Книгата „Политическата реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2012)”, издание от 2012 г. на „Парадигма” http://www.paradigma.bg/book/876-politicheskata-retorika-v-bulgariya, е резултат от интелектуалния и изследователски интерес на Иванка Мавродиева към използването на ораторството в една променена среда в резултат на политически, обществени, икономически, социални, културни, психологически и технологични промени. Книгата безспорно притежава качествата на иновативна разработка, с която авторката защитава успешно позицията си в съграждането и формирането на политическата реторическа култура: като изследовател, преподавател и експерт.
Монографията е успешен изследователски опит да се преосмисли класическия модел оратор–реч–аудитория в условията на българския преход. Мавродиева основателно окачествява политическото красноречие като „фактор за изграждане на партийна, политическа, институционална и държавна идентичност и за разпознаване пред различните публики”.
Теоретичните предпоставки, методическите ориентири и изследователските методи са осмислени в богатия съвременен контекст на световната реторическа изследователка практика и теория. Авторката избира подход, който допринася за обогатяване както на изследователските цели, така и за интерпретацията на изведените от новото, съвременно реторическо емпирично поле доказателства. Фокусът в изследването е насочен към проучване както на иманентно присъщите характеристики на политическото красноречие, така и към извеждане на спецификите, детерминирани от политически, социални, културни, технологични и технически фактори. В този смисъл изследването е регионално, посветено на българските реторически практики, и едновременно съществена част от глобалното, с перспектива за сравнителни изследвания.
В монографията е използвана солидна теоретична база. Цитираните източници в библиографията представят значимите теоретични трудове в променящата се в социокултурен, технологичен и политически аспект среда. Авторката се насочва към процесите на установяване на изследователските традиции и специфичните свързани с тях въпроси: как се апробират, прилагат и обновяват изследователските подходи и методи; как се обогатява метаезикът на науката реторика?.
За първи път в българската реторична изследователска традиция е представен авторски изследователски модел, който включва четири вида реторически анализ на класически и нови родове, жанрове и формати: реторически диахронен анализ, реторически жанров анализ, реторически ситуативен анализ и анализ на реторичната аргументация. Налице е комплексна методология и авторски аналитичен инструментариум за многокомпонентен реторически анализ. Разработена е методика за анализ на българската политическа блогосфера. Особен интерес представлява моделът за реторически анализ на политически онлайн виртуален форум. Инструментариумът може да се прилага в бъдещи нови изследвания. Изведени са спецификите на виртуалната реторика, визуализацията на реторическите послания и медийната реторика. Реторическият анализ на дебатите водени на Кръглата маса от 1990 година би могъл да бъде само едно от безспорните доказателствата за успешното приложение на изследователския инструментариум.
Приложена е специфична за политическата реторика терминология, която включва новите категории на анализ и обогатява метаезика на науката реторика. Създаден е обозрим и логически релефно конструирания общ корпус, който обединява обектите в осем подкорпуса. Обособен е изследователски корпус и изворов материал. Вглеждането с лупа в емпиричното поле на политическите реторически практики, води до откриване на виталността, иновативните процеси и адаптивността, гъвкавостта при следването на установени през хилядолетията реторични канони.
Следва да отбележа академичната строгост и прецизност, които се проявяват в научната монография; в структурата на 5 глави; в изводите и в заключението.
Към политическата реторика Иванка Мавродиева проявява траен изследователски интерес. Тя е автор на монографията „Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти” (2004), в която за първи път в научната литература по реторика е приложен оригинален модел на реторически анализ на прецизно обособените реторически родове, видове и подвидове на политическата реторика в специфична за България политическа ситуация.
И макар да представям основно една монография, намирам основания да направя връзка и с други публикации на Мавродиева, в които политическото красноречие е представено чрез речи и анализи. През 2010 г. Иванка Мавродиева издава „Образци на съвременното красноречие. Христоматия”. Книгата обогатява познавателното поле на реториката със съвременни реторически практики, със специфични особености, модели и инструментариум за изследване, чиято академичната цел е: „формиране на реторични и комуникативни умения у студентите по време на университетското им образование”.
Връщайки се към монографията, заключавам, че тя е насочена към широк кръг читатели и представя в логическа свързаност една широкообхватна картина на реториката на политици, партии и институции в България за период от 23 години.
Проф. д-р Росица Михайлова Йорданова – ВСУ „Черноризец Храбър”, Варна