Гергана Апостолова

Абстракт: Това няма да бъде преглед на сайтовете за публикации, а преглед на качествените характеристики са нашето самоидентифициране и на аргументирането на нашата идентичност в полемиката със световете на електронната мрежа и със себе си.

Търсенето е по оста на времето, защото ние сме култура, която е обвързана с история и тази история се вгражда в индивидуалните ни истории, за да се слее с историята на Земята.

Това е и полемика с всички опити да се ограничи българската културна идентичност с ритуали и носии, с две-три качества и с плитко ровене в най-близките родови корени, без да се държи сметка за дълбочината на общочовешката ни принадлежност и за перспективата на авангардната ни същност.

Ключови думи: културна идентичност, е-пространства, Т-фактор, фолк-култура, глобална култура.

Gergana Apostolova – E-spaces of Bulgarian Identity

Abstract: This study’s objective would not be a review of the database of sites where Bulgarian people publish but a review of the characteristic features that qualify our self-identification. I shall search for arguments of our identity in the polemics with the e-worlds for defending our cultural space there and with ourselves for defending our cultural entity within a tendency for dissolving into a global culture of a future world.The search is T-based, for our culture is historically involved and our history is embedded in our individual stories in the searches for the common field of the history of the Earth.

It is an argument with all the attempts for limiting Bulgarian culture/s to a couple of rituals and folk costumes, and a couple of characteristic features based on shallow root-search neglecting the depth of our global humanity roots and the complexity of our vanguard nature.

Key words: cultural identity, e-spaces, T-agent, folk culture, global culture.

Методология на изследването: пирамидата на Маслоу, нейните трансценденции в реалното време и виртуалната реконструкция на хронотиповете в WWW

За настоящето изследване създаваме методологична база, чиято координатна система е основана върху оста на времето, от една страна, а от друга страна, върху оста на нашата самореализация, която е съизмерима с йерархията, представена чрез пирамидалния модел на човешките нужди, който е въведен от Маслоу[1].

В тази публикация, която е първата за изследването, се основаваме на база от данни –(между 2500 и 3000 индивидуални задачи за представяне на 25 информационни единици от достъпните за българите сайтове, главно от социалните мрежи, но в повечето случаи самите студенти натрупват между 50 и 100 случая: приемаме долната граница – 2500 х 25 информационни единици, класифицирани според описаните по-долу матрици по оптимизирани задания), натрупани в периода 2008–2013 г. от курсовите проекти на студентите от специалностите английска филология и приложна лингвистика от Югозападния университет на България в избираемите предмети английски за интернет, убеждаваща комуникация, реторически анализ, социокултурни аспекти на превода и теория на метафората. Ще се ограничим в изложението на методологията и определянето на основните типове културни идентификатори на българското и тяхното илюстриране с характерни примери.

Бележка:Докато редактирам тази статия, на площад „Народно събрание” започват да текат събития, които са отразени от медиите и в интернет. В това отразяване прозират няколко интересни черти: а) депутатите не искат да говорят, а протестиращите не искат да слушат, което може да доведе до трети изход, т.е. насилствени методи; б) опити за оплакване на по-висшите сили – еврокомисар и посланици, следене на отразяването на събитията в чуждестранните места на мрежата; в) преувеличение на патоса на събитията чрез моделиране на информацията; г) всеки законопроект се тълкува чрез екстраполация на отрицателните ефекти; д) липса на какъвто и да било медиен професионализъм – по начало ние сме привърженици на непосредствения коментар от мястото на събитието, но е мъчително да се възприемат репортажите и от двете страни.

***

Човешката среда се проектира чрез текстовете, генерирани от ползвателите на мрежата, но също така човешките нужди се надстройват съобразно битието, границите и реализацията на Аза във виртуалното пространство. В съзнанието на мрежовия жител пирамидалният модел на нуждите съществува като продължение на нуждите във физическия свят – едно метаниво на осъзнаване на разликата във виртуалното пространство, каквито позиции са изразени от автора на тази статия в предишни публикации [2]. Там физиологичните нужди се пренасят като осъзнаване на двойнственото съществуване на е-индивида и като физически човек. Останалите стъпала се удвояват като отразени и като породени във виртуалното битие на Аза: нуждата от сигурност и общност, необходимостта да бъдеш харесван (оценяван, обичан, търсен), необходимостта да се утвърдиш като уникален индивид – да бъдеш известен и необходимостта да проявиш целия си потенциал – смесване на действителното с желаното, стигат до разширяване на е-индивидуалността в мрежова структура, която трябва всеки пък да се актуализира, а актуализирането представлява своеобразен преход към преноса на нуждите в друг вид среда [3].

Информацията за е-индивида идва по три канала: установените мрежови практики за идентифициране на ползвателя или етосът на софтуера, какво индивидът казва за себе си и какво е проектирано в неговия изказ и поведение.

Хронологията на е-пространството не работи като човешката история, а като поток на съзнанието, където субективното отразяване на общодостъпни факти и практики генерира е-хронотопи (подобни на фикциите от художествената литература) от индивидуален тип, които следват ограничен брой общи модели – много по-ограничен отколкото са във физическия свят, защото са канализирани от рамките на мрежовия етос илиобичай на ползването на мрежата, което прави тяхното проследяване сравнително лесно. Трудността на анализа идва от промяната на показателите, чрез които се улавят детайлите в самоидентификацията.

Предмет на настоящата статия е само една страна от идентифицирането на е-индивида като принадлежащ към българската култура: метарефлексията или съдържанието на твърденията, които се срещат в експлицитна текстова форма в мрежата. Интересното при изследването на този аспект е, че се извършва на база на прагматичния анализ на лингвистичен материал, който носи в себе си динамиката на е-идентификацията като непрекъснато самодоказване.

Структурно тези твърдения, осъществени на различните нива на езика, могат да се разделят на утвърдителни и отрицателни, а формално – на твърдения, въпроси, възклицания и условия. Значенията се установяват предварително, чрез задаване на конкретна задача за обсъждане. Употребата на езикови фигури носи информация за тенденциите на изменение в мрежовата култура.

През последните четири години студентите от избираемите курсове „Убеждаваща комуникация” и „Английския език в интернет” обработват средно по 50 единици по предварително зададен въпрос. Обичайният комплекс изисква сортиране на извадките в три групи със заглавия „Етос” – спазване на формалните правила за общуване в съответните социални места на мрежата, „Патос” – доминиране на емоционалните аспекти на съобщението, „Логос” – доминиране на информационния аспект на съобщението. Самото съобщение се разглежда като инфоблок, в който има текст, графеми, визуални обекти и линкове. Основните дейности, които трябва да се извършат, са две: разпознаване на инфоблока и сортирането му според неговото предназначение. Задачата се смята за изключително лека, а постъпващите в края на есенния семестър данни се състоят от 4–5 хиляди единици.

Налага се с изключителна яснота един общ извод: е-индивидите изпитват фундаментална необходимост да се самоидентифицират и да защитават тази идентичност в непрекъсната полемика с общото комуникационно поле на глобалната мрежа. Това е така, защото виртуалната личност няма друга субстанция, освен мисълта, отразена в е-съобщението. В пирамидата на Маслоу това е „нуждата от самоактуализация”. Виртуалното пространство е среда и проекция на личността.

Изразяването и защитата на българската културна идентичност изисква намирането на съответната символика. Символите, обаче, взети наготово – поради своята общоприетост, общодостъпност и повторяемост – не съвпадат с интенцията на употребяващия ги. Точно в това несъвпадение се корени непрозрачността на значението им и необходимостта от активиране на процеса на идентификация.

Включването на хронотопите или субективните представи за историческите корени на е-индивида, заимствани от словесното творчество и литературата, носи информация за характера на нуждата от самоактуализация. На настоящия етап тя се описва като два вида: едната е насочена от настоящето към бъдещето и се свързва с развитието на виртуалната личност, докато другата е насочена към причинно-следствената мотивация на идентификацията и може да се опише най-общо като „носталгия”, изявена като възраждане на спомените за моменти на позитивна самоактуализация (детска безгрижност, любов, моменти на победа) или на спомени за място, като и двата подвида са субективно-подсилени чрез триизмерността на мрежовото съобщение като инфоблок от текст, образ, звук и препратка към по-силно въздействащ инфоблок или обект. Например: идеализиране на от детството чрез свързване на детайли от различни негови моменти (празнични храни, ритуали, облекла) и подсилване на въздействието с препратка към снимка на реставрирана възрожденска къща, пролетна поляна, художествено оформено блюдо, видеопрезентация, извадка от художествен текст, песен и др. Плътността на внушението измества бледите следи от спомена и създава виртуална фикция или илюзия, която става част от хронотипа на е-личността.

Е-пространствата, създадени от индивидуалния дискурс на носителите на българската култура

Българите участват в създаването и разширяването на световната комуникационна мрежа технологично и съдържателно, в качеството си на създатели и потребители, а също и на хакери. На всички равнища на електронното пространство има българи, които създават подвижни или гъвкави общности.

Моето поколение е транскултурно, защото сме свидетели на прехода от традиционната култура към дигиталната в постъпателното й навлизане в социалното и индивидуалното ни пространства. Също така, ние сме в пряк контакт с предишното поколение, което не познава виртуалния свят и с новите поколения, които не познават света, в който не е имало свързващата мрежа. Затова в настоящия материал включвам и своите свидетелства като обект за метаанализ. В моя личен опит мрежата се появи като възможност за комуникация с академични партньори и институции по целия свят и като място за геймъри и хакери. Докато първата общност се осъществяваше чрез електронната поща и сайтовете за академични публикации, втората общност – автоматично разслоена на категории – се появи с множеството деца и младежи, които посещаваха частната ми езикова школа – децата от емиграционните вълни от началото на 90-те години на 20. век.

Първоначалното нахлуване в пространствата на световната комуникационна мрежа бе чрез регистрирането на електронни адреси и избора на е-име или „ник”, а чрез игрите – и добавянето на аватар или представител, чрез който създавахме своята е-идентификация [4]. Игрите освобождаваха съзнанието на геймъра-изследовател, авантюрист, завоевател и първото е-поколение приемаше способността да влизаш в технологичната основа на мрежовите събития и явления и да ги коригираш, т.е. да действаш като хакер, за висша способност на геймъра-изследовател. Използването на няколко ника и различни аватари представяше аспекти от нашата самоличност в е-общностите, където се срещахме с други никове и аватари на аспекти на други хора. Електронната поща бе най-сериозното място, където академиците се явяваха с електронен адрес и ник, но се подписваха със собственото име. В крайна сметка – едва десетина години след масовото ни навлизане във виртуалните пространства, ние се отказахме от множеството никове и постепенно се върнахме към собствените си имена, а днес самата мрежа създава подмрежа на всеки, който е създал свои собствени виртуални пространства – индивидуални или местата, на които „ходим” и свързващите ги пътечки. Пак използваме множество никове и пароли, но това вече е условност, която само до определена степен съхранява е-идентичността ни – известна на мрежата, но в същността си абстрактна, различна от реалната ни идентичност, обединяваща характеристики на човешката ни материална битийност и на изградената в съзнанието ни представа за себе си.

В определен смисъл, нашата е-индивидуалност се базира на изграждането на идентификационната ни мрежа. Аналогията с разработената теоретично мрежа от реторични аргументи в общуването чрез естествения език от Хайм Перелман и Луси Олбрехтс-Титека [5], за мен е очевидна.

Текстовете, които са носители на идентификацията ни, спадат към двете форми – монолог и диалог. Към първия формален тип спадат публикациите в е-медийните пространства, блоговете, личните страници, докато към втория спадат дебатите във форма на кратки, свързани публикации и коментарите във форумите, чатовете, скайп, фейсбук и другите социални места за среща на множество е-индивиди [6].

Откъде сте

Един от свързващите идентификатори е засичането на мястото, от което влизаме в е-пространствата. Това е свързано с определянето на границите на пренесената във виртуала физическа среда и локализирането на физически наследената културна принадлежност заради моделирането на езиковите и културни особености на комункационната ситуация. Технологично параметрите на произхода и местоживеенето се разпознават автоматично, но индивидуалният избор на потребителя да определи сам средата си, се проектира като право на определяне на принадлежността към определена традиционна култура. В познанието и самоопределянето на локалната си принадлежност, индивидът се отразява като жител на глобалното човечество и отразява миграционните практики на нашата съвременност – или потребността от промяна на средата. Етосът, вграден в мрежовия рамков диалог с потребителите, изисква сами да посочим мястото, а също и да посочим от къде са снимките, които публикуваме. Локалната среда – родно място или местоживеене, място на временно пребиваване, работно място – това са идентификатори по място, които ни приобщават от гледна точка на мрежата към локалните общности в демографски и социографски план.

Има четири типа на проектиране на физическата среда във виртуалното пространство: явно и косвено – чрез текст и снимки, скрито в метафоричен изказ и липсващо. Изборът е ограничен от технологичните параметри на социалната мрежа.

Примери:

– явно посочване на принадлежността към определено място на Земята

Руми Симова – Lives in Wellington, New Zealand; From Varna, Bulgaria

https://www.facebook.com/rsimova?hc_location=stream

– косвено – чрез текста на публикациите в мрежата и чрез снимки с указано място

https://www.facebook.com/gery.apostolova

– скрито – чрез метафоричен израз и чрез неидентифицирани снимки, но също така и чрез автоматичното подаване на информация, например при търсене на прогноза за времето.

– липсващо – поради засиленото обратно въздействие на волевото усилие на индивида да се отдели от средата, но също и поради емоционално отричане на принадлежността, безпокойство и страх.

Училище, университет, месторабота

Общността на училището или университета е свързване на място и време (синхрония и диахрония на културните корени) като среда на съответната интелектуална общност на мрежовите потребители.

Основните типове на реакция са като при определяне на географското местоположение, но тук доминира явното и косвеното посочване на училището и университета, докато местоработата се посочва явно предимно от активните участници в изграждането на мрежови пространства.

T-факторът, изразен в традиции: герои, символи и ритуали в обичаите и навиците. Храната и облеклото.

Участието ни в мрежовите общности е активно и ние непрекъснато репродуцираме своите идентификационни кодове, които са асинхронни, защото се проектираме чрез своята памет.

Българската самоидентификация се базира върху общочовешки характеристики, както и върху реконструирани културно-исторически характеристики. Основните групи са живеещите в България и живеещите на друго място, които отново се делят на три основни групи според вида на необходимостта от принадлежност към българската културна общност: самоопределящите се като българи, отричащите българските си корени и пасивни или индиферентни към тях. Двата най-силни мотивационни комплекса за това типологизиране са необходимостта от изграждане на самоидентификация според императивите на средата на индивида и носталгията. Естественият ограничител е екзистенциалната проекция, реализирана като физическо съществуване и като културно съхранение. Страхът от смъртта се проектира върху страха от ограничаване на виртуалното съществуване на индивида и на общността и се проявява в стремежа да се популяризира българската култура във виртуалните пространства на мрежата. Тази необходимост поражда практики, в които се проявяват характеристики на културната експанзия – изследването на местата на мрежата, колонизирането, сигурността и агресията. Основата за логическа грешка, върху която се изграждат митове в този случай, е смесването на културата с нацията и съответно в пълнотата на понятията „българска култура” и „национална българска култура”. Стремежът за отделяне се изразява в приемането на асинхронизирани аспекти на нашата оригиналност, представени като храни, носии, ритуали, артефакти, произведения на изкуството, герои, ценности, особености на езика и др.[7].

Примерите могат да бъдат намерени в социалните форуми и сайтове. Един от най-характерните е http://blog.bg/, защото в него има всякакви нива и стилове, но също и основните рубрики дават възможност за представяне на факти и тълкувания на историческите ни родови корени, носиите, храните от детството, празниците, цитатите от художествени произведения, забележителни места в България, билките в България и др. Също така в този сайт се публикуват и коментират оценки и самооценки по отношение на ежедневните събития у нас и по света – изразени в разговорен стил, без редактиране и без самоактуализацията на един литературен форум или един чат – http://forum.all.bg/.

Обособяването на визуални и материални отличителни белези, различни от тези на други култури, всъщност представлява тенденцията на свиване на нашата идентификация в границите на общоприетото, осезаемото, повтарящото се, традиционното – насоченото към корените в контекста на нашето детство или към наследствеността в един реконструиран план на оригиналност, съдържаща се в нашата обикновеност (селска, земеделска култура, доминирана от империите) и в нашата уникалност (завоеватели ханове и царе, азбука и книжнина, победители в световни конкурси, героизъм).

Ценности и характерни черти, необходимост от оценка и емоционално-естетическа среда:

Следват нашите е-комуникационни пространства, където създаваме общност от характеристики, съответстващи на третото ниво на пирамидата на Маслоу. Изолирахме четири фази: обичайна ситуация с рутинно поведение и екстремна ситуация под стрес с положителен и отрицателен знак. Те се проявяват в различните обособени е-пространства като отношение между индивида и екипа, както и между стремежа към оригиналност и нуждата от дисциплина.

Третото ниво на пирамидата на човешките потребности е реализирана в диалогичните мрежови пространства като „приятели”, „близки приятели” и с наличието на функциите „харесвам” – „не харесвам” и емотиконите. Съответно има следващо детайлизиране на характеристиките на това равнище на потребности чрез статистическо преподреждане на приятелите по честота на общуване. Одобрението или оценката на виртуалните прояви на индивида също се детайлизират: просто харесване, подсилване на ефекта на харесване чрез използването на символа и чрез текста „харесвам”, добавен като коментар, както и чрез функцията „споделяне”. Тука възниква и специфично противоречие: когато публикацията е критична или дава отрицателна оценка на деструктивни по отношение на човешката същност явления, не се посочва функция „харесвам” или „не харесвам”, а в текста на коментара се вписва съгласие с отрицателната оценка, например „не мога да харесам това”.

Ценностите, които споделя определена култура общност – относително постоянна, когато се базира на общите традиционни корени и подвижна, когато се базира на одобрение или неодобрение на дадени социални явления, се представят в полемичните структури на мрежата и подобно на определянето на мрежовия социум се реализират като инфоблокове – частично или в цялост: символ, текст, снимка, споделяне, препратка към публикация или видеоматериал.

Общностите се изграждат и върху определени споделени практики и ритуали, където индивидуалността на всеки участник е съхранена: пиене на кафе, споделяне на мрежови пазари, определен тип информация („само за момичета”), споделяне на рецепти, но също и организиране на социални събития (протестите срещу управляващите олигархични кръгове, организиране на група за концерт или гледане на мач). Интересното тук е, че всеки от участниците в обща дейност или социална практика, участва сам или сам отразява физически осъществени дейности.

Отделните публикации могат да имат независим монологичен характер или да бъдат продължение на полемика, но възможностите за коментари, както и рубриките от вида „Често задавани въпроси” или „чат” – определено са полемични. В социалната мрежа диалогичните форми се възприемат като разговор между индивиди и затова са в неофициален стил.

9:51am

ami da

shtom imate rabota nqma da vi pritesnqvam poveche she komunikirame kogata imate vreme

ohhh moje li na „ti “ vse pak e chat malko mi e stranno v chat na „vie“

https://www.facebook.com/messages/1121475761

Също така участието ни чрез аватар, макар и да е наша снимката, както и с ник, дори когато е нашето име, предполага, че ние засилваме оня аспект от нашата ментална е-проекция, който съответства на конкретната комуникационна ситуация: в качеството си на кой го правим, с кого разговаряме, какво ще съобщим, до каква степен ще бъдем емоционални, какво ще включим в инфоблока. Интересното е, че при личностната комуникация доминиращата индивидуална цел е открояването или самоидентифицирането на индивида, а целта на съобщението идва на второ място.

Базови матрици

Е-идентификацията идва чрез социографските и психографските проекции, но те всички идват чрез нашите послания: чрез текстовете и реакциите, които проявяваме в мрежата. Нашите е-личности са динамични и комуникиращи и непрекъснато се самоидентифицират чрез създадените за това технологично възможности и чрез генерирани авторски публикации – текст или инфоблок. Затова един от подходите за анализ се изразява в анализа на съобщението – диалог или монолог – послание или съобщение в по-широкия план на диалога във виртуалната общност, което може да се направи чрез матриците за реторически анализ.Базовата матрица се изгражда въз основа на определянето на агентите на комуникацията и ситуационните параметри: кой – какво казва – на кого – кога – къде – как и защо. Поради мрежовите конвенции, изразени в автоматично определяне на ситуационния контекст, матриците могат да се оптимизират по подразбиране [8].Това рефлектира обратно в практиките на социално общуване във физическата реалност: пропускане на основни идентификационни процедури като поздрав, представяне на темата на комуникацията, пропускането на името и принадлежността към позната временна общност.

Машината на времето – историята и историите

Ние сме диахронни човешки типове – не сме синхронни в своето представяне, а винаги се разглеждаме в триизмерната проекция – от корените, през настоящето към перспективите.Контекстуалната обусловеност на място-време и виртуално действие чрез технологичните възможности на мрежата синхронизира изграждането на нашата виртуална личност в една последователност от история на публикациите, която не съвпада с физическите параметри на човешката история. Нещо повече, виртуалните пространства създават възможност за индивидуализиране на историята като функция на съвкупността от субективните й отражения в индивидуалните истории–инфоблокове и нейното непрекъснато реконструиране в текущия контекст на ситуацията. Менталните реконструкции на историята се основават върху субективните особености на възприятието и чрез комплекса етос–патос–логос, който е в основата на подвижните мрежови общности и възможността за самонаблюдение и самоанализ в публикациите, както и чрез психоанализа, който е заложен в изграждането на оценъчните параметри на виртуалната комуникация и функцията „споделяне”.

Недовършените анализи пораждат митовете на самоидентифицирането.

Успешната игра с думите, красивия текст, емоцията – дават отражение върху елокуцио, като характеристика на нашия мрежов изказ. Тяхната въздействаща сила и честотата на подобни изкази създават митове, основани върху фалшиви аргументи, които се базират върху екстраполирането на частни съждения, недовършена статистика и индивидуални оценки и обобщения върху виртуалната общност и последващо обобщение за общността на българите, гражданите на България и човечеството. „Всички”, „българинът”, „българският”. Отделянето се извършва чрез отрицанието и сравнението и противопоставянето по модела: ние, за разлика от другите.

Функциите на харесване и споделяне, умножени чрез честотата на повторение на определена оценъчна публикация, създават митовете са самоидентифицирането. Те са контекстуално определени и зависят от способностите за перцепция, емоционалното състояние, способността за изграждане на инфоблока. Поради отворения характер на социалната мрежа, където един индивид влиза в различни общности, всяка публикация може да се мултиплицира. Честотата на повторение на една публикация служи като основа за фалшива аргументация. В основата на митовете на мрежата е човешката способност да изгражда метафори и фикции. Отражението на фактите е виртуален факт и – както в действителността – фактите се използват вместо аргументи. Виртуалният факт, обаче, е субективно представяне на действителния факт и способността за преценка и логически съждения в процедурите на създаване на инфоблок се пресътворява в метафорите на човешката творческа способност и обхвата на въображението. Един човешки индивид се представя чрез аспекти на своята личност като различни мрежови аватари, чрез възможностите за виртуална миграция между различни виртуални общности и чрез създаването на „светове” или контекстуално обособени представи за света между действителното и желаното.

Митовете в цитати от мрежата – топикална типология

Топосите на нашето ежедневно идентифициране чрез аргументиране могат да се опишат в основни типове, чиято класификация ще следва основните пропозиционални структури: общоутвърдителна, общоотрицателна, частноутвърдителна и частноотрицателна. По отношение на езиковите структури, изказите са твърдения, въпроси, възклицания, условия.

В съдържателен план топосите се формират около субект-обектното отношение: аз и другите, аз и ние, ние и другите, те. Съответно те имат своята общностна конкретизация

Съжденията, които са сърцевината на топосите отразяват двойнствения характер на е-човека и съответно са антиномични по природа, като уточнявам, че по този въпрос работя от 2000 г. [9].

Ето няколко основни топоси или „места” за идентифициране на българската ни идентичност в преки или явни съждения, които се вграждат в множество конкретни варианти, а също и в непреки или скрити идентификационни поведенчески прояви:

Таблица 1

Примерите в горната таблица са обобщени върху извадки от м. декември 2008 г. до май 2013 г. Много близки до тях изкази са концентрирани в един диалог по случай 24-ти май, иницииран във Фейсбук, като участниците в диалога са българи, живеещи в различни части на Земята – вж. Приложение.

Къде е центърът на земята: странични (?) ефекти

В нашия фолклор местните хитреци – конкурентите от двете доминиращи култури между 14. и 19. век в съответните серии от приказки за тях – Хитър Петър и Настрадин Ходжа, когато са запитвани от своите съселяни „Къде е центърът на земята?”, отговарят, без да се замислят: „Центърът на земята е точно, където е стъпил предният десен крак на магарето ми”.

Българите от 20. век приемат, че центърът на тяхната културна идентичност е страната България, която се представя географски и исторически, и като нация, и като държава. Съответно, съществува и менталният, понятийният разделител на живеещи в България и емигранти. Това е една важна особеност на идентифицирането на мрежовите общности, съставени от поколенията на двете епохи, които се раздвояват между физическото и виртуалното битие и благодарение на които се осъществява преносът на общата картина на традиционната култура във виртуала.

Днешният индивид от населението на е-пространствата, възприема системата от своето физическо тяло и мястото за комуникация като център на света – това е Азът, проектиран в място-времето на своя диалог, чрез който се самоидентифицира в мрежата. Индивидът в своята синхронност е повече глобален, отколкото културно-исторически самоопределен. Индивидът е точката-център.

Това води до усещане за нереалност при напускането на виртуалните пространства. Една част от Аза изчезва – Азът като център на комуникационни пътища с достъп до разнородна информация, която се съдържа в мрежовата памет – изведнъж се оказва блокиран, затворен във физическото пространство, нефункционален и бавен.

Ефектите върху кратковременната и дълговременната памет на човешкия индивид са видими – свързаният в мрежата индивид разчита на дигиталните бази за процедури и за детайли; ангажираме огромни комплекси информация в ситуационни контексти, но не съхраняваме изводите в дълговременната си памет.

Способността за аналитично мислене е блокирана от потоците информация. Етическите и логическите процедури са оставени на мрежата. Дори емоционалните поведенчески модели се представят чрез съответните символи. Пазенето на нашата идентичност се изгубва в подреждане и архивиране на статистически данни и изведнъж загърбва уникалността, която можем да постигнем чрез творчество.

Самоидентификацията също е недостатъчна: „Аз” не е достатъчен идентификатор, защото контекстуалните знаци на физическото пространство вече не разпознават ника и неговия аватар, а търсят допълнителна идентификация и физически прилагане на целия ритуал на самоидентифициране при всяка една комуникационна ситуация от поздрава през представянето, излагането на съобщението последователно и приключването на общуването и поздрава при сбогуване.

Йерархията в социалната комуникация става неразбираема и недостъпна, още повече, че медиите през последните двадесет години не дават достъп до такава информация, а са ориентирани към уни-социум с опростени поведенчески норми и изкази от най-ниския социален регистър на езикова употреба.

Забравяме, че физическият свят не се базира на етос, а на социални закони, които не са виртуални.

Не на последно място – физическият свят ни прави крехки, уязвими, зависими от времето и обстоятелствата, бавни – и отдалечава желаното от действителното, видимостта от резултата – и прави пътищата към целта подробни, неравни, криви и изменчиви.

И което е най-важно, човешкият живот като физическа категория не е ценност. За е-човечеството ценността се премества върху екзистенцията на общността, която е по-крехка от е-индивида. Респективно, във физическия свят нараняването, болката, модификацията, дори убийството, изгубват своята стойност.

Изводи: Характерните черти на българската самоидентификация, които сме изолирали до сега, :

а) тя е категорична – независимо от формата на изказа, който в общоутвърдителните си форми е императивен, а в общоотрицателните съдържа готовността за действие до доказване на противното;

б) тя е полемична и нетолерантна до твърдоглавост в съхраняване на индивидуалната идентичност дори само по форма – „аз не съм съгласен с това и го казвам/знам по друг начин”;

в) тя се разтваря в общочовешките ценности по отношение на глобалното пространство чрез механизма на отрицание за отделяне и съхраняване на отделността на индивида от общността;

г) тя е прагматична и манипулативна: базира се на сгъстената експресивност на нашия език, но страхът, съчувствието и безпокойството са фигури, които са израз на спазване на принципите на правилното социално поведение и не ангажират физическия индивид или общност с непосредствено действие във физическото пространство – това качество е непосредствен плод на антиномичността на споделената българска менталност, която се проявява като виртуално активна и физически пасивна;

д) тя е крехка в своята категоричност, самокритична и суетна – търси обективност в мнението, оценката на другите, чака поощрение;

е) тя е асинхронна – вплита общите ни културно-исторически корени в индивидуалните истории и приема субективната история като общ културен идентификатор, ако тя е добре представена;

ж) тя е волева и наситено-емоционална и макар че се визира чрез неутралния мъжки род, тя е маркирана като женска или мъжка чрез детайлите на идентификацията описателно или функционално;

з) тя е индивидуалистична, авангардна и активна: непрекъснато разширяваща се;

и) тя се създава като индивидуални мрежи, втъкани в общото пространство на българската е-култура и чрез него – в общата тъкан на глобалната мрежа.

В търсенето на своята субстанциална е-уникалност, тя се основава на всички възможности за изграждането на инфоблока – от символа за одобрение или неодобрение през краткия диалог до завършени произведения на изкуството, които използва за изграждане на своята идентификационна аргументационна мрежа.

Поради своята асинхрония, тя се явява като виртуална машина на времето, създадена от споделената ментална представа за културна принадлежност на всеки е-индивид.

Цитати и бележки:

[1] Пирамидалния модел на Абрахам Маслоу е широко популярен в моделирането на социалните явления. Йерархията на човешките нужди е обвързана със средата на развитието на човека: физическа, социална и индивидуалната проекция на културните корени, като регистрира във възходящ план отражението на физическите характеристики на човешкото съществуване през нуждата от социална реализация и необходимостта от отделяне на индивида чрез неговото самоопределяне като възможност за преобразуване на наследените физически характеристики на околната среда и регулиране на неговото възпроизводство, придобиване на социална значимост, емоционална и волево моделиране на собствените си познавателни и волеви характеристики. Maslow, A. (1943). A theory of human motivation”, Psychological Review, vol. 50, 370-96; Maslow, A. (1968). Toward a Psychology of Being, New York: D. Van Nostrand Company; Maslow, A. (1970). Motivation and Personality,(2^nd ed.) New York: Harper; Maslow, A. (1996). Future Vision: The Unpublished Papers of Abraham Maslow, Thousand Oaks CA: Sage.

[2] Apostolova, G. (2006). The self in the Net – VIPSI. New York: Harvard Club; Apostolova, G., (2012). Text, Intertext and Interculture. Blagoevgrad: SWU Press; Apostolova, G. (2013a). “E-kind. Facing the Stars”, Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 4/2012, http://philosophy-e.com/e-kind-facing-the-stars/(22.07.2013)

[3] Boeree, G. C. (2006). <http://webspace.ship.edu/cgboer/maslow.html> (22.07.2013)

[4] Апостолова, Г. (2005). Разширяването на литературата за деца в света на компютърните видео игри, „Адаптацията като стратегия на детската литература”, Пловдив, 2005 г. и Литернет, <http://liternet.bg/>– 11.2005.

[5] Perelman, Ch., L, Olbrechts-Tyteca. (1969). The New Rhetoric: A Treatise on Argumentation Trans. John Wilkinson and Purcell Weaver. (Notre Dame: University of Notre Dame Press).

[6] Структурата на социалната мрежа е разработена системно от Мавродиева (2010), Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика. От дневниците до сoциaлните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

[7] Periyanova, I.(2012). The Polyphony of Food. Food Through the Prism of Maslow’s Pyramid. CSP, Newcastle;Hofstede, Geert; Hofstede, Gert Jan (2005). Cultures and organizations: software of the mind (Revised and expanded 2nd ed.). New York: McGraw-Hill.

[8] Apostolova, G., (2012). Text, Intertext and Interculture. Blagoevgrad: SWU Press.

[9]. Apostolova, G. (2006). The self in the Net – VIPSI. New York: Harvard Club; Apostolova, G. (2013a). “E-kind. Facing the Stars”, Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 4/2012, <http://philosophy-e.com/e-kind-facing-the-stars/>, (22.07.2013)

Приложение:

<https://www.facebook.com/rsimova?hc_location=stream>, (извадките са направени на 25 май 2013. Правописът е запазен).

Румяна Симова – Уелингтън, НЗ

С удивление установих, че има българи, които отричат дори 24-ти Май. Е, това ми иде малко в повечко, може би нацията ни наистина е тръгнала към разпад!

AA: Според вас, ще ни задължи ли Брюксел да си мием ръцете преди ядене?