Реторика и политическа комуникация

Rhetoric and Political Communication

DOI 10.55206/JBMV5870

 

Атанас Ждребев

Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките

Имейл: atanasbobi@abv.bg

Абстракт: В статията е направен качествен контент-анализ на популистката парламентарна реторика на лидера на политическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, като са проучени и парламентарни речи на Волен Си­деров, лидер на партия „Атака“ от 2005 г. с оглед тематиката. Изслед­ваните 13 речи на Костадинов включват всички встъпителни декларации от името на парламентарната група, прочетени и произнесени при откриването на се­сиите на Народното събрание в легислатурите, в които партията е полу­чила политическо представителство, както и заключителните речи при закри­­ването на дадена легислатура, когато има такива. Използвана е пред­вари­телно разработена система от индикатори за наличие на популизъм. Поста­вен е специален акцент върху противопоставянето между „народа“ и „ели­та“, чрез което Костадинов припознава в лицето на „елита“ образа на врага на „народа“, отхвърля съществуващите институционални ограничения и влиза в открит сблъсък с националния и с международните елити, като ги об­винява за състоянието, до което са довели народа. Целта в проучването е проследяване на взаимовръзката между отрицанието на „елита“ и противо­поставянето между „народа“ и „елита“. Хипотезата е, че чрез парламен­тар­ните речи ораторът постига позициониране, разпознаваемост, утвърждаване в партийната система чрез говорене по тези теми, както и по актуални про­цеси в обществото.

 

Ключови думи: популизъм, популистка парламентарна реторика, качествен контент-анализ, елит, народ.

Qualitative Content Analysis  of Populist Parliamentary Rhetoric in Bulgaria

 

Atanas Zhdrebev

Institute for Historical Studies at the Bulgarian Academy of Sciences

E-mail: atanasbobi@abv.bg

Abstract: The article presents a qualitative content analysis of the populist parliamentary rhetoric of Kostadin Kostadinov, leader of the “Revival” political party, and examines parliamentary speeches of Volen Siderov, leader of the “Ataka” party since 2005, with regard to the subject matter. The 13 speeches of Kostadinov studied include all opening statements on behalf of the party’s parliamentary group, read and delivered at the opening of the sessions of the National Assembly in the legislations in which the party has received political representation, as well as closing speeches at the closing of a legislature, when available. A pre-developed system of indicators of populism was used. A special emphasis is placed on the opposition between “the people” and “the elite”, through which Kostadinov recognizes the image of the enemy of “the people” in the face of “the elite”, rejects the existing institutional constraints and enters into an open clash with the national and international elites, blaming them for the state to which they have driven “the people”. The aim in this study is to trace the relationship between the negation of “the elite” and the confrontation between “the people” and the “elite”. The hypothesis is that through parliamentary speeches the speaker achieves positioning, recognition, and affirmation in the party system by speaking on these issues as well as on current developments in society.

 

Keywords: populism, populist parliamentary rhetoric, qualitative content analysis, elite, people.

 

Увод

„Възраждане“ е такава партия в България, която в условията на чести предсрочни избори и на трайно задълбочаване на кризата на легитимността на политическата система перманентно разширява своето представителство в органа на законодателната власт. Нейният лидер Костадин Костадинов е изградил устойчив модел на политическа комуникация с избирателите си и с политиците от останалите парламентарни формации и притежава типич­ните характеристики на популисткото говорене и действие. Коста­динов предпочита прекия контакт с на­рода без посредничеството на инсти­ту­ции­те, разбирани в парадигматичния смисъл на понятието от сферата на орга­низационната теория. Затова той рядко дава интервюта и публикува кратки постове във „Фейсбук“, които поради своя обем не са надежден източник на информация. Трябва да отбележим, че в периода на политическата криза (2021–2025 г.) Костадин Костадинов е един от тези лидери на партии, който постоянно (тоест без прекъсване) заема и поста председател на нейната парламентарна група. В това си качество той прочита встъпителните дек­ларации при откриването на всяка една от сесиите на съответната ле­гисла­тура на Народното събрание, както и заключителни декларации при закри­ването на част от легислатурите (съответно на 48-ото НС и на 50-ото НС). Характерно за всички тези публични реторически изяви е, че те са наситени с популистко съдържание и третират максимално широк кръг от актуалните политически теми. Речите са дъл­ги, обикновено се излъчват пряко от ме­диите и така лидерът получава възможност да адресира кон­кретни послания до избирателите си, без да се съобразява с фил­търа на жур­налистическите въпроси. Това са формалните методологически осно­вания да фокусираме обекта на нашето изследване върху строго определен сег­мент от парла­мен­тарната реторика на Костадин Костадинов. Предимството на така избрания критерий за подбор на единиците на анализ е възможност­та за осъщест­вяване на изчерпателно наблюдение.

Методика на изследване

Изследването е реализирано след подбор на 13 речи на оратора Коста­дин Костадинов, произнесени при откриване на заседания на Народното събрание и при закриване на дадена легислатура. Това са парламентарни речи, които жанрово съдържат елементи на концептуални, пропагандни и тържествени речи поради спецификата на дейността на българския парла­мент при започване и приключване на неговата дейност. По този начин е направено не само ограничение на обекта на изследване, но е създаден кор­пус на базата на посочените критерии. Хипотезата е, че парламентарната популистка реторика на Костадинов изпълнява няколко функции, едни от които са позициониране, легитимиране, разпознаване и утвърждаване като партия с акценти върху противопоставянето на народ и елит и с говорене по актуални теми, процеси в обществото и социално чувствителни теми и достигане до преекспонирането им чрез речи в пленарната зала на Народ­ното събрание. Целта на изследването е проследяване на взаимовръзката между отрицанието на „елита“ и противопоставянето между „народа“ и „елита“. С оглед тематиката на статията за популистката парламентарна реторика са анализирани и парламентарни речи на Волен Сидеров, лидер на партия „Атака“.

Методът на изследването е качествен контент-анализ. Използвана е система от индикатори за наличие на популизъм, която бе приложена и в предходни авторски текстове, и поради тази причина не се налага самоци­тиране. Индикаторите са следните: отрицание/отхвърляне на елита, проти­во­поставяне елит/народ, унификация на народната воля, антипартийност, значение на личността/харизмата, засилване на социални очаквания, съз­даване образ на врага, ксенофобия, отхвърляне на институциите посред­ници, отхвърляне на институциите като инструмент за взимане на леги­тим­ни решения. Текстовото съдържание на всяка реч бе поместено в предва­рително изработена карта за регистрация на информация, включваща де­сетте индикатора. Картите няма как да бъдат публикувани поради липсата на място. Но предимството на електронното списание е, че са дадени лин­кове към стенограмите от пленарните заседания на НС и читателят има възможност да се запознае с пълния текст на разглежданите речи. Пред­варително трябва да отбележим следните особености, станали очевидни още при събирането на емпиричните данни: по индикаторите за ксенофобия и за значение на личността/харизмата всички полета в картите останаха празни. Данни за антипартийност бяха регистрирани само в две от речите, като в едната от тях обемът на текстовото съдържание е пренебрежим. Данните за засилване на социални очаквания са доста оскъдни, появяват се откъслечно и не заслужават специално внимание. Индикаторът за уни­фикация на народната воля е трудно уловим на самостоятелно равнище, тъй като в популистката парламентарна реторика на Костадинов има една ясно откроена тенденция, на която ще се спрем подробно в изложението, а тук само я маркираме: лидерът на „Възраждане“ не представя себе си като апо­логет на общата воля и признава съществуването на хетерогенни групи в обществото. Вместо това той влиза в открит сблъсък с националния и с международните елити, като ги обвинява за състоянието, до което са довели народа. Ако погледнем компактно тезата на оратора, в нея самият народ също не е пощаден. Даже напротив, народът носи вина за това, че не може да се освободи от манипулативните внушения и от деструктивното въз­действие на елитите.

Отрицание/отхвърляне на елита

Отрицанието на елита не е самоцелно. Подбраните манипулативни техники служат като добре обмислена концептуална основа, чрез която постъпателно се разгръща идеята за народа като жертва на пагубните дейст­вия на елита. Във втората част на статията ще видим, че образът на народа изобщо не е идеализиран, а вместо това е представен в противоречивата светлина на антагонистичните отношения в рамките на имагинерно кон­струирано противопоставяне. За тази цел обаче е необходимо първо да изяс­ним визията на лидера на „Възраждане“ за елита, тъй като тя също реферира към широк набор от теми и възгледи, присъщи на популисткото говорене, в нея има различни нюанси, които са относими към останалите индикатори за наличие на популизъм, а самостоятелният анализ по всеки един от ин­дикаторите е невъзможен, тъй като би се превърнал в пред­пос­тавка за разкъсване на каузалните връзки в структурата на единиците на анализ.

Още в дебютната реч на Костадинов от трибуната на Народното съб­рание колективният образ на депутатите от всички останали парламентарни групи извън тази на „Възраждане“ е представен чрез стандартни дискур­сивни категории за отрицание на елита. Обичайно за популистката реторика базовата характеристика на елита е неговата аморалност, която в случая е изразена чрез дискурсивните категории лишени от срам и съвест и лъже, краде и изнудва. [1] На следващо място, според твърденията на оратора, народните представители си осигуряват доверието на своите избиратели, като всяват страх и упражняват принуда във всички обществени сфери, застрашават поминъка на обикновения човек, работата на служителите в администрацията и на бизнеса. [2] И тук „елитът“ отново застава срещу „народа“, а устойчивостта на държавната власт в условията на ковид пан­демията ограничава конституционното право на децата да посещават училище. Въведените правила са абсурдни, практиката е ненормална. [3] Костадинов целеполага стандартното институционално действие в сферата на екстраординарността. Демагогията му се състои в цялостната подмяна на интерпретацията на смисъла – въпросът „Какви по-абсурдни правила и какви по-абсурдни забрани биха могли да бъдат измислени?“ [4] свежда нормалността до абсурд и третира абсурда като нормалност. Този пример показва как в речта на Костадинов данните по индикаторите за отрицание на елита се застъпват с данните по индикаторите за незачитане на инсти­туциите като инструмент за взимане на легитимни решения. Получава се разминаване между декларативно заявената цел и логически очаквания ре­зултат. Повторяемостта на така откроената техника в различни ситуации дава основание да мислим, че тя не е случаен реторически конструкт, а е израз на преднамерено политическо поведение.

Аморалността на елита се проявява и в неговите управленски дейст­вия, които оказват негативен ефект върху живота на гражданите и имат принудителна сила. При тази модификация се очертава взаимовръзката меж­ду двете характеристики (аморалността и коерсивния натиск) – прави­телството е „екстремистка групировка, съставена от класически нацио­нални предатели и бивши чужди граждани. Само за няколко седмици, ме­сеци те успяха да повишат външния ни дълг с безразборно теглене на заеми, да ни заблудят, че развиват икономиката, като раздават безразборно тези заеми, част от тях на други чужди граждани“. [5] Ясно се очертава и ре­ференцията към третата характеристика на отрицанието на елита при Костадинов – става дума за темата за националното предателство и служ­бата в полза на чужди държави, която попада и в регистъра на индикатора за създаване образ на врага. Тезата е артикулирана и в речта при откри­ването на следващата парламентарна сесия: „Защото така наречената поли­тическа класа успя да я (България – б.а.) доведе до унизително положение, в което нашата родина, разпъната между Великите сили, просто не може да си поеме дъх“. [6] След като Радостин Василев оповестява в публичното пространство стенограмата от заседанието на Националния съвет на „Про­дължаваме промяната“, Костадинов получава формални фактически ос­нова­ния за актуализация на пропагандното внушение, че „управляващият колониален режим колабира“, че „за първи път от 79 години насам ние, българите, имаме реален шанс сами да редим своето правителство, без да се налага да чакаме одобрението на нечие посолство“. [7]  Структурирана е дистинкцията между „родното“ и „чуждото“, при която експанзията на „чуждото“ застрашава „родното“, а „агонията“ на „колониалния режим“ [8] се превръща в предпоставка за възраждане на съпротивителните сили на народа.

Речта, посветена на арестувания в Гърция българин Милан Димитров, е репрезентативен пример за комбинация между изброените дотук теми, на базата на които се градят техниките за отрицание на елита. Държавните институции бездействат и не оказват подкрепа на български гражданин. Думите „нашият сънародник е арестуван в Гърция“ се вписват в рамката на споменатата дистинкция и отново насочват към тезата за дисфункцията на институциите. Управляващите „упорито и яростно продължават да чер­таят тежки разделителни линии в обществото, правейки и невъзможното да насъскват българите един срещу друг по един изключително дивашки и арогантен начин, който, между другото, не се е случвал от времето на Вто­рата световна война насам, когато в нашата страна имаше необявена, но кър­вава гражданска война“. [9] Демагогията подменя смисъла на ин­ститу­ционалното действие – в реалността то е релевантно, а в логиката на дискур­сивната конструкция – става екстраординарно. Паралелно се под­меня и смисълът на политическия контекст посредством неуместни исто­рически аналогии. На преден план изпъква заплахата „да влезем в голяма война с национална катастрофа, от която изходът вече ще бъде летален за бъл­гарската държава“. [10] Костадин Костадинов едновременно отправя обви­нения към елита, че чертае разделителни линии, и сам провокира реално разделение посредством заплахата от голяма война.

В речта при откриването на 50-ото НС Костадинов отново отделя значително място на казуса с ареста на Милан Димитров. Смислово се пов­таря логиката на манипулативната техника, която внушава, че „чуждото“ завладява „родното“ при бездействието на българската изпълнителна власт и даже под нейния одобрителен поглед. От една страна, служебният кабинет отказва да се ангажира със защитата на Димитров, от друга – се създава внушение за застрашителната намеса на външния враг: „… днес е Милан Димитров, утре може да е някой друг, може да съм аз, може да е всеки един от нас, защото Съединените американски щати работят по този начин. Ако ние не защитим него, даваме много ясен сигнал, че българите нямат абсолютно никаква тежест за собствената си държава“. [11] Подобна генерализация съдържа в себе си няколко спекулативни елемента. Първо, конкретният случай се преекспонира – Костадинов преднамерено поставя себе си като един от всички останали български граждани; той е лидер на партия и то на партия, която има открито враждебно отношение към САЩ. Така скромно подхвърлената фраза може да съм аз изцяло променя същ­ността на сюжета, превръщайки го от криминален в политически. Второ, проблемът със защитата на едно лице, срещу което чужда държава е повдиг­нала обвинение, не означава, че българската държава е изначално неспо­собна да защитава правата на всички свои граждани. Трето, контекстът се разширява, Костадинов генерализира и екстраполира отношението на слу­жебното правителство към казуса: „Отвличайте българите, затва­ряйте ги в затвори, тормозете ги, убивайте ги. Няма проблем. Ние няма да се занимаваме, защото няма да политизираме случая… Това писмо на Главчев е позор“. [12] Случаят е интересен и в още едно отношение – на мястото на характерното за популизма противопоставяне между „елита“ и „народа“ тук имаме противопоставяне между „елита“ и един конкретен граж­данин. По­ве­дението на Костадинов съдържа и елемент на антиин­ституционалност, тъй като представлява опит за пряка намеса в работата на компетентните ор­гани на чужди държави. Четвърто, непосредственият израз на дистин­к­цията между „родното“ и „чуждото“ се проявява в пред­поставката, че щом е българин, задържан от чужденци, това означава, че той непременно е не­винен.

Проблемът за борбата с корупцията също е интегриран в коорди­натната система на тази дистинкция. „Корупционерите“ разполагат с „пач­ки, имоти, автомобили и метреси“ и са „потупвани по гърба от чужди политици и посланици“. На всичко това противостои „независимостта на България“. [13] На практика обвинението е, че българският политически елит е едновременно и корумпиран, и податлив на чуждестранното влияние. Корупцията се явява новата тема, чрез която се артикулира основопо­ла­гащата разграничителна линия в популистката парламентарна реторика на лидера на „Възраждане“: „Можем да спрем да се кланяме на този и онзи, защото само гордо изправеният човек и нация заслужават и получават ува­жение. Уважение, което всички българи искат да получим. Нима онова, купено с откраднатите пари за здравеопазване, струва повече от здравето и живота на българите?! Можем да спрем кражбите. Можем да си върнем добрите специалисти. Можем да модернизираме системата“. [14]

Речта на Костадин Костадинов, произнесена в началото на учреди­телното заседание на 51 НС, поставя основен акцент върху купуването на гласове на последните парламентарни избори. Наблюдава се нова техника, при която „елитът“ и „народът“ синхронизирано са представени в негативна конотация: „Близо един милион от Вас продадоха гласа си или отидоха пред изборните секции, закарани като добитък било от местни феодали, било от обикновени престъпници, работещи за някоя от престъпните групи­ровки в парламента, регистрирани по Закона за политическите партии“. [15] Явлението е необичайно. Нарицателен е случаят от 2005 г., когато при първото влизане на „Атака“ в парламента Волен Сидеров нарече народните представители стадо грухтящи прасета. [16]  А при Костадинов перспек­тивата е обърната, отношението към значителна част от избирателите е изцяло негативно. По същия начин елитът, който се прави, че не забелязва измамите, е крадлив, долнопробен, късоглед, автоджамбазки; колониален. Отношението на Костадинов към чуждестранните посланици, които при­съст­ват като гости на заседанието, напомня в най-общ семантичен смисъл на обръщението червенобузи чичковци, използвано от Сидеров през 2005 г. [17] Обаче реториката на Костадинов не е чак толкова експресивна, ако я съпоставим с реториката на Сидеров. Костадинов обвинява дипломатите, присъстващи в пленарната зала, че крепят крадливия колониален елит. Този елит купува хора като животни. Подобно отрицателно отношение към народа не е присъщо на традиционните представи за популизъм; но то би могло да се определи като противоположност на културния популизъм, който най-общо противопоставя „културния народ“ на „непросветения елит“. Лидерът на „Възраждане“ по-скоро приравнява реторически стату­сите на „елита“ и на „народа“: „Уважаеми сънародници, дивото животно, което безжалостно разкъсва плътта на българската нация вече 35 години, е българският колониален елит, купуващ хора като животни…“. Така очертаната ситуация е резюмирана от него със словосъчетанието евро­ат­лан­тически ценности. [18] Манипулативната злоупотреба с него е забе­лежима в начина, по който са проектирани отношенията в триадата „външен враг – (национален) елит – народ“. Същността на този проблем ще бъде разгледана в следващата част на статията.

Анализът дотук показва, че в отрицанието на Костадин Костадинов към елита присъстват няколко елемента: първо, елитът не е лоялен към народа, податлив е на аморални действия и на корупционни практики, често взема решения, които са в ущърб на отделния гражданин или на групи от граждани. Второ, елитът е склонен да взаимодейства с външния враг (с чуж­ди държави и международни организации), без да зачита българския нацио­нален интерес, без да се съобразява с волята на народа. Трето, Костадинов преднамерено третира в негативен смисъл позитивния ефект от редица адекватни действия на отделни политици и институции, за да създаде усе­щане за напрежение и криза в ситуации, при които вече е намерено реално решение на даден проблем. Четвърто, така очертаните елементи се превръ­щат в стабилна основа на една реторична конструкция, в която образът на народа притежава и определени отрицателни черти, доколкото в известен смисъл върху него е ваяла ерозията, катализирана от мощното влияние на елита. Всъщност става дума за основата, от която започва да се разгръща противопоставянето елит/народ.

Противопоставяне елит/народ

В хода на емпиричното проучване беше регистрирано внушително ко­личествено натрупване на данни по индикатора за противопоставяне елит/ народ. Оттук възниква методологическо предизвикателство по отно­шение на систематизацията и синтезираното представяне на резултатите от изслед­ването. Затова в началото ще обобщим тезата на Костадин Коста­динов без позоваване на конкретни речи, а след това ще разгърнем анализа по съ­щество. Необходимо е да направим предварително уточнение: тезата се по­явява в регистъра на пет индикатора – отрицание/отхвърляне на елита, про­тивопоставяне елит/народ, унификация на народната воля, създаване образ на врага и отхвърляне на институциите посредници. Оттук следва, че тя може да бъде резюмирана така: Костадинов застава плътно на страната на народа и го брани от всички вътрешни и външни врагове. Обвинява „елита“ за нищетата на народа; твърди, че българският политически елит е прода­жен и предава националните интереси, като се подчинява на волята на чуж­ди държави (преди всичко САЩ) и на международни организации (НАТО и ЕС). В тази ситуация „Възраждане“ е единствената партия, която защитава националния интерес и служи на народа, а всички останали формации за­щитават, от една страна, собствените си интереси и, от друга страна, инте­ресите на външните сили, от които са зависими. Съобразявайки се с ограни­ченията в обема, в следващите редове ще се опитаме, доколкото е възможно, да анализираме така изведената теза на Костадинов.

Ще разгледаме данните в хронологичен ред, за да потвърдим, че тенденциите се проявяват перманентно и константно. В речта от 3 декември 2021 г. са разгърнати мотивите за угнетения народ (политическата класа е довела държавата до унизително положение); за вмешателството на външ­ния враг („нашата Родина, разпъната между Великите сили, просто не може да си поеме дъх“); за предателството към народа („Нито един бъл­гарин не е излишен във време на криза, упадък и униние, положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни, целенасочени, осъзнати предателски действия и престъпни бездействия.“). Отрицанието на елита е артикулирано посредством дискурсивни категории, очертаващи разликата между нещата, такива каквито са, и такива каквито трябва да бъдат. Фразата „народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи“ индиректно внушава, че народните водачи са нерешителни и лицемерни. Твърдението, че „българската политика да бъде направлявана от достойни мъже“, импли­цитно съдържа в себе си предпоставката, че тя се направлява от недостойни хора. [19]

В речта от 05.01.2022 г. виждаме Костадинов и „Възраждане“ като из­разители на народния гняв срещу въведените противоепидемични ограни­чителни мерки в училищата. Тази посредническа роля влиза в колизия със съществуващите институционални ограничения. За да не утежняваме тек­ста с други теоретични парадигми, ще изясним проблема чрез помощта на конкретен цитат: „Те (българските граждани) ще бъдат доста разгневени от това, че българските управляващи не желаят да изслушат мнението на своя господар – българския народ. Ние се обръщаме към здравия разум на бъл­гар­ските управляващи, апелираме за политически диалог. Настояваме… да се даде ясен знак, че проблемите в България ще бъдат решавани от поли­тическите институции, а няма да бъдат създавани от тях, за да не се налага хората да излизат на улицата и сами да търсят правото си като върховен суверен“. [20] Така структурираното противопоставяне по оста „народ – елит“ неглижира механизмите на демократичното политическо представи­телство, чрез които народът делегира на елита правото да взима легитимни институционални решения. Същевременно „Възраждане“ и дори лично Костадинов поема инициативата да принуди правителството да се съобрази с общата воля в една конкретна нейна обективация, пречупена през приз­мата на индивидуалната субективност на персоналистичния популистки лидер. Заплахата за организиране на масова политическа мобилизация под формата на протести показва, че лидерът не се съобразява с базови прин­ципи на демокрацията като плурализма и използването на възможностите на представителството като инструмент за артикулиране и агрегиране на интереси. Напълно идентична е и тенденцията в речта от 4 май 2022 г. „Народното събрание е оградено“ от протестиращи граждани; 84% от наро­да не са съгласни с политиката на правителството; то е съставено от екс­тремисти, „иска война“, води „държавата и народа ни към гибел“. [21] От­хвърлянето на посредничеството на институциите на законодателната и изпълнителната власт отново се изразява в съчетание между незачитане на механизма на представителството и на механизма, чрез който политически се институционализира частният интерес, за да може впоследствие да се трансформира във всеобщ. Бихме могли да допълним, че е спорно дали тези цитати са напълно относими към индикатора за противопоставяне елит/на­род, или по- скоро би следвало да попаднат в регистъра на индикатора за отхвърляне на институциите посредници. Но присъствието на дискурсивни категории за отрицание на елит предопредели решението към кой ин­ди­ка­тор да бъдат причислени данните.

В речта от 19 октомври 2022 г. Костадинов отново възпроизвежда тезата, с която започнахме анализа по индикатора за противопоставяне елит/народ. Депутатите от останалите парламентарни групи, с изключение на групата на „Възраждане“, са наречени безразборна евроатлантическа тълпа. Костадинов ги обвинява, че са неспособни да бъдат справедливи и безкористни в действията си и да поставят българския национален ин­терес над всичко. [22] Приписването на унифициращи характеристики на представителите на разнородните политически сили е манипулативна тех­ника. Чрез нея се отрича наличието на политически плурализъм и легитим­ността на парламентарното представителство. В реториката на Костадинов „Възраждане“ се ситуира като хомогенен субект с претенцията да прите­жа­ва монополно положение в хетерогенната политическа среда, да артикулира и материализира общата воля на народа, формулирайки фикцията, че само една-единствена партия може да бъде автентичен изразител на тази воля. В същата перспектива „Възраждане“ е инструментът в ръцете на народа, изборът на свободата пред робството. [23] Конкретното популистко пос­ла­ние е доста сложно, защото очертава взаимовръзката между индика­торите за антипартийност, унификация на народната воля, противопос­тавяне елит/народ и отхвърляне на институциите посредници. Ако вземем предвид тривиалната теоретична постановка, според която партиите са посредник между гражданското общество и държавните институции, в да­дения случай антипартийността се слива с отхвърлянето на посред­ни­чест­вото, а унификацията на народната воля влиза в разрез с принципите на де­мокрацията и на политическия плурализъм и така поставя под въпрос ефек­тивността на институциите не само като посредници, но и като инструмент за взимане на легитимни решения.

Същата тенденция се забелязва и в речта от 4 януари 2023 г., но в тази единица на анализ регистрираме значително количествено натрупване на данни, което от гледна точка на качествения подход може да се определи като висока степен на припокриване между посланията, попадащи в тема­тичното поле на индикаторите за противопоставяне елит/народ и за отхвър­ляне на институциите посредници. Затова тук само ще се опитаме да очер­таем взаимовръзката. Всъщност тази реч предоставя допълнителни аргу­менти, които дават възможност да потвърдим и разширим изводите, които направихме в анализа на речта от 19 октомври 2022 г. Тоест съдържанието ѝ позволява да стъпим върху казаното в предходния абзац, без да се налага да изпадаме в излишни тавтологии. По първия индикатор не се забелязва някаква нова насока в парламентарната реторика на Костадин Костадинов: в условията на криза на легитимността на политическата система, общест­вените настроения са черногледи, апокалиптични, а „българският народ бук­­­вално измира и то измира заради политиката на българските прави­тел­ства в последните 33 години“. [24] „Възраждане“, за разлика от оста­налите пар­ламентарно представени партии, изразява интересите на сво­бодните бъл­гари и очаква да разшири политическото си представителство. При втория индикатор се наблюдават допълнителни нюанси, които заслу­жават отделно внимание: Костадинов призовава за предизвикване на пред­срочни избори, за да може чрез тях да се материализира общата воля на народа. Но след поредицата от парламентарни вотове към началото на януари 2023 г. Из­глежда, че правителството на акад. Николай Денков едва се е закрепило на власт, установена е кратка и крехка политическа стабилност. В онзи ко­нюнк­турен момент, да се тръгне към нови избори е равнозначно на това да се отхвърли посредничеството на НС като инструмент за ин­ституцио­нализиране на общата воля на най-високо политическо ниво. На след­ващо място, когато Костадинов отправя искане да се насрочи рефе­рендум за запазване на българския лев, той се опитва да отхвърли същест­вуващи ин­ституционални ограничения: известно е, че законът забранява да се насроч­ват допитвания до гражданите по финансови въпроси. Лидерът на „Възраж­дане“ поставя тази забрана в разглеждания дотук модус на интер­претация с акцент върху противопоставянето народ/елит: „Мотивът, че договор може да бъде преразглеждан, не беше приет, защото друго беше казано: „Бъл­гарският народ е глупав, той не разбира, не му е работата да решава това“. [25] Манипулативната техника се състои в смесване на раз­лични теми – елитът е обвинен в проява на снизходително отношение към народа, за да остане на заден план обстоятелството, че евентуален рефе­рендум би бил в нарушение на действащата правна рамка на национално и на европейско ниво. Накрая, Костадинов прави заявка, че „ние ще съберем повече от по­ловин милион подписа, ще обиколим улиците, селата, гра­до­вете на Бълга­рия, ще разговаряме с нашите сънародници и ще искаме от тях едно-единст­вено нещо – да ни подкрепят в битката на ВЪЗРАЖДАНЕ за свобода, за правото ни на избор, за правото ни на демокрация, защото тези наши основ­ни фундаменти, за които се бориха последните 33 години поне на думи българските правителства, са отнети“. [26] Цитатът е характерен пример за емпирична презентация на стандартната теоретична постановка, според която популисткият персоналистичен лидер търси пряка и не­пос­редствена връзка с народа, отхвърляйки посредничеството на институ­циите. Коста­динов се опитва да създаде изкуствена преграда между меха­низмите на представителната и на пряката демокрация, неглижирайки фак­та, че функ­ционирането им е уредено в националното законодателство.

Можем да обобщим, че отхвърлянето на посредничеството, така както е реторически артикулирано в речите от 19 октомври 2022 г. и 4 януари 2023 г., се проявява на няколко равнища – съответно отхвърлена е посред­ническата роля на политическите партии и на плуралистичното парламен­тарно представителство като еманация на общата воля на народа. Следва­щото равнище изглежда смислово сходно с първите две, но в съдържателен план се различава от тях – призивите за предизвикване на предсрочни из­бори са относими към индикатора за незачитане на институциите като ин­струмент за взимане на легитимни политически решения. България е пар­ламентарна република, Народното събрание е институцията, на която е де­легирана най-широката представителна власт. Следователно то може да материализира общата воля, като прилага легитимните средства (като из­бере правителство и приема закони). Накрая, искането за провеждане на на­ционален референдум също е форма на отхвърляне на съществуващите ин­ституционални ограничения, на търсене на пряка връзка с народа без пос­ред­ничеството на институциите. Костадин Костадинов отрича функционал­ната ефективност на посредничеството въобще, за да противостои на цялото статукво в персонален и в широк надперсонален смисъл, за да за­дълбочи кризата на легитимността на политическата система и да я транс­фор­мира в институционална криза. Така бързо нарастват шансовете на „Въз­раждане“ като антисистемна партия да консолидира в максимална сте­пен своя мобилизационен потенциал.

В очертаната дотук логическа матрица се вписва и речта от 2 февруари 2023 г. Елитът гледа с „презрение на българския народ“, нарича българите неграмотни и функционално неграмотни хора, прости хора. [27] Това е изходната позиция, от която тръгва Костадинов, за да релативизира меха­низма на посредничеството. Необходимостта от установяване на трайна по­литическа стабилност остава на заден план. Отдаден е превес на манипу­лативната техника изборите да се представят като единственото възможно решение на кризата. В този смисъл политиците ги е страх от предсрочния вот, от пряката среща със собствените си избиратели. Тезата на Костадинов е проблематична, защото практиката показва, че поредицата от последова­телни избори не води до ефективен и легитимен изход от патовата ситуация. Тази теза само изостря напрежението и задълбочава разделителните линии между „елита“ и „народа“. Тя повишава политическия капитал на лидера на „Възраждане“, но не предизвиква конструктивен институционален ефект. В регистъра на индикатора за отхвърляне на институциите посредници попа­да следното изречение: „Днес Народното събрание приключва краткия си живот и в това няма нищо лошо, защото в крайна сметка, когато Народното събрание се разпусне, съдбата на България отново зависи само и единствено от българския народ“. [28] Ако си послужим с лексема, употребена от оратора, всъщност лошото се състои в това, че Костадинов отказва да признае водещата роля на институциите като инструмент за взимане на ле­гитимни решения, че с претенцията за повече демокрация задълбочава про­пастта между „народа“ и „елита“ и затруднява самото функциониране на демокрацията.

В речта от 12 април 2023 г. противопоставянето елит/народ е при­добило добре артикулирана форма на антиинституционалност: „…дори да не уважаваме останалите избраници тук, ние сме длъжни да уважаваме техните избиратели. И ги уважаваме!“. Костадинов обвинява анализато­рите, че използват обидни епитети по адрес на избирателите на „Възраж­дане“: „Тези 358 хиляди българи бяха наречени неграмотници, прости хо­ра, неуспели в живота, некадърници, фашисти, невежи, заблудени, плебеи, лумпен пролетариат и какво ли още не“. [29] Видно е, че в парламентарните речи от 2 февруари и от 12 април е използвана напълно идентична мани­пула­тивна техника. Тук няма какво да се добави, тъй като в предходната реч Костадинов разгръща тезата си на значително по-широко тематично поле.

Речта от 1 септември 2023 г. е посветена изцяло на случая с Милан Димитров и едва ли може да се определи като най-силната ораторска изява на Костадинов. Разграничението е между целокупния политически елит, който получава заплатите си от данъците на всеки гражданин, и съдбата на милионите българи, които не могат да разчитат на подкрепата на държавата. Налага се да нарушим хронологическата структура на изложението, тъй като на същата тема е посветена и речта от 4 септември 2024 г. Аналогията със задържаните български медицински сестри в Либия по времето на режима на Муамар Кадафи цели да подрони институционалния авторитет на изпълнителната власт, да изгради изцяло негативен образ на елита, да подчертае, че често елитът се превръща във враг на народа, или поне на част от него. Когато Костадинов екстраполира репликата на Иван Костов „Ами ако са виновни?“ [30] в актуалния контекст, целенасочено пренебрегва редица обективни обстоятелства, свързани с характера на двустранните от­ношения съответно между България и Либия и България и САЩ. Чрез твър­дението „Заради тази негова фраза след това българските медицински сес­т­ри лежаха години наред“ [31] завоалирано се внушава, че бездействието на властта би могло да постави в идентична ситуация и Милан Димитров. На националния политически елит се приписва ролята на вътрешния враг, който е неспособен да защити народа от заплахата, идваща от външните му врагове. Костадинов добавя и допълнително обстоятелство: „…след като нашата държава отказва да се ангажира със защитата на един свой съна­родник, ние бяхме принудени да се обърнем към друга държава, при това държава, която ние сме обявили за неприятелска – Руската федерация, защото Милан Димитров има и руско гражданство“. [32] Това обстоя­телство се вписва в обичайната матрица, в която лидерът на „Възраждане“ позиционира дихотомията „приятел – враг“, и така преобръща смисъла на цялата реч. Обвинявайки българското правителство в отказ да политизира случая, той предпоставя една излишна политизация, която е ирелевантна спрямо усложнената геополитическа обстановка. Възникват предпоставки за основателни съмнения относно целите на подобна политизация. В това отношение е резонно да разгледаме в ретроспективен план речта от 11 януари 2024 г.

В нея обезпокоителните данни на НСИ за раждаемостта са смислово приравнени с резултатите от управлението: „Това са резултатите от войната срещу един народ, срещу достойнството на един народ“. [33] Употребата на думи като „война“ обичайно радикализира политическата реторика. В дадения случай противопоставянето е изразено много силно – на народа му е отнето „достойнството“, превърнат е в аморфна маса без национално са­мо­съзнание. [34] Интересен е контекстът, в който е разгърната тезата: „Извергът, който миналата година заля с боя паметника, беше строшил плочата на парчета. Беше я строшил! Този изверг беше строшил българския национален идеал“. [35] Посоченият линк дава възможност да се прочете внимателно цялото продължение на цитата. Интересното в случая е, че Кос­тадинов визира паметника на окупационната Съветска армия, а същевре­менно говори за посегателство срещу „българския национален идеал…, срещу българската национална памет“, за мерзавство, за мерзост, за „гавра с нас българите“. [36] В началото на статията се спряхме върху тенденцията в популистката парламентарна реторика на лидера на „Възраждане“, при която той се опитва да брани „родното“ от експанзията на „чуждото“. В реч­та от 11 януари 2024 г. забелязваме коренно противоположна тенденция – Костадинов се опитва да оправдае и да легитимира като позитивен момент в националната памет именно тази експанзия на „чуждото“ на територията на „родното“. Нещо повече, опорната фраза войната срещу българската национална памет е използвана като стимул за политическа мобилизация. Ако отново реферираме към речта от 4 септември 2024 г., можем да уста­новим съществуването на една специфична манипулативна техника: оказва се, че топосите на „родното“ са силно релативизирани. Тяхното съхранение се представя под формата на придържане към геополитическата линия на руското влияние в България в противовес на американското влияние. Тоест реалният проблем не е как да се отвоюва „родното“ от „чуждото“, а как про­пагандно и реторически да се конструира внушението, че Руската федера­ция е приятелска държава, а в лицето на САЩ и на останалите евроатланти­чески партньори се разпознава образът на външния враг.

В речта от 19 юни 2024 г. почти цялото текстово съдържание попада в регистъра на индикатора за противопоставяне елит/народ. Тезата е постро­ена върху данните за ниската активност на последните избори, които още веднъж потвърждават тенденцията за задълбочаване на кризата на леги­тим­ността на политическата система. За разлика от останалите единици на ана­лиз, тук посланията звучат тривиално и схематизирано, не се забелязват съ­щест­вени отклонения от употребата на стандартни популистки дискур­сив­ни категории. Народният гняв срещу политиците трябва да бъде посрещнат от тяхното смирение. Клетвата, която полагат новоизбраните депутати, трябва да бъде изпълнена, да се превърне в реалност. Управляващите са пре­датели, довели народа „до пълна клинична смърт“. [37] Тук се избягват дълги цитати на фрази, които са употребени в тази реч и на практика из­граждат скелета на реторичната конструкция. В края ѝ Костадинов очак­вано изтъква ролята на „Възраждане“ като автентичен защитник на българ­ския национален интерес; тази роля отново се оказва разграни­чи­телната линия спрямо останалите политически сили. Самоиденти­фикация­та на по­пулист­кия лидер с общата воля на народа затваря характерния за оратора набор от аргументи, чрез които се разгръща основната теза. Дейст­ви­телно, тук об­щата воля е представена в малко по-мек вариант – Коста­динов говори за седемдесетте процента от българските граждани, които не са упражнили правото си на глас, като за хомогенна електорална съвкуп­ност, която из­питва недоверие към целокупния политически елит и към институциите на държавната власт. Съждението до известна степен е вярно, то характе­ризира популистката ситуация в условията на криза на легитим­ността, но смисълът му се променя в контекста на вече споменатата роля на „Въз­раждане“. Когато лидерът се позовава на гнева и отчаянието на наро­да, той държи в собствените си ръце мощен инструмент за политическа мобили­зация.

В речта от 11 ноември 2024 г. Костадин Костадинов продължава да развива темата за купения вот, за която вече споменахме в първата част на анализа, посветена на индикатора за отрицание на елит. Посланието е не­стандартно не само за лидера на „Възраждане“, то не се вписва в канона на по­пулисткото говорене. Обикновено лидерът застава на страната на просве­тения народ. Тривиален пример в това отношение е речта от 4 януари 2023 г. Но през ноември 2024 г. изходната позиция става съвсем различна. Карти­ната не е черно-бяла, ораторът ясно формулира същността на проблема: „Няма да спрем да просвещаваме нашия народ и да му отваряме очите за истината във време, в което истината е превърната в лъжа, моралът – в безчестие, а честта – в позор! Защото знаем, че леността е смъртен грях…, а една огромна част от нашия народ, видно и от последните избори, е из­пад­нала в състояние на крайна леност, от която ние трябва да избавим на­шите сънародници. Същото нещо важи за глупостта. Неслучайно вече 35 години… образованието ни е системно деградирано и мачкано, за да про­извежда необразовани хора без критично мислене. Защото такива хора лесно се лъжат, манипулират, управляват и в крайна сметка се заличават без следа от историята“. [38] Образите на народа и на елита не са напълно изчистени. По отношение на елита са използвани категории, описващи неговата аморалност. Същевременно върху него е стоварена цялата вина за това, че една голяма част от народа е останала непросветена. Видно е, че тук няма унификация на образа. Костадинов се дистанцира едновременно и от елита, и от народа, като в първия случай разграничението е категорично, а във втория – то е нюансирано. Лидерът на „Възраждане“ не защитава и не оправдава негласувалите избиратели, а само ги брани от зловредните дейст­вия на политиците. Противопоставянето елит/народ не се проявява в из­бист­рената форма на манихейски дуализъм. Ако оценките и характерис­ти­ките в цитирания откъс от речта не бяха толкова унифициращи спрямо сегментите на обществото, към които са адресирани, щеше да е резонно твърдението, че (в условията на криза на легитимността) тревогата за нис­ката политическа култура на гражданите не е популизъм и даже няма нищо общо с популизма. Но Костадинов стоварва вината за състоянието на елек­торална абстиненция преди всичко върху елита. Не са спестени и негатив­ните констатации при представянето на хетерогенния образ на народа, което е безпрецедентно за популисткото говорене. Малко преди посочения пасаж, ораторът отбелязва, че „близо 1 милион човешки същества бяха купени и продадени като животни от техните собственици…“. [39] Порочната прак­тика с купения вот е форма на интерсубективно взаимодействие, при която нито една от двете страни не може да бъде оправдана за престъпния характер на деянието. Тук Костадинов влиза в ново амплоа – той вече не е защитник на имагинерната хомогенна народна воля, а вместо това счита, че „такива българи със свободна воля трябва и ще бъдат уважавани от нас независимо дали споделяме едни и същи идеологически ценности“. [40] В крайна сметка с известна условност може да се обобщи, че и в дадения слу­чай е обособено противопоставяне между елита и народа, тъй като полити­ците са тези, които имат интерес да спечелят гласовете на избирателите дори и с цената на незаконни стимули, а електоратът влиза в ролята на жертва на порочните практики и на управленските решения, довели до не­говото унизително третиране.

Заключение

Популистката парламентарна реторика съставлява основна част от публичните изяви на Костадин Костадинов и е използвана като стимул за политическа мобилизация, който дава надеждни резултати и спомага за пер­манентно разширяване на представителството на „Възраждане“. Реториката поставя основен акцент върху противопоставянето между „елита“ и „на­рода“. То има силно изразена антиинституционална насоченост, тъй като в повечето случаи е артикулирано във форма, която противоречи на плура­лизма като фундамент на демокрацията, прекрачва съществуващите инсти­ту­ционални ограничения, отхвърля ролята на институциите като посред­ници и като инструмент за взимане на легитимни политически решения. В тази перспектива изглежда парадоксална основната манипулативна тех­ника, използвана в реториката на Костадинов: лидерът отрича правото на „елита“ да бъде автентичен изразител на интересите на „народа“ и пос­тоянно апелира за предизвикване на предсрочни избори като най-демокра­тичното средство за обективация на общата воля. Но политическата прак­тика от периода на кризата, в чиито хронологически рамки стана възможен електоралният успех на „Възраждане“, показва, че радикализирането на представителната демокрация не способства за разрешаване на системния проблем и за преодоляване на генерирания институционален дефицит. Така заявката да се даде повече власт в ръцете на „народа“ рецидивира в целена­сочена злоупотреба с демократичните процедури, в тотално зачеркване на правото на елита да прави политика от името на оторизиралите го граждани. Това е базовата антиплуралистична тенденция, която дава стимул на опи­тите на персоналистичния лидер да монополизира говоренето от името на целия народ, без да се съобразява с принципите и правилата, по които функ­ционира българската политическа система. Основанието да твърдим, че наистина става дума за съзнателно търсена злоупотреба, се дължи на обек­тив­ните обстоятелства, които на практика не позволяват на Костадинов да ре­ализира зададените цели посредством предложения от самия него поли­тически инструментариум. Налага се изводът, че радикализацията на попу­лист­кото говорене не е мотивирана от желание за постигане на конкретен позитивен резултат. Чрез нея могат да се формулират имагинерни решения на реалните проблеми и да се конструират реални проблеми на базата на манипулативни фикционални интерпретации на факти от действител­ност­та. Именно тук се корени демагогията, от която черпи своите сили попу­лист­ката реторика на Костадин Костадинов.

Цитати и бележки

[1] Реч на Костадин Костадинов. 47. НС. 1 сесия. 1 заседание. 03.12.2021 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10592. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 47. NS. 1 sesia. 1 zasedanie. 03.12.2021 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10592. posledno po­seshte­nie na 01.08.2024.]

[2] Виж пак там.

[3] Реч на Костадин Костадинов. 47. НС. I1 сесия. X заседание. 05.01.2022 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10602. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 47. NS. II sesia. X zasedanie. 05.01.2022 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10602. posledno poseshtenie na 01.08.2024.]

[4] Виж пак там.

[5] Реч на Костадин Костадинов. 47. НС. III сесия. LV заседание. 04.05.2022 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10651. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 47. NS. III sesia. LV zasedanie. 04.05.2022 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10651. posledno
po­se­shtenie na 01.08.2024.]

[6] Реч на Костадин Костадинов. 48. НС. I сесия. I заседание. 19.10.2022 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10694. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 48. NS. I sesia. I zasedanie. 19.10.2022 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10694. posledno poseshtenie na 01.08.2024.]

[7] Реч на Костадин Костадинов. 49. НС. I сесия. I заседание. 12.04.2023 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10747. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 49. NS. I sesia. I zasedanie. 12.04.2023 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10747. posledno poseshtenie na 01.08.2024.]

[8] Виж пак там.

[9] Реч на Костадин Костадинов. 49. НС. II сесия. XLIV заседание. 01.09.2023 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10799. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 49. NS. II sesia. XLIV zasedanie. 01.09.2023 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10799. posledno
poseshtenie na 01.08.2024.]

[10] Виж пак там.

[11] Реч на Костадин Костадинов. 50. НС. II сесия. XXVII заседание. 04.09.2024 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10929. последно посещение на 15.12.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 50. NS. II sesia. XXVII zasedanie. 04.09.2024 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10929. posledno
poseshtenie na 15.12.2024.]

[12] Виж пак там.

[13] Реч на Костадин Костадинов. 50. НС. I сесия. I заседание. 19.06.2024 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10901. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 50. NS. I sesia. I zasedanie. 19.06.2024 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10901. posledno poseshtenie na 01.08.2024.]

[14] Виж пак там.

[15] Реч на Костадин Костадинов. 51. НС. I сесия. I заседание. 11.11.2024 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10940. последно посещение на 15.12.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 51. NS. I sesia. I zasedanie. 11.11.2024 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10940. posledno poseshtenie na 15.12.2024.]

[16] Реч на Волен Сидеров. 40. НС. I сесия. I заседание. 11.07.2005 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/29. последно посещение на 15.01.2025. [Rech na Volen Siderov. 51. NS. I sesia. I zasedanie. 11.07.2005 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/29. posledno poseshtenie na 15.01.2025.]

[17] Виж пак там.

[18] Виж Реч на Костадин Костадинов. 11.11.2024 г.

[19] Виж Реч на Костадин Костадинов. 03.12.2021 г.

[20] Виж Реч на Костадин Костадинов. 05.01.2022 г.

[21] Виж Реч на Костадин Костадинов. 04.05.2022 г.

[22] Виж Реч на Костадин Костадинов. 19.10.2022 г.

[23] Виж пак там.

[24] Реч на Костадин Костадинов. 48. НС. II сесия. XXIX заседание. 04.01.2023 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10730 . последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 48. NS. II sesia. XXIX zasedanie. 04.01.2023 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10730. posledno
poseshtenie na 01.08.2024.]

[25] Виж пак там.

[26] Виж пак там.

[27] Реч на Костадин Костадинов. 48. НС. II сесия. XLII заседание. 02.02.2023 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10745 . последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 48. NS. II sesia. XLII zasedanie. 02.02.2023 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10745. posledno
poseshtenie na 01.08.2024.]

[28] Виж пак там.

[29] Виж Реч на Костадин Костадинов. 12.04.2023 г.

[30] Виж Реч на Костадин Костадинов. 01.09.2023 г.

[31] Виж пак там.

[32] Виж пак там.

[33] Реч на Костадин Костадинов. 49. НС. III сесия. LXXIV заседание. 11.01.2024 г. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10845. последно посещение на 01.08.2024. [Rech na Kostadin Kostadinov. 49. NS. III sesia. LXXIV zasedanie. 11.01.2024 g. https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10845. posledno
poseshtenie na 01.08.2024.]

[34] Виж пак там.

[35] Виж пак там.

[36] Виж пак там.

[37] Виж Реч на Костадин Костадинов. 19.06.2024 г.

[38] Виж Реч на Костадин Костадинов. 11.11.2024 г.

[39] Виж пак там.

[40] Виж пак там.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Института за исторически изследвания към Бъл­гарската академия на науките. Автор е на книгите „Популизъм, кризи и неста­билност“ (2024), „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите ин­ституции в България (2001 – 2018)“ (2020) и „Разпадането на политическата система в България“ (2011). Последната му монография „Популистките стра­те­гии като двигател на вътрешнополитическите кризи (2021-2023)“ в момента е в процес на рецензиране.

 

Ръкописът е изпратен на 02.03.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 01.05.2025 до 02.06.2025 г.

Приемане за публикуване: 03.06.2025 г.

Manuscript was submitted: 02.03.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 01.05.2025 till 02.06.2025.

Accepted: 03.06.2025.

Брой 64 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.