ПР-ът и отвъд него…

Елена Цонева – Папуджиева

 

„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу”
Р. Бредбъри
 

Абстракт: Този материал представлява едно емоционално споделяне за това как ПР дейности, събития и кампании могат да подпомогнат решаването на проблеми в сферата на здравеопазването. Става въпрос за кампания, насочена към утвърждаването на нов метод у нас за лечение на особено агресивен тумор на мозъка – глиобластом. В резултат на кампанията, Министерството на здравеопазването отпуска необходимата сума за оборудване на специализираната болница УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и закупуване на белгийската противотуморна ваксина, която спасява човешки живот.

Ключови думи: ПР кампания, здравеопазване; тумор на мозъка; противотуморна ваксина, документален филм – репортаж.

Elena Tzoneva – Papudjieva – PR and beyond it …

Abstract: This material represents an emotional sharing about how the PR can help solving problems in healthcare. It shortly retells the campaign aimed at the establishment of a new method of our country for the treatment of a particularly aggressive brain tumor called glioblastoma. As a result of the campaign the Bulgarian Ministry of Healthcare gave sum necessary for the equipment of the specialized Hospital “Saint Ivan Rilski” and for buying the Belgium antitumor vaccine that saves lives.

Keywords: PR campaign, healthcare, brain tumor, antitumor vaccine, short documentary.

Човек така е създаден – да се замисля и оценява живота си, когато се сблъска с проблеми или му се случат драматични събития. До скоро мислех, че ПР е главно социална техника, психологически подходи, умело таргетиране и още куп умения, които се градят във времето и зависят от качествата и дарбите на всяка индивидуалност. Вече зная, ПР съществува главно, за да събужда позаспалата чувствителност и човещината в обществото, за да помага и спасява човешки животи, тогава, когато всичко изглежда безнадеждно, тогава, когато някой администратор с безжизнен поглед ти отговаря „Това няма как да се случи…”

Годината е 2011, при мен дойде мой познат – млад неврохирург и ми разказа за ново медицинско откритие, което спасява човешки животи, спасява семейства от непреодолими трагедии. Докато говореше аз видях пламъчето в очите не на лекаря, а на човека, който беше казвал страшната диагноза и се беше чувствал десетки пъти безсилен пред нея. Имаше вече и създадена фондация с особено подходящо име – „Остани”.

Но ето и самият проблем, в който трябваше да навляза и да се опитам с комуникационни техники, ако не да разреша, то да подпомога решаването му.

Болестта – Около 250 души заболяват от глиобластом (тип мозъчен тумор, за момента най-опасният) всяка година у нас. Стандартната терапия при глиобластом включва хирургично лечение, химио- и лъчетерапия. У нас с този тип лечение се постига средна преживяемост на болните от около 8 месеца. В страните с развито здравеопазване, в които са внедрени нови, усъвършенствани технологии за оперативно лечение, този показател е два-три пъти по-висок. Най-лоша е прогнозата при пациенти, при които въпреки проведеното лечение се появи рецидив. В тези случаи възможностите на конвенционалното лечение са напълно изчерпани. Малко специалисти препоръчват повторни операции. Не е възможно да се прави отново лъчетерапия, а от химиотерапията няма съществен резултат. Перспектива за тези пациенти дава иновативен метод, който преди повече от 10 години започва да се прилага в експериментална фаза при животни, а вече се използва успешно и при хора. Това е – т.нар. специфична имунотерапия.

Методът накратко: Преди 15 години имунолози и онкопатолози, под ръководството на проф. д-р Стефан Ван Гол от Университетската имунологична лаборатория в гр. Льовен, Белгия, започват да работят върху възможността имунната защита на болния човек да бъде активирана срещу малкото останали туморни клетки. Така се ражда идеята за своеобразен вид индивидуална ваксина. За тази цел след операцията се вземат части от туморната тъкан, както и лимфоцити от пациента. В лабораторни условия лимфоцитите се „настройват” да разпознават клетките на „своя“ тумор. Върнати обратно в организма, те селективно унищожават остатъчния тумор, без да вредят на другите здрави тъкани и не допускат по-нататъшно неконтролируемо клетъчно разрастване, като предотвратяват рецидивите.

Проблемът: Операцията се прави в България, а ваксината в Белгия. Препоръчително е терапевтичната ваксина да се изработи и приложи на пациента на едно и също място. Технологично е невъзможно ваксината да се изработи в Белгия и да се приложи на болен в България. Ето защо специалистите са единодушни, че в Европа трябва да бъдат изградени на ключови места референтни центрове. Моят познат лекар, с който разговарях, посочи УМБАЛ „Св. Иван Рилски” като една от малкото болници в страната ни, в която функционират всички необходими звена, необходими за подобен център. В лечебното заведение са налице и нужното технологично оборудване, и кадровата обезпеченост – неврохирурзи и специалисти, които лабораторно да разработят ваксината.

Какво си помислих веднага? Този проблем е „мечтата на ПР специалиста”, уникална технология, която спасява човешки живот, естествено тя води след себе си необходимите новини за медиите. Но най-вече имах – КОНКРЕТНА КАУЗА. Каузата в България да бъде изграден референтен център на Белгийската клиника. Но за целта трябваше самата държава, в частност Министерство на Здравеопазването, да даде своето съгласие и съответното финансиране. Борбата започна с много информация за ситуацията в България и принципът, по който лекува новата технология:

http://www.btv.bg/blogs/zdraven-blog/blog/1995404495-

Imunologichno_lechenie_sreshtu_retsidivite_pri_zlokachestven_tumor_v_mozaka.html

в.Монитор – http://www.monitor.bg/article?id=325566

http://forummedicus.com/archives/all-publications/2211

Последваха няколко широко отразени пресконферениции и събития. Включително и благотворителен търг на картини, в който взе участие със своя творба особено популярният художник Светлин Русев. Медийният шум беше наистина голям и силно положителен за каузата ни. Всички здравни репортери бяха особено позитивно настроени и готови да се отзоват на всяка новина около специфичната имунотерапия. Тогава дойде големият жест от белгийската клиника – поемаха се разходите на трима български пациента за изработване на тяхната противотуморна ваксина! Цената беше наистина внушителна и непосилна за обикновения българин 25 000 Евро. Един по един започнаха да се появяват и самите пациенти. Особено популярен стана случаят на Любка от Петрич, която разреши медиите да влязат в личния й живот и пространство, за да може от това лечение да се възползват и в бъдеще и други пациенти:

ТВ7 – http://tv7.bg/news/society/8310222.html

http://offnews.bg/index.php/51227/parva-balgarka-s-vaksina-sreshtu-rak-na-mozaka

Апогеят на кампанията беше кратък документален филм, който излъчихме в предаването на Росен Петров, филм, създаден на базата на наши документални кадри по време на операцията, пътуването, лечението и връщането на Любка в България. Отново и тук срещнахме разбиране, човешко отношение, но придружено и с необикновения талант на режисьора на предаването Николай ИЛИЕВ. Филмът за ваксината „Да продължиш живота“ може да гледате на адрес: http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1171409810-Da_prodaljish_jivota.html

Една седмица след излъчването на филма – репортаж, Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова влезе в студиото на Росен Петров и обеща 700 хил. лв. за изграждането на референтен център за имунотерапия в България.

http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=72070

Благодарна съм, че животът ми в професионално отношение ме сблъска с подобен проблем, защото мисля, че лично аз преоткрих себе си освен като професионалист и като човек. В момента водя успоредно три ПР кампании в сферата на здравеопазването, боря се административните пречки и недомислени правила. И през цялото време виждам очите на благодарните хора и всеотдайни лекари. Имаме най-прекрасната професия, която може да променя, да дава и да спасява, но освен професионализъм се изисква човещина и посвещаване в кауза.

Забележка: В материала са използвани само някои от публикациите по време на кампанията.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta