Звучащите думи и тяхната сила да въздействат в комуникационна среда

 Валерия Кардашевска

Абстракт: Изборът на темата се наложи от породилите се в последните години предпоставки за усвояване на метод за обществено взаимодействие със средствата на живото слово. Все повече хора, работещи в различни сфери, проявяват интерес и чувстват необходимост от консултация с гласово-говорен специалист. Затова излагането на работещи и проверени във времето практики, особено в научни електронни списания, е навременно и необходимо. В тази статия се разглеждат различни проблеми, свързани с говорното изказване, и някои възможни варианти за решаването им. Целта е да се осъзнае необходимостта от овладяване на гласа, защото в съвременната социална среда това е своеобразна визитна картичка, включително за публични личности, журналисти и политици.

 Ключови думи: комуникация, слово, глас, говор, дишане, тембър

Spoken Words and Their Power to Influence the Communication Medium 

Valeria Kardashevska

Abstract: The choice of the topic has been provoked by preconditions that have evolved recently for implementing the social interaction method by means of the living speech.  More and more people working in different spheres are interested and feel the need to consult speech specialists. I believe it is timely and necessary to systematize and analyze the working and time-tested practices and enounce them in scientific electronic journals. This article will examine various issues related to speech and will propose options for resolving them. The aim is to provoke interest and understanding of the need to master the voice, because in our social environment the voice often functions like a calling or  business card. 

Keywords: communication, words, voice, speech, breathing, timbre.

Базисни принципи

Един от най-често използваните термини днес е информация. Това обобщено понятие се характеризира със своето многообразие. Информацията може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Това е и терминът, който се свързва най-често с понятия като комуникация, системи за управление, образование, възприятие. С напредването на информационните технологии като че ли започнахме да забравяме основната роля на речта като материален носител на обществено взаимодействие, в което обменяме информация – мисли, чувства, знания. В този контекст можем да разглеждаме информацията, която предаваме чрез словото, като материя –  енергия, чието моделиране и предаване се определя в зависимост от личните качества и поведенческите умения на информиращия. Все по-често се създават предпоставки за усвояване на метод за обществено взаимодействие със средствата на живото слово в неговата органична обвързаност с невербалното поведение. Той без съмнение трябва да изхожда от съвременната теория на комуникацията, теория на театъра и актьорското творчество и разбира се, постиженията на реториката, неореториката и ораторското изкуство в системата на гръко-римската цивилизация и естественото й продължение в европейската и световна култура.

Ние, човешките същества, притежаваме една забележителна способност – ”с  едно просто издаване на шумове през устата можем да оформяме образа на събитията в мозъка на друг индивид от нашия вид, уверено да извикваме нови комбинации от идеи в умовете на другите, както и те в нашите” [1]. Това наистина е толкова естествена за нас способност, че дори не го забелязваме.

Според френския публицист Луи Боналд – един от водещите автори на теократичната школа в края на 18. век – езикът има  божествен произход. Според него говорът е първобитен факт, общ за всички хора. Той не е основен знак, не е изкуствен продукт на човешкия ум. Човекът не е измислил говора, защото измислянето предполага предварително съществуване на мисълта, която би трябвало да създаде говора. А мисълта не може да предхожда говора, защото не може да се мисли, без да се говори (ако не външно, то поне вътрешно). За това Луи Боналд  смята, че говорът не може да бъде продукт на мисълта. Той проповядва идеята, че това е нещо естествено, нещо божествено, божи дар. Макар че е създадена преди няколко столетия, тази теория днес има редица привърженици. Такава теза доказва в своите научни трудове американският психолог Стивън Пинкър. Той, като привърженик на еволюционната психология, подкрепя възгледите на лингвиста Ноъм Чомски за езика като развитие на инстинкт в еволюционния процес. В своите научни трудове Пинкър доказва, че „Езикът не е културен конструктор,  който заучаваме така, както да познаваме часовника или да разбираме какви ги върши правителството. Езикът е необикновена част от биологичната конструкция на нашия мозък. . . Някои когнитивисти описват езика като психологическа способност, ментален орган, невронна система, изчислителен модул. Аз (разбирай Ст. Пинкър – б.а.) обаче предпочитам несъмнено старомодната дума инстинкт” [2].

Коя от двете теории ще изберем, е въпрос на личен избор, чувствителност и нагласа към света. Какво ще предпочетем днес – „божи дар” или „инстинкт” – зависи от нашата индивидуалност. Всички ние като зрели, образовани хора знаем, че словото като уникална човешка способност ни отделя от животните. Знаем също, че обогатяването на лексиката, овладяване на граматическите особенност на един език, правоговорните норми или кратко – говорната ни култура, зависи единствено и само от самите нас. Според проучването на американският психолог Алберт Мерабиян, когато говорим, 38% от убедителността на посланието се предава с помощта на гласа, 55% съставляват невербалните  елементи, а същинското съдържание е само 7%. Голяма част от времето си ние прекарване над учебниците, за да се подготвим и усъвършенстваме тези 7%. Без да пресилвам, поне 20 години преминават в обучение, а някои хора посвещават на това целия си живот. Образователната ни система се основава само на това. Подготвяме доклади, учим се да пишем речи, изучаваме различни теории, ставаме едни прекрасни теоретици. За да се погрижат за основните 55% невербални компоненти, съвременните хора отделят купища пари и време, понякога излагат на риск здравето си, само за да подобрят външния си вид. А онзи немалък дял от 38% като че ли напълно го забравяме.  За съжаление упадащите образователни стандарти, както и ниското ниво на масова култура, заливаща ни от всички медии и различни публични изяви, доведоха до застрашителен упадък на способностите на средно статистическия гражданин да формира разбираемо говорно изказване. Дори не споменавам граматически вярно, а само раз-би-ра-е-мо.

 Проблеми на съвременния човек при „живия контакт”

Общоразпространеното мнение е, че въздействащ глас, ясна и точна дикция, правилно произношение и сила на гласа са нужни само на актьорите и говорителите по телевизията. Много малко мениджъри, политици, преподаватели се замислят за това дали някой чува техните нареждания и препоръки (поради тихия глас, който използват), дали ги разбират правилно (поради лоша интонация, неправилно произнесени звуци и др.), дали успяват да запишат лекциите или указанията им (при скороговорка, много бърз ритъм, объркан словоред). Бихме ли се впечатлили от един може би гениален професор, който говори толкова тихо и неразбираемо, че никой в аулата дори не разбира, че лекцията вече е започнала. Ами адвокатът, който иска да защити своя клиент, но монотонният му глас по-скоро приспива съдията. Търговецът ни предлага най-новия продукт на фирмата и така бързо и неразбираемо поднася информацията, предъвквайки думите, че ние също толкова бързо искаме да го отпратим. И като връх в тази пирамида можем да си спомним за телефонистите, служителите на рецепции и в кол центрове, с техния бърз и монотонен говор, който би трябвало да предаде тяхното желание да ни помогнат, да са любезни и отзивчиви, а всъщност единствената реакция от страна на обаждащия се е обърканост. Тя произтича от това, че въобще не сме разбрали какво казват, почти е невъзможно в общия поток от думи да отделим името на служителя, с когото разговаряме. Бързото темпо на говора и липсата на паузи създават напрежение, което в повечето случаи действа на слушателя блокиращо – забравяш кой си и за какво се обаждаш.

В модерния свят се натъкваме и на още един проблем – съвременният човек говори все по-малко. В дигиталните комуникации за сметка на това е напреднал достатъчно. Той все по-често общува с помощта на компютрите. И макар напоследък в медиите и политиката да се забелязва стремеж към професионализъм, често говорните модели, които чуваме, са най-общо два типа. Единият тип са хора с инстинктивно поведение, такива, на които им се отдава да въздействат с гласа си и поведението си. Другият са отрицателни примери, които за съжаление ни действат успокояващо, че има и по-лоши от нас и че и така може! Днес общуваме словесно все по-малко за сметка на движенията с пръстите по клавиатурата. За да се обясни в любов, съвременният човек обикновено не прави серенада и не рецитира стихове. Все по-често избира за това имейл, кратко съобщение, а напоследък толкова модерното любовно обяснение с билборд на оживено кръстовище. Но дори и в този дигитален свят, след безброй разменени електронни писма, написани научни статии и книги, ни се налага да говорим. И тогава за ръководителя, търговския представител, адвоката, лектора, но в крайна сметка човешко същество настъпва истинска криза. Преминал всички нужни обучения, курсове и квалификации за това как да презентира успешно и други подобни, той се оказва неподготвен с едно много деликатно нещо – гласа си.

Много малко са хората, които разбират, че трябва да направят нещо за своята реч. Още по-малко са тези, които търсят начини да подобрят и усъвършенстват гласа си и говорното си изказване. Причината е съвсем проста: нашата социална система насърчава теоретичната подготовка и образование – първо училище, после университет, бакалавърски и магистърски програми, курсове и квалификации, и не на последно място програмата „Учене през целия живот”. Всичко това е прекрасно, безспорно необходимо и полезно. Но в колко от тези програми се отделя време и внимание на онези, нека отново припомним 38%? Ако прочетете и прегледате огромното количество книги и статии, които особено през последните години са написани на тема „Публична реч”, „Бизнес комуникация”, любимата и модна сега ПР/PR специалност, ще забележите че във всички тях твърде малко място и внимание е отделено на говорното изказване и на гласа като такива. Можете да срещнете съвети от рода на: „използвайте авторитетен тон”, „бъдете сърдечни”, „изразявайте съпричастност и доброжелателност”, „проявете емпатия”. Има дори такъв съвет: „След встъпителните думи пускате в действие целия си чар на обигран селски тарикат, т.е. търговец и ако се представите добре, в края на разговора ще имате договорка с другата страна, че ще правите общ бизнес.” [3]. И това може да се прочете в статия на тема „Какво да правим на бизнес среща”.

 Как да подготвим гласа си за публична изява

В нашата социална среда гласът е визитната ни картичка.  Той е онзи пръв наш белег, с който хората се сблъскват дори в модерното ни технологично общество на ipad и киберпространство. Все пак при лична среща или публична изява, нашите събеседниците оценяват умението ни да говорим, а не да пишем писма и доклади.

В тълковния речник значението на думата глас се определя като – „Звук, който се произвежда от трептенето на специални връзки в гърлото под действието на издишания, изтласкан въздух” [4]. Без да се задълбочаваме в анатомията, бих искала да отделя малко внимание на гласово-говорния апарат. Той се състои от три основни групи:

Дихателни органи – това са бели дробове, бронхи и трахея.  Издишаният въздух постъпва от бронхите в белите дробове и чрез трахеята в ларинкса.

Ларинкс (гръклян) – това е органът, в  който се образува човешкият глас. Той се състои от няколко хрущяла. Между тези хрущяли се намират две кожни гънки. Това са гласови гънки или гласилки. След постъпване на въздуха в ларинкса, той преминава през гласовите гънки. Ако те са отпуснати, въздухът безпрепятствено преминава през тях и звук не се образува. Но ако гласилките, по команда на главния мозък, се затворят, те се превръщат в преграда по пътя на издишната струя. Тази експираторна струя предизвиква трептене на гласилките и се образува звук. Големината и дебелинита на гласилките  при различните хора е различна и това е един от факторите, който определя тона на гласа ни.

Резонаторите определят силата и тембъра на гласа. В групата на резонаторите попадат гърлената, носната и устната кухина. В последната става окончателното оформяне на звуковете. Много важна роля за това играят езикът, мъжецът, зъбите и устните. А добре отвореното гърло осигурява навлизането на повече звукови вибрации в устната кухина и обертоновете се увеличават. В резултат на това тембровата багра става по-наситена и по-въздействаща.

И над всичко това стои главният мозък и периферната нервна система – неврони и нервни окончания, които ръководят дишането и движението на гласилките. Под въздействие на нервната система произтича дейността на всички органи (включително и тази на гласилките). Това е и една от причините гласът ни да е изключително чувствителен и зависим от нашето емоционално състояние. По същата причина определени гласови характеристики биха могли да предизвикват различни емоционални състояния на подсъзнателно ниво.

Съществуват няколко характеристики на гласа. Основните, които представям тук, са: дишане, тембър, сила, темпоритъм на говора. Обърнах внимание и на правоговора, като един от основните белези за езиковата ни култура.

 Дишане

Всички съвременни методики по говорна или вокална техника, отделят специално внимание на усвояването на фонационно дишане. То се отличава от физиологичното по това, че е осъзнато, контролирано, със скъсено време за вдишване и удължено и контролирано издишване. Фонационното дишане ни осигурява необходимата опора на тона, а това ни помага да звучим уверено, силно и ясно. Овладяването му всъщност е връщане към бебешкия начин на дишане. Здравото новородено бебе диша диафрагмално-ребрено. Нарича се така, защото в него най-голямо участие имат диафрагмата и междуребрената мускулатура. По-късно в процеса на израстване, поради различни причини, този навик може да бъде нарушен или променен. За случаите обаче, когато специалността ни налага да говорим пред публика, трябва съзнателно да овладеем или по-точно да си върнем този навик на диафрагмално-ребрено дишане, за да си осигурим необходимата опора на тона и да намалим напрягането на гласовите гънки. Това, което всеки човек, на когото му предстои публично говорно изказване, но не владее специална гласово-говорна подготовка, би могъл да направи, е следното: да раздвижи крайниците. Доказано е, че тяхното активизиране води до активна дихателна дейност [5]. Това би могло да стане например с подскоци на място. В тази статия ще посоча няколко упражнения, които не би трябвало да се възприемат като самоучител, а по-скоро като примери от практиката ми на гласово-говорен педагог за онагледяване на казаното. Най-добре би било да се работи със специалист, който да извърши консултация, да даде конкретни насоки и да проконтролира овладяването на новите навици.  Упражнение 1,  което описвам тук, беше приложено на самата мен от Д. Борисова – професор по сценична реч, при първата ни среща, за да провери как дишам.

Упражнение. 1

Намерете твърда повърхност, на която да легнете удобно. (Това може да е килимът на пода или твърд матрак.) Нека тялото ви да е разположено удобно: двата крака един до друг, петите събрани, пръстите на краката отпуснати, носът сочи към тавана. Едната ръка поставете на корема, като палецът е на пъпа. Другата поставете пред лицето, с длан на около 20 см. от устните. Вдишвате през носа и издишвате през устата, като си представяте, че издухвате въздуха през сламка, точно в центъра на дланта.  Повтаряте вдишването и издишването няколко пъти, без да бързате, в свой ритъм. Обръщате внимание на ръката, която е поставена на корема. Ако тя се повдига нагоре при вдишване и се спуска на долу при издишване, без да се повдигат рамената, може да се каже, че не сте загубили напълно своя навик за диафрагмално-ребрено дишане.

Упражнение. 2

Първото упражнение може да се повтори в изправено положение. Тялото е изправено, стъпили сте на двата крака и тежестта е между тях. Гърбът е изправен, погледът е на нивото на очите, рамената са свободно отпуснати назад и надолу. Позициите на ръцете са същите – на корема и пред лицето. Вдишвате и издишвате няколко пъти по познатия начин. Тук вероятността рамената да се включат е по-голяма. Ако това стане, може да се каже, че има отклонение от правилното фонационно дишане.

Много кратко ще се опитам да обясня разликата между физиологично и фонационно дишане. При физиологичното дишане се поема въздух, който навлиза в носната кухина и чрез трахеята достига белите дробове. При това дишане имаме спонтанно издишване. Когато обаче сме в процес на говорно изказване или вокална дейност и владеем фонационно дишане, диафрагмата се съкращава, при което коремът се издува и така белите дробове имат възможност да се разширят във вертикална посока. В същото време, междуребрените мускули разширяват гръдния кош и белият дроб може да се разгърне и встрани. Така вдишването става дълбоко, а диафрагмата действа като засмукваща помпа. Много важен е и процесът на издишване. Тогава коремната мускулатура се стяга (коремът леко хлътва), диафрагмата спонтанно се връща в първоначалната позиция, като така въздухът се изтласква с определено напрежение (което може да се контролира) към ларинкса и при постъпване на мозъчен импулс се генерира звук.

Когато не се владее или не се използва фонационно дишане по време на говорно изказване, могат да последват различни неприятни странични ефекти като:

– Учестено, повърхностно дишане, при което: речта ни става накъсана, гласът ни  е нестабилен и трепери, правим чести и нелогични за потока на мисълта паузи. Поради това изказването ни звучи неубедително, тревожно, създава в слушателя излишно напрежение.

– „Забравяме” да дишаме, говорим продължително, без да прибавяме въздух: речта ни е монотонна, на един тон, липсват паузи, получава се неразбираем безкраен поток от думи. Обикновено това напрежение е съпътствано и с промяна в цвета на лицето. Изказването отново е неубедително, неясно, напрягащо, понякога до степен на страх за живота на говорещия.

За да подобрим фонационното дишане, трябва да владеем правилното физиологично дишане. Понякога за това е необходимо да се подобри работата на коремните и междуребрени мускули чрез серии от дихателни упражнения, които да върнат доброто диафрагмално-ребрено дишане. В своята книга „Магията на словото” проф. Д. Борисова описва и представя серия от практически упражнения, които тя е систематизирала, подбрала и проверила в своята дългогодишна практика. Това е завършен гласово-говорен тренинг, чрез който, както казва авторката – „се подпомага процесът на преминаване от битов към творчески вътрешен поток” [6]. Разбира се, има и много други упражнения, които могат да се използват със същата цел.

 Тембър на гласа

Звуковата обагреност на човешкия глас се нарича тембър. Той е толкова специфичен за всеки човек, колкото дактилните отпечатъци на пръстите ни. Това е онзи гласов белег, който ни помага да познаем наш близък по телефона или зовът на детето ни на детската площадка. Тембърът се определя от големината и дебелината на гласовите гънки. Обикновено при мъжете те са по-големи и дебели, а при жените и децата – малки и тънки. Роля за крайното формиране на гласа имат и резонаторните кутии, за които вече споменахме при устройството на гласово-говорния апарат.

Основна задача на педагога-специалист трябва да бъде съхраняването на  гласовата индивидуалност на всеки човек, обърнал се за консултация. Най-важно е да се осъзнае, че добрите педагози не променят гласа. Те ви помагат да разкриете това, което притежавате и ви научават да го използвате икономично т.е. щадящо гласово-говорния апарат.

Следващият етап след дихателните упражнения е овладяване на центъра на гласа или още по-ясно казано определяне на онзи гласов диапазон, в който се чувствате най-удобно. В ежедневието си ние обикновено не говорим на един тон. Но все пак в резултат на усвояването на куп условни рефлекси нашият изказ се е превърнал в изключително контролиран и рационален. С изпълнението на няколко прости упражнения можем да си припомним или преоткрием гласа си, с неговата богата темброва украска.

Упражнение 3

Можете да застанете прави (по описания по-горе начин). Вдишайте през носа и издишайте леко и спокойно през устата. Повторете няколко пъти и се съсредоточете върху движението на въздуха, за да се освободите от излишното напрежение. Едната ръка може да е поставена на корема, за да контролира дишането да бъде диафрагмално-ребрено. Когато сте готови поемете въздух и при издишване, произнесете със затворена уста звукът М. Отпуснете свободно долната челюст и дръжте устните затворени.

Звукът М е много благоприятен [7] за работа в говорната и вокална постановка, защото като сонорен звук съдържа в най-голямо количество ларинксов глас и при произнасянето му може да усетим трептене в говорните резонатори. Освен това, част от въздуха преминава през носа и това води до съзвучие и в главовия резонатор. Когато имаме добре насочена експираторна струя въздух и добре отворено гърло, резонансът се предава и в гръдния кош. Сега, ако оставим на страна цялата теоретична постановка и се върнем на упражнението, можем да проверим какво се случва с нас. Първо би трябвало вече да сте усетили трептенето в устните, сякаш нещо ви гъделичка. Ако поставите другата ръка последователно на скулите под очите, на челото, зад ушите, на темето, след това на гърдите и гърба бихте могли да усетите трептене. Това трептене показва достигане на първичния звук в резонаторите, което е едно много добро начало.

При силно психо-физично натоварване тембърът се променя, което се дължи на  стягане на гласовите гънки. В спокойна атмосфера гласът е ясен, звучен, речта е реализирана в средния регистър и е ритмична и смислово точна. В стресова ситуация говорът може да стане неритмичен, да звучи пискливо или предрано поради напрежение в гласовите гънки, би могло да се стигне до афония – частична или пълна загуба на гласа. В такива случаи на помощ отново идват дихателните упражнения. Те биха могли да помогнат да се уравновеси дишането, нарушено в емоционалния момент. Така ще се осигури достатъчно количество кислород, който освобождава мускулната дейност и в частност, работата на гласово-говорния апарат, за да продължим безпрепятствено говорното си изказване.

 Сила

Силата е само един от компонентите на гласа, но като такъв, съчетан с останалите той би могъл да ни помогне нашето изказване да звучи по подходящия начин. Много често благодарение на социалната ни култура ние сме променили критериите си и понякога се сблъскваме с хора, които са убедени, че говорят високо, докато всички други едва ги чуват. От друга страна, е прието, че не е нужно да ставаме слушатели на разговора между две приятелки в градския транспорт, но също така е добре в определени ситуации да бъдем чути от всички заинтересовани. За силата на гласа, както и за други негови характеристики, има още един много силен фактор – психиката. Нагласата: „извинете, че ще ви отнема от времето” или „съжалявам, че ви занимавам с това” обикновено засилва още повече притеснението от говорното изказване и го прави тихо и вяло. Другата крайност, на силен глас, изразява агресивност и гняв и е неприемлив в обществото. Най-важно е да усетим мярката и да можем да приложим необходимата сила в дадения момент. Съвременните технически средства ни предоставят възможност да запишем гласа си и след това да го чуем. В началото той може да не ви хареса и да се изненадате от начина, по който звучи. Една от причините е, че това, което чува всеки от нас с вътрешното си ухо, това, което чуват околните от нас, и записът са съвсем различни гласове. Но моят съвет е да се записвате и да се слушате. Една част от проблемите можете да чуете и откриете сами, както например този с тихия глас, за който говорим. За да бъда разбрана правилно, ще дам пример. В популярното детско предаване „Кой е по-по-най”, в което децата излизат на сцената и рецитират и пеят, водещият – бате Енчо, много често ги приканва да говорят по-силно. Децата в своето притеснение започват отначало, но… не със силен, а с много по-висок (като тоналност) глас. Затова ми се струва, че записът ще ви помогне и ако имате добър фонематичен слух, той ще ви подскаже по-силно или просто по-високо се изказвате. Ако нямате възможност за консултация с педагог, бихте могли да направите някои специални упражнения като това.

Упражнение 4

Избирате едно изречение, може това да е началото на вашето изказване или скороговорка, която владеете. Произнасяте това изречение спокойно и съвсем тихо. След това го произнасяте отново, но усилвате силата на гласа, после пак го повтаряте, но още по-силно. Така до достигане на максималната сила, при това без да изпитвате някакво напрежение.

Много често неопитните оратори или лектори разчитат на техниката (микрофон, усилватели и др.). Дори когато те са в наличност, трябва да се избере подходящата сила на гласа, за да се ангажира вниманието на аудиторията и постигнат целите.

 Темпоритъм

Темпоритъмът на говора се определя от стремежа да бъдем добре разбрани. Съобразява се с темпото, с което може да се възприеме максимално точно информацията от слушателите. В ежедневната реч той обикновено съответства на състоянието на духа. За един деен ръководител, за който задачите за деня са двуцифрено число, вътрешният темпоритъм е изключително забързан. Това неминуемо оказва влияние на неговото говорно изказване, като може да го направи забързано до степен на скороговорка. Може би самата динамична социална среда ни кара да говорим по-бързо. Или притеснението от факта, че говорейки по-бавно, бихме станали център на внимание ни кара от свенливост да минем към „спасителната” скороговорка. Разбира се, че има и други обстоятелства, които влияят на темпоритъма. Наслагано във времето, всичко това оформя говорния стереотип. Едно от най-важните неща, които трябва да се знаят за темпоритъма е, че повечето хора не го осъзнават. И още по-важното е, че промяната му се отдава най-трудно.

Един от възможните начини за овладяване на този елемент на гласовата характеристика е подобряване на артикулацията [8]. Основната причина да се изучава и овладява артикулацията и фонетичните норми откриваме в закона за предаване и приемане на информация в комуникативна среда. Всеки път, когато говорещият си позволи небрежно да артикулира, слушателят полага допълнителни усилия за пълноценно възприятие на информацията. Това значително намалява комуникативната способност, може да доведе до промяна във възприеманата информация, дори да прекъсне общуването. Острата нужда в последните години от специално внимание към този проблем, ни кара да насочим  вниманието в тази статия към правилното артикулиране на звукове и думи. Когато говорим за правилно артикулиране не трябва да забравяме законите за слуха на Томатис. Защото е немислимо усвояването на произнасянето в норма на всички звукове и думи без активното участие на слуха [9]. Това е и един от основните съвети, които дават добрите педиатри на родителите. Да общуват със своите деца с правилно произнесени думи и добре конструирани изречения. Растящото бебе повтаря това което чува в заобикалящата го среда и така „принудително наложеното и поддържано дълго време слушане окончателно изменя както слуха, така и фонацията” [10]. Като родител знам, че понякога това не ни се отдава много лесно, но в името на доброто бъдеще на нашите деца усилието си заслужава. Много по-лесно е да се коригира неправилно учленяване на  конкретен звук в ранна детска възраст, но никога не е късно и при желание това винаги може да се направи.

Когато се пристъпва към работа по овладяване на споменатите проблеми, е добре да се започва с така наречената артикулационна гимнастика. Тя е изключително полезна, защото активизира мускулите, които се намират непосредствено в областта на лицето и помага да се освободят от излишното напрежение. Количеството от упражнения е много голямо. У нас една част от тях са въведени и са познати като елементи от методиката на проф. д-р М. Танев [11]. Аз ще посоча само една малка част от тях:

Упражнение 5

 Артикулационна гимнастика – Можем да я изпълняваме седнали на стол или прави. Следим, когато работим с една група мускули, останалите да са в покой. Работим в равномерно темпо, без да бързаме, когато е нужно, правим кратка почивка. Повторенията са между  8 и 10 пъти.

Започваме с веждите – активно ги повдигаме нагоре и след това свиваме напред.

Продължаваме с клепачите на очите – разтваряме широко и стискаме силно.

Насочваме се към носа –сбръчкваме нагоре и отпускаме, следва разтваряне и събиране на ноздрите.

Устни – тук вариантите като че ли са най-много. Посочвам само няколко. Със затворена челюст и събрани устни като за целувка описваме кръгове в двете посоки. Опитайте се да движите устните равномерно, а не на тласъци или малки отсечки. След това правим редуване на Усмивка – Целувка – последователно разтягаме устни като в усмивка и след това ги събираме напред за целувка. Подобно е редуването Луличка – Прозявка издаваме събрани устни силно напред, следва широко отваряне на устата надолу.

Език – най-простото и ефикасно упражнение е да затворите устни и с език да се опитате да обходите всички местенца в устната кухина. След като сте сигурни, че не сте пропуснали нищо, прехапете върха на езика. Това ще предизвика слюноотделяне, което много помага, ако ви е пресъхнала устата.

Почти във всеки учебник по техника на говора, ще намерите подобни на тези и още много други упражнения. Важното е да не се притеснявате и да започнете да работите. Теоретичното познание не е достатъчно, нужно е да се промени говорният стереотип.  Това изисква практика, която в началото е добре да се провежда с опитен специалист, а след това може да се прилага в бизнес-комуникациите, публичните изяви и социалното общуване.

 Правоговор

Това е тема, изключително болезнена за всички говорни педагози, езиковеди, а и не само за тях. В курсовете и лекциите по бизнес-етикет и комуникации повече се разглеждат правилата за писане и малцина са тези, които обръщат внимание на правоговора. Той е не просто признак за говорна култура, правоговорът ни помага да звучим по-професионално, убедително и авторитетно. Безспорно това е „унифицирана форма на устната реч, с която си служат носителите на книжовния език” [12] и така се извиняват голяма част от хората. Видите ли, те се опитвали да говорят по-разбираемо за всички. Сякаш има нещо по-разбираемо от правилното и вярно поднасяне на информацията. Терминът „правоговор” означава правилно говорене или по-точно правилен изговор. А правилният  изговор се определя от фонетичните особености на езика, които в повечето случаи се преплитат със словообразувателните и формообразувателните норми. Успокоителното е, че рядко думите се произнасят изцяло неправилно, като добилият популярност пример – уфсъ, вместо овца. Грешат се техни елементи – фонеми и морфеми. Греши се в междусловната фонетика, ударенията, интонацията и т.н., и т.н. За съжаление да се спазва правоговорната норма е по-скоро изключение, отколкото правило. И ако отново се върнем на законите на Томатис, говорният анализатор получава информация за звуковете на речта единствено от слуховия орган. Но ухото няма как да знае кое е правилно и кое не. Съветът към всички, които искат да овладеят правилния изговор, е да се запознаят първо с онези диалектни езикови форми от техния регион, които са възприети за книжовни. Така могат да стъпят на нещо и да се заемат с постепенното овладяване на останалите книжовни норми.

Ако сте от източен регион, може да се започне с правилното произнасяне на красивата българска дума – благодаря. Правилото изисква да се потъмни крайната ударена Я в глаголи като: благодаря, седя, говоря, работя, моля, твърдя, позволя и в края на глагола да произнесем звукът „ЙЪ”. За това, за ужас на всички овладели като деца източния говор, правилно е да се произнесе: благодарЙЪ, седЙЪ и т.н. За хората от западен регион също е нужна корекция. При тях трябва да се омекоти изговорът, за да не звучи: благодарЪ, вървЪ, седЪ.

Следващото отклонение е свързано с така нареченото – мекане. Какво означава това? Всички глаголи, които в първо лице ед.ч. НЕ завършват на „М”, образуват множествено число без „Е”: ходя – ходиМ, уча – учиМ, правя – правиМ, а не: учиме, ходиме, правиме. Окончание „ЕМ” имат онези глаголи, които в 1л.ед.ч. завършват на „М”, като: стреляМ – стреляМЕ, плуваМ – плуваМЕ. Толкова е лесно да се запомни!

Във всички учебници по бизнес комуникация е написано, че етикетът изисква бизнес  разговорите да се водят в учтива форма. В тези учебници и статии правилата за употреба на тази форма не са споменати, може би техните автори не предполагат, че в повечето случаи те не се знаят. Ще ги припомня накратко. Когато разговаряме с другия участник в комуникационния процес на „Вие”, съществуват няколко варианта за съгласуване на подлога и сказуемото, когато сказуемото съдържа причастие или име [13].

Заключение

Без съмнение речта е висша степен на проявление на човешките мисли и чувства и като такава тя би трябвало да бъде ясна по звучене и точна по смисъл. Но, както казва в своята книга педагогът по сценична реч проф. Д. Борисова: „Гласът е уникален, но капризен феномен и като в огледало отразява всички промени в личностното ни самочувствие, дори онова, което искаме да скрием” [14]. В своето ежедневие ние не се замисляме как звучи гласът ни, кога си поемаме дъх, как произнасяме думите. Ние просто общуваме. Когато обаче сме изправени пред публика или сме на важна среща, ние сме в различна, надежедневна ситуация. Тогава много неща могат да се объркат – дишането може да се промени, устата да пресъхне, гласът да звучи твърде ниско или твърде високо, артикулацията да се затрудни, мисълта да се загуби и т.н., и т.н. Май списъкът е безкраен и би могъл да завърши с последици като частична или пълна загуба на гласа, афония. Най-често срещаният въпрос е – какво може да се направи? В театралната педагогика състоянието се нарича сценична треска. И понеже речта е основно изразно средство за актьора, за него е абсолютно необходимо да се научи да владее гласа си. Това става със специално разработени техники и упражнения. Има много изтъкнати педагози насочили  всичките си знания и усилия за разработването на системи от упражнения. Ще започна със световно известните имена на гласово-говорния педагог на Кралския шекспиров театър проф. Сисили Бери, проф. Кристин Линклейтър – другият вокален педагог, с огромен авторитет в театралните и кино-среди в Англия и Америка (и двете удостоени с почетната титла – Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ „КР. Сарафов”) и разбира се българските педагози, работили у нас още от създаването на театралната академия – проф. Р. Роснер, доц. М. Георгиева и стигнем до днешните професори като – пров. Б. Матанов, проф. Ем. Ангелова, проф. Д. Борисова, и много други посветени на своята работа гласово-говорни педагози. Съжалявам, че в този момент може би разбих у вас един мит, че актьорът със своя красив глас, външност и пленяваща усмивка е надарен от бога. Да, необходим е и талант, но преди всичко стоят много часове ежедневен труд и упражнения за гласа и тялото. А другата половина от денонощието е за изграждането на образа, който той пресъздава на сцената или екрана, включително и чрез богатството на речта. Би било радостно, ако все повече говорители, политици, радио-водещи, адвокати, лектори и други публични личности подобрят своята гласово-говорна подготовка. За съжаление малцина са тези, които осъзнават тази необходимост. Все пак е добре да се знае, че у нас има много добри гласово-говорни специалисти, които няма да ви откажат специализирана консултация.

Цитати и бележки:

[1] Пинкър, С. (2007). Езиковият инстинкт. София: Изток-Запад, 11.

[2] Пинкър, С. (2007). Езиковият инстинкт. София: Изток-Запад, 14–15.

[3] http://smartmoney.bg/”какво да правим на бизнес среща”

[4] Български тълковен речник (1995). София: Наука и изкуство, 133.

[5] Борисова, Д.  (2009). Магията на словото.  София: Българска книжица, 16.

[6] Борисова, Д.  (2009). Магията на словото.  София: Българска книжица, 44.

[7] Независимо от фонетичната система т.е. той може да се използва и при чуждоезикови системи – английска, немска, руска и др.

[8] Артикула̀ция – (от  латински: articulatio – разчленено) В езикознанието под артикулация се разбира учленяване на говорните звукове – гласни и съгласни, както и преходите между тях в сричките и думите.

[9] През 1953г. френският отоларинголог Алфред Томатис  представя доклад пред Френската академия на науките, в който се налага следният закон: Гласът възпроизвежда само това, което ухото може да чуе”. На тази база се създава „методът Томатис”, който има за цел повторно обучение на човека за процеса на слушане, за да се подобри способността за научаване и усвояване на чужд език, подобряване на комуникацията, увеличаване на творческия потенциал и влияе положително на социалното поведение на индивида.

[10] Максимов, Ив. (1993).  Вокална фонология, София, 8.

[11] Проф. д-р М. Танев е дългогодишен преподавател в катедра „Сценична реч” на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”.

[12] http://nauka.bg/forum/index.php

[13] Подлогът и сказуемото се съгласуват по лице и число, ако сказуемото е глагол, т.е не съдържа причастие или име. Аз гледам филм. Мъжът гледа филм. Ние гледаме филм. Вие гледате филм. Госпожо Колева, Вие гледате (гледахте, ще гледате) ли новите филми?

[14] Борисова, Д.  (2009). Магията на словото.  София: Българска книжица, 16.

 Библиография  

  1. Аристотел, (1975). За поетическото изкуство. София: Наука и изкуство.
  2. Борисова, Д. (2008). Магията на словото. София: Българска книжица.
  3. Виготски,  Л.С. (1983).Мислене и реч. София: Наука и изкуство.
  4. Георгиева, М. (1983). Българска сценична реч. София: Наука и изкуство.
  5. Гърбев, Л. (2010) Алгоритъм на звучащото слово. София: НБУ. 
  6. Йорданов, К. (2007). Психофизични подходи в гласовоговорното обучение на актьора. София: Аб Издателско ателие. 
  7. Максимов, Ив.( 1993). Вокална фонология. София: Наука и изкуство. 
  8. Пинкър, С. (2007). Езиковият инстинкт. София: Изток Запад. 
  9. Сотирова, Е. (1983). Техника на говора. София: Наука и изкуство. 
  10. Галендеев, В. (2006). Не только о сценической речи. Санкт-Петербург: СПГАТИ. 
  11. Berry, Cicely. (1973). Voice and the Actor. New York: Hungry Minds, Inc. 
  12. Linklater, Kr. (1976). Freeing the Natural Voice. Drama Publishers.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta