Минчо Николов
Абстракт: В статията е представена връзката между придобитата професионална квалификация и актуалната кариерна реализация на трудовозаетите лица. Оказва се, че почти винаги очакванията за успех и измеренията на трудовите постижения се различават по стойност, посока и сила. Професионалната пригодност на човешкия ресурс за даден тип работа не се използва целенасочено, което генерира неудовлетвореност. Продължителността на такава трудова заетост води до масивни физиологични, емоционални и поведенчески проблеми, включително до проявата на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. Неподходящото усвояване на трудовозаетите лица отключва посочените проявления на „професионално прегаряне“, което от своя страна бележи висок процент на „професионална епидемия“ в обществото ни. Целта на изследването е да установи в какви съотношения са разликите на професионалните интереси и кариерната успеваемост, както и психологическите аспекти относно загубите и ползите при заетите лица.
Ключови думи: кариерна реализация, професионална епидемия, професионална квалификация, трудовозаети лица, успеваемост, професионално прегаряне.
Career realization and professional epidemic
Abstract: The article presents the relationship between the acquired professional qualification and the current career realization of employed people. It turns out that in most cases the expectations of success and the actual work achievements differ in value, direction and strength.
The professional qualification of human resources for a certain work type is not purposefully used, which generates dissatisfaction. The longer duration of such employment leads to massive physical, emotional and behavioral problems, including the occurrence of suicidal feelings, stroke, heart attack, colitis, ulcers, gastritis, obesity, migraine, asthma, infertility.
Inadequate employment triggers these manifestations of the “professional burn-out” syndrome, which in turn marks the rate of „professional epidemic” in our society very high.
The following research aims to determine the proportional differences of professional interests and career success, as well as the psychological aspects regarding the losses and benefits by employed people.
Keywords: career realization, professional epidemic, professional qualification, employees, success rate, professional burn-out syndrome.
Уводни думи
Успешната кариерна реализация на трудовозаетите лица представлява интерес както за трудовата и организационната психология, така и за почти всеки човек. Множеството фактори за постигането на професионален успех и удовлетвореност от труда дават основание и повод за редица изследвания в областта. Предизвикателствата в изискванията за заемането на дадена длъжност ще актуализират тематиката непрестанно, тъй като светът се изменя постоянно както в технологичен, така и в личностен аспект. Професионалните и ключовите компетентности, които придобиват човешките ресурси днес, в утрешния ден изискват допълването и осъвременяването на трудовия профил на заетите лица, за да са достатъчно подготвени в условията, които поставя динамично променящата се професионална среда.
Кариерната реализация е сложен процес, който се предхожда от професионално ориентиране, насочване, избор и квалификация. Преди да стане факт успеваемостта в професионален план, човек трябва да е наясно с множество компоненти, необходими за професионалното му развитие.
Обзор на научната литература по изследвания проблем
В началото личността е изправена пред избора, който ще формира професионалните нагласи и ценности, канализирайки ги в трудова специалност. Е. Маслоу описва „вътрешноприсъщата човешка природа, това което съставлява най-основните потребности, копнежи и психични способности. Задоволяването им допринася здравословно за характера (еупсихогенно)“ [1]. Откривайки, откроявайки и следвайки ги, мотивираното лице в избора си на трудова сфера може много по-лесно да се ориентира в професионалните си заложби. Възможността за разминавания рязко намалява и алтернативите за кариерна реализация ескалират в положителен аспект. Всичко това способства за синхронизацията на Аз-реалното и Аз-идеалното в професионалното изграждане и развитие на личността.
Следващият етап в трудовата реализация е придобиването на професионална квалификация (степен), която е необходима за упражняването на предпочитана професия. Дефинирането на понятието от трудовото право очертава професионалната квалификация като „необходимата степен на знания и умения, чрез които става възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда (ОРТ); изразява равнището на подготвеност на работника или служителя за изпълняване на трудовата функция. Професионалната квалификация на първо място се определя от професията и специалността на работника/служителя и показва в коя област от ОРТ работникът/служителят може да полага работната си сила“ [2].
Финализирането на този комплексен модел от избори довежда до реалната кариерна реализация – започване на работа в конкретна фирма/организация, заемане на дадена длъжност, вписване в трудовия процес, адаптиране, интегриране и кариерно развитие на лицето.
Осъществяването на целите в изследваната област изисква реферирането на множество научна литература и събирането и обработката на различни по вид емпирични данни, за да се постигнат надеждност, валидност и значимост в проучването. Научният обхват на разработката очертава необходимост от еклектичен подход.
Корените на кариерната реализация се откриват още в най-ранна възраст от личностното развитие. Детските възприятия и усещания детерминират усвояването на различни социални роли, които най-често допадат и се отдават на подрастващите. Последващите фактори на социализация, които заемат главно място при формирането на професионалните интереси у децата, са родителите, средата, училището, медиите и социалният престиж. Първият фундаментален и съзнателен избор, който прави подрастващият за своята кариерна реализация, е предпочитание на средно училище и специалност. Понякога този процес е опосредстван от страна на значимите други, което превръща избора в несъзнателен и несамостоятелен. Тук е и началното възможно място за объркване от страна на младежа в бъдещата му кариерна реализация.
Изкривяването на професионалните желания е възможно да датира от тази точка, в която селекцията е направена от някого, който не кореспондира с реалните потребности и желания на лицето. Причините за такъв ход са много – от проекции на родителите към детето им до липсата на самоанализ и проучване на собствените професионални наклонности през редица други индивидуални психологически, икономически и демографски особености. Този пункт трайно рефлектира върху една група хора, тъй като те няма да имат възможност или желание за по-нататъшна промяна.
След завършването на средното си образование тези лица продължават работа в професионално направление, спрямо придобитата специалност или друга заетост, която не изисква специална квалификация. Въпреки всичко една част от тях придобиват квалификация по ключови или професионални компетентности от обучаващи организации, предлагащи максимален праг на образователен ценз трета степен на професионална квалификация (3 СПК).
Останалите, които изберат да следват във висше училище, се разделят основно на следните подгрупи:
– продължаващи и надграждащи специалността, която са изучавали в средното си образование;
– променящи специалността си с такава, която е различна от получената в гимназиалната степен;
– обучаващи се в специалност, която не е била тяхното първо или второ желание при кандидатстване;
– лица, които кандидатстват без конкретно желание и постъпват в университет със специалността, в която са ги класирали;
– други (избрали са специалност, която се котира; им е наложена или препоръчана; са избрали висше училище, което е близо до населеното място, в което живеят, и т.н.).
Дори и разглеждайки само тези жизнени цикли на професионално ориентиране и обучение, става ясно пред какво множество от пречки се изправя личността. Тези препятствия доста често са неуловими, непредсказуеми, а понякога – както нескончаеми, така и константни. Кулминацията в тази палитра от професионални ситуации и вървеж към реална кариерна реализация довежда и до избора на работно място.
Началото на трудовата кариера, а и не само то, води до някои от следните алтернативи:
– започване на желаната и искана работа;
– започване на работа по специалността (предпочитана или не);
– постъпване на работно място по необходимост (липса на други предложения; безизходица и т.н.);
– заетост според идеята „за разнообразие“, „за развлечение“, „от скука“;
– други (повече финансови измерители или социални придобивки за дадената работа; работно време, което отговаря на индивидуалните изисквания; почасова заетост; граждански договор и т.н.).
Главните трудови процеси и фактори, които са от съществено значение за почти всеки както новоназначен, така и зает, са:
– въвеждане (обучение) в трудовата ситуация;
– вписване в работната среда;
– адаптиране;
– интегриране и социализация;
– екипни/колегиални взаимоотношения;
– кариерно развитие и реализация.
Изяснявайки всички тези компоненти, доминиращи за изследваната област, следва да се обърне внимание и на фактически заключаващите средства, важни за кариерната реализация на заетите лица. Генерирането на значителна и трайна удовлетвореност у служителите се създава от смисъла и интереса на дадената трудова заетост.
А. Ангелов разграничава три базови фактора, които стимулират гореспоменатите процеси [3]:
– степен на самостоятелност в планирането и изпълнението на работата;
– определяне ритъма на работа;
– участие във вземането на решения.
Хекман и Олдхем предопределят значимостта от съдържателност в работата на заетия човешки ресурс. Авторите създават модел на работните характеристики, в който са дефинирани трите основни психологически аспекта, които отключват удовлетвореността и мотивацията при работещите [4]:
– осъзнатост на важността от работата, както и индивидуалната значимост от извършения труд;
– чувство за отговорност от последиците на собствения труд;
– знание за обективните резултати като израз на личен принос от страна на работещия.
| ЦЕНТРАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАБОТАТА | РЕЗУЛТАТИ |
| Разнообразие на уменията | Висока обща удовлетвореност |
| Завършеност/идентичност на задачите | Висока вътрешна мотивация |
| Значимост на задачите | Висока удовлетвореност от развитието |
| Автономия | Високо трудово изпълнение (количество и качество) |
| Обратна връзка | Ниско текучество и отсъствия |
Успешната кариерна реализация е свързана с наличието на множество професионални и личностни характеристики, които трябва да присъстват в работната среда на ангажирания човешки ресурс, за да се генерира персонално доволство. К. Кулик и колегия поставят фундаменталните обрисовки, необходими за удовлетвореността и здравето на служителите [5]
Разгледаните фактори в дълбочина показват откъде датира професионалното ориентиране на едно лице и през какво преминава човек, за да се реализира в трудово отношение. Еупсихогенно обаче личността се повлиява единствено и само ако няма разминавания между желаното и приложимото както в професионален, така и в личностен аспект. Здравето (физическо, психично и социално), благополучието и удовлетвореността на трудовозаетия присъстват, когато поредицата му от избори на кариерна реализация не е била с нарушена цялост и ход на професионална (хронологична) последователност.
Основни термини
С оглед актуализиране на понятийния обем в изследваната научна област се налага въвеждането на следните нови термини:
- Носители на професионална (кариерна) зараза – всички предходни избори, фактори, компоненти и професионални ориентири, които са довели до настоящата кариерна реализация, която не влияе еупсихогенно (здравословно) на личността.
- Професионална (кариерна) зараза – процесът, при който трудово заетото лице отключва и/или развива редица физически и психични заболявания в текущата работна среда в резултат от носителите на кариерната зараза.
- Професионално (кариерно) заразен – лицето, което е реализирало предходни, несъответстващи на професионалните му интереси избори (най-често несъзнавани носители), които са довели до професионална зараза в настоящата му кариерна реализация.
- Среда на професионална зараза – работното (професионалното) ядро, което благоприятства и/или отключва развитието на редица физически и психични заболявания на трудово заетото лице.
- Професионална епидемия – общата съвкупност от професионално заразените лица, при които са налице различни по вид и характер разстройства. При едни се наблюдават редица емоционални и личностни поражения, суицидни настроения, дълбока апатия и депресия, а други са отключили различни физически, психични и социални заболявания.
Силата и развоят на професионалната епидемия зависят от популацията, която е претърпяла кариерната зараза чрез даден вид носител. Определена среда в трудовата реализация улеснява осъществяването на този процес. Явлението придобива по-голям мащаб, когато едно заразено лице (или група) е в състояние да повлича и други индивиди. Някои ще бъдат носители на кариерна зараза, а други ще имитират такава.
Значимостта на проблема се откроява многопластово в личностни, групови, икономически, социални и редица други аспекти, които пряко или косвено засягат цялата общественост.
Тук е мястото да се разграничат и останалите базови понятия – професионалното прегаряне и трудовият стрес, от кариерната зараза.
Професионалното прегаряне, познато още като „изтощаване“, „изпепеляване“, „burn-out“ синдром, е „ … специфична дисфункция сред специалистите от помагащите професии, за която се счита, че е резултат от изключително големите изисквания към тяхната енергия, сила и ресурси. […] Изтощаването се характеризира чрез неспособността професионалистът да е достатъчно загрижен и ангажиран с човека, получаващ услугата от него. […] Изтощеният професионалист в областта на помагащите професии е склонен да се отдръпва емоционално от изискванията на професията. […] Професионалното прегаряне може да се лекува на всеки етап от процеса. Чрез семинари […], планиране на живота, оценка и психотерапия могат да се манипулират разнообразни личностни променливи и фактори на средата, за да се намали вероятността от поява на изтощение“ [6].
Най-същественото разграничение между професионалната зараза и изтощаването е в различните групи лица, както и в несходствата в корените и механизмите на развитие при двата процеса. Кариерната зараза може да се прояви при всеки трудово зает, но единствено и само, когато са налице носителите на професионалната зараза. Както беше споменато, носители са всички предходни избори, фактори, компоненти и професионални ориентири, довели до настоящата кариерна реализация, която не влияе еупсихогенно (здравословно) на личността. Прегарянето се отключва при специалистите от помагащите професии с адекватна кариерна ориентираност и реализация, но изходът е следствие от настоящите обстоятелства – неправилно подбрано работно място, среда, екип, контингент на работа и т.н.
Докато професионалното прегаряне може да се лекува на всеки етап, то при кариерната зараза нещата стоят доста по-различно. Лечението ù е свързано с психологическо подпомагане, възстановяване и ново професионално ориентиране, консултиране и насочване към област, която е присъща и желана от лицето. Това при доста от случаите ще изисква придобиването на нова професионална квалификация. Тук е вероятно да се проявят множеството трудности и ограничения, които показват, че професионалната зараза може да се тушира и коригира само в определени случаи, а прегарянето се овладява на всеки етап от процеса.
Дефиницията за професионалния стрес го класифицира като процес, при който се проявяват „физиологични и/или психични реакции на събития, които се възприемат като заплашителни или обременителни“ [7].
Последиците от професионалния стрес отново са следствия от настоящата трудова среда и са единствено реакции на определени професионални епизоди, докато при кариерната зараза са налични предходни носители, които водят до различни видове заболявания. Важна особеност на професионалния стрес е, че в определени случаи той може да има положително влияние върху личността, докато при професионалната зараза това е невъзможно. Отговорът отново е във факторите и механизмите на проявление на тези процеси – при заразата носителите са предшестващи и кардинални, а при прегарянето и стреса са резултат от текущи източници, които подлежат на промяна.
Методическа рамка и реализация на изследването
Целта на разработката е да установи кои от изследваните лица са успели да се реализират благополучно, както и дали са удовлетворени от своя труд. По-значим акцент се поставя върху процентното съотношение, което се полага на онези, които не генерират удовлетвореност и са останали на дадена работа, без тя да им носи положително влияние. Едни от тях са в процес на „професионално прегаряне“, а други са „професионално заразени“.
Обект в настоящото изследване е реалната кариерна реализация на респондентите и въздействието ù върху заетия човешки ресурс.
Проучването си поставя амбицията да диагностицира и третира проблемното поле в нова перспектива, задавайки въпроси, които са свързани с професионалното здраве и кариерната приложимост. Експерименталната парадигма се стреми да провокира в дълбочина разкриването на имплицитните аспекти от влиянието на предходните професионални избори и настоящата трудова реализация на заетия човешки ресурс.
В изследването са заложени задачи, чиито аспирации са насочени в измерването на последиците от неправилното кариерно ориентиране, прераснали в трудова реализация, която не подхожда на дадения служител. Търсят се носителите на професионална зараза и последваща епидемия, както и факторите, които способстват акумулирането на редица негативи за сметка на трудовозаетите лица, отключващи от своя страна необратими здравословни проблеми. Разграничават се („отдиференцират“) се респондентите, които са професионално заразени, от тези, които са обект на професионалното прегаряне.
Предвид икономическата и социалната обстановка в България, предходна и текуща, се повдигат хипотезите, че професионалната пригодност на заетия човешкия ресурс за даден тип работа не се използва целенасочено и по предназначение, както и професионалната квалификация на заетите не отговаря на потребността им от кариерна реализация, което генерира неудовлетвореност. Продължителността на такава трудова заетост води до масивни физиологични, емоционални и поведенчески проблеми, включително проява на психични и физически заболявания, в това число суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет, което от своя страна е причина за високия процент на професионална епидемия сред трудовозаетите в страната.
Спецификата на проучваните процеси в разработката и тяхното отдиференциране налагат събирането и обработката на хетерогенен (по вид и характер) емпиричен материал. Това е и причината изследователският инструментариум да включва:
– Въпросник за професионалните интереси на Гилфорд–Цимерман;
– Скрининг на професионално прегаряне, специално разработен за нуждите на проучването;
– Специализиран (отворен) въпросник, събиращ трудово професионални, биографични и демографски данни, съставен за целите на изследването;
– Сравнителен анализ на професионалната зараза, професионалното прегаряне и професионалния стрес.
Резултати от изследването
Към момента в пилотното изследване са взели участие 74 изследвани лица – 49 жени и 25 мъже, в 6 от големите градове в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе). 38 са заети в държавния сектор, а останалите 36 работят в частната сфера. По-голям процент от анкетираните са попълнили въпросниците електронно (41 лица). Предстои обработка на останалата част от емпиричните данни. Подготовката на резултатите ще се извърши чрез статистически софтуер, както и ще бъде направен качествен и количествен анализ на показателите. Реализирането на проучването стартира през декември 2011 г.
Обработените резултати до момента сочат, че над 43 на сто от респондентите генерират трайна неудовлетвореност. 55 на сто от изследваните лица отбелязват присъствието на емоционални смущения, физически и психичен дискомфорт, нагласи и настроения, които им влияят нездравословно. Професионалният стрес е присъствал в трудовия живот на 83 на сто, докато едва при 5 на сто са налични симптоми на професионално прегаряне. 28 на сто от изследваните лица изтъкват наличието на различни физически и психични заболявания.
Изследването е на твърде ранен етап, който не предполага каквито и да е основания за генерализиране, но дори и първични, обработените данни сигнализират за начални възможности, които да потвърдят повдигнатите хипотези.
Заключение
В заключение трябва да се отбележи, че най-вероятно ще бъде констатирана сериозна необходимост от лечение на кариерната зараза и превенция на професионалната епидемия. За да се ограничи и намали развитието на тези процеси, от важно значение са:
- внедряването на актуални и работещи програми за професионално ориентиране, в които да се включват лицата от най-ранна възраст;
- осигуряването на професионалисти в областта на кариерното консултиране в основното, средното и висшето училище;
- изграждането на кариерни центрове на местата, в които липсват такива;
- провеждането на кариерни кампании за професионално ориентиране и консултиране – както групово, така и индивидуално;
- асоциирането на психолози, педагогически съветници или назначени консултанти в основното, средното и висшето училище, които да водят и развиват досиета с професионалните интереси на учащите;
- използването на редица инструменти за диагностицирането на професионалните интереси на личността – специализирани тестове, филми, описания на професиите, ролеви и симулативни игри и т.н.;
- психологическото подпомагане;
- срещите на ориентиращите се лица с работещи специалисти в областта;
- формирането на експериментални и опитни отдели или звена към фирми, предприятия, организации;
- реалните учебни и професионални практики, в които да се поемат задължения и отговорности за дадената длъжност/професия;
- безплатната телефонна линия за професионално ориентиране, насочване и консултиране на учащи, безработни и заети, както и приемането на персонални оплаквания и смущения (от страна на учащи, безработни и трудовозаети лица) с оглед кариерно ориентиране и реализация;
- създаването на сайт, който да предоставя различни възможности за безплатно и надеждно професионално ориентиране;
- политиката на държавата да бъде в посока изграждането на мобилни екипи от трудови и организационни психолози (МЕТОП), които да посещават всички фирми, организации, предприятия и да провеждат изследвания, консултантски разговори, измерване както на удовлетвореността, така и на базовите психични функции сред трудовозаетите лица (тези специалисти да излизат с професионално заключение и становище за всеки работещ);
- подобряването на качеството на образованието, изключването на средни и висши училища, които не покриват средните атестационни изисквания за предоставяне на образователни услуги;
- всяка работна институция, фирма, компания, предприятие да въведат и сезират спазването на единни стандарти на поведение; изповядване на професионална и фирмена култура; обективна система за оценка на изпълнението на служителите; периодични атестации от професионалисти; варианти за намаляване на стресогенните и травмиращите фактори на работното място; ако висшестоящ забележи лице, което проявява склонност към тревожни състояния, да сигнализира на МЕТОП.
Изпълнението и реализирането на тези и други мерки ще локализират и ограничат развоя както на професионалната зараза и епидемия, така и на професионалния стрес и прегаряне. Личната и кариерната удовлетвореност на заетото лице корелират с два основни елемента – физическото и психичното здраве и чувството, че човешкият ресурс е „на мястото си“ в настоящата му кариерна реализация.
Цитати:
[1] Маслоу, Е. (2001). Мотивация и личност. София: Кибеа, № 1, 233.
[2] Неизвестен автор (година липсва). Трудово право – лекции: Професионална квалификация, Lawsbg.com.
<http://www.lawsbg.com/lectures/67-trudovopr/289-prof-kvalifikacia.html>, последно посещение на 01.08.2012.
[3] Ангелов, А. (1998). Основи на мениджмънта. София: Тракия-М, № 2, 348–349
[4] Oldham, G. R., & Hackman, J. R., (2004). Motivating Potential Score(MPS) of Jobs: Motivating Organizational Members, Tripod.com.
< http://jam3c.tripod.com/id10.html>, последно посещение на 09.08.2012.
[5] Kulik, C. T., Oldham, G. R., & Hackman, J. R., (1987). Work design as an approach to person-environment fit: Journal of Vocational Behavior, Sciencedirect.com.
< http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0001879187900443>, последно посещение на 06.08.2012.
[6] Крейгхед, Е. У., Немеров, Ч. Б. (2008). (съст.) Енциклопедия по психология и поведенческа наука. София: Наука и изкуство, № 2, 403–404.
[7] Ригио, Р. (2006). Въведение в индустриалната/организационната психология. София: ДИЛОК, № 4, 477.
Библиография:
1. Ангелов, А. (1998). Основи на мениджмънта. София: Тракия-М, № 2.
2. Крейгхед, Е. У., Немеров, Ч. Б. (2008). (съст.) Енциклопедия по психология и поведенческа наука. София: Наука и изкуство, № 2.
3. Kulik, C. T., Oldham, G. R., & Hackman, J. R., (1987). Work design as an approach to person-environment fit: Journal of Vocational Behavior, Sciencedirect.com
<http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0001879187900443>, последно посещение на 06.08.2012.
4. Маслоу, Е. (2001). Мотивация и личност. София: Кибеа, № 1.
5. Неизвестен автор (година липсва). Трудово право – лекции: Професионална квалификация, Lawsbg.com, <http://www.lawsbg.com/lectures/67-trudovopr/289-prof-kvalifikacia.html>, последно посещение на 01.08.2012.
6. Oldham, G. R., & Hackman, J. R., (2004). Motivating Potential Score (MPS) of Jobs: Motivating Organizational Members, Tripod.com
< http://jam3c.tripod.com/id10.html>, последно посещение на 09.08.2012.
7. Ригио, Р. (2006). Въведение в индустриалната/организационната психология. София: ДИЛОК, № 4.