Комуникация, език, изкуство и образование в специалността „Педагогика на масовата и художествената комуникация”

Божидар Ангелов

Абстракт: В статията се разглежда социолингвистичната тема за езика и социалния контекст. Обосновава се връзката на езиковото образование и новата академична специалност „Педагогика на масовата и художествената комуникация”.

Ключови думи: комуникация, език, изкуство и образование.

Bogidar Angelov – Communication, Language, Arts and Education in the academic degree program “Pedagogy of Mass and Artistic Communication”

Abstract: The author is a leading expert in preschool and primary education. The paper explores the sociolinguistic topic of language and social context. The author claims that language education is closely related to issues in the new academic degree program of Pedagogy of mass and artistic communication.

Keywords: communication, language, arts, education.

Няколко са основните принципи, които налагат търсенето на връзка между качеството на образованието, неговото управление и възможностите за създаването на нови специалности във висшите училища. В конкретния случай това се отнася до актуалната интеграция между научните търсения на специалисти от различни области и различни звена на Софийския университет. По този начин се постига нивото на добрите практики в развитието и управлението, като с това се покриват европейските стандарти за качество. Покриването на критериите за качество от тази гледна точка е пряко свързано с водещи позиции на пазара на образователни услуги в България и региона чрез адекватни действия в отговор на образователните потребности. Така Софийският университет ще може да отговори адекватно и на предизвикателствата на информационното общество и ще докаже, че в крайна сметка високото качество на образование зависи от потребностите на всички ползватели на продуктите или услугите му. Развитието на устойчиви взаимоизгодни партньорства увеличава възможностите за постигане на добри резултати, а въвеждането на новости и подобрения е най-прекият път за постигане на добри резултати. Подобренията се осъществяват чрез обосноваване и реализиране на конкретни проекти, които са в резултат от определени постижения в дадена област или дейност. Последното е следствие и част от онова, което е свързано с процеса на планиране и организация на въвеждането на добрите практики. На тази основа бе предложено като конкретен проект създаването и реализирането на нова специалност „Педагогика на масовата и художествената комуникация”. Бяхме убедени, че тя ще е съобразена с мисията и визията на Софийския университет, както и със стратегическата ориентация към пазара на образователни продукти и услуги. Основание са и потребностите, очакванията на клиентите, проучването на мнението – задълбоченото проучване на общественото мнение и прогнозиране на ключовите резултати от бъдещата реализация на новата специалност.

Проблемите на естетическата култура стоят в центъра на тези свързани с развитието на съвременното общество. Известно е, че дори в днешните условия обществото все още не е в състояние да удовлетвори всички духовни потребности на личността. В същото време по отношение на децата и учениците се признава изключителната социална роля на редица социализиращи институции относно приобщаването им към изкуството. На преден план изпъкват проблемите, свързани както с художествената култура, така и със съпътстващите я социални процеси, масовите комуникации и изкуството. Тяхното решаване е пряко свързано с ролята на културата, като определена знакова система. Тя трябва да съхрани ценностите и да ги предаде от едно поколение на друго, с което на преден план излиза семиотичният й характер, който заедно с творческата й същност определя функциите на изкуството в обществото – функции пряко свързани с комуникацията: масова и художествена.

Сигналите са знаци за комуникация: тяхната непосредствена функция е да ни уведомяват за самоличността на индивидите или на човешките групи, да предават необходимата за координацията на действията информация. Функцията на знаците обаче може да се състои и в предоставяне на сложната действителност чрез запознаване със структурата й. Всъщност всяко познание се състои именно в установяване на системата на отношенията между елементите, които образуват полето на определен опит; веднъж превърнати в предмет на наблюдение и хипотеза, тези отношения трябва да бъдат по някакъв начин обозначени.

В такава взаимовръзка се намират и масовата и художествената комуникация. Тяхното сравняване и противопоставяне могат единствено да доведат до нови възможности при разпространението на информацията в обществото. Не случайно се твърди, че изкуството може да остане мъртво, ако не намерим психологическия ключ към него, ако не прибегнем до специфичната дейност на общуване с произведенията му. Специфичността на това общуване носи определен философски смисъл, който опира до функционалното битие на знаците, на езика – словесен, пластичен, което е в основата на съотношението масова и художествена комуникация. Преди сто и осемдесет години Хегел бе заявил, че изкуството загива. Напълно е възможно то действително да е загинало. Възможно е това, което наричаме изкуство, всъщност да е нещо друго, предназначено за други цели и изпълнено с друго съдържание. Традиционното изкуство някога е било свързано с науката, с религията и със социалния живот на своето време. Непосредствено е изразявало културата, принадлежаща на целия народ, който именно за това го е признавал и възприемал непосредствено. Въплътено е в култови обреди, то е прославяло духовната основа на груповия живот, придавало й е нов смисъл.

Положението коренно се изменя, когато културата навлиза в своя стадий на институционализация и изкуството постепенно започва да губи първоначалните си черти. С разпадането на груповата всеобщност, чиято „душа” се е опитвало да представи, то става автономно. В този етап зрителят или слушателят се превръща в потребител, когато предаваната по радиото музика се превръща в причина, подбуждаща към твърде прозаични действия, когато площадът пред музея се превръща в паркинг, тогава звуковите и зрителните възприятия напълно се лишават от всякакъв „ритуален” характер. В следващия етап от развитието си изкуството все повече се деперсонализира: то става жертва на отчуждението, съпровождащо технократската цивилизация. Когато някога едно творение излизало от ръцете на майстор, създателят му усещал себе си като оръдие на вдъхновилата го култура. Днес в определена степен изкуството се превръща в „определен вид занаят”, противопоставен на истинското творчество, създадено от художник, или е тясно свързано с масовите средства за информация и комуникация. Така от единичното се ражда множественост, чието значение се състои в това, че единичността и масовостта престават да се противопоставят една на друга.

В книгата на Тодор Шопов „Говорят на други езици” се спазва традицията от последните години да се разглежда комуникативната компетентност на децата и учениците чрез съотнасянето на езикови и социални структури [1]. Съвсем закономерно се изследва комуникационното поведение на децата и учениците като процес, улесняващ социализацията, граматическите модели и последствията от тях, взаимоотношението „дете-култура”, овладяването на езика и развитието на речта им. В тези анализи комуникацията и социализацията се приемат като ключови моменти при развитието на децата. Анализира се комуникационното поведение на децата и учениците от двойна перспектива – разглежда се като процес, улесняващ социализацията, и като продукт на тази социализация.

Според Тодор Шопов съотношението между типизираните начини за общуване чрез речевите механизми и социалния контекст води до изследване на връзката между комуникация и социализация, която на свой ред би могла да доведе до формиране у децата и учениците на комуникативна компетентност на първи и втори език [2]. Тя пряко се свързва с определена социална ситуация, акцентирайки върху процеса на разширяване и задълбочаване на връзките на детската личност със света чрез езика. Ето защо под комуникативна компетентност обикновено се разбира способността за установяване и поддържане на необходимите контакти между отделните хора. За децата и учениците тя придобива следния вид: комплекс от общи свойства на речта, реализиращи способността не само да се формират отделни фрази, но и да се избират онези, които адекватно отразяват социалните норми на поведение в отделните актове на речевото взаимодействие. Прави се опит (и то сполучлив) да се покаже как целите на този процес се постигат чрез специфична система, която е съобразена с изключителните потенциални възможности на децата и учениците, сензитивността на възрастовите периоди, както и с принципа на компенсация между възпитанието и възможното обучение, така че безпрепятствено да се елиминират определени отрицателни за езиковото развитие тенденции.

Връзката социокултурна среда – език предполага и връзката масова комуникация – език, което обективира, в определен контекст, един от най-важните видове социално общуване. Този определен контекст за децата и учениците е езиковата, игровата или културната среда, детерминиран от тяхното родство. Връзката „комуникация – език” опосредства процеса на взаимодействие между социалните феномени и индивидите, защото и двете съставни части на тази връзка са специализирани системи за обмен на информация между социалните структури. В книгата е обект, естествено, и по-широката обществена среда. В нея индивидите – децата и ученици, и учители – живеят със своя личен опит, ангажираност и връзки. Тук се включват всички сфери на човешката дейност, които представляват елементите на обществения живот. Така се обръща внимание и на мястото на масовите комуникации и езика в движението на информацията и разпространението й за всички сфери от обществения живот, особено в контекста на езиковата комуникация. За да се отговори на този въпрос се прецизират основните параметри на взаимоотношението „дете – култура”, развитието на езиковата чувствителност на децата и учениците, овладяването на определена комуникативна компетентност. Структурирани се основните параметри, които изграждат педагогическата стратегия насочена към стимулиране активността на децата и учениците, комуникативното им поведение и когнитивното им развитие. Съществено място се отделя и на проблема за овладяването на езика и заучаването чрез наблюдение в условията на пълноценно творческо обкръжение. Ранното чуждоезиково обучение вплетено в конкретен масовокомуникационен процес може да съдейства за реализацията на този процес, особено като се има предвид, че всяка социална или игрова роля има своя езиков код.

Не случайно, се изследва и изграждането на комуникативна компетентност в сферата на чуждоезиковото обучение в неговата пряка връзка с художествената и масовата комуникация, както и необходимостта от придобиването от децата на медийна компетентност. Последната се интерпретира в естествената свързаност на различни дейности между масовите комуникации като система и изкуството като самостоятелен феномен.

Разгледани на това общосоциално равнище, проблемите възникващи от диалектическата връзка между комуникация, език, изкуство и образование, дават реална възможност да се изучава социалната и езикова активност на децата. Сериозният анализ на общуването с медиите предполага отчитане на своеобразната нова култура, родена от техническите нововъдения. Масовите комуникации в този нов контекст вече не противостоят на традиционната форма на съществуване на изкуството, като го превръщат в специфично условие за функционирането на медиите. Разнообразяването и увеличаващите се функции на комуникациите и изкуството ги превръща в определен социален тип система, чрез която децата овладели езиковите им кодове навлизат в другата система – системата на човешките комуникации. Повдигнатите тук въпроси са изключително актуални и дават основание за подробно разработване на специфичната научна дисциплина и съответно специалност – педагогика на масовата и художествената комуникация. Разработването и реализирането на този проект – налице е вече и първият випуск бакалаври – е свързан пряко с медийната педагогика, медийното образование и с необходимостта от получаването и на специфични познания свързани с иновационните аспекти на масовата комуникация и езика при взаимодействието с децата и учениците. Във връзка с възможния анализ на възможните взаимоотношения между комуникативната компетентност на роден или чужд език, като се използват и особеностите на билингвизма ще цитирам следното разсъждение на Тодор Шопов: „…Както много пъти досега двуезичието… ще бъде само от полза за читателя. Това е методическо изследване на някои аспекти на теорията и практиката на обучението по… чужд език в България. Проучването има междудисциплинен характер – темите са разгледани от гледна точка на лингвистиката, психологията, педагогиката, социологията и други науки. Целта е – да се представи цялостно разбиране за учебния процес по чужд език… Изследвана е теорията и практиката в областта на методиката. Планът е да се започне с изясняване на общите философски основи на образованието, да се премине към анализ на конкретните учебни методи и да се завърши с изследване на речевото поведение на изучавания език“ [3]. Просто по този начин се дават насоките, методологията, идеологията на отношението към чуждоезиковата методика, които се оказват (в духа на Роман Якобсон, Дан Слобин и Ноъм Чомски) твърде универсални и перспективни по отношение на връзката между масовата комуникация и езика, между медийната компетентност и комуникативната компетентност.

В заключение правя обобщението, че въпросите, свързани с комуникация, език, изкуство и образование, са изключително актуални. Налице са основания за подробното разработване на представената специфична научна дисциплина, както и необходимостта от получаването на специфично познание от студентите, което да е свързано с иновационните аспекти на художествената и масовата комуникация при децата и учениците чрез създаването и реализацията на тази нова специалност, като образователен продукт или услуга. Разработването и реализирането на този проект за внедряване освен с организационната ефективност и ключовите резултати от дейността – уменията и компетентностите на бъдещите студенти – е свързан, както с качеството на образованието, така и с качеството на комуникациите и информацията, които имат първостепенно значение за ефективното постигане на резултати.

Позовавания:

[1] Шопов, Т. (2011). Говорят на други езици. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

[2] Шопов, Т. (2011). Говорят на други езици. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

[3] Шопов, Т. (2011). Говорят на други езици. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Благодарности: Настоящата статия е версия на предговора на книгата на Тодор Шопов, публикувана през 2011 г.

Acknowledgement: The paper is a version of the preface to „Speak in other tongues” by Todor Shopov, a book published in 2011.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta