избори, а това наложи бърза реакция по много въпроси. Освен политически коментари по повод усложнената обстановка от зимата на 2013 г., на партиите им се налагаше да реагират особено бързо и да подготвят кампании, както се казва, от днес за утре. Много от идеите и програмите се създаваха „на коляно”, ако се използва популярният израз, за да се опише ситуацията тогава. Ако това обяснение е тяхното презастраховане за всичко, което се получи като послания, слогани, организирани събития и политически скандали, то освен липсата на качествена кампания, липсва и обосновано оправдание за това. Защото ранната фаза на всяка предизборна кампания би трябвало да започва една година преди самите избори. Цялостната подготовка и концепцията на политическите платформи би следвало да протичат през нея, а последният месец, тоест горещата фаза, да включва кулминацията и заключението на събитията. В световната политическа практика има кампании, подготвяни в продължение на две години, като такъв е случаят с лейбъристите във Великобритания  и техният лидер Тони Блеър през 1997 г. Но парламентарните избори в България през 2013 г. изненадаха част от политическите сили, макар да се проведоха само два месеца по-рано от предварително планираното.

В някои учебници по политически мениджмънт се казва, че в последните години се наблюдава тенденцията избирателите да гласуват за личности, а не за партии или платформи [1]. Следва обучение за това как да се засилят лидерските качества на една личност.

Разделенията в политическия спектър на теория са ясно разчертани, но в българския му вариант „сливанията са толкова огромни”, че възниква въпросът „Каква е причината за това?”. Дали средата в България го предполага, или обяснението е другаде? Безспорно е, че на последните избори симбиозата на идеи от различни политически идеологии представлява един от основните елементи в платформите на много от партиите. Наличието на двете онлайн платформи, които позволяват на избирателите чрез отговор на различни наболели политически въпроси да се запознаят с мнението и на партиите по тях, довеждат до нови дилеми. Практически необяснимо е защо идеите, представяни от БСП и ВМРО, се покриват до 80%, макар в идеологиите на двете партии да има доста различни постановки. БСП и ПП „Атака” също имат сходни идеи, макар и по-малко като количество. ПП „Атака” и ВМРО по никакъв начин не успяват да се разберат за общо явяване на изборите. Отношенията им на моменти достигат до крайна неприязън. Ако включим и събитията след изборите, се констатира, че управляващи са БСП и ДПС, в чиито идеи има съществени разлики, а ПП „Атака” все още дава своя глас за съществуването на тяхното правителство.

За разлика от платформите, слоганите в кампанията се впиват в определените от теорията видове. Има няколко, които варират около нацията като цяло – БСП, ДБГ, ПП „Атака”, РЗС и ДПС залагат на идеята, че явно просперираща България е някъде загубена, но те като политически сили имат възможността и знаят начина, по който да я „върнат на хората”. Появяват се девизи и призиви от типа „Имаме воля”, „Има изход, има път напред”. Не става ясно обаче: Воля за какво? Изход от какво и път накъде? Това са въпроси, чиито отговори се предполага, че избирателите би трябвало да намерят в предизборните платформи на партиите. Реалността показва, че съвсем малка част от избирателите наистина четат какво предвиждат партиите в своите платформи. Освен това не всички политически формации, участващи в изборите, публикуват своите програми на партийните сайтовете. Приема се, че при професионалната предизборна кампания интернет играе огромна роля, а непубликуването на програми не е приемливо. В сайта на ПП ГЕРБ стои платформата от 2009 г. Вярно е, че по време на кампанията, членове на партията правят обиколки из цялата страна и се срещат директно с избиратели, където книги с идеи за бъдещия мандат се раздават на българските граждани, които посещават семинарите и събитията им. Проблемът в този случай се явява фактът, че сериозна част от младите избиратели не посещават такива събития. Остава отворен въпросът до каква степен поколението „Y”, което се информира главно от интернет, успява да стигне до предизборната платформа на ГЕРБ. И колко от младите български избиратели стигат до избирателните урни? За пореден път активността сред младите поставя рекорди, участие под 20%. Техните гласове са важни, някои от тях участват в изборите, други се въздържат да упражнят правото си на глас като български граждани и избиратели.

