Даниела Сотирова

Резюме: Предлага се концептуално изследване на пречките пред е-управлението, които имат културни измерения. Постигането на е-грамотност от служители и от широката публика не води към по-лесно въвеждане на е-услуги. Проблематизира се защо фактори като натиск от ЕС, единични „добри практики” и успешни проекти не създават цялостна институционална култура на е-управление. В този контекст се разглежда е-управлението като нова технологична гражданска среда, която придобива параметри на нормална публична среда. Търси се отговор на въпросите за разликите между понятията културна бариера и пречка, за основанията на професионалния манталитет на администратора и особената му култура на обслужване, за онези черти на националната култура, които са бариера пред е-управление у нас.

Ключови думи: културни бариери, културни различия, технологична гражданска среда, е-управлението, е-грамотност.

Daniela Sotirova – Cultural barriers to e-government as public innovation

Abstract. A conceptual study of barriers to e-government in cultural perspective is proposed in this paper. Achieving e-literacy by employees and by general public does not lead to easier deployment of e-services. Here we discuss the problem why some factors such as „pressure from the EU“, ineffectiveness of single „good practices“ and several successful projects do not create comprehensive institutional culture of e-governance. In this context it is approached to e-government as to a new technological civic environment with parameters of normal public environment. Аnswers to the following questions are proposed, i.e. what are the differences between cultural barriers and obstacles, how the professional mindset of the administrator confronts e-governance, and are there any traits of national culture, which could be barrier to e-governance in the country.

Keywords: e-governance, cultural barriers, cultural differences, e-citizenship, deficiency of political culture, professional competency, stakeholder approach to e-governance.

„Един от най-добрите индикатори колко е гражданско едно общество е броят на статиите в Уикипедия – типичен пример за нещо, което правим за другите”.

М. Едман

Въведение

Хипотетичното стартово виждане за е-управлението е, че то е уникална възможност пред държавната и местна администрация да свали старата дрешка – традиционния модел на бюрокрация – и да „посегне” към друг тип вземане на решения, който да е разбираем и да е подкрепян от гражданите и бизнеса.

За около две десетилетия е-управлението създава нова информационна публична среда: възниквайки през 90-те години на 20. век, за 20–25 години то вече може да използва всички смартфони и други смарт технологии. „Смарт град” стана популярна инициатива на големите високотехнологични компании. И за София се заговори като за „смарт град”, след като през ноември 2012 г. се състоя конференция ”Smart cities: интелигентното градско управление”[1].

Тенденцията е включването на гражданите в е-управлението да се превърне от предимно държавна в регионална, локална стратегия. Toгава културният контекст на е-управлението става по-значим. През олимпийската 2012 г. във Великобритания се ражда публична инициатива чрез интернет „обичам да чистя улици” или „обичам чисти улици” [2]. Целта е да се формира социална мрежа на обичащите Лондон. При сравнение с подобна наша акция „Да почистим България за един ден” прави впечатление културната разлика между краткосрочност и дългосрочност, моментност и системност във визиите.

Потребността да се вникне в културния контекст идва и от още нещо: от ограниченията в стратегията copy – paste в правенето на политики в ЕС. Копирането на съседите (общините), на добрите (отличници и водещи) заменя изработването на собствени стратегии. Преекспонира се доверието в клишета от сорта „да не откриваме велосипеда” и „по цял свят е така”. Твърде много енергия, ентусиазъм и „административен капацитет” е впрегнат с убеждението, че се прави най-доброто. Фокусирането върху местното е-управление тръгва от социалната микросреда и от проблемите, които извират от нея.

Постигането на някакво равнище на електронна грамотност (e–literacy) от служители и от граждани само по себе си не води към ускорено въвеждане на е-услуги. Е-управлението се мисли твърде технократски или твърде политически. Социално-културната перспектива е възможност да се преодолее подобна едностранчивост.

1. Е-управлeние и е-гражданство като културологичен обект

На пръв поглед доминиращите тенденции в съвременната култура би следвало да подпомагат, а не да пречат на е-управлението: днес децата като че ли проговарят научени да си служат с интернет, а социалните медии са като семейството. Но навсякъде е-управлението като публична иновация среща пречки. През първото десетилетие на 21. век сходна социална реакция е изследвана и в САЩ [3]. Е-управление е парадигма наотвореност и прозрачност,развиваначрезсподеляне и сътрудничество. Според Cisco през 2016 г. в интернет пространството всяка секунда ще пътуват 1, 2 млн. видео минути, равно на повече от две години. Трудно е да се въобразят тези цифри за потоци от време и информация. Формирана е новатехнологична гражданска среда, която придобива параметрите на естествена социална среда. Индивиди и институции откликват и взаимодействат различно в нея. Културните антрополози изследват тази „нова технологична промяна, поддаваща се на различни интерпретации и визии за социална модернизация” [4]. Някои изтъкват, че е-управлението е практически осъществимо единствено като „тоталност”, т.е. всички негови елементи системно следва да се внедряват и развиват. В подобна среда е възможна ефективна трансформация на традиционни навици и умения на административните служители [5].Технологичната „принуда” подсилва ролята на културния фактор. Вече е общоприето, че за виртуалното общуване са характерни черти на поведението като интерактивност и сътрудничество с елементи на доброволност на неплатен труд в полза на други. Има стремеж към спонтанна ииндивидуализирана реакция при обратната връзка в комуникацията. Дали тези черти са улеснени или затруднени от българския манталитет?

В социалната антропология М. Дъглас и нейни ученици показват различните културни нагласи към новата технологична среда [6]. Aнтрополозите предлагат културния модел на възприемането на риска като адекватно обясняващ нагласите към нова технологична среда. Отделят се четири културни предпочитания на основата на два критерия – grid и group (мрежа и група). При висока мрежовост и ниска груповост например културата е фаталистична. Тук всичко е риск или нищо не е рисково. Въз основа на този модел може да се допусне, че параметрите мрежовост и груповост са свързани съответно с липса на бариери или с наличие на такива в разпространението на е -управлението като нова технологична публична среда.

2. Основни понятия

„…колко наши хора са ходили в Брюксел или са яли брюкселско зеле?”

Португалски експерт по регионални стратегии за е-управление, април 2013 г.

2.1. Какво е „E-гражданство”?

Според Института по електронно управление на Юнеско е–управлението обхваща нови стилове на лидерство и нови пътища за обсъждане и политики за вземане на решения и инвестиране, за достъп до образованието, за вслушване в гражданите и за организиране и разпространяване на информация и услуги [7]. Това широко определение изтъква социалния и културен смисъл на е-управлението, като технологичните и административните аспекти са част от него. Според същия източник целта на е-управлението е доброто упраление. Следователно етичният, културен и граждански потенциал тук е водещ. Предвид наличието на множество интерпретации, нека приемем разбирането за три равнища на е – управление, предложено от същата институция:

• e-администрация, отнасяща се до усъвършенстването на административните процеси и до вътрешните връзки в публичния сектор, основани върху нов тип компютърни технологии и информационни процеси.

• e-услуги, свързани с разпространението на публични интерактивни услуги до гражданите, примери за които са документни услуги, изисквания за справки, разрешителни и др. В обучението и публичния дебат този документооборот се разглежда като съдържание на е-управлението.

• e-демокрация, изискваща по-широко гражданско включване и участие, подпомогнато от нови технологии и процеси на вземане на решение.

Последното равнище на е-управлението е белег за неговото реално функциониране в обществото. То в най-голяма степен е зависимо от културни, социално-психологически и исторически фактори. Е-демокрацията показва как звучи гласът на гражданството, как се чува и се откликва на него.

За състоянието на е-гражданството се съди по нетривиални показатели. Проучване на компанията Wikipedia анализира статиите на съответния език, като разглежда два измерителя: ширина (разпространение) и задълбоченост. По разпространение на статии на съответния език тези на български са на 36 място (данни от 9.03.2013г.).Това е несравнимо по-малко от статии на езици като чешки, шведски, унгарски, сравними по разпространеност с българския. Статиите на български са много по-малко от тези на по-слабо използвани езици – норвежки и фински. Обаче материалите на нашия език са чувствително повече от тези на гръцки и на белоруски. Само 5 езика имат повече от 1 млн. уики-статии – английски, френски, немски, холандски и италиански. Изненада е присъствието на холандския – майчин език на 23 млн., но значително по-напред от испанския, на който говорят 407 млн. Вторият показател („задълбоченост”) е измерител на честотата на редактиране и обновяване на статиите, с колко цитата те са подкрепени, колко от материалите са само кратки бележки. За английски език този показател разбираемо е най-висок – 749. Статиите на иврит (почти еднакъв брой с тези на български) са със задълбоченост 242. Българските материали са със задълбоченост 28 [8].

2.2. Какво е „културна бариера”?

Да говориш за бариери, значи да осмисляш специфичното, което пречи на даден процес. Бариера е дума близка до барикада [9].Разликите се превръщат в бариери, но как и кога? В „културни бариери” се изтъква ролята на контекста и ситуацията. В този смисъл културните бариери не са списък от черти на народопсихология или исторически обстоятелства, които „вечно пречат”. Например контекстът на присъединяването на България към ЕС, политическата криза у нас, икономическата ситуация в Южна Европа са елементи от мозайката на контекста, в който бариерите се активират.

Заслужава да се уточни разликата между пречки и бариери. В първия случай се акцентира на негативното въздействие на дадено обстоятелство в момента и на по-лекото му превъзмогване, докато културна бариера е по-дълбинно основаваща се черта. Пречките имат по-силно изразен институционален ефект, изискват по-решителна организационна намеса и политическа воля. И пречките, и бариерите формират атмосфера на съпротива срещу определени политики. Интересен въпрос е приложимостта на социологическото понятие „враждебна среда” спрямо въвеждането на е-управление. Това понятие се използва за обяснение на процеси, протичащи в иновативните организации в България [10].

Наред с културните бариери в тесния смисъл, се разграничават институционални и психологически (народо-психологически и социално-психологически). Разпространено е свеждането на културните бариери до психологическите. Te са убеждения или предубеждения на личността, които спъват саморазвитието, общуването и промяната. Често в изследванията и в популярната употреба разликата между психологически и комуникативни бариери не е ясно дефинирана. В българската наука има публикации за исторически културни бариери[11]. Те са метафорично онагледени като мост и граница едновременно, като е изследвана ролята на реката не само географски, но и свързващо-разделяща: пазарно, комуникативно и социално места и общности.

Стереотипите се превръщат в бариери, когато се наслагват трайно. Тази теза може да се илюстрира с допускането, че стереотипите за жените са свързани с резистентостта на администрация. В този сектор процентът на жените е висок: например в общината на малък град съотношението на работещи мъже и жени е 1:8.[12]. Интересен нюанс е стереотипът „жената и технологиите” („жените не се справят добре с техниката”). Наслагването на различни стереотипи е пречка, „замразяваща” социалния контекст за промяна.

3. Е-управлението в България: социо-културни обобщения

Общоприето (например от ООН) е, че има няколко нива на административни е-услуги, които предлагат и осигуряват съответно: информация (достъп), интеракция (еднократно взаимодействие, например – изтегляне и попълване на бланки и др.), транзакция (публични услуги като плащане на данъци, при които администрацията не е длъжна да отговори и мрежа (проактивна, чрез която се формира мнение и се събира специфична информация).

Е-управлението у нас е каузана много правителства през последното десетилетие. От март 2013 г. страната имаше няколко месеца и назначен „специален министър“ на електронното правителство. Съобщава се периодично за изграждане на система за електронна идентичност на гражданите с „електронен ЕГН”, за разработена система за онлайн референдуми с цел формиране на политиките в различни сфери с неправителствени организации и експерти [13]. Равнището на обмисляне не надхвърля възгледа за гражданите като ползващи е-услуги и имащи достъп. Това, че гражданите създават съдържание и смисъл, изграждат социалния свят на своето населено място, още не е елемент от визията. Всекидневният граждански и административен език е изостанал: говорим за „компютърна грамотност”, а не за „дигитална компетентност”(IST competence). От 2006 г. дигиталната компетентност е въведена в списъка на осемте европейски компетентности за учене през целия живот, препотвърден през 2012 г. в Копенхаген по време на европейска седмица на е-уменията.

4. Дефицити в политическата култура като културни бариери

Проблемът с политическата култура е остър и болезнен. Освен хаотични медийни интерпретации, за него има специализирани изследвания. Характеристиките на българския политически живот, накратко, се подреждат така:

• егалитаризъм, най-общо свързан със селските корени на българското следоосвобожденско общество; слабо гражданско общество, което се проявява в силната зависимост на партиите от властта и трудността им да оцеляват в опозиция;

• политически персонализъм, водещ до идентификация на партии с лидери, до партийна фрагментация и кратък политически живот; политическо насилие, което е оставило травматични следи в българската социална памет; преобладава личният режим (като разновидност на авторитаризма), при който решенията в политиката зависят от лидера;

• специално отношението към Русия, приятелско или не, което е част от по-общата идея за покровител на България; силна тежест на темата за националното, проявяваща се и като възвеличаване на лидери, свързани с националната идея [14].

Българската политическа култура е враждбна на гражданското участие и формира голяма дистанция между човека и административното управлние. Няма го състоянието „гражданство без държавност” – подпомагагащ кутурен фактор за електронното управлние. Тези черти са елемент от обща „композиция”: хиперрегулирана публична среда и култура на високо властово разстояние и силно избягване на неопределността, според резултатите на използвания от Цв. Давидков модел за културните измерители на Г. Хофстеде [15].

Дефицитите в съдебната система са изтъркан рефрен на политическото говорене. Проучване на Европейския съд за правата на човека за петгодишен период (2007-2012) показва, че най-често повод за критики е дългото забавянена започване на съдебен процес, това, че няма на разположение преводачи, необичайно дълги фази на досъдебно производство, неосигурен достъп до адвокат и до семействотона задържания [16]. Вглеждането в този списък (далече не пълен) от недостатъци на съдебната система илюстрира, че бавното живеене в затворен свят е социална норма.В по-широка перспектива тези парализиращи недостатъци се коренят и в липсата на култура на посредничеството, на „място” за медиатор. Това „пасва” на предпочитаното персонализирано публично изразяване: хората от властта са „на ти” с хората извън нея. Малко играна е социалната роля на застъпника, не е приемана фигурата на лобиста. „…Има сериозен риск от подмяна на автентичното публично партньорство с чисто показни, PR-ориентирани практики за изграждане на публичния образ на институциите посредством интернет комуникацията” [17]. Всичко това е пречка за развитието на местни стратегии за е-управление.

Ето пример за обратното, за успешна европейска практика. Общинска администрация в германска провинция проектира форум за гражданите си, целево насочен за възприемане на новата им европейска, държавна и регионална енергийна политика, съобразена с информиран избор на доставчици, с ценности на устойчивото развитие, с климатични промени, опазване на околната среда и др. При липсата на монополи и след повече от десет години упражнявано право на избор от гражданите за енергиен доставчик, тази посредническа функция на местната администрация по електронен път се оценява като по-ефективна от традиционния тип публична политика [18].

Стесненото самосъзнание за гражданство е културна бариера. Малко под половината (47%) от българите се възприемат като граждани на ЕС, което е по-малко от средното за всички граждани на съюза(63%). Подобни на България са и нагласите в Румъния – 51% (данни от 22 февруари 2013 на Евробарометър. Изследването е част от инициативата на ЕК „Европейска година на гражданите” – 2013 г.).В ЕСсоциалната включеносте база за политики. Дигиталната изключеност се разглежда като равнозначна на липса на социална включеност. В този контекст започва да се гледа на самите е-документи. Грижата задълголетието, за силата и доброто здраве на е-документие специфичен аспект на е-управлението. Животът на е-документите се изчислява от 5-10 години за бизнеса и до 100 години за държавната администрация.

5. Културни основания на професионалния манталитет на администратора

5.1. Манталитетът на чиновника и е-управлението

Основната теза е, че публичният образ на администратора би се променил към по-добро при работещо е-управление. Чиновникът е здраво вкоренен и вкоравен образ в обществените представи. Манталитетът на бюрократа е тежък проблем, който е предмет на негативно медийно „овикване”, но не и обект на изследвне и методично преодоляване. Опитът на централно-европейски държави и на Румъния показва, че професионалното лице на администратора може да се промени успоредно и като следствие от въвежданото на е-управлние на държавно и най-вече на местно равнище [19].

Поколенческите разлики на работното място също са културна бариера. Maсовото и свободно ползване на чужди езици е професионален и граждански стандарт в ЕС, особено – за администрацията. В европейското пространство се използва като стандарт за компетентност третият чужд език. През 2012 г. в изследване за ползването на чужди езици сред админстрацията на ЕС, което поставя България в „златната среда”, е формулирана стратегическата цел в Европа „да се създаде приятелска към езика (language-friendly) среда на живеене и образоване” [20‎]. Изследвайки манталитета като културна бариера е уместно да си припомним, че културата е аналогична с езика. Незнаенето на езици е културна бариера пред е- управлението в глобалния свят. Смешната фраза на българския фермер „ама аз не знам европейски” от една телевизионна реклама всъщност може да се разчете буквално.

Българската култура възпроизвежда индивиди с външна локализация на контрол, които по-скоро приемат, че друг е отговорен за нещастията им. Започвайки от семейството и детството, властта се упражнява по случайност и каприз. Прекъснатото историческо битие поражда недоверие в рационалния ход на нещата. Според десетгодишно проучване (1994–2004) България е „европейски първенец по суеверие” [21]. Само 8% от българите са твърдо убедени в безсмислието на употребата на талисмани, а вярващите в чудеса у нас са 55%. България е европейски шампион във вярата в хороскопи: 16% се консултират с тях всеки ден. В такава среда е затруднено социалното научаване на водене на системен диалог, на грижа за друг. Вместо култура на диалога преобладава култура на сеира (според проникновените бележки oтпреди десетилетия на Вера Мутафчиева). Вече има социална мрежа, която се рекламира като „българската работа във фейсбук” [22].

Българите предпочитат срещата очи в очи. Да се изпращат документи по е-поща все още е табу за много институции. Личната среща е по-добра от смартфона.. Българската култура се характеризира с ниска прозрачност на опита, т.е. с нежелание да се покаже и предаде на други начинa за постигане на ефективен резултат. Позицията на не-включеност е свързана с катастрофична интерпретация на външния свят, започвайки от колегата и другия отдел и разпростирайки се по цялото земно кълбо. Въпреки че липсват емпирични изследвания за културните бариери пред е-управлението у нас на равнище организационна култура, може да се допусне, че те са в недостъчната организационна гъвкавост, както показва специално изследване на този проблем за Румъния [23]. Пасивността и безразличието изтъкват онзи социален контекст, който поддържа бюрокрацията – вкаменена в себе си и вътрешно враждебна на е-обслужването.

5.2. Културни различия и желани качества на публичния служител

„Как искам да бъда обслужван в общината и в агенцията?” Този въпрос само на пръв поглед изглежда риторичен (понеже е ясно, че искам бързо и любезно) или е част от предизборни приказки.. Въпреки че липсват емпирични проучвания, и тук добър източник на информация и повод за разсъждения са изследванията върху бизнес организации. В нови проучвания на въздействията на междукултурните различия върху българския бизнес [24], запитани за качествата, които предпочитат да срещат в партньори, ръководители и колеги, представители на чужда култура, голяма част от анкетираните посочват на първо място „Ясен и директен подход при изразяване на собствената позиция” (65%). На второ място е „Избягване появата на конфликти” (31%), а на трето – „проява на сдържаност и резервираност по време на комуникационния процес” (38%). Този резултат, според авторите, се обяснява с търсенето на обективност и деловитост от страна на българските контрагенти. Е-управлението е свързано с нагласата „времето е пари”, вплетена в културата на обслужване. Бързото обслужване като антипод на тромавата администрация е проява на подобна делова ориентация. Показателно е, че при споделяне на добри европейски практики за местно е-управление се предпочита думата потребители вместо граждани. „Гражданинът е по-скъп”, „потребителят е по-евтин”, обясни Дейвид Картер (Великобритания) на цитираната европейска конференция за е-управление. Приемането на термина „гражданин” или „потребител” също е културен продукт.

Заключение: моделът на заинтересованите участници

Е-управлението може да се разглежда от различни перспективи: през призмата на реформиране на публичния сектор, като приложение на информационните технологии, част от новия публичен мениджмънт, осигуряващ услуги на граждани. Независимо от избраната гледна точка, културните бариери са предизвикателство пред тази поведенческа и институционална промяна. Отчитането на гледната точка и включването на различни заинтересовани групи в е – управлението има ключова роля за развитието му. Участниците са със свои перспективи, разходи, ползи, очаквания за успех. Моделът на заинтересованите включени конкретизира на управленско равнище контекстуалния подход към е-управлението. Подобен подход е предложен неотдавна за e-управлението във Великобритания [25] и може да е успешен и в българския случай.

Известна е максимата, че иновацията е „тайното оръжие” срещу кризата. Публичната иновация е-управление може да е лек срещу гражданското безучастие в публичния живот.

Цитати и бележки:

[1]Smartcities: интелигентното градско управление. <http://gradat.bg/events/?guid=1756981>.

[2] Публична инициатива чрез интернет „обичам да чистя улици” или „обичам чисти улици” <www.lovecleanstreets.org>.

[3] Oxford Internet Institute. (2010). Breaking Barriers to E-Government: Inventory. Home. 2010. <http://www.egovbarriers.org/?view=inventory>.

[4] Hood, C. (1998). The Art of the State: Culture, Rhetoric and Public Management. Oxford: Clarendon, p. 199.

[5] Margetts, H., H. Yared (2013). Incentivization of e-government. Transforming the performance of HM Customs and Excise through Electronic. School of Public Policy, UCL, Paper commissioned by the National Audit Office. Introduction.<www.governmentontheweb.org/sites/>.

[6] Thompson, M., Grendstad, G., Selle, P. (1999). Cultural Theory as political science. London: New York: Routledg.

[7] UNESCO,(2013). <http://portal.unesco.org/ci/en/ev.php-URL_ID=4404&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html>.

[8] <http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:News>. Accessed on 5.04.2013.

[9] <http://en.wikipedia.org/wiki/Barrier>. Accessed on 5.04.2013.

[10] Tchalakov, I. (2011). Aсademic Enterpreneurship in Bulgaria. Sociological Problems. Issue12, p. 56.

[11] Panova, R. (2002). Factors Determining the Borderline and Its Projection in Bulgarian Historiography. Historical Review, No 5-6.

[12] Според проучване на дипломантката по публична администрация П. Бошнакова

[13] Pressadaily; <http://Pressadaily>;

[14] Даскалов, Р. (2005). Българското общество. 1878-1939. София: ИК Гутенберг.

[15] Давидков, Цв. (2009). Национални и организационни култури. София, с.69 и с.84.

[16] <16http://dnes.dir.bg/news/choveshki-prava-sadeben-protzes-12165855?nt=4)>.

[17] Димитров, Г. (съст.) (2012). Съграждане на гражданството: перспективи за публично партньорство в България. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, с. 215.

[18] Beblek, A., M. Mechler, Ilg, B., T. Kreamer. (2013). Eabling citizens participation in regional energy concepts. In: Digital Governance: From Local data to European policies. Prague: Conference proceedings, p.155.

[19] Walterova, I. (2013). SEED – Bringing e-Government Services Closer to Citizens. In: Digital Governance: From Local data to European policies. Prague: Conference proceedings. <http://Pressadaily>; p.174.

[20] ЕU, 2012.

[21] Mинков, М. (2007). Eвропейци сме, ама… България върху културната карта на света. София: Kласика и стил.

[22] <www.seir.bg>.

[23] Modinis, V. (2007). Breaking Barriers to e – government: Overcoming Obstacles to Improving European Public Services. An on-line survey of barriers to e-government in Romania. <http://www.egovbarriers.org/downloads/deliverables/solutions_report/Solutions_for_eGovernment.pdf.>

[24] Damyanov, А, K. Sarkisyan (2012). Impact of Intercultural Differences on Bulgarian Busines. Economics 21 (Икономика 21), issue: Bul 2, p.: 51-72; Попова, Ю. (2010). Мястото на България в „Изследване на културните ценности в Европа”. Научни трудове на Русенския университет. Т. 49, серия 5.2 .

[25] Rowley, J. (2011). E-Government stakeholders—who are they and what do they want? International Journal of Information Management. Volume 31, Issue 1, February 2011.

Използвани източници:

1. Давидков, Цв. (2009). Национални и организационни култури. София: СУ „Св. Кл. Охридски” – СтФ.

2. Даскалов, Р. (2005). Българското общество. 1878-1939. София: ИК Гутенберг.

3. Димитров, Г. (съст.) (2012). Съграждане на гражданството: перспективи за публично партньорство в България. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

4. Mинков, М. (2007). Eвропейци сме, ама… България върху културната карта на света. София: Kласика и стил.

5. Попова, Ю. (2010). Мястото на България в „Изследване на културните ценности в Европа”. Научни трудове на Русенския университет. Т. 49, серия 5.2 .

6. Beblek, A., M. Mechler, Ilg, B., T. Kreamer. (2013). Eabling citizens participation in regional energy concepts. In: Digital Governance: From Local data to European policies. Prague: Conference proceedings.

7. Damyanov, А, K. Sarkisyan (2012). Impact of Intercultural Differences on Bulgarian Busines. Economics 21 (Икономика 21), issue: Bul 2, p.: 51-72.

8. Hood, C. (1998). The Art of the State: Culture, Rhetoric and Public Management. Oxford: Clarendon.

9. Margetts, H., H. Yared (2013). Incentivization of e-government. Transforming the performance of HM Customs and Excise through Electronic. School of Public Policy, UCL, Paper commissioned by the National Audit Office. Introduction.<www.governmentontheweb.org/sites/>, Access22.04.2013.

10. Modinis, V. (2007). Breaking Barriers to e – government: Overcoming Obstacles to Improving European Public Services. An on-line survey of barriers to e-government in Romania. <http://www.egovbarriers.org/downloads/deliverables/solutions_report/Solutions_for_eGovernment.pdf.> Accessed on 20/03/2013.

11. Oxford Internet Institute. (2010). Breaking Barriers to E-Government: Inventory. Home. 2010. <http://www.egovbarriers.org/?view=inventory> , Accessed on 20/03/2013.

12. Panova, R. (2002). Factors Determining the Borderline and Its Projection in Bulgarian Historiography. Historical Review, No 5-6.

13. Rowley, J. (2011). E-Government stakeholders—who are they and what do they want? International Journal of Information Management. Volume 31, Issue 1, February 2011.

14. Smartcities: интелигентното градско управление.<http://gradat.bg/events/?guid=1756981>, Accessed on 08/05/2013.

15. Tchalakov, I. (2011). Aсademic Enterpreneurship in Bulgaria. Sociological Problems. Issue12, p. 56.

16. Thompson, M., Grendstad, G., Selle, P. (1999). Cultural Theory as political science. London: New York: Routledg.

17. UNESCO,(2013). <http://portal.unesco.org/ci/en/ev.php-URL_ID=4404&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html>. Accessed on 20/03/2013.

18. Walterova, I. (2013). SEED – Bringing e-Government Services Closer to Citizens. In: Digital Governance: From Local data to European policies. Prague: Conference proceedings.

19. <http://Pressadaily>; Accessed on 15/03/2013.

20. <http://ec.europa.eu/languages/eslc/docs/executive-summary-eslc_en.pdf>. Aaccessed on 20/03/2013.

21. <http://www.economy.bg/bulgaria/view/5042/Sasha-Bezuhanova-Stereotipyt-che-inzhenernata-kariera-e-myzhka-profesiya-tryabva-da-byde-preodolyan>. Accessed on 5.04.2013.

22. <http://www.seir.bg . Accessed on 5.04.2013>.

23. <http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:News>. Accessed on 5.04.2013.

24. <http://en.wikipedia.org/wiki/Barrier>. Accessed on 5.04.2013.