Абстракт: Стандартите, разгледани в настоящата статия, засягат библиографското описание на използваните източници при написването на различни текстове с научна насоченост. Повод за статията дава обстоятелството, че наред с правописните, пунктуационни и технически параметри за оформяне на научния текст, от изключителна важност са стандартите за библиографско цитиране. Тези стандарти – тяхното познаване и прилагане – също са част от високата езикова култура, която един изследовател претендира да притежава. Още повече, те са част и от задължителните норми на академичната комуникация.
Ключови думи: текст, правило, стандарт, цитиране, библиография, академична комуникация.
Abstract: The standards discussed in this article affect the bibliographic description of the sources used by us in writing different texts with scientific orientation. The reason the article gives the fact that along with spelling, punctuation, and technical parameters for shaping the scientific text is extremely important standards for bibliographic citation. Most authors do not consider but these standards – the understanding and application – are also part of high linguistic which one researcher/ professor claims to have. Moreover – and are part of the mandatory standards of academic communication.
Keywords: text, rule, standard, reference, bibliography, academic communication
Литературно
Още в самото начало бих искал, а и струва ми се редно е, да се обърна към читателя. На паратекство равнище, сиреч от заглавието, читателят придобива представа за темата на настоящата статия. Читателят обаче още няма идея за езика и стила, използвани по-долу. Ето защо намирам за необходимо да осведомя читателя, че умишлено търсих лека еклектика. В текста, изложен на внимание на читателя, се припознава закачка с езика. Двояко – художествено и академично, творческо и строго научно. Това не е търсено, за да предизвика или насърчи ‘чалгата’ в родния ни език, а за да покаже как може да се борави със словото. И, че еклектиката е ненужна и безумна, когато не е подчинена на обща идея. И, също така, че с академична цел, той – езикът ни – позволява закачка. Това е провокативна игра с читателя. И нека читателят не приема тези редове като излишна помпозност или престорен пуризъм. Нека ги приема и като стандарт, извън стандарта. Нека ги приема и като предупреждение. Ако дотук читателят е вече отегчен, нека да не продължава!
Литературно-научно
Всички си спомнят, или поне повечето от нас, първите часове в училище. А, Б, В, а по-нататък ръкописно: А, Б, В… По-късно идват правилата леко лаически: той (пълен член), него (кратък член); „зд” за „здание” и „Здравей!” и „сб” за „сборник”, „сбор” (ах, любими думи на хуманитарната душа!) и „Сбогом!”. След тях: морфема, фонема, лексема… А още по след тях: подлог, сказуемо, допълнение и прочее. Припомням това, не за да предизвикам носталгия или отвращение (всеки му според своето), а за да стигна до думата ПРАВИЛА.
Ще кажа нещо, за някой провокативно, за други еретично. Замисляли ли сте се, че правилата, които учим по отношение на езика в 1., 2., 12. клас са всъщност прелюдия към всички други норми, на които следва да се учим и научим? Норми – възпитателни, въздържателни и разбира се, най-важните за обществения организъм – морални и правни. Не сте, нали?! Помислете! За да спазваш една норма, по мое мнение, не е необходимо само да я познаваш. Трябва да е налице и навик. А ние не се раждаме с навици. Е, ако не приемем рефлексите за такива.
Но… да не бягаме от темата. На много места и в различна форма може да се прочете, че езикът е нормативна система. Тоест система, класифицирана, кодифицирана, оразмерена. Нюанси в употребата и в мисленето! Доколко това е вярно, оставям на езиковедите. Рядко обаче, повечето пишещи хора мислят за обема на правилата. Или, ако трябва да сме пуритани, по-скоро за техния обхват (на правилата). Да пишеш на един език, не означава само да пишеш вярно лексикално. Нито пунктуално. Означава много повече. Правопис и пунктуация са едно, а правило в системата на езика – друго. Да не говорим, че освен правопис има и правоговор. Правила, правила, правила…
Непознаването на тази особена философия на езика е много лесно доказуемо.
Вижте масовия начин на писане в интернет. Език разбираем, графично понятен (имам предвид азбуки) и семиотично еклектичен. Какво определяме тогава като език? А като графична система?
Направете бегъл преглед на повечето сериозни научни публикации, видели бял свят през последните десетина години, за да се убедите, че жанрове много, а „разностилие” още по-много. Език и стил? Познаване?
Сверете на колко различни места и под различни форми са публикувани рубрики „Правопис” и „Пунктуация”. Моето неособено детайлно проучване показа, че за периода от 2000 година до 2011 година тези издания са около 20 броя! А в тях, слабо казано, е налице „разнобой”. Правила?
А след това в интернет търсачката, която ползвате, напишете думата любословие и вижте резултата. Моето вече детайлно проучване показа, че най-благонадеждният източник за смисъла на думата дава „Уикипедия: Свободна енциклопедия”. А именно: „Любословие е името на български списания. Името е буквалният превод на български на думата филология“. Има ли разлика между наличието на правила и познаването им, и прилагането на правилата, за да любиш и пазиш словото?
Разбирате ли сега мисълта ми, че езикът е не само правопис и пунктуация? Има и философия, а и други правила, някои от тях изключително важни, когато говорим за наука особено. С тях мисля да Ви занимая по-долу.
Научно
Правилата, за които става въпрос засягат библиографското описание на използваните от нас източници при написването на различни текстове с научна насоченост. Характерни особености на научните текстова са, че те са предназначени за научната сфера на общуване. В тях използваме редица специализирани термини. Преобладаващият вид изречения са съобщителните, различни по състав.
Тази кратка характеристика обаче не изчерпва правилата за написване на една научна статия, магистърска теза или дисертация.
Наред с правописните, пунктуационни и технически параметри за оформяне на научния текст, от изключителна важност са стандартите за библиографско цитиране. Повечето автори не се замислят, но тези стандарти – тяхното познаване и прилагане – също са част от високата езикова култура, която един изследовател претендира да има. Още повече – част са и от задължителните норми на академичната комуникация.
Правилата за библиографско цитиране на български език са детайлно посочени в БДС 17377-96 Библиографско цитиране. Те обхващат различните видове библиографско цитиране: (1) библиографско цитиране в текста; (2) библиографско цитиране под линия или под формата на бележки в края на текста и (3) пълен библиографски списък, разположен в края на труда, оформен под заглавие „Цитирана литература”.
1/ Цитирането в текста позволява бързо посочване на автор или произведение, които са лесно откриваеми в списъка с използвана литература. Този вид библиографско цитиране, обаче, може да бъде използван и при липса на цитиране под линия или оформяне на библиографска справка. В този случай следва цитирането да се извърши в кръгли скоби, съобразно всички правила за библиографско описание. Ако вече има оформен списък с цитирана литература, при цитиране в текста могат да бъдат използвани или номерът на източника, поставен в кръгли или квадратни скоби, ако списъкът е номериран, или името на автора или част от заглавието за издания без автор, ако той не е номериран, следвани от годината на издаване и цитираните страници, всичко поставено в кръгли скоби.
(!) Библиографско цитиране в текста може да се извършва и без да се спазват правилата за библиографско описание. Това изключение е допустимо в случаите, когато необходимите библиографски данни са логическа част от текста.
Тук ще представя по един пример за всеки описан начин за цитиране в текста, без да давам допълнителна информация за графичното оформяне на библиографското описание. Това е детайлно разработено по-надолу в настоящия текст.
Пълно библиографско описание: Спазват се всички библиографски стандарти, описани по-долу в частта за оформяне на списък с цитирана литература. Единствената разлика е в изискването за посочване на конкретната страница или страници, на които се позоваваме.
Пример: При описване на заимстваната идея или теза в текста посочваме тяхното авторство (Ставрев, Светослав. Социоматричният скенер – инструмент за провокиране, насочване и концептуализиране на социални анализи. // Социология, 2009, Г. 1, бр. 1, с. 58-73.).
Цитиране чрез номер на източника
Пример: Използваме номерата [2] или (2) в текста и 2. Ставрев, Светослав. Социоматричният скенер – инструмент за провокиране, насочване и концептуализиране на социални анализи. // Социология, 2009, Г. 1, бр. 1, с. 58-73. в цитираната литература.
Цитиране чрез име на автора
Пример: В текста (Ставрев, 2009, с. 58-73). В този случай библиографската ни справка е подредена по азбучен ред.
(!) Ако има съвпадение в годините на издаване на публикации от един и същ автор, след годината се добавя поредна буква, която отговаря на поредността на описанието в списъка с цитирана литература. Например (Ставрев, 2009а, с. 58) и (Ставрев, 2009в, с. 5).
Цитиране чрез заглавие на издание без автор
Пример: В текста (Образци…, 2010, с. 17), а в библиографския списък: Образци на съвременното красноречие. Христоматия. Състав. Иванка Мавродиева. Ред. Росица Йорданова. София, ИК „СЕМАРШ”, 2010, 168 с. ISBN 978-954-9590-06-7.
(!) Както прави впечатление при цитирането в текста посочваме конкретната страница, на която се позоваваме, а в библиографския списък – общия брой страници на източника.
Изключение
Пример: Този въпрос е детайлно разгледан от Тодор Танев в статията му „Доброто управление (good governance): наследеното понятие”, публикувана в сп. „ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ.bg” от март 2011 г., бр. 1.
Редно е да посоча, че при повторно или многократно цитиране на един и същ източник се допуска заглавието да се съкрати чрез използването на предварително уточнена абревиатура. Това често се прави при цитиране на нормативни актове. Например уточняваме: „Закон за администрацията (ЗА)”, по-нататък се посочва само: „ЗА”.
2/ Библиографското цитиране под линия се оформя, като всяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка чрез индекс на съответното място в текста, който насочва към библиографското описание под линия. Номерацията на препратките може да се отнася само за конкретната страница, за част от текста (например глава) или за целия текст. Следва да се знае, че при цитиране под линия трябва да има графично разграничаване между цитираните източници и бележките под линия. Например чрез използването на цифри и звездички. При първо или еднократно цитиране на източник важат правилата за библиографско описание.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация, част от задължителните библиографски данни в първото цитиране може да се изпуснат и заглавието да се съкрати, като се използва многоточие. По същия начин, когато се цитират различни публикации от един и същ източник сведенията за него се посочват в първото библиографско описание, а в следващите описания те се заменят с означението „Пак там”, след което се посочват съответните страници.
При последователно цитиране на няколко публикации от един и същ автор името му се посочва само в първото описание, а публикациите му се отделят с точка и запетая. Същото отделяне с точка и запетая се прави и при последователно цитиране на няколко публикации от различни автори, за които се дава пълно библиографско описание.
При цитиране на статии от сборници и периодични издания се допуска в текста да се посочат сведения за публикацията, а под линия сведенията за изданието, в което е включена. В този случай разделителните знаци // и – , както и означението „В:” отпадат.
И накрая, когато цитирането в текста не е от оригинал, а чрез друга публикация или цитиран в нея източник, пред библиографското описание се добавя изразът „Цитати по”, или съкратено „Цит. по”, следван от двоеточие.
Пълно библиографско описание: Спазват се всички библиографски стандарти, описани по-долу в частта за оформяне на списък с цитирана литература. Единствената разлика е в изискването за посочване на конкретната страница или страници, на които се позоваваме.
Пример: 1 Танева, Албена. Лидерството – управление извън господството. София, Университетско издателство „Св. Климент охридски”, 2005, с. 64.
Многократно цитиране със съкратени библиографски данни
Пример: 1 Танева, А. Лидерството…, с. 131.
Многократно цитиране на един и същ източник
Пример: 3 Минев, Духомир. За „Обществената роля” на социологията. // Социология, 2009, Г. 1, Бр. 1, с. 74-87; Ставрев, Светослав. Социоматричният скенер – инструмент за провокиране, насочване и концептуализиране на социални анализи. // Пак там, с. 58-73.
Сведения за издание под линия
Пример: В текста описваме името на автора и неговата публикация, като: Този проблем е разгледан от Иванка Мавродиева в статията й „Академична комуникация в интернет: уебавтор, уебредактор и уебучител”5. А под линия посочваме: 5 Реторика и комуникации, 2011, № 1.
3/ Както вече беше посочено, всички препратките, цитирани в текста или под линия, трябва да присъстват в края на текста под формата на списък, озаглавен „Цитирана литература”, „Библиография” или „Използвана литература”. Използването на други наименования от рода на „Литература и източници”, „Книги и интернет източници” и прочее се счита за отклонение от установения стандарт! Редно е този списък да съдържа абсолютно всички публикации, които сме прочели при написването на труда си, дори и тези, които не са цитирани в текста или под формата на бележки. Списъкът „Цитирана литература” може да бъде подреден по азбучен ред, хронологично или номерологично.
При подреждане по азбучен ред списъкът се оформя по първия елемент на описанието – фамилното име на автора или първата дума от заглавието. На първо място в списъка се подреждат азбучно сортирани публикациите от един и същ автор, а след това публикациите на същия автор със съавторите му (ако има такива публикации) по азбучен ред на фамилията на съавтора. В случай, че в списъка има описания на източници от различни азбуки, описанията на всяка азбука се оформя в отделни редове, като на първо място се разполагат тези, които са на кирилица, а впоследствие тези, които са на латиница и т. н.
При хронологично подреждане библиографските описания в списъка се подреждат по година на издаване, във възходящ или низходящ ред. Ако в описанията има съвпадащи години, подреждането се извършва азбучно по първия елемент на описанието (фамилия или първа дума от заглавие).
Ако сме избрали подреждането на цитираната литература по номера, в списъка следва да се спазва редът на появяването на препратките в основния текст. Имат се предвид препратките в кръгли или квадратни скоби (2) или [2], за които стана дума по-горе.
Преди да бъдат дадени съответните примери, онагледяващи написаното дотук, е важно да се отбележи, че изборът на начин за библиографско цитиране трябва да се следва последователно в целия текст. Тоест, ако сме решили да цитираме в текста посредством използването на номера на източник (2), това трябва да продължи до последната страница на нашия труд. А не веднъж да използваме (2), а втори път името на автора (Ставрев, 2009, с. 58-73). Както става ясно, това е свързано и с начина, по-който сме решили да оформим списъка си „Цитирана литература” – азбучно или по номера.
Приведените тук примери ще бъдат структурирани според вида на източника, който описваме библиографски. Някои от елементите на библиографското описание не са задължителни. Например общият брой страници на източника или международните номера ISBN и ISSN. Включил съм ги в библиографското цитиране с цел постигане на по-голяма прецизност, ако авторът на даден текст реши да ги ползва.
Книга: Библиографското описание съдържа елементите: автор; колективен автор; заглавие; определящи характеристики; том; поредност; място на издаване; година на издаване; ISBN – международен стандартен номер за непериодични издания. Тук попадат книги и сборници с един или с няколко автори.
Графичното оформяне е следното: фамилия на автора с главна буква; запетая; интервал; лично име на автора с главна буква; точка; интервал; заглавие на източника; точка; интервал; пореден номер на издание (когато е налице); точка; интервал; „изд.” съкратено от „издание”; интервал; „Т.” съкратено от „том”; интервал; номер на тома; точка; интервал; място на издаване; запетая; интервал; наименование на издателството; запетая; интервал; година на издаване; запетая; интервал; брой на страниците на изданието; интервал; „с.” съкратено от „страници”; точка; интервал: ISBN номер; точка.
Когато не е налице някоя от изброените характеристика, като например: поредно издание, том или др., те съответно се пропускат. В случай, че използваме думите „редактор”, „съставител” или „преводач”, те също се съкращават като „ред.”, „съст.” и „прев.”. Ако авторите са повече от трима се използва „ и др.” съкратено от „други”. Когато те са до трима, изписват се имената и на тримата с инверсия, както е посочено.
Пример: Къндева, Емилия. Публична администрация. 4. изд. София, Сиела, 2007, 524 с. ISBN 978-954-28-0161-0.
Образци на съвременното красноречие. Христоматия. Състав. Иванка Мавродиева. Ред. Росица Йорданова. София, ИК „СЕМАРШ”, 2010, 168 с. ISBN 978-954-9590-06-7.
Електронна книга: имената на автора с инверсия; точка; интервал; заглавие с курсив; точка; интервал; допълнителни данни (преводач, поредно издание и т. н.); точка; интервал; данни за печатното издание (ако има такова), поставени в кръгли скоби; точка; интервал; име на източника; запетая; интервал; дата на посещение; точка; запетая; интервал; дата на последен достъп; точка; интервал; адрес на източника поставен в триъгълни скоби; точка.
Пример: Дийл, Уилям. Хулигани. Прев. Тодор Стоянов. (София, Бард, 1995). Книги. LiterNet, 21.07.1999., 11.06.2003. <http:// liternet.bg>.
Част от източник (статии от книги и непериодични сборници): използват се горепосочените правила за цитиране на книга. За отбелязване на факта, че авторската публикация е част от друг източник се използват графичните знаци // или – в комбинация с „В:”. Обикновено „- В:” се използва при цитирането на сборници, тъй като графичният знак // се употребява както за периодични, така и за непериодични издания с научен и с ненаучен характер. Тази разлика в употребата на двата графични знака позволява по-добра и по-бърза ориентация от страна на читателя. Но не е задължителна!
Пример: Танева, Албена. Комуникационният процес в контекста на различна културна среда: за грешките на предпоставената универсалност на културните кодове. // Съвременни реторически практики: сборник с научни статии. съст. Иванка Мавродиева. София, ИК „СЕМАРШ”, 2010, с. 31-45.
Периодични научни издания
1. Печатни издания: Необходимо е да се посочат следните елементи: заглавие; източник; година и брой; място на издаване; година на издаване; брой; ISSN – международен стандартен номер за периодични издания. Спазват се всички вече описани графични правила с изключение на това, че наименованието на източника се изписва с курсив.
(!) Съкращението „Бр.” за пореден брой на изданието може да бъде заменено с графичния знак „№”.
Пример: Найденов, Николай. Абстрахирането – същност на демокрацията и ключ към нейното изследване. // Политически изследвания, 2007, Бр. 2, с. 3-26. ISSN 0861-4830.
2. Публикации от електронен източник: Спазват се стандартите за цитиране на печатен източник, като се добавят данни за посещението на източника и датата на последен достъп до него.
Пример: Огнянова, Нели. Доброто управление и информационният монопол на държавите след Уикилийкс. // Публични политики.bg. Научно peer-review списание за доброто управление, 2011, Г. 2, Бр. 1, с. 35-43. 15.03.2011., 30.01.2012. <http://ejpp.eu/index.php/ejpp/index> ISSN 1314-2313.
Периодични ненаучни издания
1. Списание или вестник: Спазват се стандартите за цитиране на печатен източник, като се добавя датата на самата публикация. Много често материалите, поместени във вестник или списание, са разположени непоследователно на страниците на съответното издание. В този случай се посочват и двете страници, на които присъства публикацията, отделени със запетая, следвана от интервал. И при цитирането на този вид източници съкращението „бр.” за пореден брой на изданието може да бъде заменено с графичния знак „№”.
Пример: Динкова, Цвета. НАП погва красивите и умните. // Преса, 2012, Г. 1, бр. 7, 9.01.20012, с. 1, 13. ISSN 1314-5215.
2. Електронни ресурси: Спазват се всички правила за библиографско описание като се добавят: датата на публикацията; датата, на която сме я посетили; датата на последния достъп до нея и електронният й адрес.
Пример: Рилска, Биляна. БСП се обяви за отмяна на плоския данък и по-високо облагане на богатите. // Дневник, 2012, 18.02.2012., 19.02.2012., 29.02.2012. <http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/02/18/1769297_bsp_se_obiavi_za_otmiana_na_ploskiia_danuk_i_po-visoko/?ref=email_mynews>.
Бакалавърски и магистърски тези, рецензии и дисертации: Тук отново ще спестя обясненията за графичното оформяне при библиографското описание с цел опростяване на текста. Правилата за цитиране на бакалавърска теза, магистърска теза и дисертация са едни и същи.
Магистърска теза: Атанасов, Христо. Тенденции в развитието на държавната администрация през XXI век. Маг. теза. Защитена на 12.03.2011. София, 2011, 69 с.
Рецензия: Промяната е единствената константа в живота на обществото. // Социология, Г. 1, Бр. 1, 2009, с. 143. Рец. за: Петев, Тодор. Комуникационната стратегия – трансформации и конфликти. София, АСКОНИ-ИЗДАТ, 2009.
Съвсем умишлено ще бъдат пропуснати начините за библиографско описание на картографски, графически, нотни и технически издания. Подробно запознаване с тях е възможно в текста на Антоанета Тотоманова и Ефросина Ангелова-Пенкова „Цитирането – гледната точка на библиографите”, достъпен на адрес: <http://liternet.bg/publish9/atotomanova/citiraneto.htm> в специализирания портал LiterNet.
Заключение
Първоначалната идея, която имах, беше наред с българския стандарт за цитиране да посоча в сравнителен план и установените стандарти за цитиране на англоезична литература. Това решение бе взето, тъй като бе направена констатацията, че все по-често български автори прилагат чужди стандарти за библиографско описание. Резонно е обаче да се знае, че това не е допустимо!
Тъй като, обаче, реализирането на тази идея съществено би променило обема и съдържанието на горния текст, то ще стане обект на следваща публикация. Надявам се това да се случи в същото издание за улеснение на читателя. Надявам се, също така, че текстът, подготвен от мен е бил полезен някому.
Библиография:
1. БДС 17377-96 Библиографско цитиране.
2. Мавродиева, Ив. (2005). Академично писане. Изграждане на успешни писмени и устни умения в процеса на академичната комуникация, София: ИК „СЕМАРШ”.
3. Пенчева, Анжелина. (2003). Цитирането – гледната точка на издателския редактор. LiterNet, 15.06.2003, <http://liternet.bg/publish9/apencheva/citirane.htm>, последно посещение на 19.02.2012.
4. Правопис и пунктуация на българския език: Основни правила. (2011). София: Просвета.
5. Тотоманова, Антоанета., Ангелова- Пенкова, Ефросина. (2003). Цитирането – гледната точка на библиографите. LiterNet, 29.06.2003, <http://liternet.bg/publish9/atotomanova/citiraneto.htm>, последно посещение на 19.02.2012.
6. American Psychological Association. (2012). <http://www.apa.org/>, последно посещение на 19.02.2012.
7. Modern Language Association. (2011). <http://www.mla.org/>, последно посещение на 19.02.2012.
8. The Oxford University Standard for Citation of Legal Authorities. (2011). <http://www.law.ox.ac.uk/publications/oscola.php>, последно посещение на 19.02.2012.