Представяне на книгата „Дигиталната политика” с автор д-р Христо Проданов от Ростислав Давидов

 Развитието на информационните технологии доведе до появата на нови форми на комуникация, които намериха своето място в редица сфери на обществения живот, в това число и политиката. Новите форми се отличават с определени специфики – интерактивност, хипертекстуалност, персонализация и др., които несъмнено подобряват нивото и бързината, с която се осъществява комуникацията. Дигиталната революция даде възможност на отделните граждани да се информират свободно и да участват в социалното уеб пространство, което подхранва нестихващото желание на човека да има възможно по-голямо влияние върху онова, което се случва в заобикалящия го свят. Този фундаментален стремеж за влияние и информираност следва индивида през вековете. Трансформацията на този стремеж в съвременността изкристализира в провеждане на политика на гражданите и дигитализация на гражданското общество. Дигиталната политика неизменно се свързва с политическия мениджмънт, който започна активно да използва компютри и смарт телефони, за да представя политическите възгледи и платформи.

Дигиталната политика, първо издание, 2010Книгата „Дигиталната политика” на д-р Христо Проданов е издадена през 2010 г. от издателство „Фабер”, Велико Търново. Последва второ електронно издание през 2012 г., достъпно в рубриката E-книги” на онлайн изданието за анализи, изследвания и критика на медиите, връзките с обществеността и рекламата „Newmedia21.eu” (Медиите на 21 век) http://www.newmedia21.eu/razdel/e-books/.

Рецензенти на книгата са доц. Мария Пиргова и доц. Антони Тодоров. Основният изследователски интерес в монографията е фокусиран върху сложните трансформации, които понася политическата комуникация след появата на информационните технологии и интернет.

Монографията е структурирана в седем глави, които представят основни предпоставки за формирането на политическата комуникация, дигитализацията като съвременен процес и резултатите от него – виртуалните общностни групи, дигиталната комуникация, дигиталната демокрация и т.н. Търсят се отговори на въпросите: Съществуват ли последствия върху политическата комуникация при появата и развитието на комуникативно-информационните технологии? Какви са посоките за промяна на политиката през идващите десетилетия от гледна точка на съществуващите практики на политическа комуникация?

В началото на книгата авторът представя в хронологичен ред различни технологии и средства, които имат отношение към създаването и ръководенето на политическия мениджмънт като обхваща периода от Демостен (IV в. пр. н. е.) до Маклюън (XX в.). Подробно са разгледани начините за осъществяване на политическата комуникация като се започва от рисунките, устната комуникация, изобретяването на азбуката, числата, появата на писмения език, преминава се през изобретяването на способа за печатане с подвижни печатарски букви – дело на немския изобретател Йохан Гутенберг (XV в.), и се стигне до печатарските комуникационни технологии, които променят политиката и основния неин субект – човекът. Не на последно място са представени радиото и телевизията като инструмент за изграждането на масови общества и политически системи.

Дигиталната политика, второ електронно издание, 2012В изследването са проучени основните етапи от развитието на интернет комуникациите и трансформациите, които настъпват в публичната сфера. Очертават се няколко посоки на промени, сред които мрежова организация, форми на активност и виртуално колективно присъствие. Тези предпоставки се явяват в основата на формирането на новите проявления на протестните, антисистемните и опозиционните движения в мрежата.

Политическите блогове като форма на интерактивно участие в дигиталното общество са представени в пета глава на книгата. Авторът определя значителното нарастване употребата на блоговете като средство за осъществяване на комуникация и отразяване на особеностите на интересите, личността и стила на притежателя. На вниманието на читателя са изложени основни характеристики на политическите блогове, сред които възможности за хиперлинкове, създаване на независима информация и коментиране от страна на публиката (уебчитателите). Въз основа на тези предпоставки е описано влиянието и употребата на политическите блогове, достигайки до българската политическа блогосфера.

Обект на анализ на шеста глава са промените на политическите партии през последните два века. Интерес представлява подходът, който възприема автора при представянето – свързва информационните технологии с различни идеологии (либерални и либертариански, социалдемократически и социалистически, консервативни и неоконсервативни). Очертават се характеристиките на новия политически феномен – дигитализираната партия, която задава нов модел на своите комуникативни особености: променя се взаимовръзката между партии и избиратели, поведенческата география на политическите представители, появява се дигитализацията на политическото членство и др.

Измеренията на демокрацията в е-обществото са изследвани в последната глава на книгата. Съпоставени са представителната демокрация и новите форми на електронна демокрация, извършен е анализ и оценка на някои проявления в дигиталната политика – електронно гласуване и киберпарламент.

 Ростислав Давидов – докторант към катедра „Реторика, ФФ, Софийски университет 

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta