Предизвикателства и перспективи пред медиите и социалните мрежи

Иванка Мавродиева

Абстракт: В настоящата статия е направен опит да се представят накратко някои промени в медиите, функциите и мястото на социалните мрежи в динамично променящия се свят. Констатирани са явления и тенденции, които са резултат на технологични, социални, психологически и културни фактори. Маркирани са области, които имат пресечни точки и които се отнасят до развитието на медиите и социалните мрежи.

Ключови думи: медии, социални мрежи, журналисти, журналистика, медиен мениджмънт, медиен маркетинг.

Ivanka Mavrodieva – Challenges and Perspectives in front of Media and Social Networks

Abstract: The current article is an attempt to present briefly some changes in media, new function and role of the social networks in a rapidly changing world. The phenomena and trends are presented as a result of technological, social, psychological and cultural factors. Different cross points related to the development of media and social networks in the future are described briefly.

Keywords: media, social networks, journalists, journalism, media management, media marketing.

Уводни думи

Така формулирано, заглавието изисква изясняване на две понятия – медии и социални медии. В рамките на една статия това е невъзможно, имайки предвид, от една страна, традициите в проучването им; от друга страна, динамиката при обновяване на терминология и от трета – непрекъснатите промени в самите медии и социални мрежи. Ангажирането с дейности, свързани с извеждане на понятия след анализи на реални практики, след установяване на явления и тенденции, е иманентно присъщо на учени и изследователи. Това е наложително и с оглед обучението на студентите по начин, което да отговаря на потребностите на медийния пазар. Отчитат се и факторите глобализация и технологични промени. Анализират се нагласите на т. нар. мрежова генерация (Net generation) и на тези, за които ползването на компютри, таблети и мобилни устройства е лесно и „вродено” (digital native). Обогатяването на категориално-понятийния апарат, формализирането на термините минава и през дефинирането и предефинирането им, през изясняване обема и съдържанието на понятията. Едни от утвърдените академични варианти са речници и енциклопедии, в днешно време представени онлайн. В България се отбелязва следване на тези традиции и ето няколко примера в тази насока. Електронното научно списание Нови медии 21 <http://www.newmedia21.eu> представя в рубриката е-книги нови публикации на изследователи в областта на медиите. Другото специализирано научно електронно списание „Медии и обществени комуникации” огласява в публикации новостите в областта на медиите <http://media-journal.info/>. Двете списания заедно с електронното научно списание „Реторика и комуникации” <http://rhetoric.bg/> от пролетта на 2013 година са медийни партньори на Българската академична асоциация по комуникации (БААК). Онлайн и офлайн позиционирани изследователски групи се обединяват в научни мрежи с оглед комплексното изследване на промените в медиите и комуникациите.

Терминология и нови явления

След утвърдените от десетилетия термини като печатни и електронни медии, списания и вестници, през последните години бързо се въвеждат и устойчиво се утвърждават нови термини в публикации и има българска научна традиция. Един от термините е „онлайн журналистика” [1]. Постепенно в научни публикации като резултат от теоретичен обзор, критичен прочит и стремеж за коректно дефиниране се въвеждат понятия и термини „крос медия”, „електронна медийна среда”, „интернет регулация”, „аудио-визуални медийни услуги” и други [2]. Терминологията се обогатява и с навлизането на термини като „мултимедиен нюз рюм”, „носеща медия” и други[3]. Дадени са от различни автори дефиниции на термини в книгата „Дигаталните медии. Речник на основните понятия”, съставители и редактори на която са Маргарита Пешева, Милко Петров и Мария Попова: „мейнстрийм”, „онлайн комуникация”, „бранд онлайн”, „инфотейнмънт” и други [4]. Навлизат и термините „виртуален човек” [5], „виртуална реторика” [6]. Обогатяване на теорията в областта на телевизията, работеща в нови условия, се постига от Ирина Павлова в книгата й „Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката” [7] и от Мария Попова в книга, включваща журналистическа теория в условията на измененията на онлайн средата [8]. Установяването на промените в журналистическата професия при отчитане на интернет е дадено в сборник, посветен именно на трансформациите в медиите [9]. Аспекти, свързани с медиите, комуникационния мениджмънт и ролята на социалните медии и мрежи, в това число и блоговете, са представени от Петранка Филева в статията „Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация” [10]. От краткия обзор става ясно, че в публикации на учените се представят промените, извеждат се особеностите на отчитат новите жанрове или на обновените такива, изкристализират особеностите на журналистиката в нови технологични условия, като се обновява теорията.

Уникалност или тривиална възпроизводимост в медиите

Говорейки за това дали и доколко има разнообразие, дори многообразие в медиите; дали пъстротата е в езика, предаванията, модела на поведение на водещите, има основания да се изведат няколко паралелни процеса. Първият процес се изразява в това, че навлизат и се утвърждават различни предавания, жанрове, начини на медийно говорене, а именно сутрешни блокове, магазинни предавания, one man show, различни варианти на развлекателни предавания, риалити шоуто има възходи и възпроизводимост на модела с различен успех и т.н. При втория процес се наблюдават дейности, при които след като едно медийно предаване (или журналистически жанр) се утвърди, започва неговата тривиализация чрез възпроизвеждане, имитиране и налагане и в други медии. Конкуренцията предполага въвеждане на такива предавания в различни медии, това създава пъстротата в медийния калейдоскоп. Същевременно уникалността им в различните медии е редуцирана, понякога дори се стига до известна унифицираност, като само имената на предаванията и водещите са различни. При третия процес „се залага” на традициите, медиите в различни варианти следват модела да „изпращат” новини, да отразяват събития и кампании, създавани и реализирани извън студията на медиите, извън редакциите на вестниците и списанията, извън мобилния (понякога) нюз рум на онлайн медиите. При четвъртия процес някои медии успяват да разгърнат инициативата, да осъществят проекти, така че те са участват в организирането на кампании и събития – Великолепната шесторка, Да изчистим България за един ден, Не сте сами. При петия процес някои медии дори формират модели и инициират жанрове по време на предизборни кампании (например разновидности на телевизионни дебати, дискусионни студиа и други). Протестите през зимата и пролетта на 2013 година в България също са отразявани от TV7, БНТ, Нова телевизия, бТВ чрез различни варианти: репортажи, интервюта, коментари, анализи и други. Така погледнато мащабите на развитие на медиите в България не са малки, креативността има своите измерения както на персонално професионално равнище, така и в осветените и в сенчестите зони на медийната конкуренция, като отражение на отделни тенденции в утвърдени световни медии.

Другото предизвикателство може да се търси в жанровата система, в журналистическите жанрове, в изясняване на това кои са утвърдени, кои нови, кои навлизат и кои се архаизират и метафорично казано, остават в задния двор, кои са мимолетни и кои утвърдени, доказали устойчивост както като жанр, така и покриващи потребностите на медийния пазар и потребителските нагласи и очаквания.

Журналистите – текучество, ротация, самоподготовка и обучения

Следващото предизвикателство, което стои пред медийния мениджмънт, в частното се отнася до организационната култура на медиите и работещите в нея. Медиите се възприемат чрез метафората четвърта власт при отчитане на ролята, функциите и влиянието им в обществото. Без да имат същото разпространение и приемане, се чуват и метафоризирани и натоварени с различна конотация термини като пета власт за пъблик пилайшънс – ПР/PR и шеста власт – за социалните мрежи. Медиите се възприемат и като предприятия, които разпространяват новини; които създават предавания, продукти. Медиите са особен тип бизнес, те инициират събития, участват в комуникационни кампании и проекти и отдавна са излезли извън тясната писта на разпространението на информация и ретранслирането на новини. В тях работят не само журналисти, но и продуценти, подготвени кадри в области като техниката и технологиите, рекламата и ПР, психологията и медийното право, маркетинга и мениджмънта. Динамиката на медийния пазар, конкуренцията, бързото навлизане на новите технологии налага подготовка на кадрите, което е задължение на мениджмънта на самите медии. Обучения, квалификации, преквалификации, стажове, менторство са само някои от познатите механизми за подготовка на кадри, които да са конкурентноспособни, да покриват критериите на световните медии и същевременно да отговарят на организационната култура на медията, а и на особеностите на българския зрител, слушател, читател, посетител на глобалната мрежа. Текучеството, ротацията или преминаването от една в друга медия, изпълняването на различни служебни ангажименти в рамките на една медия са само някои от особеностите на българския медиен пазар. Отделни журналисти постигат резултати и след саморазвитие, но моделът self made man не работи успешно при всички, тъй като екипната работа и потребността от обучение от опитни колеги или треньори остават като крайъгълни камъни в кариерното развитие на журналиста.

Журналистите са изправени и пред предизвикателството да обновяват непрекъснато знания и умения, като цялостното и стиковането на отделните елементи са важни. Дигиталната компетентност, знанията в областта на медиите, а и на отделните области и сфери, които отразяват като ресорни журналисти, познаването на различните журналистически жанрове, спецификата на работата в медията/медиите, писането и редактирането вече не само на текстове, а на мултимедийни продукти, на мултимодални варианти, пригодни за излъчване през различни медии.

Същевременно, без да се възприемат като конкуренти, социалните мрежи, особено Фейсбук и Тиутър, са част от предаванията в различни български медии. Социалните мрежи са източници на информация, те са и канал, през който достига бързо информация от зрители, слушатели, читатели на публикации в онлайн среда. Въпросите за достоверността на информацията и за професионалните качествата на тези, които публикуват в тези социални мрежи или споделят информация в тях, остават актуални.

Заключителни думи

Обобщавайки, казвам, че в края на този кратък текст остават немалко въпроси, които изискват даване на отговори от специалисти от различни области. Предизвикателствата пред медиите се увеличават в няколко посоки: кадри, технологии, продукти, жанрове, качество и други. Социалните мрежи, които вече са станали известни и са утвърдени като бизнес за милиони и милиарди, проявяват адаптивност и се развиват. Журналистите се изправят ежедневно пред потребността от обновяване на знания и умения в силно конкурентна среда. Пазарните механизми и правната регламентация, регулативните механизми и етичните кодекси също се явяват фактори с голямо значение. Следователно комплексния анализ, правен от експерти, е един от възможните варианти да се отчитат новите практики, да се създават и актуализират речници с термини, теорията да включва новостите, а обучението по журналистика да е ефективно.

Цитати и бележки:

[1] Павлов, П. (2010). Online журналистика. София: Ваньо Недков;

Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Кл. Охридски”; Думите на медийния преход. (2010). Велико Търново: Фабер.

[2] Думите на медийния преход. (2010). Велико Търново: Фабер.

[3] Маринов, В. (2012). Мултимедийният нйюзрум в България. Велико Търново: Фабер.

[4] Пешева, М., М. Петров, М. Попова (2012). Дигиталните медии. Речник на основните понятия.

[5] Попова, М. (2012). Виртуалният човек. вт. изд. Велико Търново: Фабер.

[6] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

[7] Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. Велико Търново: Фабер.

[8] Попова, М. (2012). Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер.

[9] Трансформации на журналистическата професия. Теория и практика в онлайн среда. (2012). съст. С. Константинова. София: Сиела.

[10] Филева, П. (2012). Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация. сп. Нови меди 21, 07.02.2012. <http://www.newmedia21.eu/analizi/blogovete-v-komunikatsionniya-menidzhmnt-na-mediynata-organizatsiya/>

Библиография:

Вълканова, В. (2007). Графичен дизайн. Нови оформителски концепции на всекидневника. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Думите на медийния преход. (2010). Велико Търново: Фабер.

Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Маринов, В. (2012). Мултимедийният нйюзрум в България. Велико Търново: Фабер.

Павлов, П. (2010). Online журналистика. София: Ваньо Недков.

Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. Велико Търново: Фабер.

Петров, М., М. Попов, М. Везински (2012). Медиите в Европа. Велико Търново: Фабер.

Пешева, М., М. Петров, М. Попова (2012). Дигиталните медии. Речник на основните понятия.

Пешева, М. (2011). Радио и телевизионна среда – 2001-2010. Велико Търново: Фабер.

Попова, М. (2012). Виртуалният човек. вт. изд. Велико Търново: Фабер.

Попова, М. (2012). Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер.

Трансформации на журналистическата професия. Теория и практика в онлайн среда. (2012). съст. С. Константинова. София: Сиела.

Филева, П. (2012). Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация. сп. Нови меди 21, 07.02.2012. <http://www.newmedia21.eu/analizi/blogovete-v-komunikatsionniya-menidzhmnt-na-mediynata-organizatsiya/>, последно посещение на 17.06.2013.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta