За книгата „Основни теми по когнитивна психология” от Пламен Радев Иванов, 2012, Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”
отзив от проф. д-р Тодор Шопов, СУ „Св. Климент Охридски”
***
Анотация. Статията представя новата книга „Основни теми по когнитивна психология”. Авторът, Пламен Радев Иванов, е професор по теория на възпитанието и дидактика (http://plamenradev.blogspot.com/). Той ръководи Катедра по педагогика и управление на образованието в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Abstract: The paper presents the new book, „Fundamental topics in Cognitive Psychology”. The author, Plamen Radev Ivanov, is professor of theory of education and didactics (http://plamenradev.blogspot.com/). He is Chair of the Department of Pedagogy and Management of Education at Plovdiv University „Paisij Hilendarski”.
В ръцете ми е новата книга на Пламен Иванов (alias Радев)1 „Основни теми по когнитивна психология”. Бързам да обясня защо използвам английска дума още в първото си изречение – причината е връзката между темата и езика. Мнозинството съвременни когнитивисти пишат на английски, а книгата на Радев е на български език. Това заслужава внимание, защото е постижение само по себе си. Сложната материя е предадена от автора ясно и точно. Индексът на четивност на текста не ми е известен (биха могли да се приложат формули за изчисляване като на Флеш-Кинкайд:
или на Роберт Гънинг:
Същото изчисление може да се направи и с компютърни програми като RIC (<http://www.standards-schmandards.com/exhibits/rix/>). Смятам обаче, че книгата се чете леко. След като я прегледах на един дъх, размишлявах за късмета на студентите в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, които работят с подобни текстове. Всъщност, трябва да отбележа, че книгата на Радев и енциклопедията по когнитивна лингвистика на Майя Пенчева, излязла съвсем наскоро, са сериозни основни текстове за всички хуманитаристи у нас. На национално равнище информация има в Центъра по когнитивна наука в НБУ, а на европейско – Max-Planck-Gesellschaft (Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, Leipzig, Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences, Leipzig, Max Planck Institute for Biological Cybernetics, Tübingen, Max Planck Institute for Human Development, Berlin, Max Planck Institute of Psychiatry, München, Max Planck Institute for Psycholinguistics, Nijmegen) (<http://www.mpg.de/en>).
Както ясно показва заглавието, книгата представя фундаменталните понятия в съвременната познавателна психология. Известно е (както правилно изтъква Радев), че Улрих Найсер пръв използва термина „когнитивна психология” (в книгата си „Когнитивната психология” от 1967 г.), като включва в науката за познанието „всички процеси, чрез които входящата сензорна информация се преобразува, редуцира, разширява, съхранява и употребява”. Но тук подходът на Радев е критичен: в уводните си думи той отбелязва: „[О]тделено е място за критика на обясняваното тук когнитивно направление в психологията, което съвсем не е лишено от хиперинтерпретации и абсолютизиращи претенции”. В началното развитие на познавателната психология влияние има американската психолингвистика от 50-те години на 20-ти век и по-конкретно работата на лингвиста Ноъм Чомски (на с. 10 са дадени портретите на водещи изследователи от ранния период). Именно тогава в педагогиката на езика се създават условия за смяна на аудиолингвалния стил (основан на поведенческата психология) със съвременния комуникативен позход (основан на когнитивната психология). Така че познавателната психология е дял на науката за познанието, както са и когнитивната лингвистика, когнитивната антропология, теорията за когнитивното развитие и т.н. Когнитивната наука изследва ума (с други думи, мисленето; това, което Ръсел нарича „пропозиционални нагласи”) с експериментални методи. Това позволява подходът да има широко приложение в областта на хуманитаристиката.
Както посочих, цялата книга е принос в нашата наука. Особено важна е частта, озаглавена „Критика на когнитивната психология”. Тук се поставя въпросът за философските основания на теорията за синтактичното и семантичното описание на манипулацията на вътрешните репрезентации/символи (същността на когнитивизма).
От текста на книгата става ясно е, че критичният преглед на когнитивизма заслужава внимание. Затова ще завърша отзива със силно окуражаване на автора Пламен Иванов да развие тази тема.