Медийна и интернет комуникация

Media and Internet Communication

DOI 10.55206/JIIC2018

Стела Ангова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: sangova@unwe.bg

Абстракт: В статията е направен преглед на развитието на изследванията върху младежката аудитория и нейното отношение към новините и медиите от началото на 20. век до наши дни. Целта е да се установят базови понятия и да се изведат явления и фактори относно новинарската медийна екосис­тема и спецификите на младежката аудитория в теоретичен и методически план. Хипотезата е, че младежката аудиторията има свои специфики, които са резултат от демографски, социално-психологически, културни, техноло­гични промени, от една страна; от друга страна, медийната екосистема е динамична и се трансформира с различни темпове в резултат на много фак­тори, сред които медийна регулация, технологии, медиен пазар, журналис­тически дейности и други. Методиката включва метода на кабинетното изследване, сравнителния анализ, хронологичния обзор. Исторически са проследени основни теоретични и емпирични подходи, за да бъдат изведени изследователските теми. Проследени са трансформациите в научния ин­те­рес – от оформилите генерационната теория социологически, психологи­чес­ки, философски, етнографски проучвания през първите изследвания за ме­дийните ефекти до съвременни научни публикации и емпирични доклади на медийни институти. Представени са международни и български из­след­вания, които посочват променящите се навици за медийно потребление сред младите хора. Прегледът показа, че съвременните изследвания са фо­ку­сирани повече върху технологичното въздействие в процеса на достъп до ин­формация, но отсъстват съществени въпроси за ролята на журна­листи­ката, демократичното участие и обществената значимост на новините. На­пра­вен е изводът, че разбирането на начина, по който младите поколения от­криват, интерпретират и използват новините, е от ключово значение за бъ­дещето на журналистиката и демократичните общества.

Ключови думи: младежка аудитория, новини, медийно потребление, но­ви­нарско потребление.

Youth Audiences in the News Ecosystem:  A Literature Review of Trends  and Research Approaches

Stella Angova

University of National and World Economy

E-mail: sangova@unwe.bg 

Abstract: This article reviews the development of research on the youth audience and its attitude toward news and the media from the early 20th century to the present day. The aim is to establish basic concepts and identify phenomena and factors related to the news media ecosystem and the specific characteristics of the youth audience from a theoretical and methodological perspective. The hypothesis is that the youth audience has its own specific characteristics, which result from demographic, socio-psychological, cultural, and technological changes, on the one hand; on the other hand, the media ecosystem is dynamic and transforms at varying rates as a result of many factors, including media regulation, technologies, the media market, journalistic activities, among others. The methodology includes desk research, comparative analysis, and a chronological review. Key theoretical and empirical approaches have been traced historically to identify research topics. The transformations in scholarly interest are traced – from the sociological, psychological, philosophical, and ethnographic studies that shaped generational theory, through the early studies on media effects, to contemporary scholarly publications and empirical reports by media institutes. International and Bulgarian studies are presented that highlight the changing media consumption habits among young people. The review showed that contemporary research focuses more on the impact of technology on the process of accessing information, but fails to address key questions regarding the role of journalism, democratic participation, and the public significance of the news. The conclusion was drawn that understanding how younger generations discover, interpret, and use the news is of key importance for the future of journalism and democratic societies.

Keywords: youth audiences, news, media consumption, news consumption.

Увод

Младежката аудитория се превръща в обект на научен интерес преди близо сто години, когато в края на 20-те години на 20. век започва про­учването на ефекта на киното върху децата и юношите в САЩ. Младите са поставени в рамката на уязвима аудитория, лесно податлива на емоционал­но влияние и социални внушения. Изследванията върху медийното пове­дение на младежката аудитория се развиват в няколко основни тематични направления. Хронологично могат да бъдат представени по следния начин: влияние на визуалните медии (кино и телевизия) върху ценностите, емо­циите и поведението на деца и юноши; политическа социализация и участие на младите хора; културологични и субкултурни подходи; новинарско потребление в мултиплатформена среда, алгоритмична персонализация, чат приложения, социални мрежи; специфични проблеми като ниска ме­дийна грамотност и разпространение на дезинформация, мотиви за избяг­ване на новини, въздействие върху психичното здраве; медийни стратегии за достигане до младежката аудитория, младежката аудитория като бизнес група. Ливингстън отбелязва, че „моралните паники, свързани с появата на всяка нова медия, които изискват изследванията да се обръщат към едни и същи въпроси отново и отново – за изместването на четенето, упражне­нията и разговорите, за социалната изолация и пристрастяването, за насил­ст­веното и консуматорско съдържание имат дълга история“. [1]

Теоретичен обзор

Научният интерес към младежката генерационна група като обект на изследване е поставен в началото на 20. век, когато юношеството започва да се разглежда като отделен жизнен етап. Антрополози, психолози и фи­лософи създават концептуалната рамка на изследванията на младото по­коление. През 1904 г. е отпечатан трудът на Г. Стенли Хол (G. Stanley Hall), чиято цел е „да помогне пряко и косвено на младите хора да използват правилно всички възможности на годините от четиринадесет до двадесет и четири и да ги предпази от гореспоменатите коварни опасности“. [2] Едуард Вешлар (Edward Wechssler) (1927, 1930) предлага концептуални опити за осмисляне на поколението като специфична младежка общност, формирана в определен исторически контекст, както и по-нататъшно развитие на гене­рационната рамка, която акцентира върху динамиката между поколенията и техния начин на мислене. [3], [4] В същия период Карл Манхайм (Karl Mannheim) в труда си „Социологическите проблеми на поколенията“ (1928/ 1952) [5] предлага социологическа интерпретация за поколенията като но­сители на историческа и културна промяна. Според него „Пробле­мът за по­коленията е достатъчно важен, за да заслужава сериозно разглеж­дане. Той е едно от незаменимите ръководства за разбиране на структурата на со­ци­алните и интелектуалните движения. Неговото практическо значе­ние става ясно веднага щом човек се опита да получи по-точно разбиране за уско­рения темп на социалните промени, характерни за нашето време“. [6]

Паралелно с психологическата, философската и социологическата глед­на точка е поставено началото и на първите систематични изследвания с емпиричен характер, които разглеждат младите в контекста на масовата комуникация и медиите. В периода 1929–1933 Payne Fund Studies финан­сира проучване за влиянието на киното върху деца и юноши в САЩ. Отпе­чатаните 13 взаимосвързани проучвания поставят началото на дългосрочна традиция в анализа на медийните въздействия върху младежта, но едва през последните десетилетия ролята на медиите започва да се признава като важна характеристика в процеса на формиране на поколенчески иден­тич­ности и културни модели (Bolin, 2017). Поредицата е смятана и до днес за „най-концентрираното и важно изследване“ [7] на въздействието и ефек­тите на филмите за формирането на нагласите и социалните ценности. Уво­дът започва с обяснение, което и днес звучи актуално в контекста на новите комуникационни технологии: „Филмите не са разбираеми за сегашното по­коление възрастни. Те са нови; те са изключително привлекателни за де­цата; и представят идеи и ситуации, които може да не се харесат на ро­ди­телите. Следователно, когато родителите мислят за благополучието на де­цата си, които са изложени на тези завладяващи ситуации, те се чудят за ефек­та на филмите върху идеалите и поведението на децата“. [8] Цент­ралната изследователска парадигма се основава на концепцията за медийно влияние и необходимостта от защита на младежта от потенциално вредни медийни въздействия. Емпиричните изводи за ефектите на медиите върху младата аудитория, получени чрез комбинация от количествени и качест­вени изследователски методи, са документирани в публикации, посветени на младежката аудитория, децата, начините на възприемане на информация от медиите. Александър Донев прави анализ на изследванията и обобщава: „Изводите им са амбивалентни: те отбелязват, че ходенето на кино е един­ствената възможност за хиляди млади хора да задоволят копнежите си към един по-извисен живот, различен от действителността, в която пребивават, но в същото време моралните кодове, внушавани от филмовите светове, много често влизат в драстично противоречие с общоприетите и налагани в реалното общество“. [9]

Авторите Хилде Т. Химелвайт, А.Н. Опенхайм, Памела Винс (Hilde T. Himmelweit, A.N. Oppenheim, Pamela Vince) в изследването Television and the Child от 1958 г. предлагат систематично емпирично проучване на потен­циалните ползи и рискове от телевизионното гледане за детската ауди­то­рия. Те стигат до извода, че „при липса на данни, обществените възгледи за телевизията и децата са силно повлияни от собственото им отношение към медията и често се състоят от обобщения, основани на наблюдение на много малък брой деца“. [10]

Сборникът с есета Resistance Through Rituals Youth subcultures in post-war Britain (1975) се счита за едно от най-влиятелните произведения на британските културни изследвания, където младежката култура се разглеж­да като „чиста конструкция на медиите“. [11] В новинарския поток обаче субкултурите са представени като девиантни, опасни за обществения ред, проблемни.

Соня Ливингстън (Sonia Livingston) демонстрира последователност в разбирането на медиите като ключов социален фактор в детството и юно­шеството. Тя отделя внимание на анализ на влиянието на новите медии върху младите, по какъв начин медийната среда и медийните предавания повлияват върху децата, какви промени настъпват в медийния пазар и в медийната екосистема в резултат на новите технологии, телевизията като медии какви предавания създава и излъчва с насоченост към учащите се, в това число и тези в ранна детска възраст до шест години; тя анализира и влиянието на дигитализацията върху тях. Тя смята, че в голямата си част проучванията на детската телевизионна аудитория създават образ на дете в транс, далече от реалния живот. Този образ, казва тя, е „възпроизведен от вестници, списания за родители и декларации за обществена политика, пред­­ставлява страха, който мотивира финансирането на емпирични изслед­вания в областта на социалните науки, предназначени да изследват по­тенциално вредните ефекти на телевизията“. [12] Соня Ливингстън (Sonia Livingston) и Мойра Бовил (Moira Bovil) достигат до извода в свои из­следвания, че „децата изразяват по-малко страх от промяната или от бъ­дещето и са отворени към начините, по които медиите могат да предоставят ресурси, с които се изграждат идентичности, с които времето и прост­ранството се организират, които ги правят значими в личен план и които съпътстват и оформят културата на връстниците им“. [13]

Прегледът на научната литература дотук показва, че изследователите са насочили своя фокус към медийните ефекти и медийната репрезентация на младежката аудитория. За една част от тях не стои въпросът дали мла­дежите взаимодействат с медийно съдържание, явно това се подразбира, но научният интерес е насочен към това какви послания отправят киното и филмите и в какви ценности възпитават.

Масовото навлизане на интернет кара учените да поставят нови въп­роси. Интересно е проучването Where Young Adults Intend To Get News in Five Years, направено от Сет Ливайс (Seth C. Lewis), публикувано през 2008 г. Авторът споделя, че „по-доброто разбиране на нагласите, възпри­я­тията и намеренията може да ни помогне да разберем и оценим как мла­дите хора – демографска група, жизненоважна за бъдещето на вестниците – очак­ват да подхождат към новините и информацията, докато растат в диги­талната епоха“. [14] Интересен е резултатът, че младежката аудитория ще се върне към традиционните информационни източници, а социалните мре­жи ще бъдат минимален източник на новини. [15] Авторът смята, че е по­лучил „доказателство, че младите хора, които имат положителни въз­при­ятия за новините, са по-склонни да свързват зрялата възраст с тра­дици­онните медии“. [16] Подобни са изводите и в изследването на Матю Джеймс Кушин и Масахиро Ямамото (Matthew James Kushin & Masahiro Yamamoto) (2008), които утвърждават, че традиционните интернет източ­ници играят значима информационна роля и надделяват над социалните мрежи. [17] Проучването на Кели Кауфолд (Kelly Kaufhold) вече показва твърди предпочитания към онлайн новините и журналистите респонденти споделят, че е „важно новините да се представят така, че да бъдат привле­кателни за младите хора“. [18]

В проучванията се изследват предизвикателства, пред които младите са изправени в т.нар. мобилна и социално-мрежова ера, като тя предоставя широко поле за анализ с различни методи, например как вече чатботовете се използват от медиите и от младите като аудитория; по такъв начин се променят техните нагласи като потребители на медийно съдържание, дали те проявяват политическа активност и дали могат да бъдат дигитални граж­дани и създатели на съдържание, което да публикуват и споделят през онлайн медиите и социалните мрежи. Изследователите търсят отговор на въпрос как младите откриват новините, чрез какви платформи и как ком­бинират различните информационни източници. Първоначалната парадиг­ма на медийните ефекти се трансформира в парадигма на новинарските репертоари, дигиталното участие или участие чрез създаване на медийно съдържание със съвременни дигитални инструменти е факт, а това променя и медийните практики.

Анализът показва, че се правят изследванията, в които фокусът е вър­ху проблемите с дезинформацията, фалшивите новини, постистината, ме­дий­ната грамотност и дигиталната медийна грамотност.

Проблемите на дигиталната информационна среда рефлектират върху младежката аудитория, което предизвиква изследователите да изучават пре­дизвикателството, пред което са изправени медийните организации, а именно по какъв начин да ангажират младите хора с надеждна и об­щест­венозначима информация и да ги превърнат в медийно грамотни нови­нар­ски потребители.

Вече се правят проучвания и към теми, които се открояват с особена актуалност и социална значимост, а именно възникващите платформи и феномени, ангажирането на младите хора като граждани, как се променя създаването на медийни публикации и каква е ролята на текста, визуалните елементи, мултимодалността и мултимедийността н тях, как в ТикТок се генерира и разпространява съдържание, каква е ролята на кратките видео­клипове в тях, как работят алгоритмите. Друг фокус са разликите в пове­дението на поколенията от бейбибумърите до поколенията Z и Алфа, които се открояват в дигиталния медиен пейзаж с различни очаквания и начин на възприемане и оценяване на медийното съдържание, не само на информа­цията в него. Младите създават нов модел на потребление, при който те уп­равляват информационния поток в различни платформи и приложения.

Изследванията върху медийното поведение на младежката аудитория се развиват в няколко основни тематични направления: влияние на ви­зуалните медии (кино и телевизия) върху ценностите, емоциите и пове­дението на деца и юноши; политическа социализация и участие на младите хора; културологични и субкултурни подходи; новинарско потребление в мултиплатформена среда, алгоритмична персонализация, чат приложения, социални мрежи; специфични проблеми като ниска медийна грамотност и разпространение на дезинформация, мотиви за избягване на новини, въз­действие върху психичното здраве; медийни стратегии за достигане до мла­дежката аудитория.

Паралелно с академичните изследвания, организации като Ройтерс институт, Pew Research Center, фондация Cybersmile, Европейския парла­мент, Евробарометър също обръщат внимание на младежката аудитория и нейното взаимодействие с новинарския поток. Те не попадат в изследова­телския интерес в настоящата статия поради ограничения на обекта на из­следване, но в бъдеще ще бъдат проучвани.

В България през 2012 г. са публикувани резултатите от проучване на агенция „Медиана“ на тема „Mедийно поведение на младежката аудитория в онлайн среда“. Един от изводите е, че „младите се възползват от въз­можността да избират информацията, да избират източниците и времето, в което да се случва това. Те „загребват“ парчета от различни медии и на практика конфигурират своя собствена медия – често без да знаят чия (на коя медия) информация потребяват. Към момента това важи с пълна сила за една трета от младите хора в България“. [19] „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“ е проект на АЕЖ (2013) за медийната среда в страната през погледа на младежите. Вижда се ясно новата посока, с която медиите трябва да се съобразят, за да достигат до младежката аудитория, която де­монстрира недоверие в медиите, силно влияние на интернет медии и со­циални мрежи като източници на информация, разминаване между това, което младежите искат да има в медиите и това, което намират, и слаба младежка насоченост на информацията. [20] През 2020 г. УНИЦЕФ пуб­ликува резултатите от изследване на тема „Медийното потребление и „ин­флу­енсърите“ на децата и младите хора в България“. Вижда се, че „анга­жираността на децата и младите хора със социалните мрежи, приложенията за комуникация, телевизията и видеоплатформите е ежедневна и дълго­трайна, докато класическите информационни канали – в лицето на вестни­ците, списанията и книгите – почти не намират място в рутината им“, а информационният канал с висока популярност е телевизията. [21] Конфе­ренцията на АЕЖ „Sofia Talks Media: Youth“ (2023) е посветена на въпроса какво очакват младежите от днешната журналистика, как вниманието им да може да бъде привлечено и защо е важно професионалните медии да об­ръщат специално внимание на подрастващите. [22] „Медиите и младите хора“ е изследване на НБУ (2023) сред 402 респонденти, което показва, че младите хора са дистанцирани от традиционната журналистика, а основ­ната причина за „бягството“ са манипулацията, негативната информация за болести и проблеми и твърде много политика. Те също така „имат по-малки или по-големи затруднения при разбирането на новините от обществено-политическата сфера“. [23]

Сред научните публикации у нас с темата по-широко се занимават изследователи, които публикуват в книгата „Новите млади и новите медии“ (2009), като конкретно на темата е посветен текстът на Николета Даскалова „Поглед към информационните навици на младите хора в България“ (20 респонденти). [24] Телевизията доминира като информационен източник, но все пак младежите предпочитат онлайн източници пред традиционните медии. [25] Други релевантни на темата публикации са на Мануела Ман­лихерова (Тийнейджърска аудитория, иновации в младежките медии и об­разование, 2012) [26] и на Даниела Стоянова (Обществените медии – БНТ, БНР и потребностите на младежката аудитория, 2018). [27]

Прегледът показва приноса в българската научна традиция на учени и организации, които проучват теми, свързани с аудиторията и в частност с младежката аудитория и промените в медийната екосистема. Изследо­ва­телите установят как протича преходът от т.нар. традиционни медии към използването на интернет, онлайн медиите. В публикациите се извежда ролята на дигитализацията, описват се промените в поведението на младите хора, както и начините на информирането им при използване на различни от традиционните медии комуникационни канали. Принос към българската научна традиция имат и академичните изследвания на Николета Даскалова, Мануела Манлихерова и Даниела Стоянова, които анализират информа­ционните навици на младите, те представят спецификите на тийнейджър­ската аудитория и проучват връзката между обществените медии и мла­дежката аудитория. Интерес към проблематиката се откроява в публикации на учени и от Нов български университет (2023). Анализите и проучванията към тази значима от научна гледна точка тематика се правят и от орга­ни­зации, свързани с журналистиката: Асоциацията на европейските журна­лис­ти – България/АЕЖ – България (2013, 2023), от международни органи­зации УНИЦЕФ (2020) и от социологически агенции като „Медиана“ (2012). В публикациите се представят резултати от анализ, получени с раз­лични методи, както и чрез емпирични изследвания. Следователно има основания да се направи изводът, че тематиката за младежките аудиторията и медиите има устойчивост в проучванията и в публикациите през послед­ните десетилетия се открояват важни изводи в теоретичен, методически и практико-приложен план. Също така анализите се правят от гледна точка на комуникациите, социологията и медиазнанието/журналистиката, психо­логията, като по този начин се очертава по-широка картина и се навлиза в дълбочина в проучванията на младите като поведение и на ролята на ме­диите и промените в тях на равнище медийна екосистема. Установени са промените в медийната грамотност на младите, както и са очертани нови пер­спективи за изследвания за това как да се достига по интересен и съще­временно професионален начин до младите от журналистите, редакторите, продуцентите на медийно съдържание.

 

Дискусия

По-младата аудитория се различава от по-възрастните групи не само по това, което прави, но и по основните си нагласи по отношение на това, което иска от новините, се казва в проучване, проведено по поръчка на Ройтерс. [28] От доклада се вижда, че младите хора са апатично настроена група към традиционната журналистика, демонстрирайки ниски нива на доверие и предпочитайки алтернативни информационни източници, пове­че­то от които са в полето на информационното развлечение. За поколението Z се твърди, че това е най-голямата по численост генерационна кохорта до момента и с висока вероятност ще бъде най-многобройната в исторически план [29] и вероятно то ще остави траен отпечатък върху начина, по който медиите ще изглеждат и тяхното съдържание.

 

Заключение

Прави впечатление, че голяма част от съвременните изследвания са концентрирани върху технологичните аспекти на медийно потребление, но въпроси относно ролята на медиите за поддържането на демокрацията, съ­държанието на новините, тяхната обществена значимост присъстват срав­нително рядко. Съвременните изследвания акцентират върху комуника­ци­онните платформи и алгоритмите, но не и какво би направило младите пос­тоянна и лоялна медийна аудитория, подобно на поколенията преди тях. Хи­потезата за младата аудитория със своите специфики, оформени от мно­жество фактори като демографски, социално-психологически, културни, технологични промени издържа на изследователската проверка. Вероятно последващи изследвания ще затвърдят разбирането за новата аудитория, доколкото анализаторите на поколенческите отлики вече отчитат големи разлики между съвременните поколения. Тенденцията е медийният бизнес да включва иновации в опита си да достигне и ангажира младата аудитория, но дали ще се срещнат на правилното място в информацията среда предстои да разберем.

Медийната екосистема продължава да се оформя спрямо техноло­гич­ните промени, които още са в динамичен период на развитие. В усло­вията на продължаваща трансформация, темата за младежката аудитория отново става значима, доколкото дигиталните поколения (Z и Алфа) формират свои­те информационни навици по коренно различен начин от поколенията, израснали и възпитавани от традиционните медии. Те демонстрират прин­ципно различни модели на медийно потребление в сравнение с предишните поколения – предпочитат мобилни платформи, кратки формати, визуално-ориентирано съдържание и интерактивни елементи за ангажиране.

Те оказват и ще оказват заедно със следващите поколения силно влия­ние върху начина, по който се създават и разпространяват новините. От особено значение е да се разбере начинът, по който откриват, интерпре­тират и използват новините, защото ключът към опазването на журналис­тиката като четвърта власт и демократичен инструмент е в техните ръце.

 

Цитати и бележки

[1] Livingstone, S. (2009). Half a century of television in the lives of our children. The ANNALS of the American academy of political and social science, 625, 151–163, 2.

[2] Hall, G. S. (1904). Adolescence: Its psychology and its relations to physiology, anthropology, sociology, sex, crime, religion and education, Vol. 1. D Appleton & Company, xviii-xix.

[3] Wechssler (Wechßler), E. (1927). Die Generation als Jugendgemeinschaft In: Geist und Gesellschaft. Festschrift für Kurt Breysig, I, 66–102.

[4] Wechssler (Wechßler), E. (1927). Die Generation als Jugendgemeinschaft In: Geist und Gesellschaft. Festschrift für Kurt Breysig, I, 66–102.

[5] Mannheim публикува своята социологическа концепция за поколенията на немски език през 1928. Das Problem der Generationen. Kölner Vierteljahrshefte für Soziologie, 7, 157–185; 309–330. Текстът е издаден на английски през 1952 г.

[6] Mannheim, K. (1952). The Problem of Generations. In P. Kecskemeti (Ed.), Essays on the Sociology of Knowledge (pp. 276–320). London: Routledge & Kegan Paul, 163.

[7] Jowett, GS. Payne fund studies of motion pictures and social values/movies and conduct (1933)/movies, delinquency, and crime (1933)/motion pictures and youth (1933)/children’s attendance at motion pictures (1935)/the emotional responses of children to the motion picture situation (1933)/the content of motion pictures (1935)/ how to appreciate motion pictures (1937)/our movie made children (1935)/getting ideas from the movies (1933)/motion pictures and standards of morality (1933)/motion pictures and the social attitudes of children (1933)/the social conduct and attitudes of movie fans (1933)/children’s sleep (1933). Film Comment. 1971;7(2),70–72. https://www.proquest.com/scholarly-journals/payne-fund-studies-motion-pictures-social-values/docview/210229457/se-2. Retrieved on 01.06.2026.

[8] Charters, W. W. (1933). Motion pictures and youth. New York, The Macmillan Company, vii.

[9] Донев, А. (2018). Помощ от публиката. София: Фън тези, 52. [Donev, A. (2018). Pomosht ot publikata. Sofia: Fan tezi, 52.]

[10] Himmelweit, H., Oppenheim, A., & Vince, P. (1958). Television and the Child. Television Information Office, 43.

[11] Hall. S., & Jefferson, T. (1975). Resistance Through Rituals Youth subcultures in post-war Britain. The Centre for Contemporary Cultural Studies, University of Birmingham, 10.

[12] Livingstone, S. (2009). Half a century of television in the lives of our children. The ANNALS of the American academy of political and social science, 625,163, 2.

[13] Livingstone, S., & Bovill, M. (1999) Young people, new media: report of the research project Children Young People and the Changing Media Environment. Research report, Department of Media and Communications, London School of Economics and Political Science. London, UK, ch. 12, 2.

[14] Lewis, S. (2008). Where Young Adults Intend to Get News in Five Years, Newspaper Research Journal, SAGE, 29(4), 13.

[15] Lewis, S. (2008). Where Young Adults Intend to Get News in Five Years, Newspaper Research Journal, SAGE, 29(4), 13.

[16] Lewis, S. (2008). Where Young Adults Intend to Get News in Five Years, Newspaper Research Journal, SAGE, 29(4), 13.

[17] Kushin, M. J., & Yamamoto, M. (2010). Did Social Media Really Matter? College Students’ Use of Online Media and Political Decision Making in the 2008 Election. Mass Communication and Society, 13(5), 608–630. https://doi.org/10.1080/ 15205436.2010.516863.

[18] Kaufhold, K. (2010). Journalists Show Unified Optimism about Young Adults’ News Consumption. Newspaper Research Journal, 65. https://doi.org/10.1177/ 073953291003100206.

[19] Newmedia21. Mедийно поведение на младежката аудитория в онлайн среда. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, кри­тика [online], 05 април 2012 [cited 13 June 2026]. https://www.newmedia21.eu/ proekti/medijno-povedenie-na-mladezhkata-auditoriya-v-onlajn-sreda/. Retrieved on 01.06.2026.

[20] АЕЖ (2013). Резултати от българското изследване, част от проекта „Мла­дежите и медиите в Югоизточна Европа“. https://aej-bulgaria.org/. Retrieved on 01.06.2026. [АЕЖ (2013). Резултати от българското изследване, част от проекта „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“. https://aej-bulgaria.org/. Retrieved on 01.06.2026.]

[21] ЕСТАТ по задание на УНИЦЕФ (2020). Медийното потребление и „ин­флу­енсърите“ на децата и младите хора в България, 65. https://www.unicef.org/. Retrieved on 01.06.2026. [ESTAT po zadanie na UNITsEF (2020). Mediynoto potreblenie i „influensarite“ na detsata i mladite hora v Bulgaria, 65. https://www. unicef.org/. Retrieved on 01.06.2026.]

[22] АЕЖ (2023). Sofia Talks Media: Youth, https://conference2023.aej-bulgaria.org/ bg/. Retrieved on 01.06.2026. [AEZh (2023). Sofia Talks Media: Youth, https:// conference2023.aej-bulgaria.org/bg/. Retrieved on 01.06.2026.]

[23] Андреева, Е. (2024). Традиционните медии не дават кураж на младите хора, New Blog 4U, https://newblog4u.bg/tradiczionnite-medii-razvalyat-nastroenieto-na-mladite-hora/. Retrieved on 01.06.2026. [Andreeva, E. (2024). Traditsionnite medii ne davat kurazh na mladite hora, New Blog 4U, https://newblog4u.bg/tradiczionnite-medii-razvalyat-nastroenieto-na-mladite-hora/. Retrieved on 01.06.2026.]

[24] Даскалова, Н. (2009). Поглед към информационните навици на младите хора в България“. Новите млади и новите медии. (Съставители И. Дичев и Орлин Спасов). София: Отворено обществото-София, 71–78. [Daskalova, N. (2009). Pog­led kam informatsionnite navitsi na mladite hora v Bulgaria“. Novite mladi i novite medii. (Sastaviteli I. Dichev i Orlin Spasov). Sofia: Otvoreno obshtestvoto-Sofia, 71–78.]

[25] Даскалова, Н. (2009). Поглед към информационните навици на младите хора в България. Новите млади и новите медии. София: Отворено общество, 73. [Das­kalova, N. (2009). Pogled kam informatsionnite navitsi na mladite hora v Bulgaria. Novite mladi i novite medii. Sofia: Otvoreno obshtestvo, 73.]

[26] Манлихерова, М. (2012). Тийнейджърска аудитория, иновации в младежките медии и образование. Медии и обществени комуникации, бр. 14. https://media-journal.info/education/tinejdzharska-auditoriya-inovaczii-v-mladezhkite-medii-i-obrazovanie/. Retrieved on 01.06.2026. [Manliherova, M. (2012). Tineydzharska audi­toria, inovatsii v mladezhkite medii i obrazovanie. Medii i obshtestveni komunikatsii, br. 14. https://media-journal.info/education/tinejdzharska-auditoriya-inovaczii- v-mladezhkite-medii-i-obrazovanie/. Retrieved on 01.06.2026.]

[27] Стоянова, Д. (2018). Обществените медии-БНТ, БНР и потребностите на мла­дежката аудитория. Медийна среда, публична и стратегическа комуни­кация. София: УНСС, 439–448. [Stoyanova, D. (2018). Obshtestvenite medii-BNT, BNR i potrebnostite na mladezhkata auditoria. Mediyna sreda, publichna i strategicheska komunikatsia. Sofia: UNSS, 439–448.]

[28] Newman, N. (2024). How Young People Consume News and The Implications For Mainstream Media, A report by Flamingo commissioned by the Reuters Institute for the Study of Journalism. Oxford: Oxford University.

[29] Spend, Z. (2024). NIQ and World Data Lab. https://nielseniq.com/global/en/news-center/2024/niq-and-world-data-lab-unveil-spend-z-report/. Retrieved on 01.06.2026.

Библиография

АЕЖ (2013). Резултати от българското изследване, част от проекта „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“. https://aej-bulgaria.org/. Retrieved on 01.06. 2026. [АЕЖ (2013). Резултати от българското изследване, част от проекта „Младежите и медиите в Югоизточна Европа“. https://aej-bulgaria.org/. Retrieved on 01.06.2026.]

АЕЖ (2023). Sofia Talks Media: Youth, https://conference2023.aej-bulgaria.org/bg/. Retrieved on 01.06.2026. [AEZh (2023). Sofia Talks Media: Youth, https:// conference2023.aej-bulgaria.org/bg/. Retrieved on 01.06.2026.]

Андреева, Е. (2024). Традиционните медии не дават кураж на младите хора, New Blog 4U, https://newblog4u.bg/tradiczionnite-medii-razvalyat-nastroenieto-na-mladite-hora/. Retrieved on 01.06.2026. [Andreeva, E. (2024). Traditsionnite medii ne davat kurazh na mladite hora, New Blog 4U, https://newblog4u.bg/ tradiczionnite-medii-razvalyat-nastroenieto-na-mladite-hora/. Retrieved on 01.06. 2026.]

Даскалова, Н. (2009). Поглед към информационните навици на младите хора в България. Новите млади и новите медии. София: Отворено общество. [Das­kalova, N. (2009). Pogled kam informatsionnite navitsi na mladite hora v Bulgaria. Novite mladi i novite medii. Sofia: Otvoreno obshtestvo.]

Донев, А. (2018). Помощ от публиката. София: Фън тези, 52. [Donev, A. (2018). Pomosht ot publikata. Sofia: Fan tezi, 52.]

ЕСТАТ по задание на УНИЦЕФ (2020). Медийното потребление и „инфлуенсъ­рите“ на децата и младите хора в България. https://www.unicef.org/. Retrieved on 01.06.2026. [ESTAT po zadanie na UNITsEF (2020). Mediynoto potreblenie i „influensarite“ na detsata i mladite hora v Bulgaria. https://www.unicef.org/. Retrieved on 01.06.2026.]

Манлихерова, М. (2012). Тийнейджърска аудитория, иновации в младежките ме­дии и образование. Медии и обществени комуникации, бр. 14. https://media-journal.info/education/tinejdzharska-auditoriya-inovaczii-v-mladezhkite-medii-i-obrazovanie/. Retrieved on 01.06.2026. [Manliherova, M. (2012). Tiney­dzharska auditoria, inovatsii v mladezhkite medii i obrazovanie. Medii i obshtest­veni ko­mu­nikatsii, br. 14. https://media-journal.info/education/tinejdzharska-auditoriya-inovaczii-v-mladezhkite-medii-i-obrazovanie/. Retrieved on 01.06.2026.]

Стоянова, Д. (2018). Обществените медии – БНТ, БНР и потребностите на мла­дежката аудитория. Медийна среда, публична и стратегическа комуника­ция. София: УНСС, 439–448. [Stoyanova, D. (2018). Obshtestvenite medii-BNT, BNR i potrebnostite na mladezhkata auditoria. Mediyna sreda, publichna i strategicheska komunikatsia. Sofia: UNSS, 439–448.]

Bolin, G. (2016). Media generation. Experience, identity and mediatised social change. Routledge.

Charters, W. W. (1933). Motion pictures and youth. New York, The Macmillan Company.