Естествено вината в никакъв случай не е само и единствено на ПП ГЕРБ. Предизборните клипове на националистическите партии, макар и достъпни в интернет, не привличат множество избиратели, били те млади или по-възрастни, към избирателните урни. В своите видеоклипове Ангел Джамбазки от ВМРО използва нецензурни думи, а Волен Сидеров от ПП „Атака” показва неприлични знаци с ръце. Подобни действия са абсолютно недопустими в предизборна кампания, в клип, който би трябвало да представя една партия в най-добрата й светлина. Избирателната активност безспорно не се формира само в зависимост от случващото се по време на кампанията, но тя влияе върху обществените възприятия. Всички изследвания на общественото мнение сочат, че между 20% и 30% от избирателите решават в последния момент дали и за кого да гласуват. Когато част от вариантите за техен избор използват нецензурни думи и показват неприлични знаци от малкия екран, ентусиазмът бързо си отива. Вместо сериозна политическа дискусия, се чуват думи, които са от разговорния език, използван във всекидневието. И макар младите да са по-толерантни към подобно политическо говорене, и тези избори не успяват да ги заинтересуват до степен, в която те да намерят причина и мотивация, за да гласуват за една или друга партия. В някои райони са издигнати мажоритарни кандидати, поради което броят на кандидатите в бюлетините е различен, в зависимост от това има ли такива, или не.

Няколко месеца по-късно гласът на недоволните млади продължава да се чува, но тишината, която е запазена в деня на предсрочните парламентарни избори, довежда до необходимостта от повишаване на тона след това. Тишината, може би е породена от абстрактни политически изрази, изместващи слоганите. В платформите се повдига въпросът около национализацията на енергоразпределителните дружества, повишаването на данъците, на работната заплата, на пенсиите. Проблеми, за които вече стана дума и които занимават обществото. Политиците би трябвало да са силно ангажирани с тях по време на кампаниите си, съобразявайки се с настроенията на избирателите си и с техните нагласи. В сайта на в. „Дневник” www.dnevnik.bg се прави експеримент, след гласуване в страницата от предложени осем въпроса, се определят няколко, които според читателите, са най-важни за кампанията. Предложенията са:

  1. Как ще се справите с безработицата?
  2. Как ще осигурите по-високи приходи в бюджета?
  3. От каква реформа се нуждае образованието?
  4. Как ще промените модела на финансиране на здравеопазването?
  5. От колко и каква държавна администрация има нужда?
  6. От каква зелена политика се нуждае България?
  7. Кои са първите три стъпки за реформа на съдебната система?
  8. Каква трябва да бъде политиката на София към Скопие?

От 1560 гласували, двата въпроса, оказали се най-популярни, са свързани с безработицата и реформата в съдебната система [2]. Въпреки това, по време на всички предизборни дебати, главните конкуренти в политическата надпревара спорят за бъдещата си икономическа и енергийна политика. Темата за АЕЦ Белене също е дискутирана, а борбата с безработицата се представя често с отговора „250 000 нови работни места” или „минимална работна заплата от 1000 лв.”. Няма отговори на въпросите: Как точно? Кои са конкретни мерки и идеи? Част от осемте въпроса не са споменати от по-големите политически играчи, заели тази роля според многобройните социологически изследвания, които всеки ден затрупват медийната среда. Слогани, събития, викове „победа”, срещи с реторика от типа „Другият е виновен, ние ще оправим всичко”, приказки за магистрали и валутен резерв – има ги в изобилие. Реален политически дебат по определените за сериозни въпроси, които занимават обществото не само в политическите кампании, а и през останалите четири години, почти не се провежда. Обиколките на партийните лидери из страната естествено включват такива дискусии, в повечето случаи обаче те са кратки.

Започва и дебат за влиянието на социологическите агенции в предизборните кампании и доколко резултатите от техните проучвания оказват влияние върху вота. Същевременно остава неясно как политическите партии водят предизборните кампании и какви са техните роля, функции и значение за формиране на нагласи у избирателите. Факт е обаче, че интересът на българското общество е привличан постоянно чрез информиране за променящите се проценти според една или друга агенция, а това измества фокуса от дебатите за реалната политика. По-голяма част от представените данни като цяло съвпадат, макар процентните отношения между партиите понякога да се различават.

И ако обществените нагласи включват идеята, че за един месец все пак ще се стигне и до обсъждане на конкретните идеи и мерки, които всяка партия ще предприеме, за да осъществи иначе гръмките си обещания, може да се каже, че сериозен дебат по темата твърде рядко се получа. В средата на кампанията дискусията около съдебната система е включена в предизборната реторика. Но тя няма общо с реформите. Съдебната система също „бе включена индиректно” в кампанията, след като лидерът на БСП Сергей Станишев предостави на прокуратурата записи на разговори, проведени между бившия премиер Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. Това естествено, довежда до подмяна на темата в изборите: не се говори толкова за енергийната  политика, минималната заплата, пенсиите, данъците, АЕЦ Белене, колонизирането на България. Изчезват темите, които са важни за гражданите, защото политиците говорят за познати и важни за тях събития в момента. Вярно е, че в периода от един месец, в който се провежда всяка предизборна надпревара, се приема идеята в първата част да доминира представянето на платформите, а във втората – на лидерите. Но това в никакъв случай не би било обяснението на завърналата се до болка позната полемика с действащи лица ГЕРБ и БСП. Заради скандалите с използваните специални разузнавателни средства (СРС), се намесва и главният прокурор Сотир Цацаров. Цялата история приключва така, че и до днес обществените нагласи нареждат Цацаров на трето място сред личностите с позитивен рейтинг, след еврокомисаря Кристалина Георгиева и президента Георги Първанов [3]. И с абсолютната легитимация дори на ниво прокуратура за изместването на акцента на предизборната кампания.

Всъщност във всяка предизборна кампания досега общественото внимание е занимавано и с компроматна война. Книжката за членство в БКП на Стефан Софиянски, изваденият от Петър Стоянов доклад на службите срещу бившия вътрешен министър от кабинета „Костов” Богомил Бонев, както и дипломата за висше образование на кандидата за кмет на Варна Добрин Митев през 1999 г., са христоматийните примери за компромати. До известна степен те оказват влияние при избирането на Стоянов и Митев [4].

В кампанията от 2013 г. вече зададеният модел на огромен интерес към процентите, с които ГЕРБ води или не води пред БСП, оказва своето влияние в предизборната полемика и се комбинира с интереса към това кой е подслушвал Бойко Борисов в дома му и как записаните разговори ще повлияят върху изборния резултат. Може би в този момент настъпва тотален синхрон между това, което обществото иска да чуе и това, което политиците дискутират. Не защото подслушванията са структуроопределящи за бъдещето на страната, а защото зрелището добива грандиозни размери. Скандалът се приема такива големи размери, че повечето избиратели го възприемат като нормална част от кампанията. Чуват се обвинения за изместване на същинския дебат, президентът Росен Плевнелиев няколко пъти заявява, че предизборната кампания не трябва да се опорочава и дебатът трябва да се върне върху това, което наистина вълнува гражданите. Така, докато във времето, отредено за предизборните клипове по телевизиите, българските избиратели гледат как БСП и Костов искат да плащаме сладоледите на другите, майките искат да върнат децата си в страната, а националистите искат да премахнат „колониалното влияние върху България”, новините ни запознават с най-новите събития около „българския Уотъргейт”, както стана популярен скандалът. Бойко Борисов, иначе главно действащо лице във всяка сфера, се оказва с доста по-слабо медийно присъствие от това, което бяхме свикнали да виждаме през предишните години. Заместникът му, Цветан Цветанов, коментира постоянно какво се случва. Политици от БСП също коментират активно. Сотир Цацаров затвърдява позицията си на активна в публичното и медийното пространство личност. Ако в този момент беше участник в изборите, най-вероятно би ги спечелил. По изследване на СОВА Харис, обществените възприятия са изцяло в негова полза – 2/3 от българите одобряват действията му [5].Така, макар да не виждаме често Бойко Борисов, покрай скандалите около името му, той все пак се оказва два пъти повече споменаван в медиите, отколкото основният му конкурент и лидер на социалистите Сергей Станишев. На трето място е ДПС. На четвърто – движението с лидер Меглена Кунева – с две споменавания повече от ПП „Атака”[6].

Всъщност подменя ли се наистина акцентът на кампанията? Интересуват ли се хората от високите си сметки, докато политиците ги занимават с подслушвания? В по-голяма степен отговорът е „не”. Не, защото драмата на момента грабна голяма част от избиратели. Те просто започнаха да следят как се развива историята около скандалните лица от деня. Причината тук е съвсем обикновена – хората наистина се интересуват от това, което се случва в държавата им. Макар „моралните” теми често да са били подминавани от обществото, събитията преди и след изборите доказват, че всяко нещо има своя граница.

Изводи и обобщения

Какви изводи и обобщения могат да се направят за предсрочните парламентарни избори, проведени на 12 май 2013 г.? Образно казано, някои от политиците затъват в собствените си паяжини. Те стигат до честа употреба на подходи от типа: демонстрация на това колко е слаб другият, смятайки, че това ще убеди избирателя да не гласува за опонента. Къде обаче остава частта с това колко е силна дадена партия и защо в интегралната бюлетина да бъде маркиран точно нейният номер? Обществените възприятия се лутат в избор между „лоши” и „по-лоши”, а „добрите” остават на заден план. Но внушението, че един политик е политически непорочен, само защото друг политик е злоупотребил, не се оказва успешно. Провалът на негативните кампании става ясен още преди края на самите кампании. СДС не е представено в Народното събрание. БСП и ГЕРБ са парламентарно представени, но не се достига до желаните проценти и конфигурация. Според различни коментари скандалите с подслушванията не променят радикално електоралните нагласи в обществото. Предизборните инвестиции в политическа и човешка низост изместват нормалния (и без това дотогава особено вял) дебат около идеите на партиите. Скандалът сменя методиката на гласуване, ако в няколко поредни избори преди това обществото търсеше своя „месия” сред кандидатите, то по време на предсрочните парламентарни избори такъв не е открит. Погледите са обърнати към политическите формирования на протестиращите от Орлов мост в София, но и там вътрешните неразбирателства и политическата зависимост се оказват толкова големи, че част от кандидат-депутатите на партията „Средна европейска класа” сами призовават хората да не гласуват за тях. Старата идея за малкото и голямото зло връхлетя с нови сили и накара „Икономист” да каже, че това са „тъжни избори в тежко време” [7].

Скандалът с намерените 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд опетни кампанията и превърна деня за размисъл в ден за нов политически скандал. Ден, в който нито една от страните, вземащи участие в изборите, политически партии и общество, не размишлява върху бъдещите политики и тяхната евентуална реализация след изборите.

 Какво се случва с обществените нагласи, постоянно разхвърляни между компроматни войни, бюлетини и обещания за покачване на минималната заплата?

През 2013 г. нов „месия” не е намерен. Нова, голяма политическа сила вследствие на неговото присъствие, не се формира. Гласуването придобива формата на вече споменатия избор на „по-малкото зло”. Около 25% от избирателите заявяват, че са готови да гласуват точно по тази логика. Тоест тези, които не са с леви идеи, да пуснат своя вот за БСП, за да не се върне на власт ГЕРБ. Също така много от противниците на ГЕРБ „преглъщат” неприязънта си към Борисов и Цветанов, за да не се върне на власт БСП. По време на кампанията и леви, и десни, освен да заливат информационните агенции с компромати, се опитват и да са „близо до народа”. Карат колела из градовете, садят дръвчета, ходят на риболов, обикалят огромен брой от общините в страната, а предизборната надпревара добива нов оттенък – кой може повече и в този аспект? Кого ще посрещнат по-ентусиазирано и на някой площад? По повода, в свой коментар агенция ДПА написа, че „от време на време политиците спират да се обвиняват взаимно в корупция и некомпетентност и обръщат внимание на избирателите с най-общи обещания от типа „да засилим икономиката, да продължим борбата с корупцията, да сложим край на държавния рекет над частните компании, да подобрим качеството на живота.” [8].

Така, чувството, че обществото и партиите в тази кампания силно се разминават, остава единствено и трайно в социалната и политическа обстановка в България. Борбата за властта загубва предизборната си форма и се превръща в скандал, повлиял негативно върху обществените възприятия за институциите изобщо. Вотът преминава под знака на емоцията, а така или иначе ирационалният избор на гласоподавателите този път е зашеметен от твърде многото страни, взели участие в кампанията. Политическият дебат обаче не е една от тях и това оказва своето влияние. Липсата му довежда до зараждането на нова доза недоверие към институциите, партиите и обещанията им, и забива поредния пирон в ковчега на доверието към сключения обществен договор.

Негативната кампания няма как да има позитивни последствия. Според множество изследвания, голяма част от обществото свързва ситуацията около изборите с чувството на безизходица, както и с ясната нужда от стабилност в политическата обстановка. Безизходицата довежда до изненадващо ниска избирателна активност – нещо, което малцина очакват. Бурните обществени движения от зимата на 2013 г. са затвърдили идеята, че избирателната активност ще бъде висока. Ако за една партия, предизборната кампания може да доведе до 3% разлика от подкрепата й – зависимост от представянето, в негативен или позитивен план, то влиянието върху избирателите и техните нагласи може да бъде в много по-сериозно процентно изражение. В случая, месецът преди 12 май 2013 г. отблъсква голяма част от избирателите. Колебаещите се, които са около 20%, намират своя нов стимул или мотивация да не гласуват. Част от протестния вот, появил се вследствие на протестите от февруари 2013 г., остава нереализиран, а чувството на безизходица, разцеплението вдясно и скандалите при големите играчи, довеждат до сериозна фрагментираност на гласовете, която остави 1/3 от избирателите без представителство в новосформирания парламент.

Всъщност предизборната кампания постига няколко неща, макар и не особено положителни. Става ясно, че икономическите платформи и фискалните предложения на политическите играчи нямат значение, стига да има скандал, който да се подклажда ежедневно. Общественото внимание се отклонява от предизборните платформи сравнително успешно, като разбира се, се чуват недоволните от подменения политически дебат гласове. Има политически скандали, платформите на партиите са изпълнени с много и добри пожелания, в зависимост от целевата група, която се опитват да постигнат. И с твърде малко практически предложения за реализацията им. Така, докато едните се опитват да прокарат убеждението, че другите са по-лоши, а не, че те самите са по-добри, обществото остава с много зададени въпроси, които не получават отговори. Липсата на доверие към предизборния процес скача, недоверието към институциите и партиите се затвърдява, липсата на политически дебат налага идеята за липса и на добри политически идеи, които да се защитават.

Остава чувството, че играчите в предизборната кампания съществуват паралелно. Политиците спорят, карат се, обвиняват се, като твърде рядко това се случва по темите, свързани с предизборните им предложения. И рядко отправят реални послания към избирателите. Чуват се много и нереалистични обещания, свързани с ниските доходи, данъците и лошата инфраструктура. Негативната кампания прелива няколко чаши – на непрофесионализма при организацията й, на липсата на политически дебат по основните теми, на общественото търпение. Посланията остават на заден план, изместени от скандалите.

Каква би могла да бъде кампанията, ако е за предсрочни избори? Самият въпрос е твърде условен и не е резонно да се дават отговори и прогнози от типа: Щяхме ли да видим истински издържани дебати от обществена значимост, или платформите на партиите отново щяха да оставят представата за политическа немощ и популизъм? Отговорите на такива въпроси най-вероятно ще останат в сферата на предположенията. Друг отговор обаче също е възможен. Докато нивото на комуникация между политическия елит и обществото е в сферата на дълбока фрагментация, в която и двете страни са самодостатъчни на себе си и отричат всички останали, кампании по учебник няма да има. Защото спиралата от постоянни предсрочни избори няма да остави време и средства за такива.

 Бележки и цитирани източници:

[1] Канев, Д., И., Николов, Л. Канева, Л.1 А. Тодоров (2012). Учебник по политически мениджмънт 1. София: Фондация Фридрих Еберт, Бюро България; Канев, Д., И. Николов, Л. Канева Л. (2012). Учебни по политически мениджмънт 2. София, Фондация Фридрих Еберт, Бюро България.

[2] „Какво да питаме партиите предизборно”,
<http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/04/15/2041954_kakvo_da_pitame_partiite_predizborno_-_izberete_vie/>, последно посещение – 16.10.2013.

[3]  „АФИС: Три партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес” –

<http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1150940>, последно посещение – 16.10.2013.

[4]  Господинова, В; Старидовла, Е; „Особености на предизборната кампания”, <http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/izbori2013/2013/04/27/2049700_osobenostite_na_predizbornata_kampaniia/>, последно посещение – 16.10.2013.

[5]  „СОВА Харис: Две трети от българите одобряват действията на главния прокурор”,
<http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/18/2063488_sova_haris_dve_treti_ot_bulgarite_odobriavat/>, последно посещение – 16.10.2013.

[6]  „Медиите споменават два пъти повече ГЕРБ и Борисов в кампанията,

<http://www.mediapool.bg/mediite-spomenavat-dva-pati-poveche-gerb-i-borisov-v-kampaniyata-news206124.html> , последно посещение – 16.10.2013.

[7] „Bulgarian politics – an unhappy election”,

            <http://www.economist.com/news/europe/21578116-and-inconclusive-result-unhappy-   election>, последно посещение – 16.10.2013.

[8] ”ДПА – В България политиците понякога се сещат за избирателите си”, <http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/10/2058023_dpa_v_bulgariia_politicite_poniakoga_se_seshtat_i_za/>, , последно посещение – 16.10.2013.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta