Интернет комуникация и социални мрежи

Илиана Павлова

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

И-мейл: il.pavlova@ts.uni–vt.bg

Абстракт: В статията се проследяват механизмите на организация на социалните мрежи, формите на взаимодействие между участниците и възможностите за въздействие в рамките на мрежовите отношения. Влиянието в мрежите се разглежда последователно както от перспективата на социалните взаимоотношения, така и като резултат от технологични зависимости. Хипотезата е, че личната комуникация и близките хора от всекидневието имат нарастващо значение при оказване на влияние в условията на интернет; ‘свързаният човек на 21. Век’ може да разширява своята социална роля в зависимост от връзките си и поведението си в мрежата.

Ключови думи: социални мрежи, влияние, инфлуенсъри във всекидневието, лидери на мнение, лична комуникация.

Influence Mechanisms in Social Networks

Iliana Pavlova

“St. Cyril and St. Methodius” University of Veliko Tarnovo

E-mail: il.pavlova@ts.uni-vt.bg

Abstract: The paper focuces on the mechanisms of social networks organization, the forms of interaction between the participants and the opportunities for influence within the network relations. Social influence is viewed consistently both from the perspective of social relations and as a result of technological dependencies. The hypothesis is that personal communication and everyday life relationships increase their role in network influence; the connected person of the 21^st century can expand their social role depending on the connections and behavior on the network.

Keywords: social networks, influence, everyday influencers, opinion leaders, personal communication.

Увод

Връзките между хората и възможностите за взаимодействие между тях са неизменна част от различните форми на обществена организация, съпътстващи хода на хилядолетната история на човечеството. Социалните мрежи днес обаче добиват ново значение в условията на технологично развиващи се възможности за връзка. ‘Свързаният човек на 21. Век’ задава нови посоки за развитие на света; той може да разширява своята социална роля в зависимост от отношенията, които има с другите участници в мрежата; неговото влияние и социалната му значимост могат да нарастват в резултат от мрежовото му поведение. Технологиите само улесняват този процес. Връзката между всичко и всеки – идея, която стои в основата на интернет, променя света, в който живеем. Стойността на комуникацията в социалните мрежи и ефектите от социалните взаимодействия се превръщат във все по-важен фактор в различни сфери на човешката дейност. [1]

Целта на настоящата статия е да се проследят механизмите на организация на социалните мрежи, формите на взаимодействие между участниците и възможностите за въздействие в рамките на мрежовите отношения. Допускането е, че софтуерните механизми за социална организация и различните социални ефекти, които се пораждат като тяхно следствие (ехокамери, филтърни балони, ефектът постистина), както и намесата на изкуствения интелект в социалното пространство (чат ботове, алгоритмично създадени медийни съдържания и др.), имат за свой резултат всеобщата криза на доверието. Има основания да се говори за тенденция, към която насочват внимание резултатите от различни изследвания, а именно – силните връзки от близкия социален кръг при комбиниране на онлайн и офлайн комуникация са основен източник на влияние.

В рамките на статията се прави терминологичното разграничение между социални медии и социални мрежи. Социалната мрежа е структура, изградена от различни деятели (участници със свой профил), които са свързани помежду си (1.) на основата на различни типове отношения, и (2.) посредством възможностите за социална интеракция, предоставяни от софтуерните платформи за медийна дейност (Facebook, Twitter и др.). Всеки един от участниците може да влияе върху система от връзки и отношения в рамките на структурата.

В условията на интернет на нещата (Internet of thinks – IoT) светът на машините дифузира света на хората; налага се и понятието „социален компютинг“ (social computing), за да се означат взаимовръзките между социалното поведение и компютърните системи, социалните конвенции и социалните контексти, създадени посредством софтуер и технологии. [2] За целите на настоящата статия обаче, в аспекта на стратегическите комуникации, като определящ фактор разглеждаме човека и генерираното от него присъствие в социалните мрежи. Влиянието в мрежите се проследява последователно както от перспективата на социалните взаимоотношения, така и като резултат от технологични зависимости.

1. Социални предпоставки за влияние в мрежите

Мрежовата динамика се подчинява на общите принципи на динамика на социалните отношения: подобията се привличат („Които си приличат, те се привличат!“). Хомофилията – тенденцията хората да се асоциират и сближават с подобни на себе си, с такива, с които споделят еднакви качества, е основен принцип на социална организация. В социалните науки систематичните наблюдения върху формирането на групи и създаването на връзки датират от 20-те и 30-те години на 20. век. Класическо е изследването на приятелството като социален процес на Пол Лазерсфелд и Робърт Мъртън и разграничението на хомофилните отношения на: (1.) статусна хомофилия (status homophily) – отнася се до социалните и демографски особености (раса, етнос, пол, възраст, образование, местоживеене и др.); и (2.) ценностна хомофилия (value homophily) – базира се на ценности, отношения и вярвания; ценностната хомофилия включва също голямото разнообразие от вътрешни състояния, за които се предполага, че формират бъдещото поведение на човека. [3] За повече информация по въпроса и във връзка с подробен преглед на различните изследвания на проблема, полезна е публикацията на Макферсън, Лавин и Кук. [4]

Сходствата и подобията допринасят за това, което сме като индивиди, както и за начина, по който другите ни възприемат; мостовете, които ни свързват с другите обаче, са преживяванията, впечатленията и възприятията. Процесът на определяне на свързващите черти е рефлективен, той се основава на самопознанието и оценката както за самия себе си, така и за външния свят. Когато даден реципиент е изложен на съобщение, което включва важно за него измерение (като предишен опит или определен тип принадлежност – например етническа принадлежност, културни особености, езикови особености и др.), този процес се активира, с което се оказва влияние върху начина, по който самото съобщение се обработва и възприема. Като източник на доказателства са резултатите от мащабното изследване „Маркетинг в културата и ефекти на саморефериране“, проведено през 2018 г. от Центъра за мултикултурални изследвания. [5]

Сходствата и подобията са в основата и на софтуерната организация на социалните взаимоотношения в интернет среда. В „Анализ на социалните мрежи“ (2018) Стивън Боргати, Мартин Еверет и Джефри Джонсън представят таксономия на типовете връзки и отношения между хората, която би могла да послужи като основа за анализ на мрежовите взаимодействия и е важна стъпка при разбиране на механизмите на функциониране на социалните мрежи; тя би помогнала и при осмисляне на потенциала на влияние, който релациите имат. Основното разграничение, което авторите правят, е между релационни състояния (relational states) и релационни събития (relational events). [6]

Релационните състояния се отнасят до устойчиви и продължителни представяния на отношенията между участниците в мрежите. Такива са роднинските отношения (брат, дъщеря) или отношенията работодател – служител, отношенията на приятелство и т.н. В случая „продължително представяне“ не означава, че дадена релация никога няма да приключи. Има се предвид, че тя е устойчива и съществува продължително във времето, за разлика от релационните събития – като продажба на къща, например, или прочитане на книга, посещение на културно събитие или екскурзия до екзотично място.

В рамките на релационните събития се разграничават интеракциите и потоците (flows). Интеракциите са поведения, насочени към другите, и често могат да бъдат наблюдавани от трети страни (отбелязване от/на определено място, сприятеляване, харесване на медийно съдържание и т.н.). Интеракциите правят възможни нещата да протичат в мрежата, техен резултат са потоците. От своя страна, потоците могат да са неосезаеми – като вярвания, отношения, норми и т.н. неща, които се предават от човек на човек. Именно от тази позиция за мрежата като доминирана от социалната практика на потоците (flows) говори и Мануел Кастелс: потоците са „целенасочени, повтарящи се, програмируеми последователности на обмен и взаимодействие между физически разединени позиции, заемани от социалните участници в икономическите, политическите и символичните структури на обществото“. [7] В социален аспект обаче потоците не включват всички възможни вериги на взаимодействия. На нивото на структурата те се обясняват с каскадния тип на организация на мрежите и с нарастващия брой от участници на всяко едно от нивата на връзка (по веригата: 1. Приятели, 2. Приятели на приятелите, 3. Приятели на приятелите на приятелите, и т.н.).

В рамките на „релационни състояния“ Стивън Боргати, Мартин Еверет и Джефри Джонсън разграничават три категории: сходства (similarities), релационни роли (relational roles) и релационно знание (relational cognition). Релационното знание се отнася до мисли и чувства, които хората имат един към друг. Това включва и познанство – кой кого познава. Релационното знание не може да се наблюдава от членовете на други мрежи, освен ако не се подразбира от взаимодействията между самите членове на мрежата. Пример за често следствие от релационното знание е отношението на доверие, от което зависи дали дадена трансакция ще се осъществи и на каква цена.

В категорията Релационни роли се представят някои от постоянните човешки отношения като „родител на…“ и „роднина на…“. Всички хора, с които е осъществена директна връзка, се определят като „приятели“ и очаквано те влизат в тази роля.

Сходствата/подобията (similarities) се отнасят до релационен феномен, който не може да се определи като социална връзка, но в случая методологично се приема като такъв, тъй като той може да бъде едновременно и двете – причина и следствие за социалната връзка. Например физическата близост (сходството в местонахождението) може да даде възможност за лице-в-лице среща. Членството в групи (като университети, училища, отбори, работно място) осигурява много възможности за взаимодействия. Трайна тенденция е хората да харесват хора, които са като тях, на базата на социално разпознаваеми черти. [8]

Таблица 1. Видове връзки и отношения в социалните мрежи.

2. Софтуерни предпоставки за влияние в мрежите

Алгоритмичните настройки, които прилагат различните платформи за социални взаимодействия, се основават на приоритизирането на социалните връзки и отношенията между участниците в мрежите съобразно (1.) видовете на връзките, и (2.) степента им на активност. Персонализиращите инструменти за комуникация са допълнителен фактор, който усилва процеса на софтуерно детерминирани социални взаимодействия. От решаващо значение е и степента на клъстеризация на мрежите. [9]

2.1. Видове мрежови връзки

2.1.1. В зависимост от силата на връзката между отделните участници:

• силни връзки – осъществяват се между близки хора и приятели (обикновено и в реалния свят); отличават се с висок интензитет на взаимодействие и с потенциал за влияние, тъй като са изградени на базата на доверие;

• слаби връзки – познати, фенове, „виртуални приятели“. Този тип връзки се отличават с ниски нива на взаимодействие и с нисък потенциал на влияние. [10]

2.1.2. В зависимост от позицията на конкретния деятел в мрежата и от насочеността на връзките:

• входящи връзки (In–Degree Centrality на отделния участник в мрежата), и

• изходящи връзки (Out–Degree Centrality на конкретния деятел).

С други думи, отделните участници могат да бъдат следвани (следени) или сами да следват (следят) други. Това разграничение съответства на ролята, която отделният деятел изпълнява в комуникационния процес в мрежата – на комуникатор и реципиент. То отразява също така неравностойността, която съществува във връзките и отношенията между участниците в мрежите. Една връзка може да е симетрична (undirected, symmetric), ако комуникационният процес протича двупосочно и равностойно между двамата участници, но може да е и несиметрична (directed, asymmetric) – какъвто е случаят с мрежите на различни знаменитости с милиони фенове (милионите фенове познават личността и следят нейните публикации, докато обратното не е така). На практика стойността на връзката се определя от насочеността й и от степента на взаимодействия, осъществявани чрез нея. В рамките на персоналните мрежи процесът на софтуерно приоритизиране на връзките може да се онагледи графично.

Фигура 1. Модел на комуникационни взаимодействия въз основа на насочеността на връзките и комуникационните потоци в персоналната мрежа. Авторство мое, Ил. П.

2.2. Степен на клъстеризация на мрежите

Групиранията (клъстерите) в рамките на отделните мрежи се осъществяват при наличието на връзки между участниците, но и при наличието на определен тип сходства между тях – интереси, начин на мислене, поведение и т.н. Отделните групи (общности) и степените на клъстеризация на мрежите оформят социалните граници на информационните потоци. Колкото по-плътни и споени са мрежите, толкова по-бързо се разпространява информацията в тях, по-голяма е и вероятността за влияние.

Фигура 2. Графове по интереси – силни и слаби връзки в социален аспект. Авторство мое, Ил. П.

3. Лидерите на мнение – силните връзки и доверието в социалните мрежи

Персонализацията на мрежовите отношения и софтуерно организираните социални връзки довеждат до появата на редица негативни ефекти в социален план. Създават се пространства на свързаност, в които се акумулират подобията/сходствата между участниците и в които се приоритизират мненията пред фактите (т.нар. филтърни балони, ехо камери). [11] В такива софтуерно организирани социални пространства процъфтяват фалшивите новини и дийп фейк медийното съдържание, подвеждащата информация, дезинформацията. Централен за съвременното общество става въпросът за доверието в социалните мрежи.

Мащабно изследване на HAVAS Global Comms от декември 2018 г., проследяващо просюмърските нагласи, сочи, че на практика хората днес получават много повече информация и от много по-широк кръг източници, но те се чувстват по-малко информирани, защото не са сигурни на кои новини могат да се доверят и на кого могат да имат доверие в мрежата. Очертава се тенденция – кръговете на доверие на повечето хора вече да не се простират далеч отвъд техните семейства и близки приятели. По-отдалечените връзки, включително етническа, политическа и партийна принадлежност, религиозните убеждения, не носят тежестта, която някога са имали. 89% от просюмърите смятат доверието за крайъгълен камък на обществото, но въпреки това 85% го приемат за ценност в наши дни; 72% са притеснени от загубата на лидери, на които може да се вярва; две трети смятат, че като цяло на човека днес може много по-малко да се вярва, отколкото преди век. [12]

Очертаващата се тендеция се потвърждава и от изследвания, свързани с маркетинга на влияние. Още през 2000 г. Малкълм Гладуел популяризира идеята за използването на влиятелни личности за различни маркетингови цели: „Успехът на всякакъв вид социални епидемии зависи много от участието на хора с определен и рядък набор от социални умения“, посочва той. [13] В епохата на Twitter, Instagram и Facebook целенасочено се влагат усилия в откриването на различни мрежови знаменитости, за които се смята, че могат да влияят на хората чрез техните одобрения.

В мащабно проучване на потребителските разговори, започнало през юни 2006 г. в САЩ и продължило повече от десет години, с обхват на изследване и много други страни като Мексико, Русия, Бразилия, Колумбия, Австралия, Китай, Корея и Япония (подобно проучване започва и във Великобритания през 2011 г.), Ед Келер и Брад Фей достигат до важни резултати относно влиянието: инфлуенсърите са „всекидневните потребители, които са значително по-склонни да търсят информация и да споделят идеи, информация и препоръки с други хора. Те правят това по два начина, като доброволно изразяват мнението си за продуктите и услугите, към които се чувстват пристрастни, и като се обръщат към тях със своите знания, съвети и прозрения“. [14] Ключов момент е, че силата на влиянието е в съчетаването на онлайн с офлайн комуникацията. Всекидневни инфлуенсъри са приблизително 1 от 10 потребители с големи социални мрежи в реалния свят, които редовно дават съвети на другите както онлайн, така и в офлайн разговори.

Авторите на изследването цитират проучване от 2014 г. на Word of Mouth Marketing Association, според което две трети от въздействието на разговорите върху продажбите идва от офлайн дискусии за марки, а не чрез социални медии и „една трета от въздействието на продажбите от уста на уста се дължи на това, че разговорите от уста на уста работят като усилвател на платената реклама. Това е в съответствие с изследванията отпреди 6 десетилетия на Пол Лазарсфелд и Елиу Кац, които откриват, че рекламата е неефективна при директно въздействие върху предпочитанията на потребителите. Тя е ефективна, когато подтиква към разговори между „лидерите на мнение“ и другите хора“, посочват още авторите. [15] Отчитайки резултатите от изследването, Ед Келер и Брад Фей препоръчват: Започнете със стратегия, ориентирана към хората, а не към канала. Въпреки че офлайн комуникацията е доминираща при осъществяването на влияние, инфлуенсърите също така са запалени потребители на социалните медии. Можете да ги наречете агностици по отношение на каналите за комуникация – те ще използват този канал, който е най-удобен или подходящ за определен тип споделяне и даване на съвети“. [16] Казано с други думи, необходимо е проникване в офлайн света – на места, където общуването е пряко и връзката между участниците се основава на доверие.

Влиятелните личности от всекидневието на хората имат своите мрежи офлайн и онлайн, често този тип мрежи са идентични – близките и силни връзки от офлайн света се пренасят и онлайн, този тип връзки има стойност в социален аспект. Публичната и личната комуникация се съчетават.

Фигура 3. Онлайн и офлайн егоцентрични мрежи, силни и слаби връзки. Авторство мое, Ил. П.

Мрежите на влиятелните личности от всекидневието на хората се различават съществено от тези на онлайн знаменитостите. С милиони фенове, следящи активността им, знаменитостите на практика са с ограничен ресурс за въздействие поради слабия характер на връзките в мрежите им (в повечето случаи несимитрични и неотразяващи реален тип взаимоотношения) и поради ниската плътност на самите мрежи (малък брой връзки между феновете им). Мрежовите знаменитости обаче имат ресурс за разпространение на медийни съдържания, тъй като връзката им с милионите фенове е от първо ниво. В плана на дистрибуция на медийното съдържание и печеленото на публичност те имат своето място в комуникационните кампании. [17]

Дискусионни въпроси: социални мрежи и лична комуникация

Засилената роля на личната комуникация в социалните мрежи както онлайн, така и офлайн, е проблем, който се нуждае от задълбочени изследователски усилия и който отваря широко поле за бъдещи проучвания на мрежите. Механизмите на влияние, които днес се очертават, пряко реферират към вече известни модели – принципът на „двустепенен поток на комуникация“ (two step flow of communication), първоначално разработен от Пол Лазарсфелд и ръководения от него екип от изследователи, признава социалните фактори в процеса на въздействие на медиите (класическо е изследването Изборът на хората, 1940 г.). По-късно в Персоналното влияние. Ролята, изиграна от хората в потока на масовата комуникация (1955) Пол Лазарсфелд и Елиу Кац доразвиват идеята за опосредстващата роля на лидерите на мнение (opinion leaders) в процеса на въздействие на медийните послания.

Заключение

Междуличностната (опосредстваща медийните послания) комуникация е хомофилна по своя характер и стойността, която тя има в процеса на формиране на мнения и вземане на решения е от важно значение.

В същината си социалните егоцентрични мрежи днес (тип персонални профили) са с хомофилен характер и са сходни в структурно отношение, доколкото силните връзки офлайн са такива и онлайн. Мрежите от близки приятели са едни и същи и поддържането на връзка между тях е както чрез лична комуникация онлайн, така и публично в рамките на медийната дейност на персоналния профил на различните платформи за социални връзки. Така например, алгоритмичното приоритизиране на отношенията, осъществяващи се чрез лична комуникация посредством приложенията за комуникация Mesanger и WhatsUp, пряко рефлектира върху „видимостта“ на „приятелите“ в новинарския поток във Facebook. Влиятелните личности от всекидневието на хората и тяхната роля в процеса на вземане на решения и изграждане на мнения на практика се обвързва и с новия тип потребителстко поведение – да се търси информация (search) и да се споделят знания и опит (share) както чрез лична комуникация, така и публично в рамките на мрежите.

Личната комуникация и близките хора от всекидневието имат значение при оказване на влияние в условията на интернет и при все по-динамично развиващи се технологии и възможности за връзка. Информационното насищане на интернет пространството и навлизането на изкуствения интелект като равноправен участник в комуникационните процеси само ускоряват този процес. „Свиването“ на глобалния свят до малките светове на персоналните мрежи с всекидневна активност по интереси, познанства и сходства е само стъпка към придаването на нова стойност и значение на свързания човек в мрежовите отношения на 21. век.

Цитати и бележки:

[1] Асанс, К. (2015). Управление на мрежи. София: Издателство НБУ. [Asans, K. (2015). Upravlenie na mrezhi. Sofia: Izdatelstvo NBU.]

[2] „Social Computing“ се отнася до системи, които подпомагат събирането, представянето, обработката, използването и разпространението на информацията в различни социални групи, общности, организации и пазари. Освен това информацията не е „анонимна“, а е точно определена, защото е свързана с хора, които от своя страна са свързани с други хора“ – Schuler, D. (1994). Social Computing – Introduction to the Special Section. Communications of the ACM, Vol. 37, Issue 1, 28.

[3] Lazarsfeld, Paul F. & Merton, R. K. (1954). Friendship as a social process: a substantive and methodological analysis. Freedom and Control in Modern Society, ed. M. Berger, T. Abel, Ch. Page. New York: Van Nostrand, 18–66.

[4] McPherson, M., Smith-Lovin, L. & Cook, J. M. (2001). Birds of a Feather: Homophily in Social Networks. Annual Review of Sociology. 27: 415–444.

[5] Multicultural Digital Report 2018. The Center for Multicultural Science, October 15, 2018. http://multicultural-science.org/wordpress/wp-content/uploads/2018/10/Multicultural-Digital-Report-2018-compressed.pdf, Retireved on 17.12.2019.

[6] Borgatti, St. P., Everett, M. G. & Johnson, J. C. (2018). Analyzing Social Networks. (2nd. ed.),UK/USA: SAGE, 4.

[7] Castells, M. (2010). The Rise of the Network Society. (second edition). UK: Wiley Blackwell, 442.

[8] Borgatti, St. P., Everett, M. G. & Johnson, J. C. Op. cit. Analyzing Social Networks. (2nd. ed.), UK/USA: SAGE, 5.

[9] За анализа на мрежи и видовете връзки виж: Barabasi, Albert-Laszlo (2017). Network Science. Cambridge University Press, 2017. http://networksciencebook.com, Retrived on 30.09.2019; Borgatti, Stephen P., Martin G. Everett, Jeffrey C. Johnson. (2018) Analyzing Social Networks. ( 2nd. ed.). UK/USA: SAGE; Scott, J. (2000). Social Network Analysis. A Handbook. London: Sage; Easley, D., Kleinberg, J. (2010). Networks, Crowds, and Markets: Reasoning about a Highly Connected World, Cambridge University Press.

[10] Същевременно обаче слабите връзки могат да бъдат силни, тъй като са мост към различието и способстват за дифузията на иновациите – виж: Granovetter, Mark S. (1973). The Strength of Weak Ties. The American Journal of Sociology, Vol. 78, № 6 (May, 1973), 360-1380.

[11] На въпроса съм се спряла в: Павлова, И. (2018). Епохата на постистина: алгоритми, емоции, власт. Медии и комуникации на 21. век. Т. 2, 7-16. [Pavlova, I. (2018). Epohata na postistina: algoritmi, emotsii, vlast. Medii i komunikatsii na 21. vek. T. 2, 7-16.].

[12] HAVAS Global Comms Prosumer Report: The Future of Trust. December 17, 2018, https://download.havas.com/prosumer-reports/the-future-of-trust/, Retireved on 27.10.2019.

[13] Gladwell, M. (2006). The Tipping Point: How Little Things Can Make a Big Difference. Little, Brown and Company.

[14] Keller, E. & Fay, B. (2016). How to use influencers to drive a word-of-mouth strategy. WARC Best Practice, April 2016. https://www.engagementlabs.com/wp-content/uploads/2016/05/How_to_use_influencers_to_drive_a_wordofmouth_strategy_.pdf, , Retireved on 18.10.2019.

[15] Keller, E. & Fay, B. (2016). How to use influencers to drive a word-of-mouth strategy. WARC Best Practice, April 2016. https://www.engagementlabs.com/wp–content/uploads/2016/05/How_to_use_influencers_to_drive_a_wordofmouth_strategy_.pdf, последно поведение на 18.10.2019.

[16] Keller, E. & Fay, B. (2016). How to use influencers to drive a word-of-mouth strategy. WARC Best Practice, April 2016. https://www.engagementlabs.com/wp-content/uploads/2016/05/How_to_use_influencers_to_drive_a_wordofmouth_strategy_.pdf, Retireved on 18.10.2019.

[17] Златанов, Б. (2018). Социални мрежи и маркетинг на влияние. Медийна среда, публична и стратегическа комуникация. София: УНСС, 238. [Zlatanov, B. (2018). Sotsialni mrezhi i marketing na vliyanie. Mediĭna sreda, publichna i strategicheska komunikatsia. Sofia: UNSS, 238].

Библиография

Асанс, К. (2015). Управление на мрежи. София: Издателство НБУ. [Asans, K. (2015). Upravlenie na mrezhi. Sofia: Izdatelstvo NBU.]

Златанов, Б. (2018). Социални мрежи и маркетинг на влияние. Медийна среда, публична и стратегическа комуникация. София: УНСС. [Zlatanov, B. (2018). Sotsialni mrezhi i marketing na vliyanie. Mediyna sreda, publichna i strategicheska komunikatsia. Sofia: UNSS.]

Павлова, И. (2018). Епохата на постистина: алгоритми, емоции, власт. Медии и комуникации на 21. век. Т. 2, 7-16. [Pavlova, I. (2018). Epohata na postistina: algoritmi, emotsii, vlast. Medii i komunikatsii na 21. vek. T. 2, 7-16.]

Barabasi, Albert-Laszlo (2017). Network Science. Cambridge: Cambridge University Press. http://networksciencebook.com, Retireved on 30.09.2019.

Borgatti, St. P., Everett, M. G. & Johnson, J. C. (2018). Analyzing Social Networks. (2nd. ed.). UK/USA: SAGE.

Castells, M. (2010). The Rise of the Network Society. (second edition). UK: Wiley Blackwell.

Easley, D. & Kleinberg, J. (2010). Networks, Crowds, and Markets: Reasoning about a Highly Connected World. Cambrige: Cambridge University Press.

Gladwell, M. (2006). The Tipping Point: How Little Things Can Make a Big Difference. Little, Brown and Company.

Granovetter, M. S. (1973). The Strength of Weak Ties. In: The American Journal of Sociology, Vol. 78, № 6 (May, 1973), 1360-1380.

HAVAS Global Comms Prosumer Report: The Future of Trust. December 17, 2018, https://download.havas.com/prosumer-reports/the-future-of-trust , Retireved on 27.10.2019.

Keller, E. & Fay, B. (2016). How to use influencers to drive a word-of-mouth strategy. WARC Best Practice, April 2016. https://www.engagementlabs.com/wp-content/uploads/2016/05/How_to_use_influencers_to_drive_a_wordofmouth_strategy_.pdf, Retireved on 18.10.2019.

Lazarsfeld, Paul F. & Merton, R. K. (1954). Friendship as a social process: a substantive and methodological analysis. In Freedom and Control in Modern Society, ed. M. Berger, T. Abel, Ch. Page. New York: Van Nostrand, 18–66.

McPherson, M., Smith-Lovin, L. & Cook, J. M. (2001). Birds of a Feather: Homophily in Social Networks. In Annual Review of Sociology. 27: 415–444.

Multicultural Digital Report 2018. The Center for Multicultural Science, October 15, 2018, http://multicultural-science.org/wordpress/wp-content/uploads/2018/10/Multicultural-Digital-Report-2018-compressed.pdf, Retireved on 25.10.2019.

Schuler, D. (1994). Social Computing – Introduction to the Special Section. In: Communications of the ACM, Volume 37, Issue 1, 28.

Scott, J. (2000). Social Network Analysis. A Handbook. London: Sage.

Manuscript was submitted: 12.10.2019.

Peer Reviews: since 20.10.2019 till 20.12.2019.

Accepted: 25.12.2019.

сп. „Реторика и комуникации“, бр. 42, януари 2020 г.

Rhetoric and Communications, Issue 42, January 2020.

Брой 42 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2020 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП1/39 от 18 декември 2019 г.