Jowett, GS. Payne fund studies of motion pictures and social values/movies and conduct (1933)/movies, delinquency, and crime (1933)/motion pictures and youth (1933)/children’s attendance at motion pictures (1935)/the emotional responses of children to the motion picture situation (1933)/the content of motion pictures (1935)/how to appreciate motion pictures (1937)/our movie made children (1935)/getting ideas from the movies (1933)/motion pictures and standards of morality (1933)/motion pictures and the social attitudes of children (1933)/the social conduct and attitudes of movie fans (1933)/children’s sleep (1933). Film Comment. 1971;7(2):70–72.

Hall, G. S. (1904). Adolescence: Its psychology and its relations to physiology, anthropology, sociology, sex, crime, religion and education, Vol. 1. D Appleton & Company.

Hall, S., & Jefferson, T. (1975). Resistance Through Rituals Youth subcultures in post-war Britain. The Centre for Contemporary Cultural Studies, University of Birmingham.

Himmelweit, H., Oppenheim, A., & Vince, P. (1958). Television and the Child. Television Information Office. London, New York, Toronto: The Foundation by Oxford University.

Kaufhold, K. (2010). Journalists Show Unified Optimism about Young Adults’ News Consumption. Newspaper Research Journal. https://doi.org/10.1177/ 073953291003100206.

Kushin, M. J., & Yamamoto, M. (2010). Did Social Media Really Matter? College Students’ Use of Online Media and Political Decision Making in the 2008 Election. Mass Communication and Society, 13(5), 608–630. https://doi.org/10.1080/ 15205436.2010.516863

Lewis, S. (2008). Where Young Adults Intend to Get News in Five Years, Newspaper Research Journal, SAGE, 29(4), DOI: 10.1177/073953290802900404

Livingstone, S. (1999). Young People and the New Media: On learning lessons from TV to apply to the PC. Réseaux The French journal of communication. PERSEE Program. 7(1), 59–81.

Livingstone, S., & Bovill, M. (1999). Young people, new media: report of the research project Children Young People and the Changing Media Environment. Research report, Department of Media and Communications, London School of Economics and Political Science, London, UK.

Livingstone, S. (2009). Half a century of television in the lives of our children. The ANNALS of the American academy of political and social science, 625, 151–163.

Mannheim, K. (1928). Das Problem der Generationen. Kölner Vierteljahrshefte für Soziologie, 7, 157–185; 309–330.

Mannheim, K. (1952). The Problem of Generations. In P. Kecskemeti (Ed.), Essays on the Sociology of Knowledge (pp. 276–320). London: Routledge & Kegan Paul.

Mead, M. (1928). Coming of age in Samoa; a psychological study of primitive youth for western civilisation. New York: W. Morrow & Company.

Newman, N., Robertson, C., Nielsen, R., & Fletcher, R. (2025). Reuters Institute Digital News Report 2025, Bulgaria. https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2025/bulgaria. Retrieved on 01.06.2026.

NIQ and World Data Lab, & Spend Z, (2024). https://nielseniq.com/global/en/news-center/ 2024/niq-and-world-data-lab-unveil-spend-z-report/. Retrieved on 01.06. 2026.

Prensky, M. (2001). Digital Natives, Digital Immigrants, On the Horizon (NCB University Press, 9(5), 1–6. https://doi.org/10.1108/10748120110424816.

Reuters Institute Digital News Report (2024). Reuters Institute for the Study of Journalism European Parliament Research Service (EPRS), Young people and the news, 2024.

Spend, Z. (2024). NIQ and World Data Lab. https://nielseniq.com/global/en/news-center/2024/niq-and-world-data-lab-unveil-spend-z-report/. Retrieved on 01.06.2026.

Wechssler (Wechßler), E. (1927). Die Generation als Jugendgemeinschaft. Geist und Gesellschaft. Festschrift für Kurt Breysig, 1, 66–102.

Wechssler (Wechßler), E. (1930). Die Generation als Jugendreihe und ihr Kampf um die Denkform. Leipzig: Quelle & Meyer.

Стела Ангова е редовен доцент в катедра „Медии и обществени кому­никации“ в Университета за национално и световно стопанство. Има редица публикации за трансформациите на медийната среда, новите професионални роли и компетенции в журналистиката, проблемните зони на образованието по медии и журналистика, бизнес моделите на новите медии, медийната грамот­ност. Автор е на монографията „Онлайн медии. Трансформации. Професионални роли. Компетенции“. Съавтор е в монографиите „Картографиране на новото дигитално съдържание“, „Новите комуникационни професии“, „Медийна гра­мот­ност“. Работи по проекти за новото дигитално медийно съдържание, ме­дийната грамотност, мениджмънт на кризисните комуникации на публичната администрация в интернет, младежката аудитория.

Ръкописът е изпратен на 10.06.2026 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 11.06.2026 до 12.07.2026 г.

Приемане за публикуване: 13.07.2026 г.

Manuscript was submitted: 10.06.2026.

Double Blind Peer Reviews: from 11.06.2026 till 12.07.2026.

Accepted: 13.07.2026.

Брой 68 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 68 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.