Ася Асенова

Абстракт: В настоящата статията се представят резултати от наблюдения и анализ на четири предавания в две български телевизии. Фокусът е върху извеждане на специфични и общи особености чрез съпоставка на поведението на водещите при установяване на неезикови средства. Статията не претендира за изчерпателност, тя маркира актуален проблем, който предполага интердисциплинарен подход при изследване.

Ключови думи: невербална комуникация, пол, медийно пространство

Asya Assenova – Mail – Femail in a non-verbal communication in Bulgarian televisions

Abstract: This paper presents the results of observations and analysis of the four shows in two Bulgarian television. The focus is on the removal of specific and general characteristics by comparing the behavior of lead in establishing the non-linguistic means. The article is not exhaustive; it marks the actual problem that requires an interdisciplinary approach to research.

Keywords: nonverbal communication, gender, media

Още в началото следва да бъде направено уточнението, че задълбочени изследвания върху медийното поведение на водещи в български телевизионни предавания през призмата на джендър изследванията, лингвистиката, неезиковата/невербалната комуникация не са правени. Съществуват няколко публикации на български учени в областта на джендър изследванията, сред които Красимира Даскалова [1], Милена Кирова [2] и други. Правени са изследвания за ролята на жените в парламента, за спецификите на комуникации по време на избори в публикации на Вяра Генова [3]. Маркирани са особености на жените като политици и оратори в статии на Иванка Мавродиева [4]. Има и такива, които са насочени към изучаване на развитието на телевизията в България: Маргарита Пешева [5], Милко Петров [6], Валери Маринов [7], Борис Ангелов [8], Илияна Павлова [9],  Мария Попова [10], Грета Дерменджиева [11], Л. Кръстева [12] и други. Същевременно интердисциплинарни изследвания на поведението на телевизионни водещи в български телевизии, които да позволят извеждане на модели и констатиране на явления или тенденции няма. Затова няма да бъде направен теоретичен обзор, а се преминава към оповестяване на резултати от наблюдения и анализи, които не претендират за изчерпателност.

В настоящата статия фокусът на вниманието е върху множеството от различни образи в медийното пространство в телевизии в България, от една страна, а от друга страна – върху еднообразието, еднаквостта, стандарта и модела. Разгледани са няколко образа, обединени на база сходно поведение и неезикови средства, които водещите използват по време на телевизионни предавания. За да се апробира възможността за по-цялостно изследване, се проучват три елемента: 1. разположение в пространството в телевизионното студио, 2. провокиращи комуникативни механизми, използвани от водещите и 3. специфични неезикови средства в поведението на водещите по време на интервюта, диалози и разговори със събеседниците и участниците в телевизионните предавания.

Анализът се основава на категорията пол и изхожда от разделението по биологичен пол и по социален пол.

Разграничението и интерпретацията на социален/биологичен пол прави възможно позиционирането на т.нар. различни спрямо традиционните разбирания мъж/жена, съответно и типичните такива образи, съдържащи стереотипните социални  характеристики мъжественост и женственост, отговарящи на биологичния им пол.

Въпреки своеобразния опит за извеждане на класификация, са видими непрекъснатите релации между стандартното еднообразие (в някои от сутрешните блокове в някои телевизии, например) и разнообразното множество на различните (като Опасно близо или Карбовски: Директно), в които водещите също следват определен модел на поведение. Провокацията се състои във въпросите: Къде и как свършва еднообразието и къде и как започва многообразието? или Дали в двата варианта се откриват стандартът или моделът?

Опасно близо и Горещо са телевизионни предавания, които отпращат към конотации, свързани с действеност, агресивност, сексуалност. Водещ на Горещо е Венета Райкова, а на Опасно близо –

Дясната половина – Директно или Нека говорят

За проучването са използвани като обект 4 предавания от две телевизии в България: BTV и Нова телевизия, а предаванията са Горещо, Опасно близо, Карбовски: Директно, Нека говорят с Росен Петров.

Наблюдението се основава на три типа предавания, чиято класификация може да се представи така:

–        масови срещу  нетрадиционни предавания;

–        предавания, на които водещи са мъже или жени;

–        предавания с двама водещи, като единият е мъж, а другият е жена.

Обединението е направено на база сходства в поведението на единия и другия пол с акцент, който основно пада върху:

–        разположение в пространството/студиото;

–        провокиращи механизми;

–        държание по време на интервю.

По този начин в първата група, условно наречена групата на различните, попадат Диана Найденова от Опасно близо като представител на различното женско и Мартин Карбовски като модел за различното мъжко: Карбовски: Директно.

Фиг. 1 Водещите Дияна Найденова и Мартин Карбовски

На второ място са избрани представителни модели на стереотипното масово схващане за типично женското в лицето на Венета Райкова от Горещо и образ на типично мъжкото, репрезентиран от водещ като Росен Петров от Нека говорят с Росен Петров.

Фиг. 2 Водещите Венета Райкова и Росен Петров

Като трети вариант се очертава друг тип, при който релацията мъжко – женско е с позициониране, при което има съвместно функциониране в предавания, в които водещи са двойки – мъж и жена, като такива са най-често сутрешните блокове в БТВ и Нова телевизия.

Какво може да се открие в разделените по този начин групи? Какво обединява различните? Какви са основанията да бъдат дефинирани като различни?

Основание за диференцирането им дават комуникативните механизми, в това число и стилът на поведение, казано най-общо. Различието се открива на няколко нива в тяхното поведение: 1. спрямо събеседниците; 2. спрямо пространството и други екстралингвистични фактори и 3. спрямо самите себе си.

Като открояващи черти и характеристики могат да бъдат изведени: ясно заявена доминантност, небрежност, настоятелност, дори агресия, ирония и сарказъм.  Механизмите, посредством които се постига този стил на поведение, са отчетливата интонация, преобладаването на кратки изречения в монолог, а при диалог – изискване непременно да бъде даден отговор, продължителното изчакване на отговор, дори и с цената на мълчание, многократното повтаряне на въпроси и др.

От друга страна, самата цел на тези предавания „се задава” чрез заглавията и това „форматира”, „предопределя” до известна степен поведението на водещите – било то мъже или жени. И въпреки това, остава отворен въпросът за това как се позиционират релациите между мъжко и женско при асоцииране на заглавията на предаването и поведението на водещия/-ата. На фигурата по-долу е направено такова сравнение, като са използвани цветовете розово, за да се обозначат предавания, водещи на които са жени и синьо – за обозначаване на предавания, водещи на които са мъже.

Фиг. 3 – Разделение на предаванията по биологичен и социален пол

 

От картината е видно, че вертикално е разделението по биологичен пол, хоризонтално е разделението по социален пол, което задава съдържанието на понятията мъж и жена.

Лявата половина на фигурата изпъква с провокативни заглавия като Опасно близо и Горещо, които съвсем спокойно отпращат към конотации, свързани с действеност, агресивност, сексуалност.

Предаванията от дясната половина– Директно или Нека говорят – по-скоро поставят акцент върху самото говорене още в заглавието. Прави впечатление и присъствието на имената в заглавията с водещи мъже, както е и Часът на Милен Цветков или  Дикоff.

Хоризонталният поглед се фокусира върху конкретните водещи и разделението по социален пол или онова, което разбираме под мъжко или женско поведение, където на първия ред са позиционирани т.нар. различни спрямо традиционните разбирания за мъж/жена, а на втория ред – типичните стереотипни образи, със социални характеристики на мъжественост и женственост, съответстващи на биологичния им пол.

1. 1.     Опасно близо с водещ Дияна Найденова е  с ясно заявен модел на мъжкото момиче. Нейното поведение като водещ на тази рубрика е директно, изискващо и затова до известна степен е „неудобно” срещу мъжкия вариант на поведение на телевизионен водещ, типично за повещия в Карбовски: Директно. Карбовски демонстрира същите признаци, характерни по-скоро за мъжката идентичност. Защо обаче е различен, след като покрива критериите за мъжко? Вероятно защото липсва демонстрацията на мъжествеността, водещият не изпъква категорично и еднозначно с типичното мъжко поведение, характерно и отговарящо на биологичния му пол.

1. 2.     На втория ред ситуацията е противоположна – символичното заглавие Горещо с водещо женствено присъствие на Венета Райкова и характерното мъжко поведение в Нека говорят с Росен Петров. И в двата случая има традиционно преплитане и препокриване на биологичен и социален пол и вербалните и невербалните особености са в унисон с целта на предаването и неговия адресат – масовия потребител.

По-надолу се дават няколко примера, свързани с невербалните индикатори за нетипично женствено и типично женствено са различни:

При първия вариант (Диана Найденова в Опасно близо) – се наблюдават непретенциозно облекло и семпли аксесоари; тя прави бързи, отсечени и ясни движения на тялото, улавят се недвусмислени лицеви изражения/мимики, водещата поддържа силен и постоянен зрителен контакт със събеседниците, тя използва властови жестове.

 

Фиг. 4 Водещата Дияна Найденова

Във втория вариант (Венета Райкова) се набюдават облекло, аксесоари и бижута, прическа, които акцентират върху женствеността, тя има мек тембър, налице е редуване при говоренето по женски – тя използва специфичен „прелъстителски” език на тялото.

Фиг. 5 Водещата Венета Райкова

При водещите мъже се наблюдава сходна ситуация:

При Карбовскине е видим типичният образ, той е различен с ексцентрично облекло, което показва небрежност, наблюдава се нетрадиционно позициониране в студиото, нестандартни екстралингвистични елементи.

Фиг. 6 Водещият Мартин Карбовски

При типичния мъжки образ, характерен за Росен Петров, се акцентира на характерни за мъжа елементи и жестове – основно облекло, лицеви изражения/мимики, разположение на ръцете, кратък и лаконичен изказ, минимални движения на тялото.

Фиг. 7 Водещият Росен Петров

Предаванията, в които водещите са двойки (например сутрешните блокове по БТВ и Нова телевизия), представляват еднообразни варианти, в които могат да се открият почти еднакви характеристики като:

–        двойки мъж–жена;

–        позициониране в студиото;

–        самостоятелно поведение и поведение в двойката;

–        стремеж към поддържане на неформален разговор;

–        размяна на погледи и реплики;

–        облекло и аксесоари;

–        съдържание и начин на поднасяне на информацията.

От една страна, тези двойки покриват стереотипното схващане за модела на взаимоотношенията между двата пола. От друга страна, те представляват стандартизирани телевизионни варианти на традиционни масови предавания в две национални телевизии – БТВ и Нова телевизия. В този контекст водещите се превръщат в двойно моделирани модели, зависещи от и пресъздаващи традиционното разбиране за пол и целта на предаването.

Независимо от изведената класификация тук можем да видим непрекъснати релации между стандартното еднообразие (в някои сутрешни блокове) и разнообразното множество на различните (като Опасно близо или Карбовски: Директно), които също следват определен модел на поведение.

Следователно непрекъснато се натъкваме на елементи от еднообразието в многообразието и обратно – на елементи от многообразието в еднообразието, което провокира и въпросите: Доколко са еднакви тези образи? Доколко са различни? Къде свършва еднообразието и започва многообразието, дори и условно да ги разграничаваме? Шарено, пъстро и множествено, или праволинейно, прекалено моделирано е медийното пространството, или всъщност и двата или множеството от варианти (идентичности) крият карнавалното в себе си …

Наблюденията тук се отнасят единствено върху поведението (вербално и невербално) от перспективата на категорията пол. Женското присъствие се регистрира в предавания като Опасно близо и Горещо, с ясно заявената агресивност, женственост и сексуалност.

Докато мъжкото фокусира вниманието върху откритото представяне и директното говорене в Директно и Нека говорят.

И в двата модела (мъжко или женско присъствие) се открива образът на различния, на другия отвъд нормата и представата за женско или мъжко (Диана Найденова, Мартин Карбовски). Докато класическите женски и мъжки образи залагат на традиционните представи, визия и поведения, предназначени за масовата публика.

Ако различните са интересни и определено провокативни именно с разминаването между биологичен и социален пол, то традиционното препокриване в класическите образи ясно отговаря на очакванията и изискванията за поведение на мъжа и/или жената.

По същия начин и в сутрешните блокове на някои български телевизии се откриват моделите на взаимоотношенията между мъжете и жените. И тъй като при тях става дума за стандартизирани телевизионни варианти на традиционни масови предавания, тези образи се превръщат в двойно маркирани модели. Затова те пресъздават в по-голяма степен традиционното разбиране и изисквания към двата пола. Предаванията, водени от двойки, демонстрират ясно стандарти на поведение, пряко насочени към масовия потребител и покриващи изцяло неговите очаквания за нормално мъжко и нормално женско.

 

Цитати и бележки:

[1] Даскалова, Кр. (2010). Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от XIX – началото на XX век В: Балкански идентичности <http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/135-zhenskata-identichnost-normi-predstavi-obrazi-v-balgarskata-kultura-ot-xix-nachaloto-na-xx-vek.html> последно посещение на 10.07.2013 ; Даскалова, Кр. (2001). История на жените, феминизъм и рамките на тяхното осмисляне. сб. Теория през границите. Кирова, Милена; Славова, Корнелия (състав). София: Полис.

[2] Кирова, М. (2005).  Библейската жена. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 410; Кирова, М. (2001). В сянката на канона или женското писане на 90-те години. в. Литературен вестник. 11.07-17.07.2001, Год. 11, бр 27. <http://www.slovo.bg/old/litvestnik/127/lv0127008.htm>.

[3] Генова, В. (2010). Уебреторика за участието на жените в политиката (Анализ на блогове, форуми и уебпортали). сб. Комуникации във виртуална среда.  (съст. И. Мавродиева)  София: УИ „Св. Климент Охридски”, 42-67; Генова, В. (2011). Стереотипи в реториката за „първите дами”: Какъв е смъртният грях на съпругите? сп. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация”. №10. <www.media-journal.info>; Генова, В. (2012). Джендър парламентарна реторика, сп. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация”. 2012, № 14. <www.media-journal.info>.

[4] Мавродиева, Ив. (2010а). Дилма Русеф – успялата дама с български корени.  сп. Бизнес секретар; Мавродиева, Ив. (2010б). Дилма Русеф: Sеlf-made woman. Sign Cafe, 11 ноем. (78-80); Мавродиева, Ив. (2010в). Кристалина Георгиева – българката в световния бизнес, сп. Бизнес секретар.

[5] Пешева, М., М. Петров, М. Попова (2012). Дигиталните медии. Речник на основните понятия; Пешева, М. (2011). Радио и телевизионна среда – 2001-2010. Велико Търново: Фабер.

[6] Петров, М., М. Попов, М. Везински (2012). Медиите в Европа. Велико Търново: Фабер.

[7] Маринов, В. (2012). Мултимедийният нйюзрум в България. Велико Търново: Фабер.

[8] Ангелов Б. (2008). Медийна и комуникативна компетентност. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

[9] Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. Велико Търново: Фабер.

[10] Попова, М. (2012). Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер.

[11] Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

[12] Кръстева, Л. (2012). Медийна безконфликтност. Журналисти по теория, журналисти по практика. Медии, власт, пари – има ли място за качествена журналистика. Нейкова, Мария (състав.).  София: УИ „Св. Климент Охридски”, 130.

Библиография:

1. Ангелов Б. (2008). Медийна и комуникативна компетентност. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
2. Генова, В. (2012). Джендър парламентарна реторика, сп. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация”. 2012, № 14. <www.media-journal.info>, последно посещение на 10.07.2013.
3. Даскалова, Кр. (2010). Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от XIX – началото на XX век В: Балкански идентичности <http://balkansbg.eu/bg/content/b-identichnosti/135-zhenskata-identichnost-normi-predstavi-obrazi-v-balgarskata-kultura-ot-xix-nachaloto-na-xx-vek.html> последно посещение на 10.07.2013.
4. Даскалова, Кр. (2001). История на жените, феминизъм и рамките на тяхното осмисляне. сб. Теория през границите. Кирова, Милена; Славова, Корнелия (състав). София: Полис.
5. Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.
6. Кирова, М. (2010). Да отгледаш неравенство, или джендър идентичности в българската реклама. сб: Идентичности в преход: род, медии и популярна култура в България след 1989 г. Кирова, М., Славова, К. (състав) София: Полис, 50-75.
7. Кирова, М. (2005).  Библейската жена. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
8. Кирова, М. (2001). В сянката на канона или женското писане на 90-те години. в. Литературен вестник. 11.07-17.07.2001, Год. 11, бр 27. <http://www.slovo.bg/old/litvestnik/127/lv0127008.htm>, последно посещение на 10.07.2013.
9. Кръстева, Л. (2012). Медийна безконфликтност. Журналисти по теория, журналисти по практика. Медии, власт, пари – има ли място за качествена журналистика. Нейкова, Мария (състав.).  София: УИ „Св. Климент Охридски”, 130.
10. Кръстева, Ю. (2004).  Какво означава равенство. сб.  Женски идентичности на Балканите. София: Полис.
11. Мавродиева, Ив. (2010а). Дилма Русеф – успялата дама с български корени.  сп. Бизнес секретар.
12. Мавродиева, Ив. (2010б). Дилма Русеф: Sеlf-made woman. Sign Cafe, 11 ноем. (78-80)
13. Мавродиева, Ив. (2010в). Кристалина Георгиева – българката в световния бизнес и в световната политика. сп. Бизнес секретар.
14. Маринов, В. (2012). Мултимедийният нйюзрум в България. Велико Търново: Фабер.
15. Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. Велико Търново: Фабер.
16. Петров, М., М. Попов, М. Везински (2012). Медиите в Европа. Велико Търново: Фабер.
17. Пешева, М., М. Петров, М. Попова (2012). Дигиталните медии. Речник на основните понятия.
18. Пешева, М. (2011). Радио и телевизионна среда – 2001-2010. Велико Търново: Фабер.
19.  Попова, М. (2012). Журналистическа теория. Велико Търново: Фабер.

 

Източици:

–        БТВ – www.btv.bg

–        Нова телевизия – www.novatv.bg