Виолета Ашикова

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: violeta.ashikova@gmail.com

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 19, октомври 2015 г. https://rhetoric.bg/

Абстракт: Анализът на реторическата аргументация по вотовете на недоверие се отличава с представяне на ново изследователско поле. Настоящата статия поставя на фокус отношенията между Народното събрание и правителството в рамките на политическия и аргументативен дискурс на предвидената в Конституцията процедура, свързана с прекратяването на правителствения мандат при гласуване вот на недоверие на изпълнителната власт. В хода на изследването се доказва, че дебатите по вотовете на недоверие са специфична комуникативна вид дейност, която следва свои специфични аргументативни стратегии за собствена легитимация на политическите участници (парламентарно представени групи и изпълнителна власт, участваща в дебата) и делегитимация на политическия опонент с активната употреба на неформални грешки в доказателството (заблуди). Представя се комплексен анализ на избран вот на недоверие от 39. НС, в резултат на който анализ се установява влиянието на обществено-политическия и институционалния контекст като фактори за внасяне, дебатиране или изместване на дебата по същество. Идентифицирани са аргументативни стратегии и редица неформални грешки в доказателството, които затвърждават позицията на автора, че дебатите по вотовете на недоверие са борба за политическа легитимност и механизъм за вербално парламентарно взаимодействие, както в редиците на властта, така и в редиците на опозицията. В изследването се апробира и използва авторова методика, чийто инструментариум за анализ е приложим и към други изследвания, което дава реална възможност за релации в парламентарната практика като цяло.

Rhetorical argumentation during the vote of no confidence in Bulgarian parliamentary practice. Theoretical framework and tools

Violeta Ashikova

Abstract: Analysis of rhetorical argumentation in votes of no confidence is characterized by the presentation of a new research field. This article puts focus on relations between the Bulgarian Parliament and the government in the framework of political and argumentative discourse of the procedure provided for in the Constitution related to the termination of the government’s mandate in a vote of censure on the executive. In the course of study proves that the debate on votes of no confidence are specific communicative activity that follows its own specific argumentative strategies own legitimation of the political parties (parliamentary groups and executive participating in the debate) and legitimation of political opponents with active use of fallacies. It provides comprehensive analysis of the selected vot of no confidence by 39. Parliament as a result of that analysis the impact of socio-political and institutional context as factors for introduction, debate or shift the debate on the merits. They have been identified argumentative strategies and a number of errors in the informal proof that strengthen the position of the author that the debate on votes of no confidence are fighting for political legitimacy and parliamentary mechanism for verbal interaction, as in the ranks of power and in the ranks of the opposition. The study approbation and use authorial methodology whose tool of analysis is also applicable to other studies, which gives the possibility to practice parliamentary relations in general.

Key words: argumentation, strategic maneuvering, argumentative strategies, vote of no confidence, parliamentary debate, fallacies.

Въведение

Вотът на недоверие (неговото дебатиране), който е обект на нашето изследване, е ярка парламентарна процедура, която се осъществява в пленарната зала на Народното събрание. Тя е обвързана с взимане на окончателно решение по внесен проект за решение по искан вот на недоверие към министър-председателя или неговия кабинет. Тази процедура завършва със задължителното гласуване, което в парламентарната демократична практика е явно, въпреки няколкото опити да се въведе процедура по тайно гласуване на вот на недоверие. Гласуването е свързано с легитимиране пред обществеността на взетите от законодателния орган решения. Дебатите по вотовете на недоверие са натоварени с висока степен на контрол и демонстриране на опозиционна санкция спрямо правителствата, но отвъд разписаните разпоредби на процедурата, тя остава на ниво математическа мобилизация в редиците на политическите сили. Интересът върху цялостната практическа реализация на вотовете на недоверие е продиктувана от високия обществен и медиен интерес, с който са натоварени. В теорията на парламентаризма се поддържа схващането, че в ефективността на контролните процедури се съдържа ключът към реализацията на парламентарното управление [1]. В новата българска парламентарна история няма свалено правителство след гласуване на вот на недоверие, което за политологичните изследвания може да е индикатор за стабилността на управляващото мнозинство, за ефективността на коалиционната политика, за слабостта на опозицията, или за други политически, икономически или корпоративни интереси. Медийните интерпретации водят до констатацията, че дебатите по вотовете на недоверие са се превърнали в „упражнения по вот на недоверие”. В тази връзка е особено важно да бъде изследвана парламентарната процедура вот на недоверие по посока на реторическата аргументация и осветляване на границите на същинските причини за разискванията.

Изследване и анализи

Обектът на изследване са парламентарни дебати по вот на недоверие в 39.то НС (2001-2005). Изследването стъпва върху емпиричен материал – стенографски запис на дебат по избран вот на недоверие.

Използван е електронен стенографски дневник, достъпен на официалния сайт на Народното събрание: http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/993

Предмет на изследването е реторическата аргументация, разбирана в проявление на аргументативни стратегии за легитимация и делегитимация.

Настоящото изследване е подчинено преди всичко на следните цели – от една страна, чрез контент анализ на дебатите (разискванията) по вот на недоверие да се откроят спецификите на аргументативния дискурс и да се изведат характеристиките на специфичната комуникативна вид дейност, която се развива в особен институционален контекст. Базирайки изследването си на тази основна цел, възниква необходимостта да се покаже, че дебатите по вот на недоверие са специфична комуникативна вид дейност, която следва свои специфични аргументативни стратегии за собствена легитимация на политическите участници (парламентарно представени групи и изпълнителна власт, участваща в дебата) и делегитимация на политическия опонент с активната употреба на неформални грешки в доказателството (заблуди).

Методически настоящото изследване е изградено върху анализ на конкретен стенографски запис на дебатиран в пленарната зала вот на недоверие. За целта открояваме единица на анализа, която е изказването, като под изказване ще разбираме говоренето на всеки участник от момента на започване на ораторската му изява пред микрофоните на трибуната на Народното събрание, до нейното приключване. Това ще ни даде възможност да интерпретираме текста въз основа на поставените задачи: едната, свързана с изготвяне на теоретичната рамка и авторова методика, с прилагане на контент анализ, а другата, с анализиране на вот на недоверие по специално изработена за изследването регистрационна карта с десет показателя, с което ще изведем характеристиките на аргументацията в институционален контекст, започвайки от начина, по който комуникативният вид дейност трябва да бъде определен, като въпросната дейност трябва да бъде характеризирана от перспективата на теория на аргументацията. От всичко това изникват и други две задачи: да се изследват аргументативните стратегии, които прилагат в реторическата си аргументация всички участници в дебата и да се установи нивото на езиково взаимодействие между употребяващите езика в един специфичен контекст.

Разгръщайки рамката на изследването, придържайки се към метатеоретичните предпоставки на прагма-диалектическия подход в изследване на аргументацията, изниква изследователският въпрос: „Защо се внася един вот на недоверие, след като има устойчиви парламентарни мнозинства в разглеждания период (39.НС), и как се отразява стратегическото маневриране на борбата за власт върху собствената легитимация и/или делегитимация на политическите опоненти?”

Предварителният анализ разкри следните работни хипотези:

1. Реторическата аргументация в изследваните дебати по вот на недоверие в голяма част не е насочена към дебата по същество и практически изпълнява функциите на идейно и политическо позициониране на участниците в дебата – борбата за политическа легитимност.

2. Дискурсивното взаимодействие е минимално и дори формално, фокусирано върху конфронтация, без да се идентифицират сътрудничество или насоки за бъдещи законодателни намерения.

3. Коалиционната конфигурация в изследваното поле извежда дискурсивни стратегии, които са насочени към изграждане на двустепенна легитимация (както тази на правителството, така и на отделния коалиционен политически субект).

В настоящото изследване възприемаме понятието вербално парламентарно взаимодействие, изхождайки от функциите, целите и задачите на процедура вот на недоверие – съответно да контролира (роля на опозицията) или да консолидира (роля на управляващото мнозинство), с имплицитната задача да дискредитира правителството (ролята на опозицията) или да легитимира правителството (ролята на управляващото мнозинство), с основната цел да го отстрани от власт (ролята на опозицията) или да запази правителството на власт (ролята на управляващото мнозинство).

Имайки предвид обосновката, която направихме за възприетото понятие, с което оперираме в настоящото изследване, обвързвайки процедурата вот на недоверие с вербалното парламентарно взаимодействие, ще отчетем:

1.От позицията на вербалното парламентарно взаимодействие вотът на недоверие се явява база за изследване на неговите характеристики: (състояние на взаимодействието – синхронизация на тематично-арументативното поле или нарушаването й);

2.Вербалното парламентарно взаимодействие има свои вътрешни правила, установени от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на които то се разгръща, т.е. има установена парламентарна процедура. В този смисъл има институционални предпоставки за стратегическо маневриране, но има и ограничения, които институционалният контекст налага;

3.Вербалното парламентарно взаимодействие е детерминанта за атакуване на поне два вида различни аудитории – частната аудитория от депутати, която бива склонена чрез убеждаването на разширената частна аудитория от граждани (потенциален електорат), които наричаме с понятията второстепенна и първостепенна аудитория.

Степен на разработеност на проблема

Дебатите по вотовете на недоверие са ново изследователско поле, към което подхождаме с дълбочинен анализ, като извеждаме важни количествени резултати и качествени специфики. Най-често парламентарният дебат като такъв търси аналитични проекции в изследвания на отделни вербални изяви, ораторски модели на поведение, групирайки ги в обособени жанрове, напр. Корнелия Илие [2], [3], [4] и [5], Рут Водак и Теун ван Дайк [6]. В последните години се наблюдава изследователски интерес върху парламентарната реторика, макар особена слабост в научното поле да е ограничението в разработване на цялостни задълбочени изследвания. Отделни реторични и аргументативни техники като форма на конфронтация (нападки, прекъсвания, изместване на темата на дебата) са обект на изследване на Корнелия Илие [7] и [8], Ивон Тонард [9], Пол Бейли [10], и др., Юрг Щайнер прави количествени изследвания на нивото на делиберация като подход за изследване на политическото поведение в различни демокрации, за постигане на консенсус, критерии за добра дискусия, наситена с аргументи [11] и [12]. Дебатите по вотове на недоверие в Тайланд са обект на изследователски интерес на Савитри Гадаванидж [13]. Той защитава дисертация, в която анализира дискурсивни стратегии „за оцеляване” на представителите на управляващото мнозинство в Тайландския парламент, като използва реторичен и критически дискурсивен анализ като методи в изследването. В българската реторическа практика се открояват изследванията на Лилия Методиева [14], която на базата на социологически методи извежда важни характеристики на парламентарните дебати, оценката на ораторската компетентност и развитието на парламентарната практика в годините на демокрация, Оля Харизанова [15] и [16] разкрива действителните механизми за създаването и функциониране на парламента с проучване на парламентарната работна среда в периода на преход. Иванка Мавродиева утвърждава ранните си интересите [17] върху реторическото общуване в пленарната зала, извеждайки спецификите на реч, оратор и аудитория. В последните си трудове [18] подхожда комплексно, като анализира политическата реторика в България на фона на традиционните и нови реторични жанрове и формати, познати на политиците, както и влиянието на ораторството върху реални, медийни и виртуални публики. Вяра Генова [19] задълбочено изследва джендър парламентарната реторика в Народното събрание и оценява съвременното състояние на ораторското изкуство на жените депутати. В христоматиите на Росица Йорданова [20] и [21] се представят образци на парламентарното ораторство и се извеждат пет различни вота на недоверие от различни български правителства.

Теоретична рамка и инструментариум

В прагма-диалектическия анализ на аргументативния дискурс отправна точка е прагма-диалектическата теория, разработена от холандската школа с нейните основоположници Франс ван Емерен и Роб Гротендорст. Диалектическата гледна точка на теорията се разкрива в поддържането на критическите стандарти на разумността, а прагматическата, от своя страна – в дефинирането на всички аргументативни ходове като речеви актове, функциониращи в контекст на несъгласие, на спор.

Така за разлика от формалната диалектика, прагма-диалектичният подход към аргументацията е не само диалектически, но и прагматичен, а с концепта за стратегическо маневриране, разработен от Франс ван Емерен и Питър Хутлусер, стъпва и върху реторическата визия – разграничавайки разумността (reasonableness) от ефективността (effectiveness). Прагматичното измерение се корени във факта, че ходовете, които могат да се направят в един спор, целящи да разрешат различията в мненията, се възприемат като езикови дейности, извършени в рамките на специфична форма на устна или писмена езикова употреба („речево събитие“), в контекст на взаимодействие, извършващо се в специфична културно-историческа среда [22].

Реторическата визия извежда значението на баланса между разумността и ефективността, заложени в концепцията за стратегическото маневриране [23]. Франс ван Емерен и Питър Хутлусер [24], [25] и [26] създават такава концепция, в която аргументацията е анализирана като една състезателна практика, базирана на множество аргументативни ходове, като критическа реакция на аргументацията на опонента. Важна част от изведената концепция е контекстът за аргументация, който се концептуализира като аргументативни видове дейности (argumentative activity types), т.е. редовно практикувани, повече или по-малко фиксирани, институционализирани видове комуникативна дейност, които имат важен аргументативен аспект. Според прагма-диалектическия подход, с чиито теоретични аспекти се съобразява в голямата си част настоящото изследване, парламентарният дебат е особен вид аргументативна дейност (deliberation), която се дефинира като „специфична аргументативна практика, упражнявана в определен институционален контекст“.

Именно тази визия е важна за нашия анализ, тъй като напълно отговаря на няколко важни качества: първо, тя е пряко свързана с понятието за аргументацията в контекст – разискването; второ, институционалният контекст предполага този баланс между рационалност и ефективност, и трето – откроява употребата на неформалните грешки в доказателството (заблудите). Концепцията за стратегическото маневриране се явява ефективен инструмент за анализ и позволява да се разясни природата на заблудите, които могат да възникнат в хода на дебатите. За нас е важно да демонстрираме как се постига тази ефективност. В основата е извеждането на специфична аргументативна стратегия от всеки участник в дебата. Това е пряко свързано с апробираната от нас методика в настоящото изследване, с която анализираме реторическата аргументация в дебатите по вотове на недоверие. Както вече уточнихме, акцент поставяме върху употребата на неформалните грешки в доказателството (заблудите), за да илюстрираме маневрирането между логичността и ефективността в излагане на аргументите, с които групите се легитимират или делегитимират опонента. Цялостният процес разглеждаме като специфична аргументативна стратегия на всеки участник в дебатите (парламентарна група и групата на изпълнителната власт – премиерът и министрите, които са участници в даден дебат). За тази цел, от една страна, се придържаме към разбирането на Емерен и Хутлусер за аргументативна стратегия, а именно: „методически планирани действия, които оказват влияние върху изхода на определен диалектически стадий или дискусията като цяло в полза на някого, проявявайки се в систематично, координирано и едновременно използване на възможностите във всeки стадий на спора”[27], а от друга, залагаме на понятието на стратегията като процес, характерен за мисленето и действията на субекта. Стратегическият процес се отнася до организацията – осигуряването на нейното развитие чрез „аранжиране на отношенията” вътре в нея и между нея и средата, с която е свързана [28]. В същинския анализ на настоящото изследване боравим в терминологията синхронизация на тематично-аргументативното поле, което пряко обвързваме с подбора на темите от групите на властта и опозицията и тяхното интерпретиране в хода на дебата.

За целта в настоящия анализ използваме като илюстрация на проявление на трите основополагащи и неразривно свързани аспекта на стратегическото маневриране [29]: 1. Избор на тема, направен от наличната „актуална възможност” topical potential, т.е. опит да се създаде разпределение на вербалните ангажименти относно процедурните правила и това, което зрителите и слушателите са склонни да приемат, 2. Избор на „средства за представяне” presentational devices – което включва избор да бъдат представени аргументативните ходове по най-добрия стратегически начин, т.е. опит да се представят гледните точки по начин, който ги прави да изглеждат по-приемливи и 3. Приспособяване към изискванията на аудиторията – избор на това как да се приспособят аргументативните ходове, направени в стратегическото маневриране, за да се посрещне „търсенето на аудиторията” audience demands, т.е. „нагаждането” на аргументативните ходове на дадено лице по такъв начин към възгледите и предпочитанията на аудиторията, че да има възможно най-голямо съгласие между спорещия и аудиторията. Така извеждането в анализа на аспектите на стратегическото маневриране, ни позволява много нагледно да демонстрираме характерните представяния на доводи, с които си служат участниците в дебата.

И трите аспекта са свързани с отличителни видове избор на говорещия. И въпреки че изборите, които са направени по отношение на всеки аспект са близко свързани помежду си, те се отнасят за различни качества на маневрирането. В случаите, където е ясно коя аудитория спорещият смята, че е по-важно да бъде постигната, теоретиците наричат първостепенна (primary) аудитория, а лицето или хората, които служат като инструменти за тази цел – второстепенна (secondary) аудитория.

В дебатите по вотове на недоверие, които се излъчват пряко по обществените телевизия и радио, е ясно от самото начало, че има два вида аудитория. Политиците считат голямата маса от зрители/слушатели за своя първостепенна аудитория, и всяка друга – само за второстепенна аудитория, и то дори до такава степен, че всъщност те не целят да убеждават другите участници в дебата, а възможно най-голяма част от зрители или слушатели. Затова в изследването ни ще се придържаме именно към това теоретично обосноваване и наименование, като ще илюстрираме начина, по който участниците в дебата се опитват да използват второстепенната аудитория, за да влияят върху целевата си аудитория – първостепенната.

Неформалните грешки в доказателството (заблудите)

Изследването на заблудите (логически грешки) пръв прави Аристотел в „За софистическите опровержения”. Софистическите опровержения са привидните опровержения, които по думите на Аристотел, в действителност са паралогизми, а не опровержения [30]. В „За софистическите опровержения”, Аристотел поставя логичните грешки в диалектически контекст на диалог, в който дадена теза се атакува от една от страните и се защитава от другата.

В литературата за заблудите има опит за налагане на подходи или школи. Теоретическата история на неформалната логика – влиянието на възраждането на теория на логическата заблуда неминуемо е свързано с логика Чарлз Хамблин, чието най-влиятелно изследване „Логически заблуди“[31] привлича вниманието към неформалните логически грешки и отчасти вдъхновява обширната работа по тях от Джон Уудс и Дъглас Уолтън. Книгата на Хамблин, освен че е проучване на исторически разработки на (предимно неформални) логически грешки, е формално изследване на неформални логически грешки, заедно с план на формална диалектическа логика, предвидена да им предостави теоретична основа. За Уудс и Уолтън, които анализират множество неформални логически грешки, целта винаги е била изрично да се предостави формално описание на всяка заблуда.

В момента има поне две основни теории на логическите грешки. Според тази на Джон Уудс и Дългас Уолтън няма нито едно всеобхватно описание на неформалните логически заблуди, всеки вид аргумент предоставя свои собствени, „повече или по-малко обичайни плодове на нелогичност”[32]. Франс ван Емерен и Роб Гроотендорст заявяват, че неформалните логически грешки (заблудите) могат да бъдат сметнати за нарушения на правилата, необходими за разрешаване на спорове чрез рационална дискусия. Те разглеждат проявлението на много неформални логически грешки в различните етапи на критическия спор [33]

Неформалната логика не се противопоставя на формалния анализ, тя се противопоставя на погрешния възглед, че предметът на формалната дедуктивна логика е аргументът. Според Дъглас Уолтън и Ерик Крабе полезността на понятието за видовете диалог за теорията на аргументацията лежи в нейната способност да отчита систематично трудностите свързани с контекстуалността на погрешните разсъждения (заблудите). Най-общо казано „тази контекстно-зависима нормативност е равносилна на твърдението, че „добър аргумент е този, който допринася за целта на вида на диалога, в който този аргумент е предложен“ [34]. Основното наблюдение на теоретиците е, че диалозите, които се появяват и развиват са в състояние да се редуват. В това редуване един диалог може да се промени в друг диалог. Тази промяна наричат „диалектически промени” (dialectical shifts). Основното разграничение между тези, които са позволени промени и в появата на непозволени такива, които те наричат „забранени” (illicit). Именно непозволените видове промени често се свързва от Уолтън и Крабе с неформалните грешки в доказателството (заблуди). Най-важно е да кажем, че неформалните логици като Дъглас Уолтън и Ерик Крабе са съсредоточени именно върху аргументите като модели на формалната логика, които се разглеждат като заблуди. Тези погрешни разсъждения двамата определят като проблем на „диахронично множество“ (diachronic multiplicity) от диалози. Не случайно Уолтън залага на опцията за конструиране на аргумента с диалектически елементи, където пропонентът има за цел да убеди опонента в даден аргументативен дискурс [35]. Канадският теоретик разглежда аргумента като „социално и вербално средство, посредством което може да се разреши или защити даден спор или разногласие, което се е случило, или е имало между две или повече страни” [36].

Ханс Хансен и Робърт Пинто правят задълбочен прочит на историческата теоретична постановка на логическите грешки, започвайте от Аристотел, софистите, видове аргументи, изледванията на Джон Стюард Мил, Исак Уотс, Джон Лок върху заблудите [37].

Франс ван Емерен и като цяло Амстердамската школа за теория на аргументацията смятат, че неформалната логика е най-добре разбрана като нормативното изучаване на аргумента. Това е тази област на логиката, която търси да разработи стандарти, критерии и процедури за тълкуването, оценката и изграждането на аргумненти и аргументация, ползвани в естествения език. От това следва, че различните проучвания на аргументацията, от социологическа, лингвистична, психологична, политическа гледна точка, може да бъдат уместни за, но ще са различни от неформалната логика. От това следва също, че до степента, до която е подходящо да се изисква изводите в определени видове аргументи, да бъдат дедуктивно валидни, неформалната логика ще се позове на формалната дедуктивна логика. Разбрано по този начин, неформалната логика е изправена пред голям брой изследователски задачи, като само някои от тях са предизвикали интерес и нито една не е натрупала постоянна организация като доктрина.

Сега има все повече възможности да се четат статии от конференции, да се публикуват в монографии и в научни списания (например „Неформална логика“ (Informal Logic), или новите списания „Аргументация“ (Argumentation), редактирани от Франс ван Емерен и Майкъл Майер и „Аргументация в контекст” (Argumentation in Contex) под редакцията на Франс Емерен и Барт Гарсен, и също така има повишена възприемчивост към знанията за неформалната логика в неспециализирани философски списания.

Изследванията на неформалните грешки в доказателството ще са основополагащи за анализа в настоящия дисертационен труд. Те се явяват ключов елемент в аргументативните стратегии на участниците в дебатите по вота на недоверие за собствена легитимация и делегитимация на политическия опонент/и. В качествения анализ по апробираната методика ще използваме широк арсенал от неформални логически грешки (заблуди)[38].

.

Методика на изследването

Подходът в настоящото изследване е интердисциплинарен, като в методиката се използват както класическите реторически принципи, така и тези на прагма-диалектическия подход – концепта за стратегическо маневриране, свързан с допускането на възможности за балансиране между разумността и ефективността, според поставените цели в рамките на аргументативния дискурс.

След формулирането на цели, задачи и хипотези на изследването, съвкупността от методи за анализа се определя от социалните науки като контент анализ. Изследването е организирано в три етапа: етап на проектиране, етап на количествени изследвания и етап на качествен анализ. Изследването се провежда за двата мандата поотделно, като се следва една и съща методика. В анализа по вотовете на недоверие се изследват всички групи участници, както количествено, така и качествено. В качествения анализ се осветляват само заблудите (неформалните логически грешки), без да се поставя акцент върху други реторически техники. Обобщените изводи се представят окрупнено за двете групи – управляващи и опозиция.

Етапът на проектиране обхваща първичното изследване на емпиричния анализ, с цел въвеждане на спецификите на парламентарния дебат при внесен вот на недоверие. Друга цел е формулиране на критерии, по които ще се анализира съдържанието.

Етапът на количествени изследвания: обхваща определяне на единицата на анализ и единицата на броене. Изработване на регистрационна карта с 10 показатели (стъпки), по които ще се анализират стенографските записи на дебатите по вотовете на недоверие: Тема на вота на недоверие и поредност на внасяне; Мандат на Народното събрание; Дата на дебатиране в пленарната зала;: Количествени характеристики – предварително разпределено време на парламентарните групи, удължено време, брой изказвания и общо време на дебата; Основни и допълнителни теми; Ключови думи, лексеми с най-висока честота на употреба; Изграждане на аргументация – предимно рационално-логична, предимно емоционално–образно, амбивалентно; Позиция на парламентарната група и представителите на изпълнителната власт чрез техните оратори – констатираща, утвърждаваща, отричаща, иронизираща, провокираща, поставяща проблем ( с търсене и доказване на причинно-следствени връзки); Стил на оратора – енергичен, епатажен, агресивен (по Александрова 2008); Информационна плътност – изказване по същество, изместване на дебата; Неформални грешки в доказателството (заблуди), които демонтрираме в качествения анализ с аргументативните стратегии за легитимация делегитимация.

За изследването е от значение всяка вербална изява от трибуната на Народното събрание, както и тези от място, изведени в стенографския запис. Те няма да бъдат обект на анализ. Стремежът ни е с количественото акцентиране върху тях да се даде най-обща представа за динамиката на дебата. Жанровата специфика на ораторското парламентарно участие (реч, слово, изказване, реплика, дуплика, отрицателен вот, процедура, и др.) могат най-общо да се обосноват с термина изказване. Изборът на тази единица на анализ е продиктувана от факта, че се явява събирателна основа на размяната на аргументи, лесно се идентифицира нейната цялост и е носител на достатъчна конкретност. А единицата на броене е отделната дума. С тази единица ясно може да се откроява честотата й на употреба. Идентифицираме и устойчиви лексеми, чието присъствие в различен контекст, придава различна конотация.

Етапът на качествен анализ (критически дискурсивен анализ) представя аргументативните стратегии, с които участниците в дебатите се легитимират или делегитимират политическия/те опонент/ти, използвайки неформални грешки в доказателството. Той е съотнесен към обществено-политическия и институционален контекст. Качественият анализ е свързан с извеждане на обществено-политическия контекст и на институционалния контекст. Идентифицират се общите наблюдения в стенографския запис по линия легитимация-делигитимация между групите участници, като се уточнява нивото на синхронизация на тематично-аргументативното поле между участниците на властта (изпълнителна власт и управляващо мнозинство) и опозицията. Следва анализ на аргументативните стратегии на групите участници, като се осветлява стратегическото маневриране, в частта на търсене на ефективност в постигането на целта за легитимация и делегитимация. Тази ефективност илюстрираме с идентифицирането на неформалните логически грешки (заблудите), които използват всички участници в дебата. Поставяме акцент върху езиковото взаимодействие между участниците в дебата, за да определим линията на конфронтация и да определим нивото на дискурсивно взаимодействие.

Контент анализът поставя социалния обект в комуникационен контекст и го обяснява чрез анализа на определен комуникационен процес. В този смисъл, като прилагаме метода на контент анализа, се стремим да откроим целта на комуникатора и да се интерпретира съдържанието с оглед на тази цел, както и на отговора на въпроса защо е направено съобщението. Качественият контент анализ мнозина анализатори определят всъщност като дискурсивен анализ. Той не е просто метод, а представлява подход към изучаването на природата на езика във връзка с основните компоненти на социалните науки.

Създателят на критическия дискурс анализ Норман Феърклав[39] подчертава, че дискурсът е неразделна част от социалните явления. Хората участват в социалния живот като говорят и/или пишат. Според Феърклав дискурсът се определя от два фактора: от една страна, социалните структури и сили, от друга – хората (социалните агенти). Те имат властта да оформят дискурса в граници, зададени от социалните фактори. Граматиката на езика определя много от особеностите на изразяването, а всяко социално явление се провежда в определен жанр, който има свои особености . С критическия дискурсивен анализ се установяват процедури, с които се дава отговор на въпросите – как се осъществява социалната дейност чрез различни езикови форми и какви жанрови форми се използват за утвърждаване на идеологиите.

Коалиционното управление на НДСВ и ДПС, министър-председател Симеон Сакскобургготски (2001-2005) – първи вот на недоверие

Справка в деловодството на Народното събрание показва, че в 39-тото Народно събрание (2001-2005) са постъпили и гласувани общо шест вота на недоверие към коалиционното правителство на Симеон Сакскобургготски. Избираме първият, за да илюстрираме прилагането на избрания инструментариум, за да откроим спецификите и да направим изводите. Първият вот на недоверие е внесен на 04.02.2002 г. от Екатерина Михайлова и група народни представители от Обединените демократични сили (ОДС) към министър–председателя Симеон Сакскобургготски заради политиката, довела до хаос в лекарствоснабдяването и предизвиканите последици. Самите дебати (разисквания) са на 08.02.2002, а гласуването е на 13.02.2002. По първият вот на недоверие гласуват общо 229 народни представители, за 50, против 134, въздържали се 45. Изборът на този период е подходящ за илюстрация за кабинет със стабилно парламентарно мнозинство и начинът на дебатиране на внесения проект за решение на вот на недоверие.

Същинският анализ започваме, като следваме стъпките от картата, разработена за изследването:

Данни, получени при използване на контент анализ на изследвания стенографски запис по дебатите на първия вот на недоверие

Изследването обхваща целият стенографски запис на първия вот на недоверие към правителството на НДСВ и ДПС. В него отчитаме 122 изказвания. В тях включваме 92 изказвания от трибуната на Народното събрание и 30 изказвания от място. За нуждите на нашето изследване не включваме изказванията на председателя на парламента или неговите заместници. Предварителният анализ показа, че те служат само за спазване на регламента на процедурата и провеждане на дебата в пленарната зала по правилата и не се отклоняват от тази линия. Дебатът по внесения първи вот на недоверие се провежда на 8 февруари 2002 г. Започва в 9,04 часа и завършва в 15, 07 ч. Съгласно чл. 45 от Правилника за организацията и дейността на 39-тото Народно събрание времето за разискването е разпределено, както следва: Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – 60 минути; Обединени демократични сили и Коалиция за България – по 40 минути; Движението за права и свободи – 30 минути. Така, съгласно правилата, въпреки достъпа на всеки до излагане на мнение, има процедурно времево ограничение. По време на дебата всички удължават времето на парламентарната си група. Така НДСВ имат общо 80 мин., ОДС и КБ – по 53 мин.

Политическите сили в управлението по правило получават реципрочно най-голяма възможност на ораторска изява, тъй като съгласно правилата времето на парламентарните сили се разпределя според големината на парламентарната група. Времето може само веднъж да се удължава, но не повече от 1/3 от предварително разпределеното време. Възможностите за защита на представителите на изпълнителната власт, от своя страна, са неограничени, тъй като всеки един министър може да поиска думата във всеки един момент, без да се ограничава времето на неговата изява в пленарната зала. От друга страна, правото отрежда водещата позиция в началото на дебатите на т.нар. вносители от опозицията, които са инициирали и внесли вот на недоверие. Времето за представяне на мотивите за вота е до 10 минути. То е извън времето, което има парламентарната група, чиято инициатива е водеща за иницииране и внасяне на вот на недоверие. Всеки един дебат започва с представяне на мотивите по вота.

Ето как изглеждат данните от анализа на десетте показателя от регистрационната карта, илюстриращи реторическата аргументативна стратегия на участниците в дебата. Обхватът на анализираното съдържание е съставено от всички изказвания, представени в дебата по искания първи вот на недоверие в 39-тото Народно събрание: „Недоверие на министър –председателя Симеон Сакскобургготски заради политиката, довела до хаос в лекарствоснабдяването и предизвиканите последици”. Изказванията по първия вот на недоверие са разделени за петте групи участници:

1. Изказвания от Обединени демократични сили – опозиция (вносители на вота);

2. Изказвания от представители на правителството (Министерски съвет) – изпълнителна власт;

3. Изказвания от представители на управляващото мнозинство – НДСВ;

4. Изказвания от представители на управляващото мнозинство – ДПС;

5. Изказвания от страна на Коалиция за България – опозиция.

Изказванията от място, които отделяме в настоящия анализ, носят своята специфика. Те не са част от регламентираната процедура, нито влизат в официално разпределеното време, но кратките изречения от място имат своята роля в статистическата обработка на изследването (Таблица № 1). Те няма да бъдат и обект на анализ. Стремежът ни е с акцентирането върху тях да се даде най-обща представа за динамиката на дебата.

Таблица №1. Анализ на изказвания на групите участници в дебата

Участници	Общо изказвания		Изказвания от трибуната на НС		Изказвания от място
	брой	%	брой	%	брой	%
Изпълнителна власт	6	6,5%	6	9,7%	0	0%
НДСВ	41	44,6%	25	40,3%	16	53,3%
ДПС	5	5,4%	4	6,5%	1	3,3%
ОДС	25	27,2%	17	27,4%	8	26,7%
КБ	15	16,3%	10	16,1%	5	16,7%
Общо	92	100,0%	62	100,0%	30	100,0%

Както може да се види от Таблица № 1, 56,5 % от всички изказвания от трибуната на НС се падат на представителите на изпълнителната власт и на управляващото мнозинство (НДСВ и ДПС). Вносителите на вота (ОДС) имат едва 27,2 % изказвания, а другият опозиционен играч (КБ) – 16,3%. Базирайки се на отредената роля на ОДС и КБ на опозиция – дори общия им брой изказвания в разпределеното им време е далеч по-малко (43,5%) от изказванията на представители на изпълнителната власт, НДСВ и ДПС. Важното тук е да изведем водещата роля на управляващото мнозинство в тяхната употреба – 56,6 % срещу 43,4 % за опозицията. Анализът на стенографските дневници на първия вот на недоверие към коалиционното правителство (НДСВ и ДПС) изведе следните теми, които ще номерираме (Таблица № 2):

Таблица № 2. Ранжиране на теми, използвани за анализа на съдържанието

Тема	Номер
Аргументи за това, че политиката по лекарствоснабдяването създава сериозни социални напрежения (блокирана търговия с лекарства, затворени аптеки, липса на лекарства, опасност за здравето и пр.)	1
Контрааргументи (спекулация е, че има социално напрежение, няма затворени аптеки)	2
Аргументи, че правителството е некомпетентно и опасно за България (налагането на ДДС е прибързан акт, не отчита пазара, няма програма, хората пострадаха от данъците и пр.)	3
20 % ДДС върху лекарствата е съобразена със стандартите на ЕС	4
Управляващите са компетентни (мерки срещу корупцията, политика за осветляване на бранша, да се сложи край на сивата икономика и пр.)	5
Правителството (да) компенсира бедните и социално слабите, заради цените на лекарствата	6
Предишното правителство е виновно (политиката е продължение на данъчната политика на предходното правителство на ОДС, заради натрупаните дългове и пр.)	7
Правителството не изпълнява предизборните си обещания (дойдохте с „нов морал” в политиката, а показвате друго; поискахте 800 дни, не 8 хил.)	8
Правителството може да разчита на няколкомесечен кредит на доверие	9
Правителствата преди настоящото са виновни	10
Управляващите не мислят за народа	11
Вносителите нямат „морално право” за внасяне на вота (съмнителни приватизационни сделки, спекула, корупция и пр.)	12
Вотът обслужва тяснопартийни интереси (търсят дивиденти, организирана кампания, инициирана от икономически интереси, укрепване на редиците, желание да се консолидират структурите на СДС, искат да дестабилизират държавата и пр.)	13
Левицата не е опозиция (те са част от правителството, яростна защита)	14

С ранжирането на темите се установи, че първите 6 теми са пряко свързани с дебата по същество, а останалите са по други теми, които се явяват в обсъждането, и които илюстрираме натам в анализа. От друга страна, данните, които получихме от идентифициране на честотата на темите, откроиха ярки характеристики. При представянето отчитаме само броя на темите в отделните изказвания, тъй като темите не могат да бъдат засечени по време и има припокриване на отделни теми в едно изказване, затова броим само различните теми, които се срещат във всяко изказване. От Таблица № 3 е видно, че има тенденции в честотното интерпретиране на темите:

Таблица №3.Честота на темите в изказванията на 5-те групи участници

Номер на тема	Изпъл.власт честота по теми	НДСВ –упр.мн. честота по теми	ДПС –упр.мн. честота по теми	ОДС –вносители честота по теми	КБ –опозиция честота по теми
1	0	0	0	8	1
2	5	4	0	0	0
3	0	0	0	11	4
4	9	4	0	0	0
5	14	8	8	0	0
6	4	1	0	0	3
7	4	11	3	0	3
8	0	0	0	3	1
9	0	0	0	0	1
10	1	2	0	0	0
11	0	0	0	3	4
12	7	14	5	0	12
13	0	7	2	0	2
14	0	0	0	5	0

От получените резултати правим следните изводи: изпълнителната власт и парламентарните групи от управляващото мнозинство по никакъв начин не засягат тема 1, за „създадено социално напрежение”. За тях не съществува и тема 3 за „некомпетентност на правителството”, както и не споменават тема 8 за „неизпълняване” на предизборни обещания. Но ясно се открояват темите 3, 12, 13, свързани с това, че те са компетентни, че „вносителите нямат морално право” да искат вота, както и че „вотът обслужва тяснопартийни интереси”. Вносителите ОДС залагат най-устойчиво на тема 3 и 1, че ‘правителството е некомпетентно” и че „политиката по лекарствоснабдяването създава сериозни социални напрежения”. КБ прокарва тема 9 „за кредит на доверие в правителството”, а ОДС – тази, че левицата (въпреки че е опозиция) защитава управляващите – тема 14. Много силно налагана от КБ е тема 12, че вносителите от ОДС нямат „морално право” да искат този вот.

Най-често употребяваните думи отчитаме с електронното преброяване в Таблица № 4

Таблица № 4. Ключови думи с най-честа употреба:

Дума	Честота/брой	Дума	Честота/брой
България	121	Страх	9
Политика	66	Корупция	9
Страната	39	НАТО (абревиатурата)	8
Хаос	35	Злоупотреби	8
Правителство	32	Демагогия	7
Морал	29	Дестабилизация	7
Отговорност	19	Приватизация	7
Европейския съюз	18

Начело на ключовите думи с двойна преднина пред втората подред, се заема от думата България. Думата политика е спомената 66 пъти. Особено висок брой електронното преброяване отчита при думите страната (35) и хаос (32). В средният регистър остават думите морал – 29 пъти, отговорност и Европейски съюз (броим като една дума). В ниския регистър се отчитат думите корупция, злоупотреби, демагогия, НАТО, дестабилизация, приватизация.

Резултатите изведоха ключовото понятие в изследваното съдържание: Под ключово понятие разбираме такова понятие, което, първо, е с най-честа употреба в изследвания емпиричен материал, и второ, се интерпретира в определена конотация (положителна или отрицателна). Анализът ни показа, че от общо 92 изказвания от трибуната на НС в 89 се спомената български народ (народа) или неговите подпонятия (хора, български граждани, избиратели, общество, българска общественост, населението). Тъй като ключовото понятие се употребява от всички, то служи за възлово в развитието на аргументацията, и особено за т.нар. неформални грешки в доказателството (заблуди), които идентифицираме в качествения контент анализ. Ето как се разпределят като честота на употреба основното понятие и неговите подпонятия (Таблица № 5)

Таблица №5. Ключово понятие и подпонятия с най-честа употреба 

Изграждане на аргументацията: В изследваното съдържание може да се видят различните подходи на изграждането на аргументацията. Непосредствената цел на всеки парламентарен оратор е да убеди аудиторията през политическата и идейна ориентация, и нагласи на парламентарната си група, или на правителството, в което е част. Идентифицирайки формите на убеждаване в съдържанието, се установява, че аргументацията варира от основана предимно на рациото, на логиката, или основана предимно на емоциите. Налице е обаче и амбивалентна такава.

Отправените в интерпретативните комуникативни единици на анализ изграждането на аргументацията се класифицират в три типа чрез използваната регистрационна карта по критериите: предимно рационално-логична, предимно емоционално-образна, амбивалентна. Аргументацията идентифицираме чрез получени данни в изказванията. Анализът показва смесване на подходи в аргументацията, като в едно изказване може да се идентифицират и единият, и другият. Има смесване на различни доводи в изграждането на аргументацията, преминаване през логично-рационална и емоционално-образна, което отрежда тяхната двойственост.

Таблица № 6. Подходи в изграждане на аргументацията

Подход	Изп.власт брой	НДСВ брой	ДПС брой	ОДС брой	КБ брой	ОБЩО
Предимно рационално-логична	4 (16%)	6 (24%)	2 (8%)	6 (24%)	7 (28%)	25 (100%)
Предимно емоционално-образна	2 (5,9%)	17 (50%)	2 (5,9%)	8 (23,5%)	5 (14,7%)	34 (100%)
Амбивалентно	2 (12,5%)	6 (37,5%)	1 (6,25%)	5 (31,25%)	2 (12,5%)	16 (100%)

От Таблица № 6 виждаме, че Коалиция за България (28%), ОДС (24%) и НДСВ (24%) боравят предимно с рационално-логичната аргументация. НДСВ обаче използва най-много емоционално-образната аргументация, на второ място е ОДС, след тях се нареждат Коалиция за България, и на последно място ДПС и представителите на кабинета. НДСВ (37,5%) повеждат и в употребата на амбивалентната аргументация. На следващо място в употребата на този подход е ОДС (31,25%), след това е изпълнителната власт, КБ, а най-малко с този подход борави ДПС (6,25%).

Или, ако трябва да обобщим: вносителите ОДС използват всички подходи в изграждане на аргументацията. Прави впечатление, че логично-рационалната и емоционално-образната аргументация се използва почти еднакво (24% -23,5%), с лек превес на рационално-логичната, като водеща е амбивалентната (31,5%), включваща двете крайности на аргументация. Ясно се откроява предимно рационално-логическата аргументация при изказванията на представителите на изпълнителната власт (16%) и на другата опозиционна сила (КБ – 28%). Коалиция за България разгръща и емоционално-образна аргументация, но в много умерени граници (14,7%), амбивалентност се наблюдава при изпълнителната власт, като чисто емоционалният подход е сведен до минимум. НДСВ в голямата си част от изказванията се отдават на емоционално-образната аргументация (50%), високо е нивото (37,5%) и на амбивалентна, и по-малко се вписват в рационално-логичната. По-балансираща е картината при ДПС, които прилагат и единият, и другият подход (или предимно логичния – 8%, или предимно емоционалния -5,9%). Общото за всички участници обаче е, че прибягват, макар в различни граници, до лавиране в аргументацията, като се открояват използването на различни прийоми в трите аспекта на стратегическото маневриране, които илюстрираме в анализа на съдържанието. Процентните индикации не трябва да ни подвеждат, защото те са пряко свързани с това кой колко пъти се е изказвал от трибуната и е използвал един или друг вид аргументация, или смесица.

Във връзка с илюстрацията на аргументацията се обособяват и позициите на отделните оратори, които в настоящото изследване идентифицираме чрез принадлежността им към парламентарна група или изпълнителна власт. В едно изказване ораторът може да премине през различни позиции, каквито са и нашите получени резултати. Например, първоначалната му позиция може да бъде констатираща, но в хода на аргументацията вече да е провокираща, да поставя проблеми или да иронизира, и пр. Ето каква картина се разкрива от преброяването в съдържанието (Таблица №7):

Таблица №7. Позиция на ораторите по групи участници

Позиция	Изп.власт	НДСВ	ДПС	ОДС	КБ	Общо
Констатираща	5	5	2	5	5	22
Утвърждаваща	4	4	2	5	2	17
Отричаща	2	6	0	6	3	17
Иронизираща	0	6	1	3	1	11
Провокираща	1	11	3	10	5	30
Поставяща проблем	4	3	1	5	7	20

Прави впечатление, че провокиращите позиции са сред вносителите (ОДС) и НДСВ като част от управляващото мнозинство (общо 21 от отчетени 30). Високи нива се отчитат при отричащите позиции на същите участници, като НДСВ регистрира и висок брой (6) и на иронизираща позиция. Баланс на утвърждаващата позиция наблюдаваме при изпълнителната власт, НДСВ и КБ. Последната поставя и най-много проблеми в изказванията си (7), като се опитва да търси връзка между събитията.

Данните от анализа ни дават основата за идентифицирането на стила на парламентарните групи, които описваме като събирателен образ на ораторските изяви по време на пленарното обсъждане. С данните от аргументацията и позицията на ораторите в групите открояваме стила политическо говорене, характерен за участниците. Както и при аргументацията, стилът на ораторите, принадлежаща към един или друг участник (изпълнителна власт, управляващо мнозинство НДСВ и ДПС, опозиция ОДС, КБ) също може да се изменя в хода на изказването, както се и установява. Данните от преброяването в съдържанието дават следния профил, показан в Таблица № 8:

Таблица № 8. Демонстриран стил на говорене

Стил	Изп.власт	НДСВ	ДПС	ОДС	КБ	Общо
Енергичен	4	4	2	7	7	24
Епатажен	2	10	3	10	4	29
Агресивен	1	7	0	1	1	10

Както може да установи от получените данни за стила на говорене, налице е корелация между позицията на ораторите, която изведохме количествено в Таблица №7, и демонстрирания стил на говорене. Провокиращите позиции съвсем естествено извеждат на преден план епатажния стил при НДСВ и ОДС, при които отчетохме най-висок брой провокираща позиция на ораторите в отделните групи участници. Енергичният стил е водещ за КБ, както и в изказвания на ОДС. Агресивният стил е отчетлив за НДСВ, за разлика от ДПС, които не демонстрират подобен стил. До него прибягват останалите групи (министри, ОДС и КБ). Това пряко рефлектира върху подхода на аргументация (Таблица № 6).

Информационна плътност: Използвайки данните от Таблица №1, открояваме степента на информационна плътност на изследваното съдържание. Под информационна плътност имаме предвид какви аргументи по какви теми представят участниците в дебата. Колкото се придържат към предмета на дебата, толкова информационната плътност е по-висока, и обратно. Тук се базираме само на изказванията от трибуната на Народното събрание, водени от схващането, че в тези изказвания най-ясно и коректно можем да констатираме този инструмент. Добре е да обърнем внимание, че не може да се прави паралел с използвания подход в аргументацията и информационната плътност, тъй като изказване по същество може да бъде интерпретирано и през трита вида подход. В случая е важно дали дадено изказване е по теми, които сме определили като теми на дебата. Ето каква разбивка получаваме в Таблица № 9

Таблица №9. Данни за информационна плътност

Участници	Общо изказвания по същество		Общо изказвания, които частично засягат темата		Общо изказвания по други теми
	брой	%	брой	%	брой	%
Изпълнителна власт	2	18,2%	4	16,7%	0	0%
НДСВ	3	27,3%	5	20,8%	17	63%
ДПС	0	0%	3	12,5%	1	3,7%
ОДС	5	45,5%	7	29,2%	5	18,5%
КБ	1	9%	5	20,8%	4	14,8%
Общо	11	100%	24	100%	27	100%

Резултатите за информационната плътност дават ясна картина, която определяме като размиване на дебата по вота. Изказванията изцяло по същество далеч изостават спрямо другите два показателя. Вносителите (ОДС) основно се придържат в аргументацията си по предмета на вота (45,5%), но отчитаме 47,7% от изказванията, които частично засягат или са по теми извън предмета на разискването. Подобен баланс, но в обратен ред, се отчита при изказванията на представителите на изпълнителната власт – 18,2% срещу 16,7%. Тук виждаме, че изказвания изцяло по други теми липсват, при ДПС пък липсват изказвания, които изцяло да са по темата. Левицата отчита резултат, който ясно откроява тяхното залитане по други теми в дебата, макар в 20,8% да се опитват да балансират между темите, които засягат искания вот, или по такива, които не отчитаме като такива. Рязко се откроява НДСВ от управляващото мнозинство, които разгръщат много малко темата на вота (27,3%), като се отклоняват, дори провокират съвсем други теми (63%), в 20,8% от изказванията си промъкват аргументи по предмета на дебата. Това води до основният извод, че в процедурата по обсъждане на вота на недоверие не е важно да се обсъжда темата на вота, а е важно говоренето по принцип и използване на парламентарното време. Отвъд това може да се заключи, че особено високият процент на управляващото мнозинство (НДСВ и ДПС), а именно 66,7 % говорене по съвсем други теми, означава, че основната цел за тях се явява тотална защита на правителството с различни доводи и делегитимиране на опозицията, както ще покажем в анализа на съдържанието.

Анализ на съдържанието по първия вот на недоверие

Ще проследим какви аргументативни стратегии използват участниците в дебата, за да легитимират себе си и да делегитимират своите опоненти. От изследваното съдържание на стенографския запис на първия вот на недоверие много ясно се открояват отделните позиции на участниците. Те са пряко свързани с политическата картина в изследвания период (обществено-политически контекст) и с възможностите на институционалния контекст (ситуация в парламентарните групи, официалност/процедурност и пряко медийно отразяване). Целта е да се обобщи кое от дебатирането е с най-висок интензитет, каква тенденция очертава и в каква взаимовръзка между участниците в дебата.

1. Обществено-политически контекст – правителството е сформирано след дълги преговори, Симеон Сакскобургготски е поел своя управленски мандат с предизборното прословуто изявление „за нов морал в политиката”, „почтеност във всичко”, „800 дни толеранс, за да се подобри живота на българите”. В правителството освен представители на НДСВ и ДПС, има и двама министри от гражданската квота на БСП – Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Правителството предприема промени в данъчната политика;

2. Институционален контекст – участниците се легитимират чрез принадлежността си към определена парламентарна група. В Народното събрание има две опозиционни групи – ОДС и КБ. Спазване на процедура, разписана в Правилника на Народното събрание. Пряко излъчване по обществените медии, което априори приемаме, че рефлектира изцяло върху аргументативните стратегии на участниците в дебата.

Предварителни основни наблюдения:

От анализираното съдържание категорично се оформя наблюдението, че управляващото мнозинство изцяло вербално синхронизира аргументацията така, че в нито едно изказване не се поставя под съмнение политиката на правителството. И трите групи участници (управляващи, НДСВ, ДПС) изцяло поддържат тезата за компетентността на правителството. НДСВ и ДПС не се делегитимират взаимно, но всяка политическа сила се стреми да открои сама себе си (т.е. да се легитимира). Това поддържа на този етап една от хипотезите ни, а именно: Коалиционната конфигурация извежда аргументативни стратегии, които са насочени към изграждане на двустепенна легитимация (както тази на правителството, така и на отделния коалиционен политически субект).

Второ основно наблюдение е обособяването на силна разделителна линия между участниците от опозицията (ОДС и КБ). Взаимната делегитимация, която има своите исторически корени, се наблюдава и в този дебат. Коалиция за България ясно заявява, че ще гласува въздържал се, а не против вота. Подтекстът на тази позиция свързваме с желанието да не се идентифицира с вносителите на вота, макар че като опозиция нейна цел е да критикува управляващите. Другият подтекст е свързан с двамата министри в кабинета, които са от гражданската им квота.

Анализът ще започнем в тази линия на делегитимация: делегитимацията на правителството, от една страна, и делегитимация между опозиционните участници КБ и ОДС.

Аргументативни стратегии:

Отправна точка: политиката на правителството на Симеон Сакскобургготски е довела до хаос в лекарствоснабдяването и е предизвикала последици

↓

Вносител: Обединени демократични сили

↕

Направление „дебат по същество” и „дебат по други теми”, съотнесен към процеса на легитимация и делегитимация

Предметът на искания вот на недоверие се разглежда по различен начин по време на дебата. Вносителите от ОДС поддържат тезата за създаден хаос след въвеждане на ДДС върху лекарствата и развиват многоаспектна аргументация. Освен аргументация, свързана пряко с предмета на вота, те привнасят аргументи, които са от обща област, но от различно поле. Освен данъците върху лекарствата, се говори за имуществени данъци, за патентен данък, за фалити, за блокирана търговия, т.е. атакува се като цяло данъчната политика на правителството.

Така в мотивите на ОДС се развиват поредица от тези и подтези. Основната теза атрибутира освен заявената отправна точка, а и разширява полето на оценка на други политики. Те обаче не се подкрепят с аргументи, а само маркират и разширяват полето на спора, но служат за разбирането на предпоставената истинност на тезата. Тази аргументативна стратегия води до неформалната грешка в доказателството sequndum quid (прибързано обобщение): “Налице е опасност за здравето на стотици хиляди хора, които поради ниските си доходи няма да могат да си позволят закупуването на лекарства, необходими за лечението на остри хронични заболявания”. (ОДС, Екатерина Михайлова)

ОДС използва една от най-утвърдените стратегически схеми на реторическа аргументация – преразпределяне тежестта на аргументите (от силни, към по-слаби и накрая най-силни).

Аргументацията определяме като подчинително съставна, в която тезисът се обосновава само чрез съвкупност на аргументи и всички те трябва да се вземат предвид. Не става ясно каква е фактологическата картина, има смесване на излагане на някакво състояние, което не е подкрепено с данни от проучвания, и се основава на изразено мнение. Доводите за предизвиканите последици стигат до констатация, че „правителството на Симеон Сакскобургготски управлява лошо” и „с хаоса и безотговорността си то се превръща в опасен модел за всеки, който оттук нататък би управлявал България”. (ОДС, Екатерина Михайлова)

Тази структура на аргументацията пряко свързваме с един от основните аспекти на стратегическото маневриране – „приспособяването” към аудиторията. Изхождайки от факта, че аудиторията, която следи дебата по вота (по силата на това, че традицията е да се предава по БНР и БНТ), се състои от хора, които се различава не само поради различната житейска среда, но също така, защото те се различават в отношенията по непосредствено свързани с тяхната оценка на аргументативните ходове, които са направени. Това многообразие кара един политик, който иска да убеди едновременно различни хора сред аудиторията да прибягнат до подчинително съставна аргументация, така че единият аргумент да служи на едни, другият на други, а трети аргумент за всички.

Заявката на Коалиция за България да гласува „въздържал се” по вота, дава основа на аргументативната стратегия по делегитимацията им от страна на ОДС и в частност на управляващите: „С политическото й решение да се въздържа при гласуването, тя губи всякакъв шанс поне да бъде припозната като опозиция. БСП влиза в удобната категория на присламчилите се, в позицията от позабравеното време на господин Беров”; „Аз ви питам съвсем искрено, господин министър-председател: как успявате с леви министри да водите дясна политика?” (ОДС, Михаил Михайлов);

Стратегията в изграждането на аргументацията на Коалиция за България е свързана с лавирането между делегитимацията на правителството и управляващото мнозинство, и делегитимацията на другия участник в опозиция (ОДС).

От Таблица №3 в количествения анализ стана ясно, че аргументацията по предмета на вота се разгръща повече в друго тематично поле. Това пряко е обвързано с аспекта на стратегическото маневриране, а именно адекватен избор на тема или теми, направен от наличната такава. Наред с аргументите за „некомпетентност на правителството”, КБ повече залага на аргументи, които я прелегитимират идеологически като социална политическа сила („да се компенсира повишението за социално слаби групи, пенсионери, безработни и самотни хора”; „в тази обстановка българската левица е изцяло обърната към проблемите на хората”). Тази аргументативна стратегия е изцяло свързана с постигане на реторическите цели и е реакция на определени очаквания на аудиторията, която за КБ е издигната като водеща. Това пряко обвързваме с другия аспект на стратегическото маневриране – реагиране на определени очаквания на аудиторията. По същия начин ОДС разгръщат аргументацията си за „блокираната търговия”, „тежестта за малкия и среден бизнес”, „патентен данък” и пр., като се „приспособяват” към целевата си аудитория: „Щедрите обещания и досега чакат да им дойде времето. И, за да бъде картината пълна, от правителственото решение пострада дребният бизнес, малките аптеки, родните производители. Това беше техният новогодишен подарък”. (ОДС, Йордан Нихризов)

Коалиция за България предприема по-внимателен подход при делегитимация на управляващите, което пряко свързваме с изведения по-горе обществено-политически контекст. Стратегията, която предприемат от политическата група, е да не излагат аргументи, които пряко да ги конфронтира с властта (макар привидно да не е така), а да се проявят като по-толерантната част от опозицията. В първото изказване в дебата атаката е явна:”Като че ли забравихте, че поискахте 800 дни, а не 8 хил. Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионални неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората, и 240 депутати да имахте, ще имате безславен край. За половин година вашето управление загуби повече доверие, отколкото всяко друго за същия период през последните 12 години. И това трябва да бъде една тревожна камбана за това мнозинство”(КБ, Сергей Станишев).

До друго изказване, в което стратегията се променя:”Правейки завой в данъчната си философия, всъщност връщайки се назад към началата си, правителството, НДСВ, могат да разчитат на нов неколкомесечен кредит на доверие. Това би било в интерес на всички, защото дестабилизацията сега означава да изостанем с години от плановете за повишаване жизнения стандарт на българите и от сроковете, които сме си поставили за членство в НАТО и Европа.” (КБ, Кръстьо Петков)

Анализът ни дава отговор защо: КБ се концетрират изцяло срещу делегитимация на вносителите ОДС и развират своята аргументация в пълно отрицание и търсене на причинно-следствени връзки.

Както ще илюстрираме, аргументативната стратегия на КБ за делегитимация на вносителите преминава и през изтъкване на вина на предишното правителство (ОДС): „правителството задълбочава крайно дясната и антисоциална политика, провеждана от ОДС”. Особено активни са в налагането на тезата, че „вносителите нямат морално право за внасяне на вота”. В почти всяко изказване, дори повтарящо се в едно от изказванията, КБ делегитимира вносителите с тази теза.

Тази теза е обсебена от НДСВ, представителите на изпълнителната власт и от ДПС. Аргументативната им стратегия е категорична делегитимация на вносителите на вота ОДС. Тя се проявява в две посоки – от една страна, с липсата на „морално право”, а от друга, провокирайки хипотеза, че вотът обслужва тяснопартийни интереси:

Из стенограмата [40]:„В желанието си да консолидират разпадащите се структури в навечерието на предстоящия им партиен форум и за да прикрият известните на цялото общество финансови злоупотреби, както и да запазят под някаква форма извършителите на тези злоупотреби, те не се поколебаха да поискат този срамен вот на недоверие към правителството на премиера Симеон Сакскобургготски” (НДСВ, Алеко Кюркчиев);

Из стенограмата: „…с това дълго суетене за какво точно да се иска вот на недоверие,… остава чувството, че искането не е за защитата на правата на една или друга част на обществото, а опит за вкарване на малко адреналин в един много-много болен политически организъм, на когото предстои поредната конференция, която искрено им пожелавам да не се окаже последна”. (ДПС, Лютви Местан);

Из стенограмата:„Спомняте ли си за сериозния лобистки натиск от вносители по време на вашето управление? Спомняте ли си за далавери в тази област или за нелегалния внос? Този нелегален внос, с въвеждането на ДДС, ще бъде силно ограничен и ще има ред на пазара на лекарствата, както има в момента”. (Министерски съвет, Николай Василев)

Политическото наследство става основа за аргументативната стратегия на Министерски съвет, НДСВ и ДПС. Данъчната тежест върху лекарствата се свързва с продължение на данъчната политиката на предходното управление на ОДС. По тази линия се дискредитират вносители, които са обвинени в натрупване на дългове, корупционни схеми и пр.: „докато по време на вашето управление вие трупахте до 100 млн. лв. дълг на болниците и то изключително от лекарствени средства, ние редуцираме този дълг. Само за шест месеца управление този дълг е редуциран в повече от 50% и това са факти”. (НДСВ, Атанас Щерев)

Стратегията на легитимация преминава през аргументи за осветляването на фармацевтичния бранш, за пресичане на сивата икономика: “С настоящите промени ще се стигне до регистрация по ДДС на голяма част от търговците на медикаменти. Така ще се отчитат оборотите на тези лица, ще се начислява ДДС, корпоративен данък или данък върху доходите на физическите лица. Целта е с тази промяна да се извади част от сивата икономика на светло.” (МС, Милен Велчев)

Аргументативните стратегия на легитимация и делегитимация извежда най-устойчивите лексеми:

Дестабилизация: МС „опити за дестабилизация на системата”; ОДС „говорят за дестабилизация, която целял СДС или ОДС”; дестабилизира: ОДС „Тогава значи, че СДС не се разпада, както вие го казвате, след като то може да дестабилизира страната само с това, че поиска вот на недоверие”; НДСВ „България ще се дестабилизира”; дестабилизирал: ОДС ”вотът на недоверие, забележете, дестабилизирал държавата”; дестабилизираме: КБ „ние нямаме интерес да дестабилизираме ситуацията, но заедно с това има критични прагове, които не могат да бъдат преминати”.

Страх: НДСВ – „смехът ви е смях от страх”, „аз знам, че ви е страх”; ОДС – „без да ме е страх от това, което върлува в залата”; страхува: НДСВ – „ОДС се страхува”; страхувате: НДСВ – „знам, че се страхувате, че има Бяла комисия”

Корупция: КБ „тежки злоупотреби или корупция”; корупцията: МС „изкореняване на корупцията”; НДСВ „непопулярни данъчни реформи, които предишните управляващи трябваше да въведат, но не го направиха с единствената цел да просперират спекулата и корупцията, които бяха техен хляб насущний!”; корумпирано: ДПС „най-корумпираното управление на България в последните 12 години, да иска вот на недоверие заради решение, което те квалифицират като неморално?”; корупционните: КБ „бюрократичните лицензионни режими и корупционните схеми, бяха патент на предишното правителство”. ДПС „Явно някой не е заинтересован България най-сетне да се пребори с корупционните механизми и икономиката да излезе на светло”

Морал („събирате морал”, „нов морал в политиката”, „български морал”, „вие да ме учите на морал”); морално („не е морално”, „няма морално право”); моралните (най-малко моралните да искат вот на недоверие”); принципи на морала; неморално („тяхното искане е нелогично и неморално”); морален мотив.

Нормата „морал” се интерпретира двустранно. Обещанията за „нов морал” стават добра мишена на опозицията: ”ако това е прогласеният от Вас нов морал и нова политика, то българските избиратели вече свалиха розово-жълтите си очила и гледат на новото време, уважаеми господин премиер, като онова детенце от приказката на Андерсен за новите дрехи на царя” . (ОДС, Борислав Китов); „Националното движение Симеон Втори дойде на власт с обещанието за нов морал в политиката и преодоляване на конфронтацията. Но досега слушаме само празни думи”. (КБ, Сергей Станишев)

Употребата на „морала” обаче се обръща срещу вносителите, които са атакувани с аргумента, че „не е морално, най-малко моралните да искат вот на недоверие”.

Вербалната интерпретация с реторическите въпроси извежда към едно от най-ярките примери за стратегическо маневриране с аспекта – използването на подходящи средства за представяне на гледната точка. Когато се говори за избор на представяне, се предполага, че когато спорещите представят аргументативните си ходове, те имат на разположение някакъв комуникативен, или по-точно лингвистичен репертоар, откъдето избират, което важи с пълна сила за устойчивите лексеми, ключовите думи, понятия и подпонятия.

В дебатите по вот на недоверие реторическите въпроси са една от особените избори за стратегическо маневриране. В научни изследвания те се интерпретират като средство за представяне на становища [41] и като средство за представяне аргументи [42]. Друга функция на реторическите въпроси се споменава от Емерен, Хутлусър и Хенкеманс [43]. Според тези автори реторически въпроси също могат да бъдат анализирани и като предложения за обща отправна точка в етапа отваряне на дискусия. В дебатите по вотовете на недоверие се идентифицират и трите изведени вида. В случая КБ ги използва като средство за представяне на аргументи: “Съюзът на демократичните сили няма морално право да иска този вот. Кой направи такава приватизация, че стана срамна дума? Кой превърна здравето в стока? Кой направи така, че повечето българи с ужас си мислят какво ще стане, ако се разболеят? В крайна сметка чии екипи и днес управляват повечето ведомства на средно ниво?” (КБ, Сергей Станишев)

Като средство за представяне на становище реторическите въпроси се употребяват от ОДС: „Ваш депутат ни обвини, че ние провеждаме дискусии и че този дебат бил вече минал. А какво освен дискусии да провеждаме? Да провеждаме софри, на които да можем да се договаряме с този или с онзи какво трябва да се прави в областта на здравеопазването?” (НДСВ, Атанас Щерев)

Агресивната, както и ироничната позиция на голяма част от участниците в дебата, и амбивалентната аргументация, която изведохме в количествения анализ, очертава тенденцията – правенето на същинска политика не е предмет на спора, за сметка на политически сблъсък, конфронтация (част от стратегията за легитимацията и делегитимацията). Това е най-бързият начин за прокарване на разделителни линии и изграждане на нагласи. Внушението се подсилва, от една страна, с ироничното класифициране на 20 % ДДС върху лекарствата като „нов морал” в политиката, а от друга – агресивният език бързо обезличава „най-малко моралните” или другите от опозицията с активната емоционално образна и амбивалентна аргументация. Използваните сравнения и епитети в подхода на аргументация са:

„По-нагло, гнусно и грабителско правителство от синьото правителство не е имало за последните 1300 г. в България” (КБ, Огнян Сапарев)

„Вие говорите общи приказки и типично погазвате една максима, която отдавна се е родила в нашия народ: нахален, по-нахален, най-нахален, комунист, каквито сте си” (ОДС, Йордан Нихризов).

Внушението е насочено към дискредитиране на предишното управление с открояването чрез символни идентификации, натрупани в обществото. Всички тези и последващи наблюдения покриват границите на изведената от нас втора хипотеза в изследването: Дискурсивното взаимодействие е минимално и дори формално, фокусирано върху конфронтация, без да се идентифицират сътрудничество или насоки за бъдещи законодателни намерения. В дебатите по вота особено се преплитат два от трите аспекта на стратегическото маневриране, а именно: реагиране на определени изисквания на аудиторията и употребата на подходящи средства (лексикални) за презентиране. Натрупаните обществени разочарования се „лекуват” с яростна словесна атака, сякаш „от името на хората”. Употребата на думи от ежедневния речник създава ироничен контекст и негативно внушение (за предишното управление) спрямо първостепенната аудитория, като същевременно изказаното е конотативно натоварено: „Сините разбойници”, „сините грабители”, „синя клика”, “моделът на Костовщина в политиката”, „далавераджии”, „управленски батак”, „политическа партизанщина”, „болен политически организъм”, „предния театрален сезон”, „най-корумпираното управление”, „жалка политическа сила”, „тези, които ограбиха България”.

Ключовите думи и фрази, използвани за характеризиране на вота, са от едно и също семантично гнездо: „Срамен вот”, „форма на политически рекет”, „предизборна манипулация със здравето на хората”, „срамен спектакъл”, „жалък спектакъл”, „направо смешен, и до голяма степен ненужен никому”, „парламентарна логорея”. По този начин контекстовото внушение насочва както към липсата на стабилни аргументи по темата на дебата, така и към неговата предрешеност.

Ключова дума за дебата става и думата „хаос”. Интерпретацията й е активно употребена в различни аргументи: „хаос на пазара на лекарства в българските аптеки” (ОДС); „по–скоро си мисля, че имаше хаос в ранната пролет, когато оставихте десетки хиляди диабетици без инсулин” (НДСВ); „И всичко това описва управленски хаос, описва некомпетентност и липса на координация” (ОДС); „България не иска самоцелен хаос в държавата, особено в тази година, която е от огромно значение за реализиране на стратегически външнополитически цели за страната”. (КБ)

Протичащият дебат в пленарната зала е особен вид политическа комуникация. Като цяло в науката политическата комуникация се разглежда като убеждаваща комуникация, при която се поставя акцент върху съчетаването на три фактора – емоционалното въздействие, подборът на аргументи и отговорът на формирани обществени очаквания [44]. В подкрепа на това установяваме, че в комуникационния процес често използвани са думи с високи нива на социална чувствителност. Особеното за този вид дебатиране е прякото и обсебващо общуване „с хората”, „чрез хората” или „заради хората”. Не случайно в количествения анализ се отчете именно „българския народ” като основно понятие с негови подпонятия.

В изказванията си участниците се позовават най-често на Argument Ad Populum и Argumentum Ad Hominem – с аргумента към народа провокират аудиторията, призовавайки я към емоции, опитвайки се да спечелят съгласието и одобрението на определена теза не чрез позоваване на фактите и разума, а чрез емоциите и настроенията, чрез експлоатация на морални или национални ценности и идеали: („България”, „справедливост”, „народ”, „морал”, „отговорност” и пр.). В теорията тези два вида аргумента се определят като неформални грешки в доказателството.

При този тип комуникация напрежението между видимост и действителност, между причина и следствие, се стреми да изчезне. Или както пише Херберт Маркузе: „думите се превръщат в клишета и като клишета ръководят речта или писането; по такъв начин комуникацията пречи на истинското развитие на значението” (Маркузе 1997:121). В изказванията на всички групи участници се срещат изрази като: „политическа отговорност”, „социална страбилност”, „социална отговорност”, „държавническа отговорност”, „социална справедливост”, „България” е най-употребяваната ключова дума, както сочи Таблица № 5. Такива изрази, които не носят реален смисъл, езиковедите определят като политически клишета (вж. Виденов, Сталянова 2014)

Аргументите към човека (Ad Hominem) са с особено висока степен на употреба. Те лишават противника от адекватна защита и често водят до загуба на доверие. Употребата на аргумента срещу личността можем да свържем с острия полемичен тон (какъвто безспорно е този по време на дебатите по вот на недоверие), както и с очаквания политически и обществен отзвук. Аргументите към личността най-общо могат да се разделят на такива, които свързват тезата на опонента с неговата личност, респективно характер; такива, които свързват тезата на опонента с неговите действия (ти също) и такива, които свързват тезата на опонента с неговата преднамерена позиция (интереси). Аргументът Ad Hominem е много лесен за употреба и същевременно труден за опровергаване. Затова и политическата комуникация често е базирана на личните нападки.

Из стенограмата: „И докато Муравей Радев заложи бомби в бюджета на Република България и действа по примитивния възглед „След мен и потоп”, ОДС си позволява да обвинява правителството за „хаос” в търговията с лекарствата”. (МС, Милен Велчев); „Наскоро българската общественост беше запозната със случая „Нитекс”, с която се свързва името на Мина Иванова Костова и която по щастливо стечение на обстоятелствата получи 10 пъти по-голям дивидент от полагаемите й се от Бановата консолидационна компания – над 300 хил. лв. с подписа на г-н Жотев” (МС, Милен Велчев).

Из стенограмата: „Господин Костов например обитава кв. „Витоша“. Там са вилите на най-добре финансово обезпечените. Същото е и в „Панчарево“. Очевидно е, че най-богатите са подкрепили кандидата на ОДС. Защо тогава партията, която очевидно се идентифицира с богатите, реститутите и финансово проспериращите, сега плаче за данък върху лекарствата? Дали от искрена загриженост за това, че техните привърженици ще ги ухапе бълха, или от това, че милионерите в община „Витоша“, където къщите напомнят прогимназии, а във всеки гараж дремят по едно „БМВ“ или „Мерцедес“, са затънали дотам, че да не могат да доплатят разлика от 0,05 лв. за аспирина? Или става дума за крокодилски плач на едно вече загърбено престъпно управление?” (ДПС, Лютви Местан)

Из стенограмата: „Точно заради такъв род изказвания, господин Местан, хората си гасят телевизорите. Аз не приемам точно Вие да ме учите на морал, който първата работа, която направихте след съставянето на правителството, беше да назначите жена си за шеф на агенция”. (ОДС, Стойчо Кацаров)

Чрез игра с чувствата, настроенията, вярванията и предразсъдъците на аудиторията се осъществява другата много често наблюдавана грешка в аргументацията на участниците в дебата. Това е т.нар. Argumentum ad populum, при който патосът се заменя с логоса. Използването му е на всички нива. Представяме много малка част от тях:

Из стенограмата: „Въпреки трудностите пред нас ние сме решени да защитаваме интересите на българския народ и на Република България, които стоят над интересите на отделни бизнесклики.”(МС, Милен Велчев)

Из стенограмата: „Хората искат да почувстват, че държавата не е машина, която изстисква от тях последните средства само и само да плати своите външни задължения. Хората се надяват да видят, че на правителството не му е безразлично какви са техните проблеми.” (КБ, Сергей Станишев)

Из стенограмата: „И не е въпросът дали ние искаме вот на недоверие. Въпросът е, че българските граждани вече ви показват жълтия картон. Това е вашият проблем и ние искахме да ви го кажем”. (ОДС, Екатерина Михайлова)

Из стенограмата:„Днес много хора в България вече са спрели техните телевизори и техните радиоапарати, заради отвращението, което те са натрупали от българската политическа класа през последните 12 години, заради това, че хората, които днес искат този вот на недоверие, ги докараха до просешка тояга, заради тези, които се смеят отдясно, които раздаваха пари на близки фирми, заради хора, които пряко са свързани с част от хората, стоейки отдясно, заради хора, които купиха гаражи за по 100 хил. долара, а днес те ни учат на морал”(НДСВ, Мирослав Севлиевски)

Изпълнителната власт си служи и с реторичния аргумент на силата – Ad Baculum: „…не може да се очаква от Европейския съюз да приеме България за член, без държавата ни да е въвела този данък.” (МС, Милен Велчев)

С този аргумент се поддържа становището за необходимостта от 20% ДДС върху лекарствата, но този аргумент не е следствие на критично обмисляне, а е опит да се наложи становището чрез силов метод от управляващите.

Цитираните позиции изграждат различна представа за изходните гледни точки на представителите на различните участници. Те са ясно дефинирани да търсят ефективността и изпълняват явни реторически цели. В тях не се разкриват уместни аргументи по дадения проблем, а по-скоро изграждат внушения сред обществото, които целят явна делегитимация на политическия опонент.

Отклоненията от основната тема в посока други лица и събития са основен реторически прийом. Това имплицитно мотивира неформалната грешка в доказателството – Petitio principi (аргументирането в кръг), когато се предпоставят множество тези, които трябва да се докажат. От анализа на първия вот на недоверие се откроява една особеност на дебатите по конкретен вот– неговата мултитематичност, която се инициира в хода на дебата. Така вотът заради лекарствената политика извежда в дебата следните теми: темата за „Кремиковци”, приватизацията на авиокомпания „Балкан”, кандидатурата за членство на България в НАТО и ЕС, наследството в социалната политика, правителството на Иван Костов, предстояща национална конференция на СДС и др. Както изведохме в количествения анализ (Таблица №2), темите от 6-14 са вербално огласени и се интерпретират, но не намират контрааргументи на оповестените тези. Когато тезите не се доказват, а остават само предпоставени, се извършва грешката в аргументацията Burden of Proof (прехвърляне на товара за доказване). Това най-общо казано е избягването на отговор или коментар по предизвиканата тема. При нея участниците не достигат етапа на аргументацията, защото предизвиканият да защити дадена теза, не приема предизвикателството да го направи. Така той се опитва да избегне своя товар на доказване, като остава тезата необорена. Това изцяло важи и за въвеждането на нова тема в дебата, която делегитимира всеки политически опонент.

Заключение

Получените резултати от извършения анализ имат претенция да направят опит за изграждане на критично мислене и оценка на реално случващия се парламентарен комуникационен процес. Те успяват да реконструират реалния дебат и да осветлят съвсем различни нюанси от всеобщото медийно и обществено възприятие. Вотът е пряко свързан, влияе се, повлиява обществено-политическия и институционален контекст. Анализът ни разкри и любопитна картина за езиковото взаимодействие, за нивото на употребата на езика, за чистота на ползването му, за начина на ползването на езика за представяне на позициите.

Основаната цел тук не се оказа поемане на бъдещи законодателни инициативи и ангажименти, а борбата за легитимност. Оказа се, че в процедурата вот на недоверие не е важно да се разисква темата на внесения вот, а е важно използването на парламентарно време и говоренето по принцип.

Данните за тематичното поле много красноречиво показват в каква посока е употребено дългото парламентарно време. Участниците от опозицията търсят собствената си идентификация, залагайки на всевъзможно прийоми, в това число разводняване на дебата с много различни теми, удобни за трайното им позициониране в политическото пространство. Отклоненията са характерни и за групите на властта, които търсят най-различни начини за делегитимация на опозицията. Най-удобен прийом за изместването на вниманието в друга посока, се оказа търсенето на скандалната идентификация. Това доведе до аргументативни стратегии, наситени със различни заблуди, целящи силна ефективност и въздействие върху целевата аудитория.

Цитати и бележки:

[1] Баламезов, С. (1936). Конституционно право, т.1, С. изд.Софи-Р, с. 288.

[2] Ilie, C. (2000). Cliché-based Metadiscoursive Argumentation in the Houses of Parliament, Interanational Journal of Applied Linguistics, 10 (1), pp. 65-84.

[3] Ilie, C. (2003a). Discourse and Metadiscourse in Parliamentary debates, Journal of Language and Politics 2:1, pp. 71-92.

[4] Ilie, C. (2003b). Histrionic and Agonistic Features of parliamentary Discourse, Studies in Communication Sciences 3 (1), pp. 25-53.

[5] Ilie, C. (2003c). Parentetically Speaking: Parliamentary Parentheticalsas Rhetorical Strategies: in Bondi, M. (ed) Current Studies in Dialogic Communication, Tübingen:Max Niemeyer Verlag, pp. 253-264.

[6] Wodak, R. and van Djik (eds.) (2000). Racism at the top. Parliamentary discourses on ethic issues in six European states. Klagenfurt, Austria: Drava Verlag

[7] Ilie, C. (2000). Cliché-based Metadiscoursive Argumentation in the Houses of Parliament, Interanational Journal of Applied Linguistics, 10 (1), pp. 65-84.

[8] Ilie,C. (2001). Unparliamentary language: Insults as cognitive Forms of Confrontatin. In R. Dirven, R.Frank and C. Ilie (eds.), Language and Ideology, vol.II: Descriptive Cognitive Approaches, 235-263, Amsterdam:John Benjamins.

[9] Tonnard, Y. (2011). Getting An Issue on The Table, dissertation.

[10] Bayley, P. (2004). Ed. Cross-cultural perspectives on parliamentary discourse. Amsterdam:John Benjamins

[11] Steiner, J. (2004). Deliberative Politics in Action. Analyzing Parliamentary Discourse. Cambridge: Cambridge University Press.

[12] Steiner, J. (2012). The Foundations of Deliberative Democracy. Empirical Research and Normative Implications. Cambridge: Cambridge University Press.

[13] Gadavanij, S.(2002). Discursive Strategies for Political Survival: A Critical Doscourse Analysis of Thai No-Confidence Debates, The University of Leeds, Dissertation.

[14] Методиева, Л. (2002). Парламентарна реторика. София: изд. Албатрос.

[15] Харизанова, О. (2000). Парламентарната реторика на българския преход. София: УИ „Св.Климент Охридски”.

[16] Харизанова, О. (2001). Парламентарна реторика. София, УИ „Св.Климент Охридски”.

[17] Мавродиева, И. (2001). Парламентарното красноречие в България XVIII, XIX и XX ОНС. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

[18] Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България:от митингите дo WEB 2.0 (1989-2012). София, изд. Парадигма.

[19] Генова, В. (2013). Ораторското изкуство на жените депутати в България. Роля и функции на джендър реториката в Народното събрание (2001-2011), дисертация.

[20] Йорданова, Р. (съст). (2007). Христоматия по парламентарна реторика. Сборник парламентарни речи, преведени и подготвени за печат от студенти по специалност „Право”. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”.

[21] Йорданова, Р. (съст). (2010). Христоматия по парламентарна реторика. Сборник парламентарни дебати от европейски страни, преведени и подготвени за печат от студенти по специалност „Право”. Част I-III, Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”.

[22] Емерен, Ф. (2006). Системна теория на аргументацията. . София: УИ „Св.Климент Охридки“, с. 85.

[23]Концепцията за стратегическото маневриране става много популярна през послeдните години. Множество научни изследвания в различни области се позовават на тази концепция, например Дейвид Зарефски изследва стратегическото маневриране в политическата аргументация (Zarefski 2008:317-330), като анализира повтарящи се модели и характеристики; Евелин Фетерис използва концепцията, за да обясни маневрирането в обосновката на правните решения (Feteris 2008:335-353); Томас Гуднайт изследва стратегическото маневриране в реклама за определен медицински продукт, за да илюстрира как аргументацията между лекар и пациент е повлияна от фактори, външи за упражняване на медицинската професия (Goodnight 2008:359-371); Дима Мохамед, като изтъква ролята на стратегическото маневриране като теоретичен инструмент, изследва аргументативната практика на времето на въпроси към министър-председателя в британската Камара на общините (Mohammed 2009:171-189); Исабела Файрлох изследва политически речи, прилагайки концепцията за стратегическо маневриране и прави паралел между политическа легитимация и маневриране (Fairclough 2009:131-151); Ифон Тонард използва стратегическите маневри с изместване темата на дебата, като се позовава на парламентарната практика в холандския парламент (Tonnard 2011), и др.

[24] Eemeren, F., Houtlosser, P. (1999). Strategic maneuvering in argumentative discourse, Discourse studies. Vol.1 (4), pp. 481-498.

[25] Eemeren, F., Houtlosser P. (2002). Strategic maneuvering in argumentative discourse: Maintaining a delicate balance. In F. H. van Eemeren and Houtlosser, P. (eds.). Dialectic and rhetoric”The warp and woof of argumentation analysis .pp. 131-159, Dordrecht:Kluwer Academic.

[26] Eemeren, F. (2010). Strategic Maneuvering in Argumentative Discourse. John Benjamins Publishing Company, Ansterdam.

[27] Eemeren, F., Houtlosser, P. (2000). Rhetorical Analisys within a Pragma-Dialectical Framework. Argumentation, vol.14, 3, p. 301.

[28] Танев, Т. (2003). Политическите стратегии. София: УИ „Св.Климент Охридски”, с. 36.

[29]Франс ван Емерен и Питър Хутлусер, за да подчертаят неделимостта на трите аспекта, предпочита по-скоро да ги нарича „аспекти”, отколкото „елементи” или „компоненти” на стратегическото маневриране. Тези аспекти могат да бъдат също така наречени „измерения”, но авторът запазва понятието „измерение”, за да назовава по-общи теоретически перспективи на аргументативния дискурс, като например диалектическото измерение и реторическото измерение на изследване на аргументатичния дискурс.

[30] Аристотел (2008). Органон, т.1, Съчинения в шест тома, изд. Захари Стоянов, с. 539-563.

[31] Hamblin, Ch. (1970). Fallacies, the University of California.

[32]Woods and Walton (1989). Investigates the Formal Approach to some fallacies, especially composition and division, p. 13.

[33] вж. повторно. Емерен, Гротендорст (2009), с.175-333, (2006), с. 208-249.

[34] Walton, D., Krabbe E. (1995). Commitment in dialogue: Basic concepts of interpersonal reasoning. Albany, SUNY Press

[35] Walton, D. (1990). What is reasoning? What is an argument?. The Journal of Philosophy, Vol.83, 8, p.410

[36] пак там:411.

[37]Hansen,H., Pinto,R.(1995), Fallacies: Classical and Contemporary Readings

[38]За идентифициране на заблудите, илюстрирани в качествения анализ на вотa на недоверие са използвани основно трудовете на:.Hamblin, Ch. (1970), Емерен, Гротендорст (2006, 2009), Гънгов, А. (2009), Александрова, Д. (1997), Мавродиева, И. (2013), http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_fallacies.

[39] Fairclough, N. (2003), Analysing Discourse. Textual Analysis for Social Research, London: Routledge, p. 21.

[40] Когато започваме цитат на нов ред, го извеждаме с „из стенограмата”, за да се открои като част от стенографския запис. Когато е вътре в текста, не правим това уточнение.

[41] Slot, P. (1993). How Can You Say That? Rhetorical Questions in Argumentative Texts. Amsterdam:Ifott., p. 7.

[42] Ilie, C. (1994). What Else Can I Tell You? A Pragmatic Study of English Rhetorical Questions as Discursive and Argumentative Acts. Stockholm: Almqvist & Wiksell International, p. 148.

[43] Henkemans, S. (2005). What’s in a name? The use of the stylistic device metonymy as a strategic manoeuvre in the confrontation and argumentation stages of a discussion. In D. Hitchcock (Ed.), The Uses of Argument: Proceedings of a Conference at McMaster University 18–21, May 2005 (pp. 433–441). Hamilton: Ontario Society for the Study of Argumentation, p. 17.

[44] Христова, А. (2003). Политическото говорене: психологически механизми. София: Интерпрес, с. 21.

Цитирана литература:

1. Баламезов, С. (1936). Конституционно право. т.1, София: изд.Софи-Р.

2. Генова, В. (2013). Ораторското изкуство на жените депутати в България. Роля и функции на джендър реториката в Народното събрание (2001-2011), дисертация.

3. Емерен, Ф. (2006). Системна теория на аргументацията. София: УИ „Св.Климент Охридски”.

4. Емерен, Ф. (2009). Как да печелим дебати. Аргуметация, комуникация и грешки. София: УИ „Св.Климент Охридски”.

5. Йорданова, Р. (съст). (2007). Христоматия по парламентарна реторика. Сборник парламентарни речи, преведени и подготвени за печат от студенти по специалност „Право”. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”.

6. Йорданова, Р. (съст). (2010). Христоматия по парламентарна реторика. Сборник парламентарни дебати от европейски страни, преведени и подготвени за печат от студенти по специалност „Право”. Част I-III, Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”..

Мавродиева, И. (2001). Парламентарното красноречие в България XVIII, XIX и XX ОНС, София: УИ „Св. Климент Охридски”.

7. Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България:от митингите дo WEB 2.0 (1989-2012). София: изд. Парадигма.

8. Методиева, Л. (2002). Парламентарна реторика. София: изд. Албатрос.

9. Танев, Т. (2003). Политическите стратегии. София: УИ „Св.Климент Охридски”.

10. Харизанова, О. (2000). Парламентарната реторика на българския преход. София: УИ „Св.Климент Охридски”.

11. Харизанова, О. (2001). Парламентарна реторика. София/ УИ „Св.Климент Охридски”.

12. Христова, А. (2003). Политическото говорене: психологически механизми. София: Интерпрес.

13. Bayley, P. (2004). Ed. Cross-cultural perspectives on parliamentary discourse. Amsterdam:John Benjamins.

14. Eemeren, F., Houtlosser, P. (1999). Strategic maneuvering in argumentative discourse. Discourse studies. Vol.1 (4), pp. 481-498.

15. Eemeren, F., Houtlosser P. (2002). Strategic maneuvering in argumentative discourse: Maintaining a delicate balance. In F. H. van Eemeren and Houtlosser, P. (eds.). Dialectic and rhetoric”The warp and woof of argumentation analysis.pp. 131-159, Dordrecht:Kluwer Academic.

16. Eemeren, F. (2010). Strategic Maneuvering in Argumentative Discourse. John Benjamins Publishing Company, Ansterdam.

17. Eemeren, F., Houtlosser, P. (2000). Rhetorical Analisys within a Pragma-Dialectical Framework. Argumentation, vol.14, 3.

18. Fairclough, N. (2003). Analysing Discourse. Textual Analysis for Social Research. London: Routledge

19. Feteris E. (2008). Strategic Maneuvering with the Intention of the Legislator in the Justification of Judicial Decisions, Argumentation, August 2008, Volume 22, Issue 3, p 335-353.

20. Fairclough, I. (2009). Legitimation and Strategic Maneuvering in the Political Field, In: Eemeren, Frans van, Examining Argumentation in Context, John Benjamins, 131-151.

21. Gadavanij, S.(2002). Discursive Strategies for Political Survival: A Critical Doscourse Analysis of Thai No-Confidence Debates, The University of Leeds, Dissertation.

22. Goodnight Th. (2008). Strategic Maneuvering in Direct to Consumer Drug Advertising: A Study in Argumentation Theory and New Institutional Theory, Argumentation, August 2008, Volume 22, Issue 3, pp 359-371.

23. Hamblin, Ch. (1970). Fallacies, the University of California.

24. Hansen,H., Pinto,R.(1995), Fallacies: Classical and Contemporary Readings.

25. Henkemans, S. (2005). What’s in a name? The use of the stylistic device metonymy as a strategic manoeuvre in the confrontation and argumentation stages of a discussion. In D. Hitchcock (Ed.), The Uses of Argument: Proceedings of a Conference at McMaster University 18–21, May 2005 (pp. 433–441). Hamilton: Ontario Society for the Study of Argumentation.

26. Ilie, C. (1994). What Else Can I Tell You? A Pragmatic Study of English Rhetorical Questions as Discursive and Argumentative Acts. Stockholm: Almqvist & Wiksell International.

27. Ilie, C. (2000). Cliché-based Metadiscoursive Argumentation in the Houses of Parliament, Interanational Journal of Applied Linguistics, 10 (1), 65-84.

28. Ilie,C. (2001). Unparliamentary language: Insults as cognitive Forms of Confrontatin. In R. Dirven, R.Frank and C. Ilie (eds.), Language and Ideology, vol.II: Descriptive Cognitive Approaches, 235-263, Amsterdam:John Benjamins,Interanational Journal of Applied Linguistics, 10 (1), 65-84.

29. Ilie, C. (2003a). Discourse and Metadiscourse in Parliamentary debates, Journal of Language and Politics 2:1,71-92.

30. Ilie, C. (2003b). Histrionic and Agonistic Features of parliamentary Discourse, Studies in Communication Sciences 3 (1), 25-53.

31. Ilie, C (2003c). Parentetically Speaking: Parliamentary Parentheticalsas Rhetorical Strategies: in Bondi, M. (ed) Current Studies in Dialogic Communication, Tübingen:Max Niemeyer Verlag, 253-264.

32. Mohammed, D.(2009). Maneuvering strategically in Prime Minister’s Question Time, In: Eemeren, Frans van, Examining Argumentation in Context, John Benjamins, 171-189.

33. Steiner, J.(2004). Deliberative Politics in Action. Analyzing Parliamentary Discourse. Cambridge: Cambridge University Press.

34. Steiner, J. (2012). The Foundations of Deliberative Democracy. Empirical Research and Normative Implications. Cambridge: Cambridge University Press.

35. Slot, P. (1993). How Can You Say That? Rhetorical Questions in Argumentative Texts. Amsterdam:Ifott.

36. Tonnard, Y. (2011). Getting An Issue on The Table, dissertation.

37. Walton, D., Krabbe E. (1995). Commitment in dialogue: Basic concepts of interpersonal reasoning. Albany, SUNY Press.

38. Walton, D. (1990). What is reasoning? What is an argument?. The Journal of Philosophy, Vol.83, 8.

39. Woods and Walton (1989) Investigates the Formal Approach to some fallacies, especially composition and division, p.13 [2].

40. Wodak, R. and van Djik (eds.) (2000). Racism at the top. Parliamentary discourses on ethic issues in six European states. Klagenfurt, Austria: Drava Verlag.

41. Zarefski D. (2008). Strategic Maneuvering in Political Argumentation, Argumentation, August 2008, Volume 22, Issue 3, pp 317-330.