Обществената отговорност на образованието по журналистика и медии: ценности, интереси, прагматизъм

Катя Михайлова

Абстракт: Предмет на статията е обществената отговорност на образованието по журналистика и медии, доколкото отговорността на един субект спрямо друг се оказва основополагащ фактор за взаимодействие или въздействие между тях. Водещата хипотеза е, че изпълнението на обществените функции на медиите е в пряка зависимост от човешкия капитал на работещите в медиите, доколкото той генерира съответни промени в интегритета и съзидателността, в трудоспособността и производителността на населението като цяло и медията в частност. Човешкият капитал се натрупва и обогатява в хода на личностното, емоционално-психическо, интелектуално-когнитивно развитие на човека, чрез процесите на възпитание и образование, социализация и обществена интеграция. От тук идва водещата функция на университетското образование на журналистите по отношение на изпълнението на техния морален и професионален, граждански и обществен дълг. В този порядък, статията цели да изведе някои теоретични ракурси в осмислянето на обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии.

Ключови думи: образование, журналистика, медии, учебен план, учебни дисциплини, преподаватели, студенти, бизнес, обществена отговорност, академична автономност.

Katya Moshaylova – Social Responsibility of Journalism and Media Education: Values, Interests and Pragmatism

Abstract: The subject of this article is the social responsibility of journalism and media education in, as the responsibility of one over another appears to be an underlying factor to the interaction or influence between them. The leading hypothesis is that the performance of societal functions of the media directly depends on the human capital of the journalists and media practitioners, as it generates a relevant change in the integrity and creativity, in work capacity and productivity of the population in general and media in particular. Human capital is accumulated and enriched in the course of personal, emotional, mental, intellectual and cognitive development of the individual through the process of training and education, socialization and community integration. Hence the leading feature of university education for journalists in terms of fulfillment of their moral and professional, civic and public responsibilities. Following that logic, the article aims to bring some theoretical perspectives in understanding the social responsibility of university education in journalism and media.

Key words: education, journalism, media, carriculum, disciplines, prfessors, students, business, social responsibility, academic self government.

Уводни думи

60 години вече България обучава студенти по журналистика и медии. Днес общо девет научни звена в страната с общ капацитет над 6000 студента организират висше образование в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” в степените бакалавър и магистър [1]. Общият брой на дипломираните в направлението за всяка учебна година след 2005-2006 до сега варира в границите 3500-3700 дипломанта [2].

Университетската подготовка на бъдещите журналисти и обществени комуникатори, конкурентните предимства на всяко от обучаващите звена са фокус на множество научни публикации и доклади [3]. Ето защо предметът на настоящата статия не е в полето на структурата и организацията на учебните планове или особеностите на педагогиката и преподаването на журналистика, които неминуемо ще бъдат засегнати, доколкото системният подход предполага и изисква. Предмет тук е обществената отговорност на образованието по журналистика и медии, доколкото отговорността на един субект спрямо друг се оказва основополагащ фактор за взаимодействие или въздействие между тях. Отговорността се отнася се към така нар. латентност, като основен функционален императив за устойчивост на обществените системи по Парсънз. Проявява се чрез дейността на субектите един спрямо друг, отразява целите и ценностите, които те си поставят.

Напоследък, във връзка с гражданските мобилизации и протести (февруари – март 2013), както и по повод пропадането на България в индекса за свобода на медиите на „Репортери без граници” (2013) често се говори, дискутира се обществената отговорност на медиите и журналистите. В част от дискусиите се поставя и въпросът за качеството на образованието, университетската подготовка на кадрите, работещи в медиите и най-вече на журналистите, като фактор за свободата на медиите, изпълнението на гражданските им и обществени функции [4]. Водещата хипотеза тук е, че изпълнението на обществените функции на медиите е в пряка зависимост от човешкия капитал на работещите в медиите, доколкото той генерира съответни промени в интегритета и съзидателността, в трудоспособността и производителността на населението като цяло и медията в частност [5]. Човешкият капитал се натрупва и обогатява в хода на личностното, емоционално-психическо, интелектуално-когнитивно развитие на човека, чрез процесите на възпитание и образование, социализация и обществена интеграция. От тук идва водещата функция на университетското образование на журналистите по отношение на изпълнението на техния морален и професионален, граждански и обществен дълг. В този порядък, статията цели да изведе някои теоретични ракурси в осмислянето на обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии. Следвани са структурно-функционалистката концепция на Робърт Мъртън и Толъкът Парсънз и Стоян Михайлов, методологическите основания на системния анализ като цяло и системния анализ на масовата комуникация на Харолд Ласуел. Доколкото понятието отговорност влиза в полето на етиката и саморегулацията, теоретико-методическото построение тук се опира и на концепциите за журналистическа етика на Джон Мерил, Ралф Барни и Александър Ангелов.

