Мариета Ботева

Абстракт: В настоящата статия са изведени особености на предизборни телевизионни дебати и диспути в САЩ и в България. Представени са особености на медийното поведение на участниците в дебатите и диспутите през призмата на реториката. 

Ключови думи: дебат, диспут, телевизионен дебат, дискусия, предизборна кампания. 

Abstract: The current paper presents the features of the television election debates and disputes in the USA and in Bulgaria. The characteristics of the media behavior of the participants in the debates and disputes are presented from rhetorical point of view.

Keywords: debate, dispute, TV debate, discussion, election campaign.

Теоретични ориентири

Предизборните дискусии и диспути, дебатите в парламента, показват умението на българските политици да доказват верността на твърденията си в полемика с опонентите. Неспособните да водят диалог превръщат тази форма в редуващи се реторично поднесени монолози. Предизборните радио и телевизионни „диспути” протичат еднакво от началото на 90-те години на 20. век.

Спор (полемика) е всеки целенасочен обмен на различаващи се или противоположни мнения по един предмет. Дискусията е спор за постигане на съгласие (консенсус) по обсъжданите проблеми. Водещият формулира тезите, активизира събеседниците, обобщава резултатите от диалога. „Груповата поляризация” на мнения се преодолява в етапа на консолидация. Значението на дискусията се изразява в обединяване на участниците около едно или няколко становища. Диспутът е алтернативен спор, целящ победа на една от страните. Арбитърът обявява основните теми, които ще обсъждат участниците. Това са проблеми, по които опонентите имат противоположни мнения. Жребият определя кой да говори пръв. Спорещите се стремят да убедят избирателите в правотата на своите идеи, опровергавайки тезите на противника. В спора се ражда истината, казват древните гърци. В диспута побеждава по-добрият аргументатор, дори да е демагог.

Особености на телевизионни предизборни президентски дебати и диспути

Политическата борба за президентското място налага кандидатите да водят словесен двубой. Телевизионните дебати стават задължителни в предизборната кампания в САЩ две десетилетия след серията спорове между Джон Кенеди и Ричард Никсън, състояли се през 1960 година. По време на четирите диспута кандидатите обсъждат позициите си по проблеми на вътрешната и външна политика. Имиджмейкърите на Кенеди залагат на добрия, млад, красив, побеждаващ телевизионен герой. Никсън е представен от щаба на Кенеди чрез образа на лъжец, мошеник и грозен политик. Анализатори „обвиняват” гримьорите в саботаж, защото Никсън изглежда „зъл” и „бияч”. Изказванията и поведението на Кенеди убеждават избирателите в способността му да бъде президент на САЩ, гласовете за него са 51% срещу 49% за Никсън.

Умението на Джон Кенеди да убеждава, както и външните му качества, увеличават броя на тези, които са решените да гласуват за него. От анкетирани 95 избиратели преди дебатите за Кенеди са 37. След две предавания на телевизионни дебати броят им нараства съответно на 47 и 52. При гласоподавателите на Ричард Никсън решените да гласуват за него от анкетираните 95 са 31. След двата дебата те се променят съответно на 28 и 31. Основателно Кенеди приписва своята победа в изборите на въздействието на телевизионните предавания. Слушателите на радиото сметнали аргументите на Никсън за по-убедителни. По-късно 49% от участвалите в изборите споделят, че са повлияни не толкова от сходните обещания на кандидатите, колкото от това как изглеждат на екрана.

Влиянието и авторитета на един политик зависят от изкуството да убеждава и очарова избирателите. Актуално е определението на Аристотел, че реториката ни учи при всеки случай на ораторска интерпретация да намираме и използваме най-подходящите методи и техники за доказателство. Аргументирането е изкуство, защото от наличните средства за убеждаване всеки оратор подбира подходящите според неговата преценка. Ораторската аргументация представям като процес, характеризиращ се с логически, извънлогически и невербални средства за убеждаване и „скланяне”/склоняване (по Хаим Перелман) на участниците в реторическия дискурс. В ораторската аргументация включвам „логическо ядро”, „извънлогически” (психологически, емоционални) способи и невербални средства за убеждаващо въздействие. Логическото ядро съдържа тезите и аргументите на говорещия човек. Извънлогическите средства представляват авторитета на оратора, умението да убеждава и сугестира, идентификацията с аудиторията.

Ораторът не трябва да забравя, че „словото принадлежи наполовина на този, който слуша” (Монтен). Взаимното разбиране се постига посредством непрекъсната словесна и несловесна връзка между говорещия и слушателите. Всяка реч или участие в диалог е „действие”, което може да завърши с победа или загуба. Успехът на политиците зависи от физическия образ на кандидата. На въпроса какви външни качества на говорещия ценят, слушателите отдават 38% на външния вид и облеклото, 40% – на жестовете, 53% – поставен глас, 66% – изразителна интонация и емоционалност в изказването. Според съвременни американски изследвания не само в телевизионното представяне на личността въздействието се постига 7% от вербалното изразяване, 55% от влиянието на кинесиката и 38% от интонацията. Гласът на Франклин Рузвелт американците наричат „златен”, защото е звучен и внушава доверие. Когато се разболява, президентът започва поредица от речи по радиото, наречени „беседи край камината”. Понякога Уинстън Чърчил прилага съвета на софистите, когато доводите са слаби, да се изкажат със силен тон. Някои политици следват стриктно препоръките на имиджмейкърите, други разчитат на собствения си опит, трети съчетават усета със съветите на специалистите.

Първият кандидатпрезидентски диспут у нас беше повече „разговор с елементи на спор” (в него участват Желю Желев и Велко Вълканов през 1992 година), отколкото действителен диспут. Стана видно, че Желю Желев и Велко Вълканов като участници и журналистът Дмитри Иванов като водещ за първи път влизат в подобна политическа, предизборна, комуникативна, реторична и телевизионна ситуация. Липсва им необходимата реторическа подготовка като теория и практика. И през 2006 година не се открива напредък в тази посока. Първият телевизионен диспут не представлява диспут. Радиодебатът по националното радио е наречен от водещата (Силвия Великова) дискусия. Дискусията не е подходяща форма за словесен турнир между конкуренти, при това седем двойки на брой. През 2006 година „арбитрите”, т.е. водещите дебата, (Асен Григоров, Светла Петрова и др.) все още употребяват едновременно понятията „дискусия” и „диспут”. Същото се отнася за участниците. Като синоним на дискусия и диспут се използва „дебати”, което от френски означава ’обсъждам, разисквам’. Законодателната система трябва да отсява двама кандидати с алтернативни позиции. В България използването на противопоставянето „ляво–дясно” в политическото пространство е подходяща платформа за диспут.

В началото на диспута Волен Сидеров наложи желанието си да произнесе монологично агитационно политическо послание. Петимата участници водиха разговор с елемент на спор. Отсъстваше действащият президент Георги Първанов.

Организирани и реализирани така, тези „диспути” се оказват ненужни, безполезни, скучни. Когато се спазват правилата на реториката, диспутите имат голямо влияние. Със своеобразната си харизма за своите симпатизанти Георги Първанов и Бойко Борисов биха провели интересен диспут за спечелване гласовете на избирателите. Георги Първанов е опитен комуникатор, но на моменти произнася твърде много речи пред членове на БСП и в малки населени места, а в същото време се подготвяше поредният доклад за приемането ни в Европейския съюз, т.е. балансът между актуални, наболели и значими теми е особено важен в ораторството на държавния глава. Има мнения, че в речите си Първанов използва клишета. Има и други мнения, според които е по-добре да има клишета, отколкото да се правят словесни гафове. Жестовете на Първанов стават по-овладени, а на моменти по-театрални от допустимото. Неделчо Беронов направи няколко изказвания, които са критикувани от медийни и ПР специалисти, но имиджмейкърите му помагат да бъде по-точен. Волен Сидеров и Петър Берон демонстрират умереност в тона и жестовете в сравнение с предишни изяви. Георги Марков залага повече на критичността в посланията си.

Главното в диспутите трябва да бъдат тезите и аргументите на опонентите. Традиционно се обсъждат основни проблеми на вътрешната и външната политика. Съществуват толкова важни въпроси в области като политика, икономика, социална сфера, образование, борба с корупцията и др. Търсенето на решения на тези жизнено значими проблеми поражда условия за диалог между кандидатите за „баща на нацията”. Вместо това дебатите се развиват около функциите и правомощията на президента. Това са теоретични тези, подходящи за „игрови спорове” в обучението на политолози, социолози, юристи, философи и др. Повечето участници се увличат да критикуват Георги Първанов, разчитайки на аргумента срещу личността на опонента. „Удари под кръста” представляват нападките срещу Неделчо Беронов по повод възрастта му. Атаките срещу Волен Сидеров се усилват прекомерно. Проблемът за досиетата се свързва с Георги Първанов и Георги Марков. От дамите адмирации заслужава Юлияна Николова, която е добър комуникатор. Нели Топалова предизвика повече разочарование, въпреки че е очарователна дама и има излъчване на актриса.

Наред с тезите и аргументите, решаваща роля има несловесното поведение – авторитета на личностите, сугестивните способности, невербалната комуникация (НВК). Външният вид и облеклото са важен фактор в политическото общуване. Облеклото е ключов механизъм за идентификация, влияе върху „филтъра на доверие” на избирателите. Във вестник „Политика” Неделчо Беронов казва, че външният вид няма значения за успеха на политика. Когато във вестник „168 часа” се показва снимка на слуховия апарат в ухото му, това наред с нападките към възрастта, влияе неблагоприятно върху неговия имидж. Имиджмейкърите отбелязват тенденцията да се избират лидери на възраст 45–50 години, които излъчват здраве и сила. Има и изключения. Инвалидният стол обаче не пречи на Франклин Рузвелт да бъде един от най-авторитетните президенти в САЩ, преизбиран четири пъти.

Заключителни думи

По време на дебатите и диспутите, излъчвани но различни телевизии, българският зрител и избирател вместо да избира между идейни програми, мъдри и целесъобразни решения на жизнено важните проблеми, които определят качеството на живота, слуша еднообразни критични и щедри обещания. Дебатите са вяли, защото в известна степен изборите изглеждат предрешени и участниците не владеят правилата на спора. При такава ситуация, седем кандидати за президент, подходяща форма за политическа агитация представляват монологичните послания. По възможност изказванията трябва да бъдат кратки и толерантни. От предизборните хроники и рекламните клипове струи апатия, словесни и визуални клишета. В началото на прехода в България имаше интересни клипове, някои от които са направени със съдействието на известния ПР и рекламен специалист Жак Сегела.

Ето защо след прегледа възникват редица въпроси, един от които е свързан с подготовката на оратори и участници в телевизионни дебати. Обучението по реторика в университетите цели формирането и на добри аргументативни умения. Студентите пишат и произнасят първите си речи. Участват в политически и съдебни дискусии и диспути. Културата на диалога, реторическите норми, са елемент от общата култура на личността, защото добрият гражданин е добър оратор. От пети век пр. н. е. достига до нас посланието на ретора Изократ: „Хората могат да станат по-добри, по-достойни, ако загорят от желание да се научат на красноречие.”

Библиография:

Ботева, М. (1999). Аргументацията в ораторското изкуство, София: Изд. Парадигма.

Ботева, М. (2003). Речник по реторика. 150 аргумента за оратора, София: Изд. Парадигма.

Perelman, H. (1958). La Nouvelle rhetorique. Traite de l’argumentation. Paris: Presses Universitaires de France.