Силва Пламенова Димитрова

Абстракт: В статията се представят накратко особености на виртуалната визуална реторика в  TED.com. Предметът на анализ е присъствието на презентации във виртуалното пространство (the virtual sphere) и ролята на интернет като публична сфера (the internet as a public sphere) при разпространение на презентации. Методиката е основана на визуалния реторичен анализ, представен в книгата “Visual language” (2012), включващ 5 етапа при използване на базови реторични термини. Интерпретирани са резултатите след анализ на презентацията на Джил Болт Тейлър (Jill Bolte Taylor)  „Моят удар на вдъхновение“  („My Stroke of Insight“). В изследването е апробиран метод за анализ, който да е в основата на други изследвания. 

Ключови думи: визуална реторика, виртуална реторика, TED.com.

Silva Plamenova

Dimirtova, Specificity of virtual visual rhetoric in TED.com

Abstract: The articlepresents specific characteristics of virtual visual rhetoric in TED.com. The subject of analysis is presence of presentations in the virtual sphere and the role of internet as a public sphere in the distribution of those presentations. The method is based on visual rhetoric analysis presented in the book ‘Visual Language’. It includes 5 stages and use of basic rhetoric terms. Firstly analysis of a specific presentation has been made namely Jill Bolte Taylor’s‘ My Stroke of Insight’ , and secondly interpretation the results follows. In the study a method is aprobated which could be used in future scientific analysis.

Keywords: visual rhetoric, virtual rhetoric, TED.com.

Уводни думи

Реторическите практики са както традиционни, така и нови, като към относително новите, но вече утвърдени, може да се отнесе презентацията. Тя навлезе в много сфери: политика, култура, образование, връзки с обществеността, журналистика, наука, дипломация, бизнес и др. Презентацията има определени функции и роля в тези области, но има и нови приложения във виртуалната среда. Това предполага, че презентацията има специфични проявления в интернет и че се развива и променя. За добрата презентация в интернет, както и в традиционния жанр от основно значение са изчистеният дизайн и въздействащото представяне на виртуалния оратор.

От особена важност е презентаторът да умее да владее своята аудитория. Общуването с публиката във виртуалното пространство е поставено пред множество предвидими и непредвидими субективни или технологически фактори, които оказват влияние върху процеса на обмяна на информация. Затова е необходимо презентаторът да владее както познати от хилядолетияреторически похвати, така и нови техники, да ги прилага спрямо условията и да има постоянен контрол в процеса на общуването с аудиторията. Виртуалният оратор е необходимо да разпознава очакванията на виртуалната аудитория за конкретния случай, нормите за общуване в различните комуникационни канали и да отчита каква е собствената му репутация онлайн.

Въвеждане в изследването

Поради спецификата на обекта и предмета на изследването е необходимо да се даде предварителна информация за тях, макар и накратко.

В настоящата статията вниманието е насочено към реализиране на опит за анализ на една мащабна и динамично развиваща се практика, а именно TED.com. Необходимо е да се представят и някои детайли – например това, че Институтът за дискурс на TED. (Technology, EntertainmentandDesign). е свързан с имената на Ричард Соул Уърмън и Хари Маркс. Платформата за споделяне на идеи, създадена през 1984 г. в Монтерей, е едно от най-интересните и специфични явления в дискурса в контекста на съвременната култура. Веднъж годишно известни личности от различни области на познанието и културата, които са се проявили с постижения и открития, правят презентации по теми, които провокират към дискусии. Ограниченията на реторичната ситуация са многобройни, но основното е времевият регламент на формата на презентациите. Той е с установен максимум – 18. минути. Презентаторите се подчиняват на стандартизирани правила, въведени от основателите на TED. Правилата се отличават с утвърдена и същевременно неконсервативна форма. ТЕD конференциите са полето, на което намират изява интересните и талантливи личности от различни държави, сфери и професии. Вече 25 години TED дава възможност на световноизвестни учени и дизайнери, на креативни личности и артисти, на експерти в областта на културата, на иноватори в технологиите и в бизнеса да споделят идеите си. Ораторите и презентаторите правят това както чрез произнасяне на публични речи, така и чрез перформанси и мултимедийни презентации, в рамките на предварително имитирано време до 18. минути. Всяка информация в сферата на науката, в това число и в медицината по теми, свързани със здравето, е задължително подкрепена от научно изследване. Сред презентаторите на TED са били Бил Гейтс, Ал Гор, Джейн Гудал, Сергей Брин, Джеймс Камерън, Стивън Хокинг, Боно и дузина нобелови лауреати. Тематиката на презентациите е широка, а от експертите на TED търсят участниците. Целта е да се предостави неопетнена от корпоративни интереси платформа за дискурс, както и виртуалнопространство, което да насочва към дебати и дискусии.

TED.com може да бъде определен като своеобразно място за репрезентиране на същински, автентични презентаторски изяви. Тези изяви имат особеностите на първия етап на директната комуникация, т.е. са на живо, пред публика, която можем да определим като автентична или първична. Аудиторията е съставена от информирани, мотивирани и същевременно критично настроени слушатели. Спецификите на жанра иманентно се съдържат във факта, че презентациите са заснети и режисирани и след това публикувани в сайта – така са достъпни до вторична виртуална аудитория. „Виртуалната агора” TED.com подпомага както учените в сферата на комуникацията и реториката, така и любителите на изкуството на убедителното говорене, предоставяйки възможности за анализ на речите и презентациите и за имитация на ораторите. Налице са редица основания да се смята, че това е една недостатъчно изследвана материя от гледна точка на виртуалната визуална реторика. Издадени са само две книги по темата, при които фокусът е различен – “How to Deliver a Great TED Talk: Presentation Secrets of the World’s Best Speakers”  и “Talk Like TED: The 9 Public-Speaking Secrets of the World’s Top Minds”.

Въпреки че формата на директната презентаторска изява е монологична, TED презентациите се разпространяват безплатно онлайн освен в уебсайт, във фейсбук, туитър, гугъл плюс, блогове, форуми и чрез RSS. TED предоставя възможност да бъде изследвано мястото на дискурса посредством „вирусно“ разпространение на идеи онлайн. Налице са основания да се смята, че ТED.com и в частност виртуалният оратор получават нов вид обратна връзка за презентацията си по начин, който подпомага развитието на уменията на презентатора. Връщайки се към сайта на ТED.com, следва да бъде направено уточнение, че тези презентации са придружени от вербална писмена анотация на съдържанието на презентацията, от вербално писмено представяне на презентатора и негова снимка. По този начин се улеснява посетителят на глобалната мрежа при ориентирането му както за съдържанието на презентацията, така и за това кой е презентаторът. Имайки предвид нагласата на потребителите в мрежата към бързо получаване на информация, представена компактно и систематизирано, при ТED.com това е постигнато в много голяма степен.

Посетителите на интернет са свидетели на появата на нов жанр, който е обект на реторически анализ в тази статия. Презентацията във виртуалното пространство не е с изчистени жанрови характеристики, познати ни от традиционните реторически класификации. Казано по-конкретно – фокусът на тази статия е в апробирането на модел на визуален реторически анализ при анализа на една презентация. Приема се с известна условност, че презентациите в ТED.com са своеобразна „синкретична форма” с проявления на синкретизма на няколко равнища, а основанията за това са изложени по-горе. Презентациите се произнасят пред реална публика, но са режисирани; те са мултимедийни в голяма си част, тъй като съчетават слово, звук и образ при самото представяне и в процеса на подготовката им включват снимков материал, видеозаписи; самото презентиране съчетава вербални, визуални и невербални елементи; презентациите се заснемат и се публикуват в сайта; разпространяват се в интернет; коментарите във форумите носят елементите на виртуален диалог.

Ограничения на изследването

Изследването протича в четири етапа. Първият етап включва изясняването на базовите за изследването понятия и дефиниции: презентация, социални медии, виртуална реторика, визуална реторика, виртуална визуална реторика и др. Вторият етап представя обосноваването на избора на конкретнaта методика. Третият етап е свързан с излагане на постигнатите в хода на изследването резултати; с обобщаване на изводите и заключенията, които следват от анализа на постигнатите резултати. Четвъртият етап представлява определяне на значимостта на заключенията в контекста на изследваната проблематика; до каква степен постигнатите резултати и заключения са релевантни във връзка с изследването на сходна и произтичащата от разгледаната проблематика.

TED презентациите съчетават множество различни елементи, съществуващи паралелно, и не са с ясни и точно определени жанрови характеристики. Именно използването на текст, визуализиращи елементи като част от предварително подготвен мултимедиен продукт и цялостното изпълнение след това пред публика, чрез пълен синхрон и съчетаване без дисбаланс между слово и визуализация, позволява да се изрази становище, че това е специфичен жанр.

Презентацията на TED е повече от публична реч в нейните видове, родове и особености. Тя е повече от мултимедийна презентация в нейните традиционни сфери на приложение, пасивно гледана от посетители на мрежата. Като споделят съдържанието на презентациите на най-влиятелните и креативни умове на нашето съвремие в своите канали в дигиталните медии, милиони хора в аудиторията посредством екран и монитор се включват активно с коментари и реакции във форума под речите или като съавтори на съдържание в собствените си социални медии.

Виртуалната аудитория като явление е цяла виртуална вселена, а съхраняването и мултиплицирането на съобщения са безкрайни. Анализите на общуването в глобалната мрежа от реторична гледна точка са все по-актуални, а апробацията на реторичния анализ в нови реторически жанрове спомага за устойчивото позициониране на реториката в областта на съвременното научно познание. Наблюдаваното въздействие на презентациите от тази платформа в интернет върху публиките и различните начини на комуникация изглежда внушително. В контекста на новите медии презентаторите формират мисловни поведенчески модели, изменяйки по този начин обществени нагласи. Това е една доста мащабна и динамично развиваща се област, която не може да бъде обхванат в настоящето изследване.

Затова изборът е само върху една презентация, която ще се анализира през призмата на виртуалната визуална реторика. Темата на презентацията е тясно свързана с философията на будизма. За обект на изследване е избрана една истинска история за просветление, получено по време на осъзнаване на мозъчен инсулт и в протеклия възстановителен процес. Презентацията е публикувана в TED.com март 2008 г. Презентаторът е Джил Болт Тейлър (Jill Bolte Taylor): а заглавието е „Моят удар на вдъхновение“ (“My Stroke of Insight“), (http://www.ted.com/talks/jill_bolte_taylor_s_powerful_stroke_of_insight.html) Тя съдържа принципно темата за възможността на всяко човешко същество да постигане нирвана.

Презентацията на Джил Болт Тейлър ще бъде разгледана от ракурса на виртуалната визуалната реторика като специфичен реторичен жанр, който съчетава вербални, визуални и невербални елементи. Задачите ни са три: първо, да се селектира подходяща презентация, второ, да се направи реторически анализ, насочен към изясняването на ситуативната употреба на средствата от реторическия инструментариум и анализа на ефективността от употребата им, както и анализ на визуалните и невербалните елементи от презентирането, като се апробира нова методика (методът за реторически визуален анализ, представен в книгата „Визуалният език“: реторически визуален анализ въз основа на реторическите канони и принципите на реторическия триъгълник: етос, патос и логос) и, трето, да се изведат основни особености на този нов реторичен жанр.

Целта е да се изгради представителен корпус с вербални, невербални и визуални елементи. Комуникативната ситуация по време на презентацията се разгръща на две равнища: устна директна комуникация въз основа на житейска история на презентатор, режисирана, заснета и излъчена като форма на виртуална комуникация в социалните мрежи/медии. Прави се анализ на една презентация и публикациите в социалните мрежи на сайта TED. com. Жанрът „TED презентация” и вариант на жанра „презентация”, но той има проявления в нова форма; тази презентация не може категорично да се определи като разновидност на речта; не е и модифициран неин вариант; макар да се произнася като реч; жанрът „презентация” включва и визуални елементи; презентацията се заснема като видео, излъчва се онлайн, следват постове, снимки, послания.

Методика на изследването

Резултатите от изследването ще бъдат организирани въз основа на реторическия модел, представен в книгата ”Visual Language. Perspectives for both Makers and Users” от холандски учени (Jos van den Broek, Willam Koetsenruijter, Jaap de Jong, Letitia Smit) [1]. Този модел е успешен в реторическия визуален анализ на изображения и ще бъде апробиран за целите на изследването. Моделът включва 6 фази. Първата фаза е свързана с изясняването на комуникативната ситуация и е назована „О“ „нулева“. Тя представлява анализ на реторичната ситуация. Следващата фаза на реторическия анализ е „1“ – „Inventio“. Тя засяга избора на темата. През фаза „2“ – „ Dispositio“ се определя как е структурирано съдържанието на речта и аргументацията в нея. През фаза „3“ – „Elocutio“ се проучва дали използването на реторически фигури и тропи е уместно. Фаза „4“ – „ethos, pathos, logos“ – е свързана с изясняване до каква степен употребата на тези инструменти за убеждение (етос, патос и логос) е балансирана и дали т. нар. кайрос е уместен и ефективен. Последната фаза „5“ е етапът на финална оценка или до каква степен са ефективни техниките и инструментариумът за убеждение, които са използвани в анализираната презентация [2]. 

Резултати от изследването

Презентатор, виртуална публика, социални мрежи

Изследването протича, като се следват посочените по-горе етапи. Ето защо се започва с изясняване на особеностите на презентатора и с представяне на реторичната ситуация, с извеждане на спецификите на аудиторията, след това резонно се преминава съм анализ на избора на темата.

С оглед особеностите на изследването е важно да се въведат някои базови термини, един от които е презентатор. Иванка Мавродиева в книгата си „Как да презентираме успешно?” определя презентатора като активен субект в процеса на презентиране, който участва в него чрез изготвяне на устни, текстови и мултимедийни презентации; който цели да информира, да предизвика интерес към това, което представя; да формира позитивни нагласи; да внуши респект към създателите на презентирания предмет; да убеждава в ползите; да демонстрира предимствата и преимуществата чрез вербални средства и чрез визуализация с помощта на технически уреди [3]. Единицата за „измерване” на една презентация е отделният слайд [4]. В случая презентаторът е жена, северноамерикански невроанатом и лектор, автор на книгата „Удар на вдъхновение“. Джил Болт Тейлър е родена през 1959 г. и работи като невроспециалист, когато на 37-годишна възраст, самата тя преживява вътремозъчен кръвоизлив, довел до мозъчен инсулт. В презентацията си в ТЕD: „Удар на вдъхновение“, заснета февруари 2008 г. и излъчена през март 2008 г., Джил Болт споделя свои философски, екзистенциални и научни заключения, наблюдения и препоръки, основани върху опита й с разпадането на функциите на лявата и дясната половина на собствения й мозък. Разпространява ги активно в дискусии онлайн, дори споделя любимите си презентации на TED в обособен списък. В допълнение към тях на сайта на TED.com пише, че харесва темите, които подпомагат откриване на необходимите стратегии за оптимизация на психологическите ресурси на личността, междуличностните взаимоотношения и отношението ни към планетата.

За разлика от типичното подаване на сигнали за обратна връзка от аудиторията, което е характерно за директното общуване между презентатор и аудитория, което е реализирано на живо, в този жанр към всяка презентация както първичната, така и вторичната аудитория имат възможност за изказване на писмени мнения, оценки, предложения, т.е. за виртуален форум и диалог. Аудиторията на презентатора слуша директно презентацията, но използва социалната медия туитър за апликация в дигиталните си устройства – посредством интернет връзка изпраща туитове с хаштаг на събитието и коментари или впечатления, снимки или видеозаписи, направени в реално време от конференцията.

Тук става въпрос за диалог във виртуална среда с участието на активни субекти, които могат и да участват в минидиалози помежду си. Вторичната виртуална аудитория впоследствие, след публикуването на видео материала с презентацията на уебсайта и в социалните медии, има възможност за изказване на мнения, оценки, допълнения и предложения във виртуален форум за диалог. Това е друг своеобразен диалог във виртуална среда, в който участват активни регистрирани потребители както с еднократни монологични изказвания, така и с пространни или минидиалози помежду си. Посетителите на мрежата вече са както читатели, така и зрители и слушатели на публикуваните материали.

Относно терминологията – съдържанието и обемът на понятията „виртуална реторика” и „виртуален оратор” имат различни трактовки и позиции, но за целите на статията ще използваме дефинициите на Иванка Мавродиева: „Под „виртуална реторика“ ще разбираме ораторство, което се реализира във виртуална среда, в условия на синхронна и асинхронна компютърно опосредствана комуникация; при използване възможностите на интернет, когато оратор представя онлайн или на запис монологични видове (реч, лекция, доклад, и други), презентации или участия в диалогични формати и когато има възможности и готовност да реализира интерактивно общуване при използване на вербални, невербални и визуални средства.“[5].

За „виртуален оратор“, „виртуален презентатор“ ще говорим в две ситуации. Първата е при публикуването на записи – текстови, аудио и видео, на речи и презентации, които са били произнесени пред реална аудитория, в базирани онлайн „библиотеки“. Вторият тип ситуации са речи и презентации, съобразени със спецификите на виртуалната аудитория, с начините на възприемане и с променената среда. Реализирането на ефективно общуване във виртуална среда от виртуален оратор е компютърно опосредствана комуникация (КОК) посредством дигитален или дигитализиран видеозапис на презентация, която съдържа особеностите на монолог. За да е успешна комуникацията във втората ситуация, е необходима компетентност на виртуалния оратор относно мрежата и виртуалната комуникация.

Съществуват и други мнения и позиции относно термина „виртуална реторика” и приложението й. „Визуалната реторика“ е съвременна изследователска стратегия, която предлага схеми за анализ на убеждаващите аспекти на визуалната комуникация [6]. Комуникацията е по принцип мултиканална, следователно няма чиста визуална комуникация, без тя да е едновременно словесна, кинетична и контекстуална. Нора Голешевска формулира твърдението “от една страна, при анализ на визуален материал може да се приложат хилядолетни реторически инструменти и иманентно присъщи на реториката стратегии: да селектират образи [inventio], да се реорганизират [disposito], модифицират [elocutio] и представят [actio] информация, като така формират мнения, нагласи и конструират колективна памет [memoria].” [7] Това становище според нас обединява различните школи на визуалната реторика. Разбира се, тук не е нито мястото, нито времето, за да се разгърне една пълна теория на визуалната реторика. Все пак има яснота, кои три елемента са централни за реторичния анализ в тази работа: това са реторическите канони етос, патос и логос (ethos, pathos and logos), аргументативните йерархии на ценности и топоси, и ситуативната интенционалност на реториката.

Ако използваме термина „виртуална визуална реторика“, тогава задачите на реториката в тази област се концентрират върху заложените в образа комуникативни стратегии – как, към кого, с каква цел, чрез каква визуална медия и в каква комуникативна ситуация са адресирани визуалните образи във виртуална среда. Виртуалната визуалната реторика изследва начина, по който визуалните образи въздействат на специфичен тип аудитория във виртуална среда.

Според Силвия-Цветкова Казандзи социалните медии вече са неразделна част от модерното общество [8]. Понятието „социална мрежа“ е разграничавано от понятието за социалните медии. Уокър, Макбрайд и Вачън наблягат, че социалните мрежи като сбор от лични контакти, чрез които човек утвърждава идентичността си в социума, целта му е да получи подкрепа емоционално или материално, също така да участва в сектора на услугите, да има свободен достъп до информация и да разширява мрежата си от социални контакти [9]. По-късно Петър Хошка дефинира термина „социална мрежа“ като своеобразна форма за събиране на различни средства в мрежата и употребата на дигитални устройства като социална медия [10]. Дана М. Бойд дефинира социалните мрежи във виртуалното пространство като: „ услуги поместени онлайн, които позволяват на потребителите: 1. да създадат свой публичен или частен профил в ограниченията на една система, 2. да подберат, с кои други потребители да споделят отношения, и 3. да преглеждат списъка от контакти, създадени от други хора в мрежата“ [11]. За Лон Коен „социални медии“ са стратегията за мултиплициране на съдържание, а социалната мрежа от своя страна е инструмент, който свързва с други хора“[12]. Дейвид Ливайн спори, че общото при социалните медии и социалните мрежи, е способността им да достигат до широка публика [13]. Социалните медии се определят и като „група онлайн приложения, които способстват да се премине отвъд идеологическите и технологични основи на Уеб 2.0 основно е, че потребителите генерират съдържание.“ [14], а социалните медии са променили значимо живота какт на хора, така и на брандове [15].

Става видно, че има доста разнородни позиции относно социалните мрежи, използват се различни подходи и индикатори, за да се изведат техните особености, функции и предназначение. Тъй като в статията целта не е проучване на социалните мрежи, а използването им за разпространение на TED.com, приемаме, че чрез тях се споделя създадено съдържание, в случая презентациите. Освен това социалните мрежи се оценяват като съвременен и ефективен канал на комуникация във виртуална среда, за да достигнат презентациите до широка виртуална публика, което личи и от отчитане на посещенията и гледанията, достигащи до милиони пъти. Презентациите от TED.com, разпространявани в социалните мрежи, допринасят за създаване на персонална популярност, но основно предназначението им е да достигат идеи и послания, каузи и ценности, мнения и позиции на известни личности, до повече хора и да генерират дискусии във виртуална среда.

Поведение, аргументация, ефекти

Тази статия е първи опит да се анализира нов жанр в ораторското изкуство, а именно „презентацията в TED“. Тези презентации се представят в сайта TED.com и се разпространяват и чрез социални мрежи. Анализът представлява апробиране на методиката на реторически визуален анализ. Доколкото ми е известно, досега няма подобни изследвания на ТЕD.com.

Реторическата ситуация е автентична, презентаторска изява е по време на конференция на ТЕD пред публика на живо. Експертите на TED са поканили шестима гости презентатори, една от които е Джил Болт Тейлър. Тази изява обаче е замислена като вариант за представяне на виодеозаписите пред вторична виртуална аудитория в социалните медии на сайта TED.com.

Както вече бе споменато по-горе в статията, презентаторът е Джил Болт Тейлър. Тя разпространява онлайн и офлайн идеи, които подпомагат откриването на необходимите стратегии за оптимизация на психологическите ресурси на личността, междуличностните взаимоотношения и дори отношението към планетата.

В приложно-практически план резултатите от презентацията са ориентирани към въздействие с цел подобряване на превантивните, лечебните и оздравителните здравни практики посредством осъзнаването на силата на аз-а съзнателно да избира мислите си и да проектира действията си. Приема се, че афектите и съответно страданието биват ликвидирани посредством анализирането на несубстанциалността на Аз-а и привикването на мисълта с нея. Очаква се, че интегрирани в социалната и терапевтичната практика, направените изводи и заключения ще допринесат за оптимизиране на качеството на живот на хората като цяло и в частност на пациентите с хронифицирани и остри прояви на мозъчно-съдова заболеваемост.

Тепърва предстои да се срещнем с феномена на силно презентаторско въздействие, без то да е подкрепено от силно въздействащ логически текст при самостоятелен прочит и анализ. Микс от аргументи и причинно-следствени връзки за формулиране на логични, емоционални, етични, реалистични, но и нереалистични апели. Формулирането на проблема, целите на речта, както и начините, по които е подкрепила идеите си, е свързано с познавателните възможности на Джил Болт – тя познава невроанатомията и използва за илюстрации и доказателства документи от медицински наблюдения. Голямо влияние има аурата или харизмата на презентаторката – тя излъчва спокойствие, оптимизъм, воля за разбирателство и любов. Подобен тип аргументация и етотически аргументи са възможни поради факта, че и аудиторията, и презентаторът (когато говорим за монологично презентаторство на живо), и разнородните участници в диалога онлайн (когато говорим за КОК във виртуалното пространство) влизат в общуването със своята идеология, политическа принадлежност, произход, религия, образование, авторитет, нравственост и т.н. Това не са неутрални за общуването фактори, както личи от презентацията.

Презентацията е придружена и от вербална писмена анотация на съдържанието й и от вербално писмено представяне на презентатора, нейна снимка, цитати и цялостно представяне на присъствието на Джил Болт Тейлър в мрежата, посредством хиперлинкове към нейният уебсайт, към уебсайта на книгата й „Моят удар на вдъхновение“ и към уебкаст с интервю при Опра Уинфри. В допълнение онлайн е публикуван и списъкът с любимите на Джил презентации и теми в TЕD.com. Уебсайтът дава опция за субтитри на 46 езика, в това число и на български език – това допринася технологично да няма комуникативна бариера за възприемане на информацията и декодиране на текста oт българската, но и от глобалната аудитория.

Презентаторската изява е директна, на живо, пред аудитория от гости на TED, обединени от любознателност, гъвкавост, иновативно мислене и новаторски идеи, и индиректна – на запис пред виртуални публики, които не можем детайлно да анализираме в рамките на тази статия, защото, веднъж публикуван и качен онлайн в уебсайта TED.com, файлът заживява свой живот. Най-важен белег на глобалната паяжина е, че тя функционира едновременно като канал и ситуационна среда на вербални, невербални и визуални изявления. Общуването на хората в компютърна мрежа е напълно различно от това в реалния живот. Комуникацията е между нетизени в мрежата и е опосредствана от компютър и следователно е индиректна, от дистанция, без визуален и аудио контакт.

Допускаме, че е направено предварителното проучване на аудиторията на живо в конференцията, но пълен анализ на виртуалната аудитория не е възможен. Джил Болт е подготвила речта си, като я съобразила с основните характеристики на аудиторията в залата – възраст, пол, социална принадлежност, образование, интереси, политически и етични нагласи, разполагане с фиксирано (18 минути) време, и т.н. Аудиторията на директната презентаторска изява на живо на ТЕD.com е многосъставна по пол, възраст, професия, етнос, раса, социален статус. Участници в нея са както различни професионалисти, реализирани лидери на мнение, презентатори, откриватели, бизнесмени, технологични инженери, така и учени в различни области, музиканти и режисьори, писатели и спортисти. Всички те са заплатили значителна сума, за да присъстват на живо и да слушат презентациите на конференция на TED.com февруари 2008 г. Официално презентацията е качена в уебсайта на TED.com през март 2008 г. Тъй като изявата е в мрежата, тя се озовава и в една нова комуникативна инфраструктура. Мрежата генерира лавина от други медии – социални медии, социални мрежи, форуми, дискусионни групи, а те предполагат активно електронно публикуване, препращане, споделяне и коментиране, преминаване на излъчената презентация в различен жанров формат. Оттам тя се разпространява безплатно онлайн в социалните медии и мрежи на TED – фейсбук, туитър, гугъл плюс, блог, форум, RSS, имейл и др. Връщайки се към сайта на ТED.com., следва да бъде направено уточнение, че към 15 април 2014 г. само там презентацията има 12 439 341 гледания и е предизвикала 2636 коментара, в You Tube гледанията до средата на април 2014 г. са 2 643 400, а в социалните медии, презентацията е споделяна и коментирана милиони пъти.

В съдържанието на презентацията има седем слайда със снимки, а презентаторската изява е подкрепена с професионален мизансцен, осветление и озвучаване, заснемане и монтаж. Мизансценът „разглежда” визуалните аспекти на един слайд или кадър, които са използвани, за да се изпълни реторическото намерение на посланието. Това са декорът, цветовете, символите, движението на камерата, ъгълът, перспективата и разстоянието. Реторическата функция на тази визуална техника е да внуши чувства у зрителя и да създаде асоциации. В основата си това са въздействащи послания върху емоциите. Етосът и патосът създават пълноценни реторически аргументи, които включват и въздействието към логоса.

Декорът на презентацията ни пренася в реализма на ежедневието на учения, невроанатом, в работното му пространство. На преден план на сцената, върху тъмносив мокет е поставен червен кръгъл килим, на който е позициониран презентаторът и това е „запазен модел” при сценариите, режисурата и декорацията на TED. Това е рамката на територията, ориентацията в пространството на презентатора. Един метър радиус е периметърът, в който тя се движи, за да е под прожекторите на осветлението. При всеки кадър виждаме на заден план съществена част от декора. Въпросът, предизвикващ дебат за важните за хората теми, смисли, понятия и цели, като въпросът за страданието, освобождаването, понятията за илюзия и реалност, свят и език е илюстриран с многобройни детайли на мизансцена, но най-знаковите от тях са множество скулптури, глобуси, грамофон, пишеща машина, старинна книга, античен часовник, ваза, пясъчен часовник, еднометрова скулптура на ДНК, човешки череп в стъклен буркан, микроскоп, манекен – торс, който разкрива анатомията и мускулатурата на тялото, скулптура на глава с оголен мозък в нея, бюстове на учени и философи, няколко дузини книги. Преобладават изображенията на човешкия мозък.

Презентаторската изява на Джил Болт Тейлър е 19 минути и е изслушана внимателно от аудиторията, която реагира на всеки момент от разказа емоционално – смях, възхита и шок. Онези, които се стремят към ясно разбиране и познание на концепцията за нирвана, слушат, изпълнени с уважение. Знаково е поведението за обратна връзка на присъстващите, когато всеки в залата става на крака на финала на речта й. Презентацията във виртуалното пространство може да бъде запазвана, копирана, архивирана и „отваряна” във всеки един момент от милионна публика, без да се губи информацията, и за разлика от тази в непосредственото устно общуване е запечатана в дигитална форма. Милионите споделяния на видеото са знак, че съществува достатъчно основание да се изгледа внимателно презентацията.

Всички доводи на презентатора произлизат от субективните интерпретации, произлизащи от нейната личност, нейните действия, мотиви, характер и авторитет, както и личните асоциации на Джил Болт. Всички те имат решаващо място в убеждаващото въздействие на презентацията. Основният тезис е, че човек може да постигне нирвана във всеки един момент от живота си.

Ако приемем, че практическото разсъждение на Джил Болт Тейлър в крайна сметка се центрира върху нейните действия и нея самата, то съдържанието на съобщението са мотивацията, качествата на презентатора и всички фактори, влияещи върху избора й в най-значимите моменти на живота й, които я водят към това просветление.

Правилното разбиране на аргументацията в настоящата реч, демонстрираща характер, е немислимо без реторически анализ на визуалните, вербалните и невербалните средства за въздействие и убеждение. Предметът на презентацията е коментиран и интерпретиран посредством „аргументите от характера”, наричани от някои изследователи „етотически аргументи”. Анализ на етотическата аргументация и свързаните с нея понятия в презентацията е направен с цел да се изяви пълнотата на употребите на аргументите, техните видове и убеждаващ потенциал.

Третата, четвъртата и петата фаза от реторическия анализ/канон ще разгледаме съвместно, т. е. „2“ „ Dispositio“ или по-конкретно: как е структурирано съдържанието на речта и аргументацията в нея, „3“ „Elocutio“, или как са използвани реторическите фигури и тропи и „4“ „ethos, pathos, logos“, или до каква степен тези инструменти са приложени уместно.

При изготвяне на структурата и организацията на речта – въведение, изложение и изводи, е необходимо отчитането на някои психологични феномени. От голямо значение за представянето на идеята на презентатора са доказателствата от характера и личността. Този феномен – на съвкупното възприятие на източник и съобщение в контекста на една презентация, е значим и заслужава внимателен анализ. Изградени са доказателствата от етоса: характера, човека, личността Джил Болт Тейлър; умело от презентатора са използвани отделните видове етотически доводи: „характер”, „качества”, „действия”, „ангажименти”, „авторитет”, „обстоятелства”, но предметът на речта й би могъл да има и множество конфликтни точки с други интерпретации.

Презентаторът е жена с дълга, почти до лактите естествено побеляла коса, без грим и аксесоари, облечена е консервативно като в ежедневието, носи черен делови панталон, розова тениска с бродерия на персоналното лого на Джил Болт: цветен мозък и името Тейлър. С цел да се подсили убедителността на характера на презентатора е конструиран и мизансценът. Линията на аргументацията от самото начало до края на презентацията е неизменно центрирана върху действието и оттам конституирана върху речевото поведение. Ако приемем, че практическото разсъждение се основава на човешкото действие, съответно – извършилия го субект, то тогава логично мотивацията, качествата му и всички фактори, влияещи върху избора му, излизат на преден план. Ще разгледаме и силните, и слабите страни на аргументацията на Джил Болт.

Джил Болт прожектира първия слайд и презентацията започва със снимка на Джил Болт като много млада, тя е на снимката заедно с брат й. Двама млади хора, които са поставени в изначално неравностойна ситуация. Патосът на снимката е безспорен. Заснета в близък план, презентаторката започва презентацията, като аргументира мотивацията си да се насочи към тази работа. Джил Болт никога не може да надмогне обстоятелството, че брат й има шизофрения. Семейството като среда и спомен, се явява и отправна точка на изначални търсения и питания за света; тези спомени отправят и Джил Болт на дългогодишно изследване като учен в сферата на невроанатомията.

Изследването на мотивите на презентатора е съществено, защото именно те правят човешкия живот и взаимодействие стратегически и преднамерени, и следователно реторични. Още първият аргумент на Джил отключва доверието на реципиента. Основен за убеждаващото въздействие е проблемът за справедливостта. Именно тук е обвързаността на проблема за справедливостта с реториката.

Чрез следващите няколко аргумента презентаторът Джил Болт цели да акцентира, но без да допуска манипулативен привкус, върху действия, които разкриват добрите й качества. В тези аргументи се проектират представата за стабилност като предиспозиция на характера на млад учен, изпълняващ сериозни, общозначими професионални ангажименти в сферата на лабораторните изследвания по психиатрия. Визуалните аргументи са два слайда с дигитални медицински документи от сферата на нейните научни изследвания, направен с ПЕТ скенер (позитронно-емисионен томограф). По този начин се придава особена достоверност, това идва от личността на презентатора, като се обосновава авторитетът й на учен в сферата на лабораторните изследванията по психиатрия. Аргументите са поднесени със съвършена артикулация, произношение, умерена сила на гласа и обран език на тялото, които водят към ефективност в комуникацията. Има баланс между вербално, невербално, визуално равнище.

Важен в наратива на Джил Болт Тейлър е третият слайд на презентацията: на този слайд е посочен денят, в който тя получава инсулт; фактите от настъпилото събитие са подкрепени от визуално представяне на скенер на мозъка й. Визуалната аргументация е ориентирана към значимите за публиката визуални образи – това са медицински документи и научни факти.

Презентаторът слага медицински ръкавици и демонстрира визуален аргумент: „Ако някога сте виждали човешки мозък, забелязали сте, че очевидно двете полукълба са напълно отделни едно от друго.“ В този момент от презентацията Джил държи в ръцете си макет на човешки мозък и цели да докаже отделеността на двете полукълба. Допускаме, че тази визуална аргументация е ефективна по резонанса, който има в конкретната публика в залата.

Следва аргументация по аналогията с паралелен процесор на дясното полукълбо и със сериен процесор на лявото полукълбо, подкрепен със слайд, в който по научен път се доказват различните функции на мозъка. Освен през логоса Джил Болт интерпретира фактите през опита си на учен, но също така и през призмата на религиозно интуитивно озарение: „Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е „за“ точно тук, точно сега. Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящият момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества, свързани едно с друго – чрез съзнанието на десните ни полукълба – в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви.“ „Лявото ми полукълбо е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моя вътрешен свят с външния ми свят. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, „Аз съм. Аз съм.” И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже „Аз съм”, аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас. И именно тази част от мозъка си загубих в сутринта на удара.‘‘ И една препратка, будистките монаси използват изключително дясното полукълбо; тази аналогия с будизма би могло да се направи в контекста на религиозното просветление на Джил Болт. Четиринадесетият Далай Лама учи, че най-голямата пречка пред култивирането на състрадателността и добросърдечността е егоизмьт; нагласата, при която собственото благополучие е на първо място. Това егоцентрично разположение на духа е в основата на нашите обичайни душевни състояния, както и в основата на различните модуси на съществуване в самсаричния свят и оттук е коренът на всички заблуди. Затова първата задача на всеки, който иска да бъде състрадателен, e да прозре деструктивната природа на заблужденията както и това, че задължително водят след себе си нежелани последици. (The Dalai Lama-Tenzin Gyatso). В монашеската традиция на тибетския будизъм дебатирането е основната интелектуална дейност на тръгналите по пътя на освобождаването от заблудите и най-вече от илюзорността на идеята за аз-а като нещо субстанциално съществуващо. Във всички клонове на будизма несамотъждествеността на личността бива допълнително разделяна на груба, външна (тиб. rags pa, санскр. sthula) и на фина, вътрешна – субтилна. Според Саутрантика външна несамотъждественост на личността се разбира така: личността, аз-а, не представлява константна, неделима и независима същност (rtag gcig rang dbang can bdag gis stong pa). Субтилната несамотъждественост на личността се схваща като несубстанциалност, т.е. като факт, че личността не е нещо самостоятелно съществуващо (rang rkya thub pa’I rdzas you bdag gis stong pa). Субтилната несамотъждественост е по-трудна за разбиране, нейното проумяване изисква по-голяма задълбоченост, но само по пътя на осъзнаването й може да бъде постигнато освобождение.

Илюзорността на идеята за Аз-а Джил преживявя така: „Сякаш някой взе дистанционно управление и натисна бутона за заглушаване. Пълна тишина. Отначало бях шокирана да се озова в един тих ум. Но след това незабавно бях пленена от великолепието на енергията около мен. И понеже вече не можех да определя границите на тялото си, се почувствах огромна и обширна. Почувствах се като едно цяло с всичката енергия, и беше прекрасно.“ Невербалната комуникация е много експресивна. „И ето ме на това място – работата ми и всякакъв стрес, свързан с работата ми – няма ги. Чувствах се по-лека в тялото си. Представете си: всички връзки във външния свят и всякакъв стрес, свързан с тях – и тях ги нямаше. И усетих това чувство на покой. Усещах еуфория. Еуфория. Беше красиво.“

Анализът показва, че в хода на цялата презентация има баланс между вербално, невербално и визуално; спазен е принципът на уместността. Езикът на тялото на Джил Болт допринася за това произнасянето на речта, презентирането да е ефективно. Освен лингвистичните особености на презентацията, естествено, има и психологически, те са свързани с параезиковата модалност на невербалната комуникация: посредством интонацията си тя акцентира върху най-важните моменти, като ни пренася на сцената на действието и я разкрасява с акцентиране върху променящите се състояния на ентусизъм, вдъхновение, учудване, борба. Един внимателен анализ на интонацията, тембъра и силата на гласа, специфичните „извивки” на гласа, както и паузите в речта на Джил Болт водят до извода, че много значими аргументи в презентаторската изява на Джил Болт са невербалните параезикови и паралингвистични средства. Когато си спомня мигове от линейката към болницата Джил плаче: „почувствах енергията си да се издига и просто – усетих духа си да се предава. В този момент знаех, че вече не аз съм хореографът на собствения си живот.”

Значими елементи за постигането на убедителност на презентатора са и умелото използване на контакт с очи, мимиките, голямото количество жестовете и движенията на ръцете в горната половина на тялото; тя е като диригент, който илюстрира всеки от аргументите. Анекдотите, които презентаторът използва, са подходящи за разведряване на иначе смразяващата кръвта история. Те правят речта жива и ангажират аудиторията. Тук презентаторът използва метафори, дори жаргонни думи, за да опише интимността на диалога със себе си: „Когато се събудих по-късно същия следобед, шокирана установих, че все още съм жива… А духът ми се рееше свободно, като голям кит, плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория. Нирвана. Открих нирвана… Аз съм живата сила на Вселената. Аз съм живата сила на 50-те трилиона прекрасни молекулярни гении, които съставляват формата ми, в единство с всичко което е.”

Анализът на презентацията на структурно ниво показва, че тя завършва така, както е започнала – със снимка, т.е. има стабилна композиция и ясен сценарий по отношение на слайдовете; в началото снимката привлича вниманието на публиката, я накрая създава впечатление за завършеност по ефектен начин. Снимката изобразява майка и дъщеря, а цялата лява половина на черепа на Джил Болт е избръсната и зашита с едър медицински шев. Етосът или визуалните етотически аргументи, проектирани след това във виртуална среда, е основа за възбуждането на емоционална реакция от презентацията. Етотическите аргументи подпомагат процеса да се моделират нагласите на аудиторията, без да има идеализиране, но и без да се предизвикват крайни негативни реакции; така има ефективно свързване между презентатора и аудиторията.

Темата на презентацията „My Stroke of Insight“ е значима и интересна от още една гледна точка, след като ученият пише книга за преживения инсулт и става активен говорител, който има участия в многобройни конференции, чете лекции, прави презентации. Акцентът на лекторската дейност е поставен върху популяризиране на новата парадигма в психологията на здравето и психосоматиката – възприемането на болестта и ролята на когнитивните и афективните репрезентации при регулацията на оздравителния процес. Тази ориентация позволява на много хора, живеещи с история на болестта, да получат по-адекватно лечение; възможност за справяне с психосоциалните последствия от болестта и за реконцептуализация на своите вярвания за ценността на живота. В тази насока отправна точка при организацията на всички сфери на презентаторски прояви на Джил Болт Тейлър е идеята за популяризиране на познание, което спомага за откриване на необходимите стратегии за оптимизация на психологическите ресурси на личността както за превенцията на инсулт, така и за неговото лечение.

Заключение

Въз основа на направения реторически анализ се изяснява ситуативната употреба на средствата от реторическия инструментариум в презентация, представена в TED. Освен това са изведени основните особености на новия реторичен жанр „презентация TED”, като са анализирани вербални, невербални и визуални елементи. За целите на анализа на ефективността от употребата на елементите при презентирането се апробира успешно нова методика (методът за реторически визуален анализ, представен в книгата „Визуалният език“ – 2012). Става ясно, че реторическият визуален анализ, създаден въз основа на реторическите канони и принципите на реторическия триъгълник: етос, патос и логос, е приложим за анализ на виртуалната визуална реторика в социалните мрежи TED. Обобщавайки може да се каже, че това е метод, който успешно може да се прилага занапред в изследвания на сходна тематика.

Цитати и бележки:

[1] Van den Broek J. Koetsenruijter W., De Jong J., Smit L. (2012). Visual Language Perspectives for both Makers and Users. The Netherlands: Eleven International Publishing.

[2] Van den Broek J. Koetsenruijter W., De Jong J., Smit L. (2012). Visual Language Perspectives for both Makers and Users. The Netherlands: Eleven International Publishing, pp. 110-111.

[3] Мавродиева, И. (2007). Как да презентираме успешно? София: Кота.

[4] Милиева и др. (2007). Текстолингвистика, под ред. на Ем. Милиева и Н. Бояджиев. Пловдив: МУ–Пловдив.

[5] Мавродиева, И. (2010). Виртуалната реторика. От дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 79.

[6] Helmers, M. (2004) Defining visual rhetorics. Framing the Fine Arts Through Rhetoric: London, p. 63.

[7] Голешевска, Н. (2012). Автореферат на дисертация “Визуални медии и визуална реторика” за присъждане на образователна и научна степен “доктор”,УИ“Св. Климент Охридски”.

[8] Цветкова-Казандзи, С. (2012). Социалните медии, Дигиталните медии речник на основните понятия София: Изд. “Фабер”, 220.

[9] Walker, K. N., Macbride, A., Vachon, M. L. S.,. 1977, Social Support Networks and the Crisis of. Bereavement, Social Science and Médecine, 11, pp. 35–41.

[10] Hoshka, Peter (1998). ‘CSCW research at GMD-FIT: from basic groupware to the social web’, ACM SIGGROUP Bulletin, 19(2), pp. 5–9,<http://journal.planetwork.net/article.php?lab=reed0704>, Retrieved on 10.02.2014.

[11] Boyd, D.M. and Ellison, N.B. (2007). Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship. Journal of Computer-Mediated Communication, 13 (1), article 11.

[12] Lon S. Cohen, Is There A Difference Between Social Media And Social Networking. <http://cohenside.blogspot.com/2009/03/is-there-difference-between-social.html>

[13] David Levine, Famous LinkedIn Profiles – Social Media vs. Social Networking,<http:// artofbuildingsoftware.blogspot.com/2011/05/famous-linkedin-profiles-social-media.html.>

[14]Kaplan, A.M. and Haenlein, M. (2010), Users of the world, unite! The challenges and opportunities of social media, Business Horizons, Vol. 53 No. 1, pp. 59–68.

[15] Hennig-Thurau, T., Malthouse, E.C., Friege, C., Gensler, S., Lobschat, L., Rangaswamy, A. And Skiera, B. (2010), The impact of new media on customer relationships, Journal of Service Research, Vol. 13 No. 3, pp. 311–30.

Библиография:

Голешевска, Н. (2012) Автореферат на дисертация “Визуални медии и визуална реторика…” за присъждане на образователна и научна степен “доктор”,УИ“Св. Климент Охридски”.

Мавродиева, И. (2007). Как да презентираме успешно? София: Кота.

Мавродиева, И. (2010). Виртуалната реторика. От дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Мавродиева, И. (2010). Web комуникацията или комуникация в и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща, сп. Бизнес секретар, бр.1, 2010.

Мавродиева, И. (2008). Виртуална реторика: реалност или нонсенс, сп.Философски алтернативи, бр. 1, 175–189.

Мавродиева, И. (2012). Rhetorical features of academic presentations. сп. Реторика и комуникации, бр. 4, 2011. <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 10.02.2014.

Мавродиева, И. (2011). Виртуалната академична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение <http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf>,

Милиева и др. (2007). Текстолингвистика, под ред. на Ем. Милиева и Н. Бояджиев. Пловдив: МУ–Пловдив.

Фраувалнер, Е. (1995). Антология на будистката философия. Бенареската проповед, или „Сутрата за задвижване колелото на учението”. София: Изд. „Евразия“.

Цветкова-Казандзи, С. (2012). Социалните медии, Дигиталните медии речник на основните понятия София: Изд. “Фабер”, 220.

Barnes, J. (1954). Class and Committees in a Norwegian Island Parish. Human Relations, 7, 39–58.

Birdsell, D.S., Groarke L. (1996). Toward a Theory of Visual Argument, rgumentation and Advocacy, June 22, V. 33, Summer, Research Library (Visual Argument; Part 1).

Blair, A. J. (1996). The Possibility and Actuality of Visual Arguments, In: Argumentation and Advocacy, June 22, V. 33, Summer, 23–39, Research Library (Visual Argument; Part 1).

Boyd, D.M. and Ellison, N.B. (2007). Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship. Journal of Computer-Mediated Communication, 13 (1), article 11.

David Levine, Famous LinkedIn Profiles – Social Media vs. Social Networking, <http:// artofbuildingsoftware.blogspot.com/2011/05/famous-linkedin-profiles-social-media.html.>, последно посещение на 25.03.2014.

Gallo, Carmine. (2014). Talk Like TED: The 9 Public-Speaking Secrets of the World’s Top Minds. New York. St. Martin’s Press.

Gyatso, T. The 14th Dalai Lama (1995). The World of Tibetan Buddhism, Wisdom Publication. p. 67.

Helmers, M. (2004).Defining visual rhetorics/ Framing the Fine Arts Through Rhetoric:London, p. 63.

Hennig-Thurau, T., Malthouse, E.C., Friege, C., Gensler, S., Lobschat, L., Rangaswamy, A. And Skiera, B. (2010). The impact of new media on customer relationships, Journal of Service Research, Vol. 13 No. 3, pp. 11–30.

Hoshka, Peter (1998). ‘CSCW research at GMD-FIT: from basic groupware to the social web’, ACM SIGGROUP Bulletin, 19(2), 5–9,<http://journal.planetwork.net/article.php?lab=reed0704>, Retrieved on 10.02.2014.

Kaplan, A.M. and Haenlein, M. (2010), Users of the world, unite! The challenges and opportunities of social media, Business Horizons, Vol. 53 No. 1, pp. 59–68.

Kjeldsen, Jens E. Visual Rhetoric—From Elocutio to Inventio.” Proceedings of the Fourth International Conference of the International Society for the Study of Argumentation ( June 16–19, 1998). Ed. Frans H. van Eemeren, Rob Grootendorst, J. Anthony Blair, and Charles A. Willard. Amsterdam: SIC SAT, 1999. 455–460.

Perdue, E. (1992). Debate in Tibetan Buddhism. Snow Lion Publications. Ithaca, New York USA.

Sopa G. L. , Hopkins, J. „Cutting Through Appearances – Practice and Theory of Tibetan Buddhism”, Snowlion publications. Ithaca , New York USA.

Safko, L. (2012). Social Media Bible Tactics, Tools & Strategies for Business Success, 3rd Ed. Ney Jersey: John Wiley& Sons Inc.

Van den Broek J. Koetsenruijter W., De Jong J. , Smit L. (2012). Visual Language Perspectives for both Makers and Users. The Netherlands: Eleven International Publishing.

Walker, K. N., Macbride, A., Vachon, M. L. S.,. 1977, Social Support Networks and the Crisis of. Bereavement, Social Science and Médecine, 11, pp. 35–41.

Lon S. Cohen, Is There A Difference Between Social Media And Social Networking.<http://cohenside.blogspot.com/2009/03/is-there-difference-between-social.html>,последно посещение на 25.03.2014

http://www.ted.com/about/our-organization

http://www.ted.com/talks/evan_williams_on_listening_to_twitter_users

http://www.ted.com/talks/jill_bolte_taylor_s_powerful_stroke_of_insight.html).

“How to Deliver a Great TED Talk: Presentation Secrets of the World’s Best Speakers” ()

“Talk Like TED: The 9 Public-Speaking Secrets of the World’s Top Minds” ().