Университетското образование по журналистика и медии в Европа

На територията на Европа повече от 340 научни звена организират обучение по специалности в полето на журналистиката и медиите. Водеща позиция има Великобритания със 77 научни звена. На противоположния край са Ватикана, Сан Марино, Люксембург и Молдова с по 1 звено. В България висше образование по медии и журналистика се предлага в 9 университета – 5 от тях са държавни, 3 – частни и 1 чуждестранен. Изводът, който може да бъде направен въз основа на проучване на учебните програми по медии и комуникации на водещите европейски университети и специално на българските програми за придобиване на висше образование по специалността, е че те като правило са изградени на основата на триединството между профилирана теоретична подготовка (филологическа, обществено-политическа, икономическа, хуманитарна), теория на комуникацията и медиите и комуникационна практика в съответствие с профила – журналистически или ПР.

Западноевропейската практика показва силна ориентация на учебните програми за бакалавърска степен към журналистическата, медийната практика. Целта е преди всичко придобиване на журналистически умения. В този смисъл, задължителни са всички дисциплини, които дават възможност за придобиване на умения. Прави впечатление раздробеността на дисциплините и съответно тясната фиксация върху една или друга област от журналистическата практика. Студентите, съобразно интересите си, имат възможност да изградят сами своя професионален профил. Профилирането е най-често по типове медии. Нови са курсовете, които дават знания и умения за правене на журналистика в дигитална среда. Учебният план е структуриран най-общо в две части: общотеоретични дисциплини в съчетание с тясно практически специализирани.

Източноевропейската практика е ориентирана и към теоретико-научната подготовка на студентите по журналистика. В тези учебни програми журналистиката като практически умения е базирана на филологическа, социална, политическа, икономическа научна основа. Профилирането по медиен признак остава, но към него се прибавя и съответен тематичен контекст, който се надгражда в магистърска програма. Студентите имат възможност да оформят профила си, съобразно желанията си, като етапите на профилиране са два: (1) най-напред при избора на съответен тематичен и дисциплинарен профил, който ще служи за уплътняване на познанията върху ресора, в който бъдещият журналист ще работи – външна политика и международни отношения, икономика и бизнес, култура и изкуство и др. (2) после, в рамките на избраната тематична основа се прави избор на така нар. медиен профил – съответна практическа специализация за работа в печатна или електронна медия.

Учебните програми за магистърска степен и в двете половини на Европа са ориентирани към теоретично уплътняване (Media Studies – LSE) или задълбочено медийно профилиране в областта на журналистиката (Photographic Journalism – University of Westminster). Изключение са програми за придобиване на двойна образователна степен (dual-degree programs). Резултатът е Бизнес комуникации, Комуникации и политически науки, Медийна икономика и др., както и съвместни магистърски програми на повече от две научни звена в различни европейски държави [6].

Целта: бакалавър, магистър по журналистика с оптимално добра реализация

Професиите и длъжностите, за които образованието в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” следва да подготвя, според „Национална класификация на професиите и длъжностите в Р България” (2005) са в Клас 2: Аналитични специалисти и Клас 3: Техници и други приложни специалисти. От тук следва, че учебните планове трябва да включват фундаментални и приложни научни дисциплини, които освен знания дават интерпретативни, аналитични умения, необходими както при работа с информация и информационни източници,  отразяване на събития, редактиране и програмиране, така и при изготвянето и презентирането на структурирани аналитични и публицистични материали, прогнозирането на тенденции в обществения живот. Конкретно професиите и длъжностите, за които подготвя университетското образование по журналистика и медии са: главен редактор, журналист, завеждащ редакция, завеждащ кореспондентски пункт, кореспондент, репортер, журналист в радиото, телевизията, вестниците и списанията в Българска телеграфна агенция, стажант репортер, стажант редактор, говорител новини, говорител радио и телевизия.

На равнището на теоретичното, предимно социологическо осмисляне и анализ на журналистическата дейност, се поставя въпроса дали журналистиката е вид професия. Аргументи и в двете посоки има [7]. Елиезер Алфандари очертава три периода в процеса на професионализация на журналистиката в България: браншово обособяване, отделяне от други сродни професии; достигане на журналистическо самосъзнание, отговорност, мисия; вътрешно структуриране и институционализиране [8]. Доколкото и трите фази са вече завършени в България, разбира се с уговорката, че трансформациите на традиционната медийна система в дигитална комуникационна система предполагат известно преструктуриране на дейността, можем да приемем че журналистиката не е просто съвкупност от различни по вид дейности, свързани с разпространение на информация и управление на информационни потоци, а система от специализирани дейности определени като професия.

От целта към обществената отговорност

Така формулираната цел логически извежда до обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии – не просто да дипломира професионални журналисти и обществени комуникатори, а да подготви журналисти и обществени комуникатори, способни чрез дейността си да задоволяват комуникационните потребности на обществото като система, така че да се постигне устойчиво обществено развитие, саморазвитие. Така формулирана, обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии се проявява в пряката преподавателска дейност, както при структурирането на учебните планове и програми, така и в отношението преподавател – студент, доколкото в процеса на преподаване, образование се натрупва и развива необходимия за професията човешки капитал. Също и във взаимоотношенията между университетските общности като субект на образованието и журналистическата гилдия като пряк потребител на професионалните кадри. На макро ниво – във взаимоотношенията университетско образователно звено и обществото като цяло, от една страна като се осигуряват специалисти със съответен професионален профил и от друга като се развива научно-изследователския процес, за да се открият и обосноват специфичните обществени комуникационни потребности и след това да се предприемат адекватни дейности за тяхното задоволяване. Научни изследвания в областта на комуникациите и комуникационните потребности на обществото днес са изключително необходими, за да се опознава и овладява информационното общество, в което живеем; процесът на третата медияморфоза и трансформацията на традиционната медийна система в дигитална комуникационна система; обществените очаквания към журналистиката и медиите; трансформациите на комуникационния процес, новите комуникационни модели, новите комуникационни съобщения; аудиторните нагласи и аудиторни роли.

Принципи при структуриране на учебния план по журналистика и медии

Организацията на университетското образование по журналистиката и медии в България попада под директните разпоредби на Закона за висшето образование и съответната поднормативна документация. В учебния план на специалностите в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” следва да бъдат предвидени три групи от дисциплини: задължителни – изграждат основния профил, знания, умения, компетентности на работещите в системата на медиите и обществените комуникации; избираеми – допълват и специализират основния профил; факултативни – задълбочават специализацията. Критериите при подреждането и класирането на отделните дисциплини във всеки конкретен учебен план не са законово определени, те се определят съгласно общата ценностна ориентация и съответно целеполагане на звеното, организиращо обучението. Водещият критерии следва да е съдържателен – какъв професионален профил е необходимо да бъде изграден в студента след завършване на бакалавърската степен. Не формален, не технически, не свързан с осигуряване на аудиторна учебна заетост на преподаватели. Прилагането на всеки друг критерий води до ниско качество на образованието. Мария Чавдарова пояснява, че при класиране на дадена дисциплина като задължителна в учебен план на хуманитарна специалност следва да се има предвид степента, в която тя „отразява фундаментални характеристики на обществените отношения и комуникацията в тях”, какво е приближението на дисциплината до властта [9]. Критерият има своите основания, особено предвид тезата на Мануел Кастелс, че именно властта е ДНК-то на обществото [10]. По този критерий първенство имат така нар. фундаментални научни дисциплини, следвани са от научно-приложните дисциплини и чак след тях са дисциплините, изучаващи отношения, второстепенни на властовите.

Изборът на критерий за класирането на дисциплините и организирането на учебния план следва да е синхронен на процеса на изграждане на човешкия капитал у студентите, необходим им при изпълнението на професионалните дейности. При това с уговорката, че професионализъм не се постига само чрез овладяване на професионални качества и умения, но и преди всичко с личностно, морално, психологическо, когнитивно развитие и усъвършенстване. За да гледаме към учебните планове през този бинокъл ни трябват очи, трябва ни зрение. За да виждаме през него, са ни потребни правилни лещи, т.е. съзнание за обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии. Също, необходимо е да се определи посоката на гледане – първо да се гледа обекта, бакалавърът със съответни професионални умения, после обществената потребност от информация и комуникация и накрая субекта, преподавателя, образователното звено. Тази постановка изисква конструирането на учебния план да започне от списък с компетентности и умения на журналиста.

Ключовите компетентности на журналиста са предмет на множество научни изследвания: Дейвид Уайт (1950), Уорън Бийт (1957), Пол Снайдър (1967), Джеръми тънстоу (1971, 1993), Джон Мерил (1997) и др. Авторите търсят отговор на въпроса на Ласуел „кой говори”, разглеждайки говорещия в различните му професионални роли в съответното социално и психологическо време. Ключови компетентности и умения на журналиста са описани и в Декларацията от Тарту на Европейската асоциация за обучение на журналисти от 2006 г. [11]. Анализът на предложените от авторите компетентности и умения води към хипотезата, че фундаменталното професионално умение на журналиста, с оглед изпълнение на обществените му функции, е способността му да селектира информационния поток, да взима решение, да избира информацията, която да превърне в новина. Респективно, образованието по журналистика трябва да предвижда учебни дисциплини, чрез които студентите да овладеят тъкмо умението да правят избор, без да нарушават собствените си морално-етични устои, правата на аудиторията, редакционните правила, професионалните стандарти в гилдията, обществения интерес.

Ако приемем, че умението да избираш зависи от лични качества, достигнато ниво в личностното развитие, то задължителни учебни дисциплини в учебния план следва да са философията и психологията. На репортерите, журналистите, редакторите, говорителите им трябва психология на личността, психология на общуването, социална психология не само заради професионалната им компетентност, но и заради личностното им узряване до нивото на съответната професионална компетентност. Защото образованието винаги е било обучение и възпитание за достигане на желания образ. Достигнатото ниво на професионализъм, разбиран като добро познаване и оптимално владеене на комуникационните и информационни процеси, също влияе върху умението да се решава, избира. Тук водещи са специализирани дисциплини, някои от тях отраслови на съответни фундаментални науки – социология на медиите, доколкото тя разглежда структурата и функциите на комуникационната система в системата на обществото като цяло, други са практико-приложни, развиващи конкретни журналистически умения, свързани с намиране на информация, работа с източници на информация, структуриране на съобщение, модериране на комуникационния процес.

Изследователите посочват, че изборът на новини често е ръководен от редакционните принципи и политика, вътрешната организация и статут на медията, динамиката в професионалната гилдия и медийната система. От тук задължителни следва да са правни дисциплини и дисциплини, свързани с регулация, саморегулация и корегулация на медийната система. Подобни дисциплини дават основна структурна координата във вътрешно организационните отношения, но също и в отношението държава-медии-общество, върху чиято ос всеки от редовия репортер до главния редактор разполага своята журналистическа активност. Освен това учат на функционална гражданска култура. Редом с тях поставям и дисциплини като журналистическа етика, която дава основна ценностно-нормативна координата на журналистическия труд на всичките му нива и още нещо – чрез подобни дисциплини се осъществява предаването на сетивото за етичност в журналистическата професия от поколението на преподавателите към следващото поколение журналисти.

Селектирането на информация и формирането на новинарски поток в не по-малка степен зависи и от социалния, политически, икономически, културен контекст, в който журналистът работи. Ориентацията в контекста, социалната и обществена структура, йерархията на взаимоотношенията, структурно и критическо мислене дават обучението по дисциплини като социология, политология, икономика, културология. Към днешна дата, когато на теоретично равнище се осъществява връщане към политическата икономия като цяло и на практика медийната система се оказва все по-силно под въздействието на политикоикономически фактори, смятам като целесъобразна дисциплината политическа икономия на медиите.

Умението да се селектира информацията, да са взема решение какво да бъде включено в новинарския поток зависи също и от друга група способности и знания на журналиста – неговите умения да разпознава аудиторията, да формира и развива аудиторията, да води аудиторията. Това налага включване на група дисциплини даващи знания и развиващи способности в областта на аудиторния анализ и изследване както и анализ на комуникационните въздействия и ефекти. Професионализмът на журналиста проличава в неговото желание и воля да защитава правата и свободите на другите участници в комуникационния процес, т.е. да отстоява принципите на етиката във взаимоотношенията в комуникационното пространство. Като правило, колкото по-високо уязвима е дадена аудиторна група, толкова по-лесно е пренебрегването и незачитането на интересите и правата й, занемаряването и изхвърлянето й като обект на комуникационно внимание. Детската аудитория, също и аудиторията 60+, са точните примери за високо уязвима публика и затова отношението към тях е лакмус за професионализма на комуникаторите.

Изложението тук няма за цел да даде изчерпателна и подробна карта за конструиране на учебен план в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”. Изготвянето на подобна карта е по същество научно-изследователска задача от висок теоретико-методологически порядък – би следвало ние като преподаватели по журналистика и медии и като изследователи на медийната система да поемем риска на подобно фундаментално научно изследване в отговор на обществената отговорност която професията ни носи. Целта на статията тук е да се очертаят някои от маркерите на обществената отговорност на университетското образование по журналистика, следващият от които е нагласата и възприемането на образованието, на всеки лекционен курс като процес, като част от общ образователен процес, а не като индивидуален акт. Това предполага вътрешна теоретико-методическа връзка между отделните дисциплини, йерархия на дисциплините с оглед трудността при усвояването им и принципа на разширяване, задълбочаване, надграждане на знанието. В този процес участват преподавателят като комуникатор („кой казва”, ако търсим аналогия с класическия модел на комуникацията на Харолд Ласуел), студентът като реципиент, аудитория („на кого казва”), учебният план, програмите по отделните дисциплини като съобщение („какво казва”), университетът, учебното звено като средство, медия за предаване на знание („чрез какво”) и петият елемент – ефектът или изградените професионални качества и умения.

Отношението: преподавател – студент

Днес изглежда, че се налага илюзията за хоризонталност на всички обществени отношения. Родителите станаха приятели на децата си, още преди социалните медии. Учителите скъсиха дистанцията с учениците си. Социологическата теория се опитва да намери заместител на класовия подход. Същевременно и въпреки Фейсбук родителите и децата, учителите и учениците, преподавателите и студентите остават във вертикална зависимост едни от други. Академичната йерархия във взаимоотношенията между преподаватели и студенти не означава, че преподавателите могат да се разполагат със студентите като със своя собственост, тя отразява достигнатото ниво в усвояване на познанието от едните и от другите и показва отговорността на преподавателите по отношение на студентите. В логиката на Джоузеф Камбъл, преподавателите са хората, усвоили дар от вселената, тяхната отговорност е да го предадат на обществото, на другите, на студентите си [12]. Предаването на дара е по-скоро проблематично, другите може да не са готови да го приемат. Точно същият е случаят с образованието – първо, студентите не са подготвени да приемат познанието и второ, придобиването на образование предполага мотивация, постоянство, концентрация, целеустременост дори склонност към самовглъбяване и самоизолиране, все дейности, противоречащи на властващия днес принцип на удоволствието, каращи студентите по-скоро да бягат от доброволно избрания университетски път на развитие. В тази ситуация, за да изпълни обществената си функция, да предаде дара си, преподавателят е необходимо да намери подход към студентите си, да ги подготви. Джоузеф Камбъл описва два пътя за предаване на дара и двата маркират често срещани днес модели на преподавателско отношение към студентите. Първият – предаваш, преподаваш само това, което студентите са готови да приемат и го приемат без контрареакция. Осъществява се поддържане на статуквото, без опити за промяна на нивото на познание и способностите за методологическо осмисляне. Практически развитието е клонящо към нулево. В този случай преподавателят от дароносител се самопревръща в търговец. Произвежда с лекота ежедневни блага – наръчници и леки учебници, черно-бели текстови презентации на Power Point, леки тестове, предимно със затворени въпроси и т.н., които предоставя, продава с успех и успокоение, че някога, при по-добри обстоятелства ще премине към по-високото теоретико-методологическо ниво в преподаваните дисциплини. Вторият модел е значително по-труден за осъществяване, но по-истински, всъщност чрез него се осъществява на практика обществената функция на университетското образование и в частност – образованието по журналистика и медии. Самият Камбъл определя модела като разкриващ педагогическо отношение, мисия към света, доколкото той предполага „да помогнеш на света да осъзнае потребността, онова, от което ти самият си се нуждаел и което трябва да му дадеш”. Това е решението на истинските учители, университетски преподаватели, които са призвани да усвоят най-висшия дар от вселената – познанието, и да го отдадат на обществата си в името на развитието. Не е лесно. Изисква дълбоко търпение и емпатия. Трябва да се намерят изразни средства, начини, достъпни за студентите, за да може да им бъде предадена онази част от познанието, в дози и на нива, които те са способни да приемат.

Ролята на преподавателя в университетското обучение по журналистика и медии е особено важна както по отношение на предаване и овладяване на познанието, така и по отношение на предаване на модел на отношение към света. Журналистите, за да изпълнят своята обществена отговорност, мисия е необходимо да осъзнават специфичността на функциите спрямо аудиториите си. Те не просто информират, селектират информация, управляват новинарски потоци, те също и образоват публиките си. В изпълнението на образователната си функция е възможно да проявят усвоен по време на следването си педагогически модел. И ето в това се състои отговорността на преподавателя – да предаде здравословен за обществото, гилдията, журналиста модел на педагогическо отношение към действителността. Модел, който не задушава, а развива собствен, авторски стил на мислене, изразяване, действие, поведение у обучаемите. Преподавателят предава модела на студентите си, развивайки у тях умение за творческо пресътворяване на действителността и отговорност към аудиторията. Журналистите предават модела на аудиториите, медийно ограмотявайки ги, възпитавайки в тях умение за критическо възприятие на действителността. Подобна системна последователност между обучение и професионална практика неминуемо води до възбуждане на осъзнаване на обществената реалност, обществена реактивност, действия, обществена промяна. И тук именно е една от същностните проекции на обществената отговорност на образоването по журналистика и медии. Ясно е, че обществените трансформации днес са тясно свързани с формата, съдържанието и процеса на обществена комуникация. Важно е кой, как, с посредничеството на какви институции,от позицията на какви ценности, с какви цели подготвя журналистите и обществените комуникатори на следващото поколение, т.е. важни са университетите, преподавателите, учебните планове и програми, отношенията преподаватели – студенти. И тук решаваща е и ролята на общество като трета страна, защото то инвестира ресурс в обучението на бъдещите журналисти и би следвало да изисква постигане на определени резултати.

Третата страна в университетското образование по журналистика

Образованието е солидарно споделена отговорност на няколко субекта: преподавателите и студентите, университетите и бизнеса, обществото и държавата. Образователният процес предполага непрекъснато взаимодействие и въздействие между всички тях. Рамката на преките образователни отношения: преподаватели – учебни планове и програми – студенти вече е очертана. Обществената отговорност на образованието по журналистика и медии обаче не се заключва само в този университетски триъгълник. Тя има проявления и в отношенията университет, звено – бизнес. В прагматичен план обществената отговорност на образованието по журналистика може да се измерва чрез осигуряване на възможности за заетост на професионалните журналисти. За целта в учебните планове е предвиден обем от часове за професионален стаж и практика. Този стаж е видимата, директна връзка на университетското обучение и медийния бизнес. Тук важна е организацията на учебния стаж и разпределението на отговорността за провеждането му между университета, бизнесорганизацията и стажанта. Индикатори за обществена отговорност на образованието по журналистика в тази посока са: (1) нормативното осигуряване на стажа от една страна чрез предварително договаряне с приемащата организация, от друга – чрез ефективно включване на часовете за стаж в семестриалното разписание на студентите; (2) защита на правата на стажанта, както на трудовите му права, чрез съдействие при подписването на стажантски договор, така и на авторските му права и правата на интелектуална собственост върху продукти, произведени от стажанта по време на стажа, а също и на студентските му права на образование – тъй като стажът е учебен, той следва да бъде осъществен, съгласно договорена между университета и приемащата организация учебна стажантска програма. Подобна организация на студентски учебен стаж е възможна само при условие на взаимно признаване на авторитетите, уважение и доверие между обучаващата институция, представена от съответното звено и бизнеса, съответната професионална гилдия, приемащата организация. При липсата на авторитет, уважение и доверие студентите най-често са оставени сами да се справят с изисквания по учебен план преддипломен, професионален стаж, като мотивацията на подобна организационна недостатъчност обикновено е обяснена с целта да се формират качества като самостоятелност, решителност и отговорност у студентите, докато сами се справят с уреждането и осъществяването на професионалния си стаж.

На следващо ниво отношенията между университета и бизнеса могат да се разглеждат като двустранен процес на взаимно обогатяване. Университетът съдейства за развитието на бизнеса чрез резултатите от научно-изследователската си дейност, чрез подготовката на професионални кадри. Бизнесът съдейства на университета, задавайки критерии за професионална подготовка на кадрите. Това е класическо взаимодействие, многократно описвано и изследвано в теоретичната литература. В настоящата статия присъства като обосновка на следващата теза – необходимостта от установяването и поддържането на равноправен диалог между университета и бизнеса по въпросите за ключовите компетентности на журналиста, обслужващ комуникационните потребности на съвременното информационно общество, чрез посредничеството на дигиталната комуникационна медийна система. От тук и дискусията за позитивната и негативна свобода (свободата от и свободата да по Ерих Фром) на съвременните медии и журналисти, академичната автономия и обществената отговорност на университетското образование по журналистика, властването на бизнеса и солидарното му участие в образователния процес.

Образованието по журналистика и медии: между академичната автономност и обществената отговорност

В настоящата статия се поставят някои теоретични въпроси във връзка с дефинирането на обществената отговорност на университетското образование по журналистика и медии. Потърсени са проекции на обществената отговорност в преподавателския процес, в конструирането на учебен план и определянето на дисциплинарните и тематични акценти в него, в педагогическото взаимодействие между преподаватели и студенти. Посочени са и някои прагматични индикатори за обществена отговорност на висшето образование, проектирани върху отношенията между университета и професионалната гилдия, бизнеса. В макроплан са загатнати проекции на обществената отговорност на образованието по журналистика и медии във взаимоотношенията между университетско образователно звено и обществото като цяло – веднъж чрез осигуряване на необходимия човешки капитал за функционирането на комуникационната обществена система и задоволяване на информационните и комуникационни потребности на обществото и втори път чрез адекватен научно-изследователски процес фокусиран както върху идентифициране на специфичните за информационното общество комуникационни потребности и средствата за тяхното задоволяване, така и върху изучаване на ключовите компетентности на журналистите в съвременното общество с цел оптимизиране на учебния процес и осъществяване на гъвкава връзка с практиката.

Обществената отговорност на образованието по журналистика и медии може да бъде разглеждана и като контрапункт, и като допълнение на така нар. академична автономност. Като контрапункт доколкото отговорността предполага известни самоограничения в дейността в името на колективни цели и ценности, а автономността в тесен смисъл – тъкмо обратното. Като допълнение, доколкото академичната автономност предполага и служба в името на обществения интерес на висшите училища, доколкото академичната автономност е възможна и се осъществява само в границите на обществено приети правила и стандарти за висше образование. И така академичната автономност се проявява в правото на всяко учебно звено да приеме учебен план по дадена специалност, обществената отговорност се състой в това същият учебен план да бъде съобразен с ключовите компетентности на подготвяния професионалист, потребностите на гилдията, бизнеса и обществото като цяло. Академичната автономност се проявява в правото на звеното самостоятелно да управлява учебния процес, обществената отговорност – в императива учебния процес да бъде управляван без драстични нарушавания на академичната демокрация, чрез осигуряване на публичност на административните процедури и спазване на правата на студентите, преподавателите, административния състав и други засегнати лица. Колкото до университетското образование по журналистика и медии в степените бакалавър и магистър, принципите на академичната автономност възпитават свободолюбие, учат на демократично гражданско участие, дават воля на творческото въображение. В допълнение към всичко това идеята за обществената отговорност на образованието допринася за изграждане на професионално самосъзнание и мисия, за така необходимата отговорност към публиката, аудиторията у съвременните журналисти и обществени комуникатори.

Цитати:

[1] НАОА. Списъци на висши училища по професионални направления. 3.5. Обществени комуникации и информационни науки. Достъпно на: <http://www.neaa.government.bg/bg/institutions/profesional/hs_lists?content=1636735145096878868> (2.03.2013)

[2] НСИ. 3.6.1. Завършили висше образование по образователно-квалификационна степен и пол – Данни. Достъпно на: <http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=23&a1=782&a2=791&a3=792> (2.03.2013)

[3] Виж: Филева, П. и кол. (2010). Журналистически професии. Статут и динамика в България. ФЖМК, с. 86. Също: Катедра МОК, УНСС (2010). Образователен модел и конкурентни предимства на образованието по журналистика и медии в УНСС. Доклад от научно-изследователски проект, финансиран от НИД на УНСС.

[4] Виж: „Гневните”, 6.02.2013, епизод 32, водеща Ралица Ковачева на <http://gnevnite.net/episodes/20130207/topic-1086>„Добро утро”, ТВ 7, водещ Николай Бареков, 29.01.2013 на <http://tv7.bg/dobro-utro/news/9615592.html>; „Клубът на журналистите”, БНР програма „Христо Ботев”, водещ Ирен Филева, „Хладилникът победи, следва ли управление по телевизора”, 25.02.2013 на <http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Society/JournalistsClub/Pages/130223_Klubat_na_jurnalistite.aspx>.

[5] Мирчев, М. (2009). Социална динамика и цивилизационно разслояване. София: изд. М-8-М, с. 345-374.

[6] Михайлова, К. (2011). Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София: изд. М-8-М, с. 223-225.

[7] Филева, П. и кол. (2010). Журналистически професии. Статут и динамика в България. София: ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”, с. 86.

[8] Алфандари. Е. (2000). За професионалния статут на журналистиката в България. София: Годишник на СУ „Св. Климент охридски”, Т. 7, с. 7-24.

[9] Мария Чавдарова – коментар във ФБ дискусия от 22.01.2013 на <http://www.facebook.com/katiamihail>.

[10] Castells, М. (2009). Communication Power. Oxford University Press, pp. 20-33.

[11] Декларацията на английски език е достъпна на <http://ejta.eu/the-tartu-declaration> (2 март 2013).

[12] Камбъл, Дж. (2006). Пътища към блаженството. София: изд. „Изток – Запад”, с. 206-208.

Библиография

Монографии

Михайлов, С. (2010). Социологическата система. София: изд. „М-8-М”.

Петев, Т. (2001). Комуникация и социална промяна. София: ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”.

Merrill. J. (1997). Journalism Ethics. Philosofical Forunadiins of news Media. Bedford.

Merton, R. Social Theory and Social Structure. IL.: „The Free Press”.

Христоматии

Boyd-Barret, O. (2008). Appraches to media. London

Merrill John and D. Barney (1975). Ethics and the Press: Readings in Mass Media Morality. New York.

Образованието по медии и обществени комуникации в Европа

По данни на Европейска асоциация за образование и изследвания в областта на комуникациите (ECREA), 2008 г.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta