Дончо Хрусанов

Абстракт: В статията е представена темата за комуникацията с администрацията в гражданското общество. Изтъква се, че нарушаването на посочените в статията принципни положения при осъществяване на административната дейност, както и неспазването на изброените поне три основни задължения на всеки орган в администрацията, правят издадения административен акт незаконен и представляват основания за неговото обжалване било по административен, било по съдебен ред.

Ключови думи: комуникация, администрация, АПК, индивидуален административен акт.

Doncho Hrusanov – Communication with Administration (principal positions)

Abstract: The author is a leading expert in administrative law. The paper presents the topic of communication with administration in civil society. The author claims that the infringement of the principles, described in the paper, in the administrative process, and the ignoring of three basic obligations, at least, of each administrative body, make an issued administrative act illegal and justify its appeal in an administrative or juridical way.

Keywords: communication, administration.

Уводни думи

Настоящата статия съдържа дискусия върху въпроси, свързани с действащия Административнопроцесуален кодекс (АПК) – какви задължения има администрацията, когато някой се обръща към нея и търси помощ или съдействие. Всеки от нас като гражданин е свързан с администрацията от раждането до смъртта си. При раждане всеки трябва да получи акт за раждане, а при смърт администрацията издава смъртен акт. Едва ли не всекидневно по различни поводи комуникираме с администрацията. И това е нормално.

Думата administratio е с латински произход и означава „служа”, „обслужвам”. С други думи органите на администрацията имат за основна задача, те затова са създадени, да обслужват гражданите, когато те се обръщат за помощ или съдействие към тях. Администрацията от името на държавата трябва да подпомага и да сътрудничи на всеки от нас при най-различни ситуации – плащане на данъци, продажба или покупка на леки коли или жилища, издаване на различни удостоверения, служебни бележки, разрешителни и т.н.

Администрацията обаче много често не желае да работи, тя не обича да действа открито, не обича да й се определят срокове, за да свърши нещо, гледа да протака, не е вежлива и внимателна, не обича да я наблюдават и контролират, а и трудно се поддава на контрол. Понякога сякаш гражданите са длъжни да я обслужват, а не тя – гражданите. Именно това обстоятелство – зависимостта ни от един или друг административен орган често създава не само проблеми, но и възможности за корупция.

Като граждани на правова държава (според Конституцията) всички ние трябва добре да познаваме правата си, както и задълженията на администрацията. Години наред законодателната власт се опитва да създаде поредица от правни норми – закони, които да предпишат на администрацията как да действа във всеки случай на „обслужване” и по този начин да предпази гражданите от злоупотреби, бездействия, бавност и т.н. от страна на административните органи. Правилно е разбирането, че трябва да познаваме правата си, но не по-малко важно е да знаем и съответните закони, които определят задълженията на тези органи.

В България от 2006 година действа Административнопроцесуален кодекс (АПК), голяма част от който е посветена именно на тези въпроси – какви задължения има администрацията, когато някой се обръща към нея и търси помощ или съдействие.

Административната дейност е изключително широка, тя се намесва във всеки отрасъл от управлението. Много често регулирането става с поредица от нормативни актове, които само специалистът познава и което за обикновения гражданин е непосилно. Поради това Административнопроцесуалният кодекс има амбицията да разреши нещата по принцип, по общ начин, без да има значение в кой правен отрасъл се намира конкретния случай. Така се създават общоважащи правила, които всеки може да намери, да проучи и да ползва в работата си с администрацията и така да знае и опазва правата си, както да знае и какво може да изисква от администрацията. Тези правила обаче все пак са много, но те почиват върху предварително обявени принципни положения и всяко отклонение от тях прави дейността и актовете на администрацията незаконни.

Именно на тези принципни положения, залегнали в Административнопроцесуалния кодекс, е посветено следващото изложение.

Още глава втора от АПК е озаглавена „Основни принципи” и е посветена на основните положения, върху които се изгражда цялостната административна дейност. Някой от тях имат предвид и обжалването на актовете на администрацията пред съд, но основната част са посветени на ежедневната дейност на административните органи.

Основен за дейността на администрацията като цяло е принципът на законност, прогласен в чл. 4 АПК. Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Административните субекти упражняват своите права и свободи без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Принципът на законността може да се дефинира и по друг начин – в своята дейност органите на администрацията се подчиняват на всички съществуващи нормативни актове, спазват тяхната йерархия и по никакъв начин не могат да ги нарушават. Тяхната дейност винаги е подзаконова – въз основа, в изпълнение и в рамките на закона.

Един от първите принципи на глава втора е този за съразмерността – чл.6 АПК. Той изисква всеки орган от администрацията да осъществява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. При изпълнението на административни актове не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Естествено, когато се изпълнява административен акт и особено ако изпълнението е принудително, то засяга права или интереси на задълженото лице. Това засягане обаче не може да е неразумно, недобросъвестно или несправедливо. При изпълнението трябва да се предприемат такива мерки, които са по-благоприятни, щом и по този начин се постига целта на закона.

Когато за изпълнение на задачите си административен орган разполага с две или повече законови възможности за действие, той е длъжен да избере тази от тях, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.

Противоречи на закона действие или акт на административен орган, изпълнението на които причинява вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Особено важен принцип при комуникирането ни с администрацията, който всеки трябва да знае е този на служебното начало – чл.9 АПК. При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство сам, бе помощ от гражданина, поискал издаването на някакъв акт. Административният орган сам определя какви доказателства ще са му необходими, сам събира всички необходими доказателства за издаването на акта, дори и да няма искане за това от заинтересованите лица. Този орган е длъжен също така да уведоми съответния гражданин, че съществува законова възможност за сключване на споразумение.

За да бъде издаваният акт законен и справедлив не трябва да съществуват никакви съмнения относно обективността и безпристрастността на издаващият го служител от администрацията. Заради това чл. 10 АПК постановява, че в производството не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от решаването на въпроса или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В подобни случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите длъжностното лице може да бъде отведено.

Кодексът изисква всеки въпрос, предоставен за решаване от администрацията, да бъде решен бързо и при изразходване на най-малко средства – принципът на чл.11 АПК за бързина и процесуална икономия. По –нататък в кодекса са предвидени наистина кратки срокове за издаването на административен акт – те са 7 или 14 дни от поискването, а ако органът е колективен – един месец. Дори в някои случаи АПК като срок използва думата „незабавно”. Разбира се, трябва да се знаят предварително различните случаи, за да не се пропусне някой срок.

Важен принцип, или по скоро важни принципи на АПК са тези за достъпност, публичност и прозрачност, прогласени в чл. 12. През цялото производство по издаване на акта органът трябва да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията. Всяка засегната страна има право на достъп до информацията по силата на самият кодекс, а останалите – по Закона за достъп до обществена информация. За да са наистина достъпни производствата по издаване на един административен акт за тях не се събират по принцип държавни такси и разноски. Разбира се, с друг закон такива могат да се въвеждат – например при извършването на т.н. административни услуги общините събират такси за издаване на преписи от акт за раждане, удостоверения за наследници, данъчни оценки, скици на недвижим имот и др.

Като последен важен принцип за осъществяване на административната дейност трябва да се посочи принципът на езика – той е български – чл.14 АПК. Всеки невладеещ български език има право на преводач или на тълковник. Документи на чужд език не се приемат, те трябва да бъдат придружени с точен превод на български.

Трябва да се знае, че един административен акт са издава по два начина. Първият наричаме служебен – това са случаите, когато актът се издава по инициатива на административния орган, например плащане на данък, отчуждаване на недвижим имот и т.н. Вторият начин е по инициатива на заинтересован гражданин или организация на граждани – например разрешително за строеж, данъчна оценка, скица на недвижим имот и др.п.

Задълженията на администрацията са едни и същи, независимо как започва издаването на административния акт. Тези задължения са много и те продължават по време на цялото производство, но всеки трябва да знае поне някои от тях при комуникирането с администрацията.

1. Искането за издаване на някакъв административен акт по принцип няма установена форма, то може да се направи писмено, устно, а може да се подаде и по пощата – чл. 29 АПК.

2. Административният орган, който ще издава акта, е длъжен да прецени кои лица или организации ще бъдат засегнати от неговото издаване и да ги уведоми, че започва производството, като ги покани да участват в него. Те трябва да са уведомени, но участието им не е задължително – чл. 26 АПК.

3. Грешка при преценката за компетентният да издаде акта орган не е фатална. Ако сме отправили искането си за издаване на някакъв акт до некомпетентен орган, той е длъжен да го препрати на компетентния орган и да ни уведоми за това. Ако е имало срок за отправяне на искане и то е направено до некомпетентен орган, срокът не се счита за нарушен – например срок за подаване на проект – чл.31 АПК.

4. Доказването на необходимите за издаване на акта факти и обстоятелства не бива да става чрез представянето на купища от различни документи от заинтересованото лице. Органът няма право да му ги иска. Обикновено доказването става чрез попълване на декларация, с която се установяват необходимите за случая факти и обстоятелства – чл.43 АПК.

5. Когато актът е издаден, т.е. производството е приключило, органът-негов автор има последно задължение – да съобщи, че актът е издаден на всички заинтересовани лица, включително на тези, които са били поканени, но не са участвали в производството по издаването му, в три дневен срок – чл.61 АПК.

Заключение

В заключение ще отбележа, че нарушаването на посочените по-горе принципни положения при осъществяване на административната дейност, както и неспазването на изброените поне три основни задължения на всеки орган в администрацията правят издадения административен акт незаконен и представляват основания за неговото обжалване било по административен, било по съдебен ред. А докато обжалването не е приключило, издаденият административен акт не може да се изпълнява. Това е още една гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите срещу актовете на администрацията.