Диляна Павлова

Абстракт: Целта на статията е да изследва генезиса на понятията „общество на знанието” и „икономика на знанието” и да очертае тенденциите в употребата им в научен и политически контекст. Накратко се представят основните линии аргументи относно връзката между двете понятия в академичната литература. Този критичен обзор е допълнен от анализ на публикации в базата данни Scopus, които използват понятията. Термините са изследвани и в политически контекст, чрез анализ на документи на институциите на ЕС. Резултатите са съпоставени, за да се представят тенденциите в употребата им и да се анализира връзката между двата контекста.

Ключови думи: библометричен анализ, икономика на знанието, общество на знанието.

Dilyana Pavlova

Knowledge society and knowledge economy: emergence and trends in the use of the two concepts

Abstract: The aim of the article is to explore the genesis of the concepts of „knowledge society“ and „knowledge economy“ and to outline the trends in their use in a scientific and political context. The main arguments about the relationship between the two concepts in the academic literature are briefly presented. This critical overview is supplemented by an analysis of key publications in the Scopus database. In addition, the terms are evaluated also in a political context by analyzing documents of the EU institutions where they are mentioned. The results are compared in order to present trends in the use of the concepts and to analyze the relationship between the two contexts.

Keywords: bibliometrics; knowledge economy; knowledge society.

Увод

В книгата си The Control Revolution: Technological and Economic Origins of the Information Society американският историк и социолог Джеймс Бениджър представя списък от различни термини, които целят да наименуват и дефинират трансформациите, които правят съвременната епоха радикално различна от предхождащите. Каталогът от термини съдържа 75 различни понятия, които са използвани в периода 1950–1984 г. [1]. В отговор на въпроса какво налага употребата на толкова много и различни понятия, може да се приведе цитат от Георги Фотев относно понятието „общество на знанието”: „Обществото на знанието” е един от многобройните термини, които са навлезли в социологическия речник и в по-широка употреба – през късната модерност. Впрочем късната модерност е един от въпросните многобройни нови термини. Други такива имена са: информационно общество, постиндустриално общество, глобално общество или глобална епоха, световно рисково общество. Трескавото съставяне и пробване на нови имена съвсем не е въпрос на някаква самоцелна мода и оригиналничене на социолози и други социални анализатори, а отговор на потребност да се разграничат и кодират нови значими феномени, свързани с мащабни и радикални социокултурни трансформации, тоест с наистина епохални промени. Многобройните имена, които претендират да обозначат най-удачно настъпилите промени, очертаващите се главни тенденции на промяна или типичните характеристики на настъпващата епоха, поставят различни акценти, но по същество се опитват да избегнат свеждането на комплексността до една основа, до единно универсално начало” [2].

Тези две позовавания илюстрират редицата методологически трудности, свързани с генеалогията на понятието „общество на знанието” и неговите подобни: „икономика на знанието”, „информационно общество”, „учещо общество”. И едно уточнение, на български език се срещат различни преводи на термина learning society: „учещо се общество”.

Фокусът в настоящото изследване са двойката термини „общество на знанието” и „икономика на знанието”. В научната литература съществува смислово сложна дискусия относно тази двойка понятия, която остава множество нерешени въпроси. Научната литература е изключително богата от гледна точка на дисплинарни полета, в които се срещат и изследват понятията. Термините се разглеждат от различни гледни точки: от философска, социологическа, политологическа, икономическа и др. Опитите за анализ на разностранната употреба на понятията допълнително се усложняват от факта, че дори в рамките на едно дисциплинарно поле, се нюансират разлики в употребата и аргументацията, които зависят от фокуса на конкретното изследване.

Целта в статията е да се представи един възможен теоретичен изследователски модел, чрез който да се структурира предметното поле, свързано с употребата на понятията „общество на знанието” и „икономика на знанието”. Тъй като резултатите, представени в текста са част от проект за дисертационно изследване, в настоящия текст ще се маркират основните теоретични предпоставки и етапи на модела, но ще се дискутират само резултатите от първата фаза на провежданото изследване. За постигането на тази цел са формулирани следните задачи:

1. Да се направи критичен обзор на основните линии аргументи относно връзката между двете понятия.

2. Да се предложи и аргументира възможен аналитичен подход, чрез който употребата на понятията да бъде организирана в структурирано предметно поле.

3. Да бъде изследван генезисът на понятията и употребата им в различни контексти.

4. Да бъде изследвана връзката между появата на понятията в научен и политически контекст.

„Общество на знанието” vs “икономика на знанието”

Първата част от изложението съответства на първата поставена задача и тук се представя кратък обзор на основните тези за връзката между понятията „общество на знанието” и „икономика на знанието”.

За някои автори те са взаимозаменяеми, припокриващи или допълващи се като смисъл (Cristea, 2009; Elken, Gornitzka, Maassen, & Vukasovic, 2011; Guile, 2006; Knorr Cetina, 1997; Lindley, 1999; Scott, 2005; Šlaus, 2007). Макар в посочените изследвания понятията да се използват като взаимозаменяеми, контекстът и функциите на тяхната употреба са напълно различни. Понякога те играят ролята на фонов термин и не са проблематизирани. Като пример може да бъде дадена „Европейската интеграция и трансформацията на висшето образование”, където двата термина са използвани като основа за анализ на друг израз, който се среща в редица документи на ЕС и е основният фокус на целия текст (Elken & al., 2011). Напълно противоположен пример е текстът „С какво се отличава икономиката на знанието? Последици за образованието”. Той цели да преодолее недостатъчното теоретично изясняване от философска и социологическа гледна точка на концепцията за общество/икономика на знанието. Текстът се фокусира върху един аспект – разликата в ролята на теоретичното и тацитното знание в обществото/икономиката на знанието. На базата на това разделение авторът аргументира съществуването на две различни гледни точки – научно-реалистична и постмодерна към общество/икономика на знанието и обяснява последиците за образователните политики (Guile, 2006).

Съществува и тезата, че двата термина са в определена йерархична връзка помежду си. Някои автори приемат, че „икономиката на знанието” е само част от „обществото на знанието” (Carlaw, Oxley, Walker, Thorns, & Nuth, 2012, 24). Други са на противоположното мнение и приемат, че „обществото на знанието” е просто продължение или допълнение на „по-конкретната” [3] концепция за „икономика на знанието” (Ungar, 2003 цитиран по Carlaw & al., 2012). Особено в икономическата литература за по-основно и „широкообхватно” [4] се приема понятието „икономика на знанието” (Кирова и др. 2012). В икономическите изследвания „икономика на знанието” се използва особено продуктивно и много трудове се фокусират върху различни аспекти от развитието на този тип икономика (Galabova, 2012; Giju, Badea, Ruiz, & Peña, 2010; Heng, Othman, Rasli, & Iqbal, 2012).

Според други автори (Drucker, 1993; Тодоров, 2009) те са в определена хронологически обусловена връзка – пълното развитие на икономиката на знанието ще доведе до обществото на знанието: „В момента знанието бързо се превръща в най-важния фактор на производството, оставяйки на заден план и капитала, и труда. Може би е твърде рано (и със сигурност твърде самонадеяно) да наречем обществото си „общество на знанието”. До сега ние сме постигнали само икономиката на знанието” [5]. „Именно новата икономика е главната движеща сила, т.е. най-важният фактор за прехода от „постиндустриално общество” към така нареченото общество на знанието” [6]. Същата теза е подложена на критики от други автори, които защитават напълно обратната теза, че обществото на знанието включва в себе си икономиката на знанието: „Нито пък новата икономика на знанието спонтанно поражда общество на знанието” [7].

Според четвърта групи учени между двете концепции съществува изключително важно смислово напрежение, което от своя страна има важни импликации върху употребата на понятията в политическия контекст (Brine, 2006; Kenway, Bullen, Fahey, & Robb, 2006; McLennan, 2003a, 2003b; Sörlin & Vessuri, 2007). Брайн, например, изследва привидната взаимозаменяемост на термините „икономика на знанието” и „общество на знанието” в европейски документи в периода 1993–2006 г. Авторката защитава хипотезата, че макар и на пръв поглед взаимозаменяеми, термините всъщност се използват по напълно последователен начин, който конструира две категории обучаеми. Първата категория се отнася до висококвалифицираните обучаеми (които имат образователна степен бакалавър или по-висока). Когато се прави връзка с тази категория, в документите се използва терминът „икономика на знанието”. Втората категория се отнася до нискоквалифицираните обучаеми, категория, която се отнася не само до тези, които са в риск, но и конструира самите нискоквалифицирани учащи се като риск. Тук се използва терминът „общество на знанието”. Налице е ясно отграничаване, което служи да покаже, че категоризацията на знанието се превръща в инструмент за ситуирането на индивидите на пазара на труда или съответно тяхното изключване от него (Magalhães & Stoer, 2003 стр. 43, цитирани по Brine).

Тази теоретична неяснота води до това, че някои изследователи отхвърлят понятията и техните сродни като прекалено общи и неясни. Те не съществуват като истински научни концепции или парадигми, а като модерни думи (Godin, 2006), журналистически концепции (Foss, 2002; Leadbeater, 2000), широко употребявани метафори (Smith, 2002), идеологически хиперболи (May, 2002; Webster, 2005; Winston, 1998) (Цитирани по Kenway, J., Bullen, E., Fahey, J., & Robb, S. (2006). Haunting the knowledge economy Retrieved from http://site.ebrary.com/id/10152237) или дори утопии или идеологии (Miszczyński, 2012).

Този преглед не претендира за изчерпателност, а онагледява съществуващата към момента съвкупност от различни, противоположни тези и необходимостта за допълнително теоретизиране и изясняване на цялостната употреба на двете понятия. В посочените по-горе примери са извадени само такива, които се отнасят до отношението между двата термина или го проблематизират. В различните научни полета, в които термините се употребяват, има различни дефиниции, изследователите се фокусират върху различни аспекти, игнорирайки останалите, използвайки различни категориални апарати, модели и подходи, произхождащи от съответната област. Макар нуждата от допълнително дефиниране да е ясно посочена от различни изследователи (Carlaw & al., 2012, с. 8; Guile, 2006, с. 355; Kenway & al., 2006, с. 10 и с. 24), крайният резултат е, че към момента употребата на понятията създава различни дискурси, фрагментирана мозайка от изследователски въпроси и проблематики, с различни нива несъвместимост, а понякога и на несъотнесеност. Процесът на анализиране на тези дискурси е сложен и нееднозначен, и може да бъде субективен спрямо различните научни области.

1. Контексти на употреба на понятията

С цел да се преодолее, поне частично, това предизвикателство, следващата част от текста обосновава един възможен модел на изследване, който да онагледи съществуващата към момента фрагментираност и да даде основа за последващо по-задълбочено изследване в определени проблематики. Основната теоретична предпоставка, върху която се основава настоящото изложение е, че понятията „общество на знанието” и „икономика на знанието” се използват в два контекста или в две различни сфери – научен контекст и политически контекст (Танкова, 2012). „Съществуват два контекста, в които се използва и развива понятието „икономика, базирана на знание”. Първият е научен, в рамките на който икономиката на знание се разглежда като емпирична хипотеза, обобщаваща особеностите и тенденциите в развитието на съвременното общество; и вторият, политически – понятието е в качеството си на политическа цел и визия за бъдеще. Тези два дискурса са взаимообвързани, но за тях действат различни закони. Ако в научния контекст понятието се разглежда като хипотеза, оспорвана от различни специалисти и нуждаеща се от уточнения и проверки, то в политическия – е представено като еднозначна декларация, често различна по смисъл от изходната научна концепция и даваща неверни ориентири за развитие” [8].

Настоящият текст се базира на този аналитичен подход и се приема, че и двете понятия се употребяват по различен начин в двата контекста. В първата част на текста са посочени методологическите предизвикателства при опитите да се дефинират и разграничат понятията „общество” и „икономика на знанието”, поради техния специфичен генезис и употреба в различни дисциплинарни полета. Употребата им в политически контекст подлежи на различна логика. В политическия контекст тези две понятия се използват интензивно като маркери на определена визия за бъдещето в политическото говорене на институциите на Европейския съюз (ЕС) и влиятелни международни институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната банка. Като пример за това могат да бъдат приведени двете последни стратегии за икономическо развитие на ЕС. Лисабонската стратегия, приета през март 2000 г. постави амбициозната цел ЕС да се превърне в „най-конкурентната и динамична, основана на знание, икономика в света, която е способна да поддържа устойчив икономически растеж и да осигурява повече и по-добри работни места и социална кохезия” [9]. В „Европа 2020”, един от трите основни приоритета е „интелигентният растеж или изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации” [10]. От особен изследователски интерес е връзката между двата контекста – научен и политически. Макар двете понятия да се раждат в научното поле, заедно с други (списъка на Бениджър) те преминават в политическия контекст, където вече имат други функции и създават определени дискурси. Тази теза се потвърждава от различни изследователи. Авторите на „В преследване на икономиката на знанието” убедително обосновават тезата, че политическия дискурс относно икономиката и обществото на знанието (с всички преплетени идеи относно знанията, информация, образованието и обучението, икономиката и обществото) се превърнал в толкова влиятелен дискурс, че е приел статута на истина, която напълно доминира и дори отрича съществуването на алтернативна визия или различни концепции (Kenway & al., 2006, с. 4). „Съществуване на икономиката на знанието се приема за очевидно; нейното бъдеще – без съмнение… Очевидно, всички ние неумолимо се движим в посока на икономика, а всъщност и на общество, основани на знанието…” [11]. В политическия контекст дискурсите за обществото и икономиката на знанието са се превърнали във важни двигатели за различни политики, разработвани от институциите на ЕС и други международни и наднационални организации като ОИСР и ЮНЕСКО. Тези дискурси се появяват и влияят на различни области на публичните политики. Независимо от неясните дефиниции, те имат значително влияние и под формата им на политически цели са определящи фактори за социални и икономически промени (Kenway & al., 2006, с. 11). Резултатът е поставянето на знанието в центъра на политиките за икономическо развитие и растеж. Поради тази причина на инвестирането в човешкия капитал, чрез образование и обучение, както и на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност започва да се гледа като на централни фактори за икономически растеж. По този начин се обуславя и необходимостта от интервенции на политиките в произвеждащите знание сектори като образованието и изследователската дейност (Kenway & al., 2006, с. 21).

Изложените дотук аргументи и примери имат за цел да обосноват нуждата от по-цялостен подход при изследването на двата термина и дискурсите, които те формират. За целите на настоящия текст ще бъде предложен модел на изследване, който да даде основата върху която да може да се разработи такъв модел. В следващата част на текста са представени резултатите от проведен анализ, който цели да представи хронологичния генезис и развитие на понятията в научен и политически контекст. С тази цел е направен бибилометричен анализ на академични статии и текстове, за които понятията са централни. Анализът е проведен в рамките на базата данни – Scopus. В допълнение е направен анализ на появата и употребата на двата термина през годините в документите на ЕС, като е използвана базата данни Eur-lex.

2. Употреба на понятията в научен контекст

   1. Методология на проведения анализ

Библиометричният анализ често се използва, за да картографира състоянието на нови области или квазиакадемични области, както и при изследване на проблематики, които се характеризират с необичайно висока степен на взаимодействие с множество различни дисциплинарни полета. Пример за това могат да бъдат различни изследвания върху управлението на знанието, стратегическото управление, изследванията на лидерството (в оригинал на английски език: leadership studies), информационни системи и пр.(Kim & McMillan, 2008; Ma & Yu, 2010; Nerur, Rasheed, & Natarajan, 2008; Pilkington & Chai, 2008; Ramos-Rodríguez & Ruíz-Navarro, 2004; Tseng, Tung, & Duan, 2010; Uysal, 2010). Библиометричният анализ се използва с различни цели и в социалните науки (Budd & Magnuson, 2010; Cronin, Snyder, & Atkins, 1997; Hicks & Potter, 1991; Leydesdorff, 2003; Mатеев, Рожков, & Матеев, 1991). Този метод има следните предимства:

• позволява проследяване на развитието, последователността и еволюцията на дадена проблематиката;

• прави възможно очертаването на мрежата от най-цитирани документи;

• дава възможност да се дефинират и синтезират тенденциите в развитието на тематиката на базата на ретроспективен анализ;

• служи за изграждане на цялостна картина от гледна точка на различните дисциплинарни полета (Арсенова, 2003).

За целите на настоящия текст е проведен анализ, който да проследи развитието и еволюцията на проблематиката, свързана с понятията „общество на знанието” и „икономика на знанието”. Анализът е проведен през ноември 2014 г. в базата данни – Scopus, която съдържа повече от двадесет хиляди академични списания и петдесет милиона библиографски записа (Elsevier, 2014).

2. Ограничения на метода

Важно е да се имат предвид няколко ограничения. Първото е свързано с обхвата на търсенето в индексираните документи. Търсенето в Scopus е проведено със задаване на ключовите думи knowledge society, knowledge-based society, knowledge economy и knowledge-based economy, които да се търсят в заглавията, абстрактите и ключовите думи на индексираните публикации, а не в целите текстове. Поставянето на такова ограничение цели да изведе само тези публикации, за които термините са ключови. Второто ограничение е свързано с това, че посочените резултати за 2014 г. и 2015 г. са към месец ноември, когато е проведен анализът. Данните за 2014 г. и предвидените вече индексирани публикации за 2015 г. не могат да се интерпретират като сравними с останалите години.

3. Поява на понятията

Повечето автори (Fuller, 2002; Godin, 2006, 2010; Kenway et al., 2006; Kumar, 1995; Powell & Snellman, 2004; Rule & Besen, 2008; Stehr, 2001; Välimaa & Hoffman, 2008; Webster, 2005; Zorina & Avison, 2009; Фотев, 2004; Чобанова, 2011), които правят проучване върху появата на термините, приемат, че двете понятия се раждат в 60-те години на миналия век. Терминът „икономика на знанието” е въведен от Питър Дракър в труда му „Епохата на промяната”, като в бележка под линия той приписва израза на Фриц Махлуп. През 1962 г. Махлуп публикува изследване върху производството и разпространението на различни видове знания в САЩ. Публикуваните от Махлуп данни поставят началото на поредица от публикации върху икономиката на знанието, свързаните с нея политики и емпирични данни. „Общество на знанието” се въвежда в академичната литература от Даниел Бел, който определя като такова посткапиталистическото общество (Bell, 1973). Преди него Робърт Лейн използва подобно понятие knowlegeable society (Lane, 1966), но повечето от посочените автори цитират Бел като първоизточник. Годин и Кенуей, Булен, Фахи и Роб твърдят, че макар понятията да се зараждат в 60-те години, те стават популярни и се налагат в политическия дискурс в края на 90-те години (Godin, 2006; Kenway & al., 2006). Този подем и популяризация в употребата им се свързва с дейността на ОИСР, която започва да налага „икономика на знанието” като нова концепция и започва работа по разработването на нови количествени и качествени индикатори, които да се използват при формирането на ефективни научни и технологични политики. Приемайки подхода на Танкова за разделяне на научния от политическия контекст, една от задачите на проведения анализ на базите данни е да провери каква е употребата на термините в научния контекст и дали тя съвпада с посочените по-горе общи хронологични рамки. Резултатите от библиометричния анализ в базата данни е систематизиран и представен в следващите фигури 1., 2., 3. и 4.

Фигура 1. Ключова дума knowledge society в заглавията, абстрактите или ключовите думи

Фигура 2. Ключова дума knowledge-based society в заглавията, абстрактите или ключовите думи

Фигура 3. Ключова дума knowledge economy в заглавията, абстрактите или ключовите думи

фигура 4 . Ключова дума knowledge-based economy в заглавията, абстрактите или ключовите думи

За целите на анализа е направена и по-подробна разбивка по години, в която е сравнена и употребата на понятията.

Таблица 1. Брой публикации в Scopus, съдържащи термините „общество на знанието”, „общество базирано на знанието”, „икономика на знанието” и „икономика, базирана на знанието” по години

Годи- на	Общество на знанието	Общество, базирано на знанието	Икономи- ка на знанието	Икономика, базирана на знанието
1970	1	0	0	0
1971	0	0	0	0
1972	0	0	0	0
1973	0	0	0	0
1974	0	0	0	0
1975	0	0	0	0
1976	0	0	0	0
1977	0	0	0	1
1978	0	0	0	0
1979	0	0	0	0
1980	0	0	0	0
1981	0	0	0	0
1982	0	0	0	0
1983	0	0	0	0
1984	0	0	0	0
1985	0	0	0	0
1986	1	0	0	0
1987	0	0	0	0
1988	2	0	0	0
1989	0	0	1	2
1990	0	0	0	0
1991	1	1	1	0
1992	0	0	0	0
1993	0	0	1	0
1994	2	0	0	0
1995	1	1	2	2
1996	6	2	2	6
1997	8	5	7	6
1998	6	2	10	15
1999	16	5	26	18
2000	17	4	24	20
2001	16	7	49	34
2002	19	15	54	45
2003	37	17	70	59
2004	49	14	79	61
2005	104	27	150	82
2006	104	33	173	98
2007	138	34	189	109
2008	163	33	257	140
2009	165	57	264	160
2010	218	66	330	174
2011	181	46	351	151
2012	163	47	298	130
2013	167	39	278	128
2014	84	30	166	68
2015	0	2	0	0
Общо	1669	487	2782	1509

В тази светлина е особено интересно да се изследва хипотезата за връзката между двата контекста. С тази цел в следващата част от статията се проследяват тенденциите в тяхната употреба в документите на институциите на ЕС и се прави сравнение с вече получените данни за научния контекст.

Фигура 5. Документи в Scopus за периода 1990–2014г.

Получените данни потвърждават тезата на Годин и Кенуей, Булен, Фахи и Роб, че понятията се появяват отново в края на 90-те години на миналия век, за да се наложат трайно. Първите два документа, които ОИСР публикува и които са свързани с „икономика на знанието”, са публикувани през 1995 и 1996 г. (OECD, 1995, 1996). Интересно е да се отбележи, че научните публикации нарастват значително след 1996 г., както може да се види от следващата графика:

3. Употреба на понятията в документите на институциите на ЕС

Макар понятията да се зараждат заедно с много други (както може да се види от списъка на Бениджър), именно налагането им в политическия контекст води до засилен интерес към тях и от страна на академичната общност. Част от научните публикации приемат и развиват понятията, докато част от тях критикуват валидността на понятията в качеството им на нови парадигми и концепции. Въпреки това засиленият интерес по тези въпроси в научния контекст всъщност легитимира тяхната продължителна употреба и затвърждаването им в политическия дискурс. В политическия контекст те вече имат други функции, оказват влияние върху създаващите политики. Както вече беше посочено, термините се употребяват интензивно като маркери на определена визия за бъдещето в документите на институциите на Европейския съюз (ЕС). В този смисъл е интересно да се проследи дали тяхната употреба следва същите тенденции. За тази цел е проведено проучване в базата данни Eur-lex, която към ноември 2014 г. съдържа повече от 933 000 различни европейски документа.

Документите са филтрирани чрез използване на опцията за разширено търсене на точна фраза, съответно knowledge society и knowledge economy във всички заглавия и текстове на документи без ограничение. Получените резултати са систематизирани в следващата фигура.

Фигура 6. Документи на институциите на ЕС, съдържащи термините „общество” или „икономика на знанието”

В базата данни са открити 624 документа, които съдържат точната фраза „общество на знанието” и 520, които съдържат точната фраза „икономика на знанието”.

С цел да бъде установена точната поява на термините в документите на ЕС, е проведено и търсене с ключови думи „общество, базирано на знанието” (knowledge-based society) и „икономика, базирана на знанието” (knowledge-based economy).

Фигура 7. Документи на институциите на ЕС, съдържащи термините „общество, базирано на знанието” или „икономика, базирана на знанието”

Търсенето дава като резултат 607 документа, които съдържат точната фраза „общество, базирано на знанието” и 1310, които съдържат точната фраза „икономика, базирана на знанието”. Тъй като двата варианта на съответните понятия, както се употребяват в документите, не носят смислови разлики, в следващата част от текста е анализирана тяхната първа поява, независимо дали се появяват като „общество/икономика на знанието” или „общество/икономика, базирано/а на знанието”.

4.1 „Общество на знанието”

Първият документ, в който се споменава „общество на знанието”, е Зелената книга „Европейска социална политика – възможности за Съюза”. В нея директно е направена препратка към теориите за изчерпването на индустриалната епоха и нова революция, която променя процесите на производство (European Commission, 1993, с. 30). Използвани са три термина, взаимствани от научния контекст, за да се илюстрира тази нова революция („постиндустриално”, „информационно” и „общество на знанието”). Понятията са използвани като равностойни и целят да дадат аргументи за контекста на необходимите промени в политиките, а не като маркер за определена визия за бъдещето. Вторият документ е друга зелена книга – „Живот и работа в информационното общество: хората на първо място”, публикувана през 1996 г. Макар като ключов термин, който да обозначи настъпилата фундаментална промяна, е вече избран и наложен терминът „информационно общество”, в текста се среща и „учещо се общество”, за да се наблегне на важността на концепцията за учене през целия живот и „общество на знанието”, като по-развит, по-пълен вариант на информационното общество. „Информационното общество ще бъде също и общество на знанието, в което ученето през целия живот – в училище, вкъщи, на работното място – ще бъде от първостепенно значение” [12]. Следващите два документа, в които терминът се появява, също са от 1996 г. В годишния доклад за дейностите на ЕС относно изследователската дейност и технологичното развитие терминът е използван без допълнителни разяснения, като вече прието понятие в частта от доклада, която описва резултатите по програма TSER (Targeted socio-economic research programme). Особено интересен е контекстът, в който понятието е употребено. И трите области на посочената програмата са насочени към въпросите: 1. Как новите технологии и настъпващите структурни промени влияят върху организацията на обществото?; 2. Разработването на адекватни политики (с акцент върху научната и мерките по посока образование) и 3. Особен фокус върху проблема за социалното изключване. В този контекст в доклада е посочено, че върху някои от въпросите е необходимо да се постави акцент, за да може да бъдат обяснени и разбрани по-добре проблемите, свързани със заетостта и обществото на знанието (European Commission, 1996c). Това е първият път, в който понятието е употребено като определен стадий на обществено развитие и подсказана възможността това развитието към такъв тип общество да има неясни последици върху заетостта и социалната кохезия.

4.2. Икономика на знанието

Терминът „икономика на знанието” се среща за първи път в предложение за решение на Съвета за подписването на споразумение за сътрудничество в областите на висшето образование и на професионалното образование и обучение между Европейската общност и Съединените американски щати. Терминът е използван без контекст, като подразбиращ се: „Потвърждавайки решаващия принос на образованието и обучението за развитието на човешките ресурси, които да са способни да участват в глобалната икономика, основана на знанието” [13]. Същата фраза е повторена в подписаното споразумение и друго споразумение в същата област с Канада. Първият документ, в който понятието е дадено в контекст, е в съобщение на Комисията относно конкурентоспособността на европейската индустрия. „Европа, а и светът, еволюират към икономика, която се основава все повече на знанието, където информацията и технологиите имат решаваща роля и променят структурите на компаниите и организационните компетенции. Успехът на индустрията да посрещне това предизвикателство ще зависи от това доколко се актуализират уменията. Всяка година поне 10% от работните места изчезват и биват заменени от други, в нови компании, които включват нови процеси и изискват повече и по-приложими умения. Но тези промени не са придружени от адекватни мерки за развитие и подобряване и водят до несъответствие и пропуски в уменията на работната сила” [14].

Заключение

Проведеното изследване позволява да се проследи появата и да се синтезират тенденциите при употребата на понятията в двата контекста. Приетият подход за разделяне на научния от политическия контекст позволи при сравнението е използван с цел да се покаже тясната връзка между двата контекста и наличието на еднакви тенденции на употреба във времето. Основният извод от получените резултати е, че двете понятия се налагат и в научния, и в политическия контекст след средата на 90-те години на миналия век, но въпреки тяхната широка употреба от почти 20 години, в научен план липсва достатъчно изясняване на тяхното значение и отграничаването им от множество други подобни концепции. Употребата им в политическия контекст дава основание те да бъдат анализирани като предпочетени концепции, които се използват за формирането на визия за бъдещето и аргументиране на политики. Независимо от това тяхното широко налагане и наличието им в голям брой европейски документи не означава, че тяхната употреба формира единен и последователен дискурс. В този смисъл очертаната картина и примерите за привидно общите и неясни концептуални формулировки извикват даване отговори на още въпроси, свързани с реалното и практическо въздействие от тяхната употреба в политическия контекст. Възниква въпросът дали присъствието им в стратегически и други документи изчерпва тяхната роля, или те са реализирани в по-конкретна визия за бъдещето, програмни цели и инструменти.

Цитати:

[1] Beniger, J. R. (1986). The control revolution : technological and economic origins of the information society. Cambridge, Mass.: Harvard University Press., стр. 4–5

[2] Фотев, Г. (2002). Общество на знанието и контекстуален универсализъм. Теоретично списание за политика и култура “Разум”, (1), 50–57. <http://www.razum.org/old/g_fotev.htm> последно посещение 10 ноември 2014.

[3] Ungar, S. (2003). Misplaced metaphor: A critical analysis of the ‘knowledge society.’ Canadian Review of Sociology and Anthropology, 40(3), 331–347. цитиран по Carlaw, K., Oxley, L., Walker, P., Thorns, D., & Nuth, M. (2012). Beyond the Hype: Intellectual Property and the Knowledge Society/Economy. In D. W. Livingstone & D. Guile (Eds.), The knowledge economy and lifelong learning a critical reader (pp. 7–42). Rotterdam; Boston: Sense Publishers., стр. 25

[4] Кирова, А., Зарева, И., & Матев, М. (2012). Съхранение и развитие на човешкия капитал в образованието и науката в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, стр.53

[5]Drucker, P. F. (1993). The Rise of the Knowledge Society. The Wilson Quarterly (1976-), 17(2), 52–71. doi: 10.2307/40258682, стр. 53–54

[6] Тодоров, Т. (2009). Структурната реформа в ролята на парадигма за изпълнението на лисабонската стратегия. Годишник на СА „Д. А. Ценов” – Свищов, (112), 131–192. <http://www.ceeol.com/aspx/authordetails.aspx?authorId=74fab71e-8406-4b10-830b-c9ad0ee039d6 > последно посещение ноември 2014 г., стр. 140

[7] Морено Муньос, М. Е-включването и глобалното общество на знанието: предложения за система за свободен достъп, съвместима с актуалните цели за научна и културна продукция, стр. 131–141.

[8] Танкова, Е. (2012). Икономика и общество, базирани на знание. Предизвикателства за човешките ресурси. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, стр. 14–15.

[9] European Council. (2000). Presidency Conclusions Lisbon European Council 23 and 24 march.<http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/00100-r1.en0.htm > последно посещение ноември 2014 г.

[10] Европейска комисия. (2010). ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж <http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/NOT/?uri=CELEX:52010D, последно посещение на 08.12.2014.C2020 > последно посещение ноември 2014 г.

[11] Kenway, J., Bullen, E., Fahey, J., & Robb, S. (2006). Haunting the knowledge economy Retrieved from http://site.ebrary.com/id/10152237, стр. 4

[12] European Commission. (1996). Green paper – living and working in the information society: people first, стр. 26

[13] European Commission. (1995). Proposal for a COuncil decision concerning the conclusion of an Agreement for cooperation in higher education and vocational education and training between the European Community and the United States of America. (/* COM/95/120 final – CNS 95/0094 */), стр. 8

[14] European Commission. (1996a). Communication from the commission – benchmarking the competitiveness of european industry. (/* com/96/0463 final */), стр. 12

Библиография

Bell, D. (1973). The coming of post-industrial society: a venture in social forecasting. New York: Basic Books.

Beniger, J. R. (1986). The control revolution : technological and economic origins of the information society. Cambridge, Mass.: Harvard University Press.

Brine, J. (2006). Lifelong learning and the knowledge economy: Those that know and those that do not – The discourse of the European Union. British Educational Research Journal, 32(5), 649–665.

Budd, J. M., & Magnuson, L. (2010). Higher Education Literature Revisited: Citation Patterns Examined. Research in Higher Education, 51(3), 294–304. doi: 10.2307/40606362

Carlaw, K., Oxley, L., Walker, P., Thorns, D., & Nuth, M. (2012). Beyond the Hype: Intellectual Property and the Knowledge Society/Economy. In D. W. Livingstone & D. Guile (Eds.), The knowledge economy and lifelong learning a critical reader (pp. 7-42). Rotterdam; Boston: Sense Publishers.

Cristea, A. G., Nicoleta. (2009). Education and life long learning argument for the development of knowledge based economy and society. Lex ET Scientia International Journal (LESIJ)(XVI-1/2009).

Cronin, B., Snyder, H., & Atkins, H. (1997). Comparative citation rankings of authors in monographic and journal literature: a study of sociology. Journal of Documentation, 53(3), 263–273. doi: doi:10.1108/EUM0000000007200

Drucker, P. F. (1993). The Rise of the Knowledge Society. The Wilson Quarterly (1976-), 17(2), 52–71. doi: 10.2307/40258682

Elken, M., Gornitzka, Å., Maassen, P., & Vukasovic, M. (2011). European integration and the transformation of higher education: Oslo: University of Oslo.

Elsevier. (2014). Scopus. Facts and figures. Retrieved November 2014, from <http://www.elsevier.com/__data/assets/pdf_file/0007/148714/scopus_facts_and_figures.pdf>, последно посещение на 08.12.2014.

European Commission. (1993). GREEN PAPER – EUROPEAN SOCIAL POLICY – OPTIONS FOR THE UNION.

European Commission. (1995). Proposal for a Council decision concerning the conclusion of an Agreement for cooperation in higher education and vocational education and training between the European Community and the United States of America. (/* COM/95/120 final – CNS 95/0094 */).

European Commission. (1996a). COmmunication from the commission – benchmarking the competitiveness of european industry. (/* COM/96/0463 FINAL */).

European Commission. (1996b). Green paper – living and working in the information society: people first.

European Commission. (1996c). Research and technological development activities of the European Union – Annual Report 1996.

European Council. (2000). Presidency Conclusions Lisbon European Council 23 and 24 march. <http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/00100-r1.en0.htm>, последно посещение на 08.12.2014.

European Union. (2014). EUR-Lex. Retrieved November 2014, from <http://eur-lex.europa.eu/homepage.html>

Foss, N. J. (2002). Economic organization in the knowledge economy: an Austrian perspective. In N. J. Foss & P. G. Klein (Eds.), Entrepreneurship and the Firm: Austrian Perspectives on Economic Organization: Edward Elgar Publishing, Incorporated.

Fuller, S. (2002). Knowledge management foundations. [Hartland Four Corners, Vt]; Boston: KMCI Press ; Butterworth-Heinemann.

Galabova, L. P. (2012). Developing a knowledge-based economy through innovation policy: The cases of Bulgaria, Finland and Scotland. Science and Public Policy, 39(6), 802-814. doi: 10.1093/scipol/scs050

Giju, G. C., Badea, L., Ruiz, V. R. L., & Peña, D. N. (2010). Knowledge Management – the Key Resource in the Knowledge Economy. Theoretical and Applied Economics, XVII(6), 27-36.

Godin, B. (2006). The Knowledge-Based Economy: Conceptual Framework or Buzzword? The Journal of Technology Transfer, 31(1), 17-30. doi: 10.1007/s10961-005-5010-x

Godin, B. (2010). The knowledge economy: Fritz Machlup’s construction of a synthetic concept The Capitalization of Knowledge: A Triple Helix of University-Industry-Government (pp. 261-290).

Guile, D. (2006). What is Distinctive about the knowledge economy? Implications for education. In H. Lauder, P. Brown, J.-A. Dillabough & A. H. Halsey (Eds.), Education, globalization and social change. New York: Oxford university press.

Hicks, D., & Potter, J. (1991). Sociology of Scientific Knowledge: A Reflexive Citation Analysis or Science Disciplines and Disciplining Science. Social Studies of Science, 21(3), 459-501. doi: 10.2307/285175

Heng, L. H., Othman, N. F. M., Rasli, A. M., & Iqbal, M. J. (2012). Fourth Pillar in the Transformation of Production Economy to Knowledge Economy. Procedia – Social and Behavioral Sciences, 40, 530-536. doi: 10.1016/j.sbspro.2012.03.226

Kenway, J., Bullen, E., Fahey, J., & Robb, S. (2006). Haunting the knowledge economy Retrieved from <http://site.ebrary.com/id/10152237>, последно посещение на 08.12.2014.

Kim, J., & McMillan, S. J. (2008). Evaluation of Internet Advertising Research: A Bibliometric Analysis of Citations from Key Sources. Journal of Advertising, 37(1), 99-112. doi: 10.2307/20460831

Knorr Cetina, K. (1997). Sociality with objects: Social relations in postsocial knowledge societies. Theory, Culture and Society, 14(4), 1-30.

Kumar, K. (1995). From post-industrial to post-modern society : new theories of the contemporary world. Cambridge, Mass.: Blackwell Publishers.

Lane, R. E. (1966). The Decline of Politics and Ideology in a Knowledgeable Society. American Sociological Review, 31(5), 649-662. doi: 10.2307/2091856

Leadbeater, C. (2000). Living on thin air: the new economy: Penguin.

Leydesdorff, L. (2003). Can networks of journal‐journal citations be used as indicators of change in the social sciences? Journal of Documentation, 59(1), 84-104. doi: doi:10.1108/00220410310458028

Lindley, R. M. (1999). KNOWLEDGE-BASED ECONOMIES: THE EUROPEAN EMPLOYMENT DEBATE IN A NEW CONTEXT Background Paper prepared for the Portuguese Presidency of the European Union Institute for Employment Research University of Warwick,.

Ma, Z., & Yu, K. H. (2010). Research paradigms of contemporary knowledge management studies: 1998‐2007. Journal of Knowledge Management, 14(2), 175-189. doi: doi:10.1108/13673271011032337

Magalhães, A., & Stoer, S. (2003). Performance, Citizenship and the Knowledge Society: A new mandate for European education policy. Globalisation, Societies and Education, 1(1), 41–66. doi: 10.1080/1476772032000061815

May, C. (2002). The information society : a sceptical view. Malden, Mass.: Polity Press.

McLennan, G. (2003a). Ideas and intellectuals in the knowledge society. Paper presented at the Sociological Association of Aotearoa/New Zealand conference Auckland.

McLennan, G. (2003b). Sociologists in/on ‘Knowledge Society. Paper presented at the Sociological Association of Aotearoa/New Zealand conference Auckland.

Miszczyński, M. (2012). Knowledg eeconomy as a utopia. The case of Poland. Studia Universitatis BabesBolyai Studia Europaea(2), 5-28.

Nerur, S. P., Rasheed, A. A., & Natarajan, V. (2008). The Intellectual Structure of the Strategic Management Field: An Author Co-Citation Analysis. Strategic Management Journal, 29(3), 319-336. doi: 10.2307/20142019

OECD. (1995). The implications of the knowledge-based economy for future science and technology policies.

OECD. (1996). The knowledge-based economy.

Pilkington, A., & Chai, K. H. (2008). Research themes, concepts and relationships. International Journal of Service Industry Management, 19(1), 83–110. doi: doi:10.1108/09564230810855725

Powell, W. W., & Snellman, K. (2004). The Knowledge Economy. Annual Review of Sociology, 30(1), 199-220. doi: 10.1146/annurev.soc.29.010202.100037

Ramos-Rodríguez, A.-R., & Ruíz-Navarro, J. (2004). Changes in the Intellectual Structure of Strategic Management Research: A Bibliometric Study of the „Strategic Management Journal“, 1980–2000. Strategic Management Journal, 25(10), 981–1004. doi: 10.2307/20142173

Rule, J. B., & Besen, Y. (2008). The Once and Future Information Society. Theory and Society, 37(4), 317–342. Retrieved November 2014 from <http://www.jstor.org/stable/40211041 doi:10.1007/slll86-007-9049-6>, последно посещение на 08.12.2014.

Scott, P. (2005). Universities and the Knowledge Economy. Minerva, 43(3), 297–309. doi: 10.1007/s11024-005-6510-4

Šlaus, I. (2007). Building a knowledge-based society: The case of South East Europe. Futures, 39(8), 986-996. doi: 10.1016/j.futures.2007.03.009

Smith, K. (2002). What is the’Knowledge Economy’? Knowledge intensity and distributed knowledge bases. UNU/INTECH Discussion Papers. United Nations Univeristy, Institute for New Technologies.

Sörlin, S., & Vessuri, H. (2007). Knowledge society vs. knowledge economy : knowledge, power, and politics. New York: Palgrave Macmillan.

Stehr, N. (2001). Modern societies as knowledge societies. In B. Smart & G. Ritzer (Eds.), Handbook of social theory. London; Thousands Oaks, Calif.: SAGE.

Tseng, H. C., Tung, H. L., & Duan, C. H. (2010). Mapping the intellectual structure of modern leadership studies. Leadership & Organization Development Journal, 31(1), 57-70. doi: doi:10.1108/01437731011010380

Ungar, S. (2003). Misplaced metaphor: A critical analysis of the ‘knowledge society.’ Canadian Review of Sociology and Anthropology, 40(3), 331–347.

Uysal, Ö. Ö. (2010). Business Ethics Research with an Accounting Focus: A Bibliometric Analysis from 1988 to 2007. Journal of Business Ethics, 93(1), 137–160. doi: 10.2307/40605333

Välimaa, J., & Hoffman, D. (2008). Knowledge society discourse and higher education. Higher Education, 56(3), 265–285. doi: 10.1007/s10734-008-9123-7

Webster, F. (2005). Theories of the information society. London; New York: Routledge.

Winston, B. (1998). Media technology and society a history : from the telegraph to the Internet. Retrived November 2014 from <http://www.123library.org/book_details/?id=69775>, последно посещение на 08.12.2014.

Zorina, A., & Avison, D. (2009). Innovation Management in the Knowledge Economy: The Intersection of Macro and Micro Levels. In M. Lytras, E. Damiani, J. Carroll, R. Tennyson, D. Avison, A. Naeve, A. Dale, P. Lefrere, F. Tan, J. Sipior & G. Vossen (Eds.), Visioning and Engineering the Knowledge Society. A Web Science Perspective (Vol. 5736, pp. 395-404): Springer Berlin Heidelberg.

Арсенова, И. (2003). Библиометрията – поглед към бъдещето с оглед на миналото. Paper presented at the Библиотечно сътрудничество – настояще и бъдеще. XIІІ годишна конференция на СБИР, София. <http://www.lib.bg/dokladi2003/i_arsenova.htm>, последно посещение на 08.12.2014.

Европейска комисия. (2010). ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж <http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/NOT/?uri=CELEX:52010DC2020>

Кирова, А., Зарева, И., & Матев, М. (2012). Съхранение и развитие на човешкия капитал в образованието и науката в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”.

Mатеев, K., Рожков, С., & Матеев, П. (1991). Съавторството в научните публикации: библиометричен анализ. Социологически проблеми(5/1991), 64–73.

Морено Муньос, М. Е-включването и глобалното общество на знанието: предложения за система за свободен достъп, съвместима с актуалните цели за научна и културна продукция (pp. 131–141).

Танкова, Е. (2012). Икономика и общество, базирани на знание. Предизвикателства за човешките ресурси. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”.

Тодоров, Т. (2009). Структурната реформа в ролята на парадигма за изпълнението на лисабонската стратегия. Годишник на СА „Д. А. Ценов” – Свищов, (112), 131–192. <http://www.ceeol.com/aspx/authordetails.aspx?authorId=74fab71e-8406-4b10-830b-c9ad0ee039d6>, последно посещение на 08.12.2014.

Фотев, Г. (2002). Общество на знанието и контекстуален универсализъм. Теоретично списание за политика и култура “РАЗУМ”, (1), 50–57. <http://www.razum.org/old/g_fotev.htm>, последно посещение на 08.12.2014.

Чобанова, Р. (2011). Знанието като обект на икономическо изследване. Икономическа мисъл(4), 28–54.