Стефан Серезлиев
Абстракт: Авторът изследва някои от актуалните проблеми и перспективи в образованието по реклама в светлината на новите реалности в академичната мисъл и професионалната практика. Какви академични и бизнес фактори ще играят определяща роля в близкото бъдеще в образованието по реклама?
Ключови думи: реклама, образование, образование по реклама, интегрирани маркетингови комуникации, бранд
Stefan Serezliev – Advertising Education: in the rhetoric Spotlights. Ab initio nullum, semper nullum
Abstract: Author examines some of the contemporary problems and perspectives in to advertising education in the spotlights of new reality into academic theory and professional practice. Which factors, both business and academic, will play the most significant role in the close future of Advertising Education?
Keywords: Advertising, Education, Advertising Education, Integrated Marketing Communication (IMC), Brand
Уводни думи
В наши дни, когато светът драматично търси нови перспективи на развитие: дали, например, все по-често по неравния път към различния начин на живот в креативните градове-брандове или към трескавото предефиниране на индустриите в новата културна фабрика, то със сигурност можем да отбележим, че образованието по реклама също е на прага на нов етап с нови предизвикателства и нови перспективи.
Актуалност на проблема
Този етап е белязан колкото с необходимостта от осмисляне на вековния ентусиазъм, бликащ от рекламните агенции, често пъти провокиран от една преднамерено експонирана креативност в монохромния свят на бизнес алгоритмите, толкова и в намирането на актуален концептуален modus operandi в създаването на нови комуникационни валенции и в образованието, и в професионалната практика по реклама, и в крайна сметка в нейното постмодерно разбиране като комуникационен феномен.
Образованието по реклама – начало и традиции
Ако за началото на рекламната индустрия може да отнесем периода около 1800 г., то за начало на образованието, специално насочено по реклама, съществува известна неяснота. От една страна, се посочва като първи курсът, който включва рекламата в своето наименование в New York University през 1905 г. [1]. От друга страна, в официалния сайт на авторитетния департамента по реклама (The University of Texas) се посочва не само университетът, но и годината 1914 [2]. Ако погледнем по-широко на въпроса за историческите корени, много по-забележително е, според мен, включването на рекламата от Josef French Johnson като част от курс по журналистика (University of Pennsylvania) още през 1893 г. Две години по-късно е проведено рекламно изследване от Harlow Gale (University of Minnesota) [3].
От 1920 г. рекламните агенции (особено в САЩ) се ориентират към комплексен подход на обслужване, който включва както мениджмънта на рекламата в медиите, така и развиване на рекламната и творческата стратегии в т.нар. „пакет” (advertising package) [4]. Всичко това е свързано с мениджмънта на всички дейности – от изследванията през създаването на рекламни и творчески стратегии, реализирането им в различни творчески продукти; закупуването на време и място в медиите и до съответната постевалюация на рекламната кампания.
Факт е, че за различните длъжности в рекламната агенция изискванията също варират в различни граници, което се отразява и в различните аспекти от образованието по реклама.
Ето един пример за професията на служител от отдела за връзки с клиенти (Account Executive AE). Със сигурност това означава успешно взети базисни курсове във висшето образование по бизнес, комуникации, икономика, английски, журналистика, психология, социални науки. От магистърските курсове това са маркетингови дисциплини, социология… Тук е мястото да се подчертае още веднъж колко важни са очакванията на бизнеса. В този смисъл, например, за този тип служители, които често пъти са на границата между свръх очакванията на бизнеса и мистифицираната творческа ерупция на арт директорите и копирайтърите, работните характеристики включват почти конспиративни профили на личността. Модерният служител за връзки с клиенти освен всички знания трябва да притежават определени умения, които да потвърдят техните компетенции.
Едно от най-ценните качества е в широкото поле на създаването и използването на различни аргументи на различни нива в различни пространства: тези на агенцията, на потребителите, на клиента… Така например, при създаването на комуникационна платформа една от най-важните работни точки е кой единствен аргумент ще се използва в различните типове рекламни комуникации с потребителите и защо те трябва да повярват на това. От друга страна, при срещите си с клиента служителят за връзки с клиента трябва да притежава определени умения в комуникацията си с него отново в широкия регистър между психотерапевт, целеустремен успешен маркетингов и бранд специалист и класически оратор от древността. В този смисъл, често пъти е предпочитана и основа на базата на Liberal Arts Education с курсове по комуникации, поведение на консуматорите, маркетингови изследвания, реторика…
Рекламният специалист
Ето по-долу пример с изчистената визия на една от най-големите комуникационни конгломерати в света за този служител от департамент за Връзки с клиента (AE) [5]. Оставям на читателите да си представят какво би означавало това (а и текстът по-долу) за всички, които се занимават с висше образование по реклама в контекста на учебните програми:
1. Действай професионално
2. Слушай
3. Участвай
4. Изграждай силни взаимоотношения
5. Показвай страст в бизнеса и работата
6. Бъди креативен
7. Развивай бизнес и маркетингови умения
8. Добавяй ценности и ползи
9. Третирай бизнеса все едно е твой
10. Създавай и бъди верен към твоя бранд.
Всичко това е на фона на „традиционните” изисквания в работната характеристика на служителя за връзки с клиента. Остава и въпросът с изискванията към неговата компетентност; лични умения и качества; знания и опит. Тук ще дам кратък пример само с кратко описание на работната му характеристика:
Осъществява постоянна двупосочна връзка „клиент – агенция” като следи за ежедневния, седмичния и месечен статус на всички активни проекти в агенцията.
Отговаря за цялостното организиране и провеждане на комуникационната политика на клиента.
Управлява ефективно и професионално цялостния бюджет на клиента в областта на комуникациите, рекламата и брандинга.
Менажира процеса от получаване на информация от клиента, сформирането на отделни екипи и реализирането на необходимите проекти или кампания в отделните комуникационни канали.
Работи в тясна връзка с бранд мениджърите и маркетинговите специалисти от страна на клиента и мениджърите на отделните департаменти и отдели в агенцията, свързани с различните проекти и активности.
Осъществява прехода между агенционното задание (агенционен бриф) и останалите департаменти в агенцията като подготвя към тях съответните задания (брифове) – творчески, медийни, производствени и др.
Организира и координира цялостния процес по отделните задания като прилага съответната система за качество, срокове и стандарти.
Координира с клиента различни аспекти от стратегическото планиране в областите на брандинга и маркетинга.
Приема отделните агенционни проекти на съответните етапи и ги презентира пред клиента.
Осъществява ефективна връзка с творческия и другите департаменти след всяка
презентация пред клиента като ги информира своевременно за оценката и последвалите етапи.
Работи за издигане на цялостния облик на агенцията.
Следи за нов бизнес и създава необходимите предпоставки за това.
При необходимост се включва в отделни екипи, когато се генерират оригинални идеи за решаването на комуникационни проблеми съвместно с творческия директор, арт директора, копирайтера и (или) графичния дизайнер. По същия начин се включва и при решаването на всички останали въпроси – медийни, производствени и други съобразно своите отговорности, знания и компетенции.
Работи съобразно добрата агенционната практика за качество в определените срокове.
Присъства на срещи с клиенти и презентира проекти, като изпълнява ключова роля.
Съвместна отговорност с ръководителите на отделните департаменти и отдели за качеството на завършената работа, готова за производство, публикуване или излъчване в съответните стандарти за качество и срок.
Работи като активен партньор с колегите си от творческия департамент и агенцията като цяло (при необходимост от неговите компетенции).
Работа под напрежение в определени срокове.
Възможност за пътуване до клиента, когато това се налага и пр. и пр.
Накрая и може би най-важното: този служител, според най-новите агенционни тенденции, отговаря в по-общ смисъл за комуникацията на бранда в аспекта на изразяване на гласа на потребителите…
Поради липса на място няма да се разпростирам и над работните характеристики и на други знакови служители от рекламната агенция, каквито са творческия директор, копирайтера, арт-директора… Не случайно колкото рекламната професия е предпочитана като креативна професия в една определено креативна индустрия, толкова е и в първите места по стрес [6], което току-що завършилите студенти разбират още в първия си работен час като нови звезди от Медисън Авеню [7].
Образованието по реклама
Актуалната стратегическа връзка между рекламата и ИМК в края на 90-години на 20 век се изразява и в необходимостта от задължителни курсове като: Принципи на рекламата и ИМК; Копирайтинг в рекламата и ИМК; Медиа планиране на рекламата и ИМК; Изследване на рекламата и ИМК; Рекламни и ИМК кампании; Социални аспекти в рекламата и ИМК; Принципи в Маркетинга; Въведение във Връзките с обществеността (ПР). ИМК всъщност отдавна реферират като предпоставка за оптимизиране и актуализиране на учебните програми, както по реклама, така и по ПР [8]. Със сигурност една от причините, за новината, че през 2005г. рекламата и ИМК стават едни от най-предпочитаните специализации във водещи факултети по журналистика [9].
Ако трябва да се обобщи, няколко важни обстоятелства и подходи са определящи в генезиса и развитието на образованието по реклама:
Първо: това е „семейството” от три категорично различни дисциплини, които играят знакова роля във възникването на университетското образование по реклама: психологията, бизнесът и журналистиката [10].
Самият термин „образование по реклама” принципно се използва, за да реферира към подготовката на студентите за навлизане в рекламната професия.
Второ: Може да се очертаят три важни тенденции в образованието по реклама в САЩ, които са релевантни и в останалия свят [11] :
Образование по отношение на рекламата: масово обучение, което запознава със значението на рекламата в американската икономика.
Образование в областта на рекламата: с цел да запознае работещите от други области с рекламата.
Образование по реклама: университетско образование, което има за цел да подготви студентите за навлизане в професионалната практика.
Един от коментарите, който непосредствено се налага, е породен от въпроса: Дали различните типове образование по реклама (по-горе) са в състояние да се синхронизират в една обща кохерентна платформа за същността на рекламата и в какви образователни и професионални параметри би следвало да бъде тя?
Развитието на рекламата, от една страна, като важна стратегическа дисциплина в Интегрираните маркетингови комуникации (ИМК) и от друга, като особен креативен комуникационен феномен, в наши дни продължава неуморно да бъде оценявано в драматични амплитуди. Тези амплитуди се движат от мрачното подозрение (а често пъти и от безкомпромисна „гълбрайтова” увереност [12]) в греховната същност на скритата мощ на рекламата да създава изкуствени необходимости в сублиминалния контекст на един нереален чувствен свят на най-бяло, най-бързо, най-ароматно, най-вкусно и пр. до алхимичното смесване между т.нар. класическа реклама, информацията и искреното потребителско забавление, изразено в нови комуникационни амалгами като infotainment и advertainment. Така образованието по реклама фокусира в себе си не само атрактивния статус на професията, тангираща към изкуството и актуалните естетически социални феномени, но твърде често и критиките към нея, на които всъщност рекламната професионална общност периодически отговаря както в медиите, така и в университетите [13]. Стремежът към забавление доминира като тенденция при маркетинговото оценяване на рекламата в една определяща посока на „харесване” (liking), което да доведе до съответната позитивна нагласа на консуматора към бранда, изразена чрез промяна на неговото поведение [14].
Рекламата, от средата на първата декада на 21. век, със сигурност не е в онези класически рамки на агенцията за пълно рекламно обслужване (full service advertising agency), което се отразяваше дълго в много от аспектите на висшето образование по реклама. Основните департаментни структури в агенцията (Връзки с клиента; Творчески департамент; Медиен) създаваха определени репери по отношение на знанията, уменията и компетенциите на студентите по реклама. Ситуацията се променя динамично и в отдавна започналото прокламиране на „смъртта” на агенциите за пълно обслужване [15] ние може да открием и утвърждаването на нов тип хоризонтални екипи в комуникационната и рекламна практика. Нови и различни схващания, като тези на Kliatchko (2005) за предефинирането на Интегрираните маркетингови комуникации (ИМК) като идея за концептуална еволюция, дефинирана като концепция и процес на стратегически менажирани, с фокус върху аудиторията, ориентирани в различни канали и движени от резултатите бранд комуникационни програми във времето [16] измества фокусът както в предефинирането на рекламата като стратегическа дисциплина, така и в основните аспекти на университетското схващане за образование и обучение по нея.
Във всеки случай рекламата реферира устойчиво много повече към бранд комуникациите и от там тя трябва да се отвори много повече в посока на цялостно концептуално интегриране с всички стратегически дисциплини в ИМК. Между другото, това е и едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременното образование по реклама.
Между другото, не трябва да се подценява ролята на големите корпоративни брандове в интеркултурното обществено разбиране към рекламата, и в частност образованието по нея. Множеството успешни случаи от практиката на отделните брандове влияят върху възгледите и нагласите както на студентите, така и на техните преподаватели, като комплексния резултат от това трудно може да се контролира.
Спомням си първите месеци от преподавателската ми работа по реклама и дизайн в Тунис. Студентите почти масово ме разпитваха защо пия Кока Кола, като по този начин подкрепям глобалните пласментни структури и пр. Разбира се, техните въпроси бяха далеч от атмосферата на студентските вълнения през 60-те години на 20. век във Франция. Предложих им да направим уоркшоп върху корпоративните комуникации на Кока Кола с фокус върху близкото бъдеще на техните комуникации в Тунис.
Семинарът протече достатъчно интересно за студентите, но още по-интересни бяха изводите. В един от тях Coca-Cola се предвиждаше да вземе активно участие като основен спонсор на националния отбор по футбол на страната. Половин година по-късно, когато това беше факт и червеният цвят на световния лидер в безалкохолните напитки хармонично се вписа с червения цвят на националния отбор по футбол на Тунис (фиг.1), студентите жизнерадостно и без никакви притеснения се разхождаха с добре брандираните бутилки из двора на университета.
Фигура 1.
<http://216.64.210.4/dynamic/press_center/2012/02/most-globally-shared-video.html>.
Сега беше мой ред да задам същия въпрос, като отговорът се предполагаше: Да, ама Coca-Cola вече подкрепя националните футболни традиции, което очевидно продължава с успех и до днес…[17] .
Естествено продължение от това в учебен план беше силната нагласа на студентите към всякакви корпоративни случаи от практиката, като една от любимите им теми беше да разискват различните аргументи в комуникационното послание на различните брандове. Заслужава да се отбележи, че голяма част от авторитетните автори от академичната и университетска библиография са и активни консултанти в професионалната практика и това е една от причините за изобилието на различни case studies, които със сигурност формират предпочитания към определени тълкувания и комуникационни механизми.
Противоречивото отношение към рекламата, а и не само то, често пъти води до странни, но все пак обясними реакции на хората, работещи в различните сфери на рекламната професия, да не кажа индустрия. Тези реакции, превърнали се в устойчиви тенденции, много добре са обяснени от гледна точка на академичната идея за т.нар „метатеории” в рекламната агенция и най-вече в областта на творческия процес в рекламата: служителите в различните отдели (департаменти) н рекламната агенция са склонни да мислят и вярват в неговото мистифициране; творчеството в рекламата е необяснимо и от там не се подава на изследване; ако пък се изследва, съществува заплахата, че различните методи за изследването на рекламата често пъти са грешно структурирани и от там нерелевантни; професионалната практика единствено създава свои собствени парадигми, закони и пр.
Не е трудно да си припомним споровете в пространството на рекламните агенции в България от началото на относително далечните 90-те години на 20. век, когато първите големи чуждестранни агенции отвориха своите офиси в България. Трябва ли да се търсят университетско образовани и обучени кадри за професионалната практика или да се разчита на широк тип хуманитарно или икономическо образование, което да се премодулира вътре в агенцията съгласно нейното виждане за процеса и професията? Кой е по-добър преподавател: този който е добър професионалист и кой е по-добър професионалист: този с университетско образование и пр. и пр. Практиката показва в момента, че голяма част от студентите в магистърските програми са или служители от рекламни и комуникационни агенции или се стремят към такава кариера…
Интересът към рекламната професия (и ПР в частност) като цяло е балансиран между нейните общоприети най-важни плюсове и минуси [18]. Най-важните плюсове:
различни и разнообразни проекти;
рекламата е индустрията с най-либерално отношение към дрес кода и формализирането на работното място;
в рекламата (а и в ПР) се работи с умни и весели хора, които са в попкултурата;
Можеш да променяш начините, по които хората мислят и говорят…
Най-важните минуси:
може да ти се наложи да се справяш в работата си със силното его на различни колеги;
въпреки че си въвлечен в различни творчески усилия, в крайна сметка не допринасяш много за развитието на човечеството – например в създаването на реклами за цигари или защитаване на корпоративни интереси в развитието на околната среда;
ежедневната преса в работата, особено при работа за нови клиенти или при кратките крайни срокове,
недоволството на клиента от услугите на агенцията;
в крайна сметка: липсата на стабилност в професията на рекламиста при положение, че при загуба на голям клиент приблизително 20% от състава гледа към уволнение…
Заключение
Какви са основните перспективи пред висшето образование по реклама в България? Тук могат да бъдат очертани няколко основни тенденции, които със сигурност ще влияят:
1. Образованието по реклама със сигурност трябва да продължи да отговаря на високите академични изисквания за знания, умения и компетенции. Ако това не се случи, мотивацията на студентите ще бъде драматично редуцирана да търсят в следването си или в различни курсове в колежите т.нар. конкурентно предимство и самите магистърски програми ще бъдат компрометирани за дълъг период от врем.
2. Големите професионални организации в областите на рекламата, ПР, ИМК и брандинга, а и въобще в комуникациите, ще инициират процес на създаване на платени магистърски програми on demand във висшите учебни заведения както за работещите в определени професионални практики, така и за кадрите на техни клиенти. Един от основните проблеми в този предстоящ процес е доколко разбирането на професионалните организации ще следва логиката и постиженията и на академичната теория и няма ли да дебалансира процеса с налагането на изисквания за прекалена професионална насоченост с презумпцията за финансова подкрепа към университета? Това е една от най-релевантните перспективи в образованието не само по реклама, но и по всички дисциплини в ИМК като ПР, брандинг и така нататък. Едно от най-важните неща, с което трябва да се съобразят участниците в процеса е голямата вероятност в световен план само след няколко години бранд комуникациите да станат лакмуса в почти всички магистърски програми по комуникации. Това, разбира се, съвсем не означава, че образованието по реклама ще изчезне – тъкмо обратното. По-скоро то ще търси преформулирането на своите приоритети в един значително по-широк план, където университетите и бизнесът ще бъдат само едни от основните участници. Отдавна се известни и т.нар. агенционни университети, които се радват на широка популярност, например BBDO University, който развива идеите си за обучение в училище, колеж и магистратура.
3. Както вече беше загатнато по-горе: необходимо е съвременно виждане за рекламата като професия и образование, от чиято способност за комуникационно и стратегическо интегриране зависи в крайна сметка изграждането на успешни брандове. За жалост само съвременно виждане не достатъчно – необходими са колективните усилия на широк кръг преподаватели и професионалисти, които да обединят усилията си в една определено специфична област където се срещат достатъчно много и различни учебни дисциплини и професионални концепции.
4. Развитието на медиите очевидно ще даде, а и вече дава отражение върху процеса на обучение и това със сигурност означава и остра необходимост от адаптиране на методите на преподаване и на учебния материал в различни формати.
5. Развитието на идеята за творческия процес като един от най-важните съвременни стратегически и интегриращи фактори в ИМК, рекламата и брандинга ще даде възможност за нови перспективи в образованието, където нови учебни дисциплини ще отворят нови врати пред новата генерация.
Цитати и бележки:
[1] Ross, Billy I., Anne C. Osborne and Jef I. Richards. (2006). Advertising Education, Yesterday-Today-Tomorrow, Advertising Education Publications, Louisiana State University
[2] Texas Advertising & Public Relations. About the department. Our reputation. <http://advertising.utexas.edu/about>, последно посещение на 10.04.2013.
[3] Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, p. X
[4] Ferguson’s Careers in Focus, (2009). Advertising and Marketing, Second Edition. Ferguson Publishing; 2 edition.
[5] HAVAS Worldwide, (2012). What All Good Account People Do. 10 Tips to Becoming a Great Account Person. Internal Agency Archive.
[6] 10 Most Stressful Jobs of 2011 – 6: Advertising Account Executive. <http://www.careercast.com/content/10-most-stressful-jobs-2011-6-advertising-executive>, последно посещение на 10.04.2013.
[7] Most Overrated Jobs of 2012: Advertising Account Executive. <http://www.careercast.com/jobs-rated/most-overrated-jobs-2012>, последно посещение на 10.04.2013.
[8] Griffin, W. Glenn and Pasadeos, Yorgo. (1998). The impact of IMC on advertising and public relations education. Journalism & Mass Communication Educator, Summer98, Vol. 53 Issue 2, p4-18, 6 Charts.
[9] Ross, Billy I., Anne C. Osborne and Jef I. Richards. (2006). Advertising Education, Yesterday-Today-Tomorrow, Advertising Education Publications, Louisiana State University.
[10] Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, pp. 5-8.
[11] Ross, Billy I., Anne C. Osborne and Jef I. Richards. (2006). Advertising Education, Yesterday-Today-Tomorrow, Advertising Education Publications, Louisiana State University.
[12] Galbraith, J. Kenneth, (2001). The Myth of Consumer Sovereignty in The Essential Galbraith, Mariner Books, pp. 34-37.
[13] McCorkle, D.E. and Alexander, Joe, F. The effects of advertising education on business students’ attitudes toward advertising. Journal of Education for Business, Nov/Dec91, Vol. 67 Issue 2, pp.105-110, 6p, 3 Charts
[14] White, R. Advertain to attain? Admap, February 2005, Issue 458, pp. 17-19
[15] Green, Andrew. (1992). Death of the full service agency. Admap, January 1992
[16] Kerr, Gayle and Don Schultz, Charles Patti, Ilchul Kim. (2008). An inside-out approach to integrated marketing communication. An international analysis. International Journal of Advertising, 27(4)
[17] Coca-Cola Tunisia Produces Week’s Most Globally Shared Ad. Eurasia & Africa, February 2, 2012
<http://216.64.210.4/dynamic/press_center/2012/02/most-globally-shared-video.html>, последно посещение на 12.03.2013.
[18] Серезлиев, Стефан. Рекламните комуникации: между агенцията и съвременния свят: Modus Operandi II // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация“. 2011, № 11. <www.media-journal.info>, последно посещение на 10.04.2013.
<http://www.media-journal.info/?p=item&aid=172>, последно посещение на 10.04.2013. а също и:
Nyilasy, Gergely and Leonard Reid. The academician-practitioner gap in advertising. International Journal of Advertising, Vol. 26, No. 4, 2007, pp. 425-445.
[19] Careers in Advertising and Public Relations (2005). Edition WetFeet Insider Guide, pp.1-2=
Библиография:
1. Careers in Advertising and Public Relations. (2005). Edition WetFeet Insider Guide pp.1-2.
2. Ferguson’s Careers in Focus, (2009). Advertising and Marketing, Second Edition 2009. Ferguson Publishing.
3. Galbraith, J. Kenneth. (2001). The Myth of Consumer Sovereignty in The Essential Galbraith, Mariner Books 2001 pp.34-37.
4. Green, Andrew. (1992). Death of the full service agency. Admap, January 1992.
5. Griffin, W. Glenn and Pasadeos, Yorgo. (1998). The impact of IMC on advertising and public relations education. Journalism & Mass Communication Educator, Summer98, Vol. 53 Issue 2, p4-18, 6 Charts.
6. HAVAS Worldwide. (2012). What All Good Account People Do. 10 Tips to Becoming a Great Account Person. Internal Agency Archive.
7. Kerr, Gayle and Don Schultz, Charles Patti, Ilchul Kim. (2008). An inside-out approach to integrated marketing communication. An international analysis. International Journal of Advertising, 27(4).
8. McCorkle, D.E. and Alexander, Joe, F. (1991). The effects of advertising education on business students’ attitudes toward advertising. Journal of Education for Business, Nov/Dec91, Vol. 67 Issue 2, pp.105-110, 6p, 3 Charts.
9. Nyilasy, Gergely and Leonard Reid. (2007). The academician-practitioner gap in advertising. International Journal of Advertising, Vol. 26, No. 4, 2007, pp. 425-445.
10. Ross, Billy I., Anne C. Osborne and Jef I. Richards. (2006). Advertising Education, Yesterday-Today-Tomorrow, Advertising Education Publications, Louisiana State University
11. Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, p. X
12. Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, pp. 5-8.
13. White, Roderick. (2005). Advertain to attain? Admap, February 2005, Issue 458, pp. 17-19.
14. Серезлиев, С. (2011). Рекламните комуникации: между агенцията и съвременния свят: Modus Operandi II, сп. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС, „Алма комуникация”. 2011, № 11. <www.media-journal.info>;
<http://www.media-journal.info/?p=item&aid=172>, последно посещение на 10.04.2013.
Интернет източници:
1. 10 Most Stressful Jobs of 2011 – 6: Advertising Account Executive. <http://www.careercast.com/content/10-most-stressful-jobs-2011-6-advertising-executive>, последно посещение на 10.04.2013.
2. Advertising Educational Foundation: <http://www.aef.com/index.html>, последно посещение на 10.04.2013.
3. Most Overrated Jobs of 2012: Advertising Account Executive. <http://www.careercast.com/jobs-rated/most-overrated-jobs-2012>, последно посещение на 10.04.2013.
4. Texas Advertising & Public Relations. About the department. Our reputation. <http://advertising.utexas.edu/about>, последно посещение на 10.04.2013.
5. Coca-Cola Tunisia Produces Week’s Most Globally Shared Ad. Eurasia & Africa, February 2, 2012: <http://216.64.210.4/dynamic/press_center/2012/02/most-globally-shared-video.html>, последно посещение на 10.04.2013.
Бележки и уточнения:
Приложение 1.
Fundamentals of Advertising. A Course of Ten Lessons by George French. From Associated Advertising magazine (1915). Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, p. 60
2. Coca-Cola Tunisia Produces Week’s Most Globally Shared Ad – Eurasia & Africa, February 2, 2012
http://216.64.210.4/dynamic/press_center/2012/02/most-globally-shared-video.html
Приложение 2.
Fundamentals of Advertising. A Course of Ten Lessons by George French. From Associated Advertising magazine (1915). Ross, Billy, and Richards, Jef. (2008). A Century of Advertising Education. American Academy of Advertising, p. 60